Държавен вестник, брой 145 от 9.XII

Правителството на Република България и Австрийското федерално правителство, наричани по-нататък "договарящи страни",

водени от желанието да регулират взаимното приемане на собствени граждани и граждани на трети страни, които са влезли без разрешение на територията на другата договаряща страна,

се договориха за следното:

ПРОТОКОЛ

ПРОТОКОЛ

за прилагане на Спогодбата между Правителството на Република България и Австрийското федерално правителство за обратно приемане на лица, влезли без разрешение на територията на другата страна

(Спогодба за обратно приемане)

За прилагането на спогодбата за обратно приемане на лица, влезли без разрешение на територията на другата страна (наричана "Спогодба за обратно приемане"), правителството на Република България и Австрийското федерално правителство се договориха за следното:

I Към чл. 1

(1) Гражданството може да бъде доказано чрез:

- удостоверения за гражданство;

- всякакъв вид паспорти (национални паспорти, групови паспорти, дипломатически паспорти, служебни паспорти, документи, заместващи паспорта);

- лични карти;

- военни паспорти и военни лични карти;

- служебно издадени документи, от които е видно гражданството;

- корабни дневници и моряшки паспорти;

- получени от власти сведения, съдържащи ясни показания.

(2) С представянето на посочените в ал. 1 валидни доказателства се счита, че гражданството е доказано. Опровержения на доказателствата са допустими.

(3) Предположението за гражданството се обосновава достоверно въз основа на:

- копия на посочените в ал. 1 доказателствени средства;

- свидетелства за правоуправление на моторни превозни средства;

- актове за раждане;

- служебни карти;

- копия на посочените документи;

- свидетелски показания;

- лични показания на въпросното лице;

- езика на въпросното лице.

(4) В случаите на предположението за гражданството, същото се счита за доказано за договарящите страни, докато замолената договаряща страна не го опровергае.

(5) Посочените в ал. 1 и 3 документи са достатъчни като доказателство или предположение за гражданство при условие, че предприета проверка от компетентните органи на другата договаряща страна не докаже противното.

(6) Ако молещата договаряща страна приеме обратно отново лице, тъй като при допълнителна проверка е било установено, че то не е притежавало гражданството на замолената договаряща страна, то тя трябва да върне обратно на молещата договаряща страна всички документи на лицето.

(7) Компетентните органи за получаване на писменото уведомяване са дипломатическите мисии или консулските представителства на другата договаряща страна.

II Към чл. 2, ал. 1

(1) Молбата за установяване на гражданството наред с личните данни на лицето трябва при необходимост да съдържа следните данни:

- необходимите за установяването на гражданството информации;

- информация за евентуална налагаща се поради заболяване или възраст специална помощ, грижа или необходимост от придружаване на подлежащото на предаване лице с негово съгласие;

- други в отделни случаи необходими защитни мерки или мерки за сигурност при предаването.

Към молбата, доколкото съществуват, трябва да се приложат фотокопия на съответните документи, както и две снимки.

(2) Ако дипломатическата мисия или консулското представителство на замолената договаряща страна не може да установи окончателно самоличността на подлежащото на предаване лице, то тя може да поиска от молещата договаряща страна допълнителен разпит. Спазвайки предвидените срокове, на този разпит при вземане на показания от въпросното лице във възможно най-кратък срок може да присъства представител на дипломатическата мисия или консулското представителство.

III Към чл. 4, ал. 1

(1) Молбата за обратно приемане трябва да съдържа данни относно доказателствените средства или предположението за пребиваването на територията на замолената договаряща страна или транзитното преминаване през нея и доколкото е възможно, следните допълнителни данни:

- данни за самоличността на подлежащото за предаване лице (и по-специално лично, съответно бащино и фамилно име, предишни имена, прякори, дата и място на раждане, пол, гражданство, последно местожителство в страната на произхода);

- лични документи (и по-специално вид, номер, място и дата, институция на издаване, срок на валидност);

- дата, час, място и начин на незаконното влизане в страната;

- данни за незаконното пребиваване;

- данни за влизането в страната на подлежащото на предаване лице със съдействието на трафикант на хора в случаите по чл. 4, ал. 2, т. 2 или 3 на спогодбата;

- евентуално налагаща се поради заболяване или възраст специална помощ, грижа или необходимост от придружаване на подлежащото на предаване лице с негово съгласие;

- евентуално други в отделен случай необходими защитни мерки или мерки за сигурност при предаването;

- време и място на предвиденото предаване.

