Държавен вестник, брой 143 от 4.XII

Република България и Грузия,

наричани по-нататък договарящи страни,

ръководени от желанието за по-нататъшно развитие на приятелските отношения между двете страни и за по-ефективна защита на правата и интересите на своите граждани,

основавайки се на разпоредбите на чл. 73 от Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г.,

решиха да сключат тази консулска конвенция и за тази цел се споразумяха за следното:

Определения

Член 1

В тази конвенция:

1. Изразът "консулство" означава всяко генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;

2. Изразът "консулски окръг" означава района, определен на консулството за изпълнение на консулските функции;

3. Изразът "шеф на консулството" означава лицето, на което е възложено да действа в това качество;

4. Изразът "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително шефа на консулството, натоварено в това му качество да изпълнява консулски функции;

5. Изразът "консулски служител" означава всяко лице, заето в административните или техническите служби на консулството;

6. Изразът "член на обслужващия персонал" означава всяко лице, изпълняващо задачи по обслужването на консулството;

7. Изразът "членове на консулството" означава консулските длъжностни лица, консулските служители и членовете на обслужващия персонал;

8. Изразът "членове на консулския персонал" означава консулските длъжностни лица без шефа на консулството, консулските служители и членовете на обслужващия персонал;

9. Изразът "член на частния персонал" означава лице, заето изключително в частното обслужване на член на консулството;

10. Изразът "консулски помещения" означава използваните изключително за целите на консулството сгради или част от сгради, и принадлежащия към дадената сграда или част от сгради терен, независимо от това кой е техният собственик;

11. Изразът "консулски архив" означава всички книжа, документи, кореспонденция, книги, филми, видео- и звукозаписи, дискети, регистри на консулството заедно с шифъра и кода, картотеки и всякакви предмети от обзавеждането, предназначени да осигуряват тяхното съхраняване и опазване;

12. Изразът "гражданин" означава лице, което е гражданин на една от договарящите страни или лице без гражданство с постоянно местоживеене в една от тези държави;

13. Изразът "плавателен съд" на изпращащата държава означава всяко плавателно средство, с изключение на военните, което има право да издига знамето на изпращащата държава и е регистрирано в тази държава;

14. Изразът "въздухоплавателно средство" на изпращащата държава означава всеки летателен апарат, с изключение на военните, който е регистриран в изпращащата държава и има право да използва отличителните знаци на тази държава.

Откриване на консулства

Член 2

1. Консулство на изпращащата държава може да бъде открито на територията на приемащата държава само със съгласието на приемащата държава.

2. Седалището на консулството, неговият клас, консулският му окръг и броят на консулските длъжностни лица се определят по договореност между изпращащата държава и приемащата държава.

3. По-нататъшни изменения на седалището на консулството, неговия клас, консулския окръг или броя на консулските длъжностни лица могат да се правят от изпращащата държава само със съгласието на приемащата държава.

4. Необходимо е съгласието на приемащата държава също така, ако някое генерално консулство или консулство изрази желание да открие вицеконсулство или консулско агентство не в същия населен пункт, където то се намира.

5. Предварително ясно изразено съгласие на приемащата държава е необходимо също за откриване на канцелария, която е част от съществуващото консулство, извън седалището на последното.

Назначаване на шеф на консулство

Член 3

1. До назначаването на шеф на консулството на изпращащата държава по дипломатически или по друг съответен път трябва да бъде получено съгласието на приемащата държава по отношение на предлаганото лице.

2. Ако приемащата държава не дава съгласието си за назначаването на дадено лице в качеството му на шеф на консулството, то тя не е длъжна да съобщава на изпращащата държава мотивите за своя отказ.

3. Изпращащата държава изпраща по дипломатически път до министъра на външните работи на приемащата държава консулски патент или друг аналогичен документ за назначаването на шеф на консулството. В този документ се посочват пълното име на шефа на консулството, неговото гражданство, класът и консулският окръг, както и местонахождението на консулството.

4. След получаването на консулски патент или на друг аналогичен документ за назначаването на шеф на консулството приемащата държава му издава разрешение, наречено екзекватура, под каквато и да било форма. Приемащата държава, която отказва да издаде екзекватура, не е задължена да съобщава на изпращащата държава мотивите за своя отказ.

5. С изключение на случаите, предвидени в т. 6 на този член и в чл. 4, шефът на консулството може да пристъпи към изпълнение на своите функции едва след издаването на такава екзекватура или на друго разрешение.

6. Приемащата държава може да разреши на шефа на консулството да изпълнява функциите на временна основа до издаването на екзекватура или на друго разрешение. В този случай се прилагат разпоредбите на тази конвенция.

7. Веднага след като шефът на консулството е допуснат, дори временно, да изпълнява своите функции, приемащата държава незабавно уведомява за това компетентните органи на консулския окръг. Освен това тя осигурява вземането на необходими мерки, за да може шефът на консулство да изпълнява задълженията на своята длъжност и да се ползва от предимствата, произтичащи от тази конвенция.

Временно изпълняване функциите на шеф на консулство

Член 4

1. Ако шефът на консулството не може да изпълнява своите функции или ако длъжността шеф на консулството е вакантна, функциите на шеф на консулството могат временно да се изпълняват от временно изпълняващ длъжността шеф на консулството.

2. Пълното име на временно изпълняващия длъжността шеф на консулството се съобщава на Министерството на външните работи на приемащата държава или на посочения от това министерство орган от дипломатическото представителство на изпращащата държава, или ако тази държава няма такова представителство в приемащата държава - от шефа на консулството или ако той не е в състояние да направи това - от който и да е компетентен орган на изпращащата държава. Като общо правило това съобщение се прави предварително.

3. Компетентните органи на приемащата държава оказват на изпълняващия длъжността шеф на консулството помощ и закрила. Докато той оглавява консулството, върху него се разпростират разпоредбите на тази конвенция на същото основание, както за шефа на съответното консулство.

4. Когато член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата държава в приемащата държава е назначен от изпращащата държава в съответствие с разпоредбите на т. 1 на този член за временно изпълняващ длъжността шеф на консулството, той продължава да се ползва с дипломатически привилегии и имунитети, при условие че приемащата държава не възразява против това.

Назначаване на членове на консулския персонал

Член 5

1. Без изключенията, предвидени в разпоредбите на чл. 2, 6 и 7, изпращащата държава може свободно да назначава членове на консулския персонал.

2. Изпращащата държава своевременно уведомява приемащата държава за пълното име, категорията и класа на всички консулски длъжностни лица, освен шефа на консулство, за да може приемащата държава, в случай че пожелае това, да осъществи своите права, предвидени в т. 3 на чл. 7.

3. Приемащата държава издава на всички членове на консулството, както и на членовете на техните семейства, удостоверение за самоличност, признаващо техния статут като служители на консулството или на членовете на техните семейства.

