Държавен вестник, брой 63 от 13.VII

Република България и Кралство Испания,

наричани по-нататък "договарящи страни",

в желанието си да развиват сътрудничеството помежду си,

в рамките на международните усилия за предотвратяване на незаконната миграция,

при спазване на правата, задълженията и гаранциите, предвидени в техните национални законодателства и международните договори, по които те са страна,

на основата на взаимността,

се споразумяха за следното:

Член 1

I. Обратно приемане на граждани на договарящите страни

1. Всяка договаряща страна приема обратно на своя територия, по молба на другата договаряща страна и без формалности, всяко лице, което не отговаря или вече е престанало да отговаря на изискванията за влизане или пребиваване, прилагани на територията на молещата договаряща страна, когато е доказано или се предполага, че то притежава гражданството на замолената договаряща страна.

2. Молещата договаряща страна приема обратно лице, експулсирано от нейната територия съгласно ал. 1, по молба на другата договаряща страна и без формалности, ако в резултат на последващи проверки се установи, че същото не е притежавало гражданството на замолената договаряща страна в момента на излизането си от територията на молещата договаряща страна.

Член 2

1. Гражданството на лицето, спрямо което се предприема експулсиране от територията на молещата договаряща страна по реда на чл. 1, ал. 1, се смята за установено въз основа на някой от следните валидни документи:

национален документ за самоличност;

паспорт или друг заместващ го документ за пътуване със снимка (пасаван, "лесе-пасе" и други);

военна книжка или други документи за самоличност на военнослужещи;

удостоверение за гражданство, документ за консулска регистрация или документ за гражданско състояние.

2. Предположението за гражданство на замолената договаряща страна се основава на:

документ с изтекъл срок на валидност, посочен в предходната алинея;

документ, издаден от компетентните власти на замолената договаряща страна, който посочва самоличността на лицето (шофьорска книжка, моряшка карта и т.н.);

разрешения и документи за пребиваване или местожителство с изтекъл срок на валидност;

фотокопие на един от горепосочените документи;

обяснения на съответното лице, дадени по надлежния ред пред административните или съдебните органи на молещата договаряща страна;

протоколирани показания на добросъвестни свидетели.

Член 3

1. Процедурата за обратно приемане се открива с представянето на молбата за обратно приемане, която трябва да съдържа следните данни:

лични данни на лицето (име, презиме, фамилия, рождена дата и място на раждане) и друга информация, крайно необходима за установяване на самоличността му;

основанията съгласно чл. 2, позволяващи да се удостовери или предположи гражданството на лицето;

две снимки;

указания за необходимостта от специално медицинско обслужване или друг вид наблюдение.

2. Когато гражданството се предполага въз основа на документите, посочени в чл. 2, ал. 2, консулските власти на замолената договаряща страна издават, на основата на молбата от ал. 1, незабавно и срещу заплащане необходимия за обратното приемане на съответното лице документ за пътуване.

3. В случай на съмнение по отношение на документите или фактите, позволяващи да се предположи гражданството, или в случай на липса на такива документи, консулските власти на замолената договаряща страна пристъпват, в срок три дни от датата на получаването на молбата на молещата договаряща страна, към вземане на обяснения от съответното лице там, където то е задържано, или в най-близкия до консулската служба център за задържане на чужденци, или в съответната консулска служба.

По взаимно споразумение със съответните консулски власти молещата договаряща страна организира във възможно най-кратък срок споменатото вземане на обяснения.

Когато след съответното вземане на обяснения се установи, че лицето притежава гражданството на замолената договаряща страна, нейните консулски власти издават незабавно и срещу заплащане необходимия за обратното приемане документ за пътуване.

4. Отговорът на молбата за обратно приемане се дава в писмена форма, в максимален срок 10 календарни дни считано от датата на нейното представяне. Всеки отказ следва да бъде мотивиран. Всяка молба за допълнителна информация, породена от молбата за обратно приемане, както и съответният й отговор се дават в същия срок.

5. Замолената договаряща страна приема в максимален срок 30 календарни дни лицето, за чието обратно приемане е дала съгласие.

Член 4

Молещата договаряща страна поема разходите по транспорта на подлежащите на обратно приемане лица до границата на замолената договаряща страна.

Член 5

II. Транзитно преминаване при експулсиране

1. Всяка една от договарящите страни разрешава, по молба на другата, влизането и транзитното преминаване по въздушен път през своята територия на граждани на трети държави, които молещата договаряща страна експулсира от своята територия.

2. Молещата договаряща страна поема пълната отговорност за продължаване на пътуването на чужденеца към страната - цел на пътуването, и отново поема отговорността за него, ако поради някаква причина експулсирането не може да се осъществи, като извежда чужденеца от територията на замолената договаряща страна.

