ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ФИНАНСОВ КОНТРОЛ
ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ФИНАНСОВ КОНТРОЛ
Обн. ДВ. бр.2 от 7 Януари 1997г., попр. ДВ. бр.3 от 10 Януари 1997г., отм. ДВ. бр.92 от 10 Ноември 2000г.
Отменено основание - виж § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния вътрешен финансов контрол, с който се отменя Закона за държавния финансов контрол - ДВ, бр. 92 от 10 ноември 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.
Глава първа.
ОБХВАТ И ЗАДАЧИ НА ДЪРЖАВНИЯ ФИНАНСОВ КОНТРОЛ
Раздел I.
Обхват на държавния финансов контрол
Чл. 1. (1) Държавният финансов контрол се осъществява чрез финансови ревизии на юридически лица:
1. с изцяло държавно или общинско имущество, вкл. и в задгранични дружества;
2. с частично участие на държавно или общинско имущество, независимо от абсолютния размер или относителния дял на това имущество, вкл. и в задгранични дружества;
3. чиито задължения изцяло или частично са гарантирани с държавно или общинско имущество.
(2) Финансови ревизии могат да се извършват и на клоновете и поделенията на юридическите лица по ал. 1, които имат самостоятелно счетоводство с баланс или оборотна ведомост, отделна банкова сметка и първична документация, преди извършването на финансова ревизия на съответното юридическо лице.
Чл. 2. (1) Министърът на финансите може да възлага извършването на финансови ревизии на лицата по чл. 2, ал. 2 от закона независимо от формата на собствеността им, когато:
1. това е предвидено със закон;
2. главният прокурор е направил предложение за това.
(2) Съгласно чл. 119, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт прокурорите могат да възлагат на държавния финансов контрол извършване на финансови ревизии на лицата по чл. 2, ал. 1 от закона, както и по ал. 1, т. 1, с мотивирано постановление, с което се определя тематиката на проверката.
Чл. 3. (1) Финансови ревизии на лицата по чл. 2 от закона могат да се извършват и по условията на чл. 3 на закона, когато са поискани от:
1. управителните им органи;
2. притежателите на най-малко една десета част от капитала или най-малко една десета част от броя на членовете или съдружниците.
(2) Финансови ревизии по чл. 3 от закона не могат да се извършват на държавни органи, бюджетни организации и на органите на съдебната власт.
(3) Ревизиите по ал. 1 могат да се извършват само от Главното и териториалните управления "Държавен финансов контрол".
(4) Искането за ревизия следва да съдържа:
1. когато искането се прави по ал. 1, т. 1:
а) удостоверение за последната валидна регистрация на лицата, вкл. и за имената на членовете на управителния им орган към момента на искането;
б) точно наименование и адрес на юридическото лице;
в) заверен препис от решението на колективния управителен орган за искане на ревизията;
2. когато искането се прави по ал. 1, т. 2:
а) удостоверение за последната валидна регистрация на юридическото лице;
б) документ, удостоверяващ общия брой на членовете, акционерите или съдружниците;
в) документ за притежавания от заявителите капитал или списък на искащите ревизията членове, акционери или съдружници с подписите им, нотариално заверени.
(5) Финансовите ревизии по ал. 1 се извършват въз основа на договор по образец, одобрен от министъра на финансите. Договорът се сключва между заявителя и съответното управление на държавния финансов контрол.
(6) Разходите за извършване на финансовите ревизии по този член предварително се заплащат от заявителя по тарифа, утвърдена от министъра на финансите. Общият размер на разходите се определя съобразно ревизионните дни, посочени в договора.
(7) Редът и начинът за набиране, разходване и отчитане на постъпленията по ал. 6 се определят от министъра на финансите в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет.
(8) Когато платената сума за завършените ревизии по този член е по-голяма от фактическите разходи за нея, сумата на положителната разлика се внася в приход на републиканския бюджет до 15-о число на месеца, следващ отчетното тримесечие.
(9) Финансови ревизии по ал. 1 могат да се извършват както от щатни финансовоконтролни органи, така и от лица, назначени по трудов договор като финансови ревизори, извън утвърдената численост на персонала на съответното управление "Държавен финансов контрол".
Раздел II.
Задачи на държавния финансов контрол
Чл. 4. (1) Държавният финансов контрол проверява:
1. законосъобразното събиране, съхраняване, стопанисване, разходване и отчитане на имуществото на ревизираните обекти;
2. целесъобразността относно използването и управлението на имуществото и дейността на юридическите лица с над 50 на сто държавно или общинско имущество към момента на откриване на ревизията;
3. законосъобразността и достоверността на счетоводната отчетност, вкл. правилното и своевременно водене на счетоводството, съобразяване на счетоводните записвания с действащия сметкоплан и счетоводни стандарти, наличие на редовно съставени първични документи, както и истинността на записванията и документите;
4. неизпълнението на задълженията към бюджета; органите на държавния финансов контрол проверяват правилното, срочното и законосъобразното начисляване на следващите се данъци, такси, мита и други държавни вземания по чл. 1, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания и внасянето им съгласно действащата нормативна уредба;
5. опазването на имуществените интереси на държавата и общините във връзка с приватизацията на ревизираните обекти, вкл. законосъобразността на оценката, провеждането на търговете, набирането, разпределянето и разходването на средствата, преференциалните участия в приватизационните сделки и др., съгласно действащите законови и подзаконови актове;
6. спазването на валутния режим - правилното прилагане на нормативните актове, регламентиращи този режим;
7. изпълнението на нормативните актове, уреждащи финансово-стопанската, отчетната и бюджетната дейност на ревизираните обекти.
(2) Разпоредбите на ал. 1 се отнасят и за финансовоконтролните органи по чл. 12, ал. 3 от закона.
(3) Държавният финансов контрол извършва финансови ревизии по изпратените му от Сметната палата актове за констатации за осъществяване на съответната отговорност по Закона за държавния финансов контрол и след приключване на ревизиите уведомява Сметната палата за резултатите от тях.