Гражданство на консулските длъжностни лица

Член 6

Консулското длъжностно лице трябва да бъде гражданин на изпращащата държава.

Лица, обявени за persona non grata

Член 7

1. Приемащата държава може по всяко време да уведоми изпращащата държава по дипломатически път, че дадено консулско длъжностно лице е persona non grata или че който и да е член на консулския персонал е неприемлив. В такъв случай изпращащата държава е длъжна съответно да отзове това лице или да прекрати неговите функции в консулството.

2. Ако изпращащата държава откаже да изпълни или не изпълни в течение на разумен срок своите задължения, предвидени в т. 1 на този член, приемащата държава може според случая да оттегли екзекватурата или другия вид разрешение на даденото лице или да престане да го смята за член на консулския персонал.

3. Лице, назначено за член на консулство, може да бъде обявено за неприемливо преди пристигането му на територията на приемащата държава или ако то вече се намира в приемащата държава, преди да е встъпило в длъжност в консулството. При всеки такъв случай изпращащата държава оттегля неговото назначение.

4. В случаите, посочени в т. 1 и 3 на този член, приемащата държава не е длъжна да съобщава на изпращащата държава мотивите на своето решение.

Уведомяване на приемащата държава за назначенията, пристиганията и заминаванията

Член 8

1. Министерството на външните работи на приемащата държава или посоченият от това министерство орган се уведомява:

а) за назначаването на членове на консулство, за тяхното пристигане след назначаването им в консулството, за окончателното им заминаване или прекратяването на техните функции и за всички други изменения, засягащи техния статут, които могат да настъпят по време на службата им в консулството;

b) за пристигането или окончателното заминаване на лице от семейството на член на консулството, което живее постоянно заедно с него, а също така в надлежни случаи за това, че дадено лице става или престава да бъде член на семейството;

c) за пристигането и окончателното заминаване на членове на частния персонал и в съответните случаи за прекратяване на тяхната служба като такива;

d) за наемането и уволняването на лица с постоянно местожителство в приемащата държава като членове на консулство или като членове на частния персонал, имащи право на привилегии и имунитети.

2. Уведомяването за пристигане или окончателно заминаване трябва да се прави по възможност предварително.

Придобиване на консулски и жилищни помещения

Член 9

1. Изпращащата държава има право от свое име или чрез друго упълномощено от нея физическо или юридическо лице в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава и със съгласието на тази държава да придобива собственост, да получава за ползване, да наема или влиза във владение под каквато и да било форма:

а) консулски помещения, резиденция за шефа на консулството, както и жилище за всяко консулско длъжностно лице и за всеки консулски служител, който не е гражданин на приемащата държава или няма постоянно местожителство в тази държава;

b) терена, предназначен за строителство на всички от този род консулски и жилищни помещения.

2. В съответствие с условията, посочени в т. 1 от този член, изпращащата държава може да внася подобрения в консулските помещения или терена.

3. Приемащата държава в случай на необходимост оказва съответната помощ и подкрепа на изпращащата държава при осъществяване на правата, посочени в т. 1 и 2 на този член.

4. Нищо в този член не следва да се тълкува като освобождаващо изпращащата държава от отговорност за спазването на законите и правилниците на приемащата държава, регламентиращи разположението и конструкцията на сградите, както и законите и правилниците, регламентиращи градското планиране и райониране.

Почетни консулски длъжностни лица

Член 10

Ако двете договарящи страни се съгласят да назначат почетно консулско длъжностно лице, те се консултират помежду си по въпроса за сключването на съответните спогодби върху основата на разпоредбите на тази конвенция и нормите на обичайното международно право за определяне на режима, който ще се прилага по отношение на почетните консулски длъжностни лица.

Закрила на консулските помещения и на служителите на консулствата и предоставяне на условия

Член 11

1. Приемащата държава осигурява всички условия за изпълняване на консулски функции в консулството.

2. Приемащата държава се отнася към консулските длъжностни лица с необходимото уважение и предприема всички необходими мерки за предпазване от посегателства върху тяхната личност, свободата и достойнството на консулските длъжностни лица или на другите служители в консулството, които не са граждани на приемащата държава и нямат в приемащата държава статут на чужденци, на които на законно основание е разрешено постоянно местожителство, както и на членовете на семейството, които постоянно живеят с някое от посочените лица.

Национално знаме и герб

Член 12

1. Изпращащата държава има право да използва своето национално знаме и държавен герб в приемащата държава в съответствие с разпоредбите на този член.

2. Националното знаме на изпращащата държава може да бъде окачено и нейният държавен герб може да бъде поставен на сградата, предназначена за консулство, на неговите входни врати, както и на резиденцията на шефа на консулството и на превозните средства, когато това е свързано с изпълнението на служебни цели.

3. При упражняване на правото, предвидено от този член, изпращащата държава спазва законите, правилниците и обичаите на приемащата държава.

Неприкосновеност на консулските помещения

Член 13

1. Консулските помещения са неприкосновени в рамките, предвидени от този член.

2. Органите на приемащата държава могат да влизат в тази част на консулските помещения, която се използва изключително за работа на консулството, само с изричното съгласие на шефа на консулството, на шефа на дипломатическото представителство на изпращащата държава или на лице, определено от един от тях.

3. На приемащата държава се възлага специалното задължение да предприема всички необходими мерки за защита на консулските помещения от всякакъв вид нападения или нанасяне на щети и за предотвратяване нарушаването на спокойствието на консулството или накърняване на неговото достойнство.

4. Консулските помещения, тяхната мебелировка и имуществото на консулството, както и превозните средства не могат да бъдат обект на каквато и да е форма на реквизиция за целите на гражданската отбрана или за каквито и да било други цели.

Неприкосновеност на консулския архив и документи

Член 14

Консулският архив и документи са неприкосновени по всяко време и независимо от мястото, където се намират.

Освобождаване на консулските помещения от данъци

Член 15

1. Консулските помещения и резиденцията на шефа на консулството, чийто собственик или наемател е изпращащата държава или всяко лице, действуващо от нейно име, се освобождават от всякакви държавни, районни и общински данъци, такси и мита, с изключение на тези, събрани като възнаграждение за оказани конкретни услуги.

2. Данъчните вземания, посочени в т. 1 на този член, не се отнасят за тези данъци, мита и такси, с които съгласно законите и правилниците на приемащата държава се облагат лицата, сключили договор с изпращащата държава или с лице, действащо от нейно име.

Свобода на движение

Член 16

Доколкото това не противоречи на законите и правилниците за зоните, достъпът до които е забранен или се регулира по съображения за държавна сигурност, приемащата държава осигурява на всички членове на консулството свобода на движение и пътувания по територията на консулския окръг.

