Държавен вестник, брой 5 от 20.I

Чл. 1. Съветът по сигурността е консултативен орган при Министерския съвет по въпросите на националната сигурност на Република България.

Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2 - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Съветът по сигурността се ръководи от министър-председателя на Република България, който е негов председател.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2014 г., в сила от 29.08.2014 г., изм. - ДВ, бр. 5 от 2015 г., в сила от 13.01.2015 г.) Заместник-председател на Съвета по сигурността е заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) (1) Съветът по сигурността има основен и оперативен състав.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2014 г., в сила от 29.08.2014 г., изм. - ДВ, бр. 5 от 2015 г., в сила от 13.01.2015 г.) Основният състав на Съвета по сигурността включва: заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика, министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите, техни заместник-министри, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, началника на отбраната и ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 72 от 2014 г., в сила от 29.08.2014 г.) Оперативният състав на Съвета по сигурността включва: министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, заместник-министър на финансите, главния секретар на Министерството на вътрешните работи и началника на отбраната.

(4) Министър-председателят със заповед определя съответните заместник-министри и ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби, включени в основния състав на Съвета по сигурността.

(5) При промяна в служебното положение правомощията или функциите на някое от определените по ал. 4 лица министър-председателят в 7-дневен срок от настъпването на съответните обстоятелства издава съответната заповед за промяна в основния състав на Съвета по сигурността.

Чл. 4. (1) Президентът на Република България може да участва лично на всяко от заседанията на Съвета по сигурността.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1998 г.) Президентът на Република България може да определи едно или повече лица, които постоянно или за определени заседания да го представляват в Съвета по сигурността.

(3) Определянето на представителите по ал. 2 не ограничава Президента лично самостоятелно или заедно с тях да участва в работата на Съвета по сигурността.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 123 от 1998 г.)

Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) Съветът по сигурността:

1. (доп. - ДВ, бр. 81 от 2014 г., в сила от 30.09.2014 г.) обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете пред националната сигурност и колективната сигурност и отбрана;

2. дава професионална оценка и прогноза за динамиката на опасностите за националната сигурност;

3. планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите за националната сигурност;

4. предлага решения в условия на криза;

5. координира плановете на специалните органи за добиване на информация;

6. дава становища по разпределението на ресурсите;

7. разработва и предлага на Министерския съвет годишен доклад за националната сигурност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) Дейността по ал. 1 се организира и контролира от оперативния състав на Съвета по сигурността.

Чл. 6. (1) Министрите и ръководителите на ведомства съобразно своята компетентност представят в Съвета по сигурността в определени от него срокове стратегии и програми за най-ефективно използване на политическите, военните и икономическите ресурси на страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) Представените стратегии и програми по ал. 1 се обсъждат от основния състав на Съвета по сигурността, който въз основа на тях подготвя проект за разпределение на ресурсите на страната за повишаване степента на защита на националните интереси. Проектът се внася за разглеждане на заседание на Министерския съвет от председателя на Съвета по сигурността.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2015 г., в сила от 13.01.2015 г.) Решението на Министерския съвет по ал. 2 може да бъде класифицирана информация.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 5 от 2015 г., в сила от 13.01.2015 г.) В основния състав на Съвета по сигурността ежегодно се обсъжда и одобрява проектът на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност. Проектът на доклад се внася за разглеждане на заседание на Министерския съвет от председателя на съвета.

(2) Министерският съвет ежегодно одобрява и представя в Народното събрание доклада по ал. 1.

Чл. 8. Съветът по сигурността е постояннодействащ консултативен орган при Министерския съвет.

Чл. 9. Съветът по сигурността осъществява своите задачи, като:

1. набира съответната информация;

2. ползва по определен от него ред становища и експертни заключения;

3. обобщава и анализира съответната информация;

4. предоставя по определен от него ред равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и на своите членове;

5. приема решения в изпълнение на задачите си по чл. 5.

Чл. 10. (1) Съветът по сигурността осъществява своята дейност на редовни и извънредни заседания.

(2) Редовните заседания на Съвета по сигурността се провеждат ежемесечно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Председателят на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие - заместник-председателят може да свика на извънредно заседание Съвета по сигурността при наличие на важни обстоятелства, засягащи националната сигурност и изискващи приемане на решение от Съвета по сигурността съобразно неговата компетентност.

Чл. 11. (1) Заседанията на Съвета по сигурността са закрити.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Заседанията на Съвета по сигурността се провеждат в сградата на Министерския съвет. Заседанията могат да се провеждат и на друго място по решение на съвета или по предложение на председателя на Съвета по сигурността, когато важни обстоятелства налагат това.

