Държавен вестник, брой 137 от 20.XI

Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали този Протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-долу "конвенцията"),

отчитайки необходимостта от спешното преустройство на контролния механизъм, установен от конвенцията, с цел поддържане и засилване ефективността на предвидената в конвенцията защита на правата на човека и основните свободи, най-вече поради увеличаващите се жалби и нарастващия брой на държавите - членки на Съвета на Европа;

считайки, че съответно е желателно да се изменят някои разпоредби на конвенцията с цел по-специално да се заместят съществуващите Европейска комисия и съд по правата на човека с нов Постоянен съд;

имайки предвид Резолюция № 1, приета на Европейската министерска конференция по правата на човека, състояла се във Виена на 19 и 20 март 1985 г.;

имайки предвид Препоръка № 1194 (1992), приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 6 октомври 1992 г.;

имайки предвид решението за преустройство на контролния механизъм на конвенцията, прието от държавните и правителствени ръководители на държавите - членки на Съвета на Европа, във Виенската декларация от 9 октомври 1993 г.,

се споразумяха за следното:

Член 1

Текстът на части от II до IV на конвенцията (чл. 19 до 56) и Протокол № 2, предоставящ на Европейския съд по правата на човека компетенцията да дава съвещателни мнения, се заменят със следната част II на Конвенцията (чл. 19 до 51):

"ЧАСТ II - Европейски съд по правата на човека

Член 19

Създаване на съда

За да се осигури спазването на задълженията, поети от високодоговарящите страни по силата на конвенцията и протоколите към нея, се създава Европейски съд по правата на човека, наричан по-нататък "съдът". Той е постоянно действащ.

Член 20

Брой на съдиите

Броят на съдиите в съда е равен на броя на високодоговарящите страни.

Член 21

Условия за заемане на длъжността

1. Съдиите трябва да притежават високи морални качества и да отговарят на условията, изисквани за заемане на висши съдебни длъжности, или да са юристи с призната компетентност.

2. Съдиите участват в работата на съда в лично качество.

3. По време на срока на пълномощията си съдиите не могат да упражняват никаква дейност, несъвместима с изискванията за независимост и безпристрастност или с изискванията за работа на пълен работен ден; всеки въпрос, който възниква във връзка с приложението на тази точка, се решава от съда.

Член 22

Избор на съдиите

1. Съдиите за всяка високодоговаряща страна се избират от Парламентарната асамблея с мнозинството от подадените гласове по списък от трима кандидати, определени от високодоговарящата страна.

2. Същата процедура се спазва и при попълване състава на съда в случай на присъединяване на нови високодоговарящи страни, а така също при попълване на овакантените места.

Член 23

Срок на пълномощията

1. Съдиите се избират за срок 6 години и подлежат на преизбиране. Обаче срокът на пълномощията на половината от съдиите, избрани при първите избори, изтича след 3 години.

2. Съдиите, срокът на пълномощията на които изтича след първоначалния период от 3 години, се определят по жребий от Генералния секретар на Съвета на Европа веднага след техния избор.

3. С цел да се осигури, доколкото е възможно, подновяване срока на пълномощията на половината от съдиите на всеки три години, Парламентарната асамблея може да реши преди провеждането на поредните избори срокът на пълномощията на един или повече от съдиите, които предстои да бъдат избрани, да не бъде 6 години, но не повече от 9 и не по-малко от 3 години.

4. В случаите, когато се отнася за срока на пълномощията на повече от един съдия и когато Парламентарната асамблея прилага предходната точка, разпределението на сроковете на пълномощията се извършва с теглене на жребий от Генералния секретар на Съвета на Европа веднага след избора.

5. Съдия, избран да замести друг съдия, чийто срок на пълномощията не е изтекъл, заема длъжността до края на срока на пълномощията на своя предшественик.

6. Срокът на пълномощията на съдиите приключва при навършване на 70-годишна възраст.

7. Съдиите изпълняват задълженията си до замяната им. Те обаче продължават да работят по делата, в които вече са участвали.

Член 24

Освобождаване от длъжност

Съдия не може да бъде освободен от длъжност, освен ако останалите съдии решат с мнозинство от две трети, че е престанал да отговаря на необходимите условия.