Свобода на съобщенията

Член 17

1. Приемащата държава трябва да разрешава и закриля свободата на съобщенията на консулството за всякакви официални цели. При влизане във връзка с правителството, с дипломатическите представителства и другите консулства на изпращащата държава, където и да се намират те, консулството може да ползва всички подходящи средства за съобщения, включително дипломатически и консулски куриери, дипломатическа или консулска поща и кодирани или шифровани съобщения. Обаче консулството може да инсталира и ползва радиопредавател само със съгласието на приемащата държава.

2. Официалната кореспонденция на консулството е неприкосновена. Изразът "официална кореспонденция" означава цялата кореспонденция, отнасяща се до консулството и неговите функции.

3. Пакетите, съставляващи консулската поща, трябва да носят видими външни знаци, посочващи техния характер, и могат да съдържат само официална кореспонденция, както и документи или предмети, предназначени изключително за официално ползване.

4. Консулската поща не може да бъде нито отваряна, нито задържана. Обаче, ако компетентните органи на приемащата държава имат сериозни основания да предполагат, че пощата съдържа нещо друго освен кореспонденцията, документите или предметите, посочени в т. 3 на този член, те могат да поискат пощата да бъде отворена в тяхно присъствие от упълномощен представител на изпращащата държава. В този случай, ако органите на изпращащата държава откажат да изпълнят това искане, пощата се връща в мястото на изпращането.

5. Консулският куриер се снабдява с официален документ, в който се посочват неговият статут и броят на пакетите, съставляващи консулската поща. С изключение на случаите, когато е взето съгласието на приемащата държава, той не може да бъде нито гражданин на приемащата държава, нито, ако той е гражданин на изпращащата държава, да бъде лице с постоянно местожителство в приемащата държава. При изпълнение на своите функции той се намира под закрилата на приемащата държава, ползва се от лична неприкосновеност и не може да бъде арестуван или задържан под каквато и да е форма.

6. Изпращащата държава, нейните дипломатически представителства и консулствата могат да назначават специални консулски куриери ad hoc. В такива случаи също се прилагат разпоредбите на т. 5 на този член, при условието че посочените в нея имунитети се прекратяват от момента, когато такъв куриер предаде по предназначение поверената му консулска поща.

7. Консулската поща може да бъде поверена на капитана на плавателен съд или на командира на въздухоплавателно средство, който трябва да пристигне в разрешено пристанище или летище. Той трябва да бъде снабден с официален документ, посочващ броя на пакетите, съставляващи пощата, но той не се смята за консулски куриер. По споразумение с местните компетентни органи консулството може да изпрати един от своите членове да вземе пощата непосредствено и безпрепятствено лично от капитана на плавателния съд или командира на въздухоплавателното средство, както и да му предаде такава поща.

Лична неприкосновеност на консулските длъжностни лица

Член 18

1. Консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства се ползват с лична неприкосновеност. Те не могат да бъдат нито арестувани, нито задържани под каквато и да е форма.

2. Приемащата държава трябва да се отнася към консулските длъжностни лица и към членовете на техните семейства с нужното уважение и да предприема всички необходими мерки за предпазване от каквито и да било посегателства върху тяхната лична свобода и достойнство.

Съдебен имунитет

Член 19

Консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства се ползват по всяко време, а консулските служители, ако не са граждани на приемащата държава и постоянно не живеят в нея, се ползват само при изпълнение на консулски функции с наказателен, граждански и административен имунитет в приемащата държава, с изключение на следните граждански искове:

а) произтичащи от договори, сключени от тях, по които те изрично или по подразбиране не са поели върху себе си задължението като представител на изпращащата държава;

b) от трета страна за вреда, причинена при нещастен случай, предизвикан от сухопътно транспортно средство, плавателен съд или въздухоплавателно средство.

Задължения при даване на свидетелски показания

Член 20

1. Членовете на консулство могат да бъдат призовани като свидетели по съдебни или административни производства. Ако консулско длъжностно лице откаже да даде свидетелски показания, спрямо него не може да бъде приложена никаква принудителна мярка или друга санкция.

2. Органът, който изисква свидетелски показания от консулско длъжностно лице, трябва да избягва да възпрепятства това лице при изпълнението на неговите функции. Той може, когато това е възможно, да вземе неговите показания в жилището му или в консулството или да приеме писмените му показания.

3. Членовете на консулството не са длъжни да дават показания за обстоятелствата, отнасящи се до служебните им функции, или да предоставят отнасящите се към техните функции служебна кореспонденция и документи. Те също така не са задължени да дават показания, разясняващи законодателството на изпращащата държава.

Отказ от привилегии и имунитети

Член 21

1. Изпращащата държава може да се откаже по отношение на член на консулството или членове на неговото семейство от привилегиите и имунитетите, предвидени в чл. 18, 19 и 20.

2. С изключение на случая, предвиден в точка 3 на този член, отказът винаги трябва да бъде изричен и за него трябва да бъде съобщено на приемащата държава в писмена форма.

3. Завеждане на дело от консулско длъжностно лице или от консулски служител, когато той би могъл да се възползва от съдебния имунитет съгласно чл. 19, го лишава от правото да се позовава на съдебния имунитет по отношение на който и да е насрещен иск, непосредствено свързан с основния иск.

4. Отказът от съдебен имунитет при гражданско или административно дело не означава отказ от имунитета по отношение на изпълнение на съдебно решение, за което се изисква отделен отказ.

Освобождаване от регистрация за чужденци и от разрешение за престой

Член 22

1. Консулските длъжностни лица, консулските служители и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от всички задължения, предвидени от законите и правилниците на приемащата държава във връзка с регистрацията на чужденци и разрешението за престой.

2. Разпоредбите на т. 1 на този член не се прилагат обаче по отношение на консулски служител, който не е постоянен служител на изпращащата държава, както и по отношение на който и да е член от семейството на такъв служител.

Освобождаване от получаване на разрешение за работа

Член 23

1. Членовете на консулството, що се отнася до изпълнение на работата за изпращащата държава, се освобождават от всякакви задължения, свързани с получаването на разрешение за работа, установени от законите и правилниците на приемащата държава при приемане на работа на чужденци.

2. Частните домашни работници при консулските длъжностни лица и консулските служители, ако те не се занимават в приемащата държава с някаква друга дейност с цел печалба, се освобождават от задълженията, посочени в т. 1 на този член.

Освобождаване от режима на общественото осигуряване

Член 24

1. С изключение на случаите, предвидени в т. 3 на този член, разпоредбите за обществено осигуряване, действащи в приемащата държава, не се прилагат за членовете на консулството и за членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, що се отнася до работата, изпълнявана от тях за изпращащата държава.

2. Освобождаването, предвидено в т. 1 на този член, се разпростира също така по отношение на частните домашни работници, които се намират изключително на служба при членовете на консулството, при условие:

а) че те не са граждани на приемащата държава или нямат постоянно местожителство в нея; и

b) че по отношение на тях се прилагат разпоредбите за обществено осигуряване, действащи в изпращащата държава или в трета държава.

