Държавен вестник, брой 72 от 24.VI

Член 1

1. Тази конвенция се прилага за всякакъв международен превоз на лица, багажи и стоки, извършван чрез летателен уред срещу възнаграждение. Тя се прилага също и за безплатни превози, извършвани чрез летателен уред от предприятие за въздушни превози.

2. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) В смисъла на тази конвенция изразът "международен превоз" означава всякакъв превоз, в който според споразумението между страните мястото на тръгването и местоназначението със или без прекъсване на превоза или прехвърляне става или на територията на две Високодоговарящи страни или в територията на едната само Високодоговаряща страна, ако е предвидено кацане на територията на друга държава, дори ако тази държава не е Високодоговаряща страна. Превоз между два пункта на едната само Високодоговаряща страна без такова кацане в територията на друга държава не се счита за международен в смисъла на тази конвенция.

3. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) Превозът, който се извършва с няколко последователни въздушни превозвача, се счита в смисъла на тази конвенция за един цялостен превоз, ако той се разглежда от страните като едно цялостно действие под формата на отделен договор или серия договори и не губи международния си характер от факта, че договорът или серията договори ще трябва да се извършват изцяло в територията на същата държава.

Член 2

1. Тази конвенция се прилага за превози, извършвани от държавата или от други публично правни юридически лица, при условията, предвидени в чл. 1.

2. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) Тази конвенция няма да се прилага за превоз на поща и пощенски пратки.

Член 3

1. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) При превоза на пътници трябва да се предаде билет, съдържащ:

а) означение на мястото на тръгването и назначението;

б) ако местата на тръгването и назначението са на територията на една и съща Високодоговаряща страна, едно или повече предвидени кацания на територията на друга държава, отбелязване на най-малко едно от тези кацания;

в) забележка, показваща, че без разлика дали пътуването на пътника включва крайното назначение, или спира в страна, различна от страната на излитането, Варшавската конвенция може да се приложи и че конвенцията определя и в повечето случаи ограничава отговорността на превозвача за смъртта или телесните наранявания; същото и по отношение на загубването или повредата на багажа.

2. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) Пътническият билет съставлява първостепенно доказателство за сключването и условията на превозния договор. Липсата, нередовността или загубването на пътническия билет не влияе върху съществуването или валидността на превозния договор, което въпреки това е предмет на правилата на тази конвенция. При все това, ако със съгласието на превозвача пътникът се качи, без да му е даден пътнически билет, или ако билетът не включва забележката, изисквана от § 1, буква "в" от този член, превозвачът няма да има право да упражнява условията на чл. 22.

Член 4

(Параграфи 1-3 зал. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.)

1. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) По отношение на превоза на регистриран багаж се издава багажен лист, който, ако не е свързан или включен в такъв билет, съгласно условията в чл. 3, § 1, трябва да съдържа:

а) означение на местата на тръгването и назначението;

б) ако местата на тръгването и назначението са на територията на една и съща Високодоговаряща страна и че едно или повече кацания са пред тези кацания;

в) забележка, че ако пътуването предвижда превоз до крайното назначение или кацане в страна, различна от страната на тръгването, Варшавската конвенция може да се приложи и че конвенцията определя и в повечето случаи ограничава отговорността на превозвача по отношение загубата или повредата на багажа.

2. (Предишен § 4, изм. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) Багажният лист съставлява първостепенно доказателство за регистриране на багажа и условията на превозния договор. Липсата, нередовността или загубването на багажния лист не влияе върху съществуването или валидността на превозния договор, което въпреки това е предмет на правилата на тази конвенция. Ако обаче превозвачът поема отговорност за багажа, без да е представен багажен лист, или ако багажният лист, при положение, че не е свързан или включен в пътническия билет, което е в съгласие с условията от чл. 3, § 1, буква "в", не включва забележката, изисквана от § 1, буква "в" от този член, той не ще има правото да се ползва от условията в чл. 22, § 2.

Член 5

1. Всеки превозвач на стоки има право да иска от изпращача да му изготви и предаде документ, наименован "въздушна товарителница"; всеки изпращач има право да иска от превозвача да приеме този документ.

