Държавен вестник, брой 35 от 10.IV

Чл. 1. (1) Районният център по здравеопазване, наричан по-нататък "центърът", е териториален орган на Министерството на здравеопазването (МЗ) за провеждане на държавната здравна политика в района и информационно осигуряване на управлението на здравеопазването.

(2) При изпълнението на своите задачи и функции центърът взаимодейства:

1. на териториално равнище със:

а) областните управители;

б) другите териториални органи на местната администрация и местното самоуправление;

в) хигиенно-епидемиологичните инспекции;

г) санаторно-курортните комплекси;

д) териториалните поделения на Националния статистически институт и Националния осигурителен институт;

е) органите на социалните грижи;

ж) териториалните структури на Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на отбраната (МО) и Гражданската защита;

з) районните синдикални и съсловни организации на медицинските специалисти;

и) местните структури на Българския червен кръст (БЧК);

к) другите органи и организации, чиято дейност е свързана с решаване на здравните проблеми в района;

2. на национално равнище със:

а) националните центрове и институти в системата на МЗ и с Централната трудово-експертна лекарска комисия;

б) висшите медицински училища;

в) Националния статистически институт;

г) другите органи и организации.

Чл. 2. Основни задачи на центъра са:

1. провеждане на държавната политика по задоволяване потребностите на населението от извънболнична, болнична, рехабилитационна, медико-социална и лекарствена помощ, от профилактична дейност и укрепващи здравето мероприятия;

2. оптимизиране на структурата и функционалните взаимоотношения на здравните заведения в съответствие с установените потребности от медицинска помощ;

3. повишаване ефективността от използването на наличните здравни ресурси - кадрови, финансови, материални, информационни, организационни и др.;

4. информационно осигуряване на управлението на здравеопазването и на системата за неговото финансиране;

5. създаване на условия за участие на обществото в управлението на здравеопазването и формиране на активно отношение към проблемите за здравеопазването в района;

6. организиране, поддържане и ръководство на военновременното здравеопазване и медицинско осигуряване на пострадалите при бедствени ситуации и аварии;

7. участие в процеса на определяне изискванията към здравните заведения (акредитация), като:

а) създава информационно досие на здравните заведения съобразно критериите на МЗ;

б) внася в районния съвет на центъра предложение за изискванията, на които следва да отговарят публичните здравни заведения (акредитирането);

в) осъществява контрола върху спазването на стандартите за оказаната медицинска помощ и предлага промяна в статута с оглед изискванията на буква "б";

8. организира и координира сключването на договори за оказване на медицинска помощ между здравните заведения и финансиращите ги органи и организации, като:

а) анализира здравните потребности на населението и възможностите на здравните заведения в зависимост от нивото на тяхната акредитация;

б) подготвя разчети за необходимите финансови ресурси;

в) осъществява технологичната връзка за сключването на договорите между здравните заведения и финансиращите ги органи и организации;

г) внася за утвърждаване от районния съвет проектите на договори за медицинска помощ;

9. организира и контролира изпълнението на национални и регионални здравни програми;

10. участва в процеса на следдипломно обучение на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването съгласно действащите разпоредби.

Чл. 3. Центърът контролира:

1. изпълнението на нормативните и други разпоредителни актове и програми на висшестоящите органи на изпълнителната власт относно здравеопазната дейност, финансирането на публичните здравни заведения, качественото водене на задължителната документация, отчитането на здравната дейност, процеса на събиране и обработка на здравно-статистическата информация, използването и изразходването на финансовите и други ресурси;

2. обема и качеството на здравеопазната дейност, извършвана от публичните здравни заведения към МЗ и общините;

3. медицинската дейност в частните здравни заведения и на медицинските специалисти на частна практика;

4. експертизата на временната и трайната нетрудоспособност;

5. стандартизацията и метрологията в здравните заведения;

6. разпределението и използването на помощи и дарения, предоставени на публичните здравни заведения;

7. дейността на ръководствата на здравните заведения по медицинското осигуряване на населението при бедствия и аварии в мирно и военно време;

8. цените на лекарствените средства.

Чл. 4. Центърът ръководи методично:

1. приложението на нови методи за финансиране на публичните здравни заведения към МЗ и общините и организацията на заплащането на труда в тях;

2. трудово-лекарската експертиза;

3. информационните звена и дейности на публичните здравни заведения към МЗ и общините и частните здравни заведения и кабинети;

4. ведомствените здравни служби на МО, МВР, Министерството на транспорта (МТ), Главно управление на строителните войски (ГУСВ);

5. планирането и усвояването на финансовите средства от здравните заведения по подготовката на военновременното здравеопазване.

Чл. 5. Центърът осъществява под методичното ръководство и контрол на Националния център по здравна информация:

1. събирането и обработването на медико-статистическа информация;

2. организирането и поддържането на информационни масиви за здравно-демографското състояние на населението, ресурсите и дейностите на здравеопазването, финансирането на здравеопазните дейности и целевите програми, динамиката на натуралните и икономическите показатели в сферата на здравеопазването, размера на извънбюджетните приходи на здравните заведения и усвояването на средствата за придобиване на дълготрайни материални активи;

3. осигуряването на оперативна и годишна медико-статистическа информация и създаването и внедряването на информационни технологии;

4. повишаването на квалификацията на сътрудниците в информационните звена на здравните заведения;

5. организирането и провеждането на специализирани медико-статистически проучвания;

6. безвъзмездното предоставяне на медико-статистическа информация на държавните органи и органите на местното самоуправление, на здравните заведения, националните информационни органи (НСИ и НЦЗИ);

7. предоставянето на допълнителна информация при поискване, която се договаря и заплаща от заинтересуваната страна.

Чл. 6. Директорът на центъра съгласувано с кмета на населеното място, на чиято територия е публичното здравно заведение по чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за народното здраве, обявява конкурс за заемане на длъжността директор на съответното здравно заведение, без тези на подчинение на МЗ, ведомствените здравни служби на МО, МВР, МТ и ГУСВ, и публичните здравни заведения в състава на висшите медицински училища.

Чл. 7. Директорът на центъра атестира на всеки три години директорите на публичните здравни заведения, посочени в чл. 6. Резултатът от атестацията е основание за прекратяване или продължаване на трудовото правоотношение.

Чл. 8. Центърът е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Чл. 9. (1) Центърът се ръководи от директор, който е с висше образование по медицина, с не по-малко от десет години трудов стаж по специалността, призната медицинска специалност, призната специалност по социална медицина и обществено здравеопазване, призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт.

(2) Центърът има заместник-директор, който е с висше образование.

(3) Трудовият договор с директора на центъра се сключва от министъра на здравеопазването.

Чл. 10. На базата на определена от министъра на здравеопазването численост на персонала директорът определя вътрешната структура на центъра.

Чл. 11. Директорът на центъра отговаря за цялостната му дейност и го представлява пред другите органи и организации.

Чл. 12. (1) Директорът на центъра в своята дейност се подпомага от дирекционен съвет.

(2) Дирекционният съвет включва заместник-директора, ръководителите на структурни звена и главния счетоводител.