Държавен вестник, брой 56 от 7.VI

Чл. 1. По тази тарифа се заплащат такси при промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди.

Чл. 2. (1) Не се заплаща такса за земеделска земя, върху която се извършва строителство при условията на чл. 4, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или се засаждат горски дървесни видове.

(2) При изграждане на оранжерии, разсадници и други обекти за производство на земеделска продукция такса се заплаща само за онази част от земята, която се застроява със спомагателни и допълнителни сгради и комуникации и от нея пряко не се получава земеделска продукция.

Чл. 3. (1) Таксата по чл. 1 се заплаща от:

1. собственика на земеделската земя, когато предназначението на земята се променя за негови нужди;

2. инвеститора на обекта, когато предназначението на земята се променя за държавни или общински нужди;

3. собственика на изградените сгради и съоръжения, когато строителството е извършено, без да е променено предназначението на земята по установения ред.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3 таксата по раздел II се заплаща в двоен размер в съответствие с § 2, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи.

Чл. 4. (1) Таксата по раздел II се заплаща от инвеститорите на обектите за държавни или общински нужди отделно от обезщетенията на собственика за земята и за подобренията върху нея.

(2) Такса по раздел II не се заплаща за земя, която се ползва временно за срок не повече от 5 години при изграждане на обекти по чл. 56 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. Раздел II Размер на таксата за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1997 г.) Размерът на таксата за промяна на предназначението на земеделската земя се определя от минималната работна заплата, средния бонитетен бал за съответната категория земеделска земя при неполивни условия, коефициента в зависимост от площта на земята за обекта, коефициента за функционалния тип на населеното място съобразно характера на обекта и коефициента за поливност.

(2) Категорията на земята се определя по реда на Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение, приета с Постановление N 261 на Министерския съвет от 1996 г. (ДВ, бр. 90 от 1996 г.).

(3) Функционалният тип на населеното място се определя по Единния класификатор на населените места в Република България.

Чл. 5а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 1997 г.) (1) Размерът на таксата по чл. 5, ал. 1 се определя по формулата:

Т = МРЗ х СББ х Кплощ х Кфт х Кпол., където:

Т е таксата за промяна на предназначението на 1 дка земеделска земя;

МРЗ - установената за страната минимална работна заплата към датата на решението на Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на земята;

СББ - средният бонитетен бал за съответната категория земеделска земя при неполивни условия; за некатегоризирана земя СББ е 2,5;

Кплощ - коефициент в зависимост от площта на земята за обекта;

Кфт - коефициент за функционалния тип на населеното място съобразно характера на обекта;

Кпол. - коефициент за поливност.

(2) Коефициентът в зависимост от площта на земята за обекта е, както следва:

1. за видовете обекти, посочени в чл. 8 и 9:

а) 0,20 - при площ до 5 дка;

б) 0,25 - при площ от 5,1 до 10 дка;

в) 0,30 - при площ от 10,1 до 20 дка;

г) 0,35 - при площ над 20 дка;

2. за видовете обекти, посочени в чл. 10 и 11 - 0,20, независимо от размера на площта на земята за обекта.

(3) Коефициентът за функционалния тип на населеното място съобразно характера на обекта е, както следва:

(4) Коефициентът за поливност при поливни условия е 1,2. При неполивни условия Кпол. = 1.

Чл. 6. (1) Размерът на таксата за всички спомагателни и допълнителни обекти и комуникации, намиращи се в границите на площадката (трасето, терена) на основния обект, се определя в зависимост от вида на основния обект.

(2) Размерът на таксата за външните комуникации към обекта - електрозахранване, топлозахранване, водоснабдяване, канализация, съобщителни, пътни, жп и други връзки, както и за спомагателните и допълнителните обекти извън границите на площадката се определя в зависимост от вида на основния обект.

(3) По реда на ал. 1 се определя размерът на таксата при:

1. разширяване на площадката (трасето, терена) на изграден обект;

2. изграждане на спомагателни и допълнителни обекти и комуникации извън площадката (трасето, терена) на изграден обект.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1997 г.) За линейни обекти коефициентът за функционалния тип на населеното място е 0,15.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1997 г.) Таксата се определя съгласно чл. 5а, като се ползва съответният коефициент в колона втора от таблицата към ал. 3 при промяна предназначението на земеделска земя за изграждане на:

1. бензиностанции, газостанции, автосервизи, автомивки, автокъщи и автоборси;

2. хотели и мотели;

3. ресторанти, заведения за хранене, сладкарници, кафенета, барове и обекти с развлекателно предназначение;

4. банки, безмитни зони, борси, тържища, пазари, бюра за обмяна на валута, офиси на фирми и сгради за бизнесцели;

5. комплексни крайпътни обекти и заведения;

6. курортни, туристически и спортни обекти и ваканционни селища;

7. жилища и вилни сгради, изграждани с цел продажба.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1997 г.) Таксата се определя съгласно чл. 5а, като се ползва съответният коефициент в колона трета от таблицата към ал. 3 при промяна предназначението на земеделска земя при изграждане на сгради и съоръжения за:

