Държавен вестник, брой 3 от 11.I

Дефиниции

Член 1

За целите на настоящия протокол:

(а) "производство" означава всякакъв вид обработка или преработка, включително сглобяване или специфични операции;

(б) "материал" означава всякаква съставка, суровина, компонент или част и т.н., използвани в производството на продукта;

(в) "продукт" означава продуктът, които е бил произведен, дори ако е предназначен за използване на по-късен етап в друга производствена операция;

(г) "стоки" означава както материали, така и продукти;

(д) "митническа облагаема стойност" означава стойността, определена съгласно споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията (Споразумение на СТО по митническата облагаема стойност);

(е) "цена на производител" означава цената "ex works" в Общността или в България, заплатена за продукта на производителя, в чисто предприятие е извършена последната обработка или преработка, при условие че цената включа в стойността на всички използвани материали, намалена с всички вътрешни данъци, които са или могат да бъдат възстановени, когато полученият продукт бъде изнесен;

(ж) "стойност на материалите" означава митническата облагаема стойност в момента на вноса, на използваните материали без произход, или ако това не е известно и не може да бъде определено, първата определима цена, заплатена за материалите в Общността или в България;

(з) "стойност на материалите с произход" означава стойността на тези материали, така както е дефинирана в подточка (ж), прилагана със съответните изменения;

(и) (изм. - ДВ, бр. 3 от 1999 г.) "добавена стойност" означава цената на производител, намалена с митническата стойност на всеки от вложените продукти с произход от другите страни, посочени в чл. 3 и 4, или когато митническата стойност е неизвестна, или не може да бъде установена първата проверимо платена цена за продуктите в общността или в България.

(к) "глави" и "позиции" означава главите и позициите (четиризначни кодове), използвани в номенклатурата, съставляваща Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, наричана в настоящия протокол "Хармонизираната система" или "ХС";

(л) "класиране" се отнася за класирането на продукт или на материал в определена позиция;

(м) "пратка" означава продукти, които са или изпратени едновременно от един износител до един получател, или са обхванати от един-единствен транспортен документ, обхващащ техния превоз от износителя до получателя или, при липса на такъв документ, от една-единствена фактура;

(н) "територии" включва териториалните води.

Общи изисквания

Член 2

1. За целите на прилагане на настоящото споразумение следните продукти се считат с произход от Общността:

(а) продукти, изцяло получени в Общността по смисъла на чл. 5 от настоящия протокол;

(б) продукти, получени в Общността, съдържащи материали, които не са били изцяло получени там, при условие че тези материали са претърпели достатъчна обработка или преработка в Общността по смисъла на чл. 6 от настоящия протокол;

(в) стоки с произход от Европейското икономическо пространство (ЕИП) към споразумението за ЕИП.

2. За целите на прилагане на настоящото споразумение следните продукти се считат с произход от България:

(а) продукти, изцяло получени в България по смисъла на чл. 5 от настоящия протокол;

(б) продукти, получени в България, съдържащи материали, които не са били изцяло получени там, при условие че тези материали са претърпели достатъчна обработка или преработка в България по смисъла на чл. 6 от настоящия протокол.

Кумулация в Европейската общност

Член 3 (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1999 г.)

1. Без да се нарушават разпоредбите на чл. 2(1), продуктите се считат с произход от Общността, ако са получени там от вложени материали с произход от Общността, България, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Словения, Исландия, Норвегия, Швейцария (вкл. Лихтенщайн)(1 Княжество Лихтенщайн е в митнически съюз с Швейцария и е договаряща страна от Споразумението за Европейското икономическо пространство) или Турция (2 Кумулацията, предвидена в този член, не се прилага за материали, произхождащи от Турция, които са посочени в списъка в Анекс V към този протокол) в съответствие с разпоредбите на Протокола за правилата за произход към споразуменията между Общността и всяка от тези страни, при условие че обработките или преработките, извършени в Общността, са по-напреднали от посочените в чл. 7 от протокола. Не е необходимо тези материали да са претърпели достатъчна обработка или преработка.

2. Когато обработките или преработките, извършени в Общността, не са по-напреднали от операциите, посочени в чл. 7, полученият продукт се счита за произхождащ от Общността само когато добавената стойност там е по-голяма от стойността на използваните материали с произход от всяка една от другите страни, посочени в параграф 1. Ако това не е така, полученият продукт се счита с произход от страната, в която е прибавена най-висока стойност на материалите с произход, използвани в производството в Общността.

3. Продуктите с произход от една от страните, посочени в параграф 1, които не са претърпели никакви обработки или преработки в Общността, запазват своя произход, ако са изнесени в една от тези страни.

4. Кумулацията, предвидена в този член, може да бъде прилагана само за материали и продукти, които са придобили произход чрез прилагането на правилата за произход, идентични с тези, предвидени в този протокол.

Общността уведомява България чрез посредничеството на Европейската комисия относно споразуменията и съответните правила за произход, които се прилагат с другите страни, посочени в параграф 1. Европейската комисия публикува в Officiel Journal of European Communities (серия С) датата, от която кумулацията, предвидена в този член, може да бъде приложена от посочените в параграф 1 страни, които са изпълнили необходимите изисквания.

Кумулация в България

Член 4 (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1999 г.)

