Държавен вестник, брой 87 от 15.X

ПРЕАМБЮЛ

ПРЕАМБЮЛ

Страните,

загрижени за здравето и благополучието на човечеството,

признавайки, че медицинската употреба на упойващите вещества продължава да бъде необходима за облекчаване на болката и страданието и че трябва да бъдат взети съответните мерки за задоволяване потребността от упойващи вещества за тази цел,

признавайки, че наркоманията е бедствие за отделния индивид и представлява социална и икономическа опасност за човечеството,

съзнавайки своето задължение да предотвратяват и да се борят с това бедствие,

считайки, че за да бъдат ефикасни, мерките за борба срещу злоупотребата с упойващите вещества трябва да бъдат координирани и всеобщи,

преценявайки, че една всеобща дейност от този род изисква международно сътрудничество, ръководено от едни и същи принципи и имащо общи цели,

признавайки компетенцията на Организацията на обединените нации в областта на контрола на упойващите вещества и желаейки заинтересуваните международни органи да са в рамките на тази организация,

желаейки да сключат една приемлива за всички международна конвенция, заместваща повечето от съществуващите договори относно упойващите вещества, ограничаваща употребата на упойващи вещества за медицински и научни цели и установяваща постоянно международно сътрудничество, за да претвори в дело тези принципи и да достигне тези цели,

се споразумяха за следното:

Член 1

Определения

1. С изключение на случаите, когато изрично е посочено друго или по смисъла на текста се изисква друго, следните определения се прилагат за всички разпоредби на тази конвенция:

а) "Орган" означава Международния орган за контрол на упойващите вещества.

b) "Коноп" означава цветните или плодните върхове на конопеното растение (с изключение на семената и листата, които не са с върховете), чийто смолист сок не е извлечен, каквото и да е тяхното приложение.

с) "Конопено растение" означава всяко растение от рода на конопа.

d) "Смолист сок от коноп" означава отделен, необработен или пречистен смолист сок, получен от конопеното растение.

е) "Кокаинов храст" означава всеки вид храст от рода еритроксилон.

f) "Листа от кока" означава листа от кокаинов храст с изключение на листа, чийто екгонин, кокаин и всички други екгонинови алкалоиди са извлечени.

д) "Комисия" означава Комисията за упойващите вещества при съвета.

h) "Съвет" означава Икономическия и социален съвет на Организацията на обединените нации.

i) "Култивиране" означава култивирането на опиевия мак, на кокаиновия храст и на конопеното растение.

j) "Упойващо вещество" означава всяко вещество от списъци I и II, било то естествено или синтетично.

к) "Общо събрание" означава общото събрание на Организацията на обединените нации.

l) "Незаконен трафик" означава култивирането или всеки трафик на упойващи вещества, които противоречат на целите на тази конвенция.

м) "Внос" и "Износ" означават, всеки със своя специален смисъл, физическото пренасяне на упойващи вещества от една държава в друга държава или от една територия в друга територия на същата държава.

п) "Фабрикация" означава всички операции, различни от производството, позволяващи да се получат упойващи вещества, и включва пречистването, както и преобразуването на упойващи вещества в други упойващи вещества.

о) "Медицински опиум" означава опиум, който е претърпял необходимите преработки за неговата лечебна употреба.

р) "Опиум" означава сгъстен сок от опиев мак.

q) "Опиев мак" означава растението от вида на Papaver somniferum L.

r) "Макова слама" означава всички части (с изключение на семената) на опиевия мак след окосяване.

s) "Препарат" означава смес, твърда или течна, съдържаща упойващо вещество.

t) "Производство" означава действието, което се състои в събирането на опиума, листата от кока, конопа и смолистия сок от коноп от растенията, от които те се получават.

и) "Списък I", "Списък II", "Списък III" и "Списък IV" означават списъците на упойващи вещества или препарати, които са приложени към тази конвенция и които могат да бъдат изменяни в съответствие с чл. 3.

v) "Генерален секретар" означава генералния секретар на Организацията на обединените нации.

w) "Специален резерв" означава количествата упойващи вещества, държани в една страна или територия от правителството на тази страна или територия за нейни специални нужди и предвид на изключителни обстоятелства; изразът "специални нужди" трябва да се разбира като следствие от горното.

х) "Резерв" означава количествата упойващи вещества, държани в една страна или територия и предназначени:

i) за консумация за медицински и научни цели в тази страна или територия;

ii) за фабрикация и приготвяне на упойващи вещества и на други вещества в тази страна или територия;

iii) за износ, но не включва количествата упойващи вещества, държани в една страна или територия:

iv) от аптекари или от други разпределители на дребно, на които това е разрешено, и от заведения или квалифицирани лица в упражняване на надлежно разрешените им терапевтични или научни функции, или

v) като специален резерв.

у) "Територия" означава всяка част от една държава, която се разглежда като отделна единица за прилагането на системата на сертификати за внос и разрешителни за износ, предвидени в чл. 31. Това определение не се прилага за израза "територия", така както е употребен в чл. 42 и 46.

2. За целите на тази конвенция упойващо вещество ще бъде считано като консумирано, когато вече е доставено на лице или предприятие за разпределение на дребно, за медицинска употреба или за научни изследвания; думата "консумация" ще се разбира съобразно това определение.разно това определение.

Член 2

Вещества, поставени под контрол

1. С изключение на мерките за контрол, прилагането на които е ограничено за определени упойващи вещества, упойващите вещества от Списък I са поставени под всички мерки за контрол, приложими по отношение на упойващите вещества, визирани от тази конвенция, и по-специално мерките, предвидени в следните членове: 4 (буква "с"), 19, 20, 21, 29, 30, 31, 32, 33, 34 и 37.

2. Упойващите вещества от Списък II са поставени под същите мерки за контрол както упойващите вещества от Списък I, с изключение на мерките, предвидени в т. 2 и 5 на чл. 30, по отношение на търговията на дребно.

3. Препаратите, различни от тези в Списък III, са поставени под същите мерки за контрол както упойващите вещества, които те съдържат, но плановите оценки (чл. 19) и статистическите данни (чл. 20), освен тези, които се отнасят за същите упойващи вещества, няма да бъдат изисквани в случаите с такива препарати и разпоредбите на чл. 29 (т. 2, буква "с") и на чл. 30 (т. 1, буква "b", ii) няма да се прилагат.

4. Препаратите от Списък III са поставени под същите мерки за контрол както препаратите, които съдържат упойващи вещества от Списък II, като обаче т. 1, буква "b", и 3 до 15 на чл. 31 и по отношение на тяхното придобиване и търговия на дребно чл. 34, буква "b" не е необходимо да бъдат прилагани, а за целите на плановите оценки (чл. 19) и статистическите данни (чл. 20) изискваната информация се ограничава до количествата упойващи вещества, употребени при фабрикацията на тези препарати.

5. Упойващите вещества от Списък IV ще бъдат също включени в Списък I и поставени под всички мерки за контрол, приложими за упойващите вещества от Списък I, и освен това:

а) страните трябва да приемат всички специални мерки за контрол, които те биха преценили като необходими предвид особено опасните свойства на посочените упойващи вещества; и

b) страните трябва, ако по тяхна преценка положението в тяхната страна е такова, че най-подходящият способ за защита на общественото здравеопазване е да се забрани производството, фабрикацията, износът и вносът, търговията, държането или употребата на такива упойващи вещества, с изключение на количествата, които биха били необходими само за медицински и научни изследвания, включително и клиничните опити с посочените упойващи вещества, които трябва да се извършват под прекия надзор и контрол на въпросната страна или да бъдат подчинени на този надзор и контрол.

6. Освен мерките за контрол, приложими за всички упойващи вещества от Списък I, опиумът е поставен и под разпоредбите на чл. 19, т. 1, буква "f" и на чл. 21 bis, 23 и 24, листата от кока под разпоредбите на чл. 26 и 27 и конопът под разпоредбите на чл. 28.

7. Опиевият мак, кокаиновият храст, конопеното растение, маковата слама и листата на конопа са поставени под мерките за контрол, предвидени съответно в чл. 19, т. 1, буква "е", чл. 20, т. 1, буква "д", чл. 21 bis и чл. 22 до 24; 22, 26 и 27; 22 и 28; 25 и 28.

8. Страните трябва да направят всичко, което е в тяхна власт, за да поставят под мерки за надзор, доколкото това е възможно, веществата, които не са посочени в тази конвенция, но които могат да бъдат употребени за незаконна фабрикация на упойващи вещества.

9. Страните не са задължени да прилагат разпоредбите на тази конвенция по отношение на упойващите вещества, които обикновено се употребяват в индустрията за цели, различни от медицинските и научните, при условие:

а) че те вземат мерки да осигурят чрез използването на съответни способи за денатуриране или по друг начин употребените упойващи вещества да не могат да доведат до злоупотреба или да предизвикат вредни въздействия (чл. 3, т. 3) и вредните вещества да не могат на практика да бъдат възстановени; и

b) че посочват в статистическите данни (чл. 20), които те представят, количеството от всяко така употребено упойващо вещество.

Член 3

Промени в обхвата на контрола

1. Ако някоя от страните или Световната здравна организация разполага с информация, която по нейно мнение дава основание за изменение на някой от списъците, тя изпраща до генералния секретар уведомление заедно с информацията в подкрепа на това уведомление.

2. Генералният секретар изпраща това уведомление и информацията, която той счита за съществена, на страните, на комисията и ако уведомлението е от страна - на Световната здравна организация.

3. Когато уведомлението се отнася за вещество, което не е вече вписано в Списък I или Списък II:

i) страните проучват в светлината на цялата информация, с която разполагат, възможността за временно прилагане по отношение на това вещество на всички мерки за контрол, прилагани по отношение на упойващите вещества от Списък I;

ii) до вземането на решение, както е предвидено в буква "iii" на тази точка, комисията може да реши страните да прилагат временно по отношение на това вещество всички мерки за контрол, прилагани по отношение на упойващите вещества от Списък I. Страните ще прилагат тези мерки временно по отношение на въпросното вещество;

iii) ако Световната здравна организация установи, че това вещество може да доведе до подобни злоупотреби и да произведе подобни вредни въздействия както упойващите вещества от Списък I или Списък II или че то може да бъде преобразувано в упойващо вещество, тя съобщава това на комисията, която може да реши, съгласно препоръката на Световната здравна организация, това вещество да бъде вписано в Списък I или в Списък II.

4. Ако Световната здравна организация установи, че даден препарат, поради съдържащите се в него вещества, не може да доведе до злоупотреби с него, нито да предизвика вредни въздействия (т. 3) и че упойващото вещество, което той съдържа, не може да бъде лесно възстановено, комисията може съгласно препоръката на Световната здравна организация да впише този препарат в Списък III.

5. Ако Световната здравна организация установи, че упойващо вещество от Списък I дава достатъчно основания да се счита, че с него може да бъде злоупотребено или че то може да има вредни въздействия (т. 3) и тази опасност не се компенсира от съществени лечебни предимства, каквито не могат да се срещнат при вещества, различни от веществата в Списък IV, комисията може съгласно препоръката на Световната здравна организация да впише това вещество в Списък IV.

6. Когато уведомлението се отнася за упойващо вещество от Списък I или Списък II или за препарат от Списък III, комисията освен мерките, предвидени в т. 5, може съгласно препоръката на Световната здравна организация да измени който и да е от списъците, като:

а) прехвърли упойващо вещество от Списък I в Списък II или от Списък II в Списък I; или

b) извади упойващо вещество или препарат, според случая, от някой списък.

