ПРАВИЛНИК ЗА КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА
ПРАВИЛНИК ЗА КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА ОТ 1999 Г.
Обн. ДВ. бр.36 от 20 Април 1999г., попр. ДВ. бр.39 от 27 Април 1999г., изм. ДВ. бр.56 от 22 Юни 1999г., доп. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.112 от 23 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2000г., изм. ДВ. бр.18 от 7 Март 2000г., отм. ДВ. бр.2 от 5 Януари 2001г.
Отменен с параграф единствен от заключителната разпоредба на Постановление № 277 на Министерския съвет от 22 декември 2000 г. за приемане на Правилник за кадрова военна служба - ДВ, бр. 2 от 5 януари 2001 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С правилника се уреждат:
1. условията и редът за сключване, изменение и прекратяване на договора за кадрова военна служба;
2. редът за приемане и освобождаване от кадрова военна служба;
3. редът за назначаване и освобождаване от длъжност;
4. преминаването на кадровата военна служба;
5. редът за повишаване и понижаване във военно звание;
6. видовете поощрения и редът за поощряване;
7. редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания на кадровите военнослужещи;
8. служебното време, почивките и отпуските на кадровите военнослужещи;
9. редът за съхраняване и ползване на служебните дела на кадровите военнослужещи;
10. отчетът на личния състав.
Чл. 2. (1) Кадрови военнослужещи са лицата, изпълняващи кадрова военна служба като професия в състава на въоръжените сили, в централната и териториалната администрация, във военните съдилища и военните прокуратури.
(2) Кадровите военнослужещи сключват договор за кадрова военна служба.
(3) Кадровите военнослужещи са офицери, сержанти и войници.
(4) Курсантите са обучаващи се кадрови военнослужещи, които се подготвят за изпълнение на кадровата военна служба като професия. Те имат особен статут, определен със сключения договор за кадрова военна служба.
Чл. 3. Правоотношението по изпълнение на кадрова военна служба възниква при наличието на следния фактически състав:
1. подписване на договор за кадрова военна служба;
2. приемане на кадрова военна служба;
3. обучение за изпълнение на кадровата военна служба;
4. присвояване на военно звание и назначаване на длъжност;
5. подписване на акт за встъпване в длъжност и полагане на военна клетва, ако не е положена клетва по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл. 4. (1) Държавата гарантира на кадровите военнослужещи кадрово развитие съгласно сключения с тях договор, професионалната им квалификация и резултатите от служебната им дейност при зачитане интересите на военната служба и на военнослужещите.
(2) Принципите за развитие на кадровите военнослужещи във въоръжените сили са:
1. повишаване във военно звание при назначаване на по-висока длъжност;
2. последователно повишаване във военни звания;
3. ротация на кадрите;
4. установен срок за минимално и максимално престояване във военно звание;
5. установен срок за минимално и максимално престояване на длъжност;
6. създаване на условия, както и задължение на кадровия военнослужещ за повишаване на професионалната квалификация за изпълнение на съответната длъжност;
7. периодична оценка на професионалното съответствие;
8. прогнозиране на длъжностното развитие.
Глава втора.
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА
Чл. 5. Договорът за кадрова военна служба се сключва между гражданина, кандидатстващ за приемане на кадрова военна служба, и министъра на отбраната, ръководителя на друго ведомство или упълномощените от тях длъжностни лица.
Чл. 6. Въоръжените сили се попълват с кадрови военнослужещи:
1. от випускниците на висшите военни училища в страната и в чужбина;
2. чрез приемане на граждански лица на кадрова военна служба.
Чл. 7. (1) За приемане на кадрова военна служба могат да кандидатстват български граждани, които отговарят на следните условия:
1. да са отслужили наборната военна служба и да са положили военната клетва, предвидена в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
2. да имат висше образование по специалността, за която кандидатстват - за офицерите, и средно или по-високо образование - за сержантите и войниците, а за Военноморските сили - за старшините и матросите;
3. да не са по-възрастни от 35 години, а за офицерите - от 40 години;
4. да са годни за военна служба;
5. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
6. срещу тях да няма образувано наказателно производство;
7. да нямат друго гражданство.
(2) Условието да са отслужили наборната военна служба не се отнася за жените. Едновременно с подписването на договора за кадрова военна служба жените полагат военна клетва и подписват клетвен лист.
Чл. 8. (1) Кандидатите за сключване на договор за кадрова военна служба се явяват на конкурс.
(2) Не се допускат до участие в конкурс лица, освободени от кадрова или действителна военна служба поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение".
(3) Военнослужещите на наборна военна служба могат да участват в конкурс за длъжности за кадрови войници след изтичане на 9 месеца от военната им служба. Лицата, спечелили конкурса, се назначават на длъжност след отслужване на срока на наборната военна служба.
(4) Лицата, които притежават военно звание по запаса, по-високо от изискващото се за длъжността, за която кандидатстват, подписват декларация, че желаят да бъдат приети на кадрова военна служба с по-ниското военно звание.
Чл. 9. (1) Конкурсите за прием във военните училища се провеждат при условия и по ред, определени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, в чийто състав е съответното училище.
(2) Гражданите, желаещи да кандидатстват за приемане във висшите военни училища, подават молба, придружена с необходимите документи, до началника на военното училище чрез началника на военното окръжие, където се водят на отчет.
(3) Военнослужещите на наборна военна служба подават молба чрез командира на поделението, в което служат.
(4) Документите за кандидатстване във военно училище следва да се комплектуват от военното окръжие с допуск от Националната служба "Сигурност" на Министерството на вътрешните работи. За военнослужещите на наборна военна служба документите се комплектуват от командира на поделението с допуск, издаден от Военното контраразузнаване.
(5) Отказът за издаване на допуск по ал. 4 не се мотивира и е окончателен.
Чл. 10. (1) Длъжностите, които ще се заемат чрез конкурс за приемане на кадрова военна служба на лица, завършили граждански училища, се определят със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. В нея се определя и съответният командир или началник, отговорен за организацията и провеждането на конкурса.
(2) Длъжностното лице, отговорно за конкурса, обявява конкурса и определя начина на провеждането му.
(3) Конкурсът се провежда чрез: изпит; събеседване; решаване на теоретико-практическа задача; защита на проект или по документи по преценка на длъжностното лице, обявило конкурса.
(4) Конкурсът по ал. 1 се обявява най-малко в един всекидневник и в бюрата по труда в населеното място, където е вакантната длъжност. Обявата съдържа:
1. населеното място, където се намира поделението;
2. длъжността и изискванията на длъжностната характеристика за заемането й;
3. начина на провеждане на конкурса;
4. необходимите документи;
5. мястото и срока за подаване на документите, който не може да бъде по-кратък от 1 месец от датата на обявяване на конкурса.
Чл. 11. Конкурсите за приемане на кадрова военна служба и за назначаване на преподавателски длъжности във висшите военни училища се провеждат съгласно изискванията на Закона за научните степени и научните звания, Закона за висшето образование и правилника за устройството и дейността на висшето училище.
Чл. 12. (1) Не се провежда конкурс за приемане на кадрова военна служба за длъжности във военните съдилища и военните прокуратури.
(2) Приемането на кадрова военна служба за длъжности в Националната разузнавателна служба, в Националната служба за охрана и във Военното разузнаване се урежда в съответствие със законите за организацията и дейността им.
Чл. 13. (1) Гражданите, които кандидатстват за конкурсни длъжности за кадрови военнослужещи, подават молба в съответното поделение, към която прилагат следните документи:
1. автобиография;
2. диплома за завършено образование;
3. документ за трудов стаж;
4. декларация, че нямат друго гражданство освен българско;
5. медицинско свидетелство, удостоверяващо годността им за кадрова военна служба, издадено от военно лечебно заведение;
6. свидетелство за съдимост;
7. декларация, че срещу тях няма образувано наказателно производство;
8. документ за отбита наборна военна служба и за притежавано военно звание и военноотчетна специалност; за военнослужещите на наборна военна служба - служебна бележка, издадена от поделението, където служат, за отслужения до момента срок на службата;
9. удостоверение от военното окръжие, където лицето се води на отчет по запаса, от което да е видно основанието за освобождаване от кадрова военна служба;
10. други документи съобразно изискванията на конкурса.
(2) Молбата и документите се изпращат по команден ред до съответния командир или началник, отговорен за организацията и провеждането на конкурса.
Чл. 14. (1) За провеждане на конкурс длъжностното лице, обявило конкурса, назначава комисия за допускане до участие и комисия за провеждане на конкурса.
(2) Комисията за допускане до участие в конкурс:
1. извършва проверка на подадените документи;
2. допуска до конкурс кандидатите, които отговарят на условията на конкурса;
3. връща документите на кандидатите, които не са допуснати до участие в конкурса.
(3) Комисията за провеждане на конкурса:
1. провежда конкурса по обявения начин;
2. изготвя протокол, в който класира кандидатите според показаните от тях резултати;
3. писмено уведомява кандидатите за резултатите от класирането и връща документите на некласираните кандидати.
(4) Некласираните кандидати имат право на жалба пред длъжностното лице, обявило конкурса, в 7-дневен срок от уведомяването по ал. 3, т. 3. Длъжностното лице следва да се произнесе в 3-дневен срок. Решението му е окончателно.
(5) Комисията изпраща протокола по ал. 3, т. 2 по команден ред на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство или на упълномощените от тях длъжностни лица с предложение за подписване на договор за кадрова военна служба с гражданина, класиран на първо място.
(6) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство или упълномощените от тях длъжностни лица отказват подписването на договор за кадрова военна служба, ако гражданинът не отговаря на изискванията на чл. 116 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или е нарушена процедурата за провеждане на конкурса. Отказът следва да бъде мотивиран.
Чл. 15. (1) Договорът за кадрова военна служба се сключва в писмена форма в два екземпляра. Първият екземпляр от договора се прилага към служебното дело на кадровия военнослужещ, а вторият му се връчва срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване, ако договорът не е секретен.
(2) Преди сключването на договора за кадрова военна служба командирът (началникът) запознава гражданина със задълженията, които произтичат от заеманата длъжност, установени в длъжностната характеристика.
Чл. 16. (1) С договора за кадрова военна служба се определят срокът на службата, в който се включва и срокът на обучение, обхватът на длъжностите, които лицето ще заема за срока на договора, и отговорностите при неизпълнение на договора.
(2) С договора за кадрова военна служба могат да се уговарят и други условия, свързани с правата и задълженията на страните, както и условия, свързани с изискванията за заемане на длъжността, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, като:
1. мястото на обучението;
2. срока за приемане на кадрова военна служба;
3. максималния срок за престояване в поделения с утежнени условия;
4. условията и реда за повишаване на професионалната квалификация на кадровия военнослужещ;
5. условията за продължаване срока на договора;
6. прекратяване на договора за кадрова военна служба поради слаб успех при обучение във военно училище или непридобиване на необходимата военна квалификация за срока на обучение на лица, завършили граждански учебни заведения;
7. условията, уточняващи статута по време на обучението.
Чл. 17. (1) Приетите във висшите военни училища сключват договор за кадрова военна служба, в чийто срок се включва и срокът за обучение.
(2) Срокът за изпълнение на кадрова военна служба след завършване на училището е 10 години.
(3) В случаите, когато гражданинът по ал. 1 не е навършил пълнолетие, се сключва договор за обучение между гражданина със съгласието на неговите родители или попечители, от една страна, и упълномощеното от министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство длъжностно лице, от друга страна. При навършване на пълнолетие с гражданина се сключва договор за кадрова военна служба.
Чл. 18. (1) Обучението във военните училища се финансира от държавата при условия и по ред, определени в закон.
(2) За срока на обучение гражданинът, сключил договор за кадрова военна служба, е със статут на обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба.
(3) Срокът на обучение, с изключение на този по чл. 120, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, не се зачита за трудов стаж.
Чл. 19. (1) Срокът на първия договор за кадрова военна служба с лице, завършило гражданско училище, е:
1. за офицерите - не по-малко от 7 години;
2. за сержантите или старшините - не по-малко от 5 години;
3. за войниците - не по-малко от 3 години.
(2) В срока по ал. 1 се включва и срокът на обучение за придобиване или повишаване на военната квалификация на лицата.
(3) В срока на обучение лицето ползва всички права на кадрови военнослужещ.
(4) Обучението приключва с изпит за проверка на придобитата военна квалификация на лицето. Ако лицето не издържи изпита, договорът за кадрова военна служба не поражда правно действие в частта му за изпълнение на кадровата военна служба. В тези случаи договорът за кадрова военна служба се прекратява.
Глава трета.
ПРИЕМАНЕ НА КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА, ПРИСВОЯВАНЕ НА ПЪРВО ВОЕННО ЗВАНИЕ И НАЗНАЧАВАНЕ НА ДЛЪЖНОСТ
Чл. 20. (1) След подписване на договора за кадрова военна служба лицата се приемат на кадрова военна служба със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, в състава на което има въоръжени формирования.
(2) Със заповедта на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, в състава на което има въоръжени формирования, се присвоява или обявява военното звание на кадровия военнослужещ, като:
1. гражданите, притежаващи военно звание по запаса, съответстващо на длъжността по щата, се приемат на кадрова военна служба с това военно звание;
2. на гражданите, които не притежават съответстващото на длъжността по щата военно звание, се присвоява военно звание "младши сержант" (а за Военноморските сили - "старшина II степен") или "лейтенант";
3. ако длъжността изисква по-високо от притежаваното от гражданина военно звание по запаса, той се повишава в следващото по степен военно звание;
4. в случаите по чл. 8, ал. 4 на лицето се присвоява военното звание, изискващо се за длъжността по щата.
(3) Със заповедта за приемане на кадрова военна служба директорът на Националната разузнавателна служба или началникът на Националната служба за охрана присвоява или обявява военното звание на кадровия военнослужещ.
Чл. 21. (1) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия приема офицери, сержанти (за Военноморските сили - "старшини") и войници (за Военноморските сили - "матроси") на кадрова военна служба в Министерството на отбраната и присвоява съответното първо военно звание или обявява военното звание по запаса.
(2) Министърът на отбраната съгласувано с началника на Генералния щаб на Българската армия по предложение на ръководителя на друго ведомство приема офицери на кадрова военна служба в органите на централната и териториалната администрация и присвоява първо офицерско военно звание.
Чл. 22. Министърът на транспорта, министърът на регионалното развитие и благоустройството и председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения приемат офицери, сержанти и войници на кадрова военна служба и присвояват съответното първо военно звание по предложение на съответните началници на въоръжени формирования.
Чл. 23. Директорът на Националната разузнавателна служба и началникът на Националната служба за охрана приемат офицери, сержанти и войници на кадрова военна служба и присвояват съответното първо военно звание.
Чл. 24. (1) Министърът на отбраната приема офицери на кадрова военна служба във военните съдилища и във военните прокуратури по решение на Висшия съдебен съвет, представено, както следва:
1. за военните прокурори и военните следователи - от ръководителя на съответната военна прокуратура;
2. за военните съдии - от председателя на съответния военен съд.
(2) Ръководителите на военните съдилища и военните прокуратури приемат сержанти и войници на кадрова военна служба и присвояват съответното първо военно звание.
Чл. 25. (1) При постъпване на обучаващите се във висшите военни училища се присвоява звание "курсант".
(2) Гражданин, спечелил конкурс за назначаване на вакантна длъжност, се назначава на съответната длъжност по щата с военно звание, не по-високо от изискващото се по щата за съответната длъжност.
(3) При постъпване на войник на кадрова военна служба се присвоява първо военно звание "редник" (за Военноморските сили - "матрос") или военното звание, което лицето има по запаса, но не по-високо от изискващото се по щата за съответната длъжност.
Чл. 26. Офицерите и сержантите, освободени от служба в Министерството на вътрешните работи, могат да се приемат на кадрова военна служба при условията на чл. 116 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и им се присвоява военно звание, съответстващо на притежаваното звание по Закона за Министерството на вътрешните работи, но не по-високо от изискващото се за длъжността по щата на Министерството на отбраната или другото ведомство, в състава на което има въоръжени формирования.
Чл. 27. (1) На успешно завършилите първи курс във висшите военни училища се присвоява първото сержантско военно звание (за Военноморските сили - старшинско) и те се повишават в следващото военно звание след успешно завършване на всяка следваща учебна година със заповед на упълномощеното от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство длъжностно лице.
(2) На завършилите висшите военни училища в редовна форма на обучение на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" и сключили договор за кадрова военна служба се присвоява първо офицерско звание "лейтенант".
(3) На курсантите, които не са издържали държавните изпити или не са защитили дипломните си работи в срока на редовното обучение, се присвоява военно звание "старшина" (за Военноморските сили - "мичман"), ако не го притежават. След успешно полагане на държавните изпити или след защитата на дипломната работа те се повишават във военно звание "лейтенант".
Чл. 28. (1) Приетите на кадрова военна служба войници се назначават на първа войнишка длъжност "войник трети клас".
(2) В случаите, когато кадровите войници имат военно звание "ефрейтор" от запаса, те се назначават на длъжност "войник втори клас" след завършване на съответния квалификационен курс.
(3) Приетите на длъжност "войник трети клас" се назначават на по-висока с една степен войнишка длъжност при минимален престой на предходната длъжност една година и завършен квалификационен курс.
Чл. 29. Приетите на кадрова военна служба сержанти от запаса се назначават на длъжността, за която са спечелили конкурс.
Чл. 30. (1) На випускниците на военните училища се предлагат за избор обявените вакантни длъжности в Министерството на отбраната или в друго ведомство.
(2) Условията и редът за избор на вакантните длъжности се определят с акт за оценка и класиране на випускниците на военните училища на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство, за нуждите на което се подготвят.
(3) Със заповедта на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство за присвояване на първо офицерско звание "лейтенант" випускниците на висшите военни училища се назначават и на първа офицерска длъжност.
(4) Назначените на длъжност випускници на военните училища могат да бъдат преназначавани на нова длъжност след изтичане на една година.
(5) Курсантите, които не са издържали държавните изпити или не са защитили дипломните си работи на редовната и поправителната сесия, се назначават на сержантска длъжност, изискваща военно звание "старшина" (за Военноморските сили - "мичман"). След успешно полагане на държавните изпити или след защитата на дипломната работа те се назначават на офицерска длъжност в съответствие с присвоеното им военно звание.
Чл. 31. (1) Със заповедта на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство за приемане на граждански лица на кадрова военна служба кадровите военнослужещи - офицери, се назначават на първа длъжност.
(2) Със заповедта за приемане на граждански лица на кадрова военна служба сержантите, а за Военноморските сили - старшините, както и войниците се дават в разпореждане за назначаване на длъжност от длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство да назначават на длъжност.
Чл. 32. (1) Договорът за кадрова военна служба с лицата, завършили граждански училища, влиза в сила от датата на заповедта за приемането им на кадрова военна служба и за присвояване на съответното военно звание.
(2) Договорът за кадрова военна служба с лицата, приети за обучение във военните училища, влиза в сила от датата на заповедта за зачисляване във военното училище.
(3) Договорът за обучение във военните училища с приетите лица, ненавършили пълнолетие, влиза в сила от датата на заповедта за зачисляване във военното училище.