1. Без да се нарушават разпоредбите на чл. 2(2), продуктите се считат с произход от България, ако са получени там от вложени материали с произход от Общността, от България, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Словения, Исландия, Норвегия, Швейцария (вкл. Лихтенщайн)( 1 Княжество Лихтенщайн е в митнически съюз с Швейцария и е договаряща страна от Споразумението за Европейското икономическо пространство) или Турция (2 Кумулацията, предвидена в този член, не се прилага за материали, произхождащи от Турция, които са посочени в списъка в Анекс V към този протокол) в съответствие с разпоредбите на Протокола за правилата за произход към споразуменията между България и всяка от тези страни, при условие че обработките или преработките, извършени в България, са по-напреднали от посочените в чл. 7. Не е необходимо тези материали да са претърпели достатъчна обработка или преработка.

2. Когато обработките или преработките, извършени в България, не са по-напреднали от операциите, посочени в чл. 7, полученият продукт се счита за произхождащ от България, когато доба-вената стойност там е по-голяма от стойността на използваните материали с произход от всяка една от другите страни, посочени в параграф 1. Ако това не е така, полученият продукт се счита с произход от страната, в която е прибавена най-висока стойност на материалите с произход, използвани в производството в България.

3. Продуктите с произход от една от страните, посочени в параграф 1, които не са претърпели никакви обработки или преработки в България, запазват своя произход, ако са изнесени в една от тези страни.

4. Кумулацията, предвидена в този член, може да бъде прилагана само за материали и продукти, които са придобили произход чрез прилагането на правилата за произход, идентични с тези, предвидени в този протокол.

България уведомява Общността чрез посредничеството на Европейската комисия относно споразуменията и съответните правила за произход, които се прилагат с другите страни, посочени в параграф 1. Европейската комисия ще публикува в Officiel Journal of European Communities (серия С) датата, от която кумулацията, предвидена в този член, може да бъде приложена от посочени в параграф 1 страни, които са изпълнили необходимите изисквания.

Изцяло получени продукти

Член 5

1. Следните продукти се считат за изцяло получени в Общността или България:

(а) минерални продукти, добити от тяхната почва или от тяхното морско дъно;

(б) растителни продукти, събрани там;

(в) живи животни, родени и отгледани там;

(г) продукти, получени от живи животни, отгледани там;

(д) продукти, получени чрез лов и риболов, извършен там;

(е) продукти от морски риболов и друга продукти, уловени извън териториалните води на Общността или България от нейни кораби;

(ж) продукти, произведени на борда на нейни кораби заводи изключително от продукти, посочени в подпараграф (е);

(з) употребявани продукти, събрани там, годни само за възстановяване на суровини, включително употребявани гуми, годни само за регенериране или за използване като отпадък;

(и) отпадъци и скрап, получени от производствени операции, извършени там;

(к) продукти, добити от морската почва или подпочва извън нейните териториални води, при условие че тя има изключителни права да обработва тези почви или подпочви;

(л) продукти, получени там изключително от продуктите, посочени в подпараграфи от (а) до (к).

2. Понятието "нейни кораби" и "нейните кораби заводи" в подпараграф (е) и (ж) се прилага само за кораби и кораби заводи:

(а) които са регистрирани или записани в страна, член на Общността или България;

(б) които плават под флага на страна, член на Общността или България;

(в) които се притежават до размер най-малко 50 % от граждани на страна, член на Общността или България, или от компания с главно седалище в една от страните, на която ръководителят или ръководителите, председателят на борда на директорите или управителния съвет и болшинството от членовете на тези съвети са граждани на страна, член на Общността или България, и на която, освен това в случай на сдружение или дружество с ограничена отговорност, поне половината от капитала принадлежи на тези страни или на държавни органи, или на граждани на тези страни;

(г) на които капитанът и офицерите са граждани на страна, член на Общността или България; и

(д) на които най-малко 75 % от екипажа са граждани на страна, член на Общността или България.

Достатъчно обработени или преработени продукти

Член 6

1. За целите на чл. 2 продукти, които не са изцяло получени, се считат за достатъчно обработени или преработени, когато са изпълнени условията, посочени в списъка на приложение II.

Условията, посочени по-горе, показват за всички продукти, обхванати от споразумението, обработките или преработките, които трябва да бъдат извършени върху използваните в производството материали без произход, и се прилагат само по отношение тези материали. Следователно, ако продукт, които е добил произход чрез изпълнение на условията, посочени в списъка, е използван в производството на друг продукт, изискванията, прилагани за продукта, в които е вложен, не се прилагат за него и не се вземат предвид материалите без произход, които може да са били използвани в неговото производство.

2. Независимо от параграф 1 материалите без произход, които съгласно изискванията, посочени в списъка, не трябва да бъдат използвани в производството на продукта, въпреки това могат да бъдат използвани, при условие че:

(а) тяхната обща стойност не превишава 10 % от цената на производител за продукта;

(б) никой от процентите, дадени в списъка за максималната стойност на материалите без произход, не е превишен чрез прилагането на този параграф.

Този параграф не се прилага за продуктите, включени в глави от 50 до 63 на Хармонизираната система.

3. Параграфи 1 и 2 се прилагат, освен в случаите, предвидени в чл. 7.