7. Всяко решение на комисията, взето въз основа на този член, се съобщава от генералния секретар на всички държави - членки на Организацията на обединените нации, на държавите нечленки, които са страни по конвенцията, на Световната здравна организация и на органа. Такова решение влиза в действие по отношение на всяка страна от датата на получаване на въпросното съобщение и в този случай страните вземат мерките, които биха били необходими по силата на тази конвенция.

8. а) Решенията на комисията за изменение на който и да е списък подлежат на преразглеждане от съвета, ако която и да е страна подаде молба за това в рамките на деветдесет дни от получаването на уведомление за решението. Молбата за преразглеждане се изпраща до генералния секретар заедно с цялата съответна информация, на която тя се основава;

b) генералният секретар изпраща копия от молбата за преразглеждане и съответната информация до комисията, до Световната здравна организация и до всички страни с покана да представят своите забележки в срок от деветдесет дни. Всички получени забележки се представят на съвета за проучване;

с) съветът може да потвърди, измени или отмени решението на комисията, като неговото решение е окончателно. Уведомление за решението на съвета се изпраща до всички държави - членки на Организацията на обединените нации, до държавите нечленки, които са страни по конвенцията, до комисията, до Световната здравна организация и до органа;

d) докато трае процедурата по преразглеждането, първоначалното решение на комисията остава в сила.

9. Решенията на комисията, взети в съответствие с този член, не подлежат на преразглеждането, предвидено в чл. 7.

Член 4

Общи задължения

Страните вземат такива законодателни и административни мерки, които могат да бъдат необходими с цел:

а) да приведат в изпълнение разпоредбите на тази конвенция на тяхна собствена територия;

b) да си сътрудничат с другите държави за изпълнение на разпоредбите на тази конвенция;

с) като се спазват разпоредбите на тази конвенция, да ограничат изключително за медицински и научни цели производството, фабрикацията, износа, вноса, разпределението, търговията, употребата и държането на упойващи вещества.

Член 5

Международни органи за контрол

Признавайки компетенцията на Организацията на обединените нации в областта на международния контрол на упойващите вещества, страните се съгласяват да поверят на Комисията за упойващите вещества при Икономическия и социален съвет и на Международния орган за контрол на упойващите вещества функциите, които съответно са предоставени на тези органи от тази конвенция.

Член 6

Разходи на международните органи за контрол

Организацията на обединените нации поема разходите на комисията и на органа при условия, които се определят от общото събрание. Страните, които не са членки на Организацията на обединените нации, участват също в разходите на международните органи за контрол, като общото събрание периодически определя, след съгласуване с правителствата на тези страни, размера на вноските, които то прецени за справедливи.

Член 7

Преразглеждане на решенията и препоръките на комисията

С изключение на решенията, предвидени в чл. 3, всяко решение или препоръка, приети от комисията в изпълнение на тази конвенция, подлежи на одобряване от съвета или общото събрание или на изменение, прието от някой от тези органи, така както това се отнася и за другите решения или препоръки на комисията.

Член 8

Функции на комисията

Комисията има право да разглежда всички въпроси, имащи отношение към целите на тази конвенция, и по-специално:

а) да изменя списъците в съответствие с чл. 3;

b) да привлича вниманието на органа върху всички въпроси, които могат да имат отношение към неговите функции;

с) да изработва препоръки за прилагането в действие на разпоредбите на тази конвенция или за постигане на нейните цели, включително научноизследователски програми и обмен на информация от научен или технически характер; и

d) да привлича вниманието на държавите, които не са страни по конвенцията, върху решенията и препоръките, които тя приема в съответствие с тази конвенция, с цел те да проучат мерките, които тя би могла да вземе по силата на тази конвенция.

Член 9

Състав и функции на органа

1. Органът се състои от тринадесет членове, избрани от съвета, както следва:

а) трима членове, имащи опит в медицината, фармакологията или фармацията и избрани от списък, включващ най-малко пет лица, посочени от Световната здравна организация, и

b) десет членове, избрани от списък на лица, посочени от членовете на Организацията на обединените нации и от страните по конвенцията, които не са членки на ООН.

2. Членовете на органа трябва да бъдат лица, които със своята компетентност, безпристрастност и незаинтересуваност се ползват с общото доверие. По време на мандата им те не трябва да заемат никакъв пост, нито да се отдават на каквато и да е дейност от такова естество, което би им попречило да упражняват безпристрастно своите функции. Съветът взема, консултирайки се с органа, всички необходими мерки с цел да осигури пълната техническа независимост на органа при осъществяване на неговите функции.

3. Съветът, придържайки се към принципа на справедливото географско разпределение, трябва да държи сметка за интереса, който би имало за включване в органа, при справедливо пропорционално разпределение, на лица, които са запознати с положението в областта на упойващите вещества в страните производители, фабриканти и консуматори и които имат връзки с тези страни.

4. Без да се нарушават разпоредбите на тази конвенция, органът, действайки в сътрудничество с правителствата, полага усилия да ограничи култивирането, производството, фабрикацията и употребата на упойващи вещества до количествата, необходими за медицински и научни цели, да осигури тяхната наличност за тези цели и да предотврати незаконното култивиране, производство, фабрикация, трафик и употреба на упойващи вещества.

5. Мерките, предприемани от органа в изпълнение на тази конвенция, трябва да бъдат такива мерки, които в най-голяма степен отговарят на целите на сътрудничеството на правителствата с органа и позволяват осъществяването на постоянен диалог между правителствата и органа, който би подпомогнал и улеснил всяко ефективно действие на правителството за постигането на целите на тази конвенция.

Член 10

Продължителност на мандата и възнаграждение

на членовете на органа

1. Членовете на органа се избират за пет години и могат да бъдат преизбирани.

2. Мандатът на всеки член на органа приключва в навечерието на първото заседание на органа, на което неговият заместник има право да заседава.

3. Член на органа, който е отсъствал от три последователни заседания, се счита за напуснал.

4. По препоръка на органа съветът може да освободи от длъжност член на органа, който вече не отговаря на условията, изисквани по т. 2 на чл. 9. Тази препоръка трябва да бъде предложена с утвърдително гласуване от девет членове на органа.

5. Когато мястото на член на органа бъде освободено по време на мандата на неговия титуляр, съветът запълва това освободено място, като избира във възможно най-кратък срок друг член за остатъка от мандата в съответствие с приложимите разпоредби на чл. 9.

6. Членовете на органа получават съответно възнаграждение, чийто размер се определя от общото събрание.

Член 11

Процедурни правила на органа

1. Органът избира свой председател и членовете, които той счита, че е необходимо да бъдат избрани за съставяне на неговото бюро, и приема свои процедурни правила.

2. Органът се събира толкова често, колкото той прецени за необходимо за надлежното изпълнение на неговите функции, но трябва да провежда поне по две сесии в една календарна година.

3. Необходимият кворум за събранията на органа е от осем членове.

Член 12

Прилагане на системата за плановите оценки

1. Органът определя датата или датите, на които трябва да бъдат представени плановите оценки в съответствие с чл. 19, както и формата, в която те трябва да бъдат представени, и предписва формуляри за тази цел.

2. Що се касае до страните и териториите, по отношение на които тази конвенция не се прилага, органът отправя покана до заинтересуваните правителства да представят планови оценки в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

3. В случай, че дадена държава не представи до определената дата плановите оценки за някоя от своите територии, органът сам ги изготвя, доколкото това е възможно и доколкото е осъществимо, в сътрудничество със заинтересуваното правителство.

4. Органът проучва плановите оценки, включително допълнителните планови оценки, и с изключение на изискванията за специални нужди той може да поиска от всяка страна или територия, за която е представена оценка, информацията, която той счита за необходима с цел допълване на плановите оценки или изясняване на някой елемент от тях.

5. С оглед ограничаване употребата и разпределението на упойващите вещества до количествата, необходими за медицински и научни цели и осигуряване тяхната наличност за тези цели, органът потвърждава във възможно най-кратък срок плановите оценки, включително допълнителните планови оценки, или може да измени тези планови оценки със съгласието на заинтересуваното правителство. В случай че не е постигнато съгласие между правителството и органа, той има право да изготви, съобщи и публикува своите собствени планови оценки, включително допълнителните планови оценки.

6. Освен предвидените в чл. 15 доклади, органът публикува на датите, които той ще определи, но поне веднъж годишно информацията относно плановите оценки, която по негово мнение би улеснила прилагането на тази конвенция.

Член 13

Прилагане на системата за статистическите данни

1. Органът определя начина и формата, под които статистическите данни трябва да бъдат представени, както е предвидено в чл. 20, и предписва формуляри за тази цел.

2. Органът проучва статистическите данни с цел да определи дали страните или които и да са други държави са се съобразили с разпоредбите на тази конвенция.

3. Органът може да поиска допълнителна информация, която той счита за необходима с цел допълване на тези статистически данни или изясняване на някой елемент от тях.

4. Органът няма компетенцията да поставя въпроси или да изразява мнение по статистическите данни, отнасящи се до упойващи вещества, изисквани за специални нужди.

Член 14

Мерки, които органът взема с цел да осигури изпълнението

на разпоредбите на конвенцията

1. а) Ако след проучване на информацията, предоставена на органа от правителството в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, или на информацията, изпратена от органи на Организацията на обединените нации или от специализирани организации, или ако бъдат одобрени от комисията по препоръка на органа, от други междуправителствени организации или от международни неправителствени организации, от чиято пряка компетентност са тези въпроси и които имат консултативен статут при Икономическия и социален съвет съгласно чл. 71 на Устава на ООН или се ползват с подобен статут по специално споразумение със съвета, органът има обективни основания да счита, че постигането на целите на тази конвенция може да бъде сериозно възпрепятствано поради факта, че някоя страна по конвенцията или страна или територия не изпълнява разпоредбите на конвенцията, той има право да предложи да проведе консултации със заинтересуваното правителство или да поиска обяснения от него. Ако страна по конвенцията или страна или територия, която изпълнява разпоредбите на конвенцията, е станала важен център на незаконно култивиране, производство, фабрикация, трафик или консумация на упойващи вещества или съществува доказателство за наличието на сериозна опасност тя да стане такъв център, органът има право да предложи да проведе консултации със заинтересуваното правителство. Без да се нарушава правото му да предостави въпроса на вниманието на страните, съвета и комисията, както е предвидено в буква "d", органът ще счита за поверително искането за информация или обяснението, представено от дадено правителство, или предложението за консултации и провежданите консултации с правителство в съответствие с тази буква;

b) след като е предприел действия в съответствие с буква "а", органът може, ако счита това за необходимо, да поиска от заинтересуваното правителство да предприеме такива корективни мерки, които в зависимост от обстоятелствата могат да се окажат необходими за осигуряване изпълнението на разпоредбите на тази конвенция;

с) органът може, ако прецени това за необходимо за изясняване на въпрос, посочен в буква "а", да предложи на заинтересуваното правителство да предприеме проучване на въпроса на своя територия по начин, който то прецени за уместен. Ако заинтересуваното правителство реши да предприеме такова проучване, то може да помоли органа да му предостави технически средства и услугите на едно или повече лица, които имат необходимата квалификация, с цел да подпомогнат представителите на правителството, натоварени с проучването на въпроса. Лицето или лицата, които органът ще предложи да бъдат на разположение на правителството, трябва да бъдат одобрени от последното. Начините за проучването и срокът, в който то трябва да бъде завършено, се договарят чрез консултации между правителството и органа. Правителството предава на органа резултатите от проучването и посочва корективните мерки, които то смята за необходимо да вземе;

d) ако органът установи, че заинтересуваното правителство не е представило задоволителни обяснения, когато е било поканено да направи това в съответствие с буква "а", или не е предприело каквато и да е корективна мярка, за което то е било призовано в съответствие с буква "b", или че съществува сериозно положение, изискващо мерки за международно сътрудничество за подобряването му, той може да постави въпроса на вниманието на страните, съвета и комисията. Органът предприема такива действия, когато целите на конвенцията са сериозно застрашени и когато не е било възможно въпросът да бъде решен задоволително по друг начин. Органът предприема такива действия също така ако установи, че съществува сериозно положение, изискващо мерки за международно сътрудничество за подобряването му, и ако прецени, че за подобряването на това положение привличането на вниманието на страните, съвета и комисията е най-уместният начин да се улесни това сътрудничество; след проучване на докладите, изготвени от органа и евентуално от комисията, съветът може да предостави въпроса на вниманието на общото събрание.

