Държавен вестник, брой 13 от 15.II

Член 1

Гражданите на всяка договаряща държава, както и лицата, обичайно пребиваващи в договаряща държава, се ползват от правото на правна помощ по граждански или търговски дела във всяка от договарящите държави и при същите условия, както ако те самите са нейни граждани или имат обичайно местопребиваване в нея.

Лицата, по отношение на които не се прилагат разпоредбите на предходната алинея, но са имали обичайно местопребиваване в една от договарящите държави, в която е започнало или предстои да започне дело, също се ползват от правото на правна помощ при условията, посочени в предходната алинея, ако причината за делото произтича от тяхното предишно обичайно пребиваване там.

В държавите, в които правна помощ се предоставя и по административни, социални или данъчни дела, разпоредбите на този член се прилагат и по отношение на делата, заведени пред компетентните съдилища по тази материя.

Член 2

Член 1 се прилага за правните консултации, при условие че молителят се намира в държавата, където се иска правната консултация.

Член 3

Всяка договаряща държава определя централен орган, който е натоварен да получава и да дава ход на молбите за правна помощ, отправени в съответствие с тази конвенция.

Федералните държави и държавите, в които са в сила няколко правни системи, имат възможност да определят повече от един централен орган. Ако замоленият централен орган не е компетентен, той препраща молбата на компетентния централен орган на същата договаряща държава.

Член 4

Всяка договаряща държава определя един или няколко предаващи органи, които са натоварени да препращат молбите до компетентния централен орган в замолената държава.

Молбите за правна помощ се препращат без участието на друг орган чрез образеца формуляр, приложен към тази конвенция.

Всяка договаряща държава има възможност да използва за целта и дипломатически път.

Член 5

Когато не се намира в замолената държава, молителят за правна помощ има възможност, независимо от всеки друг начин, по който може да предаде молбата си до компетентния централен орган на тази държава, да подаде молбата си до предаващия орган на държавата, където е неговото обичайно местопребиваване.

Молбата се съставя в съответствие с образеца формуляр, приложен към тази конвенция. Тя се придружава от всички необходими документи, като замолената държава си запазва правото да поиска допълнителна информация или документи в случаите, когато това е необходимо.

Всяка договаряща държава има възможност да обяви, че нейният централен приемащ орган ще приема молби, отправени по други пътища или начини.

Член 6

Предаващият орган съдейства на молителя, за да бъдат приложени към молбата информацията и всички документи, известни на този орган и необходими за разглеждане на молбата. Той проверява и дали са изпълнени формалните изисквания.

Органът може да откаже да придвижи молбата, ако счете, че тя е явно необоснована.

При нужда той съдейства на молителя за безплатен превод на документите.

Предаващият орган отговаря на искания за допълнителни сведения, постъпили от централния приемащ орган на замолената държава.

Член 7

Молбите за правна помощ, документите, приложени към тях, както и поисканите допълнителни сведения се съставят на официалния език или на един от официалните езици на замолената държава или се придружават от превод на един от тези езици.

Когато в молещата държава е трудно да се извърши превод на езика на замолената държава, последната приема молбата и документите да бъдат съставени на френски или английски език или да бъдат придружени от превод на един от тези езици.

Съобщенията от страна на приемащия централен орган могат да бъдат съставени на официалния език или на един от официалните езици на тази държава, или на английски или френски език. Независимо от това, когато молбата, препратена от предаващия орган, е съставена на френски или английски език или се придружава от превод на един от тези езици, съобщенията от страна на централния предаващ орган също се съставят на един от тези езици.

Разноските по превода, свързани с прилагането на предходните алинеи, са за сметка на молещата държава, с изключение на тези, направени при необходимост от замолената държава, които остават за нейна сметка.

Член 8

Приемащият централен орган се произнася по молбата за правна помощ или предприема необходимите мерки, за да се произнесе по нея компетентният орган на замолената държава.

Приемащият централен орган предава исканията за допълнителни сведения на предаващия орган и го уведомява за всички трудности, възникнали в хода на разглеждане на молбата, както и за взетото решение.

Член 9

Когато молителят за правна помощ не пребивава постоянно в някоя от договарящите държави, той може да подаде молбата си по консулски път, независимо от всички други пътища, по които би могъл да подаде молбата си до компетентния орган на замолената държава.

Всяка договаряща държава може да обяви, че нейният централен приемащ орган ще приема молби, изпратени по други пътища и начини.

Член 10

Предаваните по тази глава документи се освобождават от легализация или друга подобна процедура.

Член 11

Изпращането, получаването и произнасянето по молбите за правна помощ по тази глава е безплатно.

Член 12

Разглеждането на молбите за правна помощ се извършва във възможно най-кратък срок.