(3) Информация за деня и мястото на провеждане на заседанията се предоставя на членовете на Съвета по сигурността, на президента и на лицата, които са поканени във връзка с конкретни разглеждани въпроси.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Председателят на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие - заместник-председателят свиква заседанията на Съвета по сигурността, като определя състава по чл. 3, ал. 2 или по ал. 3, който се свиква, времето, мястото на провеждането на заседанията и техния дневен ред и ги съобщава по съответен начин на членовете му не по-късно от 7 дни преди провеждането им.

(2) Срокът за предварително съобщаване по ал. 1 може да не се спази при свикване на извънредно заседание.

(3) При свикването на заседанията на всички членове се предоставят еднакви комплекти от материали, които предстои да се обсъждат. В определени случаи при съображения за сигурност материалите може и да не се предоставят предварително.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г.) Дневният ред на заседанията се утвърждава от председателя, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2014 г., в сила от 30.09.2014 г., изм. - ДВ, бр. 5 от 2015 г., в сила от 13.01.2015 г.) По съображения за сигурност председателят на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие - заместник-председателят, може да разпореди всички или някои от обсъжданите въпроси да не бъдат посочени в акта за свикване. В този случай дневният ред е класифицирана информация и се съхранява в регистратурата за класифицирана информация на Администрацията на Министерския съвет. Членовете на съвета получават информация за тези въпроси от секретаря на съвета непосредствено преди заседанието.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) (1) На заседанията трябва да присъстват най-малко 2/3 от членовете на определения от председателя състав по чл. 3, ал. 2 или по ал. 3 на Съвета по сигурността.

(2) В случаите на отсъствие на министър той се представлява от упълномощен от него заместник-министър на съответното министерство, който участва в работата на Съвета по сигурността без право на глас при вземането на решения.

(3) В случаите на отсъствие на друго лице от състава на съвета по чл. 3, ал. 2 или по ал. 3 то може да се представлява от специално упълномощено от него длъжностно лице, което участва в работата на Съвета по сигурността без право на глас при вземането на решения.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 5 от 2015 г., в сила от 13.01.2015 г.) На заседанията присъстват председателят, заместник-председателят и членовете на свикания състав по чл. 3, ал. 2 или 3 на Съвета по сигурността, секретарят на съвета и стенограф, а по разпореждане на председателя на съвета - и началникът на политическия кабинет на министър-председателя, съветници към него и главният секретар на Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 5 от 2015 г., в сила от 13.01.2015 г.) В определени случаи и по отделни въпроси в работата на Съвета по сигурността могат да участват председателят на Народното събрание, председателите на постоянните комисии по външна политика, отбрана и сигурност и по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание, депутати, министри и ръководители на ведомства, на разузнавателни и контраразузнавателни служби (когато заседава оперативният състав на съвета), както и длъжностни лица и експерти в научната, икономическата и военната област. Предложението за тяхното присъствие се прави при свикването на заседанието на Съвета по сигурността и се гласува в началото на заседанието. Когато е необходимо присъствието на лица извън състава на Съвета по сигурността, секретарят на съвета изготвя списък с техните имена и длъжности, както и указания за документите, които трябва да им се предоставят.

(3) На заседанията винаги може да присъства лично и президентът на републиката, който също може да предлага присъствие и на други лица при спазване на процедурата по ал. 2.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 5 от 2015 г., в сила от 13.01.2015 г.) Председателят, заместник-председателят и членовете на Съвета по сигурността могат в началото или по време на заседанието да вземат решение относно степента на класифициране за сигурност на информацията на определени решения, документи и обсъждания, както и относно съобщенията за работата на съвета пред средствата за масово осведомяване.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Заседанията се ръководят от председателя на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) В случаите на започнало заседание, когато председателят на Съвета по сигурността трябва да отсъства за кратко време и не е необходимо заседанието да бъде прекъсвано, заседанието се ръководи временно от заместник-председателя.

Чл. 17. (1) В изпълнение на своите задачи Съветът по сигурността приема решения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.) Решенията се приемат с явно гласуване с мнозинство от всички присъстващи членове на Съвета по сигурността.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.)

Чл. 18. (1) При внасянето на материали, при обсъждането им и при вземането на решения всички членове на Съвета по сигурността имат еднакви права.

(2) Членовете на Съвета по сигурността могат да представят и допълнителна информация по разглежданите въпроси или да искат изслушването на експерти от съответните министерства, ведомства и служби.

Чл. 19. (1) При вземането на решения всички членове на Съвета по сигурността имат право на един глас.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Председателят на Съвета по сигурността, а в негово отсъствие - заместник-председателят формулира решението и гласува последен.

Чл. 20. (1) За заседанията на Съвета по сигурността се води стенограма и протокол и се оформят решения, които могат да бъдат секретни или явни.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г.)

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., нов - ДВ, бр. 5 от 2015 г., в сила от 13.01.2015 г.) (1) Съветът по сигурността се осигурява информационно, аналитично и организационно от секретаря на съвета, който е съветник към политическия кабинет на министър-председателя.