2. Когато предоставя въпрос на вниманието на страните, съвета и комисията в съответствие с буква "d" на т. 1, органът може, ако счита това за необходимо, да препоръча на страните да преустановят вноса или износа или и двете - вноса и износа на упойващи вещества от или за съответната страна или територия за определен период или дотогава, докато той прецени, че положението в тази страна или територия е задоволително. Заинтересуваната държава може да отнесе въпроса за разглеждане от съвета.

3. Органът има право да публикува доклад по всеки от посочените в този член въпроси и да го изпрати на съвета, който го препраща до всички страни. Ако органът публикува в този доклад решение, взето в съответствие с този член, или информация относно такова решение, той трябва също така да публикува мнението на заинтересуваното правителство, ако то пожелае това.

4. В случаите, когато решение на органа, публикувано в съответствие с този член, не е било взето с единодушие, становището на малцинството трябва да бъде изложено.

5. Всяка държава е поканена да бъде представена на заседанията на органа, на които в съответствие с този член се разглежда въпрос, който пряко я засяга.

6. Решенията на органа съгласно този член се вземат с мнозинство от две трети от общия брой на членовете на органа.

Член 14 bis

Техническа и финансова помощ

В случаите, когато прецени това за уместно, органът, действайки съгласувано със заинтересуваното правителство, може в допълнение или вместо мерките, изброени в т. 1 и 2 на чл. 14, да препоръча на компетентните органи на Организацията на обединените нации и на специализираните организации да бъде оказана на въпросното правителство техническа или финансова помощ или и двете с цел да бъдат подкрепени усилията му за изпълнение на неговите задължения, произтичащи от тази конвенция, и по-специално задълженията, залегнали или произтичащи от чл. 2, 35, 38 и 38 bis.

Член 15

Доклади на органа

1. Органът изготвя годишен доклад за своята работа и допълнителни доклади, които той може да прецени за необходими и които включват също анализ на плановите оценки и на статистическите данни, с които той разполага, и в зависимост от случая изложение за обясненията, които правителствата биха могли да представят или е трябвало да представят, както и всички забележки и препоръки, които органът би пожелал да направи. Тези доклади се представят в съвета чрез комисията, която може да формулира забележки, които тя счита за уместни.

2. Докладите се изпращат на страните и впоследствие се публикуват от генералния секретар. Страните дават разрешение за свободното разпространяване на тези доклади.

Член 16

Секретариат

Обслужването на комисията и органа от секретариат се осигурява от генералния секретар. По-специално секретарят на органа се назначава от генералния секретар след консултация с органа.

Член 17

Специална администрация

Страните ще поддържат специална администрация за целите на прилагането на разпоредбите на тази конвенция.

Член 18

Информация, която страните трябва да представят

на генералния секретар

1. Страните представят на генералния секретар цялата информация, която комисията може да поиска като необходима за изпълнение на нейните функции, и по-конкретно:

а) годишен доклад за прилагането на конвенцията на всяка от техните територии;

b) периодично текстовете на всички техни закони и правилници, приети за изпълнението на тази конвенция;

с) всякакви уточнения, които комисията би поискала във връзка с дела за незаконен трафик, и по-специално подробности за всяко дело за разкрит незаконен трафик, които биха могли да бъдат съществени било поради светлината, която те хвърлят върху източниците на снабдяване с упойващи вещества за незаконен трафик, било поради количествата, за които делото се отнася, или метода, използван от незаконните трафиканти; и

d) имената и адресите на административните органи, упълномощени да издават разрешителни или сертификати за износ и внос.

2. Страните представят информацията, посочена в предходната точка, по начина и на датите и като използват формулярите, които комисията би могла да определи.

Член 19

Планови оценки за нуждите от упойващи вещества

1. Страните изпращат на органа всяка година и за всяка от техните територии по начин и във форма, предписани от него, планови оценки, изготвени на предоставени от органа формуляри, по следните въпроси:

а) количествата упойващи вещества, които ще бъдат консумирани за медицински и научни цели;

b) количествата упойващи вещества, които ще бъдат употребени за фабрикацията на други упойващи вещества, на препарати от Списък III и на вещества, които не са предвидени в тази конвенция;

с) количествата упойващи вещества, които ще бъдат в резерв към 31 декември на годината, за която се отнасят плановите оценки;

d) количествата упойващи вещества, които е необходимо да се прибавят към специалния резерв;

е) площта (в хектари) и географското местоположение на земите, които са определени за култивирането на опиевия мак;

f) приблизителното количество опиум, което ще бъде произведено;

д) броя на промишлените предприятия, които ще фабрикуват синтетични упойващи вещества; и

h) количествата упойващи вещества, които ще бъдат фабрикувани от всяко едно от предприятията, посочени в предходната буква.

2. а) Като се отчитат приспаданията, предвидени в т. 3 на чл. 21, общият сбор на плановите оценки за всяка територия и за всяко упойващо вещество, с изключение на опиума и на синтетичните упойващи вещества, ще бъде сумата от количествата, посочени в букви "а", "b" и "d" на т. 1 на този член, увеличена с количеството, необходимо, за да се доведе наличният резерв към 31 декември на предходната година до нивото, оценено в съответствие с разпоредбите на буква "с" на т. 1;

b) като се отчитат приспаданията, предвидени в т. 3 на чл. 21 по отношение на вноса и в т. 2 на чл. 21 bis, общият сбор на плановите оценки за опиума за всяка територия ще бъде или сумата от количествата, посочени в букви "а", "b" и "d" на т. 1 на този член, увеличена с количеството, необходимо, за да се доведе наличният резерв към 31 декември на предходната година до нивото, оценено в съответствие с разпоредбите на буква "с" на т. 1, или количеството, посочено в буква "f" на т. 1 на този член, ако то е по-голямо от нея;

с) като се отчитат приспаданията, предвидени в т. 3 на чл. 21, общият сбор на плановите оценки за всяко синтетично упойващо вещество за всяка територия ще бъде или сумата от количествата, посочени в букви "а", "b" и "d" на т. 1 на този член, увеличена с количеството, необходимо, за да се доведе наличният резерв към 31 декември на предходната година до нивото, оценено в съответствие с разпоредбите на буква "с" на т. 1, или сумата от количествата, посочени в буква "h" на т. 1 на този член, ако тя е по-голяма от първата;

d) плановите оценки, представени съгласно предходните букви на тази точка, ще бъдат съответно изменяни така, че да отчитат всяко иззето и предоставено за законна употреба количество, както и всяко количество, изтеглено от специалния резерв за целите на гражданското население.

3. Всяка държава може да представи в течение на годината допълнителни планови оценки, излагайки обстоятелствата, които ги налагат.

4. Страните съобщават на органа метода, използван при определяне на посочените в плановите оценки количества, и всякакви изменения на този метод, които биха могли да бъдат направени.

5. Като се отчитат приспаданията, предвидени в т. 3 на чл. 21, и като се вземат предвид в зависимост от случая разпоредбите на чл. 21 bis, плановите оценки не трябва да бъдат надвишавани.

Член 20

Статистически данни, които трябва да бъдат

представени на органа

1. Страните изпращат на органа за всяка от техните територии по начин и във форма, предписани от него, статистически данни, изготвени на предоставени от органа формуляри, по следните въпроси:

а) производство или фабрикация на упойващи вещества;

b) употреба на упойващи вещества за фабрикацията на други упойващи вещества, на препарати от Списък III и на вещества, които не са предвидени в тази конвенция, и употреба на маковата слама за фабрикация на упойващи вещества;

с) консумация на упойващи вещества;

d) внос и износ на упойващи вещества и на макова слама;

е) изземване на упойващи вещества и разпореждане с тях;

f) резерв от упойващи вещества към 31 декември на годината, за която се отнасят статистическите данни; и

д) площта, за която може да бъде установено, че е използвана за култивиране на опиев мак.

2. а) Статистическите данни по посочените в т. 1 въпроси, с изключение на буква "d", се изготвят всяка година и се представят на органа не по-късно от 30 юни на годината, следваща годината, за която те се отнасят;

b) статистическите данни по посочените в буква "d" на т. 1 въпроси се изготвят на три месеца и се представят на органа в срок от един месец от края на тримесечието, за което те се отнасят.

3. Страните не са задължени да представят статистически данни за специалния резерв, но те представят отделно статистически данни за упойващите вещества, внесени или придобити в страната или територията за специални нужди, както и за количествата упойващи вещества, изтеглени от специалния резерв за задоволяване нуждите на гражданското население.

Член 21

Ограничаване на фабрикацията и вноса

1. Общото количество от всяко упойващо вещество, което ще бъде фабрикувано и внесено от която и да е страна или територия в течение на дадена година, не трябва да надвишава сбора от следните елементи:

а) количеството, консумирано в рамките на съответната оценка за медицински и научни цели;

b) количеството, употребено в рамките на съответната оценка за фабрикация на други упойващи вещества, на препарати от Списък III и на вещества, които не са предвидени в тази конвенция;

с) изнесеното количество;

d) количеството, прибавено към резерва с цел той да бъде доведен до нивото, определено в съответната оценка; и

е) количеството, придобито в рамките на съответната оценка за специални нужди.

2. От сбора от изброените в т. 1 елементи се приспада всяко количество, което е иззето и предоставено на пазара за законна употреба, както и всяко количество, изтеглено от специалния резерв за задоволяване нуждите на гражданското население.

3. Ако органът установи, че фабрикуваното и внесеното през дадена година количество надвишава сбора от изброените в т. 1 количества, като се отчитат приспаданията, предвидени в т. 2 на този член, всяко така установено евентуално надвишаване в края на годината се приспада през следващата година от количествата, които трябва да бъдат фабрикувани или внесени, както и от общия сбор от плановите оценки, определени в т. 2 на чл. 19.

4. а) Ако от статистическите данни за вноса или износа (чл. 20) се установи, че изнесеното количество за дадена страна или територия надвишава общия сбор от плановите оценки за тази страна или територия, така както той е определен в т. 2 на чл. 19, увеличен с количествата, заявени като изнесени, и след приспадане на всички надвишавания, установени в съответствие с т. 3 на този член, органът може да съобщи за това на държавите, които по негова преценка би трябвало да бъдат уведомени;

b) след получаване на такова уведомление страните не трябва повече да разрешават през текущата година какъвто и да е следващ износ от въпросното упойващо вещество за тази страна или територия освен:

i) в случай, че е представена допълнителна оценка за тази страна или територия както за внесеното в повече количество, така и за допълнително изискваното количество; или

ii) в изключителни случаи, когато износът, по преценка на правителството на страната износител, е необходим за лечението на болни.

