Държавен вестник, брой 19 от 2.III

Чл. 1. С този правилник се уреждат основните въпроси, свързани със структурата и организацията на работа на Министерския съвет и на неговата администрация.

Чл. 2. Дейността на Министерския съвет се осъществява на основата на принципите: законност, колегиалност, централизация, децентрализация на оперативните функции и правомощия, взаимодействие и сътрудничество, публичност.

Чл. 3. При осъществяването на своята дейност Министерският съвет може да създава, преобразува и закрива органи, като комитети, комисии, съвети, агенции, за провеждане на държавната политика в определена област. На тях той делегира изпълнението на свои функции и правомощия, които не са от неговата изключителна компетентност.

Чл. 4. (1) При осъществяване на своите функции Министерският съвет взаимодейства с Народното събрание, с президента на републиката, с органите на съдебната власт, с Българската народна банка и с другите държавни институции, невключени в системата на изпълнителната власт, както и с органите на местното самоуправление.

(2) Министерският съвет използва различните форми и механизми на социално сътрудничество при взаимодействието си с централните ръководства на синдикатите, организациите на работодателите и организациите за социална защита. Той взаимодейства и с други неправителствени организации.

Чл. 5. Министерският съвет работи в условията на публичност при вземането и изпълнението на решенията си, освен когато националната сигурност, опазването на държавата и служебната тайна или други важни причини налагат ограничаване на този принцип.

Чл. 6. Министерският съвет е колегиален орган, който се състои от министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите.

Чл. 7. (1) Министър-председателят ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет и носи отговорност за тях. Той координира работата на заместник министър-председателите и на министрите.

(2) Функциите на министър-председателя в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от него заместник министър-председател.

(3) Министър-председателят може да разпределя свои задачи, които по закон не са от неговата изключителна компетентност, между членовете на Министерския съвет. Той може да възлага конкретни задачи на работни групи, ръководени от заместник министър-председател или министър, в които могат да се включват министри, служители на Министерския съвет и на други ведомства, експерти.

(4) Министър-председателят определя официалния говорител на Министерския съвет, ако е член на Министерския съвет, или го назначава, ако е на щатна длъжност, като осигурява участието му в цялостната работа на Министерския съвет и във всички мероприятия по нейното представяне в медиите.

Чл. 8. (1) Министерският съвет, министър-председателят и заместник министър-председателите осъществяват своята дейност с помощта на администрация.

(2) Администрацията на Министерския съвет се състои от функционални, целеви и обслужващи отдели и служби, кабинета на министър-председателя и кабинетите на заместник министър-председателите.

(3) Към обслужващи отдели при необходимост може да се създават самостоятелни стопански звена.

Чл. 9. (1) Администрацията на Министерския съвет се ръководи от главния секретар, доколкото друго не е предвидено в акт на Министерския съвет или в заповед на министър-председателя.

(2) Главният секретар работи под ръководството на министър-председателя и се отчита за своята дейност пред него.

(3) При отсъствие на главния секретар от страната или когато ползва законоустановен отпуск, за всеки конкретен случай неговите функции се изпълняват от определено от министър-председателя длъжностно лице.

(4) Главният секретар:

1. ръководи, координира и контролира дейностите, които осигуряват функционирането на администрацията на Министерския съвет;

2. разпределя между функционалните и целевите отдели и служби задачите, свързани с подготовката и приемането на актове, както и с осъществяването на други функции на Министерския съвет;

3. разпределя между обслужващите отдели и служби задачите, свързани със създаването на условия за работа на Министерския съвет, на министър-председателя и на администрацията на Министерския съвет;

4. организира подготовката на заседанията на Министерския съвет и проверката на готовността на внасяните за обсъждане материали по отношение на тяхната съгласуваност, законосъобразност и техническо състояние;

5. контролира изпълнението на отделите и службите на задачите, произтичащи от актове на Министерския съвет и от заповеди на министър-председателя и на заместник министър-председателите;

6. ръководи организацията и контролира работата с документите и с другите носители на информация и тяхното съхраняване;

7. ръководи организацията и контролира работата по опазване на държавната и служебната тайна; определя и променя степента на секретност на изработените в Министерския съвет документи, а за материали, внесени от други ведомства, я променя въз основа на писмено съгласие от техния ръководител;

8. координира оперативното взаимодействие на администрацията на Министерския съвет с органите на изпълнителната власт и местното самоуправление и с неправителствени организации;

9. координира при възлагане от министър-председателя работата по национални и с международно участие програми, свързани с административната дейност;

10. изпълнява и други задачи, предвидени в този правилник, в закони или възложени му с акт на Министерския съвет или със заповед на министър-председателя.