Недостатъчни операции по обработка или преработка

Член 7

1. Въпреки разпоредбите на параграф 2 следните операции се считат за недостатъчни обработки или преработки, за да придадат произход, независимо дали са изпълнени изискванията на чл. 6:

(а) операции за осигуряване запазването на продуктите в добро състояние по време на транспортиране и съхранение (проветряване, разстилане, сушене, охлаждане, поставяне в разтвори на сол, серен диоксид или друга водни разтвори, премахване на повредени части и подобни операции;

(б) прости операции, състоящи се от обезпрашаване, пресяване, сортиране, класиране, съчетаване (включително комплектоване), измиване, боядисване, нарязване;

(в) (i) смяна на опаковки и разделяне или събиране на пратки;

(ii) просто поставяне в бутилки, флакони, торби, каси, кутии, закрепване върху подложки или плочи и т.н., и всякакви други подобни прости операции по опаковане;

(г) прикрепване на марки, етикети и други подобни отличителни знаци върху продукти или техните опаковки;

(д) просто смесване на продукти, дори и от различни видове, когато една или повече от съставките на сместа не отговарят на изискванията, залегнали в настоящия протокол, даващи им възможност да бъдат считани за произхождащи от Общността или България;

(е) просто събиране на части за съставяне на комплектован продукт;

(ж) комбинация от две или повече операции, посочени в подпараграфи от (а) до (е);

(з) заколване на животни.

2. Всички операции, извършени в Общността или България върху даден продукт, се преценяват заедно при определяне дали обработките или преработките, извършени с този продукт, следва да се считат като недостатъчни по смисъла на параграф 1.

Единица за оценка

Член 8

1. Единицата за оценка при прилагане разпоредбите на настоящия протокол е конкретният продукт, който се счита като основна единица при определяне класирането, използвайки номенклатурата на Хармонизираната система. Следователно:

(а) когато един продукт, съставен от група или от събиране на артикули, се класира съгласно изискванията на Хармонизираната система в една-единствена позиция, като цяло този продукт съставлява единица за оценка;

(б) когато една пратка се състои от няколко идентични продукта, класирани в една и съща позиция в Хармонизираната система, всеки продукт трябва да бъде третиран индивидуално при прилагане разпоредбите на настоящия протокол.

2. Когато съгласно общо правило 5 на Хармонизираната система опаковката се включва в продукта за целите на класирането, същата се включва за целите на определяне на произхода.

Принадлежности, резервни части и инструменти

Член 9

Когато принадлежности, резервни части и инструменти, представляващи част от нормалната окомплектовка на отделно съоръжение, машина, апарат или превозно средство, са изпратени заедно с него и са включени в неговата цена или не са отделно фактурирани, се считат като едно цяло с въпросното съоръжение, машина, апарат или превозно средство.

Комплекти

Член 10

Комплектите, дефинирани в общо правило 3 на Хармонизираната система, се считат с произход, когато всички съставящи ги продукти са с произход. Въпреки това, когато един комплект е съставен от продукти с произход и такива без произход, комплектът като цяло се счита с произход, при условие че стойността на продуктите без произход не превишава 15 % от цената на производител за продукта.

Неутрални елементи

Член 11

При определяне дали даден продукт е с произход не е необходимо да се установява произхода на следните елементи, които могат да бъдат използвани в неговото производство:

(а) енергия и гориво;

(б) инсталации н оборудване;

(в) машини и инструменти;

(г) стоки, които не влизат и не са предназначени да влязат в крайния състав на продукта.

Принцип за териториалност

Член 12 (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1999 г.)

1. С изключение на предвиденото в чл. 2(1), буква "в", чл. 3 и 4 и параграф 3 на този член условията за придобиване на произход, посочени в глава II, трябва да продължават да се изпълняват през цялото време в общността или в България.

2. С изключение на предвиденото в чл. 3 и 4, когато стоки с произход, изнесени от Общността или от България в друга страна, бъдат върнати, те трябва да се считат без произход, освен ако бъде доказано пред митническите власти, че:

а) върнатите стоки са същите, които са били изнесени, и

б) те не са претърпели каквито и да е операции над тези, необходими за запазването им в добро състояние, докато са били в тази страна или докато са били изнесени.

3. Придобиването на произход в съответствие с условията, посочени в глава II, не се влияе от обработка или преработка, извършена извън Общността или извън България, върху материали, изнесени от Общността или от България и последващо реимпортирани там, при условие че:

а) посочените материали са изцяло получени в Общността или в България или са претърпели обработка или преработка, по-напреднала от недостатъчните операции, посочени в чл. 7, преди да бъдат изнесени, и

б) може да се докаже пред митническите власти, че:

(i) реимпортираните стоки са получени от обработка или преработка на изнесените материали, и

(ii) общата добавена стойност, придобита извън Общността или извън България чрез прилагане на изискванията на този член, да не превишава 10 % от цената на производителя на крайния продукт, за който се претендира за преференциален произход.

4. За целите на параграф 3 условията за придобиване на произход, посочени в глава II, не се прилагат за обработки или преработки, извършени извън Общността или извън България. Но когато в списъка по приложение II за определяне на произхода на крайния продукт се прилага правило, определящо максимална стойност за всички вложени материали без произход, общата стойност на материалите без произход, вложени на територията на съответната страна, взета заедно с общата добавена стойност, добита извън Общността или извън България чрез прилагането на разпоредбите на този член, не трябва да превишава посочения процент.

5. За целите на прилагане на параграфи 3 и 4 "обща добавена стойност" означава всички разходи, извършени извън Общността или извън България, включително стойността на вложените там материали.

6. Разпоредбите на параграфи 3 и 4 не се прилагат за продукти, които не отговорят на условията, определени в списъка по приложение II, и които могат да се считат за достатъчно обработени или преработени само ако се приложат общите стойности, определени в чл. 6 (2).

7. Разпоредбите на параграфи 3 и 4 не се прилагат за продуктите, включени в глави 50 до 63 на Хармонизираната система.

8. Обработките и преработките, предвидени в този член, извършени извън Общността или извън България, следва да се осъществяват под режима на пасивно усъвършенстване или подобни разпоредби.