Към молбата за приемане трябва да бъдат приложени копия от доказателствените средства или средствата за предположението, както и две снимки.

(2) Пребиваването на територията на замолената договаряща страна или транзитното преминаване през нея се доказва със:

- валидна или изтекла преди по-малко от 3 месеца виза или друго валидно или изтекло преди по-малко от 3 месеца разрешително за пребиваване на замолената договаряща страна;

- щемпел за влизане или излизане от замолената договаряща страна, също и когато той се намира във фалшифициран или подправен документ за задгранично пътуване;

- други отметки на замолената договаряща страна в документа за задгранично пътуване, които могат да дадат указания за пребиваването.

Полученото по този начин доказателство се счита за доказателство за пребиваването или транзитното преминаване. По принцип не се провеждат други проучвания. Опровержения на доказателствата са допустими.

(3) Предположението за пребиваването на територията на договарящата страна, към която е отправено искането, или транзитното преминаване през нея се доказва със:

- изтекла преди повече от три месеца виза или с друго изтекло преди повече от 3 месеца разрешително за пребиваване в замолената договаряща страна;

- самолетни билети, билети за превозни средства, сметки или други документи, които потвърждават пребиваването на територията на договарящата страна, към която е отправено искането;

- свидетелски показания, съдържащи се в протоколи на служебни власти;

- показания на подлежащото на предаване лице, съдържащи се в протоколи на служебни власти.

Предположението се счита между договарящите страни за установено, докато замолената договаряща страна не го опровергае.

(4) Компетентните власти за подаване и обработка на молбите за приемане са:

- от българска страна - Министерството на вътрешните работи на Република България,

Национална служба "Гранична полиция"

Адрес: 1000 София, ул. Княз Борис I № 124

Тел.: + 359/2/ 87 42 05, вътр. 247

Факс: + 359/2/ 988 58 67

- от австрийска страна - федералното министерство на вътрешните работи,

Отдел 111/16

Адрес: А-1014 Виена, пощенска кутия 100

Тел.: +43/1/53126/4621

Факс: +43/1/53126/464

IV Към чл. 6, ал. 2

(1) В случай на удължаване на срока поради правни или фактически пречки молещата договаряща страна, като съобщава предвиденото място и датата на предаването, уведомява незабавно замолената договаряща страна за отпадането на тези пречки.

(2) За извършеното предаване се съставя протокол.

V Към чл. 7

Ако молещата договаряща страна по обоснована молба на замолената договаряща страна приеме обратно отново лице, за което в последствие е било установено, че условията за приемане не са налице, то всички документи на това лице трябва да бъдат върнати на молещата договаряща страна.

VI Към чл. 8

(1) Молбата за транзитен превоз, доколкото това е възможно, трябва да съдържа следните данни:

- данни за самоличността на подлежащото за транзитно превозване лице (и по-специално собствено, съответно бащино и фамилно име, предишни имена, прякори, дата и място на раждане, пол, гражданство, последно местожителство в страната на произхода);

- лични документи (и по-специално вид, номер, срок на валидност);

- декларация, че са изпълнени предпоставките съгласно чл. 8, ал. 1 на Спогодбата за обратно приемане и не са известни причини за отказ съгласно чл. 8, ал. 2 на Спогодбата за обратно приемане;

- евентуално налагаща се поради заболяване или възраст специална помощ, грижа или необходимост от придружаване на подлежащото на транзитно превозване лице с негово съгласие;

- евентуални други необходими в отделни случаи защитни или мерки по сигурността;

- в случай на придружаване данни за придружаващите лица;

- дата, време и място (летището) на транзитното превозване, както и по-нататъшния маршрут.

(2) Замолената договаряща страна уведомява незабавно молещата договаряща страна, като потвърждава датата, времето и мястото (летището) на транзитното превозване, относно приемането за транзитното превозване или за отказа на приемането и причините за отказа.

(3) Компетентните власти за подаване и обработка на молбите за транзитното превозване са:

- от българска страна - Министерството на вътрешните работи на Република България,

Национална служба "Полиция"

Адрес: 1000 София, бул. Сливница 235

Тел.: +359/2/519079

Факс: +359/2/316080

- от австрийска страна - Федералното министерство на вътрешните работи,

Отдел 111/16

Адрес: А-1014 Виена, пощенска кутия 100

Тел.: +43/1/53126/4621

Факс: +43/1/53126/4648

VII Към чл. 10

Разходите се превеждат на Министерството на вътрешните работи на договарящата страна, към която е отправено искането, в срок от 60 дни след получаване на сметката.

