СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ОБРАТНОТО ПРИЕМАНЕ НА БЪЛГАРСКИ И ГЕРМАНСКИ ГРАЖДАНИ (СПОГОДБА ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ)
СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ ЗА ОБРАТНОТО ПРИЕМАНЕ НА БЪЛГАРСКИ И ГЕРМАНСКИ ГРАЖДАНИ (СПОГОДБА ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ)
Обн. ДВ. бр.6 от 22 Януари 1999г.
Правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия, водени от намерението да установят съгласувани правила за действие на компетентните власти при обратното приемане на български и германски граждани, които пребивават нелегално на територията на съответната договаряща страна, т.е. не отговарят или вече не отговарят на действащите разпоредби за влизане или пребиваване, на основата на съответното национално законодателство и на общите за двете страни международни задължения,
се споразумяха за следното:
Приемане на български граждани
Член 1
(1) Българските власти ще приемат български граждани, пребиваващи нелегално на територията на Федерална република Германия, чието предаване се предвижда от германските власти, без особени формалности и в случаите, в които те не притежават валиден задграничен или личен паспорт, ако българското гражданство на тези лица може да се докаже или е налице презумпция, че са български граждани. Същото важи и за лица, които по собствено желание са били освободени от българско гражданство и не са получили от германските власти поне уверение за даване на гражданство.
(2) Притежанието на българско гражданство може да бъде доказано чрез:
- удостоверения за гражданство, издадени от компетентните общински власти;
- всякакъв вид паспорти, издадени за граждани на Република България (задгранични, дипломатически, служебни, лични, моряшки);
- пасавани със снимка;
- военни паспорти или лични карти на военнослужещи.
(3) Презумпцията за българско гражданство може да бъде въз основа на:
- други документи за военнослужещи, удостоверяващи принадлежността на лицето към Българските въоръжени сили,
- свидетелства за правоуправление на моторни превозни средства;
- актове за раждане;
- служебни (фирмени) карти;
- удостоверения за застраховка;
- свидетелски показания;
- лични показания на подлежащите на връщане;
- езика на подлежащите на връщане.
(4) По молба на компетентните германски власти българското посолство или българските консулски представителства във Федерална република Германия издават по принцип незабавно на подлежащите на обратно приемане лица необходимите документи за преминаване на държавната граница.
(5) В случай на предаването на лица по въздушен път не е необходим документ за преминаване на държавната граница.
(6) Компетентните власти на договарящите страни по принцип се уведомяват предварително писмено за предстоящото предаване
(7) Ако след проверката от страна на българските власти се установи, че лицата не са притежавали българско гражданство при приемането им, германските власти ги приемат обратно незабавно при същите условия.
Приемане на германски граждани
Член 2
(1) Германските власти ще приемат германски граждани, пребиваващи нелегално на територията на Република България, чието предаване се предвижда от българските власти, без особени формалности и в случаите, в които те не притежават валиден задграничен или личен паспорт, ако германското гражданство на тези лица може да се докаже или е налице презумпция, че са германски граждани. Същото важи и за лица, които по собствено желание са били освободени от германско гражданство и не са получили от българските власти поне уверение за даване на гражданство.
(2) Притежанието на германско гражданство може да бъде доказано чрез:
- удостоверения за гражданство;
- всякакъв вид паспортни (национални, дипломатически, служебни паспорти или пасавни със снимка);
- лични паспорти (включително временни и издадени по необходимост лични паспорти);
- временни удостоверения за самоличност;
- военни паспорти или лични карти на военнослужещи;
- детски паспорти като заместители на паспорт;
- удостоверяващи самоличността сведения на местните власти.
(3) Презумпцията за германско гражданство може да бъде въз основа на
- други документи освен военни паспорти или лични карти на военнослужещи, които удостоверяват принадлежността на лицето към германските въоръжени сили;
- свидетелства за правоуправление на моторни превозни средства;
- актове за раждане;
- служебни (фирмени) карти;
- удостоверения за застраховка;
- моряшки книжки;
- свидетелски показания;
- лични показания на подлежащите на връщане;
- езика на подлежащите на връщане.
(4) По молба на компетентните български власти германското посолство или германските консулски представителства в Република България издават по принцип незабавно на подлежащите на обратно приемане лица необходимите документи за преминаване на държавната граница.
(5) В случай на предаване на лица по въздушен път не е необходим документ за преминаване на държавната граница.
(6) Компетентните власти на договарящите страни по принцип се уведомяват предварително писмено за предстоящото предаване.
(7) Ако след проверката от страна на германските власти се установи, че лицата не са притежавали германско гражданство при приемането им, българските власти ги приемат обратно незабавно при същите условия.
Разходи
Член 3
Всички разходи, свързани с обратното връщане до границата на приемащата страна, включително и транзитният превоз през трети държави, се поемат от държавата, предприела връщането. Същото важи и за случаите на обратно приемане.
Клауза за неприкосновеност
Член 4
(1) Разпоредбите на тази спогодба не ограничават задълженията, произтичащи от спогодбата от 28 юли 1951 г. за правата на бежанците във версията на Протокола от 31 януари 1967 г. за правата на бежанците, както и задълженията, произтичащи от съответните международни споразумения.
(2) Разпоредбите на тази спогодба не ограничават правото на договарящите страни съобразно тяхното вътрешно законодателство да експулсират или да екстрадират през всеки гранично-пропускателен пункт по сухоземен или по въздушен път граждани на другата договаряща страна, които притежават валиден задграничен паспорт, пасаван или личен паспорт,т без да ги предават на властите на другата договаряща страна.
Правила за изпълнение
Член 5
Необходимите за изпълнението на тази спогодба правила за:
1. Начините за предаване;
2. Определянето на отговорните за изпълнението на тази спогодба власти;
3. Определянето на гранично-пропускателните пунктове за предаване;
4. Процедурата при спорни въпроси,
се обсъждат в Протокола за изпълнение на спогодбата, приет от Министерството на вътрешните работи на Република България и Федералното Министерство на вътрешните работи на Федерална република Германия.
Влизане в сила, срок на действие
Член 6
Тази спогодба влиза в сила един месец след деня, в който договарящите страни са се уведомили взаимно чрез ноти, че са изпълнени необходимите вътрешнодържавни условия за влизането й в сила. Сключва се за неопределено време.
Временно спиране, прекратяване
Член 7
(1) Всяка договаряща страна след консултация с другата договаряща страна може след връчване на нота временно да спре или да прекрати по основателни причини тази спогодба.
(2) Временното спиране или прекратяването на тази спогодба влиза в сила на първия ден от месеца, който следва месеца, в който е получена нотата от другата договаряща страна.
Подписана в Берлин на 9 септември 1994 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български и немски език, като и двата текста имат еднаква сила.