Член 25

Секретариат и юридически секретари

Съдът разполага със секретариат, чиито функции и устройство са определени от правилника на съда. Той се подпомага от юридически секретари.

Член 26

Пленарно заседание на съда

Съдът на свое пленарно заседание:

а) избира свой председател и един или двама

заместник-председатели за срок от 3 години; те

подлежат на преизбиране;

b) образува отделения за определен срок;

с) избира председателите на отделенията на

съда; те подлежат на преизбиране;

d) приема правилника на съда; и

е) избира секретаря и един или няколко заместник-секретари.

Член 27

Състави, отделения и голямо отделение

1. За разглеждане на заведените дела съдът заседава в състави от трима съдии, в отделения от 7 съдии и в голямо отделение от седемнадесет съдии. Отделенията на съда образуват състави за определен срок.

2. Съдията, избран от името на държава, страна по спор, е ех officio член на отделението и на голямото отделение; при отсъствие на такъв съдия или ако той не е в състояние да заседава, съответната държава посочва лице, което заседава в качеството на съдия.

3. Голямото отделение включва също председателя на съда, заместник-председателите, председателите на отделения и други съдии, избрани в съответствие с правилника на съда. Когато делото е препратено в голямото отделение на основание чл. 43, никой съдия от отделението, произнесло решението, не може да заседава в голямото отделение, с изключение на председателя на отделението и на съдията, заседавал от името на държавата, страна по спора.

Член 28

Обявяване от съставите на недопустимостта

Състав може с единодушно гласуване да обяви за недопустима или да заличи от списъка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато такова заключение може да бъде постановено без допълнително обсъждане. Това заключение е окончателно.

Член 29

Заключения на отделенията по допустимостта и по същество

1. Ако не е било постановено никакво заключение на основание чл. 28, дадено отделение се произнася по допустимостта и по съществото на индивидуалните жалби, подадени на основание чл. 34.

2. Дадено отделение се произнася по допустимостта и по съществото на междудържавните жалби, подадени на основание чл. 33.

3. Заключението по допустимостта се постановява отделно, освен ако по изключение съдът постанови друго.

Член 30

Препращане на делото в голямото отделение

Ако висящо дело в някое от отделенията повдига сериозен въпрос, свързан с тълкуването на конвенцията или на протоколите към нея, или ако решаването на даден въпрос от отделението може да доведе до противоречие с предходно решение на съда, отделението може, преди да е постановило решението, да препрати делото за разглеждане в голямото отделение, освен ако някоя от страните по делото възрази.

Член 31

Правомощия на голямото отделение

Голямото отделение:

а) се произнася по жалби, подадени на основание чл. 33 или чл. 34, когато делото му е препратено от отделение на основание чл. 30 или ако му е препратено на основание чл. 43; и

b) разглежда молбите за съвещателни мнения, подадени на основание чл. 47.

Член 32

Юрисдикция на съда

1. Юрисдикцията на съда се разпростира върху всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията и на протоколите към нея, които са отнесени до него в съответствие с чл. 33, 34 и 47.

2. В случай на спор относно юрисдикцията на съда въпросът се решава от съда.

Член 33

Междудържавни дела

Всяка високодоговаряща страна може да сезира съда с всяко нарушение на разпоредбите на конвенцията и на протоколите към нея, извършено по нейно мнение от друга високодоговаряща страна.

Член 34

Индивидуални жалби

Съдът може да приема жалби от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от високодоговарящите страни на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея. Високодоговарящите страни са длъжни да не създават по никакъв начин пречки за ефективното упражняване на това право.

Член 35

Условия за допустимост

1. Съдът може да разглежда даден случай само след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита в съответствие с общопризнатите норми на международното право и в срок от шест месеца от датата на постановяване на окончателното решение на националната инстанция.

2. Съдът не разглежда индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, която:

а) е анонимна; или

b) представлява по същество жалба, която вече е разглеждана от съда или в хода на друга процедура за международно разследване или решаване на спорове и не съдържа нова информация.

3. Съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счита жалбата за несъвместима с разпоредбите на конвенцията или на протоколите към нея, за явно неоснователна или представляваща злоупотреба с правото на жалба.

4. Съдът отхвърля всяка жалба, която счита за недопустима по силата на този член. Той може да направи това на всеки етап от процедурата.

Член 36

Встъпване на трета страна в делото

1. По всяко дело пред отделение или пред голямото отделение всяка високодоговаряща страна, чийто гражданин е жалбоподателят, има право да представи писмени становища и да вземе участие в заседанията.

2. В интерес на правилното протичане на производството председателят на съда може да покани всяка високодоговаряща страна, която не е страна в процеса, или всяко заинтересувано лице, което не е жалбоподател, да представят писмени становища или да участват в заседанията.

Член 37

Заличаване на жалба от списъка на делата

1. На всеки етап от процедурата съдът може да реши да заличи жалба от списъка на делата, ако обстоятелствата дават основание да се счита, че:

а) жалбоподателят няма намерение повече да я поддържа; или

b) въпросът е вече решен; или

с) по всяка друга причина, установена от съда, по-нататъшното разглеждане на жалбата е неоправдано.

Въпреки това съдът продължава разглеждането на жалбата, ако спазването на правата на човека, гарантирани от конвенцията и протоколите към нея, го налага.

2. Съдът може да реши да включи отново дадена жалба в списъка, ако счете, че обстоятелствата оправдават такова действие.

Член 38

Разглеждане на делото и процедура за приятелско уреждане на спора

1. Ако съдът обяви дадена жалба за допустима, той:

а) продължава разглеждането на делото с представителите на страните и ако е необходимо, предприема разследване, за чието ефективно осъществяване заинтересуваните държави са длъжни да създадат всички необходими условия;

b) се поставя на разположение на заинтересуваните страни с цел да се постигне приятелско решаване на спора при спазване на правата на човека, както те са определени в конвенцията и протоколите към нея.

2. Процедурата, провеждана съгласно точка 1 b, е поверителна.

Член 39

Приятелско уреждане на спора

Ако се постигне приятелско уреждане на спора, съдът заличава делото от списъка чрез решение, което се ограничава до кратко изложение на фактите и на постигнатото споразумение.

Член 40

Открито заседание и достъп до документите

1. Заседанието е открито, освен ако поради извънредни обстоятелства съдът реши друго.

2. Подадените в секретариата документи са достъпни за обществеността, освен ако председателят на съда реши друго.

Член 41

Справедливо удовлетворение

Ако съдът установи, че е имало нарушение на конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение за последиците от това нарушение, съдът присъжда, ако това е необходимо, справедливо удовлетворение на потърпевшата страна.

Член 42

Решения на отделенията

Решенията на отделенията стават окончателни в съответствие с разпоредбите на чл. 44, т. 2.

Член 43

Преразглеждане на делото от голямото отделение

1. В срок от 3 месеца от датата на решението на отделение всяка страна по делото може, в 1 извънредни случаи, да поиска преразглеждане на делото от голямото отделение.

2. Състав от 5 съдии от голямото отделение приема молбата, ако делото повдига сериозен въпрос, свързан с тълкуването или прилагането на конвенцията или на протоколите към нея, или сериозен проблем с общозначим характер.

3. Ако съставът приеме молбата, голямото отделение се произнася по делото с решение.

Член 44

Окончателни решения

1. Решението на голямото отделение е окончателно.

2. Решението на отделение става окончателно:

а) когато страните заявят, че няма да поискат делото да бъде преразгледано от голямото отделение; или

b) три месеца след постановяване на решението, ако не е поискано преразглеждане на делото от голямото отделение; или

с) когато съставът на голямото отделение отхвърли молбата за преразглеждане, подадена на основание чл. 43.

3. Окончателното решение се публикува.

Член 45

Мотиви на решенията и заключенията

1. Както решенията, така и заключенията, с които жалбите се обявяват за допустими или недопустими, трябва да бъдат мотивирани.

2. Ако решението като цяло или някоя негова част не отразява единодушното мнение на съдиите, всеки от тях има право да излезе с индивидуално мнение.