1. черна и цветна металургия и леярство;

2. машиностроене, металообработване, приборостроене, електроника, специално производство и ремонтна дейност;

3. производство на каучук, изкуствени торове, растителнозащитни препарати, синтетични влакна, бои, лакове, парфюмерия, лекарства, преработка на нефт, взривни материали и други химически производства;

4. производство на стъкло, порцелан и фаянс;

5. производство на целулоза, хартия и картони;

6. дървообработване, производство на фазерни, дървесновлакнести и други плоскости, мебели и дограма;

7. първична преработка на текстилни суровини, производство на текстил, трикотаж и конфекция;

8. обработка на кожи, кожарски и кожухарски изделия и обувки;

9. цимент, азбестоциментови изделия, строителна керамика, каменинови тръби, хидро- и топлоизолационни материали, стоманобетон, виброполигони и домостроителни заводи;

10. нерудни и кариерни материали - каолин, вар, гипс, пясък, чакъл, камък, балаетра, бетонови възли, асфалтови бази и трошачномиячносортировъчни инсталации;

11. автобази, гаражи, автогари, локомотивни, вагонни, трамвайни и тролейбусни депа;

12. складове за строителни материали и за вторични суровини;

13. вилни и жилищни сгради за сезонно ползване за собствени нужди;

14. лекарски, зъболекарски и ветеринарномедицински кабинети и клиники на физически и юридически лица;

15. туристически хижи, водни, ловни и риболовни бази, горски домове и почивни домове.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1997 г.) Таксата се определя съгласно чл. 5а, като се ползва съответният коефициент в колона четвърта от таблицата към ал. 3 при промяна предназначението на земеделска земя за изграждането на:

1. производствени обекти на хранително-вкусовата промишленост, включително производство на: спиртни напитки, бира, безалкохолни и газирани напитки, тютюни и тютюневи изделия;

2. сгради за отглеждане на всички видове селскостопански животни и птици, бубарници, пчелини, рибовъдни стопанства, навеси, силажовместилища и торища;

3. ветеринарни лечебници, осеменителни и карантинни станции, екарисажи, агрохимически центрове, бази за селскостопански и мелиоративни машини, площадки и писти за селскостопанската авиация;

4. жилища за собствени нужди;

5. летища, автомагистрали, пътища, жп линии, жп гари, пристанища, фериботи, митници, гранични контролно-пропускателни пунктове и свързаните с тях подобекти;

6. разработване на рудници и мини и свързаните с експлоатацията им съоръжения, включително насипища, сгуроотвали и хвостохранилища;

7. електроцентрали (ТЕЦ, ВЕЦ, АЕЦ, ОЦ), електрически подстанции, трафопостове, електропроводи, тръбопроводи, газопроводи, продуктопроводи, телекомуникационни обекти и свързаните с тях съоръжения;

8. обекти на отбраната и националната сигурност, без обектите за производство и ремонт на специално имущество.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1997 г.) Таксата се определя съгласно чл. 5а, като се ползва съответният коефициент в колона пета от таблицата към ал. 3 при промяна пред-назначението на земеделска земя за изграждането на:

1. екологични обекти - за пречистване и опазване на въздуха, водата, почвата, околната среда и нейните обитатели;

2. защитни, противоерозионни, противосвлачищни и укрепващи обекти и обекти, свързани с отстраняване на природни бедствия и аварии;

3. водоснабдителни, напоителни, отводнителни и канализационни обекти, язовири, канали и свързаните с тях съоръжения, включително необходимите санитарноохранителни зони;

4. природни, археологически и исторически резервати, паметници, мемориали, паркове и зоопаркове, включително необходимите към тях защитни и охранителни зони;

5. обекти със социално предназначение като домове за инвалиди, домове за лица със забавени или увредени функции, старчески домове, домове за сираци и детски селища от типа "Киндерсдорф";

6. здравни обекти - болници, поликлиники, аптеки, санаториуми и балнеосанаториуми;

7. обекти на науката, образованието и културата - сгради на академии, университети, институти, училища, школи, читалища, библиотеки, култови и религиозни сгради, ученически и детски лагери;

8. жилищни сгради, изграждани от общините за лица с доказани жилищни нужди;

9. гробища и сметища.

Чл. 12. (1) В решението на Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на земеделската земя за всеки обект се посочва размерът на дължимата такса.

(2) Таксата по този раздел се заплаща при издаване на решението на Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на земята, необходима за изграждането на обекта.

(3) Когато след промяна на предназначението на земеделска земя бъде променен характерът на обекта, лицето по чл. 3 е длъжно да внесе отново предложение в Комисията за земеделските земи. В случаите, когато Комисията за земеделските земи постанови друго решение и определи друг размер на дължимата такса, разликата в таксата се заплаща от лицето по чл. 3 или му се възстановява.

(4) При отменяне на решението за промяна на предназначението на земеделска земя заплатената такса се възстановява при условията на чл. 67, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ДВ, бр. 84 от 1996 г.).