Държавен вестник, брой 99 от 16.XI

Правителството на Република България и правителството на Френската република,

наричани "договарящи страни",

водени от желанието да развиват сътрудничеството между двете договарящи страни,

в рамките на международните усилия за предотвратяване на незаконната имиграция,

при спазване на правата, задълженията и гаранциите, предвидени в националните законодателства и в международните конвенции и съглашения, които са в сила за договарящите страни,

и на основата на взаимност, се споразумяха за следното:

Член 1

1. Всяка договаряща страна приема обратно на своята територия по молба на другата договаряща страна и без формалности всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на изискванията за влизане или пребиваване, действащи на територията на молещата договаряща страна, доколкото е установено или се приема за установено въз основа на презумпция, че то притежава гражданството на замолената договаряща страна.

2. Молещата договаряща страна приема обратно при същите условия и без формалности лице, експулсирано от нейната територия по реда на ал. 1, по молба на другата договаряща страна, ако в резултат на последващи проверки се установи, че към момента на излизане от територията на молещата договаряща страна то не е притежавало гражданството на замолената договаряща страна.

3. По смисъла на този член лицата, посочени в ал. 1, трябва във всеки момент от датата, на която са влезли на територията на Република България, за българската договаряща страна, и на държавите - страни по Споразуменията от Шенген, за френската договаряща страна, да представят доказателства за своето пребиваване на законно основание. В противен случай се смята, че те пребивават незаконно на територията на тази договаряща страна.

Член 2

1. Гражданството на лице, спрямо което се предприема експулсиране по реда на чл. 1, ал. 1, се смята за установено въз основа на някой от следните валидни документи:

- национален документ за самоличност;

- паспорт или друг заместващ го документ за пътуване със снимка (пасаван, "лесе-пасе", моряшки паспорт или книжка и др.);

- военна книжка или други документи за самоличност на военнослужещи;

- удостоверение за гражданство.

2. Гражданството се приема за установено въз основа на презумпция при наличието на един от следните документи и факти:

- документ с изтекъл срок на валидност, посочен в предходната алинея;

- документ, удостоверяващ самоличността на лицето, издаден от компетентните власти на замолената договаряща страна (шофьорска книжка и др.);

- документ за консулска регистрация или документ за гражданско състояние;

- разрешения и документи за пребиваване с изтекъл срок на валидност;

- фотокопие на един от посочените по-горе документи;

- обяснения на съответното лице, дадени по надлежния ред пред административните или съдебните органи на молещата договаряща страна;

- протоколирани показания на добросъвестни свидетели, дадени пред съдебни органи;

- езика, на който говори съответното лице.

Член 3

1. Когато гражданството се приема за установено въз основа на презумпция при наличието на документите и фактите, посочени в чл. 2, ал. 2, консулските служби на замолената договаряща страна издават незабавно след получаването на молбата документ, позволяващ експулсирането на съответното лице.

2. В случай на съмнение по отношение на елементите, които формират презумпцията за гражданство, или в случай на липса на тези елементи консулските власти на замолената договаряща страна изслушват обясненията на съответното лице в срок от три дни от датата на получаване на молбата за обратно приемане.

По взаимна договореност със съответните консулски власти молещата договаряща страна организира изслушването на обясненията на посоченото лице във възможно най-кратък срок.

Когато от обясненията на лицето се установи, че то притежава гражданството на замолената договаряща страна, консулските власти издават незабавно пасаван.

Член 4

1. Молбата за обратно приемане трябва да съдържа следните данни:

- лични данни на лицето (собствено, бащино и фамилно име, дата и място на раждане) и всякаква друга необходима информация за установяване на неговата самоличност;

- данните по чл. 2, позволяващи да бъде установено или прието за установено въз основа на презумпция гражданството на лицето;

- 2 снимки;

- указания за необходимостта да се осигури специално медицинско или друго наблюдение.

2. Молещата договаряща страна поема пътните разходи до границата на замолената договаряща страна на лицата, за които е отправена молба за обратно приемане.

Член 5

1. Всяка договаряща страна приема обратно на своята територия по молба на другата договаряща страна и без формалности гражданин на трета страна, който не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане и пребиваване, действащи на територията на молещата договаряща страна, когато е установено, че този гражданин е влязъл на нейната територия, след като е пребивавал или е преминал незаконно през територията на замолената договаряща страна.

2. Всяка договаряща страна приема обратно на своята територия по молба на другата договаряща страна и без формалности гражданин на трета страна, който не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане или пребиваване, действащи на територията на молещата договаряща страна, когато този гражданин:

- е влязъл законно на територията на замолената договаряща страна с виза или без виза, ако за него не се изисква такава, след преминаване на граничен контрол; или

- има валидно разрешение от замолената договаряща страна за пребиваване от какъвто и да е вид.

3. Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат при издаване на транзитна виза.

Член 6

1. Задължението за обратно приемане по реда на член 5 не възниква по отношение на:

а) граждани на трети страни, имащи обща граница с молещата договаряща страна;

b) граждани на трети страни, които след или преди излизането си от територията на замолената договаряща страна или след влизането си на територията на молещата договаряща страна са получили виза или друго разрешение за пребиваване на територията на молещата договаряща страна;

с) граждани на трети страни, които пребивават повече от шест месеца на територията на молещата договаряща страна;

d) граждани на трети страни, на които молещата договаряща страна е признала статут на бежанци съгласно Конвенцията за статута на бежанците, подписана на 28 юли 1951 г. в Женева, и Протокола за статута на бежанците, изготвен на 31 януари 1967 г. в Ню Йорк, или статут на лица без гражданство в съответствие с Конвенцията за статута на лица без гражданство, подписана на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк;

е) граждани на трети страни, които замолената договаряща страна действително е експулсирала към техните страни на произход или към друга страна.