Член 46

Задължителна сила и изпълнение на решенията

1. Високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения на съда по всяко дело, по което те са страна.

2. Окончателното решение на съда се изпраща на Комитета на министрите, който следи за неговото изпълнение.

Член 47

Съвещателни мнения

1. По искане на Комитета на министрите съдът може да дава съвещателни мнения по правни въпроси, отнасящи се до тълкуването на конвенцията и протоколите към нея.

2. Тези мнения не могат да засягат въпроси, отнасящи се до съдържанието или обхвата на правата и свободите, определени в част I на конвенцията и в протоколите към нея, нито какъвто и да е друг въпрос, който би могъл да бъде разгледан от съда или Комитета на министрите в хода на процедура, предвидена от конвенцията.

3. Решението на Комитета на министрите да поиска съвещателно мнение от съда се приема с мнозинството от гласовете на представителите, имащи право да заседават в комитета.

Член 48

Съвещателна юрисдикция на съда

Съдът решава дали искането на Комитета на министрите за съвещателно мнение влиза в рамките на неговата компетенция така както тя е определена в чл. 47.

Член 49

Мотиви на съвещателните мнения

1. Съвещателното мнение на съда трябва да бъде мотивирано.

2. Ако съвещателното мнение като цяло или някоя негова част не отразява единодушното мнение на съдиите, всеки от тях има право да излезе с индивидуално мнение.

3. Съвещателното мнение на съда се изпраща на Комитета на министрите.

Член 50

Разходи на съда

Разходите на съда се поемат от Съвета на Европа.

Член 51

Привилегии и имунитети на съдиите

При изпълнение на техните функции съдиите се ползват с привилегиите и имунитетите, предвидени в чл. 40 на Статута на Съвета на Европа и в споразуменията, сключени в изпълнение този член."

Член 2

1. Част V на конвенцията става част III на конвенцията;

чл. 57 на конвенцията става чл. 52 на конвенцията; чл. 58 и 59 на конвенцията се заличават, а чл. от 60 до 66 на конвенцията стават съответно чл. от 53 до 59 на конвенцията.

2. Част I на конвенцията се озаглавява "Права и свободи", а новата част III - "Разни разпоредби". Членове от 1 до 18 и новите чл. от 52 до 59 на конвенцията получават заглавията, фигуриращи в допълнението към този протокол.

3. В новия чл. 56, т. 1 се добавя изразът "при условията на т. 4 на този член," преди думата "действието"; в т. 4 думите "Комисията" и "в съответствие с чл. 25 на тази конвенция" се заменят съответно с думите "Съда" и "както б предвидено в чл. 34 на конвенцията". В новия чл. 58, т. 4, думите "чл. 63 се заменят с думите чл. 56".

4. Допълнителният протокол към конвенцията се изменя, както следва:

а) членовете получават заглавията, посочени в допълнението към този протокол; и

b) в последното изречение на чл. 4 думите "чл. 63" се заменят с думите "чл. 56".

5. Протокол № 4 се изменя, както следва:

а) членовете получават заглавията, посочени в допълнението към този протокол;

b) в чл. 5, т. 3, думите "чл. 63" се заменят с думите "чл. 56"; добавя се нова т. 5, която гласи:

"Всяка държава, направила декларация в съответствие с т. 1 или т. 2 на този член, може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко територии, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на съда да получава жалби от лица, неправителствени организации или групи лица, както е предвидено в чл. 34 на конвенцията, във връзка с всички или някои от чл. от 1 до 4 на този протокол."; и

с) точка 2 на чл. 6 се заличава.

6. Протокол № 6 се изменя, както следва:

а) членовете получават заглавията, посочени в допълнението към този протокол; и

b) в чл. 4 изразът "на основание чл. 64" се заменя с израза "на основание чл. 57".

7. Протокол № 7 се изменя както следва:

а) членовете получават заглавията, посочени в допълнението към този протокол;

b) в чл. 6, т. 4, думите "чл. 63" се заменят с думите "чл. 56"; добавя се нова т. 6, която гласи:

"Всяка държава, направила декларация в съответствие с т. 1 или т. 2 на този член,може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко територии, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на съда да получава жалби от лица, неправителствени организации или групи лица, както е предвидено в чл. 34 на конвенцията, във връзка с членове от 1 до 5 на този протокол."; и

с) точка 2 на чл. 7 се заличава.

