Държавен вестник, брой 39 от 12.V

Чл. 5. В домовете за деца се приемат деца:

1. чиито родители са починали;

2. на които единият от родителите е починал;

3. чиито родители са дали писмено нотариално заверено съгласие за осиновяване по ред, определен в Семейния кодекс (СК);

4. намерени, подхвърлени или изоставени от родителите си;

5. на които единият или двамата родители страдат от тежки хронични заболявания;

6. на които единият или двамата родители страдат от психични заболявания, които представляват опасност за живота и здравето на детето;

7. на които единият или двамата родители са инвалиди;

8. на които родителите са лишени от родителски права;

9. за които няма кой да се грижи поради продължително лечение на родителите в болнично заведение;

10. на които родителите изтърпяват наказание "лишаване от свобода".

Чл. 6. (1) В домовете за деца с предимство се приемат деца от домовете "Майка и дете", когато отговарят на изискванията по чл. 5, и от районните полицейски управления на Министерството на вътрешните работи (РПУ на МВР), когато отговарят на условията по чл. 5, т. 4.

(2) Братя и сестри се приемат в един и същи дом за деца.

Чл. 7. В домовете за деца могат да се приемат и деца с умствена изостаналост, с нарушено зрение, с увреден слух и с езиково-говорни нарушения.

Чл. 8. В домовете за деца не могат да се приемат деца:

1. с тежки психически и поведенчески разстройства (шизофрения, чести епилептични припадъци);

2. с тежки нарушения на опорно-двигателния апарат, които затрудняват самообслужването;

3. с тежка или с дълбока умствена изостаналост.

Чл. 9. (1) При приемане в дом за деца се представят следните документи:

1. молба от родителя (настойника или попечителя) и анкетна карта по образец (приложение № 1) или писмено предложение на компетентните органи;

2. удостоверение за раждане на детето;

3. удостоверение за завършен клас, свидетелство за степен на образование и/или удостоверение за преместване на ученик (с изключение на децата от домовете за деца от предучилищна възраст);

4. лична здравна карта на детето, имунизационен паспорт и медицинска бележка за липса на контакт с остри заразни болести;

5. медицинска бележка от център за психично здраве за диагностика на детето;

6. изследване на децата за чревни паразити;

7. изследване за Васерман на родителите и детето (за домовете за деца от предучилищна възраст изследване за Васерман се изисква само от родителите).

(2) За деца, които идват от домовете "Майка и дете", както и от други домове, се изискват личните им дела.

(3) При приемането на деца в домовете в случаите по чл. 5, т. 2, 3, 5, 6, 7, 8 и 9 се сключва договор за отглеждане и възпитание на дете между родителя (настойника или попечителя) и директора (приложение № 2).

(4) Освен документите по чл. 9, ал. 1 в следните случаи се прилагат и други документи:

1. по чл. 5, т. 1 - препис-извлечение от смъртните актове на двамата родители; удостоверение за наследници; решение за учредяване на настойничество;

2. по чл. 5, т. 2 - препис-извлечение от смъртния акт на родителя;

3. по чл. 5, т. 3 - нотариално заверени декларации за съгласие за осиновяване по реда, посочен в СК;

4. по чл. 5, т. 4 - писмо от съответното районно полицейско управление (РПУ), протокол за намерено, подхвърлено, изоставено дете, който се съставя в дома за деца, където се настанява детето (приложение № 3);

5. по чл. 5, т. 5 и 6 - епикриза от болничното заведение и решение на трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК);

6. по чл. 5, т. 7 - решение на ТЕЛК;

7. по чл. 5, т. 8 - влязло в сила съдебно решение за лишаване от родителски права или постановление на прокурора; решение за учредяване на настойничество;

8. по чл. 5, т. 9 - медицинска бележка от болничното заведение;

9. по чл. 5, т. 10 - влязла в сила присъда и служебна бележка от съответните места за лишаване от свобода.