Чл. 33. (1) Лицата, приети на кадрова военна служба, са длъжни да се явят на мястото на назначението в 10-дневен срок от уведомяването им за издаване на заповедта за назначаване на длъжност, освен ако в договора е определен друг срок, който не може да бъде по-дълъг от 2 месеца.
(2) Изпълнението на договора за кадрова военна служба започва с отдаване на заповед на командира (началника) на поделението, с която се обявява явяването на кадровия военнослужещ на мястото на назначението. Заповедта се отдава в деня на явяването.
(3) За кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана изпълнението на договора за кадрова военна служба започва с подписване на акта за встъпване в длъжност.
Глава четвърта.
ПРЕМИНАВАНЕ НА КАДРОВАТА ВОЕННА СЛУЖБА
Раздел I.
Назначаване на длъжност и повишаване във военно звание
Чл. 34. (1) Длъжности за кадрови военнослужещи могат да се създават в структурите на въоръжените сили, в централната и териториалната администрация, във военните съдилища и военните прокуратури.
(2) Структурите по ал. 1 се конкретизират с щатове. В щата задължително се посочват следните характеристики на длъжността:
1. наименованието на длъжността;
2. съответстващото военно звание;
3. изискванията за образование и квалификация;
4. съответстващата военноотчетна специалност;
5. шифърът за военно звание и заплатата за длъжност;
6. видът на щатното оръжие.
(3) Длъжности за кадрови военнослужещи в централната и териториалната администрация се създават с акт на Министерския съвет, който определя числеността и функционалните им задължения.
(4) Длъжности за кадрови военнослужещи във военните съдилища и военните прокуратури се създават с решение на Висшия съдебен съвет по предложение на съответния ръководител.
Чл. 35. Длъжностите за кадрови войници са:
1. войник (за Военноморските сили - матрос) III клас;
2. войник (за Военноморските сили - матрос) II клас;
3. войник (за Военноморските сили - матрос) I клас.
Чл. 36. (1) Длъжностите за офицери и сержанти на кадрова военна служба са основни и междинни командни и приравнени на тях.
(2) За длъжности, на които се назначават кадрови военнослужещи, се изготвят длъжностни характеристики, които се утвърждават от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Чл. 37. Основните командни длъжности са:
1. командир на отделение;
2. командир на взвод;
3. командир на рота (батарея, кораб IV ранг, летателно звено, радиолокационен пост);
4. командир на батальон (дивизион, кораб III ранг, ескадрила, радиолокационен възел);
5. командир на самостоятелен батальон (дивизион, летателна ескадрила, автоматизиран обединен радиолокационен възел, фрегата, подводница);
6. командир на полк (авиационна база тип "Б", корабен дивизион, дивизион подводници, група дивизиони);
7. командир на бригада (авиационна база тип "А");
8. командир на дивизия (военноморска база);
9. командир на корпус;
10. началник на главен щаб на вид въоръжени сили;
11. началник на Генералния щаб на Българската армия.
Чл. 38. (1) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия утвърждава основните и междинните командни длъжности и ги приравнява към военните звания.
(2) Министърът на отбраната приравнява длъжностите в Министерството на отбраната към основните и междинните командни длъжности:
1. за Българската армия - по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия;
2. за централната администрация - по предложение на съответните заместник-министри на отбраната или на главния (административния) секретар на министерството, на командири или началници на структури, пряко подчинени на министъра на отбраната, съгласувано с началника на Генералния щаб на Българската армия.
(3) Ръководителите на министерствата, ведомствата и структурите на централната и териториалната администрация, в които има длъжности за кадрови военнослужещи, ги приравняват към основните и междинните командни длъжности съгласувано с министъра на отбраната и с началника на Генералния щаб на Българската армия.
Чл. 39. (1) Необходимите образование, специалност и военна квалификация за офицери и сержанти на кадрова военна служба за заемане на основни и междинни командни длъжности в Министерството на отбраната са:
1. за длъжности, изискващи военно звание "младши сержант" и "сержант" - средно образование и военна квалификация;
2. за длъжности, изискващи по-високо сержантско звание - и курс за съответната длъжност;
3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2000 г.) за длъжности с младши офицерски звания - висше образование, специалност съгласно длъжностната характеристика и курс за военна квалификация по съответната специалност или длъжност;
4. за длъжности, изискващи старши офицерски звания:
а) (изм. - ДВ, бр. 18 от 2000 г.) майор и капитан III ранг - висше образование и завършена военна академия или курс за съответната длъжност;
б) (изм. - ДВ, бр. 18 от 2000 г.) подполковник и капитан II ранг - висше образование и завършена военна академия;
в) (изм. - ДВ, бр. 18 от 2000 г.) полковник и капитан I ранг - висше образование и завършена военна академия - до длъжност командир на бригада;
г) (изм. - ДВ, бр. 18 от 2000 г.) полковник и капитан I ранг на длъжност командир на бригада (командир на авиационна база тип "А") и по-високи - висше образование завършена военна академия и генералщабен курс или генералщабна академия;
5. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2000 г.) за длъжности, изискващи висши офицерски звания - висше образование военна академия и генералщабен курс или генералщабна академия.
(2) В заповедта на министъра на отбраната, с която се приравняват длъжности в Министерството на отбраната към основните и междинните длъжности, се определят необходимото образование и квалификация за съответната длъжност:
1. за Българската армия - по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия;
2. за централната администрация на Министерството на отбраната - по предложение на съответния заместник-министър или на главния (административния) секретар, на командир или началник на поделение, пряко подчинено на министъра на отбраната, като се отчитат специфичните особености и функции на организационните звена и длъжностите за кадрови военнослужещи в тях.
(3) Със заповед на ръководителя на друго ведомство или на ръководителя на централната и териториалната администрация съгласувано с министъра на отбраната се определят необходимото образование и квалификация за офицери и сержанти на кадрова военна служба на основни и междинни командни длъжности.
(4) Със заповед на ръководителя на друго ведомство или на ръководителя на централната и териториалната администрация се определят необходимото образование и квалификация за офицерите и сержантите на кадрова военна служба на длъжности, приравнени към длъжностите по ал. 3.
Чл. 40. (1) Военноотчетните специалности се определят със заповед на министъра на отбраната съгласувано с началника на Генералния щаб на Българската армия.
(2) Притежаването или придобиването на военноотчетна специалност е изискване за заемане на длъжността, установено в щатовете на Министерството на отбраната или на друго ведомство.
(3) За длъжности, изискващи висши военни звания, не се изисква притежаването на военноотчетна специалност.
(4) Военноотчетната специалност се придобива:
1. от завършилите военни училища - по време на обучението или след завършване на квалификационен курс;
2. от завършилите граждански училища - след преминаване на задължителния курс за длъжността или след завършване на квалификационен курс.
Чл. 41. (1) Кадровите военнослужещи се повишават във военно звание последователно.
(2) Кадровите военнослужещи се повишават в следващо военно звание при назначаване на по-висока длъжност, изискваща това звание.
(3) Повишаването във военно звание в случаите по ал. 2 се извършва, ако са налице изискванията на чл. 46.
Чл. 42. Военни звания за Военноморските сили се присвояват:
1. на офицерите при завършване на:
а) висши военноморски училища в страната или в чужбина;
б) Школата за запасни офицери към ВВМУ и придобиване на военноморска военноотчетна специалност;
в) военноморска академия в страната или в чужбина;
2. на сержантите:
а) след завършване на курс по военноморска специалност или придобиване на военноморска квалификация;
б) при условие че са служили наборна военна служба във Военноморските сили и са придобили военноморска военноотчетна специалност.
Чл. 43. (1) Президентът на Република България назначава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицерите с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър-председателя.
(2) За висшия команден състав в Министерството на отбраната министърът на отбраната внася доклада в Министерския съвет след разглеждане в Съвета по отбраната.
(3) За назначаване на висшия команден състав от другите министерства и ведомства докладът по ал. 2 е на съответния ръководител, а за войските на другите министерства и ведомства - задължително придружен с писмено становище на министъра на отбраната.
(4) Указите на президента по ал. 1 се обявяват със заповед на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство, в която се определя и редът за изпълнение на указа.
Чл. 44. Офицерите, с изключение на тези от висшия команден състав, се повишават във военно звание със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл. 45. Сержантите, а за Военноморските сили - старшините, както и кадровите войници се повишават във военно звание със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство.
Чл. 46. (1) Минималният срок за престояване във военно звание е:
1. "младши лейтенант" - 1 година;
2. "лейтенант" - 2 години;
3. за всички останали звания - 3 години.
(2) За престояване във военно звание "офицерски кандидат" няма минимален срок.
Чл. 47. Максималният срок за престояване на кадровите военнослужещи във военно звание е:
1. за сержантите, а за Военноморските сили - старшините - до назначаване на длъжност, изискваща по-високо военно звание, до изтичане на срока на договора или до навършване на пределна възраст;
2. за офицерските кандидати - до изтичане на срока на договора или до навършване на пределна възраст;
3. за младшите лейтенанти - 2 години;
4. за останалите офицерски звания - до назначаване на длъжност, изискваща по-високо военно звание, до изтичане на срока на договора или до навършване на пределна възраст.
Чл. 48. (1) Предложенията за повишаване във военно звание се изготвят от командирите на самостоятелни батальони (полкове), приравнени и по-високи от тях, на които е пряко подчинен кадровият военнослужещ, въз основа на предложение на комисията по чл. 91, ал. 1 и се изпращат по команден ред до длъжностното лице по чл. 43, 44 и 45.
(2) Предложението за повишаване във военно звание включва и предложение за назначаване на длъжност, която изисква по-високо военно звание, и се включва в плана за годишното разместване на кадровите военнослужещи.
Чл. 49. (1) Офицерите и сержантите се назначават на длъжност, изискваща по-високо военно звание, след завършване на квалификационен курс за съответната длъжност, ако длъжността изисква това.
(2) Офицерите и сержантите се назначават на друга длъжност в обхвата на военното звание, което притежават, след завършване на квалификационен курс, ако длъжността изисква това.
Чл. 50. (1) Кадровите военнослужещи се назначават на длъжност веднъж в годината по време на годишното разместване.
(2) Кадровите военнослужещи могат да бъдат назначавани на длъжност през цялата година:
1. при освобождаване на длъжността през годината поради:
а) продължително отсъствие на титуляря на длъжността, ако по щата няма заместник;
б) прекратяване на договора за кадрова военна служба на титуляря на основание чл. 128, т. 2-6, чл. 128а, чл. 128б, ал. 1, т. 1 и 3, чл. 128в и 129 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
2. на вакантни длъжности:
а) при завършване на обучение;
б) в случаите по чл. 63, ал. 1;
в) при спечелване на конкурс за длъжност, която изисква хабилитирано лице, в срок до 3 месеца след провеждането на конкурса.
(3) Организацията по разместването на кадровите военнослужещи се определя със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство не по-късно от 8 месеца преди годишното разместване на кадровите военнослужещи.
(4) Годишното разместване на офицерите от висшия команден състав се извършва не по-късно от 4 месеца преди разместването на останалите кадрови военнослужещи.
(5) Разпоредбите на ал. 1, 3 и 4 не се прилагат за военните съдилища и военните прокуратури, за Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, както и в други случаи, определени със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл. 51. (1) Кадровите военнослужещи се назначават на длъжност при:
1. повишаване в длъжност;
2. назначаване на равна длъжност;
3. понижаване в длъжност.
(2) Назначаването на длъжност, която изисква по-високо военно звание, се извършва:
1. за офицерите с висши военни звания - от президента на Република България;
2. за офицерите - от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство;
3. за сержантите и войниците - от длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
(3) Назначаването на длъжности, съответстващи на притежаваното военно звание, се извършва от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство или от длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство да назначават на съответната длъжност.
Чл. 52. Указът на президента на Република България или заповедта на длъжностните лица по чл. 43, 44 и 45 за назначаване на друга длъжност са основание за освобождаване на кадровите военнослужещи от заеманата длъжност.
Чл. 53. Кадровите военнослужещи се назначават на по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното от тях военно звание:
1. при организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация - със съгласието на кадровия военнослужещ;
2. в случаите по чл. 69;
3. по подаден рапорт от кадровия военнослужещ преди изтичане на срока по чл. 59, ал. 6.
Чл. 54. (1) Годишното разместване на кадровите военнослужещи се извършва, като се отчита принципът за ротация на кадрите.
(2) Ротацията на кадрите е принцип за преминаване на кадровите военнослужещи през основни и междинни командни длъжности или приравнени на тях.
(3) Целта на ротацията е придобиване на опит за изпълнение на различни длъжности в обхвата на притежаваното военно звание преди назначаване на по-висока длъжност.
(4) Прогнозата за длъжностно развитие на кадровия военнослужещ се изготвя при отчитане на принципа за ротация на кадрите.
Чл. 55. При изготвяне на прогнозата за длъжностно развитие на кадрите се отчитат:
1. продължителността на службата в различните категории гарнизони;
2. степента на попълнение на поделението с личен състав;
3. характерът на изпълняваните длъжности;
4. броят на гарнизоните, в които е служил кадровият военнослужещ.
Чл. 56. (1) Категориите на гарнизоните спрямо местоположението им от областния център са:
1. малки и отдалечени;
2. малки, неотдалечени;
3. големи и отдалечени;
4. големи, неотдалечени.
(2) Категорията на гарнизоните се определя със заповед на началника на Генералния щаб на Българската армия.
Чл. 57. (1) Степените на попълнение на поделенията с личен състав са:
1. поделение категория "А";
2. поделение категория "Б";
3. поделение категория "В";
4. поделение категория "Г".
(2) Степента на фактическо попълнение на поделенията в отделните категории се определя със заповед на началника на Генералния щаб на Българската армия.
Чл. 58. Видовете длъжности за кадрови военнослужещи в зависимост от техния характер са:
1. основни и междинни командни длъжности;
2. приравнени длъжности (ръководни, експертни и технически);
3. длъжности извън територията на страната и на територията на страната в състава на многонационални формирования.
Чл. 59. (1) Минималният срок за престояване на длъжности в обхвата на едно военно звание е 3 години, с изключение на случаите по чл. 46, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2.
(2) Редът за преминаване на кадровите военнослужещи през основните и междинните командни длъжности и приравнените на тях е:
1. за назначаване на основна командна длъжност "командир на рота" или приравнена на нея се изисква стаж като офицер, осигуряващ минималния срок за престояване в предходните военни звания;
2. за назначаване на основна командна длъжност се изисква стаж на предходната основна командна длъжност не по-малък от 2 години и стаж на междинна командна длъжност, по-висока от предходната основна командна длъжност, не по-малък от 1 година;
3. за назначаване на основна командна длъжност от предходната основна командна длъжност, когато между тях няма междинни командни длъжности, се изисква стаж на предходната основна командна длъжност не по-малък от 3 години;
4. за назначаване на основна командна длъжност от предходната междинна командна длъжност, ако не са изпълнени изискванията на т. 2, се изисква стаж на същата не по-малък от 4 години;
5. за назначаване на основна командна длъжност от предходната приравнена длъжност се изисква стаж на същата не по-малък от 4 години;
6. за назначаване на междинна командна длъжност се изисква стаж на предходната основна командна длъжност не по-малък от 2 години или стаж на предходната междинна командна длъжност не по-малък от 3 години, а когато са в обхвата на едно военно звание - 2 години;
7. за назначаване на междинна командна длъжност от предходната приравнена длъжност се изисква стаж на същата не по-малък от 3 години;
8. за назначаване на приравнена длъжност от предходната основна командна длъжност се изисква стаж на същата не по-малък от 2 години;
9. за назначаване на приравнена длъжност от предходната междинна командна длъжност се изисква стаж на същата не по-малък от 3 години;
10. за назначаване на приравнена длъжност от предходната приравнена длъжност се изисква стаж на същата не по-малък от 4 години;
11. за назначаване на приравнена длъжност, с две нива по-висока от предходната приравнена длъжност, се изисква стаж на същата не по-малък от 5 години.
(3) При назначаване на основни и междинни командни длъжности в бригадно-корпусната организация не е задължителен стажът на предходните основни и междинни командни длъжности в дивизионно-полковата организация и обратно.
(4) Кадровите войници изпълняват длъжности в съответствие с подписания договор за кадрова военна служба.
(5) При назначаване на длъжности в научно-преподавателските и научноизследователските звена се прилагат и изискванията за стаж на предходна длъжност съгласно Закона за научните степени и научните звания и правилника за прилагането му.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2000 г.) Максималният срок за престояване на длъжност командир на бригада, приравнена на нея и по-високи длъжности е 5 години.
(7) За начало на срока по ал. 6 се счита датата на заповедта за назначаване на кадровия военнослужещ на съответната длъжност.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2000 г.) Максималният срок за престояване в длъжност по чл. 59, ал. 6 не се отнася за кадрови военнослужещи - офицери от научно-преподавателския и научноизследователския състав, лекари, финансисти, юристи, метеоролози, както и за други военноотчетни специалности, определени с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл. 60. (1) При назначаване на определени приравнени длъжности за кадрови военнослужещи в Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Военната полиция, Военното контраразузнаване и Военното разузнаване, както и във военните съдилища и военните прокуратури изискванията на чл. 59, ал. 1 и 6 не се прилагат.
(2) Длъжностите по ал. 1 се определят от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, а за Българската армия - по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия.
Чл. 61. Кадровите военнослужещи могат да бъдат изпращани на служба в чужбина при условия и по ред, определени в правилника и в подписаните международни актове, по които Република България е страна.
Чл. 62. (1) След изтичането на мандата на кадровите военнослужещи по чл. 61 те се назначават в Българската армия на длъжности, съответстващи на военното им звание, образованието и квалификацията им.
(2) След изтичането на мандата на кадровите военнослужещи, назначени на изборни длъжности по Закона за висшето образование, те се назначават на длъжността, която са заемали до избора, като им се запазва притежаваното военно звание.
Чл. 63. (1) Кадровите военнослужещи се назначават на длъжност:
1. по предложение на комисиите по чл. 91, ал. 1;
2. след спечелване на конкурс по Закона за научните степени и научните звания.
(2) Комисиите по чл. 91, ал. 1 изготвят своите предложения след завършване на атестирането, но не по-късно от 2 месеца преди годишното разместване на кадрите.
Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2000 г.) Кадровият орган на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, в състава на което има въоръжени формирования, изготвя Регистър на вакантните длъжности в Министерството на отбраната или в другото ведомство.
(2) В Регистъра на вакантните длъжности определените за заемане от випускниците на военните училища у нас и в чужбина длъжности се включват като отделен раздел.
(3) Регистърът на вакантните длъжности се изпраща до поделенията заедно с годишната заповед за разместване на кадровите военнослужещи.
(4) Командирът (началникът) на поделението запознава кадровите военнослужещи с Регистъра на вакантните длъжности.
(5) Регистърът на вакантните длъжности се актуализира от кадровия орган на министъра на отбраната веднъж на 3 месеца. Промените в регистъра се изпращат до поделенията.
