Държавен вестник, брой 39 от 27.IV

Чл. 1. Националният център по финансиране в здравеопазването, наричан по-нататък "центърът", е юридическо лице към Министерството на здравеопазването с предмет на дейност: анализиране на икономическа и медицинска информация, създаване на технологии за остойностяване на медицински услуги и обучение на специалисти.

Чл. 2. Центърът осъществява функции по:

1. създаване и внедряване на системи за класификация и отчитане на медицинските и икономическите компоненти на дейността на здравните заведения в извънболничната и болничната помощ;

2. създаване и внедряване на системи за събиране и анализ на необходимата информация от здравни заведения за осъществяване на основните задачи на центъра;

3. разработване на методики за определяне разходите за медицински и стоматологични дейности;

4. разработване на технологии за планиране и управление на здравните ресурси на местно, регионално и национално ниво;

5. събиране и анализ на необходимата информация за изработване и осъвременяване на национални номенклатури с медико-статистически групи от заболявания и аналитични списъци с данни за фактически изразходваните ресурси за тези групи;

6. организиране на обучение по предмета на дейност.

Чл. 3. Центърът изпълнява следните основни задачи:

1. изучава международния опит в прилагането на системите за остойностяване, ценообразуване и заплащане в извънболничната и болничната мрежа;

2. изготвя и предлага методики за остойностяване и заплащане на медицински и стоматологични дейности и участва в тяхното прилагане;

3. изследва и анализира съществуващата система за разпределение на ресурсите на местно, регионално и национално ниво, факторите, влияещи върху тези процеси, участва в изработването на минималния пакет по чл. 45 от Закона за здравното осигуряване;

4. съвместно с български и международни правителствени и неправителствени организации създава програми и провежда обучение на управленски кадри от различните нива в здравеопазването по проблемите на икономиката, финансирането и управлението на здравеопазването;

5. извършва научно-приложна дейност при създаване на методологии за финансиране и управление на здравните заведения, разработва и прилага технологии за управление на здравните заведения, извършва експертиза на управлението на здравните заведения;

6. създава национални номенклатури с медико-статистически групи и ресурсите, изразходвани за тези групи, и предоставя информацията на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Националната здравноосигурителна каса, Националния център по здравна информация, районните центрове по здравеопазване и здравните заведения;

7. предлага проекти на нормативни актове за отчитане на дейността на изпълнителите на здравни услуги;

8. участва в проектирането и изграждането на информационна система за нуждите на финансирането на здравеопазването и функционирането на фондовете;

9. публикува ежегодно класификатори на заболяванията и медицинските процедури, относителни тегла на медико-статистическите групи и стойности, основани на фактическите разходи за тях;

10. издава бюлетини, списания и ръководства, осъществява съвместна дейност с експерти от България и чужди страни при изпълнението на описаните основни функции и задачи във връзка с дейността си.

Чл. 4. При изпълнението на своите задачи и функции центърът взаимодейства с органите на местната власт, областните управи, националните центрове в системата на Министерството на здравеопазването, Националния статистически институт, висшите медицински училища, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса, Националния осигурителен институт.

Чл. 5. Центърът изпълнява ролята на методичен ръководител за здравните заведения в страната по отношение на управлението, системите за класификация на групите заболявания, методите за остойностяване и по информационни системи.

Чл. 6. Центърът е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Чл. 7. (1) Ръководството на центъра се осъществява от директор. Министърът на здравеопазването сключва трудовия договор с директора.

(2) Директорът:

1. ръководи цялостната дейност на центъра и отговаря за нея;

2. представлява центъра пред всички ведомства, организации, физически и юридически лица в страната и в чужбина;

3. определя структурата и щата на центъра в съответствие с неговите основни функции и задачи и утвърдените численост на персонала и бюджет;

4. е работодател на работещите в центъра;

5. управлява средствата на центъра, предоставени от бюджета и други източници.

Чл. 8. (1) Към центъра се създава консултативен съвет, който е съвещателен орган и се състои от: директора, заместник-директора, ръководители на звена в центъра. На заседанията му се канят и водещи специалисти в областта на финансирането, икономиката, информатиката и управлението в здравеопазването.

(2) Консултативният съвет обсъжда и предлага мерки за решаване на комплексни проблеми, свързани с основните функции и задачи на центъра.