(4) Когато при ревизията се установи неизпълнение на държавни вземания и те не бъдат внесени, констатациите от ревизионния акт, подкрепени със съответните доказателства, се изпращат на началника на съответната данъчна служба в срок до 30 дни след окончателното завършване на ревизията - датата на издаване на заповедта за реализация.
Глава втора.
УСТРОЙСТВО И ОРГАНИ НА ДЪРЖАВНИЯ ФИНАНСОВ КОНТРОЛ
Чл. 5. (1) Държавният финансов контрол е юридическо лице със самостоятелен бюджет към Министерството на финансите и се състои от главно и териториални управления.
(2) Общият числен състав на държавния финансов контрол се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.
(3) Министърът на финансите утвърждава структурата и числеността на персонала на Главното управление и районите на действие на териториалните управления "Държавен финансов контрол". Началникът на Главно управление "Държавен финансов контрол" утвърждава структурата и числеността на териториалните управления.
Чл. 6. Органи на държавния финансов контрол са:
1. началниците и техните заместници в главното и териториалните управления;
2. началниците на отдели в главното управление;
3. финансовите ревизори от всички длъжностни наименования и степени в главното и териториалните управления.
Чл. 7. (1) За органи на държавния финансов контрол се назначават лица, които притежават висше икономическо или юридическо образование и трудов стаж по специалността за отделните длъжностни наименования и степени, както следва:
1. за "главен финансов ревизор" - 1 година;
2. за "финансов експерт" - 2 години;
3. за "главен финансов експерт" - 4 години;
4. за "заместник-началник" и "началник на териториално управление", както и за "заместник-началник" и "началник на отдел" в главното управление - 5 години;
5. за "началник на главното управление" - 8 години.
(2) При липса на подходящи кандидати, отговарящи на изискванията за образование, на длъжност "финансов ревизор" и "главен финансов ревизор" могат да се назначават лица с друго от посоченото в ал. 1 висше образование, със средно специално или общо образование, ако притежават най-малко 5 години трудов стаж по специалността, със заплата, отговаряща на притежаваното образование.
(3) Началникът на Главно управление "Държавен финансов контрол" определя кой трудов стаж е по специалността, доколкото това не е уредено в други нормативни разпоредби.
(4) Финансовоконтролните органи по ал. 1, 2 и 3 следва да отговарят на изискванията на законовите и подзаконовите нормативни актове за заемане на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъждани лица.
(5) Контролните органи към ревизионните служби по чл. 12, ал. 3 от закона следва да отговарят на изискванията по ал. 1 - 4.
Чл. 8. (1) Главно управление "Държавен финансов контрол":
1. планира, ръководи и контролира цялостната дейност на държавния финансов контрол;
2. провежда единна ревизионна политика и упражнява методическо ръководство върху контролната дейност и квалификацията на органите на държавния финансов контрол;
3. извършва финансови ревизии на обекти, определени от министъра на финансите;
4. анализира причините и условията за нарушенията на финансовата дисциплина в ревизираните обекти и предлага мерки за отстраняването им;
5. осъществява взаимодействие с органите на съдебната власт и на Министерството на вътрешните работи.
(2) Методическото ръководство по ал. 1 обхваща:
1. реда, начина и формите, по които се провежда ревизионната дейност;
2. планиране и отчитане на ревизионната дейност;
3. разработване на образци на ревизионните документи;
4. оказване на методическа помощ на място на финансовите ревизии;
5. последващ контрол върху извършената ревизионна дейност;
6. провеждане на квалификационни мероприятия.
Чл. 9. Териториалните управления "Държавен финансов контрол":
1. организират и извършват ревизии в съответния район по утвърдени от главното управление планове за ревизии;
2. обобщават и анализират резултатите от ревизионната дейност в района;
3. представят отчети в главното управление;
4. осъществяват взаимодействие с органите на съдебната власт и на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 10. (1) Финансовият контрол по чл. 12 от закона се провежда посредством назначени за целта контролни органи, обособени в самостоятелни ревизионни служби (управления, отдели и др.).
(2) Ревизионните служби по ал. 1 задължително се изграждат като структурни звена по щатното разписание на съответното министерство, комитет или ведомство и са на издръжка по техния бюджет. При спазване на тези изисквания финансовоконтролните органи от състава на ревизионната служба могат да бъдат назначавани с месторабота в отделни обекти с национално значение.
(3) Годишните и тримесечните планове за работа на ревизионните служби по ал. 1 се одобряват от съответните министри, ръководители на комитети или ведомства след съгласуване с Главно управление "Държавен финансов контрол".
(4) Съгласуването на проектоплановете за ревизии по ал. 3 се извършва не по-късно от 20 дни преди началото на годината, за да се избегне дублирането на ревизионната работа и да се определят съвместните ревизии.
(5) Съгласуваните планове за ревизии по ал. 3 се изменят след предварително писмено съгласие на Главно управление "Държавен финансов контрол".
(6) Ревизионните служби по ал. 1 дават сведения за извършената ревизионна работа пред Главно управление "Държавен финансов контрол" в срокове, установени от него.
(7) Изискванията за съгласуване на плановете за ревизии с Главно управление "Държавен финансов контрол" и за даване на сведение за извършената ревизионна работа не се прилагат по отношение на ревизионните служби към Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Националната следствена служба.
(8) В Главно управление "Държавен финансов контрол" се води регистър на ревизионните служби по чл. 12 от закона.
Чл. 11. (1) Министърът на финансите може да овластява с права на ревизори и други лица, които отговарят на изискванията, посочени в закона и този правилник.
(2) Исканията за овластяване по ал. 1 се правят чрез началниците на териториалните управления до Главно управление "Държавен финансов контрол", което прави съответно предложение на министъра на финансите.
(3) Исканията по ал. 1 следва да съдържат следните данни за лицето:
1. името, презимето, фамилията и адреса;
2. длъжността, която заема по трудов договор;
3. справка за цялата трудова дейност;
4. трудова характеристика от ръководителя на юридическото лице;
5. свидетелство за съдимост;
6. декларация - по чл. 15, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и по чл. 16, ал. 3 от закона;
7. предмета и обектите на ревизионната дейност, както и срока на овластяване.