Член 21 bis

Ограничение на производството на опиум

1. Производството на опиум от която и да е страна или територия трябва да бъде организирано и контролирано по такъв начин, че доколкото е възможно, количеството, произведено през дадена година, да не надвишава оценката, изготвена в съответствие с т. 1, буква "f" на чл. 19 за количеството опиум, предвидено да бъде произведено.

2. Ако органът установи от информацията, която му се предоставя в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, че страна, която е представила оценка съгласно т. 1, буква "f" на чл. 19, не е ограничила съобразно съответните планови оценки опиума, произвеждан в нейните граници за законни цели, и че значително количество опиум, произведен законно или незаконно в границите на тази страна, е включено в незаконен трафик, той може след проучване на обясненията на заинтересуваната страна, които трябва да му бъдат представени в срок от един месец от уведомлението, с което горното се констатира, да реши да приспадне цялото или част от това количество от количеството, което ще бъде произведено, и от общия сбор от плановите оценки, така както е определен в т. 2, буква "b" на чл. 19 за първата година, през която такова приспадане технически е възможно, като се отчитат периодът от годината и договорните задължения на въпросната страна по отношение на износа на опиум. Това решение влиза в действие 90 дни след като заинтересуваната страна получи уведомлението за него.

3. След като уведоми заинтересуваната страна за свое решение за приспадане, взето в съответствие с т. 2, органът предприема консултации с тази страна с цел да се постигне задоволително разрешаване на положението.

4. Ако положението не бъде разрешено задоволително, органът може, ако е уместно, да приложи разпоредбите на чл. 14.

5. При вземането на решение за приспадане, предвидено в т. 2, органът трябва да отчита не само всички съответни обстоятелства и по-специално тези, които са породили незаконния трафик, посочен в т. 2, но също така и всяка съответна нова мярка за контрол, която страната би могла да предприеме.

Член 22

Специална разпоредба, приложима

към култивирането

1. Когато условията в страната или в някоя територия на страна по конвенцията са такива, че забраната за култивиране на опиевия мак, кокаиновия храст или конопеното растение е по нейна преценка най-подходящата мярка за защита на общественото здраве и благополучие и за предотвратяване отклоняването на упойващи вещества за незаконен трафик, заинтересуваната страна трябва да забрани култивирането.

2. Страната, която забранява култивирането на опиевия мак или на конопеното растение, взема съответните мерки за изземването на незаконно култивираните растения и тяхното унищожаване с изключение на малки количества, необходими на въпросната страна за целите на научни изследвания.

Член 23

Национални учреждения по опиума

1. Всяка страна, която разрешава култивирането на опиевия мак с цел производството на опиум, създава, ако до момента не е направила това, и поддържа едно или няколко държавни учреждения (наричани по-долу в този член "учреждение"), натоварени с изпълнение на функциите, посочени в този член.

2. Всяка страна, посочена в предходната точка, прилага следните разпоредби по отношение на култивирането на опиевия мак за производство на опиум и по отношение на опиума:

а) учреждението ограничава районите и определя парцелите, в които се разрешава култивирането на опиевия мак за производство на опиум;

b) само на стопаните, притежаващи лиценз, издаден от учреждението, е разрешено да отглеждат тази култура;

с) във всеки лиценз се посочва площта на терена, за който се разрешава това култивиране;

d) всеки стопанин, който отглежда опиев мак, е задължен да предава на учреждението цялата си реколта от опиум. Учреждението трябва да изкупи тази реколта и да я вземе във фактическо владение колкото е възможно по-скоро, но най-късно в срок от четири месеца от края на събирането й;

е) единствено учреждението има право по отношение на опиума да внася, да изнася, да осъществява търговия на едро и да го държи в резерв, с изключение на резерва, държан от лицата, занимаващи се с фабрикация на алкалоиди на опиума, медицински опиум или препарати на основата на опиум. Страните не са задължени да разпростират прилагането на тази клауза по отношение на медицинския опиум и препаратите на основата на опиум.

3. Административните функции, предвидени в т. 2, се изпълняват от едно държавно учреждение, ако конституцията на въпросната страна разрешава това.

Член 24

Ограничения за производството на опиум, предназначен за

международната търговия

1. а) Ако някоя страна има намерение да започне да произвежда опиум или да увеличи своето производство на опиум, тя трябва да отчита световното търсене на опиум в момента в съответствие с плановите оценки, публикувани от органа, с цел нейното производство на опиум да не доведе до свръхпроизводство на опиум в световен мащаб;

b) никоя страна не трябва да разрешава производството на опиум или да увеличава своето производство на опиум, ако по нейно мнение такова производство или увеличение на производството на нейна територия може да доведе до появата на незаконен трафик на опиум.

2. а) Като се спазват разпоредбите на т. 1, ако някоя страна, която до 1 януари 1961 г. не е произвеждала опиум за износ, желае да изнася от произвеждания от нея опиум количества, които не надхвърлят пет тона годишно, тя уведомява за това органа, като прилага към уведомлението информация относно:

i) действащите контролни механизми, налагани от тази конвенция по отношение на производството и износа на опиум; и

ii) името на страната или страните, в които тя смята да изнесе опиума;

и органът може да одобри това уведомление или да препоръча на заинтересуваната страна да не произвежда опиум за износ;

b) ако някоя страна, различна от посочените в т. 3, желае да произвежда повече от пет тона опиум годишно за износ, тя уведомява за това съвета, като прилага към уведомлението съответната информация, включително:

i) оценката за количествата, които трябва да бъдат произведени за износ;

ii) съществуващите или предложените контролни механизми по отношение на опиума, който трябва да бъде произведен;

iii) името на страната или страните, в които тя смята да изнесе този опиум;

и съветът може да одобри това уведомление или да препоръча на заинтересуваната страна да не произвежда опиум за износ.

3. Независимо от разпоредбите на букви "а" и "b" на т. 2 страна, която през десетте години, непосредствено предхождащи 1 януари 1961 г., е изнасяла произведен от нея опиум, може да продължи да изнася опиума, който тя произвежда.

4. а) Страна няма да внася опиум от която и да е страна или територия, освен ако опиумът е произведен на територията:

i) на страна, посочена в т. З;

ii) на страна, която е изпратила уведомление до органа в съответствие с разпоредбите на буква "а" на т. 2; или

iii) на страна, която е получила одобрението на съвета в съответствие с разпоредбите на буква "b" на т. 2;

b) независимо от разпоредбите на буква "а" на тази точка страна може да внася опиум, произведен от която и да е страна, която е произвеждала и изнасяла опиум през десетте години, непосредствено предхождащи 1 януари 1961 г., ако тази страна е създала и поддържа национален контролен орган или учреждение за целите на чл. 23 и ако тя разполага с действащи ефикасни средства с цел да не позволи произвежданият от нея опиум да бъде отклонен за незаконен трафик.

5. Разпоредбите на този член не възпрепятстват страна:

а) да произвежда опиум в количество, достатъчно за нейните нужди; или

b) да изнася опиум, иззет от незаконен трафик, за друга страна в съответствие с изискванията на тази конвенция.

Член 25

Контрол на маковата слама

1. Страна, която разрешава култивирането на опиев мак за цели, различни от производството на опиум, взема всички необходими мерки, за да осигури:

а) да не се произвежда опиум от този опиев мак; и

b) фабрикацията на упойващи вещества от маковата слама да бъде контролирана по подходящ начин.

2. Страните трябва да прилагат по отношение на маковата слама режима на сертификати за внос и разрешителни за износ, предвиден в т. 4 до 15 на чл. 31.

3. Страните представят същите статистически данни за вноса и износа на макова слама, както това се предвижда за упойващите вещества в т. 1, буква "d" и т. 2, буква "b" на чл. 20.

Член 26

Кокаинов храст и листа от кока

1. Ако страна разреши култивирането на кокаиновия храст, тя прилага по отношение на него, както и по отношение на листата от кока режима за контрол, предвиден в чл. 23 за опиевия мак; по отношение на буква "d" на т. 2 на този член задължението на посоченото учреждение се състои единствено в това да вземе реколтата във фактическо владение във възможно най-кратък срок след събирането й.

2. Доколкото това е възможно, страните трябва да предприемат изкореняване на диворастящите кокаинови храсти. Те трябва да унищожават незаконно култивираните кокаинови храсти.

Член 27

Допълнителни разпоредби относно листата от кока

1. Страните могат да разрешават употребата на листата от кока за приготвянето на ароматичен продукт, който не трябва да съдържа никакъв алкалоид, и те могат, доколкото е необходимо за тази употреба, да разрешават производството, вноса, износа, търговията и държането на тези листа.

2. Страните представят поотделно плановите оценки (чл. 19) и статистическите данни (чл. 20) относно листата от кока, предназначени за приготвянето на такъв ароматичен продукт; все пак не е необходимо те да правят това, ако същите листа от кока са употребени за извличане на алкалоиди, както и на ароматични продукти и ако това е посочено в плановите оценки и статистическите данни.

Член 28

Контрол на конопа

1. Ако страна разрешава култивирането на конопеното растение с цел производство на коноп или на смолист сок от коноп, тя прилага по отношение на него режима за контрол, предвиден в чл. 23 по отношение на контрола на опиевия мак.

2. Тази конвенция няма да се прилага по отношение на култивирането на конопеното растение изключително за индустриални цели (влакна и семена) или за градинарски цели.

3. Страните вземат мерките, които могат да бъдат необходими, за да предотвратят злоупотребата с листата на конопеното растение или незаконния трафик с тях.

Член 29

Фабрикация

1. Страните изискват фабрикацията на упойващи вещества да се осъществява под лицензен режим, освен когато тази фабрикация се извършва от държавно предприятие или държавни предприятия.

2. Страните:

а) упражняват надзор върху всички лица и предприятия, които се занимават с фабрикация на упойващи вещества или участват в нея;

b) поставят под лицензен режим заведенията и помещенията, в които може да се извършва фабрикацията; и

с) изискват от лицата, занимаващи се с фабрикация на упойващи вещества, които притежават лиценз, да се снабдяват с периодически разрешителни, уточняващи видовете и количествата упойващи вещества, които те имат право да фабрикуват. За препаратите обаче не е необходимо да се изисква периодическо разрешително.

3. Страните предотвратяват натрупването в притежание на лицата, занимаващи се с фабрикация на упойващи вещества, на количества упойващи вещества и макова слама, които превишават количествата, необходими за нормалното функциониране на предприятието, като се отчитат пазарните условия.

Член 30

Търговия и разпределение

1. а) Страните изискват търговията и разпределението на упойващите вещества да се осъществяват с лицензи, освен ако тази търговия или това разпределение се извършва от държавно предприятие или държавни предприятия;

b) страните:

i) упражняват надзор върху всички лица и предприятия, които се занимават с търговия или разпределение на упойващи вещества или участват в тях; и

ii) поставят под лицензен режим заведенията и помещенията, в които може да се извършва такава търговия или такова разпределение. За препаратите обаче не е необходимо да се изисква лиценз;

с) разпоредбите на букви "а" и "b" относно режима на лицензи не е необходимо да се прилагат по отношение на лицата, на които надлежно е разрешено да извършват терапевтични или научни функции и действат в изпълнение на тези функции.

2. Освен това страните:

а) предотвратяват също натрупването в притежание на търговците, разпределителите, държавните предприятия или на лицата с надлежно разрешително, посочени по-горе, на количества упойващи вещества и макова слама, превишаващи количествата, които са необходими за нормалното функциониране на предприятието, като се отчитат пазарните условия;

b) i) изискват упойващите вещества да бъдат доставяни или раздавани на частни лица само по лекарска рецепта. Тази разпоредба не е необходимо да бъде прилагана по отношение на упойващите вещества, които частни лица могат законно да получават, употребяват, раздават или да се разпореждат с тях при надлежно разрешеното им изпълнение на техните терапевтични функции; и

ii) ако страните считат тези мерки за необходими или желателни, те изискват рецептите, с които се предписват упойващи вещества от Списък I, да бъдат написани на официални формуляри, издавани във вид на талони от кочан от компетентните административни органи или от упълномощени професионални сдружения.