Чл. 65. (1) Редът за подаване на рапорти за назначаване на длъжност от офицерите и сержантите е следният:
1. подаване на рапорт от офицера (сержанта) до командира (началника) на поделението, в което служи, не по-рано от 3 месеца преди изтичане на минималния срок за престояване във военно звание;
2. изпращане на рапорта от командира, придружен с атестацията, прогнозата и мнението му за качествата на военнослужещия, на комисията по чл. 91, ал. 1;
3. разглеждане от комисията по чл. 91, ал. 1 на служебното положение на офицера (сержанта); когато комисията го класира в първа или втора атестационна група, тя го предлага за назначаване на съответната длъжност.
(2) В рапорта офицерът или сержантът посочва длъжностите от Регистъра на вакантните длъжности, за които кандидатства.
Чл. 66. (1) Рапортите на офицерите и сержантите (за Военноморските сили - старшините), които желаят да бъдат назначени на длъжност извън Министерството на отбраната, се изпращат за разглеждане до съответния министър или ръководител на друго ведомство след съгласието на министъра на отбраната.
(2) При съгласие на съответния министър или ръководител на друго ведомство рапортът се изпраща по низходящ команден ред до командира или началника на поделението за включване в плана за разместване.
(3) По време на годишното разместване на кадровите военнослужещи министърът на отбраната отдава заповед за освобождаване от заеманата длъжност и даването им в разпореждане на съответния министър или ръководител на друго ведомство.
(4) Рапортите на кадровите военнослужещи, които желаят да бъдат назначени на длъжност в Министерството на отбраната от други ведомства, се изпращат за разглеждане в Министерството на отбраната.
(5) При съгласие на министъра на отбраната ръководителят на другото ведомство отдава заповед за освобождаването им от заеманата длъжност и даването в разпореждане на министъра на отбраната.
Чл. 67. (1) Офицерите и сержантите могат да бъдат назначавани да заместват съответно друг офицер или сержант на определена длъжност, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността по длъжностна характеристика по чл. 87, ал. 4. За срока на заместването заместникът ползва правата на длъжността, в това число възнаграждението за длъжността, ако това е по-благоприятно за него.
(2) Ако по време на заместването кадровият военнослужещ изпълнява и своята длъжност, той има право на допълнително възнаграждение в размер 30 на сто от заплатата за длъжността, на която е заместник.
(3) При отсъствие на титуляря поради участие в курс за повишаване на квалификацията, поради болест, поради отпуск по майчинство или за отглеждане на дете срокът на заместването е равен на срока на отпуска или обучението.
(4) Заповедта, с която се назначава кадрови военнослужещ да замества титуляр, се издава от длъжностното лице, в чиито правомощия е назначаването на титуляря.
(5) Ако кадровият военнослужещ е заместник по щат, той не получава възнаграждението по ал. 1 за срока на заместването.
(6) В случаите, когато отсъствието на титуляря е за по-малко от 60 дни, командирът (началникът) на поделението издава заповед, с която определя друг кадрови военнослужещ, който да изпълнява задълженията на отсъстващия титуляр. Ако отсъстващ е командирът (началникът), заповедта се издава от непосредствения му командир (началник).
(7) Непосредственият командир (началник) може да назначи кадрови военнослужещ със заповед да изпълнява освен своите задължения и задълженията на длъжност, която ще бъде овакантена след годишното разместване, ако на нея не може да бъде назначен титуляр. Заместването по този ред е за срок до 60 дни.
(8) В случаите по ал. 6 и 7 не се заплаща допълнително възнаграждение.
Чл. 68. (1) На конкурсни и изборни длъжности във военните училища, военнонаучните организации и изследователските звена се назначават кадрови военнослужещи при условията и по реда, определени в Закона за висшето образование, Закона за научните степени и научните звания и в актовете за създаване на висшите училища.
(2) Випускниците на военните училища могат да кандидатстват за длъжности по ал. 1 и за други длъжности във военните училища след прослужване на 5 години във въоръжените сили.
Чл. 69. (1) На кадровите военнослужещи, получили трайни професионални заболявания или травми с трайни последици при или по повод на изпълнение на военната служба, установени от Централната военномедицинска комисия, вследствие на което не могат да изпълняват служебните си задължения, задължително им се предлагат други подходящи длъжности.
(2) Кадровите военнослужещи се назначават на длъжността по ал. 1 след подписването на допълнително споразумение.
(3) В случаите по ал. 1, когато на новата длъжност кадровите военнослужещи получават по-ниско възнаграждение, те получават обезщетение към заплатата, равняващо се на разликата във възнаграждението между старата и новата длъжност до придобиване право на пенсия.
(4) Условията и редът за установяване на професионалните заболявания и травми с трайни последици, получени при или по повод на военната служба, както и списъкът на подходящите длъжности, които могат да заемат лицата по ал. 1, се определят с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл. 70. (1) Когато кадрови военнослужещ бъде привлечен като обвиняем или подсъдим и спрямо него бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест за извършено престъпление от общ характер, той се отстранява временно от длъжност от командира или началника, който го е назначил.
(2) Отстраняването от длъжност се извършва от длъжностното лице, което е назначило кадровия военнослужещ на длъжността, след получаване на постановление за мярката за неотклонение от страна на прокурор или на съда. Със заповедта за отстраняване от длъжност се назначава комисия. Комисията извършва необходимите действия по сдаване на длъжността.
(3) Когато взетата мярка за неотклонение е по-лека от посочените в ал. 1, кадровият военнослужещ може да бъде временно отстранен от длъжност от длъжностното лице по ал. 2 по мотивирано искане на прокурора или на следователя.
(4) Отстраняването не може да бъде за повече от 6 месеца. С изтичането на 6-месечния срок договорът за кадрова военна служба на лицето се прекратява на основание чл. 128в, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(5) За срока на отстраняване от длъжност спира действието на сключения договор и се изземват служебната карта и зачисленото оръжие на кадровия военнослужещ.
(6) До изтичане на 6-месечния срок действието на договора за кадрова военна служба се възобновява от датата на отстраняването в следните случаи:
1. когато предварителното производство бъде прекратено спрямо кадровия военнослужещ;
2. когато наказателното производство приключи с оправдателна присъда спрямо кадровия военнослужещ;
3. когато кадровият военнослужещ бъде осъден за престъпление, което не е умишлено от общ характер.
(7) Когато отстраненото от длъжност лице бъде осъдено на наказание, което води до освобождаване от кадрова служба, то се уволнява от деня на отстраняването му от длъжност.
Чл. 71. (1) Командирът или началникът може да отстрани временно от служба кадрови военнослужещ, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, или след употреба на алкохол или друго силно упойващо или психотропно вещество.
(2) Състоянието по ал. 1 се установява със заключение на военномедицинските органи при оспорване на отстраняването.
(3) Отстраняването от служба по ал. 1 може да се обжалва в 3-дневен срок пред командира (началника), разпоредил отстраняването.
(4) Отстраняването от служба се извършва с писмена заповед на командира или началника в момента на установяване състоянието на кадровия военнослужещ, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения.
(5) Срокът за отстраняване от служба по ал. 1 може да бъде до 3 дни.
(6) Кадровият военнослужещ не получава възнаграждение за времето, през което е отстранен от служба на законно основание.
Раздел II.
Обучение и квалификация на кадровите военнослужещи
Чл. 72. (1) Обучението на кадровите военнослужещи се извършва във военни и граждански училища в страната и в чужбина.
(2) Придобиването и повишаването на квалификацията и на професионалната подготовка на кадровите военнослужещи се извършват във военни и граждански училища и учебни центрове.
Чл. 73. Придобиването на по-висока квалификация е условие за повишаване на кадровите военнослужещи в длъжност.
Чл. 74. (1) Кадровите военнослужещи, завършили граждански училища, задължително преминават курс за придобиване и повишаване на военната им квалификация с продължителност до 6 месеца, съответстващ на военноотчетната специалност, съгласно изискванията на договора за определени по щата длъжности.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато това е предвидено в специален закон.
Чл. 75. (1) Кадровите военнослужещи имат право с разрешение на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство да кандидатстват и да се обучават във военни училища в страната и в чужбина, както и в задочна и дистанционна форма на обучение в други висши училища.
(2) Рапорт за разрешаване на обучението се подава по команден ред. Основание за разрешението е нуждата от специалисти в съответната област за министерството или ведомството.
(3) Право по ал. 1 ползват кадровите военнослужещи, атестирани в първа и втора група за професионално съответствие.
(4) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство разрешава на кадровите военнослужещи да кандидатстват и да се обучават във висши училища, ако интересите на службата налагат това.
(5) При разрешаване на обучението по ал. 1 се подписва допълнително споразумение между министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство и кадровия военнослужещ. В допълнителното споразумение се определя обхватът на длъжностите по новопридобитата специалност, които кадровият военнослужещ ще заеме при успешно завършване на обучението.
Чл. 76. (1) Офицери и сержанти на кадрова военна служба могат да се обучават във военни академии и военни училища на други държави при условия и по ред, определени от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство в съответствие със споразуменията за военно сътрудничество в областта на обучението.
(2) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство със своя заповед приравняват квалификацията на кадровия военнослужещ по ал. 1 към квалификацията, която се получава във военните училища.
Чл. 77. (1) Офицерите на кадрова военна служба могат да кандидатстват за обучение във военна академия не повече от 2 пъти за целия срок на кадровата си служба, при условие че:
1. притежават военно звание не по-ниско от "капитан" и са престояли в това военно звание 2 години;
2. заемат длъжност не по-ниска от "командир на рота" или приравнена на нея и са изпълнявали съответната длъжност не по-малко от 2 години;
3. са атестирани в първа група за професионално съответствие;
4. са прогнозирани за длъжностно развитие.
(2) Офицери на кадрова военна служба могат да кандидатстват за обучение и да се обучават в генералщабен курс (академия) не повече от 2 пъти за целия срок на кадровата си служба, при условие че:
1. притежават военно звание не по-ниско от "подполковник";
2. са заемали основни и междинни длъжности до "заместник-командир на бригада", включително и в момента изпълняват длъжност не по-ниска от "заместник-командир на бригада" или приравнена на нея, не по-малко от 2 години;
3. са атестирани в първа група за професионално съответствие;
4. са прогнозирани за длъжностно развитие.
(3) Изискванията по ал. 1, т. 1 и 2 и по ал. 2, т. 1 и 2 следва да са налице към момента на започване на обучението.
(4) Офицери на кадрова военна служба могат да кандидатстват за обучение във военна академия не по-късно от навършване на 36-годишна възраст, а в генералщабен курс (академия) - не по-късно от навършване на 48-годишна възраст към 31 декември в годината на кандидатстване.
(5) Офицери на кадрова военна служба с висше медицинско образование на щатно място във военномедицинските части и учреждения могат да кандидатстват за придобиване на медицинска специалност най-малко 3 години след сключване на договора.
Чл. 78. Условията и редът за кандидатстване и приемане за обучение във военните училища се определят ежегодно с наредби, утвърдени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г.) Кадровите военнослужещи, на които е разрешено по установения в чл. 75 ред да кандидатстват за обучение по специалността "Право" и които са се дипломирали и са определени за назначаване на длъжности, изискващи юридическа правоспособност, се назначават в щат от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство и от министъра на правосъдието за преминаване на едногодишен стаж като "съдебен кандидат".
(2) За времето на стажа кадровите военнослужещи получават основно месечно възнаграждение за последната заемана от тях длъжност.
Чл. 80. Кандидатстването, обучението и придобиването на образователна и научна степен "доктор" се извършват при условията и по реда, определени в Закона за научните степени и научните звания и в Закона за висшето образование, след разрешение на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл. 81. (1) Кадровите военнослужещи могат да се обучават в курсове с продължителност до 6 месеца в следните случаи:
1. за придобиване на квалификация за длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, ако кадровият военнослужещ е предвиден за назначаване на тази длъжност;
2. за повишаване на квалификацията, необходима за заемане на длъжност, изискваща по-високо военно звание, ако това не е в противоречие с изискванията на чл. 39;
3. за чуждоезикова подготовка;
4. за придобиване на други специални умения и знания.
(2) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство разрешава на кадровия военнослужещ да се обучава в квалификационните курсове по ал. 1, ако интересите на службата налагат това.
(3) Условията, редът, продължителността и тематиката на квалификационните курсове се определят с наредба на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл. 82. Правата и задълженията на обучаващите се и организацията на обучението във военните училища се определят с правилниците за устройството и дейността на военните училища.
Чл. 83. Освободените по дисциплинарен ред от военните училища не могат да възстановяват правата си на обучаеми и да бъдат приемани повторно на обучение.
Чл. 84. (1) Кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба при организационно-щатни промени и при пълна или частична ликвидация по чл. 128б, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, при освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 129 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и станалите негодни за военна служба при или по повод на изпълнение на служебните си задължения - по чл. 128, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, имат право да участват в курсове за придобиване на гражданска специалност или за преквалификация с продължителност до 6 месеца.
(2) За обучението по ал. 1 се осигурява платен служебен отпуск с продължителност до 6 месеца.
(3) Курсовете по ал. 1 се предхождат от специализирани мотивационни курсове с продължителност до 2 седмици, които се осигуряват финансово от Министерството на отбраната или от другото ведомство. Участието в мотивационните курсове се извършва в срока на отпуска по ал. 2.
(4) Кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба при организационно-щатни промени и при пълна или частична ликвидация, се ползват от правото си по ал. 1 в срока на предизвестието по чл. 128б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(5) Кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 129 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, ползват платен служебен отпуск за участие в курса по ал. 1 на длъжността, която заемат.
(6) Кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се освобождават от длъжност и ползват отпуска по ал. 2 в специално създаден за целта щат на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
(7) За участие в курсовете кадровите военнослужещи подават рапорт по команден ред до министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
(8) Видът, продължителността и мястото на курса, както и редът за организирането му и включването на кадровия военнослужещ в него се определят с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Раздел III.
Атестиране на кадровите военнослужещи
Чл. 85. (1) Атестирането на кадровите военнослужещи се извършва чрез изготвяне на атестация и обща оценка за професионалното съответствие с изискванията за заеманата длъжност.
(2) Атестацията се оформя в атестационен лист и съдържа констатации за:
1. изпълнението на задълженията за заеманата длъжност;
2. съответствието на кадровия военнослужещ с изискванията на заеманата длъжност, установени в длъжностната характеристика;
3. притежаваните от кадровия военнослужещ личностни качества, които имат значение за ефективното изпълнение на задълженията на заеманата длъжност.
(3) Атестацията се изготвя от непосредствения командир (началник) на кадровия военнослужещ, който носи дисциплинарна отговорност за нейната обективност и за произтичащите от нея кадрови решения. Непосредственият командир (началник) запознава кадровия военнослужещ с атестацията.
(4) Атестацията на кадровите военнослужещи от централната и териториалната администрация се изготвя от началника на съответната структура в Министерството на отбраната, на което те методически са подчинени.
(5) Атестацията може да се обжалва от кадровия военнослужещ до висшестоящия командир (началник) в 7-дневен срок от запознаването. Решението на висшестоящия командир е окончателно.
Чл. 86. Редът и критериите за атестиране на кадровите военнослужещи се определят с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл. 87. (1) Изискванията за заемане на длъжността се определят в щата.
(2) Длъжностната характеристика е писмен документ, определящ основните изисквания, необходими за изпълнение на дадена длъжност от кадрови военнослужещ.
(3) Длъжностната характеристика е неразделна част от щата.
(4) Длъжностната характеристика съдържа:
1. изискванията за заемане на длъжността относно:
а) образование;
б) придобита специалност;
в) образователно-квалификационна степен;
г) научна степен;
д) научно звание;
е) военна квалификация;
ж) допълнителна професионална квалификация;
з) ниво на чуждоезикова подготовка;
и) военноотчетна специалност;
к) военно звание;
л) длъжностна степен;
м) предходни длъжности, от които може да се заеме тази длъжност;
н) максимален срок за престояване на длъжността;
о) длъжности, които могат да се заместват от тази длъжност;
п) място за изпълнение на службата;
р) наименование на личното оръжие;
2. изисквания за познаване на основни нормативни и други актове от кадровия военнослужещ;
3. други специфични изисквания;
4. изисквания относно необходимите личностни качества на кадровия военнослужещ, които имат значение за ефективното изпълнение на длъжността, като:
а) необходими работни знания и ерудиция;
б) професионални качества и опит;
в) командирски умения;
г) организационни умения;
д) комуникационни умения;
е) умствени умения и възможности за своевременно вземане на решения;
ж) задължения за оказване на съдействие за осъществяване на държавната политика в Министерството на отбраната или в друго ведомство;
5. функционалните задължения на кадровия военнослужещ за мирно и военно време.
Чл. 88. (1) Прогнозирането е дейност на командирите (началниците) от командир на самостоятелен батальон на приравнени и по-високи длъжности, при която на основата на атестирането на кадровите военнослужещи се очертава перспективата за кадровото им развитие и повишаване на длъжностната им квалификация.
(2) Прогнозата е писмен документ, който се разработва в три раздела:
1. обхват на длъжностите, които се предвижда да се заемат от кадровия военнослужещ през периода на прогнозата;
2. вариант за кадрово развитие;
3. вариант за повишаване на квалификацията, необходима за заемане на длъжностите, включени в прогнозата.
(3) Условията и редът за изготвяне на прогноза, условията за прогнозиране и сроковете за прогнозиране се определят с наредба на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл. 89. (1) Офицерите и сержантите, а за Военноморските сили - старшините, се атестират в следните случаи:
1. четири месеца преди изтичане на минималния срок за престояване във военно звание;
2. четири месеца преди изтичане на максималния срок за престояване в длъжност;
3. при кандидатстване за обучение във висше военно училище, военна академия и генералщабен курс (академия) в страната и в чужбина, както и в задочна и дистанционна форма на обучение в други висши училища и в докторантура;
4. когато офицерите и сержантите кандидатстват за назначаване на длъжност, изискваща по-високо военно звание или по-висока или равна длъжностна степен в обхвата на военното звание;
5. при участие в конкурс за назначаване на длъжности извън територията на страната в международни организации или в дипломатически представителства на Република България в чужбина;
6. при извършване на организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация;
7. след изтичане на удължения срок по чл. 95, ал. 2.
(2) Извън случаите по ал. 1 в интерес на военната служба може да се извършва извънредно атестиране по решение на министъра на отбраната, началника на Генералния щаб на Българската армия или ръководителя на друго ведомство.
(3) Научно-преподавателският и научноизследователският състав се атестират по отделен ред и критерии, определени в правилниците на военните училища и научните институти.
(4) Офицерите от научно-преподавателския и научноизследователския състав се атестират веднъж на 3 години, а хабилитираните - веднъж на 5 години.
Чл. 90. Не се атестират:
1. началникът на Генералния щаб на Българската армия и лицата по чл. 75, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
2. началниците на главни щабове и командващите войските на други министерства и ведомства;
3. кадровите военнослужещи от администрацията на Президента на Република България;
4. кадровите войници;
5. кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от военна служба по чл. 128, т. 2, 3, 4 и 5, чл. 128а, ал. 1, чл. 128б и 128в от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
6. кадровите военнослужещи, подали рапорти за освобождаване от кадрова военна служба по условията на чл. 129 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, за които има положително решение на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство;
7. обучаващите се във военните училища;
8. обучаващите се в редовна форма на обучение за придобиване на образователна и научна степен "доктор";
9. кадровите военнослужещи, които специализират за придобиване на медицинска специалност;
10. кадровите военнослужещи, които преминават едногодишен стаж като съдебен кандидат;
11. кадровите военнослужещи, които са отстранени от длъжност при условията на чл. 70;
12. кадровите военнослужещи, на които е наложено дисциплинарно наказание по чл. 282, т. 1, букви "г", "д", "е", "ж" и "з" от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на които срокът на наказанието не е изтекъл към датата на годишното разместване.