(4) По искане на юридическите лица по чл. 2 от закона министърът на финансите може да овластява по реда на ал. 3 с права на финансови ревизори и лица, които работят по трудови правоотношения в тези юридически лица, за проверка на отчетната дейност на материалноотговорните им лица.
(5) Управление "Държавен финансов контрол", което е направило предложение за овластяването, упражнява методическо ръководство върху тяхната контролна дейност.
(6) Ревизионните документи, съставени от овластените по ал. 1 - 5 лица, се изпращат в съда и в прокуратурата от съответното управление "Държавен финансов контрол".
(7) В Главно управление "Държавен финансов контрол" се води регистър на овластените лица.
Чл. 12. Главно управление "Държавен финансов контрол" упражнява методическо ръководство върху работата на ревизионните служби по чл. 12, ал. 3 от закона, като:
1. провежда мероприятия за повишаване на квалификацията на финансовоконтролните органи чрез: обмяна на опит, курсове, школи, съвещания, консултации и др., както и проучване на място качеството на ревизионната дейност на съответната служба, и дава указания за подобряването му;
2. изготвя типови форми и образци за осъществяване на ревизионната дейност;
3. установява единна система на отчетност за извършените ревизии и резултатите от тях.
Глава трета.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ФИНАНСОВОКОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ
Чл. 13. Финансовоконтролните органи при извършване на ревизиите имат правата по чл. 14, ал. 1, т. 1 до 9 от закона, вкл. и на свободен достъп в юридически лица и еднолични търговци, където извършват насрещни проверки във връзка с ревизиите.
Чл. 14. (1) При извършване на ревизиите органите на финансовия контрол проверяват: материалните, нематериалните и финансовите активи и пасиви; счетоводната и друга документация, свързана с бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност. За установените наличности, каси, складове, магазини и пр. се съставят актове за наличност. Фактическите наличности се установяват по реда и начина, определени със Закона за счетоводството и с Националните счетоводни стандарти под непосредственото наблюдение и ръководството на контролния орган. Състоянието на помещенията и на наличните активи се установява с констативен протокол.
(2) Наличността в касите, складовете, магазините и пр. се установява от финансовоконтролния орган в присъствието на материалноотговорното лице и представител на ревизирания обект. Ако материалноотговорното лице е възпрепятствано да присъства поради болест, задържане от властта или други подобни причини, наличността се установява в присъствието на посочен от него представител. Когато такъв представител не е посочен или не се яви в дадения от контролния орган срок, вместо него следва да участва представител на съответната община, кметство или на полицията.
(3) Ревизиите на парични средства и на финансовите и материалните активи се извършват чрез съпоставяне на установената фактическа наличност със следващата се наличност в резултат на основен анализ на счетоводните сметки и въз основа на направената проверка по форма и същество на документите и счетоводните записвания.
(4) Финансовоконтролните органи могат да използват за нуждите на ревизиите извършените от счетоводството на ревизирания обект инвентаризации и се освобождават от задължението да снемат наличността на каси, складове и пр., ако установят, че инвентаризациите са извършени в срокове не по-рано от 3 месеца от датата на откриване на ревизията и че те са реални и качествено оформени.
(5) Когато е необходимо, финансовоконтролните органи вземат мерки за отнемане достъпа на материалноотговорните лица до проверяваните каси, складове и пр. чрез запечатването им. В тези случаи финансовоконтролните органи обезпечават предварително изтегляне на необходимите ценности за нормалното функциониране на ревизирания обект. Запечатването и отпечатването се извършва в присъствието на представители на ревизирания обект.
(6) Органите на финансовия контрол имат право в определени от тях срокове да изискват от ръководителите на ревизираните обекти да представят планове, отчети, баланси, справки, извлечения, сведения и други документи, необходими за извършване на ревизиите.
(7) Финансовоконтролните органи могат да искат съдействие от прокуратурата и полицията за осигуряване на необходимите на ревизията оригинални документи за проверка и снемане на копия от тях, за прилагането им като доказателства към ревизионните актове и актовете за начет. Изземването на документи се извършва с протокол, подписан от ревизиращия орган и от ръководителя на ревизирания обект. Когато се изземват документи от граждани, протоколът се подписва от тях. В протокола се посочва какви документи са иззети, кога, от кой орган и къде са приложени. Екземпляр от протокола се връчва на ревизирания обект, съответно на гражданина.
(8) Финансовоконтролните органи имат право да назначават вещи лица по въпроси, които изискват специална подготовка и познания. Възнагражденията на вещите лица, назначени от финансовоконтролните органи, при извършване на финансовите ревизии са за сметка на ревизирания обект.
(9) Вещото лице се назначава и задачите и възнаграждението му се определят с възлагателно писмо. Заключението на вещото лице се дава в писмена форма и се прилага към ревизионните актове и документи.
(10) Финансовоконтролните органи имат право на свободен достъп за извършване на насрещни проверки в юридически лица и еднолични търговци извън ревизирания обект или проверяваното материалноотговорно лице по книжата, архивите, счетоводството и пр., да си водят бележки от тези книжа, да изискват и да вземат преписи от документи и др., когато това е необходимо за нуждите на ревизиите. За тези проверки началникът на съответното управление издава отделна заповед.
Чл. 15. Началниците на Главното и териториалните управления "Държавен финансов контрол" могат да налагат по установения от закона ред като обезпечителна мярка възбрани и запори върху:
1. имуществата на лицата, отговорни за причинените вреди;
2. имуществата на ревизираните обекти при констатиране на неизпълнени задължения към бюджета.
Чл. 16. (1) Финансовоконтролните органи са длъжни да установяват това си качество със служебни карти по образец, установен от началника на Главно управление "Държавен финансов контрол".
(2) По време на ревизиите органите на финансовия контрол съдействат на органите на полицията и на предварителното производство при изпълнение на задачите им.
(3) Органите на финансовия контрол са длъжни:
1. да отразяват обективно и точно установените нарушения и вреди, причините за настъпването им и виновните лица въз основа на проверени лично от тях факти и обстоятелства;
2. да не разгласяват и предоставят другиму информация, станала им известна по служба, когато тази информация представлява банкова, търговска или друга защитена от закона тайна;
3. да не дават информация за откриването на предстоящи ревизии, както и информация, свързана с провежданите от тях ревизии.
