Държавен вестник, брой 26 от 29.III

Член 1

За целите на тази конвенция употребените по-долу изрази имат следното значение:

1) "консулство" означава всяко генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;

2) "консулски окръг" означава района, определен на консулството за изпълнение на консулските функции;

3) "шеф на консулството" означава лицето, на което е възложено да действа в това качество;

4) "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително шефа на консулството, на което е възложено в това качество да изпълнява консулски функции;

5) "консулски служител" означава всяко лице, заето в административните или техническите служби на консулството;

6) "член на обслужващия персонал" означава всяко лице, заето в домакинските служби на консулството;

7) "членове на консулството" означава консулските длъжностни лица, консулските служители и членовете на обслужващия персонал;

8) "членове на консулския персонал" означава консулските длъжностни лица без шефа на консулството, консулските служители и членовете на обслужващия персонал ;

9) "член на частния персонал" означава лице, заето изключително в частното обслужване на член на консулството;

10) "член на семейството" означава съпруга или съпруг на член на консулството, неговите деца и родители, при условие че живеят заедно с него и се издържат от члена на консулството;

11) "консулски помещения" означава сградите или част от сградите и принадлежащия терен, които се използват изключително за целите на консулството, независимо от това кой е техният собственик, включително и резиденцията на шефа на консулството;

12) "консулски архив" означава всички книжа, документи, кореспонденция, книги, филми, технически средства за събиране и използване на информация, регистри на консулството, заедно с шифрите и кодовете, картотеките, както и всички предмети и мебели, предназначени да ги опазват или съхраняват;

13) "кораб на изпращащата държава" означава всеки плавателен съд, който е регистриран в изпращащата държава и има право да плава под нейното национално знаме, с изключение на военните плавателни съдове;

14) "въздухоплавателно средство на изпращащата държава" означава всяко летателно средство, регистрирано в изпращащата държава и имащо право да носи нейните опознавателни знаци, с изключение на военните летателни средства.

Член 2

1. Консулството на изпращащата държава може да бъде открито на територията на приемащата държава само със съгласието на приемащата държава.

2. Седалището на консулството, неговият клас и консулският окръг се определят по взаимно съгласие между изпращащата държава и приемащата държава.

3. По-нататъшните изменения на седалището на консулството, на неговия клас, на консулския окръг могат да се правят от изпращащата държава само със съгласието на приемащата държава.

4. Съгласието на приемащата държава се изисква и когато генерално консулство или консулство на изпращащата държава желае да открие вицеконсулство или консулско агентство в друго населено място, освен това, където самото то е установено.

5. Изричното и предварително съгласие на приемащата държава е необходимо също така за откриване на канцелария, съставляваща част от съществуващо консулство, извън седалището на последното.

Член 3

1. До назначаването на шефа на консулството изпращащата държава по дипломатически път или по друг подходящ начин трябва предварително да се убеди, че приемащата държава ще даде съгласие предлаганото лице да изпълнява своите функции в това качество.

2. В случай че приемащата държава не даде съгласие за назначаването на което и да е лице в качеството му на шеф на консулството, тя не е длъжна да съобщи на изпращащата държава мотивите за този отказ.

3. Изпращащата държава предава на министъра на външните работи на приемащата държава по дипломатически път или по друг подходящ начин консулски патент или друг подобен документ за назначаване на шефа на консулството. В този документ се посочват пълното име на шефа на консулството, неговото гражданство и клас, консулският окръг, в който той ще изпълнява своите функции, и седалището на консулството.

4. Шефът на консулството се допуска до изпълнение на своите функции от приемащата държава след представяне на консулски патент или друг подобен документ за назначаване на шефа на консулството и получаване на разрешение, наричащо се екзекватура, във възможно най-кратък срок след представянето на консулски патент или друг подобен документ за назначаване на шефа на консулството.

5. До получаването на екзекватурата приемащата държава може да допусне временно шефа на консулството да упражнява своите функции. В този случай тя взема необходимите мерки, за да може шефът на консулството, макар и временно, да упражнява своите функции и да се ползва от предимствата , предвидени в тази конвенция.

Член 4

1. С изключенията , предвидени в разпоредбите на чл. 3, 7 и 9 на тази конвенция, изпращащата държава може да назначава членове на консулския персонал.

2. Изпращащата държава съобщава, по възможност предварително, пълното име и класа на всички консулски длъжностни лица без шефа на консулството, за да може приемащата държава, ако тя реши, да осъществи своите права, предвидени в чл. 9, т. 3 на тази конвенция.

Член 5

Изпращащата държава уведомява в подходящ срок Министерството на външните работи на приемащата държава писмено за:

а) назначаването на членове на консулството за тяхното пристигане след назначаването им в консулството, за окончателното им заминаване или за прекратяване на техните функции и за всички други изменения, засягащи техния статут, които настъпват по време на работата им в консулството;

б) пристигането и окончателното заминаване на член на семейството на член на консулството, който живее заедно с него, и в надлежните случаи, че дадено лице става или престава да бъде член на семейството;

в) пристигането и окончателното заминаване на членовете на частния персонал и в съответните случаи, за прекратяване на службата им като такива;

г) приемането на работа и освобождаването от работа на лица, които живеят постоянно в приемащата държава като членове на консулството или като членове на частния персонал.