Чл. 10. (1) Приемът на деца се извършва от комисия по приема, избрана от педагогическия съвет за срок една календарна година.

(2) Комисията по ал. 1 (с председател директорът на дома за деца) разглежда молбите в 14-дневен срок от датата на подаването им.

(3) Приемът на децата се извършва целогодишно.

(4) Решенията на комисията по ал. 1 се отразяват в книгата с протоколите от заседанията на педагогическия съвет.

Чл. 11. (1) Преместването на дете от един в друг дом за деца се извършва в следните случаи:

1. при наличие на медицински показания, които налагат настаняването на детето в друго училище, здравно или социално заведение;

2. при навършване на определената възраст за съответния вид дом за отглеждане и възпитание на деца;

3. при необходимост от промяна на училището, в което се обучава;

4. когато преместването е с възпитателна цел.

(2) Преместването се извършва с мотивирано решение на педагогическия съвет и след писмено съгласуване с приемащата страна.

(3) В случаите по ал. 1 директорът издава удостоверение за преместване на детето в друг дом за деца (приложение № 6).

(4) Директорът на приемащия дом за деца в 3-дневен срок от постъпването на детето изпраща съобщение до дома за деца, от който идва детето (приложение № 7).

Чл. 12. (1) Децата напускат дома за деца в следните случаи:

1. при навършване на 18-годишна възраст. С решение на педагогическия съвет навършилите пълнолетие имат право да останат в дома за деца до завършване на средното си образование, но не повече от 20-годишна възраст;

2. при отпадане на условията по чл. 5, т. 8, 9 и 10;

3. при осиновяване;

4. по желание на родителя (настойника или попечителя);

5. при проява на заболяванията по чл. 8.

(2) При напускане на дома освен личното дело на детето се представят следните документи:

1. по чл. 12, т. 1 - решение на педагогическия съвет;

2. по чл. 12, т. 2 - декларация на родителя (настойника или попечителя) (приложение № 4) или постановление на прокурора;

3. по чл. 12, т. 3 - влязло в сила решение на съда и акт за предаване на дете на осиновителите (приложение № 5);

4. по чл. 12, т. 5 - декларация на родителя (настойника или попечителя) (приложение № 4);

5. по чл. 12, т. 6 - медицинска епикриза, решение на педагогическия съвет и удостоверение за преместване на дете в друг дом за деца (приложение № 6).

Чл. 13. (1) Деца сираци, деца без родственици и деца с декларация за отказ от родителски права могат да прекарват почивните дни и ваканциите в подходящи семейства или при отделни граждани с разрешение на директора.

(2) Желаещите да вземат дете за временно отглеждане и възпитание през почивните и празничните дни и по време на ваканциите представят следните документи:

1. нотариално заверен договор за краткосрочен престой в домашни условия, сключен между директора и двамата съпрузи (или отделния гражданин), в който се договарят обстоятелствата, при които се взема детето, както и отговорностите на двете страни;

2. медицинско свидетелство от личния им лекар или участъковия терапевт с данни за здравословното им състояние и удостоверение от съответния център за психично здраве;

3. три броя препоръки - от съответната териториална служба за социално подпомагане, от съседите и от местоработата.

(3) За деца, взети за отглеждане за 7 или повече дни, директорът на дома, предоставил детето, в срок 24 часа уведомява писмено съответната териториална служба за социално подпомагане.

(4) При констатирани нарушения на договора детето се отнема от лицата, на които е предоставено за отглеждане, и се връща в дома. При наличие на данни за престъпление по отношение на детето се сезира прокуратурата.

Чл. 14. При самоволно напускане на дете директорът, дежурният възпитател или възпитателят, в чиято група е детето, предприемат незабавни мерки за неговото издирване, като уведомяват веднага, но не по-късно от 24 часа органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) и близките на детето.

Чл. 15. (1) Домовете за деца се ръководят от директор.