(4) Информация по ал. 2, т. 3 може да се дава само от ръководителя на съответното управление "Държавен финансов контрол" след приключването на ревизиите.
Чл. 17. Финансовоконтролните органи са длъжни да си направят отвод от възложените им ревизии, когато са налице условията по чл. 15, ал. 1, т. 3 от закона, както и когато имат личен интерес, свързан с ревизията.
Чл. 18. (1) Финансовоконтролните органи, както и юристите, специалистите по отчетността и информацията и лицата, които водят деловодството и съхраняват архивата в управленията "Държавен финансов контрол", се застраховат по живот и срещу злополука за сметка на бюджета за времето, през което заемат тези длъжности.
(2) Органите на ревизионните служби по чл. 12 от закона и посочените в ал. 1 служители могат да бъдат застраховани за сметка на съответното министерство, комитет или ведомство по разпореждане на съответния министър или ръководител в рамките на предвидените за целта средства за времето, през което заемат тази длъжност.
Глава четвърта.
ПОДГОТОВКА, ОРГАНИЗАЦИЯ И ИЗВЪРШВАНЕ НА РЕВИЗИЯТА
Чл. 19. (1) Финансова ревизия се извършва само въз основа на издадена заповед от министъра на финансите, от началниците на Главното и териториалните управления "Държавен финансов контрол" или от упълномощени от тях лица. В заповедта се определят: обектът, подлежащ на ревизия; ревизионният период; времетраенето на ревизията; финансовоконтролните органи, които я извършват.
(2) Заповедите за ревизиите по чл. 12, ал. 3 от закона се издават от съответните ръководители на ведомства.
Чл. 20. (1) След откриване на ревизията финансовоконтролните органи извършват предварително проучване и опознаване на подконтролния обект относно бюджетната и финансово-стопанската му дейност, организацията и особеностите му, плановете, балансите, отчетите, състоянието на счетоводството, ревизионните материали от предходните ревизии и други данни, необходими на контролните органи за правилното насочване на ревизионната работа.
(2) Финансовоконтролните органи уведомяват принципала или съответната висшестояща организация за започване на финансовата ревизия. Те оказват съдействие на финансовоконтролния орган, като му предоставят получените сигнали за нарушения, жалби, други данни и съображения, които могат да допринесат за по-пълна и качествена финансова ревизия.
(3) Финансовоконтролните органи задължително се запознават с нормативните актове и други документи, отнасящи се до дейността на ревизирания обект.
(4) В заповедта за извършване на ревизията се определя ръководител. За малки обекти ревизиите могат да бъдат извършвани от един финансовоконтролен орган.
(5) Въз основа на данните от предварителното проучване се съставя програма за извършване на ревизията, която се одобрява от ръководителя на ревизионната служба.
(6) Ръководителят на ревизията планира, организира, разпределя и отчита работата между участващите в ревизията финансовоконтролни органи, взема участие в нея и отговаря за качеството на ревизията.
(7) За извършване на ревизията се определя реален срок, но не повече от 80 работни дни. Във времетраенето на ревизията се включва необходимото време за предварително проучване, извършване на ревизията, изготвяне на заключението, оформяне на резултатите от ревизията и на проект на заповед за реализация.
(8) Продължаване на времетраенето на ревизията се разрешава с допълнителна заповед по доклад на ръководителя на отрасловия отдел или направление.
Глава пета.
РЕВИЗИОННИ ДОКУМЕНТИ И ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ФИНАНСОВИТЕ РЕВИЗИИ
Чл. 21. (1) За извършената ревизия финансовоконтролният орган съставя ревизионен акт. Когато не са установени съществени нарушения или вреди, се съставя ревизионна записка.
(2) Когато се установят вреди, за които следва да се търси имуществена отговорност по чл. 23 от Закона за държавния финансов контрол, се съставя акт за начет.
(3) Ревизионният акт съдържа:
1. датата и мястото на съставянето му;
2. трите имена на контролния орган и длъжност;
3. наименованието на ревизиращото управление "Държавен финансов контрол", съответно ревизионната служба по чл. 12 от закона;
4. точното наименование и местонахождение на ревизирания обект;
5. акта за учредяването на обекта и последващите промени в правния му статут до датата на откриване на ревизията;
6. ревизирания период;
7. времетраенето на ревизията (работни дни) и началния и крайния срок;
8. анализ на финансово-стопанската дейност и на финансовото състояние на ревизирания обект;
9. констатации за неизпълнените указания, несъбраните парични начети, наложените глоби, движението на актовете за начет, наказателните постановления и изпълнителните дела по тях от предходната ревизия и др.;
10. констатации за нарушения и вреди;
11. подписи на ревизиращите органи;
12. подписи на ръководните лица на ревизирания обект, запознати със съдържанието на акта.
(4) Констатациите в ревизионния акт за нарушения и вреди се подреждат по степента на тяхната значимост, като се започва от най-съществените. Констатациите следва да бъдат документирани със съответни приложения към ревизионния акт.
(5) Констатациите по ревизионния акт трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да отразяват обективно установените нарушения и вреди и техния размер въз основа на лично проверени от контролните органи факти и документи;
2. да установяват причините за нарушенията и вредите;
3. да посочват нарушените разпоредби на нормативните актове (законови и подзаконови);
4. да посочват съставените актове за начет, актовете за административнонаказателна отговорност и наказателни постановления, издадени до приключване на ревизията.
(6) Ревизионният акт и ревизионната записка се довеждат до знанието на отговорните за нарушенията и вредите лица срещу датирана и подписана от тях разписка.
(7) Ревизионният акт и ревизионната записка се подписват от ръководителя и от главния счетоводител на ревизирания обект, с което удостоверяват, че са запознати със съдържанието им.
(8) Ревизионният акт се съставя в 4 еднообразни екземпляра: за ревизирания обект, за прокуратурата, за принципала и за ревизионната служба. Ревизионната записка се съставя в 2 екземпляра: за ревизирания обект и за съответното управление "Държавен финансов контрол".