Член 6

1. Компетентните органи на приемащата държава издават безплатно на консулското длъжностно лице документ, удостоверяващ неговата самоличност и длъжност.

2. Разпоредбите на т. 1 на този член се прилагат и спрямо консулските служители, членовете на обслужващия персонал и членовете на частния персонал при условие, че тези лица не са граждани на приемащата държава или не живеят постоянно в нея.

3. Разпоредбите на този член се прилагат съответно и спрямо членовете на семейството на член на консулството.

Член 7

Консулското длъжностно лице трябва да бъде гражданин на изпращащата държава.

Член 8

1. В случай че шефът на консулството поради някаква причина не е в състояние да изпълнява функциите си или ако длъжността шеф на консулството е вакантна, изпращащата държава може да възложи на консулско длъжностно лице от това или друго свое консулство в приемащата държава или на член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство в приемащата държава временно да изпълнява функциите на шеф на консулството. Пълното име на това лице предварително се съобщава в писмена форма на шефа на консулството на министерството на външните работи на приемащата държава. Ако той не може да направи това, съобщението се изготвя от Министерството на външните работи на изпращащата държава.

2. Лицето, на което е възложено временно да изпълнява функциите на шеф на консулството, се ползва със същите улеснения, привилегии и имунитети, с каквито се ползва шефът на консулството в съответствие с тази конвенция.

3. Възлагането на консулски функции на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата държава съгласно т. 1 на този член не ограничава неговите улеснения, привилегии и имунитети, които са му предоставени по силата на неговия дипломатически статут.

Член 9

1. Приемащата държава може по всяко време, без да е длъжна да съобщи мотивите, да уведоми по дипломатически път изпращащата държава, че дадено консулско длъжностно лице е persona non grata или че който и да е член на консулския персонал е неприемлив. В този случай изпращащата държава трябва съответно да отзове това лице или да прекрати неговите функции в консулството.

2. Ако изпращащата държава не изпълни в течение на един разумен срок задълженията си, предвидени в т. 1 на този член, приемащата държава може според случая да оттегли екзекватурата на даденото лице или да престане да го смята за член на консулския персонал.

3. Лице, което е назначено като член на консулството, може да бъде обявено за persona non grata или за неприемливо още преди пристигането му на територията на приемащата държава, или ако то вече се намира там, преди да е встъпило в длъжност в консулството. В такъв случай изпращащата държава трябва да оттегли неговото назначение.

Член 10

1. Консулското длъжностно лице има право да изпълнява в границите на своя консулски окръг функциите, определени в тази глава. Консулското длъжностно лице може да изпълнява и други официални консулски функции, ако те не противоречат на законите и правилниците на приемащата държава или против изпълнението на които приемащата държава няма възражения, или ако те са предвидени в международните договори, действащи между изпращащата и приемащата държава.

2. Със съгласието на приемащата държава консулското длъжностно лице може да изпълнява консулски функции и извън границите на своя консулски окръг.

3. Изпращащата държава може след като уведоми съответните държави, да възложи на свое консулство, открито в приемащата държава, да изпълнява консулски функции в трета държава в случай, че приемащата държава не възразява.

4. След като уведоми приемащата държава, консулството на изпращащата държава може, ако приемащата държава не възразява, да изпълнява консулски функции в приемащата държава от името на трета държава.

5. Консулското длъжностно лице, след като бъде уведомена приемащата държава, може да действа като представител на изпращащата държава към всяка междуправителствена организация. В този случаи то има право да се ползва с всички привилегии и имунитети, които са предоставени на такъв представител според международното право. Но по отношение изпълнението на своите консулски функции то няма право на по-голям имунитет от този, с който се ползва съгласно тази конвенция.

6. Във връзка с изпълнението на своите функции консулското длъжностно лице може да се обръща писмено или устно към компетентните органи на консулския окръг, включително и към централните учреждения на приемащата държава, доколкото това не противоречи на законодателството, правилата и обичаите на приемащата държава.

Член 11

Консулството може да събира на територията на приемащата държава такси за консулската си дейност. Тези такси се освобождават от всякакви данъци и такси в приемащата държава.

Член 12

Консулското длъжностно лице има право:

а) да защитава правата и интересите на изпращащата държава и на нейните граждани (физически и юридически лица) в пределите, допускани от международното право;

б) да съдейства за развиване на търговските, икономическите, финансовите, правните, туристическите, екологическите, научно-техническите, информационните, културните, хуманитарните, спортните и други връзки между изпращащата и приемащата държава и да спомага по всякакъв друг начин за развитието на приятелските отношения между тях в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

Член 13

Консулското длъжностно лице има право да изяснява с всички законни средства условията и развитието на търговския, икономическия, културния и научния живот в приемащата държава, да информира за тях правителството на изпращащата държава и да предоставя сведения на заинтересуваните лица.