3. Членовете на консулството, наемащи лица, за които не се прилага освобождаването, предвидено в т. 2 на този член, са длъжни да изпълняват задълженията, налагани върху наемателите съгласно законодателството на приемащата държава.

4. Освобождаването, предвидено в т. 1 и 2 на този член, не изключва доброволното участие в системата за обществено осигуряване в приемащата държава, при условие че такова участие се разрешава от тази държава.

Освобождаване от данъци и такси

Член 25

1. Консулските длъжностни лица и консулските служители, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от всички данъци и такси, лични и имуществени, държавни, районни и общински, с изключение на:

а) косвени данъци, които обикновено са включени в цената на стоките или на услугите;

b) данъци и такси върху частните недвижими имоти, разположени на територията на приемащата държава, с изключенията, предвидени от разпоредбите на чл. 15;

c) данъци върху наследство или такси за прехвърляне на имоти, събирани от приемащата държава, с изключенията, предвидени в разпоредбите на буква "b" на чл. 27;

d) данъци и такси, събирани за конкретен вид услуги;

e) такси за регистриране, съдебни такси, ипотечни такси и марки, с изключенията, предвидени в разпоредбите на чл. 15.

2. Членовете на обслужващия персонал се освобождават от данъци и такси върху заплатите, които получават за своята работа.

3. Членовете на консулството, които ползват лица, заплатата на които не се освобождава от данък върху дохода в приемащата държава, трябва да спазват задълженията, които законите и правилниците на тази държава налагат на работодателя по отношение на събирането на данък върху дохода.

Освобождаване от митнически сборове и преглед

Член 26

1. Приемащата държава в съответствие с приетите от нея закони и правилници разрешава да се внасят и освобождават от всякакви митнически сборове и други подобни облагания, с изключение на разноски за склад, превоз и други подобни услуги:

a) предметите, предназначени за официално ползване от консулството;

b) предметите, предназначени за лично ползване от консулското длъжностно лице или от членовете на семейството му, живеещи заедно с него, включително и предметите, предназначени за неговото обзавеждане. Количеството на потребителските стоки не трябва да превишава количеството, необходимо за непосредствена употреба от съответните лица.

2. Консулските служители се ползват от привилегиите и освобождаването, посочени в т.1 на този член, по отношение на предметите, внесени по време на тяхното първоначално обзавеждане.

3. Личният багаж на консулските длъжностни лица и на членовете на техните семейства, живеещи с тях, който пътува заедно с тези лица, се освобождава от митнически преглед. Той може да бъде подложен на митнически преглед само ако има сериозни основания да се предполага, че съдържа предмети, различни от посочените в буква "b" на т. 1 на този член, или предмети, чийто внос и износ е забранен от законите и правилниците на приемащата държава, или които попадат под нейните карантинни закони и правилници. Този преглед трябва да се извършва в присъствие на съответното консулско длъжностно лице или член на неговото семейство.

Наследяване на член на консулството или на член на неговото семейство

Член 27

В случай на смърт на член на консулството или на член на неговото семейство, живеещ заедно с него, приемащата страна трябва:

а) да разрешава изнасянето на движимото имущество на починалия, с изключение на имуществото, което е било придобито в приемащата държава и което е обект на забрана за износ в момента на смъртта;

b) да не събират никакви държавни, районни или общински данъци върху наследство или за прехвърляне на движимо имущество, което се намира в приемащата държава единствено поради пребиваването в тази държава на починалото лице, като член на консулството или член на неговото семейство.

Освобождаване от лични повинности и задължения

Член 28

Приемащата държава освобождава членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, от всякакви трудови и държавни повинности, независимо от техния характер, а също така от военни задължения, като реквизиции, контрибуции и настаняване на военни в квартирите им.

Начало и край на консулските привилегии и имунитети

Член 29

1. Всеки член на консулството се ползва от привилегиите и имунитетите, предвидени от тази конвенция, от момента на влизането му на територията на приемащата държава, пътувайки, за да заеме своя пост или ако той вече се намира на тази територия, от момента, когато е пристъпил към изпълнение на задълженията си.

2. Членовете на семейството на член на консулството, живеещи заедно с него, както и членовете на неговия частен персонал, които не са граждани на приемащата държава или граждани на изпращащата държава, с постоянно местоживеене на територията на приемащата държава, се ползват от привилегиите и имунитетите, предвидени от тази конвенция, от момента на предоставянето на члена на консулството на привилегии и имунитети в съответствие с т. 1 на този член или от момента на влизането им на територията на приемащата държава, или от момента, когато те са станали членове на неговото семейство или на неговия частен персонал в зависимост от това, кое е станало по-късно.

3. Когато функциите на член на консулството се прекратят, неговите привилегии и имунитети, а също така привилегиите и имунитетите на членовете на неговото семейство, живеещи заедно с него, или на членовете на частния му персонал се прекратяват обикновено в момента, когато даденото лице напуска приемащата държава или след изтичането на разумен срок, за да направи това, в зависимост кой от тези моменти ще настъпи по-рано, но до това време те продължават да съществуват, дори в случай на въоръжен конфликт. Що се отнася до лицата, посочени в т. 2 на този член, техните привилегии и имунитети се прекратяват, когато те престанат да бъдат членове на семейството на член на консулството или напуснат работата си при него, с уговорка обаче, че ако такива лица имат намерение да напуснат приемащата държава в течение на разумен срок, техните привилегии и имунитет се запазват до момента на тяхното заминаване.

4. По отношение обаче на действията, извършвани от консулско длъжностно лице или от консулски служител при изпълнение на своите функции, съдебният имунитет продължава да съществува без ограничаване във време.

5. В случай на смърт на член на консулството, членовете на неговото семейство, живеещи заедно с него, продължават да се ползват от предоставените им привилегии и имунитети до момента на напускането от тях на приемащата държава или до изтичането на разумен срок за напускане на приемащата държава в зависимост кой от тези моменти ще настъпи по-рано.

Уважаване на законите и правилниците на приемащата държава

Член 30

1. Без накърняване на техните привилегии и имунитети, всички лица, ползващи се от привилегии и имунитети, са длъжни да уважават законите и правилниците на приемащата държава. Те също така са длъжни да не се намесват във вътрешните работи на тази държава.

2. Консулските помещения не трябва да се ползват за цели, несъвместими с изпълнението на консулски функции.

3. Разпоредбите на т. 2 на този член не изключват възможността да се настанят в една част от сградата, където се намират консулските помещения, канцелариите на други организации или представителство, при условие че помещенията, предоставени за тези канцеларии, бъдат отделени от тези, които се използват от консулството. В този случай посочените канцеларии за целите на тази конвенция не се считат като съставляваща част от консулските помещения.