Чл. 91. (1) Атестирането приключва с обща оценка за професионално съответствие, определена от комисиите за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи.
(2) Общата оценка е средноаритметичното число от сбора на оценките на членовете на комисията.
(3) Комисиите по ал. 1 определят общата оценка за професионално съответствие въз основа на следните документи:
1. атестацията на кадровия военнослужещ;
2. прогнозата за длъжностно развитие на кадровия военнослужещ;
3. мнението на командира (началника) на поделението;
4. длъжностната характеристика за длъжността, за която кадровият военнослужещ кандидатства.
(4) Общата оценка определя три групи за професионално съответствие на кадровия военнослужещ със заеманата длъжност.
(5) Общата оценка, определена от комисията по ал. 1, е окончателна и не подлежи на обжалване.
Чл. 92. (1) Решенията на комисиите са задължителни за командирите (началниците) от всички степени и за кадровите военнослужещи.
(2) Комисиите работят по низходящ ред на длъжностите в различно време, като обменят информация за заетите длъжности.
(3) Комисиите подреждат кандидатите за всяка вакантна длъжност по регистъра по низходящ ред на общата оценка за професионално съответствие и предлагат един кандидат за всяка вакантна длъжност.
(4) Комисиите работят през цялата година.
Чл. 93. (1) Комисиите по чл. 91, ал. 1 се назначават със заповед на висшестоящия командир (началник) на поделението, в което се сформира комисия, в която се определят съставът на комисията и сроковете за работата й.
(2) Комисиите по чл. 91, ал. 1 включват командира (началника) на поделението, неговите заместници, командирите на подчинените поделения и равен на тях брой кадрови военнослужещи, които не подлежат на длъжностно развитие през текущата година, със същата длъжностна степен като тази на кадровите военнослужещи, чиито рапорти се разглеждат.
(3) Председател на комисията е представител на висшестоящото поделение с длъжност, по-висока или равна на командира (началника) на поделението.
(4) Административно-техническото обслужване на комисиите се осигурява от кадровия орган на поделението, в което работи комисията, и се подпомага от кадровите органи на висшестоящите щабове и на подчинените поделения.
Чл. 94. (1) Комисиите провеждат заседания, ако на тях присъстват най-малко по 2/3 от всяка от квотите на членовете й.
(2) Организацията на дейността на комисиите се определя с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл. 95. (1) В зависимост от вакантните длъжности, включени в регистъра, кадровите военнослужещи, оценени в първа група за професионално съответствие:
1. при изтичане на минималния срок за престояване във военно звание - могат да продължат да заемат длъжността, на която са назначени, като се прогнозират за длъжностно развитие, или могат да бъдат назначени на по-висока или равна длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, или могат да бъдат назначени на длъжност, изискваща по-високо военно звание;
2. при изтичане на максималния срок за престояване в длъжност - могат да бъдат назначени на длъжност, изискваща по-високо военно звание, или могат да бъдат назначени на длъжност с по-висока или равна длъжностна степен в обхвата на притежаваното военно звание, или се предлагат за отправяне на предизвестие по чл. 128б, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
3. в случаите по чл. 89, ал. 1, т. 3 и 5 се допускат до участие в конкурс.
(2) Ако след изтичане на максималния срок за престояване в длъжност на кадровия военнослужещ, атестиран в първа група за професионално съответствие, не може да бъде предложена подходяща длъжност, по предложение на комисията той може да остане на заеманата длъжност, но за не повече от 1 година, ако няма друг кандидат за съответната длъжност, като при необходимост му се осигурява подходяща преквалификация.
Чл. 96. (1) В зависимост от вакантните длъжности, включени в регистъра, кадровите военнослужещи, оценени във втора група за професионално съответствие:
1. при изтичане на минималния срок за престояване във военно звание могат да продължат да заемат длъжността или могат да бъдат назначени на равна длъжност в обхвата на притежаваното военно звание;
2. при изтичане на максималния срок за престояване в длъжност - назначават се на равна или по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното военно звание или се предлагат за отправяне на предизвестие по чл. 128б, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
3. в случаите по чл. 89, ал. 1, т. 3 - не се допускат до конкурс за обучение във военна академия и в генералщабен курс (академия) или се допускат до конкурс за обучение във висши военни или граждански училища, както и в задочна и дистанционна форма на обучение във висши училища;
4. в случаите по чл. 89, ал. 1, т. 5 - не се допускат до участие в конкурс.
(2) В случаите, когато за една и съща длъжност, включена в регистъра, кандидатстват кадрови военнослужещи, атестирани в първа и втора група за професионално съответствие, комисията предлага за назначаване на длъжността кадровия военнослужещ, атестиран в първа група.
Чл. 97. Кадровите военнослужещи, оценени в трета група за професионално съответствие, се предлагат за отправяне на предизвестие за освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл. 98. (1) Извънредно атестиране в интерес на военната служба се извършва, когато е необходима преценка на служебното съответствие на кадровия военнослужещ с изискванията на заеманата длъжност, извън случаите по чл. 89, ал. 1.
(2) Когато в резултат на атестирането са определени първа или втора група за професионално съответствие, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 95 или 96.
(3) Извънредно атестиране по смисъла на чл. 89, ал. 2 в интерес на военната служба се извършва и когато има достатъчно данни за трайно, системно и неефективно изпълнение на задълженията по военната служба, определени в длъжностната характеристика на кадровия военнослужещ.
(4) Извънредно атестиране може да се извърши по искане на командира на поделението или на останалите преки началници по йерархията или по разпореждане на министъра на отбраната, началника на Генералния щаб на Българската армия (за кадровите военнослужещи от Българската армия) или на ръководителя на друго ведомство.
(5) Искането по ал. 4 следва да се мотивира и се изпраща за решение по команден ред до министъра на отбраната, до началника на Генералния щаб на Българската армия или до ръководителя на друго ведомство.
(6) Извънредното атестиране се извършва от непосредствения командир (началник) след получаване на решението по ал. 5, след което документите се изпращат на комисията по чл. 91, ал. 1.
(7) Когато в резултат на атестацията комисията по чл. 91, ал. 1 установи неефективна служебна дейност, изразяваща се в трайно неизпълнение на задълженията по военната служба, определени в длъжностната характеристика на кадровия военнослужещ, даваща основание за определяне на трета група за професионално съответствие, той се предлага за освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от длъжностното лице, което има право да освободи от кадрова военна служба.
(8) Когато в резултат на атестацията се установи неефективна служебна дейност, изразяваща се в трайно неизпълнение на задълженията по военната служба, която представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 281, т. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, комисията по чл. 91, ал. 1 предлага привличане на кадровия военнослужещ към дисциплинарна отговорност по реда на глава шеста от правилника от длъжностното лице, което има право да освободи от кадрова военна служба.
(9) Извънредно атестиране на кадровия военнослужещ може да се извършва не повече от два пъти годишно.
Чл. 99. (1) Предложенията на комисиите се изпращат на длъжностните лица по чл. 48, ал. 1, които изготвят планове за разместване на кадровите военнослужещи.
(2) След получаване на предложението на комисията командирът на поделението:
1. изготвя план за разместване;
2. запознава кадровите военнослужещи с плана за разместване в касаещия ги обем;
3. изготвя заповед за назначаване на длъжност или изпраща плана за разместване по команден ред до длъжностните лица, които имат правомощия да назначат на длъжност кадровия военнослужещ.
Чл. 100. (1) Атестирането на кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се извършва освен в посочените в чл. 89, ал. 1 случаи и по предложение на непосредствените началници за повишаване в звание или за назначаване на по-висока или равна длъжностна степен в обхвата на притежаваното военно звание.
(2) В случаите по чл. 95 и 96 на кадровите военнослужещи се предлагат вакантни длъжности по щата на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.
Раздел IV.
Преминаване на кадровата военна служба извън територията на страната и на територията на страната в състава на многонационални формирования
Чл. 101. (1) Военнослужещите на кадрова военна служба от Министерството на отбраната могат да изпълняват кадрова военна служба извън територията на страната:
1. при участие на Република България в операции по поддържане на мира и в мисии, провеждани под егидата на международни организации;
2. в дипломатическите представителства и в дипломатическите мисии на Република България към международни организации;
3. в щабове и органи на международни организации.
(2) При назначаване на длъжности по чл. 101, т. 2 и 3 и чл. 102, ал. 2 подборът се извършва между кадровите военнослужещи, атестирани в първа група за професионално съответствие и прогнозирани за длъжностно развитие.
Чл. 102. (1) Военнослужещите на кадрова военна служба могат да изпълняват кадрова военна служба извън територията на страната при участие на Република България в операции по поддържане на мира, провеждани под егидата на международни организации в състава на въоръжени военни формирования.
(2) Офицерите на кадрова военна служба могат да изпълняват кадрова военна служба извън територията на страната при участие на Република България в операции по поддържане на мира, провеждани под егидата на международни организации, като невъоръжени военни специалисти - военни наблюдатели, щабни офицери в международни щабове, офицери по печата и връзките с обществеността, военни преводачи и др.
(3) Подборът и подготовката на кадровите военнослужещи в операции по поддържане на мира се извършват при условия и по ред, определени от министъра на отбраната. Подборът на военнослужещите при участие на Република България в операции по поддържане на мира се извършва при спазване принципа на доброволността.
(4) Статутът на кадровите военнослужещи при участие на Република България в операции по поддържане на мира се определя за всяка конкретна мисия в съответствие с принципите и нормите на международното право и международните договори, по които Република България е страна, и националното законодателство.
(5) Срокът на участие на кадровите военнослужещи в операции по поддържане на мира се определя за всеки конкретен случай в съответствие със срока на мисията и решението на компетентните държавни органи за участие на Република България в мисията.
(6) За срока на участие в операцията по поддържане на мира кадровите военнослужещи се назначават със заповед на министъра на отбраната във временен задграничен щат.
Чл. 103. (1) Кадровите военнослужещи от Министерството на отбраната могат да изпълняват кадрова военна служба в дипломатическите представителства и в дипломатически мисии на Република България към международни организации на длъжности за дипломатически служители в службата на военния аташе или на приравнени на тях длъжности.
(2) Службата на военния аташе към дипломатическите представителства може да включва: аташе по отбраната; военни аташета по видовете въоръжени сили; помощник военни аташета, секретари и технически сътрудници.
(3) Подборът на военнослужещите, кандидатстващи за работа към дипломатическите представителства и мисии, се извършва при условия и по ред, определени от министъра на отбраната съгласувано с министъра на външните работи.
(4) Статутът на военнослужещите в дипломатическите представителства и мисии се определя в съответствие с принципите и нормите на международното право и международните договори, по които Република България е страна, и националното законодателство.
(5) За срока на работа в дипломатическите представителства и мисии военнослужещите се назначават със заповед на министъра на отбраната във временен задграничен щат.
(6) Дейността на кадровите военнослужещи в дипломатическите представителства и мисии на Република България се определя с акт на министъра на отбраната и министъра на външните работи.
Чл. 104. (1) Военнослужещи на кадрова военна служба от Министерството на отбраната на Република България могат да изпълняват кадрова военна служба на длъжности във или към, или свързани с щабове и органи на международни организации, разположени на територията на друга държава.
(2) Статутът на военнослужещите се определя за всеки конкретен случай в съответствие с международните договори, по които Република България е страна, постигнатите конкретни договорености с приемащата страна и изискванията за заемането на съответната длъжност, както и с националното законодателство.
(3) Статутът на военнослужещите, назначени временно на длъжности във военни щабове и органи на Организацията на Северноатлантическия договор, се определя в съответствие с разпоредбите на Споразумението между страните-членки на НАТО, и страните партньори, участващи в инициативата "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили и следващия допълнителен протокол към него.
(4) Военнослужещите изпълняват служебните си задължения в съответствие със съществуващите правилници за вътрешния ред в приемащата организация и характеристиката на заеманата длъжност.
(5) Срокът на пребиваване и работа в щабовете и органите на международни организации се определя съобразно изискванията на приемащата организация за конкретната длъжност и договореностите между нея и Република България.
(6) За срока на пребиваване и работа в щабовете и органите на международни организации военнослужещите се назначават със заповед на министъра на отбраната във временен задграничен щат.
Чл. 105. (1) Кадрова военна служба при условията и по реда на този раздел може да се изпълнява и на територията на страната в състава на многонационални формирования.
(2) Подборът и подготовката на военнослужещите в състава на многонационални формирования се извършват при условия и по ред, определени от министъра на отбраната, при спазване принципа на доброволност.
(3) Статутът на военнослужещите при участие на Република България в състава на многонационални формирования се определя в съответствие с принципите и нормите на международното право и международните договори, по които Република България е страна, и националното законодателство.
Чл. 106. Материалното и социалното осигуряване на военнослужещите, назначени на длъжности по чл. 101, се урежда с акт на Министерския съвет.
Глава пета.
НАГРАДИ И ПООЩРЕНИЯ НА КАДРОВИТЕ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ И РЕД ЗА ТЯХНОТО ПРИЛАГАНЕ
Чл. 107. (1) Наградите и поощренията са израз на оценка за приноса на кадровите военнослужещи при изпълнението на служебни задачи и на други дейности, свързани с функциите на съответното министерство или ведомство.
(2) Наградите и поощренията се прилагат от:
1. министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство;
2. началника на Генералния щаб на Българската армия;
3. заместник-министрите на отбраната и главния (административния) секретар на министерството;
4. началниците на главни щабове на видовете въоръжени сили;
5. командирите или началниците на основни командни длъжности, посочени в правилника;
6. командирите или началниците на междинни длъжности, които имат правата на командирите или началниците, заемащи предходната основна командна длъжност.
(3) Командирите и началниците, заемащи длъжност, приравнена на основна командна длъжност, ползват правата на същата длъжност по ал. 2, а приравнените на междинна командна длъжност - на предходната на нея основна командна длъжност.
Чл. 108. (1) Кадровите военнослужещи могат да бъдат награждавани за постигнати високи резултати в изпълнението на служебните задължения за конкретен съществен принос или за продължителна служба в Министерството на отбраната или в съответното министерство или ведомство, в състава на което има въоръжени формирования.
(2) Наградите и поощренията са:
1. обявяване на благодарност;
2. грамота;
3. парична награда;
4. предметна награда;
5. хладно оръжие;
6. поименно лично оръжие - пистолет;
7. наградни знаци;
8. бойни отличия.
Чл. 109. (1) Наградите са лични и колективни.
(2) Видът на наградата се определя съобразно конкретния личен или колективен принос за изпълнението на служебните задължения и от значимостта на постигнатите крайни резултати.
(3) Не може да бъде награждаван кадрови военнослужещ за времето на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл. 282, т. 1, букви "г", "д", "е", "ж" и "з" от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България до прекратяване на неговото действие.
Чл. 110. (1) С "обявяване на благодарност" се награждават кадрови военнослужещи и войскови единици, проявили инициативност и постигнали високи професионални резултати при изпълнението на функциите си.
(2) Право да награждават с "обявяване на благодарност" имат:
1. министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство;
2. началникът на Генералния щаб на Българската армия;
3. заместник-министрите на отбраната и главният (административният) секретар на министерството;
4. началниците на главни щабове на видовете въоръжени сили;
5. командирите на корпуси;
6. командирите и началниците на основни командни длъжности и приравнени на тях, на които е пряко подчинен кадровият военнослужещ.
Чл. 111. (1) С "грамота" се награждават кадрови военнослужещи и войскови единици, които имат съществен принос за изпълнението на конкретна професионална задача.
(2) Наградата по ал. 1 дава с писмена заповед на командирите и началниците на основна командна длъжност " командир на батальон" и по-високи.
Чл. 112. (1) С "парична награда" се награждават по всяко време на годината кадрови военнослужещи и войскови единици за професионално изпълнение на важни служебни задачи, както и за трайни професионални резултати.
(2) В рамките на утвърдените средства за награди по бюджета на съответното министерство или друго ведомство и неговите органи с парични награди могат да награждават:
1. министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство - до 2 основни месечни възнаграждения - за индивидуална, и до 4 основни месечни заплати, когато наградата е колективна;
2. началникът на Генералния щаб на Българската армия, заместник-министрите на отбраната и главният (административният) секретар на министерството, както и началниците (командващите) на главни щабове на войските на други ведомства - до 1 основна месечна заплата - за индивидуална, и до 2 основни месечни заплати, когато наградата е колективна;
3. командирите и началниците на основна командна длъжност "командир на батальон" и по-висока, на които е пряко подчинен кадровият военнослужещ - в размери, определени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
(3) Длъжностните лица по ал. 2, т. 2 и 3 имат право да награждават с парична награда кадрови военнослужещи от пряко подчинените им поделения.
(4) Длъжностните лица по ал. 2 могат да награждават и с предметни награди до размера на посочените суми.
(5) В случаите по ал. 2 колективната награда е на базата на най-високото основно месечно възнаграждение на кадрови военнослужещ от съответната войскова единица.
Чл. 113. (1) С "хладно оръжие", поименно надписано, могат да бъдат награждавани кадровите военнослужещи за високи постижения в службата и за заслуги към отбраната на страната.
(2) Право да награждават с "хладно оръжие" имат:
1. министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство;
2. началникът на Генералния щаб на Българската армия;
3. заместник-министрите на отбраната и главният (административният) секретар на министерството;
4. началниците на главни щабове на видовете въоръжени сили.
Чл. 114. (1) За особени заслуги към отбраната на страната или за значителен принос при изпълнение на служебните задължения, както и при навършване на повече от 20 години служба във въоръжените сили кадровите военнослужещи могат да бъдат награждавани с поименно лично оръжие - пистолет.
(2) Право да награждава с поименно лично оръжие - пистолет, има министърът на отбраната. Предложенията за награждаване се правят по команден ред от началника на Генералния щаб на Българската армия, от заместник-министрите на отбраната, от главния (административния) секретар на министерството или от ръководителя на друго ведомство.
(3) На наградените с поименно лично оръжие се издава удостоверение.
(4) Наградените с поименно лично оръжие са длъжни в едноседмичен срок от получаването му да го регистрират по надлежния ред.
Чл. 115. Най-високата професионална награда във въоръжените сили на Република България е "Награден знак", който се връчва от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, в състава на което има въоръжени формирования.
Чл. 116. (1) Кадровите военнослужещи се награждават с бойни отличия в съответствие с техния статут по предложение на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство.
(2) С бойни отличия се награждават кадрови военнослужещи, проявили героизъм, храброст и себеотрицание във време на война, по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия.
(3) С бойни отличия могат да се награждават кадрови военнослужещи, проявили висок професионализъм при участие в омиротворителни операции, в хуманитарни, спасителни и други мисии извън територията на страната, както и в спасителни операции при преодоляване на последиците от природни бедствия и крупни производствени аварии.
