Държавен вестник, брой 9 от 1.II

Правителството на Република България и правителството на Кралство Норвегия, наричани по-долу "страните",

водени от желанието да облекчат обратното приемане на лица, които не отговарят или вече не отговарят на изискванията за влизане или пребиваване на територията на другата страна, както и транзитното преминаване на такива лица,

в дух на сътрудничество и на базата на реципрочността,

потвърждавайки задълженията си по Конвенцията от 4.ХI.1950 г. за защита на правата на човека и основните свободи, принципите, залегнали в Конвенцията за статута на бежанците от 28.VII.1951 г., изменена с Протокола от 31.I.1967 г., и по други приложими международни документи, отнасящи се до правния статут на граждани на трети страни,

се договориха, както следва:

Определения

Член 1

За целите на тази спогодба се използуват следните определения:

1. "Гражданин на трета държава" означава лице, което не е нито български, нито норвежки гражданин.

2. "Разрешение за влизане" е виза, разрешение за пребиваване или друг вид документ, съгласно който гражданин на трета държава има право да влезе на територията на една от страните.

3. "Замолена страна" е страна, която следва да приеме обратно всяко лице, което влиза или пребивава без разрешение на територията на другата страна или да му разреши да влезе отново на нейна територия, по молба на другата страна.

4. "Молеща страна" е страна, която отправя молба към другата страна да приеме обратно лицето при влизане или когато пребивава незаконно на нейна територия или да му разреши да премине през своята територия във връзка с изпълнението на заповед за експулсиране или за отказване на влизане или пребиваване.

Обратно приемане на собствени граждани

Член 2

1. При положение, че гражданството на едно лице е доказано или с основание се предполага, всяка страна без никакви допълнителни формалности приема обратно своя гражданин, който влиза, е влязъл или пребивава на територията на другата страна без разрешение.

2. При нужда замолената страна издава незабавно на лицето, което подлежи на обратно приемане, документи за пътуване, необходими за неговото репатриране.

3. Ако последваща проверка установи, че обратно приетото лице е било гражданин на трета държава, когато е напуснало територията на молещата страна, и при положение, че чл. 3 или 4 на тази спогодба не могат да бъдат приложени, молещата страна незабавно приема обратно това лице.

Обратно приемане на гражданин на трета държава, на когото е било отказано влизане

Член 3

Всяка страна без никакви допълнителни формалности приема обратно гражданин на трета държава, на когото при пристигането е било отказано влизане на територията на другата страна, когато е доказано или може с основание да се предполага, че гражданинът на трета държава е пристигнал директно от територията на замолената страна. Връщането на гражданина на трета държава се извършва незабавно с първото възможно транспортно средство.

Обратно приемане на гражданин на трета държава от страната, носеща отговорност за влизането

Член 4

1. По молба всяка страна приема обратно и гражданин на трета държава, който е влязъл незаконно на територията на другата страна, когато е доказано или може с основание да се предполага, че гражданинът на третата държава е пристигнал директно от територията на замолената страна.

2. Ако гражданин на трета държава, пристигащ на територията на молещата страна, не отговаря на условията за влизане или пребиваване и ако този гражданин притежава валидно разрешение за влизане, издадено от замолената страна, тази страна приема обратно гражданина на третата държава по молба на молещата страна. В случай, че и двете страни са издали разрешение за влизане, отговорността е на страната, чието разрешение за влизане изтича последно.

3. Всяка страна по молба на другата страна приема обратно лице без гражданство, което влиза или е влязло на територията на другата страна с пътен документ, който му дава право да се върне в страната, която е издала гореспоменатия документ. Същото се прилага по отношение на лице без гражданство, което непосредствено преди влизането на територията на молещата страна законно е пребивавало на територията на замолената страна.

Процедури по обратно приемане и срокове

Член 5

1. Замолената страна отговаря незабавно на молбата за обратно приемане и във всички случаи най-късно до 15 дни.

2. Двете страни поемат задължението да осъществят незабавно процедурата по обратно приемане по отношение на лицето, чието приемане обратно е договорено, и във всички случаи до един месец от даването на съгласие. По молба на молещата страна този срок може да бъде продължен при възникване на каквито и да било проблеми от правно или практическо естество.

Срокове на изтичане на задължението за обратно приемане

Член 6

Молба за обратно приемане по чл. 4 се представя на компетентния орган на замолената страна незабавно и във всеки случай не по-късно от една година, след като компетентният орган на молещата страна е установил незаконното влизане или присъствие на гражданина на трета държава на своя територия.

