Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 14 от 16.II

СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН ЗА МЕЖДУНАРОДНИ АВТОМОБИЛНИ ПРЕВОЗИ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ

 

СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН ЗА МЕЖДУНАРОДНИ АВТОМОБИЛНИ ПРЕВОЗИ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ

Обн. ДВ. бр.14 от 16 Февруари 1999г., изм. ДВ. бр.6 от 21 Януари 2000г.

Правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан, наричани по-нататък "договарящи страни",

като желаят да съдействат за развитието на икономическите и търговските връзки, за облекчаването на превозите на пътници и товари между двете страни, а също на транзита през техните територии,

се договориха за следното:

I. Предмет на спогодбата

Член 1

Договарящите страни предоставят една на друга правото за извършване от техни превозвачи на международни превози на пътници и товари с автомобилен транспорт между двете страни и транзит през техните територии, спазвайки условията на тази спогодба.

II. Определения

Член 2

1. Терминът "транспортно средство" означава:

а) при превоз на товари - единичен автомобил с ремарке или без ремарке, автомобилен влекач или автомобилен влекач с полуремарке;

б) при превоз на пътници - автобус, предназначен за превоз на повече от 9 човека (включително водачът).

2. Терминът "превозвач" означава всяко физическо или юридическо лице, чийто офис се намира на територията на едната договаряща страна, което има право да извършва пътнически или товарни автомобилни превози със свое или наето от него транспортно средство в съответствие със законодателството, действащо в неговата страната.

3. Терминът "разрешително" означава документ под това название, издаден от компетентните органи на договарящите страни в съответствие с действащото национално законодателство на всяка от страните и даващ право на превозвача на едната договаряща страна да извършва превози на пътници и товари по територията на другата договаряща страна.

4. Терминът "транзитни превози" - това са превози на пътници и товари през територията на едната договаряща страна, при които началният пункт и крайният пункт се намират извън територията на тази договаряща страна.

5. Терминът "контингент" означава количеството разрешителни, което ежегодно се съгласува и разменя от компетентните органи на договарящите страни.

6. Терминът "редовни пътнически превози" означава превози, извършвани с транспортни средства на договарящите страни по предварително съгласувано разписание, маршрут и тарифа с посочване на началните и крайните пунктове и междинните спирки.

7. Терминът "совалкови превози" - това са превози на група пътници, извършвани в определено време от територията на едната договаряща страна до местоназначение на територията на другата договаряща страна за временно пребиваване или транзитно преминаване през техните територии. Връщането на тези пътници в страната на първоначалното отпътуване се осъществява с транспортно средство на същия превозвач. За тази цел първият рейс в обратно направление и последният рейс в основното направление се извършват с празни транспортни средства.

8. Терминът "туристически или случайни превози" - това са такива превози, по време на които една и съща група пътници се превозва с едно и също транспортно средство, при което началният пункт и крайният пункт се намират в държавата, в която е регистрирано транспортното средство, и по време на пътуването през целия маршрут извън държавата на регистрацията не се качват и не слизат пътници.

9. (изм. - ДВ, бр. 6 от 2000 г.) Компетентните органи са:

- от страна на Република България:

Министерството на транспорта;

- от страна на Република Узбекистан:

по членове: 3 (т. 1); 7; 9; 10; 11; 12; 15 - Узбекската агенция за автомобилен и речен транспорт;

по членове: 3 (т. 2); 5; 6; 7; 15 - Министерството на вътрешните работи на Република Узбекистан;

по членове: 5; 15 - Държавно-акционерният концерн "Узавтойул".

III. Общи разпоредби

Член 3

1. Компетентните органи на договарящите страни издават разрешителни за пътнически и товарни превози в съответствие с тази спогодба само на превозвачи, които съгласно тяхното национално законодателство имат право да извършват международни автомобилни превози.

2. Разрешителните и другите посочени в тази спогодба документи трябва да се намират в превозните средства и да се представят на митническите, граничните и другите компетентни органи по тяхно искане.

Член 4

1. Транспортните средства, регистрирани на територията на едната договаряща страна, се освобождават от пътните такси, действащи на територията на другата договаряща страна в рамките на съгласувания контингент, с изключение на таксите за ползване на пътища, тунели и мостове със заплащане.

2. Горивото и смазочните масла, намиращи се в резервоарите на транспортните средства, предвидени според конструкцията на съответното транспортно средство, се освобождават от вносни и износни митни сборове при преминаването на държавната граница на другата договаряща страна.