(9) Ревизионният акт и ревизионната записка задължително се завеждат във входящия дневник на ревизирания обект и в 3-дневен срок - в съответното управление "Държавен финансов контрол".
Чл. 22. (1) В акта за начет се отразяват фактите за виновно (умишлено или небрежно) причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност.
(2) Актът за начет съдържа:
1. данни за ревизирания обект - кога, къде и от кого се съставя актът, какво се ревизира и какъв отчетен период обхваща, както и времетраенето на ревизията;
2. данни за лицата, причинили вредите: трите имена, месторождението, местожителството, длъжността и точния адрес, паспортните данни, ЕГН, номерата и датите на заповедите (договорите) за назначаване и освобождаване от длъжност;
3. констатации за противоправните действия или бездействия на виновните лица, от които е произлязла вредата; причините за това с изясняване на обстановката, при която е работено; нормативните актове, уреждащи ревизираната отчетническа дейност; причинната връзка; размера на вредата и равносметка на касата или склада; вредата винаги се определя в парична равностойност (в левове или във валута).
(3) Констатациите по ревизионните актове и по актовете за начет следва да бъдат документирани със справки, констативни протоколи, обяснения на задължените лица, оригинални документи, заверени преписи или копия от документи, заключения на вещи лица и др.
(4) Не следва да бъдат документирани общоизвестни обстоятелства, както и факти, отразени в отчетите, балансите, счетоводните документи и др., верността на които е проверена от ревизиращите органи и които не подлежат на изменение.
(5) Към акта за начет при нужда се прилагат и: данни за движението на стоково-материалните и паричните ценности, таблици за фирите и за извършените компенсации и др.
(6) Когато за обезпечаване на вземането са наложени възбрани или запори, към акта за начет се прилагат документите за това.
(7) Справките и таблиците се съставят от съответните длъжностни лица, подписват се от ръководителя и от главния счетоводител на ревизирания обект, адресират се до ревизиращата служба и се извеждат в изходящия дневник на ревизирания обект.
(8) При отказ на длъжностните лица да съставят посочените в ал. 7 документи те се съставят от ревизиращия орган въз основа на лично проверени от него първични документи. В съставените от ревизиращия орган документи по този ред финансовоконтролният орган удостоверява отказа на длъжностното лице и декларира, че лично е проверил първичната документация.
(9) Когато констатациите в актовете за начет са документирани, те се считат за истински до доказване на противното.
(10) Актът за начет се съставя в 4 екземпляра - за съда или прокуратурата; за ревизирания обект; за ревизиращата служба и за начетеното лице. Когато актът за начет е съставен срещу управител или членове на управителния съвет (борда) на еднолично търговско дружество с държавно или общинско имущество, се съставят 5 екземпляра, като един екземпляр се изпраща и на принципала.
(11) Актовете за начет се завеждат в ревизирания обект и в 3-дневен срок - в съответното управление "Държавен финансов контрол".
(12) Когато при ревизията на материалноотговорни лица не се установят вреди, за които следва да се търси имуществена отговорност, или вредите са възстановени от начетените лица и няма условия за наказателна отговорност, ревизиращият орган съставя само равносметка на приходите и разходите, която се прилага към ревизионния акт.
Чл. 23. (1) По констатациите в ревизионните актове и в актовете за начети виновните лица дават писмени обяснения (възражения) в срок, определен от контролния орган, но не по-малък от 7 дни, считано от деня на връчването им.
(2) По ревизионните актове и по актовете за начет не се прилагат обяснения, ако отговорните или задължените лица са с неизвестно местожителство. Последното обстоятелство се установява с писмо на съответната община (кметство) или от адресната служба на полицията, след което се дава ход на акта.
(3) Когато с акт за начет е задължено лице, което е починало и наследството не е прието по опис, на наследниците му се предоставя възможност да дадат обяснение във връзка със задължението в срок, определен от контролния орган, но не по-малък от 7 дни.
(4) Ако в обясненията се възразява срещу констатациите, контролните органи са длъжни да се произнесат с мотивирано заключение въз основа на допълнителни проверки на всички представени или посочени доказателства и възражения. Заключението е неразделна част от акта.
(5) Когато на ревизирания обект се предоставя само акт за начет без заключение, последното се изпраща допълнително веднага след съставянето му.
(6) Финансовоконтролните органи съставят заключения по ревизионните актове и по актовете за начет и когато не са постъпили обяснения в определения срок.
Чл. 24. Когато финансовоконтролният орган е освободен от длъжност или по други причини не може да състави заключението, началникът на съответното управление "Държавен финансов контрол" възлага на друг контролен орган да извърши лично допълнителна проверка по констатациите и възраженията и да състави заключението.
Чл. 25. (1) При установени от ревизиите административни нарушения по чл. 36, ал. 1, т. 1 от закона финансовоконтролните органи съставят акт за административно нарушение.
(2) По съставения акт за административно нарушение министърът на финансите и ръководителите по чл. 12, ал. 1 от закона или упълномощени от тях лица издават наказателно постановление съгласно чл. 38 от закона.
Чл. 26. (1) За отстраняване на установените нарушения се издава заповед за реализация от министъра на финансите или от упълномощено от него длъжностно лице съгласно чл. 35 от закона.
(2) За ревизиите по чл. 12 от закона заповедта за реализация се издава от съответния министър, председател на комитет или ръководител на ведомство.
Чл. 27. (1) Управленията "Държавен финансов контрол" и службите по чл. 12, ал. 3 от закона водят отчетност относно постъпилите ревизионни актове и актовете за начет, актовете за административни нарушения, както и за начина на реализиране на резултатите от ревизиите - издадени заповеди за реализация, изпратени актове на съда или прокуратурата, издадени наказателни постановления, резултатите от производствата пред съда, проверка на изпълнението и др.