Член 7

За прилагането на чл. 5 договарящите страни полагат усилия с предимство да експулсират съответните лица към тяхната страна на произход.

Член 8

1. За прилагането на чл. 5, ал. 1 влизането или пребиваването на граждани на трети страни и на лица без гражданство на територията на замолената договаряща страна се установява чрез техните документи за пътуване или за самоличност. То може да бъде предположено и по всякакъв друг начин.

2. Молбата за обратно приемане трябва да съдържа следните данни:

- за самоличността на съответното лице (собствено, бащино и фамилно име, дата и място на раждане, гражданство, документ за пътуване) и други необходими данни за установяване на неговата самоличност;

- основанията, позволяващи да бъде удостоверено или предположено задължението за обратно приемане;

- 2 снимки;

- указания за необходимост да се осигури специално медицинско или друго наблюдение.

3. Молещата договаряща страна поема пътните разходи до границата на замолената договаряща страна на лицата, за които има молба за обратно приемане.

Член 9

Молещата договаряща страна приема обратно на своята територия лицата, за които при последващи проверки след обратното им приемане от замолената договаряща страна се установи, че към момента на излизането им от територията на молещата договаряща страна не са отговаряли на условията на чл. 5 и 6.

Член 10

1. Всяка от договарящите страни разрешава по молба на другата договаряща страна транзитното преминаване през своята територия на граждани на трети страни, по отношение на които молещата договаряща страна е предприела експулсиране.

Транзитното преминаване може да се осъществи по суша или по въздух.

2. Молещата договаряща страна носи пълната отговорност за продължаване на пътуването на чужденеца до страната - цел на пътуването, и поема обратно този чужденец, ако по някаква причина експулсирането не може да се осъществи.

3. Когато транзитното преминаване се извършва по въздушен път с полицейска охрана, тя се осигурява от молещата договаряща страна до летищата на замолената договаряща страна при условие, че тази охрана не напуска международната зона на тези летища. В противен случай, когато не се спази това условие или транзитното преминаване под охрана трябва да бъде продължено по суша на територията на замолената договаряща страна, по-нататъшната охрана се осигурява от замолената договаряща страна, като молещата договаряща страна й възстановява разходите за това.

4. Молещата договаряща страна гарантира на замолената договаряща страна, че чужденецът, чието транзитно преминаване е разрешено, е снабден с транспортен документ и документ за пътуване до страната - цел на пътуването.

Член 11

Молбата за транзитно преминаване при експулсиране се предава между компетентните власти.

Тя съдържа данни за: самоличността и гражданството на чужденеца, датата на пътуването, часовете на пристигане в страната на транзитното преминаване, в страната - цел на пътуването, документите за пътуване, естеството на мярката за експулсиране, както и данни за служителите, осигуряващи охраната на чужденеца.

Член 12

Транзитното преминаване при експулсиране може да бъде отказано:

- ако в страната - цел на пътуването, чужденецът е изложен на опасност от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения;

- ако чужденецът е изложен на опасност да бъде обвинен или осъден от наказателен съд в страната - цел на пътуването, за действия, предхождащи транзитното преминаване;

- в случаите на преминаване по суша, когато на чужденеца е наложена забрана за влизане на територията на замолената договаряща страна и той представлява заплаха за националната сигурност, обществения ред и общественото здраве.

Член 13

Разходите по транспорта до границата на страната - цел на пътуването, както и разходите за евентуалното повторно приемане се поемат от молещата договаряща страна.

Член 14

Компетентните власти на двете договарящи страни си сътрудничат и при необходимост се консултират по прилагането на тази спогодба.

Молбата за консултации се предава по дипломатически път.

Член 15

Ръководствата на министерствата, отговарящи за граничния контрол, определят:

- летищата, които могат да бъдат използвани за обратно приемане и за транзитно преминаване на чужденците;

- централните и местните власти, компетентни да разглеждат молбите за обратно приемане и за транзитно преминаване.

Член 16

1. Разпоредбите на тази спогодба не отменят задълженията на договарящите страни за приемане или обратно приемане на чужди граждани, произтичащи от други международни договори.

2. Разпоредбите на тази спогодба не ограничават прилагането на разпоредбите на Конвенцията за статута на бежанците, подписана на 28 юли 1951 г. в Женева, и Протокола за статута на бежанците, съставен на 31 януари 1967 г. в Ню Йорк.

3. Разпоредбите на тази спогодба не ограничават прилагането на международните договори за защита правата на човека, които са в сила за договарящите страни.

Член 17

1. Всяка от договарящите страни уведомява в писмена форма другата договаряща страна за изпълнението на изискванията от конституционен или законодателен характер за влизането в сила на тази спогодба. Спогодбата влиза в сила тридесет дни от датата на получаването на последното уведомление в писмена форма.

2. Тази спогодба се сключва за срок 3 години и действието й автоматично се продължава всеки път за нови периоди от 3 години. Всяка договаряща страна може да прекрати тази спогодба с предизвестие в писмена форма от 3 месеца, изпратено до другата договаряща страна по дипломатически път.

3. Всяка от договарящите страни може временно да спре действието на тази спогодба по съображения, свързани със сигурността, обществения ред и общественото здраве, с предизвестие в писмена форма от 30 дни, предадено по дипломатически път. Договарящите страни се уведомяват по дипломатически път за отпадане на основанията за временното спиране на действието на тази спогодба и за неговото отменяне.

Тази спогодба се прилага временно след изтичането на тридесет дни от датата на нейното подписване.

В уверение на което упълномощените за тази цел представители на договарящите страни подписаха тази спогодба.

Съставена в Париж на 29 май 1996 г. на български и на френски език, като двата текста имат еднаква сила.