Застраховка срещу щети, нанесени на трети лица

Член 31

Членовете на консулството трябва да спазват всички изисквания, предвиждани от законите и правилниците на приемащата държава, по отношение на застраховките за щети, които могат да бъдат причинени на трети лица във връзка с използването на сухопътно превозно средство, плавателен съд или въздухоплавателно средство.

Специални разпоредби относно частната дейност с приходоносна цел

Член 32

1. Консулските длъжностни лица не трябва да се занимават в приемащата държава с никаква професионална или търговска дейност за своя лична изгода.

2. Привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция, не се предоставят:

а) на консулски служители или членове на обслужващия персонал, които упражняват в приемащата държава частна дейност с приходоносна цел;

b) на членове на семейството на лицето, посочено в буква "а" на тази точка или на членовете от частния му персонал;

с) на членове на семейството на член на консулството, които сами се занимават в приемащата държава с частна дейност с приходоносна цел.

Граждани или постоянни жители на приемащата държава

Член 33

Служителите на консулството, с изключение на консулските длъжностни лица, които са граждани на приемащата държава или постоянно живеят в нея, и членовете на техните семейства, както и частният домашен персонал се ползват с предимства, привилегии и имунитет само дотолкова, доколкото това им е предоставено от приемащата държава. Приемащата държава обаче трябва да упражнява своята юрисдикция по отношение на тези лица по такъв начин, че това да не създава пречки при изпълнение функциите на консулството.

Изпълнение на консулски функции

Член 34

Консулските функции се изпълняват от консулствата. Те се изпълняват също така от дипломатическите представителства в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

Изпълнение на консулски функции от дипломатическите представителства

Член 35

1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат, доколкото контекстът позволява това, в случаите на изпълнение на консулски функции от дипломатическото представителство.

2. Пълното име на членовете на дипломатическото представителство, които са натоварени да изпълняват консулски функции на представителството, се съобщават на Министерството на външните работи на приемащата държава или на органа, посочен от това министерство.

3. При изпълнение на консулски функции дипломатическото представителство може да се обръща както към местните, така и към централните органи на приемащата държава по начин, който е разрешен от законите, правилниците и обичаите на приемащата държава.

4. Привилегиите и имунитетите на членовете на дипломатическото представителство, посочени в т. 2 на този член, продължават да се регулират от нормите на международното право относно дипломатическите отношения.

Изпълнение на консулски функции в границите и извън границите на консулския окръг, в трета държава или от името на трета държава

Член 36

1. Консулското длъжностно лице има право да изпълнява в границите на своя консулски окръг консулските функции, посочени в тази конвенция.

2. Консулското длъжностно лице може със съгласие на приемащата държава да изпълнява консулски функции извън границите на своя консулски окръг.

3. Изпращащата държава може след уведомяване на съответните държави да възложи на консулството, установено в приемащата държава, да изпълнява консулски функции в трета държава, ако няма определено изразено възражение от страна на приемащата държава.

4. След съответно уведомление на приемащата държава консулството на изпращащата държава може, ако приемащата държава не се противопостави, да изпълнява консулски функции в приемащата държава от името на трета държава.

Консулски функции

Член 37

Имайки предвид разпоредбите на другите свързани с това членове на тази конвенция, консулските функции се състоят във:

а) защита в приемащата държава на интересите на изпращащата държава и на нейните граждани и юридически лица в границите, допускани от международното право;

b) съдействие за развиване на търговски, икономически, културни и научни връзки между изпращащата държава и приемащата държава, а също така съдействие за развиване по друг начин на приятелски отношения между тях в съответствие с разпоредбите на тази конвенция;

с) изясняване с всички законни средства на условията и развитието на търговския, икономическия, културния и научния живот в приемащата държава, съобщаване за тях на правителството на изпращащата държава и предоставяне на сведения на заинтересуваните лица;

d) издаване, продължаване, анулиране на паспорти и други документи за пътуване на граждани на изпращащата държава, както и на визи или съответни документи на лица, желаещи да посетят изпращащата държава;

е) оказване на помощ и съдействие на граждани и юридически лица на изпращащата държава;

f) получаване на помощ от компетентните органи на приемащата държава при определяне местонахождението на граждани на изпращащата държава, когато става дума за тяхното благосъстояние или от други хуманитарни съображения;

g) защита на правата на гражданите на изпращащата държава за срочно отпътуване от приемащата държава при следните условия:

I. изпълнение при възникване на особени обстоятелства на административни и съдебни процедури, отнасящи се до лице, което има намерение да отпътува;

II. изпълнение от лицето с намерение да отпътува на общоприетите формалности, свързани с отпътуването, при условие че изпълнението на тези изисквания не носи дискриминационен характер и не се използва, за да попречи на това срочно отпътуване.

h) изпълняване на някои функции от административен характер, при условие че това не противоречи на законите и правилниците на приемащата държава;

i) защита на интересите на гражданите и юридическите лица на изпращащата държава в случай на наследяване на територията на приемащата държава в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава;

j) охрана в рамките, установени от законите и правилниците на приемащата държава, на интересите на малолетни, непълнолетни и недееспособни граждани на изпращащата държава, особено когато се налага установяването над такива лица на настойничество и попечителство;

k) като се съблюдават практиката и процедурата, действащи в приемащата държава, да представляват гражданите на изпращащата държава и да се осигури подходящото им представяне пред съдебни или други органи на приемащата държава, за да се поиска в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава вземането на предварителни мерки с оглед охраната на правата и интересите на тези граждани, когато поради отсъствие или поради друга причина те не могат своевременно да защитават своите права и интереси;

l) предаване на съдебни и несъдебни документи или изпълнение на съдебни поръчки или поръчки за снемане на показания, предназначени за съда на изпращащата държава, в съответствие с действащите международни споразумения или при липса на такива споразумения по всеки друг начин, съвместим със законите и правилниците на приемащата държава;

m) упражняване на предвидените от законите и правилниците на изпращащата държава права на контрол и инспекция на плавателните съдове, плаващи под флага на изпращащата държава, и на въздухоплавателните средства, регистрирани в тази държава, както и по отношение на техните екипажи;

n) оказване на помощ на плавателните съдове и въздухоплавателните средства, посочени в буква "m" на този член, и на техните екипажи, приемане на декларации за пътуването на тези плавателни съдове, преглеждане и оформяне на техните документи и без да се накърняват правата на органите на приемащата държава, разследване на всякакви произшествия, станали по време на пътуването, и разрешаване на всякакви спорове между капитана, командния състав и моряците, доколкото това се предвижда от законите и правилниците на изпращащата държава;

o) упражняване на всички други функции, възложени на консулството от изпращащата държава, които не се забраняват от законите и правилниците на приемащата държава, или за изпълнението на които приемащата държава не се противопоставя, или които са предвидени от действуващите международни договори между изпращащата държава и приемащата държава.