VIII Разговори на експертно равнище

Двете договарящи страни при необходимост провеждат експертни разговори и по-специално относно прилагането на спогодбата и този протокол, както и относно всякакви изменения на този протокол, като времето и мястото на разговорите се определят по взаимно съгласие.

IX Заключителни разпоредби

(1) Този протокол влиза в сила с влизането в сила на Спогодбата за обратно приемане. Той може да бъде изменян по всяко време по взаимно съгласие.

(2) В случай, че Спогодбата за обратно приемане бъде прекратена, едновременно с това и този протокол прекратява действието си.

Изготвен във Виена на 26 юни 1998 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български и немски език, като и двата текста имат еднаква сила.

Член 1

(1) Всяка договаряща страна приема след предварително писмено уведомяване и без формалности всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на действащите условия за влизане или пребиваване на територията на молещата договаряща страна, при положение, че се докаже или с основание се предполага, че то притежава гражданството на замолената договаряща страна. Това важи и по отношение на лица, които са били освободени от гражданството на договарящата страна, към която е отправена молбата след влизането им на територията на молещата договаряща страна, без да са получили писмено уверение за натурализация от молещата договаряща страна, или на които е бил издаден неправомерно документ за задгранично пътуване от замолената договаряща страна.

(2) Молещата договаряща страна приема обратно отново лицата съгласно ал. 1 при същите условия, ако при проверката се установи, че те в момента на приемането от замолената договаряща страна не са притежавали гражданството на замолената договаряща страна. Това не се прилага, в случай че замолената договаряща страна е освободила тези лица от нейното гражданство, след като лицата са влезли на територията на молещата договаряща страна, без да са получили писмено уверение за натурализация от молещата договаряща страна, или ако договарящата страна, към която е отправена молбата, е издала неправомерно на тези лица документ за задгранично пътуване.

Член 2

(1) В случай,че гражданството не може да бъде установено съгласно чл. 1, ал. 1, дипломатическата мисия или консулското представителство на онази договаряща страна, чието гражданство се предполага, че лицето притежава, по молба на другата договаряща страна изяснява това и при необходимост предоставя документ за задгранично пътуване.

(2) Замолената договаряща страна отговаря незабавно на отправените към нея молби съгласно ал. 1, но най-късно в срок от 8 дни. Установи ли замолената договаряща страна гражданството, то тя незабавно издава необходимия документ за задгранично пътуване. Ако гражданството не може да бъде установено, то тя уведомява за мотивите на отказа молещата договаряща страна.

(3) Връщането на лицето се извършва незабавно, но най-късно в срок от 30 дни след установяване на гражданството. По искане на молещата договаряща страна този срок може да бъде удължен за времетраенето, необходимо за отстраняването на правни или фактически пречки.

Член 3

За предаването на лице, което поради възрастта му, здравословното му състояние или по други изключително важни причини се нуждае от специални грижи или за което са необходими специални защитни или мерки по сигурността, се уведомява предварително компетентната институция на онази договаряща страна, чието гражданство лицето притежава, за да може тя да вземе необходимите мерки за приемането на лицето. В срок от 30 дни след предварителното уведомление договарящата страна, на чиято територия лицето пребивава, трябва да бъде уведомена къде и кога ще се извърши приемането.

Член 4

(1) Всяка договаряща страна приема обратно по молба на другата договаряща страна от нейната територия граждани на трети страни или лица без гражданство, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане или за пребиваване на територията на молещата договаряща страна, доколкото може да бъде доказано или с основание се приеме, че тези лица са влезли на територията на молещата договаряща страна, след като те са пребивавали на територията на замолената договаряща страна или транзитно са преминали през нея.

(2) Задължението за обратно приемане съгласно алинея 1 не се отнася за:

1. граждани на трети страни или лица без гражданство, които при влизането на територията на молещата договаряща страна са притежавали валидна виза или друго валидно разрешение за пребиваване на тази договаряща страна или на които респективно след тяхното влизане е била издадена виза или друго разрешение за пребиваване от тази договаряща страна, освен ако тези лица притежават виза или друго разрешение за пребиваване, които са били издадени от замолената договаряща страна и чиято валидност е по-дълга от тази на молещата договаряща страна;

2. граждани на трети страни, с които молещата договаряща страна е сключила спогодби за безвизов режим, освен ако едно такова лице не е влязло на територията на тази договаряща страна с помощта на трафиканти на хора;