Член 13

Когато правната помощ се предоставя в съответствие с чл. 1, връчването на документите в която и да е друга договаряща държава, отнасящи се до делото на лицето, на което е предоставена правната помощ, не е основание, независимо от начина на връчване, за предявяване на искане за възстановяване на разноските. Същото се отнася и до съдебните поръчки и социалните анкети, с изключение на хонорарите, които се заплащат на експертите и преводачите.

Когато на едно лице в съответствие с чл. 1 е била предоставена правна помощ в договаряща държава във връзка със завършило с решение дело, то това лице се ползва без ново проучване с правна помощ във всяка друга договаряща държава, където търси признаване или изпълнение на това решение.

Член 14

Не може да се изисква обезпечение и/или залог под никаква форма от физическо или юридическо лице, поради това че то е чужденец или че няма местожителство, местопребиваване или седалище в държавата, където е заведено делото, ако има такова в една от договарящите държави и е ищец или страна, участваща в дело пред съдилищата на друга договаряща държава.

Същото правило важи и по отношение на плащанията, които се изискват от ищеца или от страна, участваща в делото, за гарантиране на съдебните разноски.

Член 15

Решенията за заплащане на разходите и разноските по делото, произнесени в една от договарящите държави срещу всяко лице, освободено от внасяне на обезпечение или залог или други плащания по силата на чл. 14 или по силата на вътрешното законодателство на държавата, където е заведено делото, се признават за изпълняеми безплатно във всяка друга договаряща държава по молба на лицето, в полза на което е постановено решението.

Член 16

Всяка договаряща държава определя един или няколко предаващи органи, натоварени да препращат молбите за изпълнение, посочени в чл. 15, до централния орган в замолената държава.

Всяка договаряща държава определя централен орган, натоварен да получава молбите и да предприема необходимите мерки за вземане на окончателно решение по тях.

Федералните държави и държавите, които имат повече от една правна система, имат възможност да определят няколко централни органа. Ако замоленият централен орган е некомпетентен, той препраща молбата на компетентния централен орган на същата договаряща държава.

Молбите се препращат без участието на друг орган, като всяка договаряща държава може да използва за тази цел дипломатически път.

Ако замолената държава не е възразила чрез декларация, предходните разпоредби не са пречка молбата за признаване и/или допускане на изпълнение да се подаде лично от заинтересуваното лице.

Член 17

Молбите по чл. 15 трябва да се придружават от:

а) заверен препис на тази част от решението, където са посочени имената и качеството на страните, както и частта от диспозитива, отнасяща се до разноските и разходите;

b) всякакъв документ, който може да докаже, че решението не подлежи повече на обжалване в държавата, където е произнесено, и че то е изпълняемо;

с) заверен превод на документите на езика на замолената държава, когато не са съставени на този език.

Компетентният орган на замолената държава се произнася по молбата по чл. 15, без да изслушва страните. Той се ограничава да провери дали са представени изискуемите документи. По искане на молителя той прави оценка за размера на разноските за издаване на удостоверения, преводи и заверки, които се считат за разходи по делото. Не се изисква легализация или друга равностойна процедура.

Решението на компетентния орган не може да бъде обжалвано, освен ако законодателството на замолената страна не предвижда това.

Член 18

Гражданите на всяка договаряща държава и лицата, обичайно пребиваващи в договаряща държава, могат да получават във всяка друга договаряща държава при същите условия, както и гражданите на тази държава и при нужда да легализират копия или извлечения от публичните регистри или от съдебни решения по граждански или търговски дела.

Член 19

По граждански и търговски дела не може да се прилага задържане като мярка по изпълнение на решение или като обезпечителна мярка срещу граждани на договаряща държава или срещу лица, обичайно пребиваващи в договаряща държава, в случаите, когато тази мярка не може да бъде приложена към граждани на тази държава. Всеки факт, на който може да се позове гражданин на тази държава, обичайно пребиваващ в нея, за да бъде освободен от задържане, може да се използва за същата цел и от гражданин на договаряща държава или от лице, имащо обичайно местопребиваване в договаряща държава, дори ако този факт е настъпил в чужбина.

Член 20

Когато свидетел или експерт, който е гражданин на договаряща държава или е с обичайно местопребиваване в договаряща държава, е бил призован от съд или от страна по делото с разрешение на съда да се яви пред съд в друга договаряща държава, той не може да бъде подложен на преследване, да бъде задържан или да му бъде наложено каквото и да било ограничение на личната свобода на територията на тази държава за присъди или действия, предхождащи влизането му на територията на молещата държава.