3. Желателно е страните да изискват върху писмените или печатни оферти за упойващи вещества, рекламните съобщения от всякакъв вид, както и описателните листовки, отнасящи се до упойващите вещества и използвани с търговска цел, опаковките, съдържащи упойващи вещества, и етикетите, под които упойващите вещества се продават, да бъдат отбелязани международните наименования, съобщени от Световната здравна организация.

4. Ако страна прецени, че такава мярка е необходима или желателна, тя изисква върху всяка опаковка, съдържаща упойващо вещество, да има ясно открояваща се двойна червена черта. На пакета, в който тази опаковка се изпраща, не трябва да има такава двойна червена черта.

5. Страните изискват на етикета, под който дадено наркотично вещество се предлага за продажба, да бъдат отбелязани точно упойващото вещество или упойващите вещества, които то съдържа, както и тяхното тегло или процентно съдържание. Изискването за указване на тази информация на етикета не е необходимо да се прилага по отношение на упойващо вещество, отпуснато на частно лице по лекарска рецепта.

6. Разпоредбите на т. 2 и 5 не е необходимо да се прилагат по отношение на търговията на дребно и разпределението на дребно на упойващи вещества от Списък II.

Член 31

Специални разпоредби относно международната търговия

1. Страните няма съзнателно да разрешават износа на упойващи вещества за която и да е страна или територия освен:

а) в съответствие със законите и правилата на тази страна или територия;

b) в границите на общия сбор от плановите оценки за тази страна или територия, така както той е определен в т. 2 на чл. 19, като се прибавят количествата, които трябва да бъдат реекспортирани.

2. Страните осъществяват в свободните пристанища и свободните зони същия надзор и контрол, както в другите части на техните територии, като се има предвид все пак, че те могат да прилагат по-строг режим.

3. а) Страните контролират посредством лицензен режим вноса и износа на упойващи вещества с изключение на случаите, когато този внос или износ се извършва от държавно предприятие или държавни предприятия;

b) страните осъществяват надзор върху всички лица и предприятия, които се занимават с такъв внос или износ или участват в него.

4. а) Всяка страна, разрешаваща вноса или износа на упойващо вещество, изисква получаването на конкретно разрешително за внос или износ за всеки внос или износ, независимо дали се отнася за едно или повече упойващи вещества;

b) в това разрешително се посочва наименованието на упойващото вещество, международното му наименование, ако такова съществува, количеството, което се внася или изнася, имената и адресите на вносителя и на износителя и се определя периодът, в който вносът или износът трябва да бъде осъществен;

с) в разрешителното за износ се посочва освен това номерът и датата на сертификата за внос (т. 5), както и органът, който го е издал;

d) разрешителното за внос може да позволява вносът да се извърши на няколко пратки.

5. Преди да издадат разрешително за износ, страните изискват сертификат за внос, издаден от компетентните органи на страната или територията вносител и удостоверяващо, че вносът на упойващото вещество или упойващите вещества, за които се отнася, е одобрен, като този сертификат се представя от лицето или заведението, което е подало молба за разрешително за износ. Страните се съобразяват, доколкото практически е възможно, с образеца за сертификат за внос, одобрен от комисията.

6. Копие от разрешителното за износ се прилага към всяка пратка, а правителството, което издава разрешителното за износ, изпраща копие от него на правителството на страната или територията вносител.

7. а) Когато вносът е осъществен или когато периодът, определен за вноса, изтече, правителството на страната или територията вносител изпраща обратно на правителството на страната или територията износител разрешителното за износ със съответната заверка на него;

b) в горепосочената заверка се отбелязва действително внесеното количество;

с) ако действително изнесеното количество е по-малко от посоченото в разрешителното за износ, компетентните органи отбелязват действително изнесеното количество върху разрешителното за износ и върху всяко официално копие от него.

8. Износът под формата на пратки, адресирани до пощенска кутия или до банка на сметката на лице, различно от лицето, чието име е посочено в разрешителното за износ, е забранен.

9. Износът под формата на пратки, адресирани до митнически склад, е забранен, освен ако правителството на страната вносител е уточнило в сертификата за внос, представен от лицето или заведението, което е подало молба за разрешително за износ, че е одобрило вноса на пратката с цел тя да бъде депозирана в митнически склад. В този случай в разрешителното за износ се посочва, че пратката се изпраща с тази цел. За всяко изтегляне на пратка от митнически склад се изисква представяне на разрешително, издадено от органите, под ведомството на които се намира складът, и в случаите, когато пратката е предназначена за чужбина, това изтегляне се счита за нов износ по смисъла на тази конвенция.

10. Пратките от упойващи вещества, които влизат на територията на страна или излизат от нея, без да бъдат придружени от разрешително за износ, се задържат от компетентните органи.

11. Страна няма да разрешава транзитното преминаване през нейна територия в направление за друга страна на каквато и да е пратка от упойващи вещества, независимо дали пратката е разтоварена или не от транспортното средство, което я превозва, освен ако копие от разрешителното за износ за тази пратка е представено на компетентните органи на дадената страна.

12. Компетентните органи на дадена страна или територия, през която е разрешено преминаването на пратка от упойващи вещества, вземат всички необходими мерки, за да предотвратят отклонението на тази пратка към местоназначение, различно от това, което е посочено в копието на разрешителното за износ, придружаващо пратката, освен ако правителството на страната или територията, през която преминава пратката, разреши такова отклонение. Правителството на страната или територията на транзита разглежда всяка молба за отклонение така, както, ако се отнася за износ от страната или територията на транзита към страната или територията на новото местоназначение. Ако отклонението е разрешено, разпоредбите на букви "а" и "b" на т. 7 се прилагат също и в отношенията между страната или територията на транзита и страната или територията, откъдето първоначално е била изнесена пратката.

13. Никоя пратка от упойващи вещества, пренасяна транзитно или депозирана в митнически склад, не може да бъде подлагана на каквато и да е обработка, която би променила вида на веществата. Опаковката не може да бъде променяна без съгласието на компетентните органи.

14. Разпоредбите на т. 11 до 13 относно транзита на упойващи вещества през територията на дадена страна не се прилагат в случаите, когато пратката е превозвана по въздуха, при условие, че въздухоплавателното средство няма кацане в страната или територията на транзита. Ако въздухоплавателното средство осъществи кацане в тази страна или територия, тези разпоредби се прилагат дотолкова, доколкото обстоятелствата го налагат.

15. Разпоредбите на този член не нарушават разпоредбите на което и да е международно споразумение, ограничаващо контрола, който може да бъде упражнен от всяка страна върху транзитно превозваните упойващи вещества.

16. Никоя разпоредба на този член с изключение на т. 1, буква "а" и т. 2 не е необходимо да бъде прилагана по отношение на препаратите от Списък III.

Член 32

Специални разпоредби относно превоза на упойващи вещества

в аптечките за първа помощ на корабите или въздухоплавателните

средства, извършващи международни превози

1. Международният превоз с кораби или въздухоплавателни средства на ограничени количества упойващи вещества, които биха могли да бъдат необходими по време на пътуването за оказване на първа помощ и за спешни случаи, не се счита като внос или износ по смисъла на тази конвенция.

2. Страната на регистрация трябва да вземе съответните предпазни мерки с цел да не допусне злоупотреба с веществата, посочени в т. 1, или отклоняването им за незаконни цели. Комисията препоръчва такива предпазни мерки, като се консултира с компетентните международни организации.

3. Упойващите веществата, превозвани с кораби или въздухоплавателни средства в съответствие с разпоредбите на т. 1, попадат под обхвата на законите, правилниците, разрешителните и лицензите на страната на регистрация, без да се нарушава правото на местните компетентни органи да извършват проверки, инспекции и други контролни действия на борда на тези кораби или въздухоплавателни средства. Разпореждането с тези упойващи вещества при спешни случаи не се счита за нарушаване на разпоредбите на чл. 30, т. 2, буква "b".

Член 33

Държане на упойващи вещества

Страните няма да разрешават държането на упойващи вещества освен със законно разрешение.

Член 34

Мерки за надзор и инспекция

Страните изискват:

а) всички лица, на които са издадени лицензи в съответствие с тази конвенция или които заемат ръководни или надзорни длъжности в държавно предприятие, създадено в съответствие с тази конвенция, да притежават необходимите качества за ефективното и стриктното прилагане на разпоредбите на законите и правилниците, издадени в изпълнение на тази конвенция; и

b) административните органи, лицата, занимаващи се с фабрикация, търговците, научните работници, научните учреждения и болниците да поддържат регистри, в които да се вписват количествата от всяко фабрикувано упойващо вещество и всяко придобиване на или разпореждане с упойващо вещество. Тези регистри трябва да бъдат съхранявани в продължение на не по-малко от две години. Ако са използвани талони от кочан (чл. 30, т. 2, буква "b") за медицински рецепти, тези талони заедно с кочаните също се съхраняват в продължение на не по-малко от две години.

Член 35

Борба срещу незаконния трафик

Като отчитат надлежно своите конституционни, правни и административни системи, страните:

а) осигуряват в национален мащаб координация на дейността по предотвратяване и преследване на незаконния трафик; за тази цел би било полезно те да определят подходяща служба, която да отговаря за тази координация;

b) взаимно си оказват съдействие в борбата срещу незаконния трафик на упойващи вещества;

с) тясно си сътрудничат помежду си и с компетентните международни организации, в които те членуват, с цел да водят координирана борба срещу незаконния трафик;

d) осигуряват оперативното осъществяване на международното сътрудничество между съответните служби;

е) осигуряват в случаите, когато за целите на съдебно преследване се налага предаване между страни на съдебни документи, предаването на адреса на определените от страните инстанции да става оперативно; тази разпоредба не нарушава правото на страните да изискват съдебните документи да им бъдат изпращани по дипломатически път;

f) предоставят на органа и на комисията, ако преценят това за целесъобразно, чрез посредничеството на генералния секретар освен изискваната по чл. 18 информация също и информация във връзка с незаконните дейности, установени в техните граници и отнасящи се по-специално до култивирането, производството, фабрикацията, употребата и незаконния трафик на упойващи вещества; и

д) предоставят предвидената в предходната буква информация, доколкото е възможно, по начина и на датите, които органът ще определи; от своя страна органът може по искане на някоя страна да й окаже съдействие в предоставянето на такава информация и да подкрепи нейните усилия за намаляване на незаконните дейности с упойващи вещества в границите на тази страна.

Член 36

Наказателни разпоредби

1. а) Като спазва своите конституционни разпоредби, всяка страна приема необходимите мерки с оглед култивирането и производството, фабрикацията, извличането, приготвянето, държането, предлагането, предлагането с цел продажба, разпределението, закупуването, продажбата, доставката под каквато и да е форма, посредничеството, изпращането, транзитното изпращане, превозът, вносът и износът на упойващи вещества в противоречие с разпоредбите на тази конвенция и всяко друго действие, което по мнение на тази страна би било в противоречие с разпоредбите на тази конвенция, да се считат като наказуеми нарушения, когато са извършени умишлено, и с оглед тежките нарушения да подлежат на съответстващо наказание, в частност затвор или друго наказание с лишаване от свобода;

b) независимо от разпоредбите на предходната буква в случаите, когато лица, злоупотребили с упойващи вещества, са извършили такива нарушения, страните могат да предвидят като алтернатива на осъждането или наказанието или в допълнение към осъждането или наказанието прилагане по отношение на тези лица на мерки за лечение, възпитание, постлечебно наблюдение, възстановяване на трудоспособността и социална реинтеграция в съответствие с т. 1 на чл. 38.