Транзит

Член 7

1. Всяка страна при молба разрешава транзитно преминаване през своята територия във връзка с изпълнението на заповед за експулсиране или за отказване на влизане или пребиваване, издадена от компетентен орган на другата страна, при положение, че е осигурено приемането в държавата - цел на пътуването. Замолената страна може да изиска присъствието на представител на компетентния орган на молещата страна в качеството на придружител по време на транзитното преминаване през нейната територия.

2. При необходимост замолената страна издава безплатна транзитна виза на ескортираното лице и/или на придружаващите в съответствие с националното си законодателство.

Отказване на транзитно преминаване

Член 8

Съгласно тази спогодба замолената страна може да откаже транзитно преминаване в случаите на експулсиране или отказване на влизане или пребиваване на гражданин на трета държава, който представлява заплаха за нейната национална сигурност, обществен ред или здравето на населението.

Защита на данните

Член 9

Дотолкова, доколкото в молбата по чл. 2, 4 и 7 за изпълнението на тази спогодба трябва да се съобщават лични данни, подобна информация може да се отнася единствено за:

а. лични данни за лицето, което следва да се прехвърли, и когато е необходимо, за членовете на неговото семейство, например фамилия, имена, имена на родителите, предишни имена, прякор, псевдоним или измислено име, дата и място на раждане, пол, настоящо и всякакво предишно гражданство;

б. паспорт, пътен документ, laissez-passer, или какъвто и да е друг документ за идентификация (номер, дата на издаване, органът, който го е издал, място на издаване, срок на валидност, територията, за която е валиден);

в. други данни, необходими за идентифициране на лицето, което следва да бъде прехвърлено;

г. маршрут;

д. описание на разрешителните за влизане, издадени от една от страните или от трета държава, спирки, пътнически билети, гранични контролно-пропускателни пунктове и всякаква друга възможна информация, свързана с пътуването, и

е. необходимост от медицинско наблюдение и данни за длъжностните лица, придружаващи лицето, ако се осигурява охрана от компетентния орган на молещата страна.

Разходи

Член 10

1. Разходите по транспортирането на лица съгласно чл. 2, 3 и 4 се поемат от молещата страна до границата на замолената страна, освен ако разходите не се поемат от транспортна фирма.

2. Разходите, свързани с транзитното преминаване по чл. 7 до границата на държавата-цел, и когато е необходимо, на транспорта за връщане, се поемат от молещата страна.

Прилагане

Член 11

1. Преди влизането на тази спогодба в сила страните се уведомяват взаимно по дипломатически път относно органите, отговарящи за прилагането на тази спогодба, за техните адреси и за друга информация, улесняваща комуникациите. Страните взаимно се информират и относно промените, касаещи тези органи.

2. Компетентните органи се срещат, когато е необходимо, и вземат решения по практическите мерки, необходими за прилагането на тази спогодба и отнасящи се например до:

- подробностите, съответните документи и доказателствата, необходими за прехвърлянето, и мерките по осъществяването на транзита;

- определянето на граничните контролно-пропускателни пунктове и времената на пристигане, необходими за осъществяване на обратното приемане;

- условията на транспортиране при транзитно преминаване на граждани на трети държави, ескортирани от компетентен орган;

- доказателства или обстоятелства, на основание на които е възможно да се докаже или с основание да се предположи, че гражданинът на трета държава е пристигнал директно от територията на едната страна на територията на другата, и др.

Отношение към други международни договори

Член 12

Нищо в тази спогодба не засяга правата и задълженията на страните, произтичащи от други международни договори, по които те са страни.

Заключителни разпоредби

Член 13

1. Тази спогодба влиза в сила тридесет дни след датата на последната нота, уведомяваща другата страна, че вътрешните процедури за влизането в сила на спогодбата са изпълнени.

2. Всяка страна може временно да спре, частично или изцяло, с изключение на чл. 2, прилагането на тази спогодба по причини, свързани със защитата на националната сигурност, обществения ред или здравето на населението, чрез уведомяване на другата страна по дипломатически път. Спирането влиза в сила незабавно или от друга по-късна дата, посочена в уведомлението. Страните взаимно се уведомяват по дипломатически път за възстановяването на действието на тази спогодба.

3. Тази спогодба се сключва за неопределен срок. Всяка страна може да прекрати тази спогодба чрез писмено известяване на другата страна по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила тридесет дни след датата, на която уведомлението за това е получено от другата страна.

Изготвено в Осло на 16 декември 1998 г. в два оригинални екземпляра на български, норвежки и английски език с еднаква валидност на всички текстове. В случай на различия при тълкуването за основен се приема английският текст.