3. Освобождават се от митни сборове при внасяне и изнасяне резервните части, принадлежащи на едната от договарящите страни и предназначени за ремонт на транспортно средство, претърпяло авария или техническа повреда на територията на другата договаряща страна, при условие че заменените резервни части бъдат изнесени обратно.

Член 5

1. По отношение на теглото и габаритите на транспортните средства всяка от договарящите страни се задължава да прилага спрямо транспортните средства на другата договаряща страна ограничителни условия по съвкупни максимални параметри, определени за транспортните средства, регистрирани на територията на договарящите страни.

2. За извършването на превоз на товари с транспортни средства, габаритите или масата на които превишават габаритите или масата, определени съгласно т. 1 на този член, както и за превоз на опасни товари се изисква специално разрешително от компетентните органи в съответствие с националното законодателство на договарящите страни.

Член 6

Всяка договаряща страна признава националните регистрационни документи на транспортните средства и свидетелствата за правоуправление на водачите, издадени от съответните компетентни органи на другата договаряща страна.

Член 7

1. Превозвачите и водачите на транспортни средства на всяка от договарящите страни, извършващи превози на територията на другата договаряща страна или преминаващи транзит през нея, трябва да спазват законите на тази държава.

2. За всички произшествия, станали по време на пътуването, водачът на транспортното средство е длъжен своевременно да уведоми съответните компетентни органи на страната, на територията на която е станало произшествието, а също компетентните органи на своята страна.

Компетентните органи на договарящите страни ще оказват съдействие при предаването на информацията, а също за техническа и неотложна медицинска помощ на пострадалите.

3. По отношение на въпросите, свързани с правилата за движение по пътищата, митническия и санитарния контрол, които не са уредени с тази спогодба или с международните договори, участнички в които са договарящите страни, се прилагат правните разпоредби на тази договаряща страна, на чиято територия се извършва превозът или транзитът.

Член 8

Транспортните средства на едната договаряща страна не могат да извършват превози между два пункта, разположени на територията на другата договаряща страна.

IV. Превоз на пътници

Член 9

1. Редовните пътнически превози, а така също совалковите, туристическите и случайните превози между двете държави, както и транзитните през техните територии, се извършват при наличието на разрешително.

2. Компетентните органи на договарящите страни издават разрешителни за тази част от маршрута, която преминава през териториите на техните държави. Процедурата за издаване на разрешителни и свързаните с това конкретни въпроси се съгласуват от компетентните органи на договарящите страни в рамките на смесената комисия, посочена в чл. 13.

3. Разрешителното се издава в писмена форма. В него се определят маршрутът на движение, срокът на действие и други условия, ако има такива.

Член 10

1. Превозвачите подават заявление за получаване на разрешително до компетентния орган на страната, от която отпътуват и на чиято територия са регистрирани.

2. Компетентните органи на договарящите страни своевременно си разменят предложенията за откриване на редовни автобусни линии. Предложенията съдържат данни, като: точно наименование на превозвача, неговия юридически адрес, телефон и факс. Към предложенията се прилагат копие от договора с фирма от другата договаряща страна, описание на маршрута, разписание, тарифа, документ за съгласуване на спирките с местната държавна администрация.

3. Редът, условията и начинът на размяна на разрешителните за совалкови и случайни превози и свързаните с това конкретни въпроси се съгласуват с компетентните органи на договарящите страни.

4. Всяка от договарящите страни отговаря на предложението на другата договаряща страна не по-късно от два месеца след получаването му.

V. Превоз на товари

Член 11

1. Всички превози на товари с транспортни средства, включително и превозите за собствена сметка между двете страни, транзит през техните територии, а също до/от трети страни, с изключение на посочените в чл. 12, са подчинени на разрешителния режим.

2. По решение на смесената комисия договарящите страни могат да облекчават разрешителния режим или взаимно да се освобождават от разрешителни.

3. Разрешителното се издава за всяко пътуване - отиване и връщане, и за всяко транспортно средство. Разрешителното дава право за натоварване в обратно направление.

4. Разрешителните са действителни за календарната година, за която взаимно са разменени между компетентните органи на договарящите страни. Изключения се допускат по преценка на смесената комисия. Разрешителното за превоз, който е започнал в края на предходната година, е действително за следващата година до приключването на превоза.

5. В разрешителното, издадено на превозвача, се посочва неговото име и не може да бъде предавано на друго лице.