2. Обаче неиздаването, нередовността или изгубването на този документ не засяга нито съществуването, нито валидността на договора за превоз, който и при такива случаи ще бъде еднакво подчинен на правилата в тази конвенция при уговорката в разпоредбата на чл. 9.

Член 6

1. Въздушната товарителница се изготвя в три оригинални екземпляра от изпращача и се предава заедно със стоката.

2. Първият екземпляр се обозначава "за превозвача" и се подписва от изпращача. Вторият екземпляр се обозначава "за приемача"и се подписва от изпращача и от превозвача и придружава стоката. Третият екземпляр се подписва от превозвача и се предава от него на изпращача след приемането на стоката.

3. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) Превозвачът трябва да подпише преди натоварването на стоката на борда на самолета.

4. Подписът на превозвача може да бъде заменен с печат, подписът на изпращача може да бъде печатан или заменен с печат.

5. Ако по искане на изпращача въздушната товарителница бъде изготвена от превозвача, смята се до доказване на противното, като да е действал за сметка на изпращача.

Член 7

Превозвачът на стоки има право да иска от изпращача да изготви отделни въздушни товарителници, когато има повече колети.

Член 8

(Изм. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) Товарителницата трябва да съдържа:

а) означение на мястото на тръгването и местоназначението;

б) ако мястото на тръгването и назначението са на територията на една и съща Високодоговаряща страна, а има едно или повече кацания на територията на друга държава, означение на най-малко едно от тези места на кацане;

в) забележка, показваща на изпращачите, че ако превозването предвижда крайно назначение или кацане в държава, различна от държавата на тръгването, Варшавската конвенция може да се приложи и че конвенцията определя и в повечето случаи ограничава отговорността на превозвача по отношение загубата или повредата на товара.

Член 9

(Изм. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) Ако със съгласието на превозвача товарът е качен на борда на самолета, без да е направена товарителница или пък тя не включва забележката, изисквана от чл. 8, буква,,в", превозвачът няма право да се ползва от условията, предвидени в чл. 22, § 2.

Член 10

1. Изпращачът е отговорен за точността на указанията и декларациите относно стоката, които той е вписал във въздушната товарителница.

2. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) Изпращачът трябва да обезщети превозвача за всички повреди, понесени от него или всяко друго лице, към което превозвачът е поел отговорност, по причина на нередовността, неточността или непълнотата на изискванията и формулировките, дадени от изпращача.

Член 11

1. До доказване на противното въздушната товарителница служи за доказателство за сключването на договора за приемането на стоката и за условията на превоза.

2. До доказване на противното обявените във въздушната товарителница данни за теглото, размерите и опаковката на стоката, както и тези за броя на колетите, служат за доказателство; данните за количеството, за обема и състоянието на стоката не могат да служат за доказателство против превозвача, освен когато тяхната истинност е проверена от него в присъствието на изпращача и това е установено върху самата въздушна товарителница, или когато данните се отнасят до външното състояние на стоката.

Член 12

1. Изпращачът има право, при условие да изпълни всички свои задължения, произлизащи от превозния договор, да се разпорежда със стоката, било като я изтегли от летището на тръгването или това на пристигането, било като я спре по пътя при някое кацане, било като разпореди да се предаде в местопристигането на друго някое лице вместо на приемача, посочен във въздушната товарителница; било като изиска нейното обратно връщане в летището на тръгването, обаче дотолкова, доколкото упражняването на това право не причинява вреди нито на превозвача, нито на другите изпращачи, и при задължение да заплати разноските, които ще последват от това.

2. Когато е невъзможно да се изпълнят нарежданията на изпращача, превозвачът трябва да го предизвести за това незабавно.

3. Когато изпълнява заповеди по разпореждане на изпращача, без да изиска да му се предяви екземплярът от въздушната товарителница, издаден на изпращача, превозвачът, като му се представя правото да търси вреди и загуби против изпращача, остава отговорен за загубите, които биха могли да бъдат причинени поради това на онова лице, което редовно притежава въздушната товарителница.