(4) Бойните отличия се връчват в тържествена обстановка.
Чл. 117. Редът за награждаване с отличия, с предметни и парични награди се определя от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Глава шеста.
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ НА КАДРОВИТЕ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ
Раздел I.
Ред за налагане на дисциплинарни наказания
Чл. 118. Виновното неизпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на уставите, правилниците и вътрешните актове за въоръжените сили и на заповедите и разпорежданията на командира или началника е нарушение на военната дисциплина.
Чл. 119. (1) Кадровият военнослужещ, нарушил военната дисциплина, се наказва с предвидените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.
(2) За едно и също нарушение на военната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Чл. 120. Видовете нарушения на военната дисциплина са:
1. нарушаване на правилата за опазване на държавната и служебната тайна;
2. нарушаване на правилата за подчинеността;
3. нарушаване на правилата за военната вежливост и отдаването на чест;
4. нарушаване на правилата на войсковия ред, както и на обществения ред в гарнизона;
5. злоупотреба със служебното положение;
6. кражба, присвояване или увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
7. превишаване на предоставената дисциплинарна власт;
8. неизпълнение на задължение по военната служба;
9. отказ от изпълнение на задължение по военната служба;
10. неточно или след заповядания срок изпълнение на задължение по военната служба;
11. самоволно отклонение от военна служба;
12. нарушаване на правилата на международното право;
13. нарушаване на задълженията или неспазване на ограниченията на правата на военнослужещите съгласно техния статут;
14. всяко друго нарушение, свързано с неизпълнение на правила, установени с наредби, правилници, инструкции и заповеди на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство, както и със заповеди или разпореждания на командирите (началниците).
Чл. 121. За нарушения на военната дисциплина на кадровите военнослужещи се налагат следните дисциплинарни наказания:
1. забележка;
2. мъмрене;
3. строго мъмрене;
4. предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до една година;
5. предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година;
6. понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до една година;
7. понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година;
8. предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца до една година;
9. уволнение.
Чл. 122. (1) Дисциплинарните наказания "забележка" и "мъмрене" се налагат от командирите (началниците) на основни командни и приравнени на тях длъжности, които са преки началници на кадровия военнослужещ.
(2) Дисциплинарното наказание "строго мъмрене" се налага от командирите (началниците) на основни и междинни командни и приравнени на тях длъжности от длъжност "командир на взвод" и по-високи, които са преки началници на кадровия военнослужещ.
(3) Дисциплинарното наказание "понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до една година" се налага от длъжностните лица, имащи правата да назначават кадровите военнослужещи на съответната длъжност.
(4) Дисциплинарното наказание "понижаване във военно звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" се налага от длъжностните лица, имащи правата да присвояват съответното военно звание.
(5) Дисциплинарните наказания "предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до една година", "предупреждение за понижаване във военно звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" и "предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца до една година" се налагат от длъжностните лица на длъжност с една степен по-ниска от тези по ал. 3 и 4.
(6) Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от длъжностните лица, имащи правата да освобождават от кадрова военна служба кадровите военнослужещи.
Чл. 123. (1) Когато на кадровия военнослужещ е наложено с устна заповед дисциплинарно наказание "забележка" или "мъмрене", длъжностното лице, наложило наказанието, което няма право да издава писмени заповеди, изготвя доклад в докладната книга на поделението, след което наказанието се обявява със заповедта по поделение.
(2) Когато на кадровия военнослужещ се налага дисциплинарно наказание "строго мъмрене", длъжностното лице издава писмена заповед.
(3) Когато длъжностно лице, което няма право да издава писмени заповеди, е наложило наказание "строго мъмрене", то изготвя доклад в докладната книга на поделението, след което наказанието се оформя с писмената заповед по поделение.
Чл. 124. (1) Дисциплинарните наказания "забележка" и "мъмрене" се налагат в срок до 10 денонощия от установяване на нарушението.
(2) Другите дисциплинарни наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението.
(3) Сроковете по ал. 1 и 2 спират да текат, докато военнослужещият е в отпуск по болест или е на лечение в болнично заведение.
(4) Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато са налице достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя:
1. при извършена ревизия - от датата на получаване на ревизионния акт в ревизираното поделение;
2. при извършена вътрешноведомствена проверка - от датата на утвърждаване на протокола от проверката;
3. при извършена служебна проверка - от датата на протокола на служебната проверка.
Чл. 125. (1) В случаите, когато на кадровия военнослужещ се налага дисциплинарно наказание по чл. 282, т. 1, букви "г" - "и" от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, началникът (командирът) на поделението, в което служи или на когото е пряко подчинен кадровият военнослужещ, е длъжен да извърши служебна проверка и да събере необходимите факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и да изслуша нарушителя и да приеме писмените му обяснения.
(2) Служебната проверка започва с писмена заповед на командира на поделението при получени данни за извършено дисциплинарно нарушение. Служебната проверка се извършва лично от командира на поделението или от назначена от него комисия. Членовете на комисията следва да бъдат с военно звание, равно или по-високо от това на нарушителя.
(3) Когато за извършеното нарушение на военната дисциплина и самоличността на нарушителя се съдържат достатъчно данни в съставен ревизионен акт, фактическите му констатации се считат за истински и имат силата на служебна проверка по смисъла на чл. 284, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(4) Когато при вътрешноведомствени проверки се констатират достатъчно данни за нарушения на военната дисциплина и самоличността на нарушителя, те имат силата на служебна проверка по смисъла на чл. 284, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Министърът на отбраната или ръководителят на друго министерство или ведомство, в състава на което има въоръжени формирования, определят вътрешноведомствените органи, които имат право да извършват такива проверки.
Чл. 126. (1) За дисциплинарни нарушения, извършени от кадрови военнослужещи, които служат в органите на централната и териториалната администрация, служебната проверка, изслушването на нарушителя и приемането на писмените му обяснения по смисъла на чл. 284, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва:
1. за кадровите военнослужещи от специализираните органи по изпълнение на задачи, свързани с отбранително-мобилизационната подготовка - от началника на структурното звено в Министерството на отбраната, на които те са методически подчинени;
2. за кадровите военнослужещи от специализираните органи по изпълнение на задачи, свързани с отбраната на страната - от началника на кадровия орган на министъра на отбраната.
(2) Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се издава от министъра на отбраната по предложение на съответните началници по ал. 1.
Чл. 127. (1) Дисциплинарната отговорност на кадровите военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури се реализира от техните ръководители.
(2) Дисциплинарната отговорност на кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се реализира от техните ръководители или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Чл. 128. (1) Основание за назначаване на служебна проверка извън случаите по чл. 125, ал. 3 и 4 може да бъде:
1. съобщения до органите на Министерството на отбраната или другото ведомство от държавни органи, организации, длъжностни лица и граждани;
2. публикации и предавания в средствата за масово осведомяване;
3. рапорти, докладни записки и донесения за констатирани произшествия и нарушения от длъжностни лица на Министерството на отбраната или другото ведомство;
4. непосредствено разкриване.
(2) Не са основание за назначаване на служебна проверка анонимни сигнали за извършени нарушения.
(3) Протоколът от служебната проверка и протоколът от вътрешноведомствената проверка по чл. 125, ал. 4 съдържат:
1. данни, които конкретизират нарушителя (нарушителите) на военната дисциплина;
2. описание на нарушението (деяние - действие или бездействие, време, място, начин на извършване);
3. вредни последици и причинна връзка с нарушението;
4. данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение;
5. причините и условията, довели до извършване на нарушението;
6. предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание.
(4) Командирът или началникът, който извършва служебната проверка, носи дисциплинарна отговорност за нейната обективност и за произтичащите от нея последици за кадровия военнослужещ.
Чл. 129. До приключване на служебната проверка и на вътрешноведомствената проверка, както и до получаване на проектозаповедта за реализиране на дисциплинарната отговорност, изготвена по чл. 12, ал. 5 от Закона за вътрешния финансов контрол, на кадровите военнослужещи не се налага дисциплинарно наказание за нарушението, във връзка с което е проверката.
Чл. 130. (1) В 5-дневен срок от получаване на протокола от служебната проверка, от вътрешноведомствената проверка или от получаване на проектозаповедта за реализиране на дисциплинарната отговорност в случаите по чл. 125, ал. 3 командирът на поделението провежда беседа с кадровия военнослужещ, на която:
1. приема писмените обяснения и изслушва нарушителя;
2. запознава кадровия военнослужещ със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание.
(2) В беседата могат да участват и членове на комисията, извършила служебната проверка. За беседата се съставя протокол, който се подписва от участвалите лица.
(3) Отказът на нарушителя да даде писмени обяснения или да подпише протокола от беседата се установява с подписа на двама кадрови военнослужещи.
Чл. 131. (1) В случаите, когато определеното дисциплинарно наказание е в правомощията на командира, той отдава заповед, с която налага дисциплинарно наказание не по-късно от 3 работни дни от приключване на служебната проверка.
(2) В случаите, когато командирът (началникът) прецени, че за извършеното дисциплинарно нарушение е необходимо да се наложи дисциплинарно наказание, което не е в неговите правомощия, най-късно 3 дни след приключването на служебната проверка той изготвя предложение за дисциплинарно наказание, което изпраща по команден ред до компетентните длъжностни лица по чл. 122.
Чл. 132. (1) Предложението за вида на наказанието по чл. 131, ал. 2 не обвързва длъжностното лице, в чиито правомощия е налагането на наказанието. То има право на преценка за вида на наказанието съобразно данните, които се съдържат в преписката.
(2) В случай че предложеното дисциплинарно наказание е в правомощията на длъжностното лице, то е длъжно да издаде заповед за дисциплинарно наказание в 10-дневен срок от получаване на предложението. В този срок то може да извърши и допълнителна служебна проверка, ако прецени, че това е необходимо.
(3) Предложението не може да се задържа от инстанция повече от 5 дни.
Чл. 133. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на военнослужещия по време на изпълнение на военната служба.
(2) Тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението.
(3) Ако по време на изтърпяване на дисциплинарното наказание кадровият военнослужещ извърши ново нарушение на военната дисциплина, за което се предвижда наказание, по-тежко от "мъмрене", той се наказва съответно:
1. при "предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до една година" - с "понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до една година";
2. при "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" - с "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година";
3. при "предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца до една година" - с "уволнение".
(4) Дисциплинарно наказание "понижаване във военно звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" не се налага на кадрови военнослужещи с военно звание "младши лейтенант", "младши сержант" (за Военноморските сили - "старшина II степен") и "редник" (за Военноморските сили - "матрос").
(5) Дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност" за офицери на длъжности "командир на взвод" и приравнени и за сержанти на длъжности "командир на отделение" и приравнени не се налага.
Чл. 134. (1) Дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително в следните случаи:
1. при дисциплинарни нарушения, несъвместими с оставането на кадрова военна служба;
2. при нарушаване на разпоредбите на чл. 195 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за забрана на политическа дейност на военнослужещите, както и на забраната за членство в политическа партия или организация, движение или коалиция с политически цели по време на кадровата военна служба;
3. при нарушаване на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за забрана за членуване в синдикална организация, както и на забраната за извършване на синдикални действия;
4. при налагане на наказание "лишаване от свобода" за повече от 2 години.
(2) Дисциплинарни нарушения, несъвместими с оставането на кадрова военна служба, са:
1. нарушаване на правилата за опазване на държавната тайна;
2. кражба, присвояване или увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, когато са причинени значителни вреди на държавата, на министерството или ведомството или на други физически и юридически лица;
3. злоупотреба или използване на служебното положение за лична изгода или за изгода на трети лица;
4. когато кадровият военнослужещ извършва дейност, несъвместима с упражняването на кадрова военна служба по чл. 205, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
5. когато кадровият военнослужещ се яви във военното поделение или обект повторно в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или друго упойващо или психотропно вещество;
6. когато кадровият военнослужещ не изпълни задължението си по чл. 192, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да опази живота или здравето на подчинен военнослужещ, в резултат на което настъпи неговата смърт или средна или тежка телесна повреда.
(3) Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага и когато с присъда кадровият военнослужещ е лишен от право да упражнява кадрова военна служба или от право да заема определена държавна длъжност, която по функционална характеристика съвпада със заеманата от военнослужещия длъжност, както и когато е изключен като курсант от военното училище поради слаб успех преди изтичане на срока на обучение.
(4) Дисциплинарно наказание "уволнение" може да се налага и при други тежки нарушения на военната дисциплина, посочени в чл. 120.
Чл. 135. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена несекретна заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.
(2) Мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.
(3) Длъжностното лице по чл. 122 изпраща екземпляр от заповедта за връчване на нарушителя директно в поделението, където лицето служи.
Чл. 136. (1) Длъжностното лице по кадрите в поделението, където служи нарушителят, му връчва копие от заповедта за дисциплинарно наказание срещу подпис, като отбелязва датата на връчване.
(2) Отказът на нарушителя да се запознае със заповедта се установява с протокол, подписан от двама кадрови военнослужещи.
(3) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчването на копие от заповедта на нарушителя. От този момент заповедта влиза в сила и тече срокът за обжалването й.
Чл. 137. Сроковете за обжалване на заповедите за дисциплинарни наказания по реда на чл. 289 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са:
1. за дисциплинарните наказания по чл. 282, т. 1, букви "е" и "ж" от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - двуседмичен срок от налагането на наказанието;
2. за дисциплинарното наказание по чл. 282, т. 1, буква "и" от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - едномесечен срок от налагането на наказанието.
Чл. 138. (1) Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до една година", "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" и "уволнение", може да се обжалва с рапорт директно до:
1. висшестоящия командир или началник на длъжностното лице, издало заповедта за дисциплинарно наказание на сержант или войник;
2. министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство - за всички останали случаи.
(2) Длъжностното лице, до което е адресиран рапортът, се произнася по него в едномесечен срок от получаването му.
(3) Решението на длъжностното лице се свежда по низходящ команден ред до военнослужещия, обжалвал заповедта за дисциплинарно наказание.
Чл. 139. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", с която кадровият военнослужещ се освобождава от кадрова военна служба, подлежи и на съдебен контрол. Споровете се разглеждат при условията и по реда на Закона за административното производство или на Закона за Върховния административен съд.
Чл. 140. Обжалването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не спира нейното изпълнение.
Чл. 141. Влязлата в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание се прочита пред посочените в нея лица, а наказателната част - пред равни и по-старши от наказания.
Раздел II.
Ред за изпълнение на дисциплинарни наказания
Чл. 142. Дисциплинарните наказания "забележка" и "мъмрене" се отразяват в служебния картон за поощрения и наказания на кадровия военнослужещ.
Чл. 143. Дисциплинарното наказание "строго мъмрене " се отразява в служебния картон за поощрения и наказания на кадровия военнослужещ и се има предвид при характеризиране на дисциплинарното поведение на кадровия военнослужещ в едногодишен срок.
Чл. 144. За срока на изтърпяване на дисциплинарното наказание "предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до една година" или "предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година", или "понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до една година", или "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година", или "предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца до една година" кадровият военнослужещ не може:
1. да бъде повишаван в длъжност и във военно звание;
2. да бъде награждаван за годишни резултати;
3. да бъде изпращан на курс за квалификация за заемане на по-висока длъжност;
4. да бъде допускан до кандидатстване и зачисляване за обучение във военна академия или генералщабен курс (академия);
5. да му се разрешава кандидатстването и зачисляването за обучение в граждански или военни училища;
6. да бъде допускан до кандидатстване, както и до зачисляване в докторантура.
Чл. 145. (1) По време на изтърпяване на дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до една година" кадровият военнослужещ остава на заеманата длъжност, като получава заплата за длъжност с една степен по-ниска от заеманата в обхвата на притежаваното военно звание. Когато кадровият военнослужещ заема най-ниската длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, по време на изтърпяване на дисциплинарното наказание "понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до една година" получава заплата за най-високата длъжност в обхвата на предходното военно звание.
(2) Срокът за изтърпяване на наказанието не се включва в срока за престояване на заеманата длъжност по чл. 59.
Чл. 146. (1) При налагане на дисциплинарно наказание "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" кадровият военнослужещ остава на заеманата длъжност и получава заплата за звание с една степен по-ниско от притежаваното военно звание.
(2) За срока на изтърпяване на наказанието кадровият военнослужещ носи отличителни знаци за военното звание, в което е понижен.
(3) Срокът за изтърпяване на наказанието не се включва в срока за престояване в звание по чл. 46 и 47.
Чл. 147. След изтичане на срока на наказанията "понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до една година" и "понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година" кадровият военнослужещ автоматично възстановява правата си за длъжността или военното звание, притежавани до наказанието.
Глава седма.
СЛУЖЕБНО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИ, ПОЧИВНИ ДНИ И ОТПУСКИ
Чл. 148. (1) Седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа.
(2) Нормалната дневна продължителност на служебното време е 8 часа.
(3) Командирът или началникът с устна заповед може да увеличи продължителността по ал. 2 до 2 часа. Заповед се отдава за всеки ден от служебното време.
(4) Организацията, разпределението и отчитането на служебното време се определят със заповед на длъжностните лица на основни командни длъжности, изискващи военно звание "подполковник", приравнени на тях и по-високи.
Чл. 149. (1) В случаите, когато се налага превишаване на служебното време за повече от 10 часа за денонощие, командирът или началникът издава писмена заповед.
(2) Право да удължават служебното време повече от 10 часа в денонощие имат длъжностните лица на основни командни длъжности, изискващи военно звание "подполковник", приравнени на тях и по-високи.
(3) Длъжностните лица по ал. 2 нямат право да издават заповед за удължаване на служебното време на кадровите военнослужещи от подчинените им поделения през инстанция, имаща право да отдава такава заповед.
(4) Основание за удължаване на служебното време за денонощието може да бъде изпълнението на неотложни служебни задачи.
(5) В писмената заповед по ал. 1 се определят:
1. правното основание;
2. съдържанието на неотложната служебна задача, която налага превишаване на служебното време;
3. времето, с което се удължава служебното време, в часове;
4. лицата, за които се отнася заповедта;
5. определената компенсация с допълнителни почивни дни и редът за ползването им.
(6) За всеки 8 часа сумирано допълнително служебно време, определено с писмена заповед, на кадровите военнослужещи се определя компенсация от един служебен ден.
(7) Разпоредбите на ал. 1 - 6 не се прилагат при военни учения, мероприятия и мобилизация, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие.
Чл. 150. (1) Двата почивни дни в седмицата, както и продължителността и времето за ползване на дневната почивка в служебното време от кадровите военнослужещи се определят със заповед на длъжностните лица, имащи права по чл. 148, ал. 4.
(2) Времетраенето на дневната почивка не се включва в служебното време на кадровия военнослужещ за денонощието.
(3) Когато не са осигурени двата почивни дни в седмицата, на кадровите военнослужещи се осигурява ползването на компенсация в допълнителни почивни дни през текущия месец или най-късно до края на следващия месец.
(4) Не се допуска компенсирането на неизползваните почивни дни с пари, както и ползването на тези почивни дни заедно с платения годишен отпуск.