Директен транспорт

Член 13

1. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1999 г.) Преференциалното третиране, предвидено в споразумението, се прилага само за продукти, изпълняващи изискванията на настоящия протокол, които се транспортират директно между Общността и България или през териториите на другите страни, посочени в чл. 3 и 4. Въпреки това продуктите, представляващи една-единствена пратка, могат да бъдат транспортирани през други територии и ако се наложи, с претоварване или временно складиране в тези територии, при условие че са останали под контрол на митническите власти в страната на транзита или складирането и не са претърпели операции, различни от разтоварване, обратно натоварване или всякакви операции, целящи да ги залазят в добро състояние.

Продукти с произход могат да бъдат транспортирани чрез тръбопроводи през територии, различни от тези на Общността или България.

2. Доказателство, че условията, посочени в параграф 1, са били изпълнени, се предоставя на митническите власти на страната на вноса чрез представяне на:

(а) един-единствен транспортен документ, покриващ преминаването от страната на износа през страната на транзита; или

(б) сертификат, издаден от митническите власти на страната на транзита:

(i) даващ точно описание на продуктите;

(ii) уточняващ датите на разтоварване и обратно натоварване на продуктите и, където е възможно, имената на корабите или другите използвани транспортни средства; и

(iii) удостоверяващ условията, при които продуктите са останали в транзитната страна; или

(в) при невъзможност от представяне на горните, всякакви други доказателствени документи.

Изложби

Член 14

1. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1999 г.) Продукти с произход, изпратени за изложба в страна, различна от тези, посочени в чл. 3 и 4, и продадени след изложбата за внос в Общността или в България, ползват при вноса разпоредбите на споразумението, при условие че е представено доказателство на митническите власти, че:

(а) износителят е изпратил тези продукти от Общността или България в страната, в която е проведена изложбата, и ги е изложил там;

(б) продуктите са продадени или са предоставени по друг начин от този износител на лице в Общността или България;

(в) продуктите са изпратени по време на изложбата или непосредствено след това в състоянието, в което те са били изпратени за изложбата; и

(г) от изпращането им за изложбата продуктите не са били използвани за каквито и да е цели, различни от тези за представяне на изложбата.

2. Доказателство за произход трябва да бъде издадено или изготвено в съответствие с разпоредбите на глава V и да бъде представено на митническите власти на страната на вноса по нормалния ред. Наименованието и адресът на изложбата трябва да бъдат посочени в него. При нужда могат да бъдат изисквани допълнителни документални доказателства относно условията, при които продуктите са били изложени.

3. Параграф 1 се прилага за всякакви търговски, промишлени, селскостопански или занаятчийски изложби, панаири или подобни обществени изложения, които не са организирани за частни цели в магазини или търговски помещения с оглед продажба на чуждестранни продукти и по време на които, продуктите остават под митнически контрол.

Забрана за възстановяване на/или освобождаване от мита

Член 15

1. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1999 г.) (а) Материалите без произход, използвани в производството на продукти, произхождащи от Общността или България или в една от страните, посочени в чл. 3 и 4 по смисъла на настоящия протокол, за които, в съответствие с разпоредбите на глава V се издава или изготвя доказателство за произход, не подлежат на възстановяване на или освобождаване от мита от какъвто и да е вид в Общността или България.

(б) Продукти, класирани в глава 3 и позиции 1604 и 1605 на Хармонизираната система и с произход от Общността по смисъла на този протокол, както е предвидено в чл. 2.1 (в), за които доказателство за произход е издадено или направено в съответствие с разпоредбите на глава V, не подлежат на възстановяване на или освобождаване от мита от какъвто и да е вид в Общността или в България.

2. Забраната в параграф 1 се прилага по отношение на всякакви разпоредби за възстановяване, връщане или неплащане, частично или пълно, на мита или такси, имащи еквивалентен ефект, прилагани в Общността или в България към материали, използвани в производството, и към продукти, обхванати в параграф 1 (6), където такова възстановяване, връщане или неплащане се прилага изрично или ефективно, когато продуктите, получени от въпросните материали, са изнесени и не остават там за местно потребление.

3. Износител(ят) на продукти, покрити от доказателства за произход, трябва да подготви и да представи по всяко време по искано на митническите власти всички необходими документи, доказващи, че никакво възстановяване не е получено по отношение на материалите без произход, използвани в производството на въпросните продукти, и че всички мита или такси, имащи еквивалентен ефект, прилагани към такива материали, са били действително платени.

4. Разпоредбите на параграфи от 1 до 3 се прилагат също по отношение на опаковките по смисъла на чл. 8 (2), принадлежностите, резервните части и инструментите по смисъла на чл. 9 и продуктите, формиращи комплект, по смисъла на чл. 10, когато такива артикули са без произход.

5. Разпоредбите на параграфи от 1 до 4 се прилагат само по отношение на материали, които са от вида, за който се прилага споразумението. Освен това те не ограничават прилагането на система за експортно възстановяване за селскостопански продукти, прилагана при износ, в съответствие с разпоредбите на споразумението.

6. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1999 г.) Независимо от текста на параграф 1 България може да прилага разпоредби за възстановяване на или освобождаване от мига или такси с еквивалентен ефект, приложими към материалите, използвани в производството на произхождащи продукти, обект при следните изисквания:

(а) за продуктите, класирани в глави от 25 до 49 и от 64 до 97 от Хармонизираната система - 5 процента или по-ниско, ако се прилага в България;

(б) за продуктите, класирани в глави от 50 до 63 от Хармонизираната система - 10 процента или по-ниско, ако се прилага в България.