Чл. 10. (1) Главният секретар организира и ръководи работата на Министерския съвет като юридическо лице.

(2) Министерският съвет като юридическо лице се представлява от главния секретар, доколкото друго не е предвидено в закон.

(3) Главният секретар сключва договорите от името на Министерския съвет или делегира това право на други длъжностни лица. Договорите за капитално строителство, както и тези, в които се предвижда значителна цена, се сключват въз основа на търг, конкурс или решение на експертен съвет по преценка на главния секретар, който определя задачите и състава на съвета.

(4) Главният секретар е разпоредител с бюджета на Министерския съвет. Той разпорежда и контролира движението на средствата по бюджетните, извънбюджетните и набирателната сметка и техните партиди в левове и във валута, вкл. разходите на целевите средства по поръчения за други ведомства, органи и организации. Той може да делегира правото си да се разпорежда с определени бюджетни и извънбюджетни средства на началника на отдела, специализиран във финансово-стопанско направление, или заедно с него и на други началници на отдели според спецификата на дейността им.

(5) Условията и редът за ползване на имуществото на Министерския съвет се определят със заповед на главния секретар.

Чл. 11. (1) Отделите, кабинетите, службите и самостоятелните стопански звена се създават, преобразуват и се закриват със заповед на министър-председателя по предложение на главния секретар.

(2) Отделите и самостоятелните служби се ръководят от началници, които при необходимост се подпомагат от заместник-началници. Самостоятелните стопански звена се ръководят от управители, които при необходимост се подпомагат от заместник-управители.

Чл. 12. Функционалните отдели извършват дейност, свързана с подготовката по същество и с приемането на актове от Министерския съвет. Те са специализирани в правна, икономическа, социална и духовна дейност, държавна администрация, местна администрация и регионална политика, национална сигурност и други направления.

Чл. 13. Целевите отдели и служби извършват дейност, която подпомага Министерския съвет при решаване на определени специфични въпроси от неговата компетентност, като международна интеграция, вероизповедания, концесии, организиране работата на национални и междуведомствени съвети, изследователска дейност за Министерския съвет, издаване на печатни органи на Министерския съвет, връзки с обществеността и медиите, прием на граждани.

Чл. 14. (1) Основна длъжност във функционалните и целевите отдели и съветникът, който:

1. участва в разработването на проекти на актове на Министерския съвет, ако това изрично му е възложено;

2. изготвя становища съобразно своята специализация относно законосъобразността или целесъобразността на проектите на актове;

3. участва в окончателното оформяне на приетите от Министерския съвет, министър-председателя и заместник министър-председателите актове;

4. подпомага работата на Министерския съвет в решаването и на други въпроси.

(2) С щатното разписание на администрацията на Министерския съвет могат да се утвърдят длъжности: експерт, специалист, технически сътрудник и др. във функционален или целеви отдел, когато служители в тях изпълняват предимно задачи извън посочените в ал. 1, т. 1, 2 и 3.

Чл. 15. Обслужващите отдели и служби са специализирани в направления: финансово, стопанско, канцелария, информационно, кадри и личен състав, допуск и охрана, вътрешноведомствен контрол, отбранително-мобилизационна подготовка, протокол и др.

Чл. 16. (1) Министър-председателят, заместник министър-председателите, главният секретар и парламентарният секретар на Министерския съвет се подпомагат в своята дейност от кабинет или от отделни служители, които работят под тяхното непосредствено ръководство.

(2) Кабинетът може да включва началник, съветници, експерти, специалисти, технически сътрудници.