(5) За компенсацията по ал. 3 командирът или началникът отдава писмена заповед, в която посочва:
1. правното основание;
2. лицата, за които се отнася заповедта;
3. служебните причини, поради които не са използвани почивните дни;
4. времето за ползване на компенсацията.
Чл. 151. (1) Военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили и във вътрешнонормативните актове.
(2) Максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа. Времето за дежурство е служебно време.
(3) Когато с продължителността на дежурствата в седмицата се превишава седмичната продължителност на служебното време по смисъла на чл. 148, ал. 1, на кадровите военнослужещи се осигурява компенсация при условия и по ред, определени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл. 152. (1) Кадровите военнослужещи имат право на:
1. платен годишен отпуск в размер 30 календарни дни;
2. допълнителен платен годишен отпуск в размер 1 ден за всяка прослужена година, но не повече от 20 календарни дни.
(2) Допълнителният платен годишен отпуск по ал. 1, т. 2 се определя за продължителна служба, като се вземе предвид целият трудов стаж, приравнен към стажа като кадрови военнослужещ.
(3) Кадровите военнослужещи в определени области и дейности имат право на допълнителен платен годишен отпуск при условията и по реда, утвърдени от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство. Този отпуск не се включва в размера на допълнителния отпуск по ал. 1.
(4) Кадровите военнослужещи имат право на допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висши училища в размерите, определени в Кодекса на труда.
(5) Кадровите военнослужещи, освидетелствани от военномедицинските органи, имат право на допълнителен отпуск в размер 10 дни годишно, в случай че ползват санаториално лечение. Правото се удостоверява чрез вписване в здравната книжка на кадровия военнослужещ от военномедицинските органи, отдава се в заповед по частта от командира (началника) и се отнася до началото на следващата диспансеризация. Отпускът се ползва задължително едновременно с не по-малко от 10 дни от платения годишен отпуск.
Чл. 153. (1) Медицинското осигуряване на военнослужещите се извършва във военномедицинските заведения по ред, определен от министъра на отбраната и министъра на здравеопазването.
(2) Кадровите военнослужещи имат право на отпуск по болест в размер, определен или потвърден с болничен лист, издаден от военномедицинските органи. При установена временна нетрудоспособност с болничен лист, издаден от лечебни заведения извън Министерството на отбраната, той се потвърждава с нов болничен лист, издаден от военномедицинските органи.
(3) Отпускът по болест включва отпуска при временна нетрудоспособност поради общо или професионално заболяване, трудова злополука, за санаториално-курортно лечение като продължение на стационарното лечение в здравно заведение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, за гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.
(4) Продължителността на отпуска по болест по ал. 2 не може да бъде повече от една година.
(5) При отсъствие на кадровия военнослужещ по болест с обща продължителност една година в две последователни години Централната военномедицинска комисия взема решение за неговата годност за кадрова военна служба.
Чл. 154. (1) Кадровите военнослужещи, страдащи от болести, определени по списък, утвърден от министъра на отбраната и министъра на здравеопазването, имат право на непрекъснат отпуск по болест до 3 години. Лечебното заведение, където е установено заболяването, след изтичане на срока по чл. 153, ал. 3 предлага на Централната военномедицинска комисия да вземе решение по здравословното състояние на кадровия военнослужещ.
(2) Решението на Централната военномедицинска комисия се изпраща в поделението по местослужене на кадровия военнослужещ и е основание за предложение по команден ред за освобождаването му от длъжност и назначаване по специален щат, утвърден от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство.
(3) Последващите решения на Централната военномедицинска комисия по здравословното състояние на кадровия военнослужещ се изпращат в поделението, където кадровият военнослужещ се води на отчет и доволствие.
(4) Освободените по ал. 2 кадрови военнослужещи след приключване на лечението по решение на Централната военномедицинска комисия се назначават на длъжности не по-късно от годишното разместване на кадровите военнослужещи.
(5) Централната военномедицинска комисия взема решение за годността на лицата за кадровата военна служба, ползващи непрекъснат отпуск по болест до 3 години по ал. 1 в деня на изтичането на срока на последния болничен лист.
(6) Редът за установяване, за потвърждаване и за ползване на отпуск по ал. 1 - 5 се определя от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство и от министъра на здравеопазването.
(7) Командирът или началникът на поделението може да оспорва представения от кадровия военнослужещ документ, даващ му право на отпуск по болест, по ред, определен от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство и от министъра на здравеопазването. До приемане на решение по оспорвания документ кадровият военнослужещ ползва разрешения отпуск по болест.
Чл. 155. (1) Отпускът по болест по чл. 153, ал. 2 прекъсва друг вид отпуск при желание на военнослужещия.
(2) По време на законоустановен отпуск не се разрешава отпуск за гледане и придружаване на болен член от семейството.
(3) По време на отпуск по болест кадровите военнослужещи не могат да бъдат освобождавани от кадрова военна служба, освен при навършване на пределна възраст на основание чл. 128, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и поради осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер.
Чл. 156. (1) За ползването на платените годишни отпуски от кадровите военнослужещи се изготвя план-график по предложение на непосредствения командир или началник.
(2) При изготвянето на план-графика за ползването на платените годишни отпуски се отчитат интересите на службата, възможностите за пълноценното използване на базата за отдих или санаториално лечение и желанието на кадровия военнослужещ.
(3) План-графикът се утвърждава до края на предходната година от длъжностните лица на основни командни длъжности, изискващи военно звание "подполковник", приравнени на тях и по-високи.
Чл. 157. (1) Кадровият военнослужещ ползва платения годишен отпуск през календарната година в съответствие с план-графика.
(2) Допуска се разделно ползване на платения годишен отпуск в зависимост от неговия размер, но не повече от 3 пъти в една календарна година. В този начин на ползване на отпуска се включват и отпуските по чл. 254, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(3) Командирите или началниците имат право в интерес на службата да разрешат ползването на платения годишен отпуск и извън посоченото в план-графика време, но в рамките на календарната година.
Чл. 158. (1) Кадровият военнослужещ може да започне ползването на платения годишен отпуск след писмен доклад и включването му в заповед.
(2) В доклада кадровият военнослужещ задължително посочва точния адрес на местопребиваването си по време на ползването на отпуска, както и кой предлага да изпълнява задълженията му за времето на неговото отсъствие.
Чл. 159. (1) Когато възникне право за ползване на друг вид платен отпуск по време на ползването на платения годишен отпуск, ползването на отпуска се прекъсва по писмен доклад на кадровия военнослужещ и остатъкът от отпуска се ползва допълнително по установения ред.
(2) Ползването на платения годишен отпуск може да се прекъсва с писмена заповед на командира или началника, разрешил отпуска, в която се посочват:
1. основанието за прекъсването;
2. срокът, в който кадровият военнослужещ е длъжен да се яви в поделението.
(3) Оповестяването на кадровите военнослужещи при прекъсване на платения им годишен отпуск се извършва по реда, предвиден в уставите на въоръжените сили.
(4) При прекъсване на платения годишен отпуск пътуването на кадровите военнослужещи до поделението и обратно до мястото на ползване на отпуска е за сметка на ведомството, в което те служат.
(5) Остатъкът от отпуска се ползва веднага след отпадане на основанието за прекъсване със заповед на съответния командир или началник.
(6) Не може да се прекъсва отпускът по времето на ползване на отпуск по болест или за санаториално лечение.
Чл. 160. (1) Ползването на платения годишен отпуск или на част от него може да се отложи за следващата календарна година само когато:
1. кадровият военнослужещ е бил в законоустановен отпуск по болест, а за кадровите военнослужещи жени - и в отпуск поради бременност и раждане, както и в отпуск за отглеждане на малко дете;
2. кадровият военнослужещ е бил задържан от органите на съдебната власт, но образуваното срещу него наказателно производство е било прекратено или е бил оправдан от съда;
3. кадровият военнослужещ е бил на обучение и не са съществували условия за ползването на отпуска;
4. друга служебна необходимост налага това и е налице писмено съгласие на кадровия военнослужещ;
5. друга лична причина налага това и е налице писмено съгласие на командира (началника).
(2) Когато отпускът е отложен, командирът или началникът е длъжен да осигури на кадровия военнослужещ ползването му през календарната година, в която е отпаднало основанието за отлагане на отпуска, или най-късно през следващата календарна година.
Чл. 161. За ползването на другите законоустановени платени отпуски кадровите военнослужещи прилагат към доклада си документите, даващи право на такъв отпуск.
Чл. 162. (1) За ползването на неплатен отпуск до 30 дни в една календарна година кадровият военнослужещ подава рапорт до длъжностните лица на основни командни длъжности и приравнени на тях, изискващи военно звание "подполковник" и по-високи, в който излага причините за необходимостта от този отпуск.
(2) Неплатеният отпуск се разрешава по преценка на командира или на началника, като се отчитат интересите на службата.
Чл. 163. (1) За ползването на неплатен отпуск до 6 месеца веднъж за целия период на службата кадровите военнослужещи подават рапорт по команден ред до министъра на отбраната или до ръководителя на друго ведомство.
(2) Отпускът по ал. 1 може да се ползва, ако кадровият военнослужещ има не по-малко от 10 години служба във въоръжените сили.
(3) Отпускът по ал. 1 може да се ползва еднократно.
(4) Отпускът по ал. 1 се отразява в азбучната служебна карта на кадровия военнослужещ.
Глава осма.
ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА
Чл. 164. (1) При изменение на срока на договора или обхвата на длъжностите, които кадровият военнослужещ ще заема по време на службата, между кадровия военнослужещ и министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство или упълномощените от тях длъжностни лица се подписва допълнително споразумение.
(2) Не се считат за изменение на договора за кадрова военна служба промяната на мястото на службата и промяната на длъжността, ако новата длъжност е включена в обхвата на договорените длъжности и съответства на притежаваното или на по-високото военно звание.
(3) Допълнителното споразумение се изготвя в писмена форма в 2 екземпляра и след връчването му по установения ред на кадровия военнослужещ се счита за неразделна част от подписания договор за кадрова военна служба.
Чл. 165. (1) Допълнително споразумение задължително се сключва при промяна на обхвата на договорените длъжности при:
1. назначаване на длъжност, невключена в обхвата на длъжностите по договора за кадрова военна служба;
2. назначаване на длъжност, изискваща друга военноотчетна специалност;
3. даване на разрешение на кадровия военнослужещ, дипломирал се по специалността "Право", да завърши изискващия се стаж като съдебен кандидат;
4. преместване на друга длъжност по медицински показатели;
5. назначаване на кадрови войник на длъжност, изискваща сержантско военно звание;
6. назначаване на кадрови сержант на длъжност, изискваща офицерско военно звание.
(2) Допълнително споразумение задължително се сключва:
1. при продължаване на срока за престояване на длъжност в поделения с утежнени условия на службата;
2. при промяна в обхвата на длъжностите, договорени при подписване на договора за кадрова военна служба;
3. с випускник на военното училище, който не е издържал държавните изпити или не е защитил дипломна работа на редовна или на поправителна сесия.
(3) Срокът на първия договор с кадровия войник може да се продължава еднократно с 3 години.
(4) Допълнително споразумение за изменение на срока на договора и на обхвата на длъжностите се сключва преди:
1. на кадровия военнослужещ да му бъде разрешено да кандидатства за второ висше образование;
2. постъпване на обучение, даващо основание срокът на договора да бъде продължен до навършване на пределна възраст;
3. приемане във военна академия или приравнено военно учебно заведение в страната или в чужбина, както и в генералщабен курс (академия);
4. придобиване на следдипломна квалификация по съответстваща за дадената длъжност специалност;
5. придобиване на медицинска специалност;
6. придобиване на образователна и научна степен;
7. изпращане на квалификационен курс за длъжности, изискващи звание "старшина", а за Военноморските сили - "мичман" или "офицерски кандидат".
(5) В случаите по ал. 4 договорът с определен срок за кадрова военна служба на офицерите и сержантите става договор за кадрова военна служба до навършване на пределна възраст за съответното военно звание.
(6) При прекратяване на договора за кадрова военна служба от лицата по ал. 4 по тяхно желание или поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" преди изтичането на срока по ал. 5 кадровите военнослужещи дължат обезщетение, като възстановяват разходите за издръжка, обучение и квалификация пропорционално на срока на неизпълнение.
Чл. 166. (1) С кадровите военнослужещи, дадени в разпореждане за назначаване на длъжности в органите на централната и териториалната администрация, се сключва допълнително споразумение от министъра на отбраната и от ръководителя на държавна или местна администрация.
(2) В допълнителното споразумение се определят:
1. срокът за изпълнение на длъжността;
2. обхватът на длъжностите, които ще заема кадровият военнослужещ, приравнени на основните и междинните командни длъжности по реда на чл. 91, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
3. заплатата за длъжност и звание;
4. финансовите и други задължения, които поема ръководителят на държавна или местна администрация.
Чл. 167. Нов договор за кадрова военна служба се подписва при даване в разпореждане извън Министерството на отбраната или друго ведомство.
Глава девета.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДЛЪЖНОСТ
Чл. 168. Кадровите военнослужещи се освобождават от длъжност:
1. при назначаване на друга длъжност;
2. когато не отговарят на специфичните изисквания за служба във Военната полиция, Военното разузнаване, Военното контраразузнаване, както и за определени длъжности в родовете и специалните войски във видовете въоръжени сили, посочени в длъжностните характеристики;
3. когато има достатъчно данни, че са извършили дисциплинарно нарушение, свързано със заеманата длъжност, и има опасност от заличаване на следи и укриване на доказателства;
4. при завръщане от обучение в чужбина;
5. при завръщане от изпълнение на кадрова военна служба в дипломатически представителства на Република България в чужбина или в международни организации;
6. когато са страдали от заболяване, включено в списъка по чл. 257, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и отпускът им е прекратен с експертно решение на Централната военномедицинска комисия.
Чл. 169. Освобождаването от длъжност на кадровите военнослужещи се извършва:
1. за офицерите от висшия команден състав - от президента на Република България по предложение на Министерския съвет; указът на президента се приподписва от министър-председателя;
2. за останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство или на упълномощени от тях длъжностни лица;
3. за сержантите, а за Военноморските сили - за старшините, както и за войниците - със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл. 170. При освобождаване от длъжност на офицерите от висшия команден състав се прилага процедурата по чл. 43. Указът на президента на Република България влиза в сила от деня на издаването му.
Чл. 171. (1) При освобождаване от длъжност на кадровите военнослужещи - офицери и сержанти, на основание чл. 168, т. 1, 2, 4, 5 и 6 се прилага процедурата по глава четвърта, раздел I.
(2) Длъжностното лице, което назначава кадровия военнослужещ на новата длъжност, го освобождава от заеманата.
Чл. 172. (1) Кадровите военнослужещи, освободени от длъжност на основание чл. 168, т. 3 - 6, се вземат в специален щат на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, където се назначават на длъжност със срок до 3 месеца.
(2) За срока по ал. 1 кадровите военнослужещи получават възнаграждение по чл. 224 и 225 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за последната заемана длъжност.
Чл. 173. (1) Освобождаването от длъжност в случаите по чл. 168, т. 3 е основание за назначаване на служебна проверка по чл. 125.
(2) До приключване на служебната проверка на овакантената от кадровия военнослужещ длъжност по чл. 168, т. 3 не се назначава титуляр.
(3) Когато служебната проверка установи, че има основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", се издава заповед за освобождаване от кадрова военна служба по чл. 128в, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(4) Когато служебната проверка установи, че няма основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", кадровият военнослужещ се възстановява на длъжността, от която е освободен.
Глава десета.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА
Чл. 174. (1) Президентът на Република България освобождава от кадрова военна служба висшия команден състав на въоръжените сили по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър-председателя.
(2) За висшия команден състав в Министерството на отбраната министърът на отбраната внася доклад в Министерския съвет след разглеждане в Съвета по отбраната.
(3) За висшия команден състав от войските на другите ведомства докладът е на съответния ръководител, придружен с писмено становище на министъра на отбраната.
(4) Указите на президента по ал. 1 се обявяват със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, в която се определя и редът за изпълнение на указа.
Чл. 175. Министърът на отбраната освобождава офицери от кадрова военна служба, без тези от висшия команден състав, от Министерството на отбраната и подчинените му звена и зачислява в запаса:
1. офицерите от Българската армия - по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия;
2. офицерите от Министерството на отбраната и от поделенията, подчинени на министъра на отбраната - по предложение на съответните заместник-министри на отбраната или на главния (административния) секретар на министерството или на съответните командири или началници, съгласувано с началника на Генералния щаб на Българската армия.
Чл. 176. (1) Ръководителите на централната и териториалната администрация могат да предлагат на министъра на отбраната да освободи от кадрова военна служба кадровите военнослужещи, които са им дадени в разпореждане, за назначаване на длъжност при наличието на законно основание по чл. 128 - 128в и чл. 129 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) Ако предложението се основава на чл. 128б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, ръководителите на централната и териториалната администрация изготвят и връчват предизвестие за освобождаване от кадрова военна служба след съгласуване с министъра на отбраната и с началника на Генералния щаб на Българската армия.
(3) Кадровият военнослужещ отработва предизвестието в централната или териториалната администрация на заеманата от него длъжност.
(4) Министърът на отбраната прекратява договора за кадрова военна служба, ако на кадровия военнослужещ не може да бъде предложена друга длъжност в Министерството на отбраната, съответстваща на притежаваното от него военно звание и професионална квалификация.
Чл. 177. (1) Министърът на отбраната освобождава от кадрова военна служба офицерите от военните съдилища и военните прокуратури, освободени от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет, считано от датата на решението.
(2) Сержантите и войниците на кадрова военна служба от военните съдилища и от Военната прокуратура се освобождават от кадрова военна служба със заповед на ръководителите на военните съдилища и на военните прокуратури.
Чл. 178. Кадровите военнослужещи, без тези по чл. 175, от войските на Министерството на транспорта, Комитета по пощи и далекосъобщения и Строителните войски се освобождават от кадрова военна служба и се зачисляват в запаса от съответния министър или ръководител на друго ведомство по предложение на техните командващи или началници.
Чл. 179. Кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се освобождават от кадрова военна служба и се зачисляват в запаса от ръководителя на съответното ведомство.
Чл. 180. Сержантите и войниците на кадрова военна служба се освобождават от кадрова военна служба и се зачисляват в запаса от длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство.
Чл. 181. (1) За освобождаване от кадрова военна служба се отдава несекретна заповед. Заповедта се изготвя в 2 екземпляра.
(2) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба съдържа:
1. наименованието на органа, който я издава;
2. правните и фактическите основания за освобождаването;
3. разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнение.
(3) В заповедта по ал. 1 задължително се включват разпоредби за прекратяване на договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност, освобождаване от кадрова военна служба, зачисляване в запаса и срокът за сдаване на длъжността, както и имуществените последици от прекратяването на договора за кадрова военна служба.
(4) Срокът за сдаване на длъжността може да бъде от 3 работни дни до 2 месеца в зависимост от спецификата на длъжността и съгласно уставите на въоръжените сили.
(5) Заверен препис или копие от заповедта се изпраща по низходящ команден ред и директно на командира или началника на поделението, в което служи освободеният от кадрова военна служба военнослужещ.