8. Протокол № 9 се отменя.

Член 3

1. Този протокол е открит за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа, подписали конвенцията, които могат да изразят съгласие за обвързване чрез:

а) подписване без последващо ратифицира-не, приемане или одобряване, или

b) подписване при условие за ратифициране, приемане или одобряване, последвано от ратифициране, приемане или одобряване.

2. Документите за ратификация, приемане или одобряване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 4

Този протокол влиза в сила от първия ден на месеца след изтичането на едногодишен период от датата, на която всички страни по конвенцията са изразили съгласие за обвързване с протокола в съответствие с разпоредбите на чл. 3. Изборът на новите съдии може да бъде извършен и всички други необходими мерки по създаването на новия съд могат да бъдат предприети в съответствие с разпоредбите на този протокол от датата, на която всички страни по конвенцията са изразили съгласие за обвързване с протокола.

Член 5

Без да се нарушават разпоредбите на т. 3 и 4 по-долу, срокът на пълномощията на съдиите, на членовете на комисията, на секретаря и на заместник-секретаря изтича на датата на влизане в сила на този протокол.

2. Висящите жалби, подадени в Комисията, които не са били обявени за допустими към датата на влизане в сила на този протокол, се разглеждат от съда в съответствие с разпоредбите на този протокол.

3. Жалбите, обявени за допустими към датата на влизане в сила на този протокол, продължават да бъдат разглеждани от членовете на комисията в рамките на една година след това. Всички жалби, чието разглеждане не е приключило през горепосочения период, се предават на съда, който ги разглежда като допустими жалби в съответствие с разпоредбите на този протокол.

4. По отношение на жалбите, за които комисията след влизане в сила на този протокол е приела доклад в съответствие със стария чл. 31 на конвенцията, докладът се изпраща на страните, които нямат право да го публикуват. В съответствие с разпоредбите, приложими преди влизането в сила на този протокол, дадено дело може да бъде отнесено до съда. Съставът на голямото отделение определя дали някое от отделенията или голямото отделение трябва да разгледа делото. Ако делото се разглежда от отделение, неговото решение е окончателно. Неотнесените до съда дела се разглеждат от Комитета на министрите, който действа в съответствие с разпоредбите на стария чл. 32 на конвенцията.

5. Висящите пред съда дела, чието решаване не е завършило към датата на влизане в сила на този протокол, се предават на голямото отделение на съда, което ги разглежда в съответствие с разпоредбите на този протокол.

6. Висящите пред Комитета на министрите дела, чието решаване по силата на стария чл. 32 не е завършило към датата на влизане в сила на този протокол, се приключват от Комитета на министрите, който действа в съответствие със същия член.

Член 6

В случай, че високодоговаряща страна е декларирала, че признава компетенцията на комисията или юрисдикцията на съда съгласно стария чл. 25 или чл. 46 на конвенцията по отношение на въпроси, възникнали или основаващи се на факти, възникнали след такава декларация, това ограничение продължава да бъде валидно и за юрисдикцията на съда съгласно този протокол.

Член 7

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите - членки на съвета, за:

а) всяко подписване на протокола;

b) всяко депозиране на документ за ратификация, приемане или одобряване;

с) датата на влизане в сила на този протокол или на някои от разпоредбите му в съответствие с чл. 4;

3) всяко друго действие, уведомление или съобщение, свързано с този протокол.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.

Съставен в Страсбург на 11 май 1994 г. на френски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който е депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия на всяка държава - членка на Съвета на Европа.

ДОПЪЛНЕНИЕ

ДОПЪЛНЕНИЕ

(Попр. - ДВ, бр. 97 от 1999 г.)

Заглавия на членовете за вписване в текста на Конвенцнята за защита на правата на човека и осиовните свободи и в протоколите към нея

(Заглавията на новите чл. от 19 до 51 от конвенцията вече фигурират в този протокол)