Държавен вестник, брой 153 от 23.XII

Правителството на Република България и правителството на Китайската народна република, наричани "страните",

в желанието си да развиват двустранните отношения между двете страни,

като си дават сметка, че съобщенията представляват важно средство за стимулиране на това сътрудничество,

в духа на приятелските традиции между народите на двете страни и водени от желанието си да насърчават бъдещото сътрудничество в областта на пощите и далекосъобщенията на основата на изгодни и равностойни условия,

решиха да подпишат настоящото споразумение:

Член 1

Пощенските и далекосъобщителните връзки между страните се осъществяват в съответствие с разпоредбите, препоръките и актовете на Всемирния пощенски съюз, на Международния съюз по далекосъобщенията в съответствие с техните национални законодателства, както и на основата на това споразумение.

Член 2

Страните вземат всички мерки в рамките на техните компетенции за развитието и непрекъснатото повишаване на качеството на пощенските и далекосъобщителните връзки между двете страни, както и за осигуряването на тяхната надеждност.

Член 3

Страните насърчават транзита през техните територии на пощенските и далекосъобщителните услуги, както и на радио- и телевизионните програми, предназначени за или произхождащи от трети страни при най-благоприятни за двете страни условия.

Член 4

По време на природни бедствия и ситуации на непреодолима сила страните си предоставят взаимно най-висок приоритет при пренасянето на съобщения през техните национални мрежи и далекосъобщителна среда.

Член 5

5.1. Страните осъществяват сътрудничеството посредством:

информация и документация;

двустранни консултации;

посещения на експерти и работни групи;

обмен на специалисти;

други форми на сътрудничество.

5.2. В резултат от дейностите, предвидени в това споразумение, възможно е да бъдат правени предложения за по-тясно сътрудничество по конкретни въпроси.

5.3. За тази цел, когато това е необходимо и по взаимно съгласие, между пощенските и далекосъобщителните ведомства могат да бъдат подписвани договори, които да съдържат съответните срокове, както и отделите и конкретните лица, отговорни за изпълнението и успешното осъществяване на такива договори.

Член 6

Страните се споразумяват да си сътрудничат при подготовката на становища и за оказването на взаимна подкрепа във връзка с участието в конференции и форуми на специализираните международни организации по пощенски съобщения и далекосъобщения.

Член 7

Двете страни осъществяват пряко сътрудничество по следните въпроси в компетенциите на националните регулаторни органи в областта на пощенските и далекосъобщителните услуги:

разработване и прилагане на национални нормативни актове, установяване на лицензионен режим и либерализиране на услугите;

пазарните икономически и финансови принципи при осъществяване на далекосъобщенията и пощенските съобщения;

оптимално използване на радиочестотния спектър и прилагане на тарифните принципи, свързани с него;

одобряване типа на крайно оборудване в далекосъобщенията и взаимно признаване на одобрените типове оборудване;

стандартизация;

структура, организация и функции на двата национални регулаторни органа;

други въпроси по взаимна договореност.

Член 8

В областта на пощенската и далекосъобщителната експлоатация страните подкрепят и препоръчват прякото сътрудничество между операторите по предоставянето на услуги и разчети.

Член 9

В областта на изследванията, проектирането и производството на пощенски и далекосъобщителни средства, както и при обучението на специалисти страните препоръчват и подкрепят прякото сътрудничество и взаимодействие между съответните специализирани институции.

Член 10

В областта на изграждането и обновяването на пощенската и телекомуникационната инфраструктура страните насърчават и подкрепят прякото сътрудничество между пощенските и телекомуникационните предприятия от двете страни в съответствие с принципите на пазарната икономика.

Член 11

Това споразумение не засяга правата и задълженията на страните, произтичащи от международни споразумения с трети страни.

Член 12

12.1. Компетентните власти, отговорни за изпълнението на това споразумение, са:

от страна на Република България - Комитетът по пощи и далекосъобщения;

от страна на Китайската народна република - Министерството на информационната индустрия.

12.2. страните своевременно се уведомяват в случай на промяна, свързана с тези компетентни власти.

Член 13

Информацията, която се обменя в рамките на това споразумение, няма да се предоставя на трети страни без съгласието на страната, от която е получена.

Член 14

Кореспонденцията в изпълнение на това споразумение между двете страни се осъществява на английски език. Езикът за кореспонденция между другите организации и институции се определя по взаимно съгласие.

Член 15

Страните решават всички спорове по тълкуването и прилагането на това споразумение, посредством преки преговори и консултации.

Член 16

Всяка от страните може да прави писмени предложения за изменения или допълнения на това споразумение, които се уточняват чрез преговори.

Измененията или допълненията по предходната алинея влизат в сила в съответствието с чл. 17 от това споразумение.

Член 17

Това споразумение влиза в сила от датата на издаване на втората от нотификацииите, с които страните взаимно се уведомяват, че са изпълнени необходимите изисквания за влизането му в сила, предвидени в националното им законодателство.

Това споразумение се сключва за срок 5 години, считано от датата на влизането му в сила, като действието му се подновява автоматично за всеки следващ едногодишен период, освен ако някоя от страните не уведоми писмено другата страна за намерението си да прекрати действието на споразумението най-късно 6 месеца преди изтичането на съответния срок.

Член 18

С влизането в сила на това споразумение се прекратява действието на Договора за пощенски обмен и далекосъобщения между Република България и Китайската Народна Република, подписан в София на 14 септември 1955 г.

Съставено в гр. Пекин на 11 май 1998 г. в два еднообразни екземпляра, всеки от които на български, китайски и английски език, като и трите текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.