(6) Командирът или началникът на поделението запознава военнослужещия със съдържанието на заповедта за прекратяване на договора и със срока за сдаване на длъжността срещу подпис. Срокът за сдаване на длъжността започва да тече от запознаването на кадровия военнослужещ със заповедта.
(7) След сдаване на длъжността командирът или началникът връчва на кадровия военнослужещ заверено копие или препис от заповедта за освобождаване от кадрова военна служба срещу подпис с отбелязване на датата на връчване и го отчислява от списъчния състав на поделението.
(8) Когато в мотивите на заповедта за освобождаване от кадрова военна служба се съдържат факти и сведения, съставляващи държавна или служебна тайна, на кадровия военнослужещ се връчва препис-извлечение от заповедта, който не съдържа такива сведения.
(9) В случай че кадровият военнослужещ откаже да получи копие от заповедта, отказът се удостоверява с подписа на двама кадрови военнослужещи, а при неявяване - чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. В тези случаи след спазване на процедурата документите се считат за връчени.
(10) За дата на прекратяване на договора за кадрова военна служба се счита датата на връчване на заповедта и отчисляване от списъчния състав на поделението.
(11) Препис от заповедта за отчисляване от списъчния състав на поделението и служебното дело на кадровия военнослужещ се изпраща в съответното военно окръжие в 7-дневен срок.
(12) Процедурата за освобождаване от кадрова военна служба на кадрови военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се определя от съответния ръководител.
Чл. 182. (1) Освобождаване от кадрова военна служба и прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните, изразено писмено по чл. 128, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се извършва при спазване на следната процедура:
1. кадровият военнослужещ подава рапорт чрез командира на поделението, в което служи, до длъжностното лице, което има право да го освободи от кадрова военна служба; рапортът се завежда в деловодството на съответното поделение;
2. командирът на поделението дава становище по рапорта в 3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка, по команден ред до длъжностното лице, което има право да назначава на съответната длъжност;
3. длъжностното лице, което има право да назначава на съответната длъжност, изразява становище по рапорта и го изпраща по команден ред до длъжностното лице, което има право да освободи от кадрова военна служба;
4. рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да освободи от кадрова военна служба; от датата на завеждане на рапорта тече 30-дневен срок за вземане на отношение по рапорта и за уведомяване на кадровия военнослужещ;
5. длъжностното лице по кадрите докладва незабавно рапорта на длъжностното лице, което има право да освободи от кадрова военна служба, и при положително отношение към рапорта изготвя проект на заповед за освобождаване от кадрова военна служба в 3-дневен срок;
6. заповедта се подписва и екземпляр от нея се изпраща в поделението, в което служи кадровият военнослужещ; препис от заповедта се изпраща по низходящ команден ред.
(2) Ако в 30-дневен срок от завеждането на рапорта по ал. 1, т. 4 заповедта не бъде връчена на кадровия военнослужещ, счита се, че предложението не е прието.
(3) Предложение за прекратяване на договора за кадрова военна служба по взаимно съгласие може да отправи и длъжностното лице - страна по договора за кадрова военна служба. Предложението се отправя лично до кадровия военнослужещ и му се връчва срещу подпис от кадровия орган в поделението с отбелязване на датата на получаване. Ако в 30-дневен срок от получаване на предложението кадровият военнослужещ не вземе отношение по него и не уведоми писмено другата страна по договора за съгласието си, счита се, че предложението не е прието.
Чл. 183. (1) Освобождаване от кадрова военна служба и прекратяване на договора с изтичане на уговорения срок по чл. 128, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва, ако някоя от страните по договора е заявила нежеланието си за продължаването му не по-късно от 6 месеца преди изтичането на договорения срок.
(2) Изявлението по ал. 1 се отправя в писмена форма и се връчва на другата страна по договора по командния ред на чл. 182, ал. 1.
(3) Преди изтичането на срока на договора се изготвя заповед за освобождаване от кадрова военна служба, която да е съобразена така, че към момента на изтичането на срока на предизвестието кадровият военнослужещ да е сдал длъжността.
Чл. 184. (1) Освобождаване от кадрова военна служба и прекратяване на договора поради навършване на пределна възраст на кадровия военнослужещ по чл. 128, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва при спазване на следната процедура:
1. до 30 октомври на предходната година командирът (началникът) на поделението, в което служи кадровият военнослужещ, представя списък на лицата, които навършват пределна възраст, за притежаваното военно звание през следващата година и го изпраща по команден ред до длъжностното лице, което има право да освободи от кадрова военна служба;
2. за освобождаването от кадрова военна служба се изготвя и подписва заповед, с която договорът за кадрова военна служба се прекратява, считано от датата на навършване на пределната възраст.
(2) При промяна на военното звание на кадровия военнослужещ командирът (началникът) изпраща донесение по команден ред до кадровия орган на длъжностното лице, което има право да освободи кадровия военнослужещ от кадрова военна служба, за заличаването му от списъка по ал. 1, т. 1.
(3) Кадровите военнослужещи, които са навършили пределна възраст за притежаваното военно звание, се освобождават от кадрова военна служба независимо от това, дали са придобили право на пълна пенсия.
Чл. 185. (1) Освобождаване от кадрова военна служба и прекратяване на договора поради настъпила негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи, на основание чл. 128, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва въз основа на експертно решение, издадено по ред, утвърден от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, в което се установява по безспорен начин, че характерът на заболяването на кадровия военнослужещ го прави негоден за военна служба. Решението се изпраща директно на кадровия орган на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство.
(2) Решението на Централната военномедицинска комисия е окончателно и не подлежи на обжалване.
(3) Освобождаването от кадрова военна служба поради настъпила негодност за военна служба се извършва от датата на издаване на заповедта, но не по-късно от 30 дни от решението на Централната военномедицинска комисия. За периода от заключението на Централната военномедицинска комисия до датата на издаване на заповедта на кадровия военнослужещ се разрешава отпуск по болест.
(4) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба се издава от министъра на отбраната, от ръководителя на друго ведомство или от упълномощените от тях длъжностни лица.
Чл. 186. (1) Освобождаване от кадрова военна служба и прекратяване на договора поради преминаване на платена изборна длъжност, с изключение на случаите по чл. 199, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на основание чл. 128, т. 5 от същия закон, се извършва чрез изпращане на донесение от командира (началника) на поделението, придружено с документ за избор, в 7-дневен срок от датата на избора.
(2) Донесението се изпраща директно на кадровия орган на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
(3) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба влиза в сила от датата на сдаване на длъжността.
(4) Редът по ал. 1 не се прилага в случаите на преминаване на платена изборна длъжност, свързана с политическа дейност или с членство в политическа партия, организация, движение или коалиция с политически цели. В тези случаи договорът се прекратява по реда на чл. 128в, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл. 187. (1) За прекратяване на договора за кадрова военна служба поради смъртта на кадровия военнослужещ на основание чл. 128, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се изпраща донесение от командира (началника) на поделението, придружено с акт за смърт, в 7-дневен срок от датата на получаване на акта за смърт.
(2) Донесението по ал. 1 се изпраща директно на кадровия орган на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
(3) За прекратяване на договора за кадрова военна служба се издава заповед, с която кадровият военнослужещ се снема от отчет.
Чл. 188. (1) Освобождаване от кадрова военна служба и прекратяване на договора с писмено предизвестие на кадровия военнослужещ до министъра на отбраната или до ръководителя на друго ведомство на основание чл. 128а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва с рапорт на кадровия военнослужещ до длъжностното лице - страна по договора, чрез командира на поделението, в което той служи.
(2) Предизвестието се изпраща от командира на поделението по команден ред, придружено с кадрова справка.
(3) Кадровите войници не могат да прекратяват първия договор за кадрова военна служба с предизвестие.
(4) С предизвестието кадровият военнослужещ уведомява длъжностното лице - страна по договора, че след изтичането на срока на предизвестието едностранно прекратява сключения договор.
(5) Срокът на предизвестието е 6 месеца и започва да тече от следващия ден на завеждането на рапорта в деловодството на поделението, в което служи кадровият военнослужещ, и в него се включва срокът за сдаване на длъжността.
(6) Предизвестието може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. Оттеглянето се извършва с рапорт.
(7) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба се връчва на кадровия военнослужещ в деня на изтичането на 6-месечния срок.
Чл. 189. (1) С предизвестието си министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство уведомява кадровия военнослужещ, че са налице законоустановените основания по чл. 128б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, поради което едностранно прекратява договора за кадрова военна служба след изтичане на 6-месечен срок.
(2) Предизвестието се връчва на кадровия военнослужещ срещу подпис с отбелязване на датата на връчване. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден след връчването му.
(3) Предизвестия не се връчват на кадровите военнослужещи, които са в отпуск по болест.
(4) Кадровите военнослужещи, на които не са връчени предизвестията на основание ал. 3, се назначават в специален щат на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство от датата на изтичане на срока на 6-месечното невръчено предизвестие. След изтичането на срока на отпуск по болест на кадровите военнослужещи се връчва предизвестието.
(5) Заповед за освобождаване от кадрова военна служба не се издава, ако на кадровия военнослужещ може да бъде предложена друга длъжност, съответстваща на притежаваното звание и професионална квалификация.
(6) След получаване на предизвестието командирът (началникът) на поделението изпраща по команден ред доклад, придружен със справка за наличието на свободни длъжности по смисъла на чл. 128б, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Всяка инстанция по командния ред отразява в справката наличието на такива свободни длъжности. При наличието на вакантна длъжност, която може да бъде предложена на кадровия военнослужещ и която съответства на неговото военно звание и професионална квалификация, длъжностното лице, в чиито правомощия е назначаването на длъжността, го назначава на нея.
(7) Отказът на кадровия военнослужещ да приеме предлаганата му вакантна длъжност се установява с протокол, подписан от двама кадрови военнослужещи, и е основание за освобождаване от кадрова военна служба по чл. 128в, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България поради неизпълнение на задължение по военната служба по чл. 281, т. 9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(8) В срока на предизвестието кадровият военнослужещ продължава да изпълнява заеманата длъжност до назначаването му на друга длъжност или до прекратяването на договора за кадрова военна служба. В този срок се ползват и платените годишни отпуски по чл. 152 и се извършва сдаване на длъжността.
(9) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба се връчва на кадровия военнослужещ и влиза в сила в деня на изтичането на 6-месечния срок.
Чл. 190. (1) Несъответствие на кадровия военнослужещ с изискванията за заеманата длъжност по смисъла на чл. 128б, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е налице:
1. когато кадровият военнослужещ притежава военно звание, различно от изискващото се по щата;
2. при изтичане на максималния срок за престояване на заеманата длъжност по чл. 59, ал. 6;
3. при липса на изискващите се по щата и длъжностната характеристика образование, образователно-квалификационна степен, научна степен, научно звание, както и на други квалификационни или специфични изисквания по чл. 87, ал. 4;
4. когато са атестирани в трета група за професионално съответствие.
(2) Прекратяване на договора за кадрова военна служба поради несъответствие с изискванията за заеманата длъжност на основание чл. 128б, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва при спазване на следната процедура:
1. след установяване на несъответствието на кадровия военнослужещ с изискванията за заеманата длъжност комисията по чл. 91, ал. 1 изпраща предложение на командира (началника) на поделението за отправяне на предизвестие;
2. (Попр. - ДВ, бр. 39 от 1999 г.) командирът (началникът) на поделението изготвя предложение за прекратяване на договора за кадрова военна служба, към което прилага предложението на комисията по чл. 91, ал. 1; предложението се изготвя в 10-дневен срок от получаване на предложението на комисията и с него се запознава кадровият военнослужещ;
3. (Попр. - ДВ, бр. 39 от 1999 г.) предложението се изпраща директно до кадровия орган на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство;
4. длъжностното лице по т. 3 отправя писмено предизвестие до кадровия военнослужещ;
5. предизвестието се връчва на кадровия военнослужещ при условията и по реда на чл. 189.
Чл. 191. (1) Прекратяване на договора за кадрова военна служба поради организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва при наличието на едно от следните условия:
1. да е налице решение на Народното събрание за съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования и да е издадена заповед на компетентните длъжностни лица, с която се организира изпълнението на решението на Народното събрание;
2. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2000 г.) да е налице заповед на министъра на отбраната, на началника на Генералния щаб на Българската армия или на ръководителя на друго ведомство за извършването на организационно-щатни промени, пълна или частична ликвидация и да е утвърден новият щат;
(2) В актовете по ал. 1, т. 1 и 2 следва да са определени критериите за извършване на подбор в съответствие с изискванията на чл. 128г от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и да е определен органът, на който се възлага извършването на подбора.
(3) Срокът на предизвестието при решение на Народното събрание е 6-месечен, ако в решението не е определен друг срок.
Чл. 192. (1) При организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство има право на подбор между кадровите военнослужещи, заемащи длъжности, съответстващи на едно и също военно звание, за да останат на военна служба тези, които имат по-висока квалификация и по-висока обща оценка за професионално съответствие.
(2) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство е длъжен да извърши подбор в случаите, когато една и съща длъжност се изпълнява от няколко кадрови военнослужещи и следва да се намали тяхната численост.
(3) При подбора кадровите военнослужещи, които са придобили право на пълна пенсия, се освобождават от кадрова военна служба преди всички останали.
Чл. 193. Подборът на кадровите военнослужещи - офицери, се организира и осъществява от комисиите по чл. 91, ал. 1.
Чл. 194. (1) Освобождаването от кадрова военна служба при условията на чл. 191 се извършва при спазване на следната процедура:
1. след влизането в сила на акта по чл. 192 кадровите военнослужещи, в чиито поделения се извършват организационно-щатни промени, пълна или частична ликвидация, се атестират от непосредствените си командири (началници);
2. кадровите военнослужещи по т. 1 подават рапорти за назначаване на вакантни длъжности, включени в Регистъра на вакантните длъжности;
3. комисиите по чл. 91, ал. 1 извършват оценка на професионалното съответствие както на подалите, така и на неподалите рапорт по т. 2;
4. в зависимост от вакантните длъжности, включени в регистъра, и оценката за професионално съответствие комисиите по чл. 91, ал. 1 определят служебното положение на кадровите военнослужещи;
5. оценените в първа група за професионално съответствие:
а) могат да бъдат назначени на по-висока или равна длъжност в обхвата на притежаваното военно звание или могат да бъдат назначени на длъжност, изискваща по-високо военно звание, или могат да бъдат назначени на по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, ако са изявили желание за това в подадения рапорт;
б) се предлагат за отправяне на предизвестие по чл. 128б, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, ако не може да им бъде предложена вакантна длъжност;
6. оценените във втора група за професионално съответствие:
а) могат да бъдат назначени на равна длъжност в обхвата на притежаваното военно звание или могат да бъдат назначени на по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, ако са изявили желание за това в подадения рапорт;
б) се предлагат за отправяне на предизвестие по чл. 128б, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, ако не може да им бъде предложена вакантна длъжност;
7. оценените в трета група за професионално съответствие се предлагат за отправяне на предизвестие за освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) С влизането в сила на организационно-щатните промени, пълната или частичната ликвидация на поделението на кадровите военнослужещи се връчват предизвестията и те се назначават в специален щат на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
(3) В срока на предизвестието кадровите военнослужещи ползват правата си по чл. 223 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и полагащите им се отпуски.
(4) Договорът за кадрова военна служба се прекратява след изтичането на срока на предизвестието.
Чл. 195. (1) Прекратяване на договора за кадрова военна служба при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако кадровият военнослужещ не отговаря на тях, на основание чл. 128б, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва при наличието на следните условия:
1. да е налице акт на министъра на отбраната, на началника на Генералния щаб на Българската армия или на ръководителя на друго ведомство за промяна в изискванията на длъжността по щата;
2. командирът (началникът) на поделението установява несъответствието на кадровия военнослужещ с променените изисквания за заемане на длъжността с писмена справка;
3. по инициатива на командира (началника) комисията по чл. 91, ал. 1 извършва извънредно атестиране на кадровите военнослужещи;
4. в зависимост от вакантните длъжности, включени в регистъра, и оценката за професионално съответствие комисиите по чл. 91, ал. 1 прилагат процедурата по чл. 194, ал. 1, т. 5, 6 и 7.
(2) Актът на министъра на отбраната или на началника на Генералния щаб на Българската армия, или на ръководителя на друго ведомство, с което се променят изискванията за заемане на длъжността, е основание за извършване на извънредно атестиране.
Чл. 196. (1) Прекратяване на договора за кадрова военна служба при отпадане на някое от основанията за приемане на кадрова военна служба на основание чл. 128в, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва при наличието на някое от следните условия:
1. да е налице влязла в сила присъда за извършено от кадровия военнослужещ умишлено престъпление от общ характер;
2. да е налице влязъл в сила акт за придобиване на друго освен българско гражданство от кадровия военнослужещ.
(2) Процедурата за прекратяване на договора за кадрова военна служба е следната:
1. командирът (началникът) изготвя донесение за прекратяване на договора за кадрова военна служба, към което прилага копие от акта по ал. 1;
2. донесението се изпраща директно до кадровия орган на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
(3) Договорът за кадрова военна служба се прекратява със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство от датата на уведомяване за влязлата в сила присъда или за акта за придобиване на друго гражданство.
Чл. 197. Договорът за кадрова военна служба се прекратява при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и кадровият военнослужещ се освобождава от кадрова военна служба на основание чл. 128в, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл. 198. (1) Прекратяване на договора за кадрова военна служба при издигане на кандидатурата на кадровия военнослужещ от политическа партия или коалиция в избори за президент или вицепрезидент на Република България, за народни представители, за общински или районни съветници и кметове на основание чл. 128в, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва при наличието на достатъчно данни, че кандидатурата на кадровия военнослужещ е издигната от името на политическа партия, организация или коалиция с политическа цел.
(2) Договорът за кадрова военна служба се прекратява от датата на издигане на кандидатурата на кадровия военнослужещ от името на политическа партия, организация или коалиция с политическа цел.
Чл. 199. (1) Прекратяване на договора за кадрова военна служба при изтичане на срока по чл. 136 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на основание чл. 128в, т. 4 от същия закон се извършва при спазване на следните условия:
1. кадровият военнослужещ да е отстранен от длъжност по реда на чл. 70;
2. да е изтекъл 6-месечният срок на отстраняването от длъжност.
(2) Процедурата за издаване на заповедта е следната:
1. командирът (началникът) на поделението изготвя донесение за издадената от него заповед за отстраняване от длъжност на кадровия военнослужещ на основание чл. 136 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, към което прилага копие от заповедта и документа за отстраняване от съответната прокуратура;
2. донесението се изпраща директно до кадровия орган на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство;
3. ако до изтичане на 6-месечния срок на отстраняване от длъжност на кадровия военнослужещ не отпадне основанието за отстраняване, кадровият орган по т. 2 изготвя заповед за прекратяване на договора за кадрова военна служба.
(3) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба влиза в сила от датата на изтичане на 6-месечния срок на отстраняване от длъжност.
(4) Копие от заповедта по ал. 3 се изпраща до органа на съдебната власт, който е поискал отстраняването на кадровия военнослужещ от длъжност, и по низходящ команден ред - до командира на поделението, за отчисляване от списъчния състав на поделението.