3. Молещата договаряща страна гарантира на замолената договаряща страна, че чужденецът, чието транзитно преминаване се разрешава, е снабден с транспортен документ до страната - цел на пътуването, и документ за пътуване, гарантиращ приемането му от същата.

4. Предприелата експулсирането договаряща страна следва да уведоми замолената за транзитно преминаване договаряща страна за необходимостта от конвоиране на лицето.

Замолената за транзитно преминаване договаряща страна може:

да реши сама да поеме конвоя; или

да реши да поеме конвоя в сътрудничество с договарящата страна, предприела експулсирането.

5. Когато транзитното преминаване се осъществява на борда на въздухоплавателни средства и с полицейски конвой, експулсираното лице не може да напуска транзитните зали и международната зона на летищата на замолената договаряща страна.

Конвоят по време на транзитното преминаване през летището се осъществява от компетентните служби на замолената договаряща страна. Молещата договаряща страна поема възникналите по време на транзитното преминаване разходи с изключение на тези за конвой.

6. Когато транзитното преминаване се осъществява на борда на въздухоплавателни средства, принадлежащи на авиокомпания на замолената договаряща страна, и с полицейски конвой, замолената договаряща страна поема конвоя, но молещата договаряща страна, предприела експулсирането, следва да й възстанови съответните разходи.

Член 6

Молбата за транзитно преминаване при експулсиране се предава директно между компетентните власти на договарящите страни, посочени в чл. 10.

Тя следва да съдържа данни за самоличността и гражданството на чужденеца, датата на пътуването, часа и мястото на пристигане в страната на транзитното преминаване, часа и мястото на отпътуване от нея, страната - цел на пътуването, и при необходимост, полезни данни за служителите, които ще охраняват чужденеца, както и заявление, че не са известни основания по смисъла на чл. 7, позволяващи да се откаже разрешение за транзитно преминаване.

Член 7

Транзитното преминаване при експулсиране може да бъде отказано:

ако в държавата - цел на пътуването, чужденецът е изложен на опасност от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения;

ако чужденецът може да бъде обвинен или вече е осъден от съдебна институция на държавата - цел на пътуването, за действия, предхождащи транзитното преминаване;

ако чужденецът фигурира в списъка на лицата, на които е наложена забрана за влизане на територията на замолената договаряща страна, или ако представлява заплаха за националната сигурност, обществения ред и общественото здраве.

Член 8

Молещата договаряща страна поема разходите по транспорта до границата на държавата - цел на пътуването, както и разходите за евентуалното извеждане на лицето от територията на замолената договаряща страна по смисъла на чл. 5, ал. 2.

Член 9

III. Общи и заключителни разпоредби

При необходимост договарящите страни взаимно се консултират относно прилагането на тази спогодба.

Молбата за консултации се предава по дипломатически път.

Член 10

Преди началото на прилагане на тази спогодба властите, отговорни за граничния контрол, взаимно се уведомяват по дипломатически път за:

летищата, които могат да се използват за обратното приемане и за транзитното влизане на чужденци;

централните или местни власти, компетентни за придвижването на молбите за обратно приемане и за транзитно преминаване.

Член 11

1. Разпоредбите на тази спогодба не засягат задълженията на договарящите страни за приемане или обратно приемане на чужденци, произтичащи от други международни договори.

2. Разпоредбите на тази спогодба не ограничават прилагането на разпоредбите на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. относно статута на бежанците, изменена с Протокола от Ню Йорк от 31 януари 1967 г.

3. Разпоредбите на тази спогодба не ограничават прилагането на разпоредбите на международните договори в областта на защитата на човешките права, подписани от договарящите страни.

Член 12

1. Тази спогодба влиза в сила след изтичането на 30 дни от датата на получаване на втората от вербалните ноти, чрез които договарящите страни взаимно се уведомяват за изпълнението на необходимите вътрешни изисквания.

2. Тази спогодба се сключва за срок 3 години и действието й автоматично се продължава за нови последователни периоди от 3 години. Тя може да бъде прекратена с предизвестие в писмена форма от 30 дни, изпратено по дипломатически път.

3. Всяка от договарящите страни си запазва правото да спре временно прилагането на тази спогодба по причини, свързани с обществения ред, сигурността или общественото здраве. Спирането влиза в сила 30 дни след датата на съответното предизвестие в писмена форма, изпратено по дипломатически път.

Договарящите страни се уведомяват за отпадането на основанията за временното спиране на прилагането на тази спогодба и за подновяването на нейното прилагане.

4. Тази спогодба се прилага временно след изтичането на 30 дни от датата на нейното подписване.

В уверение на което, надлежно упълномощените за целта представители на договарящите страни подписаха тази спогодба.

Съставена в София на 16 декември хиляда деветстотин деветдесет и шеста година в два екземпляра на български и испански език, като двата текста имат еднаква сила.