Чл. 17. (1) Говорителят на Министерския съвет по поръчение на правителството и на министър-председателя изразява официални становища по различни аспекти от общата политика и текущата дейност.

(2) Говорителят участва във формирането на медийната политика на Министерския съвет и в координацията на неговото взаимодействие с министерствата и с другите органи на изпълнителната власт при осъществяване на тяхната обща информационна дейност.

(3) Говорителят работи под непосредственото ръководство на министър-председателя и се отчита за своята дейност пред него.

Чл. 18. (1) Парламентарният секретар е представител на Министерския съвет пред ръководствата на Народното събрание, парламентарните групи, постоянните и временните комисии на парламента.

(2) Парламентарният секретар осъществява връзка с политически и обществени организации и с органи на местното самоуправление, поддържа контакти с министерства и ведомства, като пряко координира работата на техните парламентарни секретари.

(3) Парламентарният секретар участва в разработване на законодателната програма на Министерския съвет, на отделни законопроекти или на проекти на подзаконови нормативни актове, а при възлагане от министър-председателя координира и работата на специалисти от съответните области.

(4) Парламентарният секретар работи под непосредственото ръководство на министър-председателя и се отчита за своята дейност пред него.

Чл. 19. (1) Министър-председателят назначава, съответно сключва, изменя и прекратява трудовите договори със:

1. заместник-министрите, заместник областните управители, ръководителите на централни ведомства към Министерския съвет и други длъжностни лица, предвидени в закон или в акт на Министерския съвет;

2. главния секретар, секретарите на Министерския съвет, началника на кабинета на министър-председателя и парламентарния секретар;

3. началниците на кабинети на заместник министър-председателите по тяхно предложение;

4. началниците на отдели и на самостоятелни служби по предложение на главния секретар.

(2) Трудовите договори с работниците и служителите на Министерския съвет, непосочени в ал. 1, се сключват, изменят се и се прекратяват от главния секретар по предложение на началника на кабинета или на неговия ръководител, съответно на началника на отдела или на самостоятелната служба. Главният секретар може да делегира това право по отношение на работниците и служителите в самостоятелните стопански звена на началника на съответния отдел или на управителя на звеното.

Чл. 20. (1) Дейността на администрацията на Министерския съвет се осъществява въз основа на правилник, утвърден от министър-председателя по предложение на главния секретар, съгласувано с началниците на отдели, кабинети и самостоятелни служби.

(2) Функционалните характеристики на отделните и самостоятелните служби и щатното разписание се изготвят съгласувано с началниците на съответните отдели и служби и се утвърждават от министър-председателя по предложение на главния секретар.

Чл. 21. (1) Работниците и служителите от администрацията на Министерския съвет се командироват в чужбина от министър-председателя, а в страната - от главния секретар.

(2) За задачи, свързани с работата на Министерския съвет, министър-председателят командирова в чужбина, а главният секретар - в страната, и лица, които не са на работа в неговата администрация.

Чл. 22. (1) За изпълнение на определени задачи, свързани с дейността на Министерския съвет, може да бъдат привличани нещатни сътрудници в качеството им на експерти.

(2) Правата и задълженията на лицата по ал. 1 се определят в акта за привличането им и в сключения с тях договор от министър-председателя или от главния секретар.

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 19 от 1999 г.) (1) В определени случаи за изпълнение на особено важни държавни или обществено значими задачи по предложение на съответните министри или ръководители на други ведомства министър-председателят може да определя предметни и/или парични награди на длъжностни лица и/или граждани, които имат съществен принос за изпълнението им.

(2) Средствата за наградите по ал. 1 се изплащат от § 18-00 - Други разходи, по бюджета на Министерския съвет и се облагат по реда на чл. 40 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

Чл. 23. (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.

(2) Министерският съвет разглежда и решава въпроси:

1. които Конституцията и законите на страната изрично му възлагат;

2. които следват от ръководното му място в държавната администрация;

3. по които между отделните министерства, други ведомства и областни управители има спор за компетентност или друго несъгласие.

Чл. 24. (1) Министерският съвет може да възлага изготвянето на актове на междуведомствени работни групи под ръководство на заместник министър-председател, министър или ръководител на друго ведомство.