Имунитетът, предвиден в предходната алинея, започва седем дни преди датата, определена за разпит на свидетеля или експерта, и се прекратява, когато свидетелят или експертът, независимо че е имал възможността да напусне територията на тази държава, в течение на седем последователни дни, след като съдебните органи са го уведомили, че неговото присъствие вече не е необходимо, е останал на тази територия или се е завърнал доброволно на нея, след като я е напуснал.

Член 21

Без да се засягат разпоредбите на чл. 22, никоя разпоредба на тази конвенция не следва да се тълкува като ограничаваща правата, свързани с материята, уредена в нея, които биха могли да бъдат признати на едно лице съгласно законодателството на някоя от договарящите държави или съгласно всяка друга конвенция, по която тази държава е или ще бъде страна.

Член 22

Тази конвенция замества в отношенията между държавите, които са я ратифицирали, чл. 17 до 24 от Конвенцията относно гражданския процес, подписана в Хага на 17 юли 1905 г., или чл. 17 до 26 от Конвенцията относно гражданския процес, подписана в Хага на 1 март 1954 г., за държавите, които са страни по едната или и по двете конвенции, дори ако са направили резерва по чл. 28, ал. 2, буква "с".

Член 23

Допълнителните споразумения към конвенциите от 1905 г. и 1954 г., сключени от договарящите държави, се считат еднакво приложими към тази конвенция, доколкото са съвместими с нея, освен ако договарящите страни не се споразумеят за друго.

Член 24

Всяка договаряща държава може чрез декларация да уточни езика или езиците, различни от тези, посочени в чл. 7 и 17, на които могат да се съставят или превеждат документите, изпращани до централния й орган.

Член 25

Всяка договаряща държава, която има няколко официални езика и не може поради разпоредби на вътрешното си законодателство да приема за цялата си територия документите за правна помощ, посочени в чл. 7 и 17, на един от тези езици, трябва да уточни чрез декларация езика, на който те следва да бъдат съставени или преведени с оглед предаването им в определените от нея части от територията й.

Член 26

Договаряща държава, която има две или повече териториални единици, в които се прилагат различни правни системи по отношение на материята, уредена в тази конвенция, може по време на подписване, ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да декларира, че тази конвенция ще се прилага по отношение на всичките й териториални единици или само за една или няколко от тях и може по всяко време да измени тази декларация, като направи нова.

Декларациите се депозират в Министерството на външните работи на Кралство Холандия и в тях изрично се посочват териториалните единици, по отношение на които се прилага конвенцията.

Член 27

Когато една договаряща държава има система на управление, при която изпълнителната, съдебната и законодателната власт са разделени между централни и други органи на тази държава, подписването, ратификацията, приемането или утвърждаването на конвенцията или присъединяването към нея или всяка декларация, направена по силата на чл. 26, не водят до никакви последици, що се отнася до вътрешното разделение на властите в тази държава.

Член 28

Всяка договаряща държава може по време на подписване, ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да си запази правото да изключи прилагането на чл. 1 по отношение на лицата, които не са граждани на някоя от договарящите държави, но които имат обичайно местопребиваване в договаряща държава, различна от държавата, направила резервата, или които са имали обичайно местопребиваване в държавата, направила резервата, ако не съществува никаква взаимност между държавата, която е направила резервата, и държавата, чийто гражданин е молителят за правна помощ.

Всяка договаряща държава може при подписване, ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да направи резерви и да изключи:

а) употребата на английски, френски или и на двата езика, предвидена в чл. 7, ал. 2;

b) прилагането на разпоредбата на чл. 13, ал. 2;

с) прилагането на разпоредбите на глава II;

d) прилагането на разпоредбите на чл. 20.

Когато една държава е направила резервата:

е) предвидена в буква "а" на предходната алинея и е изключила употребата на английски и френски език, всяка друга държава, засегната от тази резерва, може да приложи същото правило по отношение на държавата, направила резервата;

f) предвидена в буква "b" на предходната алинея, всяка друга държава може да откаже да прилага чл. 13, ал. 2 по отношение на гражданите на държавата, направила резервата, както и по отношение на лицата, които имат обичайно местопребиваване в тази държава;

g) предвидена в буква "c" на предходната алинея, всяка друга държава може да откаже да прилага разпоредбите на глава II по отношение на гражданите на държавата, направила резервата, както и по отношение на тези, които имат обичайно местопребиваване в тази държава.

Никакви други резерви не се допускат.

Всяка договаряща държава може по всяко време да оттегли резервата, която е направила. Оттеглянето се съобщава на Министерството на външните работи на Кралство Холандия. Действието на резервата се прекратява на първия ден от третия календарен месец след съобщението.

Член 29

Всяка договаряща държава посочва на Министерството на външните работи на Кралство Холандия при депозирането на документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване или по-късно органите, предвидени в чл. 3, 4 и 16.