4. Това право на изпращача се прекратява в момента, в който се поражда правото на приемача съгласно чл. 13. Обаче ако приемачът откаже да приеме въздушната товарителница или стоката или ако той не може да бъде намерен, изпращачът отново придобива своето право на разпореждане.

Член 13

1. Освен в случаите, посочени в предния член, приемачът има право с пристигането на стоката на местопредназначението да изиска от превозвача да му връчи въздушната товарителница и да му предаде стоката срещу заплащане на дължимата сума и изпълнение на условията за превоза, посочени във въздушната товарителница.

2. Превозвачът трябва да предизвести приемача веднага с пристигането на стоката, с изключение на случаите, когато е уговорено противното.

3. Ако изгубването на стоката се признава от превозвача или ако след изтичане на един срок от 7 дни от деня, в които е трябвало да пристигне стоката, но тя не пристигне, разрешава се на приемача да се възползва спрямо превозвача от правата, произтичащи от договора за превоз.

Член 14

Изпращачът и приемачът, всеки един от свое име, безразлично дали се отнася за собствен негов интерес или в интереса на другия, могат да се ползват от всички права, които са им дадени съответно с чл. 12 и 13, при условие обаче да се изпълнят задълженията, които налага договорът.

Член 15

1. Член 12, 13 и 14 не уреждат с нищо нито отношенията между изпращача и приемача, нито отношенията спрямо трети лица, чиито права произтичат било от изпращача, било от приемача.

2. Всяка уговорка,която противоречи на постановленията на чл. 12, 13 и 14, трябва да бъде вписана във въздушната товарителница.

3. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) Нищо в този протокол не пречи на издаването на продаваеми товарителници.

Член 16

1. Изпращачът е длъжен да достави сведенията и да приложи към въздушната товарителница документите, които преди предаването на стоката на приемача са необходими за изпълнение на полицейски и митнически формалности, както и тези по октроата. Изпращачът е отговорен спрямо превозвача за всички вреди и загуби, които биха могли да последват от липсата, недостатъчността или неправилността на тези сведения и документи, освен при случай на грешка от страна на превозвача или неговите представители.

2. Превозвачът не е длъжен да проверява дали ,тези сведения и документи са точни и достатъчни.

Член 17

Превозвачът е отговорен за вреди и загуби в случай на смърт, нараняване и всяка друга телесна повреда, понесена от някой пътник, когато злополуката, която е причинила вредите и загубите, е произлязла на борда на въздушния уред или през време на качване и слизане.

Член 18

1. Превозвачът е отговорен за вреди и загуби, последвали в случай на разрушение, изгубване или авария на вписаните багажи или стоки, когато събитието, което е причинило тези вреди и загуби, е произлязло през време на въздушния превоз.

2. Въздушният превоз в смисъла на горната алинея обхваща периода, през който багажите или стоките се намират под надзора на превозвача, било в някое летище, било на борда на летателен уред или в което и да е място при случай на кацане извън летище.

3. Периодът на въздушния превоз не покрива никакъв земен, морски или речен превоз, извършен извън летище. Обаче когато един такъв превоз се извършва в изпълнение на договор за въздушен превоз с цел за натоварване, предаване или прехвърляне, ще се счита, освен при доказване на противното, че всички вреди и загуби, причинени от някое произшествие, са произлезли през време на въздушния превоз.

Член 19

Превозвачът е отговорен за вреди и загуби, причинени от закъснение при въздушния превоз на пътници, багажи и стоки

Член 20

1. Превозвачът не е отговорен, ако докаже, че той и неговите представители са взели всички необходими мерки за избягване на вредите и загубите или че им е било невъзможно да ги вземат.

2. (Отм. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.)

Член 21

В случаи, когато превозвачът докаже, че грешката на ощетеното лице е причинила вредите или е допринесла за тях, съдът може, съгласно разпорежданията на своя национален закон, да отхвърли или да смекчи отговорността на превозвача.

Член 22

(Изм. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) 1. При превоз на пътници отговорността на превозвача се ограничава със сумата 250 000 франка. В случаи, когато в съгласие с наредбите на съда, свикан по случая, повредите могат да бъдат компенсирани под формата на периодични плащания, еквивалентната обща стойност на тези плащания не трябва да превишава 250 000 франка. Със специален договор обаче превозвачът и пътникът могат да се споразумеят за по-висока граница на отговорност.