3. граждани на трети страни или лица без гражданство, които след напускане на територията на замолената договаряща страна и преди влизане на територията на молещата договаряща страна са получили виза от друга държава, освен ако тези лица не са пристигнали от територията на замолената страна на територията на молещата страна с помощта на трафиканти;

4. граждани на трети страни или лица без гражданство, на които молещата договаряща страна е признала статут на бежанци съгласно Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците, изменена с Протокола от Ню Йорк от 31 януари 1967 г., или статута на лица без гражданство съгласно Конвенцията от Ню Йорк от 28 септември 1954 г. за статута на лицата без гражданство;

5. граждани на трети страни, които имат обща граница с молещата договаряща страна, както и граждани на трети страни или лица без гражданство, които имат право на постоянно пребиваване в една такава държава, доколкото е възможно заминаването им за тази държава;

6. граждани на трети страни или лица без гражданство, които са пребивавали повече от една година на територията на молещата договаряща страна.

Член 5

По смисъла на Спогодбата за обратно приемане разрешение за пребиваване е всяко валидно, издадено от едната договаряща страна разрешение, независимо от вида си, което дава право на престой на нейната територия. Към това разрешение не принадлежи временното разрешение за престой на територията на едната от договарящите страни с оглед разглеждане на молба за убежище.

Член 6

(1) Замолената договаряща страна отговаря на молбите за обратно приемане незабавно, но най-късно в срок от 8 дни. Ако замолената договаряща страна откаже приемането, то тя уведомява за мотивите на отказа молещата договаряща страна.

(2) Приемането на граждани на трета страна или на лица без гражданство се извършва незабавно, но най-късно в срок от 30 дни, след като замолената договаряща страна е дала съгласието си за приемането. По молба на молещата договаряща страна този срок може да се удължи при необходимост за уреждането на пречки от правно или фактическо естество.

Член 7

Молещата договаряща страна приема обратно граждани на трета страна или лица без гражданство, ако замолената договаряща страна след приемането установи, че не са налице условията съгласно чл. 4.

Член 8

(1) Всяка договаряща страна осигурява полицейския транзитен превоз на граждани на трети страни по молба на другата договаряща страна, ако е осигурено приемането от държавата, която е крайна цел на тяхното пътуване, както и по-нататъшното пътуване през евентуално други транзитни държави.

(2) Транзитният превоз не се заявява и може да бъде отказан, ако за гражданина на третата страна съществува опасност да бъде подложен в държавата, крайна цел на неговото пътуване, или в евентуално друга транзитна страна на нечовешко или унизително третиране или наказание, или смъртно наказание, или са застрашени неговият живот или свобода поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически възгледи. Транзитният превоз може да бъде отказан и ако гражданинът на третата страна би могъл да бъде наказателно преследван в замолената договаряща страна или го заплашва наказателно преследване в държавата, която е крайна цел на неговото пътуване, или в друга евентуална транзитна държава.

(3) Ако замолената договаряща страна откаже молбата за транзитен превоз поради липса на необходимите условия, то тя уведомява молещата договаряща страна за мотивите на отказа.

(4) Не е необходима транзитна виза на замолената договаряща страна.

(5) Въпреки даденото разрешение приетите за транзитен превоз лица могат да бъдат върнати обратно на другата договаряща страна, ако впоследствие възникнат или станат известни обстоятелства по смисъла на ал. 2, които противоречат на транзитния превоз, или ако по-нататъшното пътуване или приемането от страната, крайна цел на пътуването, не е вече осигурено.

Член 9

(1) Доколкото транспортирането на лица, които трябва да бъдат приети съгласно чл. 3 или чл. 4 или транзитно превозени съгласно чл. 8, трябва да бъде извършено с придружител, молещата договаряща страна уведомява за това замолената договаряща страна.

(2) Придружаването до предаването на лицето на замолената договаряща страна по принцип се предоставя от молещата договаряща страна. Ако превозът се извършва с авиокомпания на замолената договаряща страна, тя може да поиска придружаването да бъде извършено от нейния персонал.

(3) Ако се извършва транзитен превоз на лица съгласно чл. 8, като придружаването им се осъществява от персонала на молещата договаряща страна, в случай на по-нататъшно пътуване със самолет замолената договаряща страна контролира междинното кацане на нейното летище.

(4) Придружаващият персонал на молещата договаряща страна не може да напуска международната зона на летището на замолената договаряща страна.