(2) Междуведомствената група се съставя от представители на заинтересуваните министерства и ведомства. В нея се включват съветници от отдел "Правен", а при необходимост и от други функционални и целеви отдели на Министерския съвет, както и членове на Съвета по законодателство при Министерството на правосъдието.

(3) В работата на междуведомствената група могат да бъдат привличани и други лица в качеството им на експерти.

Чл. 25. (1) Министерският съвет упражнява правото си на законодателна инициатива въз основа на приет от него план. При необходимост той разглежда и одобрява законопроекти, невключени в плана.

(2) В плана се включват и нормативни актове по прилагането на включени в него законопроекти. В него могат да се включват и нормативни актове по прилагането на действащи закони.

(3) Проектът на плана се съставя и се внася в Министерския съвет от министъра на правосъдието въз основа на отправените до него предложения на министерства и други ведомства.

Чл. 26. (1) Министерският съвет разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания.

(2) Въпроси за заседанията могат да внасят членовете и главният секретар на Министерския съвет.

(3) Ръководителите на ведомства, които не са членове на Министерския съвет, и областните управители внасят въпроси за заседания чрез заместник министър-председателя или министъра, на когото министър-председателят е разпределил своите функции на координация, а ако няма такъв - чрез главния секретар на Министерския съвет.

(4) Министри, ръководители на ведомства и областни управители не могат да внасят в Министерския съвет въпроси, които са от тяхната компетентност. Ако в отделни случаи по такива въпроси искат да получат мнението на Министерския съвет, те ги поставят в писмен доклад.

Чл. 27. (1) Въпросите за разглеждане от Министерския съвет се внасят с писмени доклади, към които се прилагат проект на акта, получените по него становища, а при необходимост - и други документи.

(2) В доклада се посочва правното основание, на което въпросът се внася, и че решаването му е от компетентността на Министерския съвет, както и кои бележки от получените становища се приемат и кои - не, и съображенията за това. В него се предлага крайният срок, в който е необходимо Министерският съвет да се произнесе, и причините за това.

(3) Проектите на актове се внасят с общ доклад от вносителя и от:

1. министъра на външните работи - когато се отнасят до особено важни въпроси, свързани с участието на страната в международното сътрудничество;

2. министъра на икономическото развитие - когато се отнасят до перспективни програми за развитието на отрасли на икономиката;

3. министъра на териториалното развитие и строителството - когато се отнасят до развитието на териториите или до местното самоуправление;

4. министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество - когато се отнасят до търговския режим и външноикономическите отношения;

5. министъра на финансите - когато се отнасят до финансови въпроси, свързани с бюджет, извънбюджетни сметки, данъци, мита и такси;

6. министъра на труда и социалните грижи - когато се отнасят за трудови възнаграждения, социални придобивки, заплати, заетост и преструктуриране на работната сила;

7. заместник министър-председателя, който председателства Националния съвет за тристранно сътрудничество - когато се отнасят до дейността на съвета.

Чл. 28. (1) Въпросите, които засягат различни министерства, ведомства и областни администрации, се внасят в Министерския съвет след съгласуване с тях.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 1997 г.) Вносителите задължително съгласуват с президента на Република България чрез главния административен секретар проектите на актове, съдържащи предложения за издаване на укази.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 1997 г.) Вносителите задължително изискват, а Министерството на финансите дава становище по проектите на актове, когато за решаваните с тях въпроси са необходими финансови средства.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 1997 г.) Вносителите могат да поискат становището на функционални или целеви отдели на Министерския съвет по проектите на актовете преди внасянето им в Министерския съвет.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 1997 г.) Министерствата, ведомствата, областните администрации и отделите на Министерския съвет изразяват отношение по изпратените за съгласуване материали най-късно 10 работни дни след получаването им в писмено становище, подписано от съответния министър, ръководител на ведомство, областен управител или началник на отдел. След изтичането на срока въпросите могат да бъдат внесени в Министерския съвет, като в доклада се посочват министерствата, ведомствата, областните администрации и отделите, които не са изразили в срок становище.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 27 от 1997 г.) Вносителите въз основа на получените становища подготвят нов проект на акт, който повторно се изпраща за съгласуване, ако съществено се различава от първоначалния вариант. Към него се прилага справка за представените и непредставените становища, за приетите и неприетите бележки и съображенията за това.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 27 от 1997 г.) Окончателният вариант на акта и съпровождащата го преписка, включително материалите по ал. 4 и 5, се изпращат на главния секретар на Министерския съвет.