Консулски достъп

Член 38

1. Консулските длъжностни лица могат свободно да поддържат връзка с граждани на изпращащата държава и да имат достъп до тях. Гражданите на изпращащата държава имат същата свобода, що се отнася до отношенията им с консулските длъжностни лица на изпращащата държава и достъпа им до тях.

2. Консулските длъжностни лица могат да се обръщат към компетентните органи на приемащата държава за съдействие при издирването на безследно изчезналите граждани на изпращащата държава.

Функции при арестуване или съдебно преследване

Член 39

1. В случай на арестуване на който и да е гражданин на изпращащата държава на територията на консулския окръг компетентните органи на приемащата държава незабавно, но не по-късно от четири дни от датата на ареста, уведомяват за това консулството на изпращащата държава.

2. Всяко съобщение, адресирано до консулството от гражданин на изпращащата държава, намиращ се под арест, незабавно се предава от компетентните органи на приемащата държава на това консулство.

3. Консулското длъжностно лице има право да посещава арестувания гражданин на изпращащата държава, за да разговаря с него, както и за да предаде или получи от него кореспонденция и пратки и да предприеме мерки за осигуряване на неговото юридическо представяне. Разрешение за първото от тези посещения се дава за срок до три дни. Разрешение за следващите посещения се дава след определени периоди от време, но не по-рядко от два пъти на месец.

4. Консулските длъжностни лица се въздържат от предприемане на каквито и да било мерки от името на арестувания гражданин на изпращащата държава, ако този гражданин в присъствието на консулското длъжностно лице определено възразява срещу такива действия.

5. Приемащата държава информира гражданите на изпращащата държава, които са под стража или са подсъдни, или подлежат на съдебно издирване, за разпоредбите на този член, за което се внася съответното вписване в материалите за наказателното производство.

6. В този член позоваването на лице, което е арестувано, включва позоваването на лице, намиращо се под стража, арестувано или подложено на някаква друга форма на ограничаване на свободата на личността, включително и лице, намиращо се в предварителен арест в очакване на съдебно разследване или излежаващо наказание лишаване от свобода в съответните места на територията на приемащата държава.

7. Правата, изложени в този член, се осъществяват в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава, при условие че тези закони и правилници способстват за пълното постигане на целите, за които са предназначени тези права.

Функции по отношение на наследяване

Член 40

1. Компетентните органи на приемащата държава за най-кратко време уведомяват консулското длъжностно лице за смъртен случай на територията на неговия консулски окръг на лице, което на тези органи е известно като гражданин на изпращащата държава, а също така информира консулското длъжностно лице за наличието на наследствено имущество, завещание, както и за това, че определено лице, намиращо се или представено на територията на приемащата държава, е назначено да се разпорежда с това имущество.

2. Компетентните органи на приемащата държава в най-кратък срок информират консулското длъжностно лице за наследственото имущество, оставено на територията на приемащата държава, тогава, когато наследник или отказополучател е изпращащата държава или лице, което е известно на тези компетентни органи като гражданин на изпращащата държава.

3. В случай че консулското длъжностно лице първо узнае за смъртен случай на територията на приемащата държава на гражданин на изпращащата държава или за наличието на територията на приемащата държава на наследствено имущество, оставено от починал гражданин на изпращащата държава, то информира за това компетентните органи на приемащата държава.

4. Консулското длъжностно лице по отношение на въпросите за наследство, разгледани в т. 1, 2 и 3 на този член, както и дотолкова, доколкото това е допустимо в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава, има право:

а) да моли приемащата държава да предприеме мерки или лично да предприеме действия за осигуряване на защитата, съхраняването и разпореждането с това наследство;

b) да присъства или по някакъв начин да участва в предприемането на мерките, за които се споменава в буква "a" на тази точка;

c) да подсигурява представянето на гражданина на изпращащата държава, който има законен интерес от това имущество и който не присъства в приемащата държава и няма в нея представител.

5. В случай, когато в съответствие с буква "с" на т. 4 на този член се предприемат мерки за осигуряване на представянето, това представяне действа дотогава, докато представените по този начин лица не назначат свои собствени представители или не поемат отговорността за защитата на своите права и интереси.

6. Ако, който и да е гражданин на изпращащата държава почине през периода на своето временно пребиваване на територията на приемащата държава и при това няма в тази държава постоянно местожителство, консулското длъжностно лице, съобразявайки се със закона на изпращащата държава, може да влезе във владение и да се разпорежда с документите, парите и другото лично имущество на починалия, при условие че на територията на приемащата държава няма лице, имащо право да претендира за такива документи, пари или лично имущество. Правата за временно владеене се предават в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава по съответния начин на назначения разпоредител или на друго упълномощено лице.

7. Изпращащата държава и приемащата държава съдействат за предаване на наследството:

a) чрез издаване на разрешение за износ и внос на предметите, които са част от наследството, в случаите, когато износът и вносът на тези предмети не е непосредствено забранен от законите и правилниците на държавите, от които се изисква издаването на разрешение за износа или вноса;

b) чрез издаване на разрешение за реализиране на която и да е част от наследството, която не се изнася в съответствие с разпоредбите на буква "a" на тази точка;

c) чрез издаване на разрешение за превод на чистата печалба от такава реализация, с изключение на възнагражденията, данъците и митата на отказополучателя в държавата по местоживеене във валутата на изпращащата държава или друга свободно конвертируема валута.

8. Консулското длъжностно лице може от името на гражданин на изпращащата държава, ако този гражданин не е на територията на приемащата държава, да получи от съда, органите или от отделни лица пари или друга собственост, върху която даденият гражданин има право във връзка със смъртта на всяко лице, включително на наследството, плащанията, извършени в съответствие със законите за изплащане на компенсации във връзка с нещастни случаи, както и на плащания по застрахователни полици във връзка със застраховка живот.

Функции по въпросите на гражданството и регистрирането на актове за гражданско състояние

Член 41

1. Консулското длъжностно лице има право:

a) да приема в съответствие със законите на изпращащата държава молби по отношение на гражданството;

b) да води на отчет гражданите на изпращащата държава;

c) да регистрира раждане, смърт, промяна в личното, бащиното и фамилното име, установяването на бащинство, осиновяване на граждани на изпращащата държава и да издава съответните документи, съгласно законодателството на изпращащата държава, ако това не противоречи на законодателството на приемащата държава;

d) да регистрира бракове в съответствие със законодателството на изпращащата държава и ако това не противоречи на законодателството на приемащата държава, при условие че двете лица, встъпващи в брак, са граждани на изпращащата държава, и да издава брачни свидетелства.

2. Разпоредбите на т. 1 на този член не освобождават съответните лица от задълженията да спазват законите и правилниците на приемащата държава.