(2) Директорът на дома за деца освен правомощията съгласно Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) има и следните права и задължения:

1. отговаря за изграждането на дома за деца като възпитателна микросистема, която да компенсира липсата на семейство и да коригира неблагоприятните за личното развитие на децата условия;

2. в едномесечен срок от настаняването на детето в дома за деца предприема необходимите мерки чрез органите на съдебната власт (прокуратура, съд), МВР и общината за уреждане на гражданското състояние на детето;

3. води книга за регистриране на кандидат-осиновители. В едномесечен срок от постъпване на деца, подлежащи на осиновяване, изпраща в МОН подписан и подпечатан поименен списък със справка за здравословното и психическото състояние, както и ЕГН на децата;

4. съдейства за осигуряване на квартира и работно място на навършилите 18-годишна възраст деца, приети в дома за деца по чл. 5, т. 1, 3 и 4, като писмено уведомява бюрото по труда и общината (района или кметството);

5. уведомява писмено съответната териториална служба за социално подпомагане за приетите деца по чл. 5, т. 2, 5, 6, 7, 8, 9 и 10;

6. уведомява писмено Министерството на правосъдието (МП) и МОН, ако до 6 месеца след заминаването на осиновеното в чужбина дете не се получи обратна информация за него;

7. назначава комисия за приемане на даренията по чл. 17, т. 8 и други комисии за срок не по-голям от една календарна година;

8. уведомява МОН и изпраща за съгласуване предложенията и проектите на договори с неправителствени и други организации за сътрудничество и подпомагане на дома.

Чл. 16. Педагогическият съвет на дома за деца включва в състава си възпитателите, специалистите с педагогически функции, които са на щатна работа в дома, и медицинското лице, което обслужва дома.

Чл. 17. Педагогическият съвет като специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси съгласно ППЗНП обсъжда и решава и следните специфични въпроси:

1. приема правилник за вътрешния ред на дома за деца;

2. приема на заседание на педагогическия съвет в началото на учебната година програма за възпитателната работа в дома за деца;

3. обсъжда и приема годишния план на дома за деца;

4. избира комисия за приема на деца в дома за деца;

5. обсъжда и взема решения, свързани с приемането, преместването и напускането на децата;

6. обсъжда и взема решения за резултатите от възпитателната работа;

7. избира комисия, включваща директора и двама членове (психолог и възпитател/детски учител), която взема решения за даване на съгласие за осиновяване;

8. избира комисия за приемане на дарения.

Чл. 18. (1) За възпитатели в домовете за деца се назначават лица, които отговарят на необходимите изисквания за заемане на съответната длъжност, съгласно нормативните актове в системата на народната просвета.

(2) Възпитателят в дома за деца е длъжен да:

1. опазва живота и здравето на децата;

2. организира и ръководи възпитателната работа на децата и да стимулира интелектуалното им развитие;

3. води личните дела на децата в домовете и съвместно с психолога да изготвя психолого-педагогическа характеристика на всяко дете;

4. изучи подробно личното дело на всяко новоприето дете и да се запознае с характера и проблемите му;

5. повишава системно квалификацията си;

6. изпълнява решенията на директора на дома за деца и на педагогическия съвет.

(3) Възпитателят работи съвместно с психолога и с останалия персонал в дома за деца, като:

1. изгражда здравно-хигиенни навици, култура на поведение и естетическо отношение у детето;

2. осигурява посредничество между детето, училището и заобикалящия го свят;

3. съвместно с учителите от училищата, в които се обучават децата, планира и провежда индивидуалната учебна работа с децата и осъществява професионалното им ориентиране;

4. подпомага, контролира и носи отговорност за изпълнение на възпитателната програма за детско самоуправление в дома за деца.

Чл. 19. Възпитателят има право на свободен избор на методи и похвати при реализацията на основната цел, приета в програмата за възпитателната работа, които не уронват достойнството на детето и правата му.