Чл. 29. (1) Всеки законопроект се внася за разглеждане и одобряване от Министерския съвет, след като по него бъде взето становището на заинтересуваните министерства и ведомства.

(2) Вносителят задължително изисква, а отдел "Правен" на Министерския съвет дава становище по законопроектите преди обсъждането им в Съвета по законодателството при Министерството на правосъдието.

(3) Вносителят представя законопроекта и становищата по него в Съвета по законодателството при Министерството на правосъдието за експертна оценка и анализ на съответствието му с българското законодателство, с международните договори, към които страната се е присъединили, и с други международни правни актове.

(4) Окончателният вариант на законопроекта, придружен от мотиви, се представя в Министерския съвет от министъра на правосъдието с доклад, подписан и от вносителя.

Чл. 30. (1) Функционалните отдели изготвят становища относно законосъобразността, съответно целесъобразността, на внесените за разглеждане от Министерския съвет проекти на актове преди тяхното включване в дневния ред на заседание. Главният секретар може да изиска становища и от други целеви и обслужващи отдели съобразно тяхната компетентност.

(2) Функционалните отдели могат да не изготвят становища, ако нямат бележки по проекта на решение или разпореждане, както и когато съветник на отдела е участвал в изготвянето му. Те могат да не изготвят ново становище, когато подкрепят бележките си от становището, дадено от тях по реда на чл. 28 и 29. Отделите уведомяват в писмен вид главния секретар какво е основанието да не изготвят становище.

(3) В случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 25 - 29 и ако състоянието на проекта на акта не позволява той да бъде разгледан на заседание, главният секретар на Министерския съвет връща материала на вносителя с указания за отстраняване на нередовността.

(4) По изключение материали, които не отговарят на някои от изискванията, могат да бъдат внесени в Министерския съвет с разрешение на министър-председателя.

(5) Главният секретар на Министерския съвет разпределя между функционалните отдели материалите за подготовка и извеждане на актовите след приемането им от Министерския съвет.

Чл. 31. (1) Заседанията на Министерския съвет се свикват от министър-председателя, а в негово отсъствие - от посочен от него заместник министър-председател.

(2) Министерският съвет провежда редовни заседания всеки четвъртък от 9 ч.

(3) Главният секретар на Министерския съвет своевременно уведомява министрите за направени от министър-председателя промени в графика на редовните заседания и за свикването на извънредни заседания.

(4) Организационно-техническата подготовка на заседанията се извършва от отдел "Обща канцелария" под контрола на главния секретар и със съдействието на отделите и службите на Министерския съвет.

Чл. 32. (1) За всяко заседание на Министерския съвет се съставя проект на дневен ред.

(2) В проекта на дневен ред се включват въпроси, които отговарят на условията в чл. 25 - 29 или има готовност да бъдат подготвени своевременно съобразно тези условия.

(3) Главният секретар на Министерския съвет с помощта на началниците на функционалните отдели съставя предварителен проект на дневен ред за редовните заседания, а при необходимост провежда и работни съвещания по дневния ред с главните секретари на министерствата.

(4) Главният секретар съгласува предварителния проект на дневен ред с министър-председателя и в последния работен ден на седмицата, която предхожда редовното заседание, го изпраща на членовете на Министерския съвет. Министрите в първия работен ден от седмицата на заседанието дават писмени предложения по проекта на дневен ред.

(5) Главният секретар съставя проект на дневен ред, съобразен с направените предложения, който се утвърждава от министър-председателя.