Разпоредбите на този параграф се прилагат до 31 декември 2000 г. и могат да бъдат преразглеждани при общо съгласие.

Общи изисквания

Член 16

1. Продуктите с произход от Общността при внос в България и продуктите с произход от България при внос в Общността се възползват от настоящото споразумение при представяне на един от следните документи:

(а) сертификат за движение EUR 1, чийто образец е посочен в приложение III; или

(б) в случаите, посочени в чл. 21 (1), декларация, чийто текст е посочен в приложение IV, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски документ, описващ въпросните продукти достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани (наричана "декларация върху фактурата").

2. Независимо от параграф 1 продуктите с произход, по смисъла на настоящия протокол, в случаите, посочени в чл. 26, се възползват от настоящото споразумение, без да е необходимо да се предоставя какъвто и да е от посочените по-горе документи.

Процедура за издаване на сертификат за движение EUR 1

Член 17

1. Сертификатът за движение EUR 1 се издава от митническите власти на страната, от която се изнася, по писмена молба на износителя или под негова отговорност от негов упълномощен представител.

2. За тази цел износителят или негов упълномощен представител попълва сертификата за движение и формуляра на молбата, чийто образци са посочени в приложение III. Тези формуляри трябва да бъдат попълнени на един от езиците, на които е съставено настоящото споразумение, и в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на страната на износа. Ако са написани на ръка, трябва да са попълнени с мастило и с главни букви. Описанието на продуктите трябва да бъде дадено в графата, предназначена за тази цел, без да се оставят празни редове. Когато графата не е изцяло попълнена, трябва да се начертае хоризонтална линия под последния ред на описанието и празното място да се зачертае.

3. Износителят, подавайки молба за издаване на сертификат за движение EUR 1, трябва да бъде подготвен да представи по всяко време по искано на митническите власти на страната на износа, където се издава сертификат за движение EUR 1, всички необходими документи, доказващи произхода на въпросните продукти, както и изпълнението на другите изисквания на настоящия протокол.

4. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1999 г.) Сертификатът за движение EUR 1 се издава от митническите власти на страна, член на Общността или България, ако въпросните продукти могат да бъдат считани като продукти с произход от страна на Общността, България или от една от другите страни, посочени в чл. 3 и 4, и отговарят на изискванията на настоящия протокол.

5. Митническите власти, издаващи сертификата, предприемат всякакви необходими мерки, за да проверят произхода на продуктите и изпълнението на другите изисквания на настоящия протокол. За целта те имат право да изискват всякакви доказателства и да извършат всякакви проверки на счетоводната документация на износителя или всякакви други проверки, които счетат за необходими. Издаващите митнически власти трябва също да осигурят правилното попълване на формулярите, посочени в параграф 2. По-конкретно те трябва да проверят дали мястото, запазено за описанието на продуктите, е попълнено по такъв начин, че да изключи всички възможности за недобросъвестни допълвания.

6. Датата на издаване на сертификата за движение EUR 1 се отразява в графа 11 на сертификата.

7. Сертификатът за движение EUR 1 се издава от митническите власти и е на разположение на износителя веднага след като действителният износ е осъществен или осигурен.

Сертификат за движение EVR 1, издаден в последствие

Член 18

1. Независимо от чл. 17 (7) сертификатът за движение EUR 1 може по изключение да бъде издаден след износа на продуктите, за които се отнася, ако:

(а) той не е бил издаден по време на износа поради грешка или неволен пропуск, или специални обстоятелства; или

(б) е доказано пред митническите власти, че сертификат EUR 1 е бил издаден, но не е бил приет при вноса по технически причини.

2. За прилагането на параграф 1 износителят трябва да посочи в своята молба мястото и датата на износа на продуктите, за които се отнася сертификатът за движение EUR 1, и да изложи причините за своята молба.

3. Митническите власти могат да издадат сертификат за движение EUR 1 в последствие само след като проверят, че информацията, представена в молбата на износителя, е в съответствие с тази в кореспондиращите документи.

4. Сертификатите за движение EUR 1, издадени впоследствие, трябва да бъдат потвърдени с една от следните фрази:

"NACHTRAGLICH AUSGESTELLT"

"DELIVRE A POSTERIORI"

"RILASCIATO A POSTERIORI"

"AFGEGEVEN A POSTERIORI"

"ISSUED RETROSPECTIVELY"

"UDSTEDT EFTERF0LGENDE"

"EKAOeEN EKTONYSTERQN"

"EXPEDIDO A POSTERIORI"

"EMITIDO A POSTERIORI"

"ANNETТU JALKIK&TEEN"

"UTFARDAT IEFTERHAND"

"ИЗДАДЕН ВПОСЛЕДСТВИЕ"

5. Потвърждението, упоменато в параграф 4, трябва да бъде вписано в графа "Забележки" на сертификата за движение EUR 1.

Издаване на дубликат на сертификат за движение EUR 1

Член 19

1. В случай на кражба, изгубване или унищожаване на сертификат за движение EUR 1 износителят може да се обърне към митническите власти, които са го издали, за дубликат, изготвен на базата на износните документи, които те притежават.

2. Дубликатът, издаден по такъв начин, трябва да бъде потвърден с една от следните фрази:

"DUPLIKAT", "DUPLICATA", "DUPLICATO", "DUPLICAAT", "DUPLICATE", "ANTIГPAФO", "DUPLICADO", "SEGUNDA VIA", "KAKSOISKAPPALE", "ДУБЛИКАТ"

3. Потвърждението, упоменато в параграф 2, трябва да бъде вписано в графа "Забележки" на дубликата на сертификата за движение EUR 1.