(2) Секретарят на съвета:

1. изготвя самостоятелно или организира подготовката на аналитични, информационни, справочни и други материали от компетентност на съвета;

2. осигурява информационно, документално и технически провеждането на заседанията;

3. подготвя проекта на дневния ред и го предоставя на председателя на съвета за утвърждаване;

4. съобщава за свикването на заседанията на Съвета по сигурността, подготвя и предоставя материалите за заседанията и организира присъствието на лицата по чл. 15, ал. 2 и 3;

5. изготвя протоколите от заседанията на съвета;

6. води отчетност за становищата и решенията на съвета;

7. организира и координира изпълнението на решенията на съвета и необходимия обмен на информация между заинтересуваните страни;

8. наблюдава работата на Националния координатор по киберсигурността в контекста на осъществяване на компетентностите на съвета;

9. подпомага председателя на съвета в неговата работа;

10. изпълнява други заповеди и указания на председателя във връзка с дейности от компетентност на съвета.

(3) Секретарят на съвета в изпълнение на решение на Съвета по сигурността отправя искания до министрите и ръководителите на ведомства за предоставяне на необходимата информация и документи във връзка с работата на съвета.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г.) Административно-техническото обслужване на Съвета по сигурността се осигурява от специалисти с технически функции в Администрацията на Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2015 г., в сила от 13.01.2015 г.) Изявления от името на Съвета по сигурността може да прави неговият председател или определен от него член на съвета. Връзките с обществеността на Съвета по сигурността се осъществяват от определен от министър-председателя служител.

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г., нов - ДВ, бр. 81 от 2014 г., в сила от 30.09.2014 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 01.02.2017 г.) Министър-председателят определя национален координатор по киберсигурността, който координира дейностите по изпълнението на Националната стратегия за киберсигурност и плана за действие по киберсигурността и изпълнява други задачи, свързани с киберсигурността, съобразно правилата за функциониране на Националния киберситуационен център.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 01.02.2017 г.) Националният координатор по киберсигурността е съветник към политическия кабинет на министър-председателя.

(3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 01.02.2017 г.) Националният координатор по киберсигурността организира Национален киберситуационен център, който се създава в Националния ситуационен център.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 01.02.2017 г.) Националният координатор по киберсигурността може да участва в заседанията на Съвета по сигурността по решение на председателя на съвета.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 01.02.2017 г.) Към Националния ситуационен център и Националния киберситуационен център могат да бъдат командировани държавни служители от министерства и ведомства по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител или по реда на специалните закони. След съгласуване на съответните министри и ръководители на ведомства със Съвета по сигурността се командироват до двама служители от всяко министерство или ведомство.

Чл. 25. (1) Съветът по сигурността по предложение на министър-председателя определя организацията на работа в отделите и мерките за защита на информацията, предоставена на съвета.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 5 от 2015 г., в сила от 13.01.2015 г.) Членовете на Съвета по сигурността, секретарят на съвета, командированите експерти и всички лица, канени на неговите заседания или запознати с материали от работата на съвета, са длъжни да опазват тайната на предоставената им информация при и по повод на изпълнение на тяхната служба и във връзка с работата на Съвета по сигурността.

Чл. 26. (1) Президентът на републиката, председателят на Народното събрание и министър-председателят са заявители на информация в Съвета по сигурността.

(2) Съветът по сигурността може да иска информация по въпросите от неговата компетентност от всички държавни органи.

(3) Съветът по сигурността предоставя равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Министър-председателят, а в негово отсъствие - заместник министър-председателят по чл. 2, ал. 2, информира Министерския съвет за решенията на Съвета по сигурността и за изразените възражения и особени мнения по тях и предлага приемането на съответни актове на правителството.

Чл. 27. (1) Съветът по сигурността определя критериите, организацията и координирането на дейността на министерствата и ведомствата във връзка с националната сигурност.

(2) Министрите и ръководителите на ведомства в рамките на своята компетентност организират работата в своите администрации във връзка със:

1. анализирането на политическите, икономическите и технологичните проблеми, свързани с националната сигурност;

2. предоставянето на информация в Съвета по сигурността по негово искане по определени въпроси;

3. разработването на стратегии и програми за най-ефективно използване на политическите, военните и икономическите ресурси на страната;

4. подготовката на годишния доклад на Министерския съвет по чл. 7.

Чл. 28. В своята дейност Съветът по сигурността може да се подпомага от Националния статистически институт, от научните институти и консултативните органи към въоръжените сили и от другите държавни органи.

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г.) Средствата, необходими за дейността на Съвета по сигурността се осигуряват от бюджета на Министерския съвет.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 123 от 1998 г.)

(3) При необходимост по решение на Съвета по сигурността министър-председателят внася в Министерския съвет предложение за изменение на предоставените му бюджетни средства.