2. Като се отчитат конституционните разпоредби, правната система и националното законодателство на всяка страна:

а) i) всяко от нарушенията, изброени в т. 1, се разглежда като отделно нарушение, когато те са извършени в различни страни;

ii) умишленото участие в някое от посочените нарушения, сдружаването или включването в престъпен заговор с цел извършване на такова нарушение или опитите за извършването му, както и умишлено извършените подготвителни действия и финансови операции във връзка с посочените в този член нарушения представляват наказуеми нарушения, както е предвидено в т. 1;

iii) присъдите, произнесени в чужбина за такива нарушения, се вземат предвид при установяване на рецидив; и

iv) горепосочените тежки нарушения, независимо дали са извършени от собствени граждани или от чужденци, подлежат на наказателно преследване от страната, на чиято територия е извършено нарушението, или от страната, на чиято територия се намира нарушителят, ако екстрадицията не се допуска от законодателството на страната, към която такава молба е отправена, и ако по отношение на нарушителя вече не е било възбудено наказателно преследване и не е била произнесена присъда;

b) i) всяко от нарушенията, посочени в т. 1 и 2, буква "а" (ii) на този член, се счита подлежащо на включване като случай, за който се предвижда екстрадиция, в разпоредбите на всеки договор за екстрадиция, сключен между страните. Страните поемат задължението да включат тези нарушения като нарушения, за които се предвижда екстрадиция, във всеки договор за екстрадиция, който ще бъде сключен между тях;

ii) ако страна, за която екстрадицията се обуславя от съществуването на договор, получи молба за екстрадиция от друга страна, с която тя не е обвързана с договор за екстрадиция, тя може по нейна преценка да разглежда тази конвенция като правно основание за екстрадиция по отношение на нарушенията, изброени в т. 1 и 2, буква "а" (ii) на този член. Екстрадицията е подчинена на другите условия, предвидени от законодателството на замолената страна;

iii) страните, за които екстрадицията не се обуславя от съществуването на договор, признават нарушенията, изброени в т. 1 и 2, буква "а" (ii) на този член, като случаи, за които се предвижда екстрадиция между тях при условията, предвидени от законодателството на замолената страна;

iv) екстрадицията се осъществява в съответствие със законодателството на страната, към която е отправена молбата, и без да се нарушават разпоредбите на буква "b" (i), (ii) и (iii) на този член, тази страна има право да откаже екстрадиция, ако компетентните органи преценят, че нарушението не е достатъчно тежко.

3. Никоя разпоредба на този член не засяга разпоредбите на наказателното право на дадена страна в областта на юрисдикцията.

4. Никоя разпоредба на този член не нарушава принципа, съгласно който нарушенията, за които той се отнася, се определят като такива, преследват и наказват в съответствие с националното законодателство на всяка от страните.

Член 37

Изземване и конфискация

Всяко упойващо вещество, всяко вещество и оборудване, използвани или предназначени да бъдат използвани за извършване на някое от нарушенията, посочени в чл. 36, могат да бъдат изземвани и конфискувани.

Член 38

Мерки срещу злоупотребата с упойващи вещества

1. Страните отделят специално внимание на злоупотребата с упойващи вещества и вземат всички възможни мерки за предотвратяването й и за осигуряване на навременното разкриване, лечението, възпитанието, постлечебното наблюдение, възстановяване на трудоспособността и социалната реинтеграция на засегнатите лица и координират усилията си за постигането на тези цели.

2. Страните съдействат, доколкото е възможно, за подготовката на кадри в областта на лечението, постлечебното наблюдение, възстановяването на трудоспособността и социалната реинтеграция на лицата, които злоупотребяват с упойващи вещества.

3. Страните вземат всички възможни мерки за подпомагане на лицата, на които това е необходимо в работата, да се запознаят с проблемите, произтичащи от злоупотребата с упойващи вещества и предотвратяването й, а също така съдействат за запознаване на населението с тези проблеми, ако съществува опасност, че злоупотребата с тези вещества може да вземе широки размери.

Член 38 bis

Споразумения, предвиждащи създаването

на регионални центрове

Ако някоя страна счита това за желателно в борбата си срещу незаконния трафик на упойващи вещества и като отчита своята конституционна, правна и административна система, тя полага усилия, като се ползва по нейно желание от техническите указания на органа или на специализираните организации, да изготви в консултация с другите заинтересувани страни от региона споразумения, които предвиждат създаването на регионални центрове за научни изследвания и обучение с цел решаване на проблемите, произтичащи от незаконните употреба и трафик на упойващи вещества.

Член 39

Прилагане на по-строги национални мерки за контрол,

отколкото предвидените в тази конвенцията

Независимо от която и да е разпоредба на тази конвенция, никоя страна няма да бъде или няма да се счита за възпрепятствана да прилага по-строги или по-сурови мерки за контрол, отколкото предвидените в тази конвенция и по-специално да изисква препаратите от Списък III или упойващите вещества от Списък II да бъдат подложени на мерките за контрол, които се прилагат по отношение на упойващите вещества от Списък I, или на някои от тях, ако счита това за необходимо или уместно с оглед защитата на общественото здравеопазване или благосъстояние.

Член 40

Езици на конвенцията и процедура по подписване,

ратификация и присъединяване

1. Тази конвенция, чиито китайски, английски, френски, руски и испански текстове имат еднаква сила, е открита за подписване до 1 август 1961 г. от държавите - членки на Организацията на обединените нации, от всяка държава, която не е членка на Организацията на обединените нации, но е страна по Статута на Международния съд или е членка на специализирана организация на Обединените нации, както и от всяка друга държава, която съветът може да покани да стане страна.

2. Тази конвенция подлежи на ратификация. Документите за ратификация се депозират при генералния секретар.

3. Тази конвенция е открита след 1 август 1961 г. за присъединяване на държавите, посочени в т. 1. Документите за присъединяване се депозират при генералния секретар.

Член 41

Влизане в сила

1. Тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране на четиридесетия документ за ратификация или присъединяване в съответствие с чл. 40.

2. По отношение на всяка друга държава, която депозира документ за ратификация или присъединяване след датата на депозиране на четиридесетия документ, тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден след депозирането от тази държава на нейния документ за ратификация или присъединяване.

Член 42

Териториално приложение

Тази конвенция ще се прилага за всички територии извън метрополиите, за чиито международни отношения носи отговорност дадена страна, освен ако е необходимо предварителното съгласие на такава територия в съответствие с конституцията на тази страна или на заинтересуваната територия или съгласно обичая. В този случай страната полага усилия да получи в най-кратък срок необходимото съгласие на територията и след като получи съгласието, тя уведомява за това генералния секретар. Конвенцията ще се прилага по отношение на територията или териториите, посочени в това уведомление, от датата на получаването му от генералния секретар. В случаите, когато не се изисква предварително съгласие на територия извън метрополията, заинтересуваната страна посочва в момента на подписването, ратификацията или присъединяването си територията или териториите извън метрополията, по отношение на които ще се прилага тази конвенция.

Член 43

Територии за целите на чл. 19, 20, 21 и 31

1. Всяка страна може да уведоми генералния секретар, че за целите на чл. 19, 20, 21 и 31 една от нейните територии е разделена на две или повече територии или че две или повече нейни територии са обединени в една територия.

2. Две или повече страни могат да уведомят генералния секретар, че в резултат на създаването на митнически съюз между тях тези страни съставляват една територия за целите на чл. 19, 20, 21 и 31.

3. Всяко уведомление, направено в съответствие с т. 1 или 2, влиза в действие от 1 януари на годината, следваща годината, в която е направено уведомлението.

Член 44

Прекратяване на предшестващи международни договори

1. С влизането в сила на тази конвенция нейните разпоредби прекратяват и заместват в отношенията между страните по нея разпоредбите на следните договори:

а) Международна конвенция за опиума, подписана в Хага на 23 януари 1912 г. (1);

b) Споразумение относно фабрикуването, вътрешната търговия и употребата на готовия опиум, подписано в Женева на 11 февруари 1925 г.;

с) Международна конвенция за опиума, подписана в Женева на 19 февруари 1925 г. (2);

d) Конвенция за ограничаване фабрикуването и регламентиране разпределението на упойващите вещества, подписана в Женева на 13 юли 1931 г. (3);

е) Споразумение за контрол на употребата на опиум за пушене в Далечния изток, подписано в Банкок на 27 ноември 1931 г.;

f) Протокол, подписан в Лейк Съксес на 11 декември 1946 г., изменящ споразуменията, конвенциите и протоколите по упойващите вещества, подписани в Хага на 23 януари 1912 г., в Женева на 11 февруари 1925 г., 19 февруари 1925 г. и 13 юли 1931 г., в Банкок на 27 ноември 1931 г. и в Женева на 26 юни 1936 г., с изключение на действието му по отношение на последната от тези конвенции;

д) Конвенциите и споразуменията, изброени в букви "а" до "е", изменени с Протокола от 1946 г., посочен в буква "f";

h) Протокол, подписан в Париж на 19 ноември 1948 г., поставящ под международен контрол някои наркотични вещества, които са извън обхвата на Конвенцията от 13 юли 1931 г. за ограничаване фабрикуването и регламентиране разпределението на упойващите вещества, изменена с Протокола, подписан в Лейк Съксес на 11 декември 1946 г.;

i) Протокол за ограничаване и регламентиране култивирането на мака, производството, международната търговия, търговията на едро и употребата на опиум, подписан в Ню Йорк на 23 юни 1953 г., ако този протокол влезе в сила.

2. С влизането в сила на тази конвенция чл. 9 на Конвенцията за преследване на незаконния трафик на вредни дроги, подписана в Женева на 26 юни 1936 г., в отношенията между страните по нея, които са страни и по тази конвенция, ще бъде прекратен и заместен от т. 2, буква "b" на чл. 36 от тази конвенция; все пак всяка от тези страни може, след като уведоми генералния секретар, да остави в действие посочения чл. 9.

Член 45

Преходни разпоредби

1. Функциите на органа, чието създаване се предвижда от чл. 9, ще бъдат, от датата на влизането в сила на тази конвенция (чл. 41, т. 1), временно изпълнявани според техния характер от Постоянния централен комитет, създаден в изпълнение разпоредбите на глава VI на изменената конвенция, посочена в буква "с" на чл. 44, и от Контролния комитет, създаден в изпълнение разпоредбите на глава II на изменената конвенция, посочена в буква"d" на чл. 44.

2. Съветът определя датата, на която новият орган, посочен в чл. 9, ще встъпи във функциите си. На тази дата посоченият орган ще поеме функциите на Постоянния централен комитет и на Надзорния орган, посочени в т. 1, по отношение на държавите, които са страни по изброените в чл. 44 договори и които не са страни по тази конвенция.

Член 46

Денонсиране

1. След изтичането на срок от две години от датата на влизане в сила на тази конвенция (чл. 41, т. 1) всяка страна може от свое име или от името на някоя от териториите, за чиито международни отношения тя носи отговорност, и която е оттеглила съгласието си, дадено в съответствие с чл. 42, да денонсира тази конвенция, като за тази цел депозира документ при генералния секретар.

2. Ако генералният секретар получи денонсирането преди или на 1 юли, то влиза в действие от 1 януари следващата година; ако денонсирането е получено след 1 юли, то влиза в действие така, както, ако е било получено следващата година преди или на 1 юли.