(2) Ревизионните документи се съхраняват:
1. ревизионните актове и ревизионните записки, вкл. заповедите за реализация - 1 година след окончателното завършване на следващата финансова ревизия;
2. актовете за начет - не по-малко от 1 година след датата, когато са били завършени изпълнителните действия по събиране на установените с тях задължения и не повече от 10 години след издаване на изпълнителния лист;
3. актовете за административните нарушения и издадените по тях наказателни постановления - 1 година след като сумите по наложените глоби са окончателно събрани.
Чл. 28. (1) Началникът на Главно управление "Държавен финансов контрол" утвърждава примерни образци за документите, които се съставят при финансовите ревизии.
(2) Министрите и ръководителите по чл. 12, ал. 1 от закона могат по предложение на началниците на съответните ревизионни служби съгласувано с Главно управление "Държавен финансов контрол" да утвърждават образци на документи за ревизионна дейност, съобразени със спецификата на проверяваните подконтролни обекти.
Глава шеста.
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
Раздел I.
Предпоставки и същност на имуществената отговорност
Чл. 29. (1) Имуществената отговорност по закона се осъществява за виновно и противоправно причинени вреди, когато:
1. вредата е от престъпление;
2. вредата е от липси;
3. вредата е причинена не при или по повод изпълнение на служебни задължения;
4. такава отговорност е предвидена в специален закон.
(2) Длъжностните лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят имуществена отговорност за това, което лично са получили в резултат на тези плащания.
(3) Лицата, получили нещо без правно основание в резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му. Връщане на полученото дължат и лицата, получили нещо по дарение от причинителя на вредата, ако дарението е придобито със средства от причинената вреда. Тези лица отговарят солидарно с причинителя на вредата до размера на полученото.
Чл. 30. (1) Причинителите на вредите отговарят имуществено само за реално (действително) причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.
(2) При наличие на пропуснати ползи ревизираният обект може да предявява претенции за тяхното обезщетяване по общия исков ред.
Чл. 31. Към имуществена отговорност по закона могат да бъдат привличани лицата, които:
1. събират, съхраняват, разходват или отчитат имуществото на ревизирания обект, независимо от това, дали заемат отчетническа длъжност;
2. упражняват предварителен или текущ контрол върху дейността на лицата по т. 1 (главни счетоводители, счетоводители, членове на инвентаризационни комисии и други такива);
3. управляват или се разпореждат с имуществото на ревизирания обект, в който работят по трудов или граждански договор;
4. длъжностни лица, които в изпълнение на служебните си задължения са подготвили или парафирали документите, в резултат на които са произлезли вредите (ръководители на самостоятелни отдели и служби в ревизирания обект);
5. упражняват контрол върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на ревизирания обект (главни счетоводители, членове на надзорни и контролни съвети, одитори и други такива), независимо дали осъществяват тази си дейност по трудово или гражданско правоотношение;
6. са посочени в чл. 23, ал. 4 и 5 от закона.
Чл. 32. (1) Размерът на вредата се определя по по-високата от пазарната или отчетната цена на съответните активи към деня на причиняване на вредата, а когато този ден не може да се установи - към деня на откриването й.
(2) Пазарната цена се установява по данни на Националния статистически институт, а ако няма такива - чрез вещи лица.
(3) При повреда на материални активи размерът на обезвреждането се определя, като от цената по ал. 1 се приспаднат фактическата изхабеност и ползите, ако има такива.
Чл. 33. Вредата, причинена в чуждестранна валута, се възстановява в същата валута или в левовата й равностойност. Когато възстановяването се извършва в левове, сумата се определя по най-високия централен курс на Българската народна банка за съответната валута към деня на:
1. причиняването на вредата;
2. откриването й или
3. възстановяването (погасяването) й.
Чл. 34. (1) Отговорните за вредата лица дължат законната лихва, увеличена с 10 пункта. Лихвата се дължи от деня на причиняването на вредата, а когато този ден не може да се установи - от деня на откриването й.
(2) В актовете за начет задължително се начисляват лихвите до деня на съставянето на акта.
Чл. 35. (1) Имуществената отговорност, вкл. лихвите на причинителите на вредите и на третите лица, възползвали се от тях, се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата, а ако този ден не може да се установи - от деня на откриването й.
(2) Давността по ал. 1 се прекъсва освен при условията на Закона за задълженията и договорите, така и със съставянето на акта за начет. Денят на съставянето на акта за начет по отношение на прекъсването на давността е този, в който актът е заведен във входящия дневник на ревизирания обект.
Чл. 36. (1) Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно освен в случаите на бригадна имуществена отговорност по чл. 209 от Кодекса на труда.
(2) Солидарна е отговорността на предаващия и на приемащия парични средства, материални, нематериални и финансови активи, когато се установят липси, а отчетните им дейности не могат да се разграничат. Предаващият се освобождава от отговорност, ако е бил законно възпрепятстван да предаде с акт поради болест, задържане от властта и приемащият не е приел наличните парични средства и други активи с акт, съставен от комисия. В този случай отговорност носи само приемащото лице.
(3) Лицата по чл. 23, ал. 4 от закона отговарят солидарно с причинителя на вредата до размера на полученото.
(4) Когато полученото е трудово възнаграждение или обезщетение по трудово правоотношение, получателите не дължат връщането му, ако са били добросъвестни. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. За да се освободи добросъвестният получател от задължение да върне полученото, е необходимо да се установи, че надплащането е извършено в пряка връзка с възложената работа. Ако надплащането е за работа, която не е била извършена, полученото подлежи на връщане в ревизирания обект.
(5) Когато надплащането е в резултат на счетоводно-техническа грешка, полученото трудово възнаграждение или обезщетение по трудови правоотношения подлежи на връщане.
(6) Имуществена отговорност носят длъжностните лица, наредили или допуснали неправилно плащане на премии, възнаграждения и др., ако са налице условията по чл. 23, ал. 1, т. 1 от закона, независимо от освобождаването от отговорност на добросъвестните получатели - работници и служители. В тези случаи причинителите на вредата дължат връщане и на сумите, които лично са им надплатени.
Чл. 37. Когато материалноотговорните лица са сключили писмен договор с работодателя за бригадна имуществена отговорност за липси - имуществената отговорност на тези лица се разпределя между тях съгласно чл. 209 от Кодекса на труда.