2а. При превоза на регистриран багаж и товари отговорността на превозвача се ограничава със сумата 250 франка за килограм, освен ако има специална декларация, направена от изпращача при предаването на пратката на превозвача, и чрез плащане на евентуална допълнителна такса за заинтересуваността от предаването на назначението. В този случай превозвачът ще отговаря за заплащането на сума, непревишаваща обявената сума, освен ако превозвачът докаже, че тази сума е по-голяма отколкото действителната заинтересуваност от доставянето на местоназначението.

2б. В случай на загуба, повреда или забавяне на регистрирания багаж или товар, или на някакъв предмет, който те съдържат, теглото, което е отговорност на превозвача, е само общото тегло на въпросните багаж или пратки. Когато обаче повредата, загубването или забавянето на част от регистрирания багаж или товар или на някакъв предмет, който те съдържат, засяга стойността на други пратки, включени в същия багажен лист или товарителница, общото тегло на тези багажи или пратки се взема под внимание при определяне размера на отговорността.

3. Що се отнася до предметите, за които пътникът сам поема грижа, отговорността на превозвача се ограничава с 5000 франка за пътник.

4. Размерите, определени от този член, не пречат на съда да присъди в съгласие със своите собствени закони допълнително всичките или част от съдебните такси и други разноски по тъжбата, понесени от ищеца. Горното условие не е приложимо, ако присъдената сума за повредите, изключваща съдебните такси и други разноски по тъжбата, не превишава сумата, която превозвачът е предложил писмено на ищеца в срок 6 месеца от датата на произшествието, причинило повредата, или преди започването на делото, ако то е по-късно.

5. Сумите, означени във франкове в този член, се счита, че се отнасят към валутната единица, състояща се от 65,5 мгр злато с чистота 900/1000. Тези суми могат да бъдат превърнати във всякаква национална валута в кръгли цифри. Превръщане на сумите в национални валути, различни от златната монета, в случай на съдебна процедура ще се направи съгласно златната стойност в датата на следствието.

Член 23

1. (Предишен текст на чл. 23 - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) Всяко условие, целящо да освободи превозвача от отговорност или да я сведе в по-малък размер от този, който е установен в тази конвенция, е нищожно и недействително, но нищожността на това условие не влече нищожността на договора, който остава подчинен на разпоредбите на тази конвенция.

2. (Нов - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) Параграф 1 от този член не се прилага за условията, определящи загубата или повредата, произтичаща от вътрешни дефекти, качества или недостатъци на превозвания товар.

Член 24

1. В случаите, предвидени в чл. 18 и 19, всеки иск за отговорност, на каквото и основание да бъде, не може да се упражни освен при условията и в границите, предвидени в тази конвенция.

2. За случаите, предвидени в чл. 17, еднакво се прилагат разпорежданията на предшестващата алинея без вреда за определяне на лицата, които имат право на иск, и без вреда за техните съответни права.

Член 25

(Изм. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) Размерите на отговорността, определени в чл. 22, не се прилагат, ако се докаже, че повредата произтича от действие или пропуск на превозвача, неговите служители или агенти, извършен с намерение да се причини повреда или пропуск на превозвача, неговите служители или агенти, извършен с намерение да се причини повреда или безогледно и със съзнанието, че вероятно би последвала повреда, при условие, че при случая на това действие или пропуск на служителя или агента се докаже, че те са действали при упражняване на функциите си.

Член 25А

(Нов - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) 1. Ако се приеме действие срещу служител или агент на превозвача следствие повреда, както е изложена в конвенцията, този служител или агент да се ползва от размерите на отговорност, на които превозвачът може да се позове съгласно чл. 22.

2. Сборът от възстановените суми от превозвача, неговите служители или агенти не трябва да превишава споменатите граници.

3. Условията от § 1 и 2 на този член не се прилагат, ако се докаже, че повредата произтича от действие или пропуск на служителя или агента, извършен с намерение да се причини повреда или безогледно и със знание, че вероятно би се причинила повреда.