4. Дубликатът, които трябва да носи датата на издаване на оригиналния сертификат за движение EUR 1, влиза в сила от тази дата.

Издаване на сертификати за движение EUR 1 на базата на предварително издадено или изготвено доказателство за произход.

Член 20

Когато продукти с произход са поставени под контрола на митническо учреждение в страна, член на Общността или България, възможно е оригиналното доказателство за произход да бъде заменено от един или повече сертификати за движение EUR 1 с цел изпращане на всички или някои от тези продукти на друго място в Общността или в България. Заместващите сертификати за движение EUR 1 трябва да бъдат издадени от митническото учреждение, под чийто контрол се намират продуктите.

Условия за изготвяне на декларация върху фактура

Член 21

1. Декларация върху фактура, както е посочено в чл. 16 (1) (б), може да бъде изготвена:

а) от одобрен износител по смисъла на чл. 22; или

б) (изм. - ДВ, бр. 3 от 2000 г.) от всеки износител за всяка пратка, състояща се от един или повече пакети, съдържащи продукти с произход, чиято обща стойност не надвишава 6000 евро.

2. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1999 г.) Декларация върху фактурата може да бъде попълнена, ако описаните продукти могат да бъдат считани като продукти с произход от Общността, България или от една от страните, посочени в чл. 3 и 4, и са изпълнени другите изисквания на настоящия протокол.

3. Износителят, изготвящ декларация върху фактурата, трябва да бъде готов да представи по всяко време по искане на митническите власти на страната на износа всички необходими документи, доказващи произхода на описаните продукти, както и изпълнението на другите изисквания на настоящия протокол.

4. Декларация върху фактурата може да бъде попълнена от износителя чрез напечатване на пишеща машина, полагане на печат или чрез отпечатване върху фактурата, известието за доставка или друг търговски документ на декларацията, текстът на която е даден в приложение IV, използвайки един от езиковите варианти, дадени в това приложение, и в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на страната износител. Ако декларацията е написана на ръка, тя трябва да бъде попълнена с мастило с печатни букви.

5. Декларациите върху фактурите трябва да имат оригиналния подпис на износителя, направен собственоръчно. Все пак не се изисква един одобрен износител по смисъла на чл. 22 да подписва такива декларации, при условие че той писмено поеме задължение пред митническите власти на страната на износа, че приема пълната отговорност за всяка декларация върху фактура, която го идентифицира, все едно че тя е била подписана от него собственоръчно.

6. Декларация върху фактура може да бъде попълнена от износителя, когато продуктите, за които тя се отнася, са изнесени или след износа, при условие че тя е представена в страната на вноса не по-късно от две години след вноса на продуктите, за които тя се отнася.

Одобрен износител

Член 22

1. Митническите власти на страна износител могат да упълномощят всеки износител, които прави чести експедиции на продукти по настоящото споразумение, да попълва декларации върху фактурите независимо от цената на описаните продукти. Износител, които иска такова упълномощаване, трябва да представи на митническите власти всички необходими гаранции за доказване на произхода на продуктите, както и изпълнението на другите изисквания на настоящия протокол.

2. Митническите власти могат да поставят всякакви условия, които те считат за необходими, за да предоставят статут на одобрен износител.

3. Митническите власти предоставят на одобрения износител номера на митническото разрешително, които трябва да се поставя на декларацията върху фактурата.

4. Митническите власти контролират използването на разрешителното от одобрения износител.

5. Митническите власти могат да оттеглят разрешителното по всяко време. Те ще го направят, когато одобреният износител вече не предлага гаранциите, посочени в параграф 1, не изпълнява условията, указани в параграф 2, или по друг начин използва неправилно разрешителното.

Валидност на доказателствата за произход

Член 23

1. Доказателството за произход е валидно в рамките на четири месеца от датата на издаване в страната на износа и трябва да бъде представено в същия период на митническите власти в страната, в която се внася.

2. Доказателства за произход, които са представени на митническите власти в страната, в която се внася, след крайната дата за представяне, предвидена в параграф 1, могат да бъдат приети за целите на прилагането на преференциалния режим, ако закъснението в представянето на тези документи до крайната дата се дължи на изключителни обстоятелства.

3. В други случаи на закъснение при представяне митническите власти в страната, в която се внася, могат да приемат доказателствата за произход, когато стоките са им били представени преди указаната крайна дата.

Представяне на доказателствата за произход

Член 24

Доказателства за произход се представят на митническите власти в страната, в която се внася, в съответствие с процедурите, прилагани в тази страна. Тези власти могат да изискат превод на доказателство за произход, а също и декларацията за внос да бъде придружена от писмено изявление на вносителя, че продуктите отговарят на необходимите условия за прилагане на това споразумение.

Внос, осъществяван чрез поредица от доставки

Член 25

Когато се осъществява внос чрез поредица от доставки на продукти в демонтирано или немонтирано състояние по смисъла на общо правило 2 а) от Хармонизираната система (ХС), попадащи в раздели XVI и XVII или позиции № 7308 и 9406, може по молба на вносителя и при условията, поставени от митническите власти на страната, в която се внася, за такива продукти да бъде представено на митническите власти едно-единствено доказателство за произход по време на първата доставка.

Освобождаване от доказателство за произход

Член 26

1. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1999 г.) Продукти, изпращани като малки пратки от частни лица за частни лица или представляващи част от личния багаж на пътници, се третират като продукти с произход, без да се изисква представяне на доказателство за произход, при положение че тези продукти не са внесени по търговски начин и са декларирани като отговарящи на условията на настоящия протоколи и когато няма съмнение за верността на такава декларация. В случай на продукти, изпратени по пощата, тази декларация може да бъде попълнена върху митническата декларация СN22/СN23 или върху лист хартия, прикрепен към този документ.