Чл. 38. Длъжностните лица не носят имуществена отговорност, ако са възразили писмено срещу незаконното или неправилно разпореждане и въпреки това повторно им е заповядано неговото извършване, освен ако заповедта води до извършване на престъпление.
Чл. 39. Имуществената отговорност се изключва, когато причинените вреди са настъпили поради: естествени фири; непреодолима сила и случайно събитие; нормален производствено-стопански риск; неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели; доказани вредоносни действия на трети лица (кражби и други подобни).
Чл. 40. (1) Материалноотговорните лица се освобождават от имуществена отговорност, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при ревизията излишъци, ако са налице следните условия:
1. излишъците и липсите да са установени при количествена проверка на стоките и материалите, които подлежат на отчитане;
2. да съществува причинно-следствена зависимост между липсите и излишъците, т. е. вредоносният факт едновременно е причинил и някаква полза, която трябва да се приспадне от вредата.
(2) При наличието на посочените в ал. 1, т. 1 и 2 условия компенсацията може да обхване липси и излишъци, установени в различни периоди и при различни отчетници.
(3) Компенсация между липси и излишъци може да се извърши само ако след обстоен анализ се установи, че са допуснати грешки в заприходяването, разходването или осчетоводяването на стоково-материалните ценности, довели до различията между счетоводната и фактическата наличност в складове, магазини и пр., които различия не могат да се отстранят със счетоводни записвания.
(4) Обикновеното наличие на липси и излишъци не е основание да се извърши прихващане между тях, ако не се установи причинна зависимост. Счита се, че има причинна връзка между липси и излишъци, когато липсата не може да се причини по друг начин, а е неизбежна последица на излишъка.
(5) Установяване на причинна зависимост между липсите и излишъците с оглед допустимост на компенсирането им е задължение на финансовоконтролния орган, който извършва тази компенсация. Ако материалноотговорното лице иска прихващане на липси с излишъци, то е длъжно да представи убедителни доказателства и съображения, които сочат наличието на такава причинна връзка.
(6) Компенсирането се извършва по количество и конкретно за всеки вид материални активи. Ако след компенсацията на липси и излишъци по количества се явят стойностни разлики от цената, с тях се постъпва по общия ред - некомпенсираните липси остават за сметка на материалноотговорното лице, а некомпенсираните излишъци остават в полза на ревизирания обект.
(7) Когато при ревизиите се установи, че са направени рекламации за недоставена на ревизирания обект или доставена, но неплатена на доставчика стока, рекламациите задължително се вземат предвид и се проверяват от финансовоконтролния орган, преди да се вземе становище относно допустимостта на компенсация между липси и излишъци.
(8) Когато при ревизиите се установят условия за извършване на компенсация между липси и излишъци и признаване на фири, най-напред се извършва компенсация с цел да се установи действителният размер на липсите, а след това се признават фири.
(9) При стойностно отчитане на материални активи, при наличие на първичните документи по прихода и разхода им финансовоконтролните органи могат да извършат количествен анализ на движението на тези активи. За установените при анализа количествени липси и излишъци се допускат компенсации и признаване на фири, ако са налице посочените в предходните алинеи условия. С резултата от количествения анализ се коригира резултатът от стойностното отчитане.
(10) При финансовите ревизии задължително се проверява правилното и законосъобразно извършване на компенсациите между липси и излишъци, извършени от инвентаризационните комисии по реда на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти.
Чл. 41. (1) При ревизиите финансовоконтролните органи проверяват действителните условия за бракуване на стокови и материални ценности с оглед на реалната им годност, начина на тяхната ликвидация и вината на лицата, които са станали причина тези стоки и материали да бъдат доведени до състояние на негодност за употреба.
(2) Когато актовете за бракуване са съставени, но ръководителят не ги е одобрил, ревизията проверява законосъобразността на актовете за брак и вината на отговорните лица. В случаите, когато за бракуването са съставени предвидените документи и има необходимото одобрение от съответния ръководител, това не е пречка да се извършат проверки по същество.
Чл. 42. Съставеният акт за начет и констатациите в него са основание за счетоводно отразяване на задължението на начетеното лице по установените със Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти начин и ред.
Раздел II.
Реализиране на имуществената отговорност и събиране на вземанията по актове за начет
Чл. 43. (1) Имуществената отговорност по чл. 23 от закона се реализира въз основа на акт за начет.
(2) Актовете за начет, съставени при финансови ревизии на лицата по чл. 2 от закона, се изпращат от управленията "Държавен финансов контрол" или от ревизионните служби по чл. 12, ал. 3 от закона на съответния районен съд.
(3) Когато актовете за начет съдържат явни данни за престъпление, те се изпращат на съответната прокуратура.
(4) При прекратяване на наказателното производство прокуратурата или съдът служебно изпраща акта за начет на съответния районен съд, за да се произнесе по имуществената отговорност.
(5) Актовете за начет се изпращат на съда с писмо, в което се посочват:
1. съдът, до който се изпраща;
2. името и адресът на ищеца (лицата по чл. 2 от закона);
3. името и адресът на ответника и паспортните му данни, вкл. ЕГН;
4. размерът на задължението;
5. доказателства.
Чл. 44. (1) Актовете за начет, съставени при финансовите ревизии по чл. 3, ал. 1 от закона, се предоставят на заявителя, поискал финансова ревизия.
(2) Исковете за възстановяване на вредите по ал. 1 се предявяват от заявителя по общия исков ред.
(3) При данни за престъпление актовете за начет по ал. 1 се изпращат и на прокуратурата.
Чл. 45. По влезлите в сила решения и присъди, с които са присъдени суми по актовете за начети, съдът служебно издава изпълнителен лист и го изпраща на ищеца.
Чл. 46. (1) Вземанията по издадените изпълнителни листове в полза на държавния бюджет се събират от съответната данъчна служба по реда на Закона за събиране на държавните вземания.
(2) Вземанията по издадени изпълнителни листове по актове за начет извън случаите по ал. 1 се събират чрез съответните съдия-изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 47. Събраните суми по актовете за начет погасяват вземанията в следната последователност: разноски, лихви, главница.