(6) Проектът на дневен ред и материалите по него се изпращат на членовете на Министерския съвет, а при условия и по ред, определени от министър-председателя - на ръководители на ведомства към Министерския съвет, които не са негови членове, и на областни управители в случаите, когато се разглеждат въпроси, засягащи техните ведомства или областни администрации, най-късно 2 работни дни преди заседанието.

(7) За извънредните заседания дневният ред се съставя от министър-председателя и от главния секретар съобразно обстоятелствата, които налагат свикването на заседанието.

(8) Промени в проекта на дневен ред се правят до деня, предхождащ заседанието, ако вносителят е представил писмен доклад и проект на акт и е получил съгласие от министър-председателя. Материалите по допълнително включените точки веднага се изпращат на членовете на Министерския съвет.

(9) В началото на заседанието Министерският съвет обсъжда и утвърждава неговия дневен ред. По устен или писмен доклад на вносителя в дневния ред може да се включат допълнителни точки, ако той представи проект на акт и обоснове неотложността на неговото приемане. Вносителите могат да поискат точки, включени в проекта на дневен ред, да бъдат отложени или снети от обсъждане.

(10) В началото на заседанието главният секретар информира дали се предвижда в него да има и закрита част. Проектът за дневен ред на закритото заседание се представя от главния секретар при неговото започване, обсъжда се и се приема от Министерския съвет.

Чл. 33. Министър-председателят, а при отсъствието му - посочен от него заместник министър-председател, открива, ръководи и закрива заседанията на Министерския съвет.

Чл. 34. (1) Заседанията на Министерския съвет се откриват, провеждат се и Министерският съвет взема решения в присъствието на повече от половината от членовете си.

(2) По изключение и след съгласуване с министър-председателя в заседанието на Министерския съвет министрите може да бъдат представени от свои заместници. Заместник-министрите могат да се изказват при обсъждането, но не участват в гласуването.

Чл. 35. (1) Заседанията на Министерския съвет са открити и закрити.

(2) На откритите заседания присъстват главният секретар, говорителят и парламентарният секретар на Министерския съвет, началникът на кабинета на министър-председателя, началниците на функционалните отдели, на пресслужбата и на отдел "Обща канцелария" на Министерския съвет и определени от тях служители по целесъобразност.

(3) Министерският съвет може да реши ръководители на ведомства към Министерския съвет, които не са негови членове, областни управители, представители на други органи и организации, поканени от вносителя, да присъстват на открити заседания, когато се разглеждат въпроси, засягащи ръководеното от тях ведомство, организация или областна администрация.

(4) Министър-председателят по предложение на вносителя може да разреши поканени от вносителя служители от неговото министерство или от други ведомства да присъстват като експерти при обсъждане в заседание на Министерския съвет. Членове на Съвета по законодателството при Министерството на правосъдието присъстват на заседанията, когато се разглеждат законопроекти.

(5) По покана на министър-председателя на откритите заседания на Министерския съвет могат да присъстват председатели на постоянни комисии на Народното събрание, както и ръководители на ведомства и организации, които са извън структурата на изпълнителната власт.

Чл. 36. (1) Закрити заседания се провеждат, когато:

1. материалите, актовете и фактите, изнесени в дискусията, не са секретни, но не се огласяват до определена дата;

2. материалите и актовете не са секретни, но фактите, изнесени при дискусията, са с поверителен характер;

3. материалите, актовете или фактите, изнесени при дискусията, са със секретен характер.

(2) На закритите заседания присъстват главният секретар на Министерския съвет, началникът на кабинета на министър-председателя, говорителят на Министерския съвет и началникът на отдел "Обща канцелария".

(3) Министерският съвет може да реши ръководители на ведомства, областни управители, представители на други организации, служители от администрацията и външни експерти да присъстват на закрити заседания.

(4) Министър-председателят или главният секретар на Министерския съвет по предложение на вносителя определя условията и реда, при които материали, внесени в закрито заседание, се ползват за изготвяне на актовете.

Чл. 37. (1) Обсъждането на всеки материал започва с устно изложение на вносителя, в което той накратко развива доклада си и отговаря на получените бележки. Министър-председателят дава думата на членовете на Министерския съвет, които желаят да се изкажат, а ако прецени за необходимо, включва в разискването и други участници в заседанието.