2. Внос, които е инцидентен и се състои изцяло от продукти за лична употреба на получателите или пътниците, или техните семейства, не се счита за внос с търговски характер, ако е видно от естеството и количеството на продуктите, че не са с търговска цел.

3. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2000 г.) Освен това общата стойност на тези продукти не трябва да надвишава 500 евро в случаите за малки пратки или 1200 евро за продукти, които са част от личния багаж на пътниците.

Потвърждаващи документи

Член 27

Документите, упоменати в чл. 17 (3) и чл. 21 (3), използвани за целите на доказване, че продукти, описани в сертификат за движение EUR 1 или в декларация върху фактура, могат да бъдат считани за продукти с произход от Общността от България или от една от другите страни, упоменати в чл. 4, и изпълняват другите изисквания на настоящия протокол, могат да включват:

а) директно доказателство за технологичните процеси, осъществени от износителя или доставчика, за получаване на въпросните стоки, съдържащо се например в неговата търговска или счетоводна документация;

б) документи, доказващи произхода на използваните материали, които са издадени или изготвени в Общността или в България, където тези документи се използват в съответствие с националното законодателство;

в) документи, доказващи процесите на преработка или обработка на материали в Общността или в България, издадени или изготвени в Общността или в България, където тези документи се използват в съответствие с националното законодателство;

г) (изм. - ДВ, бр. 3 от 1999 г.) сертификат за движение EUR 1 или декларации върху фактури, доказващи произхода на използваните материали, които са издадени или изготвени в Общността или в България в съответствие с настоящия протокол, или в една от другите страни, посочени в чл. 3 и 4, в съответствие с правилата за произход, които са идентични с правилата от настоящия протокол.

Съхраняване на доказателствата за произход и потвърждаващите документи

Член 28

1. Износителят, подаващ молба за издавано на сертификат за движение EUR 1, съхранява най-малко 3 години документите, посочени в чл. 17 (3).

2. Износителят, изготвящ декларация върху фактура, съхранява най-малко 3 години копие от тази декларация върху фактурата, както и документите, посочени в чл. 21 (3).

3. Митническите власти на страната на износа, издаващи сертификат за движение EUR 1, съхраняват най-малко 3 години молбата, посочена в чл. 17 (2).

4. Митническите власти на страната, в която се внася, съхраняват най-малко 3 години сертификата за движение EUR 1 и декларациите върху фактурите, които са им представени.

Несъответствия и формални грешки

Член 29

1. Откриването на несъществени несъответствия между данните, посочени в доказателството за произход, и тези, съдържащи се в документите, представени на митническото учреждение с цел изпълнение на формалностите по вноса на продуктите, не води по силата на този факт до невалидност и недействителност на доказателството за произход, ако е надлежно установено, че този документ отговаря на представените продукти.

2. Очевидни формални грешки, като например печатни грешки върху доказателство за произход, не могат да бъдат причина този документ да бъде отхвърлен, ако тези грешки не са такива, че да предизвикат съмнения относно точността на данните, посочени в този документ.

Стойности, изразени в евро

Член 30 (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2000 г.)

1. Стойностите в национална валута на страната на износа, еквивалентни на стойностите, изразени в евро, се фиксират от страната на износа и се съобщават на страната на вноса чрез Европейската комисия.

2. Когато стойностите надвишават съответните стойности, фиксирани от страната на вноса, последната ги приема, ако продуктите са фактурирани във валутата на страната на износа. Ако продуктите са фактурирани във валутата на страна-членка на общността, или на друга страна, посочена в чл. 3 и 4, страната на вноса приема стойността, нотифицирана от въпросната страна.

3. Стойностите, които следва да се използват в която и да е национална валута, са еквивалентът в тази национална валута на стойностите, изразени в евро, на първия работен ден на октомври 1999 г.

4. Стойностите, изразени в евро, и техните еквиваленти в националните валути на страните-членки на общността, и на България се преразглеждат от Комитета за асоцииране по молба на общността или на България. При извършване на този преглед Комитетът за асоцииране осигурява да не бъдат намалявани стойностите, които следва да се използват в национална валута, и освен това взема предвид желанието за запазване реалното прилагане на въпросните лимити в действителност. За тази цел той може да реши да промени стойностите, изразени в евро.

Взаимна помощ

Член 31

1. Митническите власти на страните членки на Общността и България, чрез Европейската комисия си съобщават взаимно образците от отпечатъците на печатите, използвани в техните митнически учреждения за издавано на сертификата EUR 1, както и адресите на митническите власти, отговорни за проверката на тези сертификата и на декларациите върху фактурите.

2. За осигуряване правилното прилагане на настоящия протокол Общността и България си оказват взаимна помощ чрез компетентните митнически администрации в проверката на автентичността на сертификатите за движение EUR 1 или декларациите върху фактурите и верността на информацията, дадена в тези документи.

Проверка на доказателствата за произход

Член 32

1. Последващи проверки на доказателствата за произход се извършват по избор или когато митническите власти на страната на вноса имат основателни съмнения относно достоверността на такива документи, произхода на въпросните продукти или изпълнението на другите изисквания на настоящия протокол.