Нотариално засвидетелстване и легализация

Член 42

1. В съответствие със законите и правилниците на изпращащата държава консулското длъжностно лице има право:

а) по молба на всяко лице, независимо от неговото гражданство, да му издава различни документи за ползване в приемащата държава, ако издаването на такива документи не противоречи на законите и правилниците на приемащата държава;

b) по молба на граждани на изпращащата държава да им издава различни документи за ползване в приемащата държава или извън нейните предели, ако издаването на такива документи не противоречи на законите и правилниците на приемащата държава;

c) да превежда документи на официалния език на изпращащата държава или на приемащата държава и да удостоверява верността на този превод;

d) да легализира документи, издадени от компетентните органи на изпращащата държава и на приемащата държава;

e) да съставя, удостоверява и приема за съхранение завещания на граждани на изпращащата държава;

f) да съставя и удостоверява актове и сделки между гражданите на изпращащата държава, доколкото такива актове и сделки не противоречат на законодателството на приемащата държава и не се отнасят до придобиване или предаване правото на недвижим имот;

g) да съставя и удостоверява актове и сделки между гражданите на изпращащата държава, от една страна, и гражданите на други държави, от друга страна, доколкото тези актове и сделки се отнасят изключително до имоти или права в изпращащата държава и засягат дела, подлежащи на разглеждане в тази държава, при условие че тези актове и сделки не противоречат на законодателството на приемащата държава;

h) да удостоверява подписите на гражданите на изпращащата държава върху всякакъв вид документи;

i) да приема на съхранение имущество и документи на граждани на изпращащата държава, ако това не противоречи на законодателството на приемащата държава;

j) да извършва други нотариални функции съгласно законодателството на изпращащата държава, ако това не противоречи на законодателството на приемащата държава.

2. Съставените удостоверения или преведени от консулското длъжностно лице документи в съответствие с т. 1 на този член ще се разглеждат в приемащата държава като документи, имащи същото юридическо значение и доказателствена сила, както, ако бяха документи, съставени, удостоверени или преведени от компетентните органи и учреждения на приемащата държава, при условие че те съответстват на законодателството на приемащата държава. В случай че това е необходимо, съгласно законите и правилниците на приемащата държава документите трябва да бъдат легализирани.

Функции по отношение на опека и попечителство

Член 43

1. В случай на наличие у компетентните органи на приемащата държава на съответна информация те са длъжни незабавно да уведомят компетентното консулство за всеки случай, когато назначението на опекун или попечител отговаря на интересите на непълнолетното или друго лице, нямащо пълна дееспособност и явяващо се гражданин на изпращащата държава.

2. Консулското длъжностно лице има право да предлага на компетентните власти на приемащата държава имената на подходящи лица за назначаване като опекуни или попечители.

Оказване помощ на плавателни съдове

Член 44

1. Консулското длъжностно лице има право да оказва необходимата помощ и съдействие на плавателен съд на изпращащата държава, намиращ се в пристанище или на котвена стоянка в приемащата държава или във вътрешните и териториалните води на приемащата държава.

2. Консулското длъжностно лице има право да се среща, да се свързва с капитана и с членовете на екипажа на плавателния съд и на всяко друго място в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава.

3. Консулското длъжностно лице може да се обръща към компетентните органи на приемащата държава и да изисква от тях съдействие при осъществяването на своите функции по всички въпроси, свързани с плавателен съд на изпращащата държава, а така също и по отношение на капитана, членовете на екипажа и товара.

Оказване на помощ на капитана и на екипажа

Член 45

1. В степен, в която посочените по-долу действия не противоречат на законите и правилниците на приемащата държава, консулското длъжностно лице има право:

a) да разследва всякакви произшествия, станали на борда на плавателния съд на изпращащата държава, да разпитва капитана и който и да е член на екипажа по повод тези произшествия, да проверява документите на плавателния съд, да получава информация относно маршрута на плавателния съд и крайния пункт на плаването, а така също да оказва помощ във връзка с пристигането и заминаването на плавателния съд или неговия престой в пристанището;

b) да разрешава спорове между капитана и членовете на екипажа, включително и спорове по работната заплата и трудовите договори;

c) да извършва необходимите формалности, свързани с наемането и уволнението на капитана или на членове на екипажа;

d) да осигурява медицинското обслужване на капитана, на членовете на екипажа, на пътниците на плавателния съд, както и да предприема мерки за тяхното завръщане в изпращащата държава;

е) да получава, съставя, заверява или да продължава срока на действие на всяка декларация или на друг документ, предвиден от законите и правилниците на изпращащата държава във връзка с плавателния съд на изпращащата държава или неговия товар;

f) да предприема други мерки за прилагане на законите и правилниците на изпращащата държава по отношение на търговското корабоплаване.

2. Консулското длъжностно лице има право, в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава, да придружава капитана или който и да е член на екипажа при явяването им пред съдилища или пред други органи на приемащата държава, за да им оказва помощ.

Защита на интересите в случай на провеждане на разследване на борда на плавателния съд

Член 46

1. В случай че съдилищата или други компетентни органи на приемащата държава имат намерение да предприемат принудителни мерки или да проведат разследване на борда на плавателен съд на изпращащата държава, който се намира във вътрешните води, териториалното море или във вътрешните водни пътища на приемащата държава, консулското длъжностно лице трябва предварително да бъде уведомено за това от компетентните органи на приемащата държава, за да може то да присъства при предприемането на тези мерки. Ако консулското длъжностно лице не е присъствало при предприемането на такива мерки, компетентните органи на приемащата държава по негова молба информират за тях в писмена форма консулството. Ако срочният характер на мерките, които трябва да бъдат предприети, не позволява да се изпрати предварително уведомление на консулското длъжностно лице, компетентните органи на приемащата държава информират консулското длъжностно лице в писмена форма за този факт и за предприетите мерки дори и тогава, когато консулското длъжностно лице не е отправило молба за това.

2. Разпоредбите на т. 1 на този член се прилагат също така и в случай, че капитанът или някой от членовете на екипажа трябва да бъде разпитан на брега от компетентните органи на приемащата държава по въпроси, отнасящи се до плавателния съд.

3. С изключение на случаите, когато това става по молба или с разрешение на консулското длъжностно лице или на капитана на плавателния съд на изпращащата държава, съдебните или други компетентни органи на приемащата държава не могат да се намесват на борда на плавателния съд на изпращащата държава в неговия вътрешен ред по въпроси, отнасящи се до взаимоотношенията между членовете на екипажа, трудовите отношения, дисциплината на борда на плавателния съд и други правила от вътрешен характер, имащи отношение към плавателния съд, при условие че не се нарушават законите и правилниците по осигуряване на спокойствието и сигурността на приемащата държава.