3. Действието на тази конвенция се прекратява, ако в резултат на денонсирания, направени в съответствие с разпоредбите на т. 1, условията за нейното влизане в сила, предвидени в чл. 41, т. 1, престанат да съществуват.

Член 47

Изменения

1. Всяка страна може да предложи изменение на тази конвенция. Текстът на това изменение и съображенията, които го обосновават, се изпращат на генералния секретар, който ги изпраща на страните и на съвета. Съветът може да реши:

а) да бъде свикана конференция в съответствие с чл. 62, т. 4 от Устава на Организацията на обединените нации, на която предложеното изменение да бъде разгледано; или

b) да бъде направено запитване до страните, дали те приемат предложеното изменение, с молба да представят в съвета евентуалните си забележки по това предложение.

2. Ако предложеното изменение, разпространено в съответствие с т. 1, буква "b" на този член, не е отхвърлено от никоя страна в срок от осемнадесет месеца от разпространяването му, то влиза веднага в сила. Ако обаче предложеното изменение е отхвърлено от някоя страна, съветът може, отчитайки забележките на страните, да вземе решение относно целесъобразността от свикването на конференция, на която да се разгледа това изменение.

Член 48

Спорове

1. Ако между две или повече страни възникне спор по тълкуването или прилагането на тази конвенция, въпросните страни провеждат консултации помежду си с цел да решат този спор по пътя на преговори, разследване, посредничество, помирение, арбитраж, с помощта на регионални организации, по съдебен път или с други мирни средства по техен избор.

2. Всеки спор от такъв характер, който не може да бъде решен по начините, предвидени в т. 1, се предава за решаване от Международния съд.

Член 49

Преходни резерви

1. Страна може при подписването, ратификацията или присъединяването си да си запази правото да разрешава временно в която и да е от нейните територии:

а) употребата на опиума за частично медицински цели;

b) употребата на опиума за пушене;

с) дъвченето на листата от кока;

d) употребата на конопа, конопената смола, екстракти и тинктури от конопа за немедицински цели; и

е) производството, фабрикацията и търговията с упойващите вещества, изброени в букви "а" до "d", за целите, посочени в тези букви.

2. Резервите, направени в съответствие с т. 1, попадат под следните ограничения:

а) изброените в т. 1 дейности могат да бъдат разрешени само дотолкова, доколкото те са били обичайни в териториите, за които е направена резервата и в които те са били разрешени до 1 януари 1961 г.;

b) никакъв износ на упойващите вещества, изброени в т. 1, за посочените в цитираната точка цели не може да бъде разрешен в направление за държава, която не е страна по конвенцията, или за територия, по отношение на която тази конвенция не се отнася в съответствие с чл. 42;

с) пушенето на опиум се разрешава само на лицата, които са регистрирани за тази цел от компетентните органи преди 1 януари 1964 г.;

d) употребата на опиум за частично медицински цели трябва да бъде премахната в срок от петнадесет години след влизането в сила на тази конвенция, както е предвидено в т. 1 на чл. 41;

е) дъвченето на листа от кока трябва да бъде премахнато в срок от двадесет и пет години след влизането в сила на тази конвенция, както е предвидено в т. 1 на чл. 41;

f) употребата на конопа за цели, различни от медицинските и научните, трябва да бъде прекратена колкото е възможно по-скоро, но във всички случаи в срок от двадесет и пет години след влизането в сила на тази конвенция, както е предвидено в т. 1 на чл. 41;

д) производството, фабрикацията и търговията с упойващи вещества, изброени в т. 1, за посочените в цитираната точка употреби, трябва да бъдат намалени и в крайна сметка премахнати едновременно с намаляването и премахването на тези употреби.

3. Всяка страна, която прави резерва съгласно т. 1, трябва:

а) да включва в годишния доклад, който трябва да изпрати до генералния секретар в съответствие с буква "а" на т. 1 на чл. 18, отчет за постигнатото през предходната година по отношение на премахване употребата, производството, фабрикацията или търговията, както е предвидено в т. 1; и

b) да представи на органа отделни планови оценки (чл. 19) и статистически данни (чл. 20) за дейностите, по отношение на които е направена резерва, по начина и във формата, предписани от органа.

4. а) Ако страна, която направи резерва съгласно т. 1, не представи:

i) доклада, посочен в буква "а" на т. 3, в срок от шест месеца след края на годината, за която информацията в него се отнася;

ii) плановите оценки, посочени в буква "b" на т. 3, в срок от три месеца след датата, определена за тази цел от органа в съответствие с т. 1 на чл. 12;

iii) статистическите данни, посочени в буква "b" на т. 3, в срок от три месеца след датата, на която те трябва да бъдат представени в съответствие с т. 2 на чл. 2О;

органът или генералният секретар в зависимост от случая изпраща до въпросната страна уведомление за забавянето и изисква от нея да представи тази информация в срок от три месеца след получаването на това уведомление;

b) ако страна не се съобрази в определения по-горе срок с искането на органа или на генералния секретар, въпросната резерва, направена съгласно т. 1, престава да бъде действаща.

5. Държава, която е направила резерви, може по всяко време с писмено уведомление да оттегли всички или част от резервите.

Член 50

Други резерви

1. Не се допускат други резерви освен резервите, направени съгласно чл. 49 или съгласно следващите точки.

2. Всяка държава може в момента на подписването, ратификацията или присъединяването си да направи резерви по следните разпоредби от тази конвенция: т. 2 и 3 на чл. 12; т. 2 на чл. 1З; т. 1 и 2 на чл. 14; буква "b" на т. 1 на чл. 31 и чл. 48.

3. Всяка държава, която желае да стане страна по конвенцията, но иска да й бъде разрешено да направи резерви, различни от изброените в т. 2 на този член или в чл. 49, може да уведоми за това генералния секретар. Ако в срок от дванадесет месеца от датата, на която генералният секретар е изпратил съобщението за тази резерва, една трета от държавите, които преди края на този период са ратифицирали конвенцията или са се присъединили към нея, не са направили възражения против резервата, тя се счита за разрешена, като обаче се има предвид, че държавите, направили възражения против тази резерва, не поемат по отношение на държавата, направила резервата, никакво правно задължение по тази конвенция, свързано с резервата.

4. Държава, която е направила резерви, може по всяко време с писмено уведомление да оттегли всички или част от резервите.

Член 51

Уведомления

Генералният секретар уведомява всички държави, посочени в т. 1 на чл. 40, относно:

а) подписвания, ратификации или присъединявания в съответствие с чл. 4О;

b) датата, на която тази конвенция влиза в сила в съответствие с чл. 41;

с) денонсирания в съответствие с чл. 46, и

d) декларации и уведомления, направени в съответствие с чл. 42, 43, 47, 49 и 50.

Текст, подготвен от генералния секретар на 8 август 1975 г., в съответствие с чл. 22 на Протокола от 25 март 1972 г.

СПИСЪЦИ(4)

С П И С Ъ Ц И (4)

Упойващи вещества,

включени в Списък I на Конвенцията от 1961 г.

и/или в група I на Конвенцията от 1931 г.

Алилпродин 3-алил-1-метил-4-фенил-4-пропионоксипиперидин Алфамепродин alpha-3-eтuл-1-мeтuл-4-фeнuл-4-nponuoнokcununepuдuн Алфаметадол alpha-6-дuмeтuлaмuнo-4,4-дuфeнuл-3-xenтaнoл Alpha-мeтuлтuo- фентанил N-[1-[1-мeтuл-2-(2-тueнuл)eтuл]-4-nunepuдuл]nponuoнaнuлuд Alpha- метилфентанил N-[1-(а-мeтuлфeнeтuл)-4-nunepuдuл]nponuoнaнuлuд Алфапродин alpha-1,3-дuмeтuл-4-фeнuл-4-npo-nuoнokcununepuдuн Алфацетилметадол alpha-3-aцeтokcu-6-дuмeтuлaмuнo-4,4- Алфентанил N-[1-[2-(4-eтuл-4,5-дuxuдpo-5-okco-1H-тeтpaзoл-1-uл)eтuл]-

4-(метоксиметил)-4-пиперидинил]-N-фeнuлnponaнaмuд Анилеридин етилов естер на 1-para-aмuнoфeнeтuл-4-фeнuлnunepuдuн-

4-карбоксилна киселина Ацетил-alpha- метилфентанил N-[1-(а-мeтuлфeнeтuл)-4-nunepuдuл]aцeтaнuлuд Ацетилметадол 3-ацетокси-6-диметиламино-4,4-дифенил-хептан Ацеторфин 3-0-ацетилтетрахидро-7а-(1-ме-тилбутил-1-хидрокси)-6,14-

епdоеtено-орипавин Безитрамид 1-(3,3-дифенилпропил-3-циано)-4-(1-бензимидазолинил-2-оксо-

3-пропионил)-пиперидин Бензетидин етилов естер на 1-(2-бензилоксиетил)-4-фенилпиперидин-4-

карбоксилна киселина Бензилморфин 3-бензилморфин Бетамепродин beta-3-eтuл-1-мeтuл-4-фeнuл-4-nponuoнokcununepuдuн Бетаметадол beta-6-дuмeтuлaмuнo-4,4-дuфeнuл-3-xenтaнoл Бетапродин beta-1,3-дuмeтuл-4-фeнuл-4-nponuoнokcununepuдuн Beta-xuдpokcu-3- метилфентанил N-[1-(beta-xuдpokcuфeнeтuл)-3-мeтuл-4-nunepuдuл]npo-

пионанилид Beta-xuдpo- ксифентанил N-[1-(beta-xuдpokcuфeнeтuл)-4-nunepuдuл]nponuoнaнuлuд Бетацетилметадол beta-3-aцeтokcu-6-дuмeтuлaмuнo-4,4-дuфeнuлxenтaн Дезоморфин дихидродезоксиморфин Декстроморамид (+)-4-[2-метил-4-оксо-3,3-дифенил-4-(1-пиролидинил)бутил]-

морфолин Диампромид N-[2-(мeтuлфeнeтuлaмuнo)-nponuл]nponuoнaнuлuд Диетилтиамбутен 3-диетиламино-1,1-ди-(2'-тиенил)-1-бутен Дименоксадол 1-етокси-2-диметиламиноетил-1,1-дифенилацетат Диметилтиамбутен 3-диметиламино-1,1-ди-(2'-тиенил)-1-бутен Димефептанол 6-диметиламино-4,4-дифенил-3-хептанол Диоксафетил бутират етил-4-морфолино-2,2-дифенилбутират Дипипанон 4,4-дифенил-6-пиперидин-3-хептанон Дифеноксилат етилов естер на 1-(3,3-дифенил-пропил-3-циано)-4-фенилпипе-

ридин-4-карбоксилна киселина Дифеноксин 1-(3,3-дифенилпропил-3-циано)-4-фенил-изонипекотинова

киселина Дихидроморфин Дротебанол 3,4-диметокси-17-метилморфинан-6б, 14-диол

Екгонин, неговите естери и деривати, които са превръщаеми до екгонини

кокаин

Етилметилтиам- бутен 3-етилметиламино-1,1-ди-(2'-тиенил)-1-бутен Етонитазен 1-диетиламиноетил-2-para-eтokcuбeнзuл-5-нuтpoбeнзuмuдaзoл Еторфин тетрахидро-7а-(1-метилбутил-1-хидрокси)-6,14-епdоетено-