2. За целите на прилагане на разпоредбите на параграф 1 митническите власти на страната, в която се внася, връщат сертификата за движение EUR 1 и фактурата, ако същата е била представена, декларацията върху фактурата или копия от тези документи на страната на износа, където е възможно, посочват причините за молбата за проверка. Всякакви получени документи и информация, които навеждат на мисълта, че информацията, посочена върху доказателството за произход, е невярна, се представят в подкрепа на молбата за проверка.

3. Проверката се извършва от митническите власти на страната на износа. За тази цел те имат право да изискват всякакви доказателства и да извършват всякакви проверки на счетоводните документи на износителя или всякакви проверки, които счетат за необходими.

4. Ако митническите власти на страната, в която се внася, решат да отложат предоставянето на преференции за въпросните продукти в очакване на резултатите от проверката, предлагат на вносителя да освободи продуктите при спазване на всякакви предпазни мерки, които те счетат за необходими.

5. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1999 г.) Резултатите от последващата проверка се съобщават във възможно най-кратки срокове на митническите власти, поискали нейното извършване. Тези резултати трябва ясно да посочват дали документите са автентични и дали описаните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Общността, България или от една от другите страни, посочени в чл. 3 и 4, и дали те изпълняват другите изисквания на настоящия протокол.

6. Ако в случаи на основателни съмнения няма отговор до изтичане на 10 месеца от датата на искането за последваща проверка или ако отговорът не съдържа достатъчна информация, за да определи автентичността на въпросния документ или действителния произход на продуктите, митническите власти, отправили молбата, отказват освен при изключителни обстоятелства предоставянето на преференции.

Уреждане на спорове

Член 33

Когато възникнат спорове във връзка с процедурите за последваща проверка по чл. 32, които не могат да бъдат уредени между митническите власти, изискващи последваща проверка, и митническите власти, отговорни за изпълнението на тази проверка, или когато те повдигнат въпрос, касаещ тълкуванието на настоящия протокол, те се представят пред Комитета за асоцииране.

Във всички случаи уреждането на спорове между вносителя и митническите власти на страната, в която се внася, се извършва съгласно законодателството на тази страна.

Санкции

Член 34

Санкции се прилагат спрямо всяко лице, което изготвя или става причина да бъде изготвен документ, които съдържа неточна информация с цел получаване преференциално третиране на продукти.

Свободни безмитни зони

Член 35

1. Общността и България предприемат всякакви необходими мерки, за да се избегне възможността продуктите, предмет на търговски стокообмен под покритие на едно доказателство за произход, които по време на транспорта престояват в свободна безмитна зона, разположена на тяхна територия, да бъдат заменени от друга стоки или да претърпят манипулация, различна от обичайните операции, предназначени да предотвратят тяхното повреждане.

2. Като изключение от разпоредбите на параграф 1, когато продукти с произход от Общността или от България са внесени в свободна безмитна зона под покритие на доказателство за произход и претърпяват обработка или преработка, съответните власти издават нов сертификат EUR 1 по искане на износителя, ако извършената преработка или дообработка е в съответствие с разпоредбите на настоящия протокол.

Прилагане на протокола

Член 36

1. Терминът "Общността", използван в чл. 2, не включва Сеута и Мелила.

2. Продуктите с произход от България при внос в Сеута и Мелила ще следват при всички случаи същия митнически режим като този, които се прилага по отношение на продуктите с произход от митническата територия на Общността съгласно Протокол 2 от Акта за присъединяване на Кралство Испания и Република Португалия към Европейските общности. България предоставя при вноса на продукти, обхванати от споразумението и с произход от Сеута и Мелила, същия митнически режим, които е даден за внос на продукти с произход от Общността.

3. За целите на прилагане на параграф 2 относно продуктите с произход от Сеута и Мелила този протокол се прилага съответно изменен със специфични условия, посочени в чл. 37.

Специфични условия

Член 37

1. При условие че са били директно транспортирани в съответствие с разпоредбите на чл. 13,считат се, като:

(1) продукти с произход от Сеута и Мелила:

(а) продуктите, изцяло получени в Сеута и Мелила;

(б) продуктите, получени в Сеута и Мелила, в производството на които са използвани продукти, различни от тези, посочени в буква (а), при условие че:

(i) упоменатите продукти са претърпели достатъчна обработка или преработка по смисъла на чл. 6 от този протокол; или че

(ii) тези продукти са с произход от България или Общността по смисъла на този протокол, при условие че те са били подложени на обработка или преработка, която е по-напреднала от недостатъчната обработка или преработка, посочена в чл. 7 (1);

(2) продуктите с произход от България:

(а) продуктите, изцяло получени в България;

(б) продуктите, получени в България, в производството на които са използвани продукти, различни от тези, посочени в буква (а), при условие че:

(i) упоменатите продукти са претърпели достатъчна обработка или преработка по смисъла на чл. 6 от този протокол; или че

(ii) тези продукти са с произход от Сеута и Мелила или от Общността по смисъла на този протокол, при условие че те са били подложени на обработка иди преработка, която е по-напреднала от недостатъчната обработка или преработка, посочена в чл. 7 (1).

2. Сеута и Мелила се считат за една територия.

3. Износителят или упълномощен от него представител трябва да впише "България" и "Сеута и Мелила" в графа 2 на сертификата за движение на стоките EUR 1 или в декларацията върху фактурата. Освен това в случайна продукти с произход от Сеута и Мелила това трябва да бъде посочено в графа 4 на сертификата за движение на стоките EUR 1 или в декларацията върху фактурата.

4. Испанските митнически власти са отговорни за прилагането на този протокол в Сеута и Мелила.

Изменения на протокола

Член 38

Съветът за асоцииране може да реши да промени разпоредбите на настоящия протокол.