Член 10

Всички разходи, свързани с обратното приемане съгласно чл. 3 и чл. 4 до границата на замолената договаряща страна, както и разходите за транзитния превоз съгласно чл. 8, се поемат от молещата договаряща страна. Това важи и за случаите на обратно приемане съгласно чл. 1, ал. 2 и чл. 7.

Член 11

(1) Доколкото за изпълнението на тази спогодба е необходимо да се предоставят лични данни, тази информация може да се отнася единствено за:

1. лични данни за лицето, което следва да бъде предадено, и при необходимост на членовете на неговото семейство (фамилия, съответно бащино и собствено име, евентуално предишни имена, прякори или псевдоними, измислени имена, дата и място на раждане, пол, настоящо и евентуално предишно гражданство);

2. задграничен паспорт, карта за самоличност, други документи за самоличност или пътуване и разрешения за пътуване, номер, срок на валидност, дата на издаване, издаваща институция, място на издаване и др.;

3. други данни, необходими за идентифициране на лицата, които следва да бъдат предадени;

4. места на пребиваване и маршрути;

5. издадените разрешения за пребиваване или визи;

6. евентуално наличен опознавателен служебен материал, от значение за проверката на условията за приемането съгласно тази спогодба.

(2) Доколкото в рамките на тази спогодба се налага предоставянето на лични данни, са валидни следните разпоредби при съблюдаване на действащите за всяка от договарящите страни национални правни норми:

1. използването на данните от получателя е допустимо само за посочената от него цел при спазване на условията, поставени от службата, която предоставя данните;

2. по молба на службата, предоставяща данните, получателят им уведомява същата за използването на предоставените данни и за постигнатите чрез тях резултати;

3. лични данни могат да бъдат предоставени само на компетентните служби. По-нататъшното им предаване на други институции може да стане само с предварителното съгласие на службата, предоставила данните;

4. предоставящата данните служба е длъжна да следи за верността на данните, които следва да бъдат предоставени, както и за необходимостта от тях и съотносителността им с предоставяната им цел. При това следва да се съблюдават действащите в съответното национално законодателство забрани за предоставяне на данни. Ако се окаже, че са предоставени погрешни данни или данни, които не е трябвало да се предоставят, получателят им незабавно трябва да бъде уведомен за това. Той е длъжен да нанесе корекции или да предприеме унищожаването им;

5. предоставящата и получаващата служба са задължени да отразят предоставянето на лични данни в преписките;

6. предоставящата и получаващата служба са задължени да осигурят ефикасна защита на предоставените лични данни срещу неправомерен достъп, неправомерни промени и неправомерно оповестяване на същите;

7. предоставени данни, които биват заличени от предоставящата служба, трябва в срок до 6 месеца да бъдат унищожени и от получателя.

Член 12

Необходимите за изпълнението на тази спогодба правила за:

1. вида и начина на взаимното уведомяване и практическите действия;

2. данните, които следва да се съдържат в молбите за приемане и транзитен превоз;

3. документите и доказателствените средства, необходими за приемането, и достоверността на тези средства;

4. компетентните власти за изпълнението на тази спогодба;

5. регулирането на разходите; и

6. провеждането на разговори на експертно равнище, ще бъдат договорени в протокол за прилагане на тази спогодба.

Член 13

Спорни въпроси, които могат да възникнат при изпълнението и тълкуването на тази спогодба, се уреждат по дипломатически път.

Член 14

Разпоредбите на тази спогодба не оказват влияние върху задълженията на договарящите страни, произтичащи от изпълнението на други международни договори.

Член 15

Тази спогодба влиза в сила 40 дни след получаване на втората нота, с която договарящите страни са се уведомили взаимно по дипломатически път, че са изпълнени съответните изисквания на националните им законодателства за влизането й в сила.

Член 16

(1) Тази спогодба се сключва за неопределен срок.

(2) Всяка една от договарящите страни може да прекрати действието на спогодбата по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила на 40-ия ден след получаването на съответната нотификация от другата договаряща страна.

(3) Всяка една от договарящите страни може да спре действието на тази спогодба по причини, свързани с националната сигурност, обществения ред и здраве чрез уведомяване на другата договаряща страна по дипломатически път. Спирането, което следва да бъде направено по дипломатически път, влиза в сила с пристигането на нотификацията. Договарящите страни се уведомяват за причините на спирането, както и за основанията за тяхното отпадане.

Изготвена във Виена на 26 юни 1998 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български и немски език, като и двата текста имат еднаква сила.