орипавин Етоксеридин етилов естер на 1-[2-(2-хидроксиетокси)-етил]-4-фенил-

пиперидин-4-карбоксилна киселина Изометадон 6-диметиламино-5-метил-4,4-дифенил-3-хексанон Кетобемидон 4-meta-xuдpokcuфeнuл-1-мeтuл-4-nponuoнuлnunepuдuн

Коноп (индийски коноп) и смолист сок от коноп (смолист сок от

индийски коноп)

Клонитазен 2-para-xлopбeнзuл-1-дueтuлaмuнoeтuл-5-нuтpoбeнзuмuдaзoл Кока (листа от)* Кокаин* метилов естер на бензоилекгонина Кодоксим дихидрокодеинон-6-карбоксиметилоксим

Концентрат от макова слама (материалът, който се получава, когато

маковата слама е претърпяла процес на концентриране на съдържащите се

в нея алкалоиди, ако този материал е предмет на търговия)

Левометорфан** (-)-3-метокси-N-мeтuлмopфuнaн Левоморамид (-)-4-[2-метил-4-оксо-3,3-дифенил-4-(1-пиролидинил)-бутил]

морфолин Леворфанол** (-)-3-хидрокси-N-мeтuлмopфuнaн Левофенацил- морфан (-)-3-хидрокси-N-фeнaцuлмopфuнaн Метадон 6-диметиламино-4,4-дифенил-3-хептанон Метадон межди- нен 2-диметиламино-4-циано-4,4-дифенилбутан Метазоцин 2'-хидрокси-2,5,9-триметил-6,7-бензоморфан Метилдезорфин 6-метил-delta-6-дeokcuмopфuн Метилдихидро- морфин 6-метилдихидроморфин 3-метилфентанил N-(3-мeтuл-4-nunepuдuл-1-фeнeтuл) пропионанилид 3-метилтио- фентанил N-[3-мeтuл-1-[2-(2-тueнuл)eтuл]-4-nunepuдuл]nponuoнaнuлuд Метопон 5-метилдихидроморфинон Мирофин миристилбензилморфин Морамид междинен 2-метил-3-морфолино-1,1-дифенилпропан карбоксилна киселина Морферидин етилов естер на 1-(2-морфолиноетил)-4-фенилпиперидин-4-кар-

боксилна киселина Морфин***

Морфин метобромид и други петвалентни нитрогенни морфинови деривати,

включващи морфин-N-okcuднu деривати, един от които е кодеин-N-okcuд

Морфин-N-okcuд МППП (МРРР) 1-метил-4-фенил-4-пиперидинол пропионат (естер) Никоморфин 3,6-диникотинилморфин Норациметадол (с)-alpha-3-aцeтokcu-6-мeтuлaмuнo-4,4-дuфeнuлxenтaн Норлеворфанол (-)-3-хидроксиморфинан Норметадон 6-диметиламино-4,4-дифенил-3-хексанон Норморфин деметилморфин или N-дeмeтuлupaн морфин Норпипанон 4,4-дифенил-6-пиперидино-3-хексанон N-okcuмopфuн Оксикодон 14-хидроксидихидрокодеинон Оксиморфон 14-хидроксидихидроморфинон Опиум*** Para-флyopo- фентанил 4'-флуоро-N-(4-nunepuдuл-1-фeнuтuл) пропионанилид Пепап (рерар) 1-фенетил-4-фенил-4-пиперидинол ацетат (естер) Петидин етилов естер на 1-метил-4-фенилпиперидин-4-карбоксилна

киселина Петидин

междинен А 1-метил-4-циано-4-фенилпиперидин

междинен В етилов естер на 4-фенилпиперидин-4-карбоксилна киселина

междинен С 1-метил-4-фенилпиперидин-4-карбоксилна киселина Пиминодин етилов естер на 4-фенил-1-(3-фениламинопропил)-пипери-

дин-4-карбоксилна киселина Пиритрамид амид на 1-(3,3-дифенилпропил-3-циано)-4-(1-пипериди-

но)-пиперидин-4-карбоксилна киселина Проперидин изопропилов естер на 1-метил-4-фенилпиперидин-4-

карбоксилна киселина Прохептазин 1,3-диметил-4-фенил-4-пропионоксиазациклохептан Рацеметорфан (с)-3-метокси-N-мeтuлмopфuнaн Рацеморамид (с)-4-[2-метил-4-оксо-3,3-дифенил-4-(1-пиролидинил)-

бутил]-морфолин Рацеморфан (с)-3-хидрокси-N-мeтuлмopфuнaн Суфентанил N-[4-(мeтokcuмeтuл)-1-[2-(2-тueнuл)-eтuл]-4-nunepuдuл] пропионанилид Тебаин Тебакон ацетилдихидрокодеинон Тилидин (с)-етил-trans-2-(дuмeтuлaмuнo)-1-фeнuл-3-цukлoxekceн-1-

карбоксилат Тиофентанил N-[1-[2-(2-тueнuл)eтuл]-4-nunepuдuл]nponuoнaнuлuд Тримеперидин 1,2,5-триметил-4-фенил-4-пропионоксипиперидин Фенадоксон 6-морфолино-4,4-дифенил-3-хептанон Феназоцин 2'-хидрокси-5,9-диметил-2-фенетил-6,7-бензоморфан Фенампромид N-(1-мeтuл-2-nunepuдuнoeтuл)-nponuoнaнuлuд Феноморфан 3-хидрокси-N-фeнeтuлмopфuнaн Феноперидин етилов естер на 1-(3-фенетилпропил-3- хидрокси)-4-фенилпи-

перидин-4-карбоксилна киселина Фентанил 1-фенетил-4-N-nponuoнuлaнuлuнonunepuдuн Фуретидин етилов естер на 1-(2-тетрахидрофурфурилоксиетил)-4-фенилпи-

перидин-4-карбоксилна киселина Хероин диацетилморфин Хидрокодон дихидрокодеинон Хидроксипетидин етилов естер на 4-meta-xuдpokcuфeнuл-1-мeтuлnunepuдuн-4-

карбоксилна киселина Хидроморфинол 14-хидроксидихидроморфин Хидроморфон дихидроморфинон

и

изомерите на упойващите вещества от този списък, ако не са изрично изключени, във всички случаи, когато тези изомери могат да съществуват съгласно посоченото химично обозначение;

естерите и етерите на упойващите вещества от този списък, ако не са включени в друг списък, във всички случаи, когато тези естери и етери могат да съществуват;

солите на упойващите вещества от този списък, включително солите на естерите, етерите и изомерите, посочени по-горе, във всички случаи, когато тези соли могат да съществуват. _________________________________

* В съответствие с разпоредбите на Конвенцията от 1961 г. за изчисляването на плановите оценки и статистическите данни препаратите от листа от кока, които съдържат повече от 0,1% кокаин и са фабрикувани директно от листата от кока, ще се считат за препарати от листа от кока. ** Декстрометорфан ((+)-3-метокси-N-мeтuлмopфuнaн) и Декстрорфан ((+)- 3-хидрокси-N-мeтuлмopфuнaн) са изомери, изрично изключени от този списък. *** В съответствие с разпоредбите на Конвенцията от 1961 г. за изчисляване на плановите оценки и статистическите данни всички препарати, фабрикувани директно от опиума, се разглеждат като препарати от опиум. Ако препаратите не са фабрикувани директно от опиума, но са получени чрез смесване на алкалоиди на опиума (както в случая например с пантопон, омнопон и папаверетум), те ще се разглеждат като препарати на морфина.

Упойващи вещества,

включени в Списък II на Конвенцията от 1961 г.

и/или в група II на Конвенцията от 1931 г.

Ацетилдихидрокодеин

Кодеин 3-метилморфин Декстропропоксифен а-(+)-4-диметиламино-1,2-дифенил-3-метил-2-бутанол-

пропионат Дихидрокодеин Етилморфин 3-етилморфин Никокодин 6-никотинилкодеин Никодикодин 6-никотинилдихидрокодеин Норкодеин N-дeмeтuлkoдeuн Фолкодин морфолинилетилморфин Пропирам N-(1-мeтuл-2-nunepuдuнoeтuл)-N-2-nupuдuлnponuoнaмuд

и

изомерите на упойващите вещества от този списък, ако не са изрично изключени, във всички случаи, когато тези изомери могат да съществуват съ- гласно посоченото химично обозначение;

солите на упойващите вещества от този списък, включително солите на техните изомери, посочени по-горе, във всички случаи, когато тези соли могат да съществуват.

Упойващи вещества,

включени в Списък IV на Конвенцията от 1961 г.

и/или в група II на Конвенцията от 1931 г.

Ацеторфин

Ацетил-alpha-мeтuлфeнтaнuл

Alpha-мeтuлфeнтaнuл

Alpha-мeтuлтuoфeнтaнuл

Beta-xuдpokcuфeнтaнuл

Beta-xuдpokcu-3-мeтuлфeнтaнuл

Коноп и смолист сок от коноп

Кетобемидон

Дезоморфин

Еторфин

Хероин

3-метилфентанил

3-метилтиофентанил

МППП (МРРР)

Para-флyopoфeнтaнuл

Пепап (рерар)

Тиофентанил

Препарати за износ,

за които не се изискват разрешителни за износ,

включени в Списък III на Конвенцията от 1961 г.

1. Препарати на следните упойващи вещества:

Ацетилдихидрокодеин

Кодеин

Дихидрокодеин

Етилморфин

Никокодин

Никодикодин

Норкодеин и

Фолкодин,

когато тези препарати съдържат една или няколко други съставки и количеството упойващи вещества не надвишава 100 мг за дозова единица и концентрацията не надвишава 2,5% при неделими препарати.

2. Препарати на базата на пропирам, които не съдържат повече от 100 мг пропирам за дозова единица и смесени най-малко със същото количество метилцелулоза.

3. Препарати за орална употреба, които не съдържат повече от 135 мг декстропропоксифен база за дозова единица или чиято концентрация не надвишава 2,5% при неделими препарати при условие, че тези препарати не съдържат никакво вещество, поставено под мерките за контрол, предвидени в Конвенцията за психотропните вещества от 1971 г.

4. Препарати на кокаин, съдържащи не повече от 0,1% кокаин, изчислен като кокаин база, и препарати на опиум или морфин, съдържащи не повече от 0,2 % морфин, изчислен като безводна морфин база, в съединение с една или няколко други съставки така, че упойващото вещество да не може да бъде възстановено с лесно приложими средства или в пропорция, която би представлявала опасност за общественото здраве.

5. Препарати на дифеноксин, съдържащи за дозова единица не повече от 0,5 мг дифеноксин и количество атропин сулфат, равно най-малко на 5% от количеството дифеноксин.

6. Препарати на дифеноксилат, съдържащи за дозова единица не повече от 2,5 мг дифеноксилат, изчислен като база, и количество атропин сулфат, равно най-малко на 1% от дозата на дифеноксилата.

7. Комбиниран прах от ипекакуана и опиум

1О% опиум на прах

1О% корени от ипекакуана на прах, добре смесени с

8О% друга прахообразна съставка, несъдържаща упойващо вещество.

8. Препарати, отговарящи на която и да е от формулите, изброени в този списък, и смеси на тези препарати с всякакви вещества, несъдържащи упойващи вещества. _____________________

(1) В сила за България от 9 август 1920 г. (необнародвана). (2) В сила от 25 септември 1928 г., вкл. и за България, обн., ДВ, бр. 204 от 1926 г. (3) В сила от 9 юли 1933 г., вкл. и за България, обн., ДВ, бр. 138 от 1934 г. (4) Списъците са дадени така, както са разпространени от Международния орган за контрол на упойващите вещества в приложението към статистическите формуляри, 38-о издание, март 1996 г.