Член 26

1. Получаването на багажи и стоки без протест от страна на приемача съставлява презумпция, освен при доказване на противното, че стоките са били предадени в добро състояние и съгласно превозните документи.

2. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) В случай на повреда получателят трябва да направи оплаквания пред превозвача веднага след откриването на повредата, и то най-късно в срок 7 дни от датата на получаването за багаж и 40 дни от датата на получаването за товар. В случай на забавяне оплакването трябва да се направи най-късно 21 дена след датата, на която багажът или товарът са му били предоставени на разположение.

3. Всеки протест трябва да бъде направен чрез уговорка, вписана върху превозния документ, или чрез друг писмен документ, изпратен в срока, предвиден за този протест.

4. При липса на протест в предвидените срокове всички искове против превозвача са недопустими, освен при случай на измама от страна на последния.

Член 27

В случай на смърт на длъжника искът за отговорност в предвидените в тази конвенция граници се завежда против неговите правоимащи.

Член 28

1. Искът за отговорността трябва да се заведе по избор на ищеца в територията на една от Високите договарящи страни било пред съда в местожителството на превозвача, било пред този на главното седалище на неговото предприятие или мястото, където превозвачът притежава учреждението, посредством грижите на което е бил сключен договорът, или пред съда на мястото на приемането.

2. Производството ще следва правилата, определени в закона на сезирания съд.

Член 29

1. Искът за отговорност трябва да бъде заведен под страх на загубване правото в срок от две години, считан от пристигането на местоназначението, от деня, в който летателният уред е трябвало да пристигне, или от деня на спирането на превоза.

2. Начинът за изчисляването на срока се определя от закона на сезирания съд.

Член 30

1. В случаите на превоз, включен в определението на чл. 1, ал. 3 и извършван от различни последователни превозвачи, всеки отделен превозвач, който приема пътници, багажи или стоки, е подчинен на правилата, изложени в тази конвенция, и се счита, че е една от договарящите страни на договора за превоз, доколкото този договор има отношение до онази част от превоза, която се извършва под негов контрол.

2. В случаи на подобен превоз пътникът или неговите правоимащи могат да търсят обезщетение само от превозвача, който е извършил онази част от превоза, през време на която е произлязло премеждието или закъснението, с изключение на случаите, когато по силата на изрично постановление първият превозвач би поел отговорност за цялото пътуване.

3. Когато се касае за багажи или стоки, изпращачът може да търси обезщетение на вреди срещу първия превозвач или приемача, последният обаче има право на освобождаване от отговорност срещу изпращача, а освен това и двамата -изпращачът и приемачът, могат да преследват оня превозвач, който е извършил превоза, през време на който са произлезли разрушения, липси, аварии или закъснения. Такива превозвачи са солидарно отговорни спрямо изпращача и приемача.

Член 31

1. В случаи на комбинирани превози,изпълнени отчасти по въздуха и отчасти чрез каквото и да е друго превозно средство, постановленията на тази конвенция се прилагат само за въздушния превоз, и то ако последната отговаря на условията на чл. 1.

2. Нищо в тази конвенция не пречи на договарящите страни в случаи на комбинирани превози да вмъкнат в документа за въздушния превоз някои условия, отнасящи се до други начини на превоз, при условие обаче, че постановленията на тази конвенция ще бъдат съблюдавани относно въздушния превоз.

Член 32

Недействителни са всички условия от договора за превоз и всички отделни конвенции, предшестващи вредата, чрез които договарящите страни биха отменили правилата на тази конвенция, било чрез установяване на приложимия закон, или чрез изменението на правилата за подсъдността. При превоз на стоки, обаче, допускат се условия за арбитраж в границите на тази конвенция, когато арбитражът трябва да се извърши в места, подсъдни на съдилищата, предвидени в чл. 28, ал. 1.

Член 33

Нищо в тази конвенция не може да пречи на превозвача да откаже сключването на един договор за превоз или да формулира правилници, които не са в противоречие с разпорежданията на тази конвенция.