Тя съобщава при нужда и при същите условия:

а) декларациите, посочени в чл. 5, 9, 16, 24, 25, 26 и 33;

b) всяко оттегляне или промяна на определените органи и на декларациите, посочени по-горе;

с) оттеглянето на всяка резерва.

Член 30

Образците формуляри, приложени към тази конвенция, могат да се променят с решение на Специална комисия, в която се поканват да участват всички договарящи държави и всички държави-членки на Хагската конференция. Комисията се свиква от генералния секретар на Хагската конференция. Предложението за промяна на формулярите трябва да се включи в дневния ред, приложен към поканата за участие.

Промените се приемат от Специалната комисия с мнозинство от гласовете на присъстващите и гласували договарящи държави. Те влизат в сила за всички договарящи държави на първия ден от седмия месец след датата, на която генералният секретар е съобщил промените на всички договарящи държави.

В срока, предвиден в предходната алинея, всяка договаряща държава може да изпрати писмена нота до Министерството на външните работи на Кралство Холандия, че прави резерва по отношение на промяната. Държавата, направила такава резерва, се третира по отношение на промяната като държава, която не е страна по конвенцията, докато не оттегли резервата.

Член 31

Конвенцията е открита за подписване от държавите, които са били членки на Хагската конференция по международно частно право по време на нейната Четиринадесета сесия, както и от държавите, които не са членки, но са били поканени да вземат участие в нейното изготвяне.

Тя подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират в Министерството на външните работи на Кралство Холандия.

Член 32

Всяка друга държава може да се присъедини към конвенцията.

Документите за присъединяване се депозират в Министерството на външните работи на Кралство Холандия.

Присъединяването поражда действие само в отношенията между присъединилата се държава и договарящите държави, които не са възразили срещу това присъединяване в течение на дванадесет месеца от получаването на съобщението по чл. 36, т. 2. Такова възражение може да бъде направено от всяка държава членка и по време на ратификация, приемане или утвърждаване на тази конвенция, извършени след присъединяването. Възраженията се изпращат в Министерството на външните работи на Кралство Холандия.

Член 33

При подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването всяка държава може да декларира, че конвенцията ще действа върху цялата територия, която тя представлява в международните отношения, или само върху една или няколко части от тази територия. Декларацията започва да действа от момента, в който конвенцията влезе в сила за тази държава.

Декларацията и всяко последващо уведомление за разширяване на териториалния обхват се депозират в Министерството на външните работи на Кралство Холандия.

Член 34

Конвенцията влиза в сила на първия ден от третия календарен месец след депозирането на третия документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, предвидено в чл. 31 и 32.

След това конвенцията влиза в сила:

1. за всяка държава, която я ратифицира, приеме, утвърди или се присъедини към нея впоследствие - на първия ден от третия календарен месец след депозирането на документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване;

2. за териториите или териториалните единици, за които обхватът на действие на конвенцията е бил разширен в съответствие с чл. 26 и 33 - на първия ден от третия календарен месец след депозирането, посочено в тези членове.

Член 35

Конвенцията ще бъде в сила за срок пет години от датата на влизането й в сила съгласно чл. 34, ал. 1, включително и за държавите, които по-късно са я ратифицирали, приели, утвърдили или са се присъединили към нея.

Действието на конвенцията се продължава мълчаливо за нов петгодишен срок, освен ако не бъде денонсирана.

Уведомлението за денонсиране трябва да се депозира в Министерството на външните работи на Кралство Холандия най-късно шест месеца преди изтичането на съответния петгодишен срок. Денонсирането може да се ограничи само до някои територии или териториални единици, на които се прилага конвенцията.

Денонсирането поражда действие само по отношение на държавата, която е изпратила нота за това. Конвенцията остава в сила за другите договарящи държави.

Член 36

Министерството на външните работи на Кралство Холандия уведомява с ноти държавите-членки на Хагската конференция, както и държавите, присъединили се в съответствие с разпоредбите на чл. 32, за:

1. подписването, ратифицирането, приемането и утвърждаването, посочени в чл. 31;

2. присъединяванията и възраженията по тях, посочени в чл. 32;

3. датата, на която конвенцията влиза в сила съгласно разпоредбите на чл. 34;

4. декларациите, посочени в чл. 26 и 33;

5. резервите и оттеглянето на резервите, посочени в чл. 28 и 30;

6. съобщенията, депозирани съгласно чл. 29;

7. денонсирането, посочено в чл. 35.

В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.

Съставена в Хага на 25 октомври 1980 г. на френски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на правителството на Кралство Холандия и заверено копие от него ще бъде изпратено по дипломатически път на всяка от държавите-членки на Хагската конференция по международно частно право по време на нейната Четиринадесета сесия, както и на всяка друга държава, участвала в изготвянето на тази конвенция по време на сесията.