4. Разпоредбите на този член не се прилагат обаче по отношение на обикновените мерки, свързани с митническия, паспортния и санитарния контрол, или към мерките, предприети от компетентните органи на приемащата държава по молба или със съгласието на капитана на плавателния съд. Този член не засяга правата и задълженията на страните, произтичащи от многостранните договори.

Помощ в случай на повреда на плавателен съд

Член 47

1. Ако плавателен съд на изпращащата държава се е разбил, заседнал или е претърпял друго бедствие във вътрешните води или в териториалното море на приемащата държава, компетентните органи на приемащата държава в най-кратък срок уведомяват за това консулското длъжностно лице и го информират за мерките, предприети за спасяването на пътниците, екипажа, плавателния съд и на неговия товар.

2. Консулското длъжностно лице може да оказва помощ на плавателния съд на изпращащата държава, на членовете на неговия екипаж и на пътниците на плавателния съд, които са граждани на изпращащата държава, или да се обръща за помощ към приемащата държава.

3. В случаите, когато нито собственикът на плавателния съд на изпращащата държава, нито капитанът или друго упълномощено лице могат да предприемат необходимите мерки за осигуряване на охраната и спасяването на плавателния съд или неговия товар, или за да се разпоредят с тях, консулското длъжностно лице на изпращащата държава от името на собственика предприема такива мерки, каквито би предприел собственикът на плавателния съд или товара при този случай, или се обръща към приемащата държава с молба да предприеме такива мерки.

4. Разпоредбите на т. 1, 2 и 3 на този член се прилагат също така по отношение на предметите, принадлежащи на гражданин на изпращащата държава или на трета държава, които са били намерени на брега или във водите на приемащата държава или са доставени в пристанище на приемащата държава.

5. Компетентните органи на приемащата държава оказват всякаква необходима помощ на консулското длъжностно лице при предприемането на мерки за спасяването на плавателния съд на изпращащата държава.

6. Плавателният съд на изпращащата държава, който се е повредил, както и неговият товар и имущество се освобождават от митнически, пристанищни и други такси, данъци и глоби в приемащата държава, с изключение на случаите, когато плавателният съд и неговият товар са задържани в тази държава в очакване те да бъдат издължени.

7. Разпоредбите на чл. 44-47 на тази конвенция се прилагат дотолкова, доколкото не влизат в противоречие с разпоредбите на чл. 15 на Спогодбата между Република България и Грузия за морско търговско корабоплаване, сключена на 19.I.1995 г.

Функции по отношение на въздухоплавателните средства

Член 48

Разпоредбите на чл. 44-47 на тази конвенция се прилагат съответно по отношение на гражданските въздухоплавателни средства в такава степен, в каквато те не противоречат на която и да е международна спогодба в областта на гражданското въздухоплаване, която е в сила между двете държави.

Отношения с органите на приемащата държава

Член 49

При изпълняване на своите функции консулските длъжностни лица могат да се обръщат:

а) към компетентните местни органи на своя консулски окръг;

b) към компетентните централни органи на приемащата държава, дотолкова, доколкото това е допустимо от законите, правилниците и обичаите на приемащата държава или съответните международни договори.

Консулски такси

Член 50

1. Консулството може да събира на територията на приемащата държава консулски такси, както и други суми за направени допълнителни разходи, свързани с консулското обслужване.

2. Сумите, за които е споменато в т. 1 на този член, и квитанциите за получаването на такива суми се освобождават в приемащата държава от всички данъци и такси.

3. Приемащата държава разрешава на консулството да внася събраните по този начин суми на своя официална банкова сметка.

Прекратяване на функциите на член на консулството

Член 51

Функциите на член на консулството се прекратяват при следните случаи:

а) при уведомление от изпращащата държава до приемащата държава, че функциите на даден служител са прекратени;

b) при оттегляне на екзекватурата или на друго разрешение, издадено от приемащата държава съгласно чл. 3;

с) при уведомление от приемащата държава до изпращащата държава, че тя е престанала да смята въпросното лице за член на консулския персонал.

Напускане на приемащата държава

Член 52

Приемащата държава трябва дори в случай на въоръжен конфликт да предостави на служителя от консулството и на частните домашни работници, които не са граждани на приемащата държава или постоянно живеещи на нейна територия чужденци, както и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, независимо от тяхното гражданство, време и условия, необходими, за да могат те да се подготвят за заминаване и да заминат колкото се може по-бързо след прекратяване на функциите на съответните служители. По-конкретно, той трябва да предостави в случай на необходимост на тяхно разпореждане транспортните средства, които са необходими на самите тях или за тяхното имущество, придобито в приемащата държава, изнасянето на което при заминаване не е забранено.

Охрана на консулските помещения и архив, както и на интересите на изпращащата държава при изключителни обстоятелства

Член 53

1. В случай на прекъсване на консулските отношения между двете държави:

а) приемащата държава трябва, даже в случай на въоръжен конфликт, да опазва консулските помещения, както и имуществото на консулството и консулския архив;

b) изпращащата държава може да повери охраната на консулските помещения, както и имуществото, което се намира в тях , и консулския архив на трета държава, приемлива за приемащата държава;

с) изпращащата държава може да повери защитата на своите интереси и интересите на своите граждани на трета държава, приемлива за приемащата държава.

2. В случай на временно или окончателно закриване на консулството се прилагат разпоредбите на буква "а" на т. 1 на този член. Освен това:

а) ако изпращащата държава няма в приемащата държава дипломатическо представителство, но има на територията на тази държава друго консулство, на това консулство може да бъде поверена охраната на помещенията на закритото консулство заедно с намиращото се в него имущество и консулски архив и със съгласието на приемащата държава, изпълнение на консулски функции в района на това консулство;

b) ако изпращащата държава няма в приемащата държава дипломатическо представителство, нито друго консулство, прилагат се разпоредбите на букви "b" и "c" на т. 1 на този член.

Допълнения и изменения

Член 54

В случай на необходимост страните по взаимно съгласие могат да внасят в текста на тази конвенция изменения и допълнения, които влизат в сила, съгласно процедурата, разгледана в чл. 55 на тази конвенция.

Влизане в сила и срок на действие

Член 55

1. Тази конвенция подлежи на ратификация и влиза в сила на тридесетия ден след размяната на ратификационните документи.

2. Тази конвенция остава в сила до изтичането на шест месеца, считано от деня, когато една от договарящите страни по дипломатически път в писмена форма представи на другата договаряща страна писмено уведомление за своето намерение да денонсира тази конвенция.

Подписана в град София на 15 декември 1997 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, грузински и руски език, при което всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването за меродавен се счита текстът на руски език.

(ОБН. - ДВ, БР. 96 ОТ 2014 Г.)

Министерството на външните работи прави следната поправка в Консулската конвенция между Република България и Грузия (ДВ, бр. 143 от 1998 г.): думите "В сила от 27 декември 1998 г." да се четат "В сила от 26 декември 1998 г.".