Член 34

(Изм. - ДВ, бр. 72 от 1998 г.) Условията от чл. 3 до 9 вкл., отнасящи се до документите за превоз, не се прилагат в случай, че превозът е извършен при изключителни обстоятелства и извън нормалния обсег на въздухоплавателните задължения на превозвача.

Член 35

Когато в тази конвенция става въпрос за дни, отнася се за текущи дни, а не за работни дни.

Член 36

Тази конвенция е редактирана на френски език само в един екземпляр, който ще остане депозиран в архивите на Министерството на външните работи на Полската република и който по един заверен препис ще се предаде чрез полското правителство на правителството на всяка една от Високите договарящи страни.

Член 37

1. Тази конвенция ще бъде ратифицирана. Книжата по ратификацията ще бъдат депозирани в архивите в Министерството на външните работи на Полската република, което за всяко депозиране ще уведомява правителството на всяка една от Високите договарящи страни.

2. Щом като пет от Високите договарящи страни ратифицират тази конвенция, последната ще влезе в сила за тях деветдесетия ден след депозирането на книжата за петата ратификация. Отпосле тя ще влиза в сила между Високите договарящи страни, които са я ратифицирали, и Високата договаряща страна, която ще депозира своите книжа за ратификацията, на деветдесетия ден от депозирането.

3. На правителството на Полската република се предоставя грижата да уведомява правителството на всяка една от Високите договарящи страни за датата на влизане в сила на тази конвенция, както и за датата за депозирането на всяка ратификация.

Член 38

1. Тази конвенция след нейното влизане в сила ще остане открита за присъединяване на всички държави.

2. Присъединяването ще се извършва чрез съобщение, отправено до правителството на Полската република, което ще уведомява за това правителството на всяка една от Високите договарящи страни.

3. Присъединяването поражда своите последици, начиная от деветдесетия ден след направеното съобщение до правителството на Полската република.

Член 39

1. Всяка една от Високите договарящи страни може да денонсира тази конвенция чрез съобщение до правителството на Полската република, което ще съобщи това на правителството на всяка една от Високите договарящи страни.

2. Денонсирането поражда своите последици шест месеца след съобщаването на денонсирането, и то само по отношение на оная страна, която го извърши.

Член 40

1. Високите договарящи страни могат в момента на приподписването, на депозирането на ратификациите или в този на тяхното присъединяване да заявят, че приемането на тази конвенция не ще се прилага за всички или за една част от техните колонии, протекторати, територии под мандат или всяка друга територия, подчинена на техния суверенитет или власт, или на всяка друга територия под сюзеренство.

2. В последствие те ще могат допълнително да се присъединят отделно от името на всички или от името само на една част от техните колонии, протекторати, територии под мандат или всяка друга територия, подчинена на техния суверенитет или власт, или всяка територия под сюзеренитет, които не са били включени в първоначалната им декларация, направена съгласно ал. 1.

3. Те ще могат също, съобразявайки се с нейните разпореждания, да денонсират тази конвенция отделно, било за всички или само за една част от техните колонии, протекторати, територии под мандат или всяка друга територия, подчинена на техния суверенитет или власт, или всяка територия под сюзеренство.

Член 41

Всяка една от Високите договарящи страни има право най-рано две години след влизането в сила на тази конвенция да предизвика събирането на една нова международна конференция с цел да се издирят подобренията, които биха могли да бъдат внесени в тази конвенция. За тази цел тя ще се отнесе до правителството на Френската република, което ще вземе необходимите мерки за подготвяне на тази конференция.

Тази конвенция, изготвена във Варшава на 12 октомври 1929 г., ще остане открита за подписване до 31 януари 1930 г.

В уверение на горното, долуподписаните пълномощници, съответно упълномощени, подписаха тази конвенция.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ към член 2

Високите договарящи страни си запазват правото - да заявят в момента на ратификацията или на присъединяването, че чл. 2, ал. 1 от тази конвенция не ще се прилага за международни въздушни превози, извършвани направо от държавата, от нейните колонии, протекторати, територии под мандат или всяка друга територия под неин суверенитет, сюзеренитет или нейна власт.