Глава седма.
МЕРКИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЯТА
Чл. 48. (1) За отстраняване на установените при финансовите ревизии нарушения министърът на финансите или упълномощени от него длъжностни лица със заповедта за реализация дават указания на ръководителите на ревизираните обекти по чл. 2, ал. 1 от закона. Тези указания не подлежат на обжалване по съдебен ред.
(2) Ръководителите на ревизираните обекти могат да издават вътрешни заповеди за отстраняване на установените от ревизиите нарушения. Заповедите предварително се съгласуват със съответното управление "Държавен финансов контрол", което е извършило ревизията.
Чл. 49. Министърът на финансите или упълномощени от него длъжностни лица могат:
1. да правят писмени предложения пред компетентните органи за:
а) спиране на действия, които водят до причиняване вреди на ревизираните обекти;
б) отменяне на незаконни актове на ръководители на ревизираните обекти;
2. да предлагат на ръководителите на ревизираните обекти да налагат дисциплинарни наказания по Кодекса на труда на виновните длъжностни лица за установените в ревизионните актове дисциплинарни нарушения.
Чл. 50. Министрите и ръководителите по чл. 12, ал. 1 от закона дават указанията по чл. 48, ал. 1 и правят предложенията по чл. 49 от правилника за отстраняване на нарушенията, установени от финансовите ревизии, извършени от ревизионните им служби.
Глава осма.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 51. Административнонаказателната отговорност по глава седма от закона се осъществява в съответствие с разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 52. Предвиденото административно наказание (глоба) за нарушенията, посочени в чл. 36, ал. 1, т. 1 от закона, се налага, ако в съответния закон или в друг нормативен акт, чиито разпоредби са нарушени, не е определено друго административно наказание.
Чл. 53. Наложените глоби са лични с изключение на имуществените санкции на ревизираните обекти, предвидени в специални законови и подзаконови актове.
Чл. 54. Към административнонаказателна отговорност по закона се привличат и лица, които работят по граждански договори за управление и контрол.
Чл. 55. (1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове, съставени от органите на държавния финансов контрол, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) За нарушенията, установени от финансовоконтролните органи на ревизионните служби по чл. 12, ал. 3 от закона, актовете се съставят от тези органи, а наказателните постановления се издават от съответните ръководители, посочени в чл. 12, ал. 1 от същия закон, или от упълномощени от тях длъжностни лица.
(3) За нарушения по ал. 2, извършени от началник на териториално управление "Държавен финансов контрол", актът се съставя от финансовоконтролен орган при главното управление, определен от началника му.
(4) За нарушения, извършени от ръководителите на службите по чл. 12, ал. 3 от закона, актовете за нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от съответния ръководител по чл. 12, ал. 1 от закона.
Чл. 56. Когато с нарушението по чл. 36, ал. 1, т. 1 от закона е причинена вреда на ревизирания обект, препис от наказателното постановление задължително се изпраща и на компетентните ръководни органи на ревизираните обекти с указание, че те могат да търсят съответната имуществена отговорност от причинителите на вредите по установения ред (общия исков ред, съответно по Кодекса на труда) съгласно чл. 36, ал. 2 от закона. Тази отговорност може да се търси независимо от административнонаказателната им отговорност.
Чл. 57. (1) Началникът на съответното управление "Държавен финансов контрол" и ръководителите на службите по чл. 12, ал. 3 от закона в 3-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление предприемат необходимите действия за привеждането му в изпълнение.
(2) Началникът и ръководителите по ал. 1 изпращат влязлото в сила наказателно постановление заедно с решението на съда по него (ако има такова) на съответната данъчна служба за събиране на наложената глоба по реда на Закона за събиране на държавните вземания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. Под "трудов стаж по специалността" по смисъла на чл. 7 от правилника се разбира времето, прекарано на: финансовоконтролна длъжност, счетоводител, юрист и други финансови и икономически длъжности.
§ 2. "Целесъобразност" по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от правилника е преценката за най-икономичното и най-ефективното използване на имуществото и най-ефективното управление на дейността на ревизирания обект.
§ 3. "Гарантирани с държавно или общинско имущество" по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 3 от правилника са всички задължения на юридически лица, в полза на които са поети гаранции със средства от държавния или общинския бюджет, вкл. и със средства на централизирани фондове, както и със средства и имущества на юридически лица с над 50 на сто държавно или общинско имущество.
§ 4. (Попр. - ДВ, бр. 3 от 1997 г.) "Счетоводно-техническа грешка" по смисъла на чл. 36, ал. 5 от правилника е погрешно осчетоводяване или допусната техническа грешка при изчисляване или отчитане на действително извършената работа.
§ 5. "Компетентни органи" по смисъла на чл. 49 от правилника са лицата, които имат правомощия да отменят незаконните актове на ръководителите на ревизираните обекти и да спират техните действия, които водят до причиняване на вреди.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 6. За вредите, които са причинени в резултат на извършени административни нарушения по чл. 36, ал. 1, т. 1 от закона след 12 февруари 1996 г., имуществената отговорност се реализира от компетентните ръководни органи на ревизираните обекти съгласно чл. 36, ал. 2 от същия закон, както следва:
1. за вредите, които са причинени от лица, работещи не по трудови правоотношения - по общия исков ред;
2. за вредите, които са причинени от лица, работещи по трудови правоотношения - по реда на глава десета, раздел II от Кодекса на труда, освен ако в специални закони е предвидено друго.
§ 7. В едномесечен срок от влизането в сила на правилника министрите, председателите на комитети и ръководителите на други ведомства по чл. 12 от закона представят пред Главно управление "Държавен финансов контрол" сведение за съществуващите ревизионни служби към датата на влизането в сила на правилника. Това се отнася и за ревизионните служби към министерствата, комитетите и други ведомства, създадени въз основа на специални закони.
§ 8. Правилникът се издава на основание § 10 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния финансов контрол.
§ 9. Изпълнението на правилника се възлага на министъра на финансите, който издава наредби, инструкции и дава указания по прилагането му.