Чл. 20. Възпитателят няма право да:

1. разпространява информация от личното дело на детето, която би накърнила неговите интереси;

2. нарушава човешките и гражданските права на детето, да унижава личното му достойнство и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност.

Чл. 21. Детският учител, логопедът и учителят по музика в домовете за деца от предучилищна възраст осъществяват своята дейност в съответствие с програмите за възпитателно-образователната работа на МОН.

Чл. 22. (1) Във всеки дом за деца се назначава психолог, който отговаря на изискванията за заемане на тази длъжност, съгласно нормативните актове в системата на народната просвета.

(2) Психологът осъществява следните дейности:

1. провежда диагностична дейност с децата за разкриване на техните индивидуални особености, възможности, интереси, способности и потребности;

2. подпомага възпитателя при създаването на програма за индивидуална работа с всяко дете;

3. изучава взаимоотношенията в детското общество, влиянието на социалната среда, мотивацията и ценностната ориентация, степента на удовлетвореност;

4. въз основа на получените обективни данни от диагностичната дейност набелязва корекционните дейности и перспективата в развитието на детската личност, на заложбите и способностите на децата с цел подготовката им за самостоятелен живот;

5. провежда консултативна работа и подпомага възпитателите, учителите от училищата, в които се обучават децата, персонала, родителите (настойниците или попечителите), съдейства за професионалното ориентиране и обучението на децата, за преодоляването на конфликти, на отклонения в поведението и развитието на децата;

6. изпълнява организационно-методически функции, оказва компетентна помощ при вземане на управленски решения, свързани с изпълнението на възпитателната програма на дома за деца.

(3) Съвместно с възпитателя на групата изготвя психолого-педагогическа характеристика на детето.

(4) Спазва професионалната етика и съхранява професионалната тайна, като не разпространява сведения, получени в резултат на диагностична и консултативна работа, зачита и защитава личното достойнство на децата.

Чл. 23. Психологът няма право да:

1. разпространява информация от личното дело на детето, която би накърнила неговите интереси;

2. накърнява човешките и гражданските права на детето, да унижава личното му достойнство и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност.

Чл. 24. Всяко дете има права и задължения, определени с ППЗНП и правилника за вътрешния ред на дома за деца.

Чл. 25. Всяко дете в домовете за деца има право и:

1. да бъде запознато със своите права;

2. на специални грижи и подходящи условия за нормално физическо и психическо развитие и за приобщаване от най-ранна възраст към обществения живот;

3. на джобни пари и други помощи;

4. на специална стипендия, определена по съответния ред;

5. да развива своята индивидуалност съобразно възможностите, интересите и потребностите си;

6. свободно да изразява мнението си и да прави предложения във връзка с цялостната дейност на дома за деца;

7. да създава форми на самоуправление и да участва в тях;

8. да бъде стимулирано чрез морални и материални награди.

Чл. 26. При нарушаване на ППЗНП и правилника за вътрешния ред на дома на децата могат да се налагат наказанията, предвидени в ППЗНП.

Чл. 27. Детето в дома за деца не може да бъде лишавано от полагащите му се грижи, облекло, храна, джобни пари и подслон.

Чл. 28. Родителите (настойниците или попечителите) на децата, приети в дома за деца:

1. подават лично документите на децата и молба по образец (приложение № 1);

2. сключват договор за отглеждане и възпитание на дете с директора (приложение № 2);

3. родителите (настойниците или попечителите), чиито деца са настанени в дом за деца, са длъжни да ги посещават най-малко един път месечно;

4. по време на престоя на децата в семейството им носят отговорност за облеклото, предоставено им от дома за деца, както и за връщането на децата в определеното време в чист и спретнат вид;

5. при възможност участват в дейности, свързани с поддръжката на дома за деца;

6. възстановяват материалните щети, нанесени от децата им;

7. подпомагат възпитателя и психолога при осъществяване на индивидуалната програма за работа с всяко дете.