(2) Когато приетите предложения засягат същността на проблема или са многобройни, Министерският съвет по предложение на министър-председателя с протоколно решение задължава вносителя, други министри или ръководители на ведомства и отдели от администрацията на Министерския съвет да подготвят окончателния текст на акта.

Чл. 38. (1) Министерският съвет решава въпросите от своята компетентност с постановления, разпореждания, решения и протоколни решения.

(2) Правилници и наредби се приемат с постановления.

(3) Проектите на закони, които Министерският съвет внася в Народното събрание, и предложенията за издаване на укази, които се предоставят на президента на републиката, се одобряват с решения.

(4) Министърът, който лично или чрез свой заместник представя законопроекта в Народното събрание, се определя с протоколно решение.

(5) Позициите и становищата по съдебни спорове, съгласувани със Съвета по законодателството при Министерството на правосъдието и с другите конституирани министерства, се одобряват с протоколно решение.

Чл. 39. (1) Министерският съвет гласува своите актове явно и ги приема с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието негови членове, които се произнасят "за" или "против" приемането на актовете и протоколните решения.

(2) По изключение проекти на актове могат да бъдат приети неприсъствено. Проектът на акт се предоставя за подпис на всички членове на Министерския съвет с изключение на командированите или ползващите законоустановен отпуск и се счита за приет, ако бъде подкрепен с "да" от повече от половината от тях. Актът се вписва в протокола от първото след неговото приемане заседание на Министерския съвет.

(3) Ако някой от членовете на Министерския съвет направи възражение, че е необходимо такъв въпрос да бъде обсъден от Министерския съвет, проектът на акт се включва в дневния ред за следващото заседание.

Чл. 40. (1) За заседанията на Министерския съвет се води стенограма, а след приключването им се изготвя протокол от заседанието.

(2) Стенограмата се подписва от стенографа, който я е изготвил, и от началника на отдел "Обща канцелария".

(3) Стенограмата се ползва от вносителя и/или от отделите на Министерския съвет за окончателното редактиране на приетите актове.

(4) Въз основа на стенограмата главният секретар с помощта на участвали в заседанието служители от администрацията изготвя протокол от заседанието. В него се включват разискваните въпроси от дневния ред и приетите по тях актове и протоколни решения. Протоколът се подписва от министър-председателя и от главния секретар.

(5) Стенограмата от закритите заседания се предоставя за служебно ползване по ал. 3 и 4 с разрешение на главния секретар.

Чл. 41. (1) Главният секретар на Министерския съвет възлага на функционалните отдели и координира работата на определените по чл. 37, ал. 2 групи за окончателно редактиране на приетите актове съобразно направените в заседанието изменения, допълнения и уточнения и за точното им правно и езиково оформяне.

(2) Решенията на Министерския съвет, освен тези, с които се приемат законопроекти, се изготвят в деня на заседанието.

(3) Ако до две седмици след приемане на постановление или на разпореждане съответният акт не е изготвен, главният секретар внася служебно предложение Министерският съвет да отмени приемането му.

(4) Актовете на Министерския съвет се подписват в следната поредност: редактор-стилист, съветници, началници на функционални отдели, главен секретар, министър-председател.

(5) След подписването на акта от министър-председателя в него с разрешение на главния секретар могат да се правят само технически поправки.

Чл. 42. (1) Одобрените законопроекти се изпращат до Народното събрание с писмо от главния секретар на Министерския съвет.

(2) Подлежащите на обнародване актове се изпращат в "Държавен вестник" по установения в закона ред, като нареждането се парафира от началника на отдел "Правен".

(3) Преписи от приетите разпореждания и решения се изпращат по ред, определен от главния секретар.

Чл. 43. Регистрацията и движението на документите, работата по тях и опазването им се регламентират с правила, утвърдени от главния секретар.

Чл. 44. Главният секретар, парламентарният секретар, говорителят и пресслужбата на Министерския съвет оказват методическо съдействие и осъществяват обща координация на съвместната работа на главните и парламентарните секретари и на говорителите и пресслужбите на министерствата и ведомствата към Министерския съвет.