Чл. 200. (1) Министърът на отбраната, ръководителят на друго ведомство или кадровият военнослужещ, който е отправил предизвестие за прекратяване на договора за кадрова военна служба, може да прекрати отправеното предизвестие и преди да изтече неговият срок, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
(2) Договорът за кадрова военна служба се прекратява, след като е заплатено обезщетението по ал. 1.
Чл. 201. (1) Офицерите и сержантите, а за Военноморските сили - старшините, придобили право на пенсия за изслужено време, могат да бъдат освободени и по тяхна молба поради преминаването им в пенсия по решение на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство на основание чл. 129 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) Кадровите военнослужещи подават рапорт по команден ред. В рапортите те изявяват желанието си да се ползват от правото си по чл. 223 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(3) Длъжностните лица по ал. 1 следва да се произнесат по рапорта в двумесечен срок.
(4) При положително решение на длъжностните лица по ал. 1 договорът за кадрова военна служба се прекратява, като се осигурява срок за сдаване на длъжността и за упражняване на правото по чл. 223 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Глава единадесета.
ОТЧЕТ НА КАДРОВИТЕ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ
Чл. 202. (1) За кадровите военнослужещи се води ръчен и автоматизиран отчет.
(2) Отчетът за кадровите военнослужещи се използва при планирането, подбора, подготовката, развитието, назначаването, повишаването и понижаването във военно звание и при освобождаването от кадрова военна служба.
Чл. 203. (1) Отчетът на кадровите военнослужещи се организира от командира (началника).
(2) Ръчен и автоматизиран отчет се води в поделенията, бригадите, дивизиите, корпусите, главните щабове на видовете въоръжени сили, управленията (дирекциите) и самостоятелните отдели в Генералния щаб на Българската армия и в администрацията на Министерството на отбраната и в другите ведомства.
(3) Към кадровия орган на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство се създава единен информационен фонд, в който се съдържа базата от данни за отчета на личния състав в Министерството на отбраната или другото ведомство.
(4) Редът за организация, поддържане и достъп до информационния фонд по ал. 3 се урежда с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
Чл. 204. (1) За всеки кадрови военнослужещ се изготвя и води служебно дело, което се съхранява в поделението, където служи.
(2) Към служебното дело на кадровите военнослужещи се водят:
1. азбучна служебна карта (АСК);
2. служебен картон за поощрения и наказания;
3. служебен картон за отчитане на здравословното състояние и за изводи от годишните диспансеризации;
4. картон за ползване на служебното дело.
Чл. 205. (1) Служебното дело на кадровите военнослужещи се оформя в два раздела:
1. първи раздел:
а) автобиография;
б) копия или заверени преписи от дипломите за висше образование (за офицерите) и за средно образование (за сержантите и войниците) и за квалификационните курсове;
в) копия или заверени преписи от дипломите за образователна и научна степен и научно звание;
г) преписи от решения на съдебни органи;
д) копие от документа за трудов стаж;
е) договори за кадрова военна служба и допълнителни споразумения;
ж) други документи;
2. втори раздел:
а) служебни характеристики;
б) атестации.
(2) При приемане на кадрова военна служба в служебното дело на офицера и на сержанта се поставя негова снимка в цял ръст. След всяко ново военно звание в служебното дело се добавя нова снимка.
(3) Материалите в делото се подреждат по реда на ал. 1 и се описват в опис, който се поставя в началото на делото.
(4) Азбучната служебна карта съдържа:
1. трите имена на офицера и сержанта;
2. снимка, отговаряща на фактическото военно звание на кадровия военнослужещ;
3. единния граждански номер;
4. датата и мястото на раждане;
5. датата и номера на указите и заповедите за: приемане на кадрова военна служба; повишаване и понижаване във военни звания; назначаване на длъжност; освобождаване от кадрова военна служба; при попълване назначаването на длъжност да се отразяват изборните длъжности и срокът на мандата им;
6. данни относно образованието и квалификацията и настъпилите в тях промени;
7. данни относно семейното положение: съпруг/съпруга - имена и година на раждане; деца - имена и година на раждане;
8. данни относно степента на владеене на чужди езици;
9. постоянния адрес, който се попълва от военното окръжие при зачисляване в запаса;
10. номера на служебното дело, на служебната карта и на допуска за работа в режимни поделения;
11. данни относно образователната и научната степен и научното звание, ако притежават такова;
12. атестационната оценка и атестационната група по години на атестирането.
Чл. 206. (1) Служебното дело се изготвя през първата година от постъпването на курсантите във военните училища и в срок 1 месец след приемането на кадровия военнослужещ.
(2) Служебните дела се съставят от кадровите органи, които носят лична отговорност за достоверността на вписаните в тях данни.
(3) Ако съставителят на служебното дело се усъмни в достоверността на сведенията, дадени от кадровия военнослужещ, той докладва на командването и се изискват необходимите допълнителни сведения от съответните органи.
Чл. 207. (1) Служебните дела се водят от кадровия орган и са подредени в картотека по азбучен ред на фамилните имена.
(2) Основание за внасяне на изменения и допълнения в служебното дело са:
1. промени във военното звание и квалификация, обявени със заповед или издадени документи по пълномощия на длъжностни лица по преминаване на службата;
2. документи, издадени от съда или от органите на централната и териториалната администрация, относно семейното положение;
3. заповед на министъра на отбраната, с която се обявява промяната на фамилия, име и презиме.
(3) За всяко изменение в служебното дело длъжностното лице, което го е нанесло, се подписва, като посочва документите, въз основа на които е нанесена поправката, и прилага копие от тях.
Чл. 208. (1) Служебните дела на кадровите военнослужещи се съхраняват както документите за служебно ползване и се водят на отчет в книгите за отчитане на служебните дела.
(2) Служебните дела на новоназначените кадрови военнослужещи се завеждат по реда на пристигането. Когато се наложи на служебното дело или на АСК да се постави нов инвентарен номер, старият се зачерква.
(3) Служебното дело се дава на длъжностни лица за запознаване с него след разрешение на командира (началника), в чието подчинение е кадровият военнослужещ, срещу подпис в картона за ползване на служебното дело.
(4) При преместване на кадровия военнослужещ в друга част и в други случаи, свързани с освобождаване от длъжност, служебното дело се изпраща на новото местослужене не по-късно от 30 дни след заминаването на кадровия военнослужещ.
(5) При освобождаване от кадрова военна служба служебното дело се изпраща във военното окръжие по местоживеене. Азбучната служебна карта се изпраща на останалите инстанции, без Генералния щаб на Българската армия, и се унищожава с акт.
(6) При освобождаване на кадрови военнослужещи от Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската армия и от управление "Военно контраразузнаване" на Министерството на отбраната служебните дела се съхраняват в съответния кадрови орган. Във военното окръжие за зачисляване на военен отчет се изпраща азбучната служебна карта, придружена с кадрова справка.
Чл. 209. (1) За ръчен отчет на кадровите военнослужещи се водят следните документи:
1. в поделенията:
а) служебни дела на всички кадрови военнослужещи, с изключение на командира на поделението;
б) щатно-длъжностна картотека от азбучните служебни карти;
в) книга за отчитане на служебните дела;
г) книга за отчитане на служебните карти;
д) щатно-длъжностна книга;
2. в бригадата (дивизията, корпуса, главния щаб на вида въоръжени сили):
а) служебни дела на всички кадрови военнослужещи от управлението, с изключение на командира, и служебните дела на командирите на пряко подчинените поделения;
б) азбучните служебни карти на всички офицери и на сержантите и войниците на кадрова военна служба от управлението, както и на тези, които са в правомощията на командира;
в) книга за отчитане на служебните дела;
г) книга за отчитане на служебните карти;
д) щатно-длъжностни книги по направления и правомощия.
(2) Във военните училища отчетът се организира и води както в поделението, а за променливия състав (слушатели, курсанти и школници) - отделно от този на постоянния състав. Слушателите (курсистите), които са на щат в частите, се водят на отчет отделно от този по щата на военното училище.
(3) В управленията (дирекциите) и в самостоятелните отдели на Централната администрация на Министерството на отбраната и на Генералния щаб на Българската армия отчетът се организира и води както в поделенията.
(4) В другите ведомства отчетът се организира и води, както е предвидено в ал. 1 и 2.
(5) В кадровия орган на Генералния щаб на Българската армия се водят:
1. служебни дела на заместник-началниците на Генералния щаб на Българската армия, началниците на главни щабове на видовете въоръжени сили, началниците на управления и самостоятелни отдели в Генералния щаб на Българската армия и на приравнени кадрови военнослужещи от Българската армия в правомощията на президента на Република България и на офицерите в структурите на Генералния щаб;
2. картотека от АСК за всички офицери от Българската армия;
3. щатно-длъжностни книги по направления и правомощия;
4. книга за отчитане на служебните дела;
5. книга за отчитане на служебните карти;
6. картотека на кадровите военнослужещи от Българската армия, починали при и по повод на изпълнение на служебния си дълг;
7. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) картотека от АСК на целия офицерски състав и служебните дела на офицерите със звание "полковник" и по-високи по запаса; след снемането им от военен отчет АСК и служебните дела се изпращат в Главното управление на архивите при Министерския съвет.
(6) При освобождаване от кадрова военна служба на офицери със звание "полковник" и по-високи копие от служебното дело се изпраща в кадровия орган на началника на Генералния щаб на Българската армия.
(7) В кадровия орган на министъра на отбраната освен посочените в ал. 3 се водят допълнително:
1. служебните дела на началника на Генералния щаб на Българската армия, на директорите и началниците на самостоятелни отдели от централната администрация и главните инспектори от Инспектората на Министерството на отбраната;
2. служебните дела на кадровите военнослужещи, дадени на работа в други ведомства и в централната и териториалната администрация;
3. служебните дела на кадрови военнослужещи, които са изпратени на обучение в чужбина и са освободени от длъжност;
4. картотека от АСК за всички офицери от Централната администрация на Министерството на отбраната и подчинените на министъра на отбраната поделения, на офицерите на основни командни длъжности от Българската армия от длъжност "командир на бригада" и по-високи, както и на висшия команден състав от Българската армия и на офицерите, дадени на работа в други ведомства и в централната и териториалната администрация;
5. щатно-длъжностна книга на централната администрация на Министерството на отбраната;
6. книга за отчитане на служебните дела;
7. книга за отчитане на служебните карти;
8. книга за отчитане на наградите, връчвани от министъра на отбраната;
9. картотека на кадровите военнослужещи от администрацията на Министерството на отбраната, починали при или по повод на изпълнение на служебния си дълг.
Чл. 210. Във военните училища, военно-научните организации и изследователските звена се води отчет за атестирането на научно-преподавателския и научноизследователския състав.
Чл. 211. (1) Кадровите военнослужещи имат право да се запознават със служебните си дела и при освобождаването им от кадрова военна служба да получават заверени копия от тях.
(2) Кадровият военнослужещ се запознава със служебното си дело в присъствието на командира или на кадровия орган.
(3) При изготвяне на копия от служебните дела се спазват изискванията на нормативните актове за работа със служебни документи.
(4) В случаите, когато към служебните дела са приложени секретни документи, при запознаване със служебното дело или при изготвяне на копие от него се спазват изискванията на нормативните актове за работа със секретни материали.
(5) Разгласяването на данни от служебните дела на кадровите военнослужещи извън случаите, свързани с кадровото им развитие, са основание за дисциплинарна отговорност на виновните длъжностни лица.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на правилника:
1. "Пълна ликвидация" е закриването на едно от определените в чл. 7, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България формирования на въоръжените сили или на отделни техни структурни единици, определени със закона за създаването на съответното формирование (войска), което се извършва с акт на Народното събрание.
2. "Частична ликвидация" е закриване на част от формирование или обособена структурна единица на въоръжените сили, определено със закон, което се извършва с акт на Министерския съвет за приемане на плана за организационното изграждане и структурата на съответното формирование на въоръжените сили.
3. Организационно-щатните промени се извършват с акт на министъра на отбраната, ръководителя на друго ведомство или началника на Генералния щаб на Българската армия по изпълнение на плана за организационното изграждане на съответното формирование на въоръжените сили, в резултат на които се извършват промени на утвърдените структури и щатове на отделните войскови единици. Организационно-щатните промени са:
а) формиране на нова войскова единица - създаване или откриване на нова войскова единица;
б) реорганизация на съществуваща войскова единица - преминаване на дейността на дадена войскова единица към друга съществуваща войскова единица (сливане на войскови единици или преминаване на дадена войскова единица или на част от нея към друга, или разделяне на дейността на съществуваща войскова единица);
в) разформироване на войскова единица - закриване на съществуваща войскова единица;
г) промяна в щата на съответната войскова единица чрез изменение на числеността на личния състав, който служи в нея.
4. Професионалната квалификация е критерий за степента на овладяване на знания, навици и професионално значими качества, придобити чрез обучение или натрупан опит, и е предпоставка за изпълнение на конкретна служебна дейност.
5. Деянието е повторно, ако е извършено в едногодишен срок от датата на заповедта за отстраняване от длъжност по чл. 71, ал. 4.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Кадровите военнослужещи, навършили пределна възраст за притежаваното военно звание до момента на влизане в сила на правилника, се освобождават от кадрова военна служба в едномесечен срок от влизането му в сила.
§ 3. (1) (Предишен текст на § 3 - ДВ, бр. 56 от 1999 г.) Кадровите военнослужещи, които не притежават изискващото се съгласно чл. 116, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България образование, се освобождават от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 128д от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в едномесечен срок от влизането в сила на правилника.
(2) (Нова - ДВ, бр. 56 от 1999 г.) Срокът по ал. 1 не се отнася за освобождаването от кадрова военна служба на военнослужещите от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана.
§ 4. В 3-месечен срок от влизането в сила на правилника министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство да издаде наредба за атестиране на кадровите военнослужещи и наредба за прогнозиране на длъжностното развитие на кадровите военнослужещи.
§ 5. В 3-месечен срок от влизането в сила на правилника министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство, в състава на което има въоръжени формирования, да утвърди регистър на вакантните длъжности в Министерството на отбраната или в другото ведомство и да формира комисиите по чл. 91, ал. 1.
§ 6. В 3-месечен срок от влизането в сила на правилника министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство да утвърди длъжностните характеристики по чл. 87, ал. 1.
§ 7. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на правилника министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство да издаде заповед за степенуване на длъжностите за кадровите военнослужещи.
(2) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство да приведе щатовете на Българската армия или на съответното войсково формирование в съответствие с длъжностите по ал. 1.
§ 8. В 3-месечен срок от влизането в сила на правилника министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство да издаде заповеди по чл. 51, ал. 3 и по чл. 180 за упълномощаване на съответните длъжностни лица.
§ 9. (Доп. - ДВ, бр. 98 от 1999 г.) Годишното разместване на кадровите военнослужещи през 1999 г. и 2000 г. да се извърши при условия и по ред, определени със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство.
§ 10. (1) За изпълнение на § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България през 1999 и 2000 г. да се извърши извънредно атестиране на кадровите военнослужещи от въоръжените сили, които притежават по-високо военно звание от изискващото се за длъжността, както следва:
1. през 1999 г. - за кадровите военнослужещи от Централната администрация на Министерството на отбраната, Генералния щаб на Българската армия, главните щабове на видовете въоръжени сили от Българската армия и главните щабове на войските на министерства и ведомства;
2. за останалите кадрови военнослужещи - до края на 2000 г.
(2) За кадровите военнослужещи, чиято обща оценка за професионално съответствие е първа група, се прилагат разпоредбите на чл. 95.
(3) Кадровите военнослужещи, чиято обща оценка за професионално съответствие е втора и трета група, се освобождават от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(4) При извънредното атестиране на лицата по ал. 1, т. 1 през 1999 г. комисиите по чл. 91, ал. 1 да се ръководят от принципите за приемственост и постепенно обновяване на Централната администрация на Министерството на отбраната, Генералния щаб на Българската армия, главните щабове на видовете въоръжени сили от Българската армия и главните щабове на войските на министерства и ведомства.
§ 11. (1) Извънредно атестиране през 1999 г. и 2000 г. да се извърши и на кадровите военнослужещи, които притежават военно звание с една степен по-ниско от изискващото се за длъжността по щата, ако са престояли минималния срок по чл. 46.
(2) Когато при извънредното атестиране се определи обща оценка за професионално съответствие първа група, кадровите военнослужещи се повишават в следващо военно звание.
(3) Когато при извънредното атестиране се определи обща оценка за професионално съответствие втора група, кадровите военнослужещи не се повишават във военно звание, но продължават да заемат длъжността за срок 1 година, но не по-късно от годишното разместване на кадрите през 2000 г.
(4) Кадровите военнослужещи, които към датата на годишното разместване на кадрите през 2000 г. не са престояли минималния срок по чл. 46, се предлагат от комисиите по чл. 91, ал. 1 за назначаване на вакантни длъжности в обхвата на притежаваното военно звание, включени в регистъра по чл. 64, ако не са атестирани в трета група за професионално съответствие.
§ 12. За начало на максималния срок по чл. 59, ал. 6 за кадровите военнослужещи, заварени на длъжност към момента на влизане в сила на правилника, се счита датата на заповедта за назначаване на съответната длъжност независимо от извършените промени в наименованието на длъжността или на структурната единица по щата на военното поделение, в която служи кадровият военнослужещ, ако не се променят характерът на длъжността и функционалните му задължения.
§ 13. (1) При годишно разместване на кадровите военнослужещи през 1999 г. всички кадрови военнослужещи, чиято квалификация не съответства на изискванията на заеманата длъжност, да се назначат за изпълняващи длъжността.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага, ако за заемане на длъжността няма кандидати - кадрови военнослужещи, притежаващи необходимата квалификация, изискваща се по щата.
(3) Заповедта за назначаване като изпълняващ длъжността се издава от длъжностното лице, което има право да назначава на тази длъжност, за срок 1 година.
(4) Със заповедта по ал. 3 кадровият военнослужещ се освобождава от досега заеманата длъжност.
(5) В случай че длъжността изисква по-високо военно звание, то не се присвоява.
(6) Кадровите военнослужещи не могат да бъдат назначавани като изпълняващи длъжността повече от два пъти за целия срок на службата.
(7) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат за кадрови военнослужещи, на които е изтекъл максималният срок за престояване в длъжността.
§ 14. (1) До заемането й от титуляр, но не по-късно от 28 февруари 2001 г. старшините, назначени на офицерски длъжности, запазват длъжността.
(2) С лицата по ал. 1 се сключва договор за кадрова военна служба за длъжността, която изпълняват.
§ 15. Министърът на отбраната и министърът на здравеопазването издават Наредба за условията и реда за разрешаване на отпуск по болест на военнослужещите и Наредба за медицинското осигуряване на военнослужещите на основание чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 и 6 в 6-месечен срок от влизането в сила на правилника.
§ 16. Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство в едномесечен срок отменят актовете, които противоречат на правилника.
§ 17. Правилникът за кадрова военна служба се издава на основание чл. 32, т. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и отменя Правилника за кадрова военна служба, приет с Постановление № 136 на Министерския съвет от 1996 г. (ДВ, бр. 54 от 1996 г.).