6. Контингентът разрешителни за период от една година по видове превози - между двете страни, транзит през техните територии и до/от трети страни ще се определя от смесената комисия. По молба на едната от договарящите страни могат да се издават допълнителни разрешителни извън договорения контингент. В такива случаи за преминаването на транспортните средства, регистрирани на територията на едната договаряща страна, при влизане се заплащат съответните пътни такси, действащи на територията на другата договаряща страна.

Член 12

1. Не се изискват разрешителни за:

а) превоз на товари с автомобили, чиято товароподемност е до 3,5 тона;

б) превоз на покъщнина, извършван със специално пригодени за тази цел транспортни средства;

в) превоз на животни, транспортни средства, спортни принадлежности и оборудване, предназначени за спортни прояви;

г) превоз на декори, театрален реквизит и музикални инструменти, предназначени за представления;

д) превоз на предмети, предназначени за панаири, изложби и демонстрации;

е) превоз на предмети и оборудване, предназначени за радио- и телевизионни записи и киноснимки;

ж) превоз на повредени транспортни средства както и превозваните с тях товари, включително влизането и подмяната на повреденото транспортно средство, при наличието на документи, потвърждаващи този факт;

з) превоз на тленни останки;

и) новозакупени транспортни средства при тяхното първо празно придвижване;

к) превоз на поща;

л) превоз на хуманитарна помощ.

2. Превозите, изброени в букви "в", "г", "д", "е" на т. 1 на този член, се освобождават от разрешителни само при условие, че предметите или животните се внасят временно.

3. Празните транспортни средства, а също специализираните транспортни средства, които не са предназначени за превоз на товари, се освобождават от разрешителни.

VI. Заключителни разпоредби

Член 13

1. Договарящите страни създават смесена комисия от представители на компетентните органи, в компетенциите на която влизат:

а) съгласуване на контингента разрешителни в съответствие с чл. 11 на тази спогодба;

б) следене за правилното изпълнение на тази спогодба;

в) съгласуване на вида на разрешителните и начина на тяхната размяна между договарящите страни;

г) изучаване на проблемите и подготовка на предложения за съответните компетентни органи по въпросите, които не са уредени с тази спогодба;

д) подготовка на препоръки и предложения по внасяне на изменения и допълнения в тази спогодба и представянето им пред компетентните органи за утвърждаване.

2. Смесената комисия се свиква при необходимост и по молба на едната от договарящите страни поредно на територията на всяка от договарящите страни.

Член 14

Спорните въпроси, които не могат да бъдат решени в рамките на смесената комисия, както и другите въпроси, свързани с тълкуването и прилагането на спогодбата, се разрешават от договарящите страни по пътя на преговорите.

Член 15

1. Компетентните органи на договарящите страни взаимно се уведомяват за действащото национално законодателство в областта на автомобилните превози и за всички изменения в него.

2. Компетентните органи на договарящите страни взаимно се уведомяват за нарушенията, извършени от превозвачи на която и да е от договарящите страни.

Член 16

1. Тази спогодба не засяга правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от други международни договори, участнички в които са страните.

2. По отношение на задълженията на всяка договаряща страна, свързани с данъчното облагане на доходите, получени в резултат на извършването на превози на територията на другата договаряща страна, се прилага националното законодателство на тази друга договаряща страна, ако в международен договор, участнички в който са договарящите страни, не е предвидено друго.

Член 17

1. Всяка от договарящите страни може да внася в смесената комисия предложения за едно или повече изменения и допълнения към тази спогодба.

2. За влизането в сила на измененията и допълненията към спогодбата се прилагат разпоредбите на чл. 18 на тази спогодба.

Член 18

1. Тази спогодба се сключва за срок една година. Нейното действие автоматично се продължава за следващите едногодишни периоди, ако нито една от договарящите страни не уведоми писмено другата договаряща страна три месеца преди изтичането на съответния срок на действие за своето намерение да денонсира спогодбата.

2. Тази спогодба влиза в сила след изтичането на 30 дни от датата на последното уведомление за изпълнението от договарящите страни на вътрешно държавните процедури, необходими за влизането й в сила.

Съставена в гр. София на 24 юни 1998 г. в два екземпляра на български, узбекски и руски език, като всички текстове имат еднаква сила. При тълкуването на разпоредбите на тази спогодба за меродавен се счита текстът на руски език.

Промени настройката на бисквитките