Член 14

Консулското длъжностно лице има право да оказва помощ и съдействие на гражданите (физически и юридически лица) на изпращащата държава.

Член 15

1. Консулското длъжностно лице има право в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава да представлява пред съдилищата и други учреждения на приемащата държава гражданите на изпращащата държава (физически и юридически лица), да предприема необходимите мерки, за да им осигури правна защита, ако тези граждани поради отсъствие или поради каквато и да е друга причина не са в състояние да поемат своевременно защитата на своите права и интереси.

2. Представителството по т. 1 на този член се прекратява, когато представляваното лице назначи свой пълномощник или само поеме защита на своите права и интереси.

Член 16

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да издава, анулира, поправя, изземва или задържа документи за пътуване в чужбина на граждани на изпращащата държава в съответствие с нейното законодателство;

б) да издава, продължава или анулира визи на изпращащата държава;

в) да регистрира граждани на изпращащата държава;

г) да приема молби по въпросите на гражданството съгласно законодателството на изпращащата държава;

д) да съставя актове за раждане и актове за смърт на гражданите на изпращащата държава;

е) да съставя актове за граждански брак при условие, че двете лица са граждани на изпращащата държава и нейното законодателство допуска това;

ж) да получава съобщения и документи за раждане, смърт и сключен брак, включително и документи за промяна на семейното положение на граждани на изпращащата държава, и да ги регистрира;

з) да приема молби във връзка със семейните отношения на гражданите на изпращащата държава.

2. Консулското длъжностно лице уведомява компетентните органи на приемащата държава за регистрацията на актовете за гражданско състояние, извършвани в консулството, ако това се изисква от местното законодателство.

3. Разпоредбите на букви "д" и "е" на т. 1 на този член не освобождават заинтересуваните лица от задълженията да спазват изискванията на законодателството на приемащата държава.

Член 17

Консулското длъжностно лице има право:

1. да приема, съставя и регистрира молби на граждани на изпращащата държава, както и да им издава съответни документи;

2. да извършва преводи, да удостоверява верността на превода и автентичността на документи;

3. да приема на съхранение имущество и документи от граждани на изпращащата държава или за тези граждани, доколкото това не противоречи на законодателството на приемащата държава;

4. да удостоверява датата, съдържанието и подписите върху документи на граждани на изпращащата държава, ако това не противоречи на законодателството на приемащата държава;

5. да съставя или удостоверява сделки, сключени между граждани на изпращащата държава, и да удостоверява едностранни сделки, ако тези сделки не противоречат на законите и правилниците на приемащата държава. Консулското длъжностно лице не може да съставя и удостоверява сделки, с които се учредяват или прехвърлят вещни права върху недвижимо имущество, намиращо се в приемащата държава;

6. да съставя или удостоверява сделки между граждани на изпращащата държава и граждани на приемащата държава, ако тези сделки се отнасят изключително до интереси, свързани с територията на изпращащата държава или подлежат на изпълнение на територията на тази държава, при условие, че тези сделки не противоречат на законите и правилниците на изпращащата и приемащата държава;

7. да извършва и удостоверява верността на преписи и извлечения от документи, представени от граждани на изпращащата държава;

8. да съставя и съхранява завещания на граждани на изпращащата държава.

Член 18

1. Ако компетентните органи на приемащата държава разполагат с информация за случаи, когато учредяването на настойничество или попечителство съответства на интересите на непълнолетно или друго лице, което не притежава пълна дееспособност и е граждани на изпращата държава, те незабавно уведомяват консулското длъжностно лице.

2. Консулското длъжностно лице има право да предлага на компетентните органи на приемащата държава подходящи лица за настойници или попечители или да учредява настойничество и попечителство на гражданин на изпращащата държава, доколкото е упълномощено за това от нейното законодателство и ако приемащата държава не възразява.

Член 19

Консулското длъжностно лице има право да предава на граждани на изпращащата държава съдебни и несъдебни документи, да изпълнява съдебни поръчки, включително и такива по осигуряване или вземане на показания, необходими на съдилищата на изпращащата държава, в съответствие с действащите международни договори или, ако такива не са налице, по начин, който не противоречи на законите и правилниците на приемащата и на изпращащата държава.

Член 20

1. Компетентните органи на приемащата държава незабавно уведомяват консулското длъжностно лице за смъртта на гражданин на изпращащата държава, настъпила на територията на приемащата държава, предават безплатно заверен препис от акта за смърт.

2.Компетентните органи на приемащата държава уведомяват във възможния най-кратък срок за откриване на наследство, ако починалият е гражданин на изпращащата държава, както и за откриване на наследство, независимо от гражданството на починалото лице, ако гражданин на изпращащата държава е наследник, заветник или предявява претенции към наследството на друго основание.

3. Компетентните органи на приемащата държава предприемат необходимите мерки, предвидени от законите и правилниците на тази държава, за запазването на наследството, предават на консулското длъжностно лице препис от завещанието, ако такова е направено, както и цялата информация за характера и стойността на наследството, включително за сумите по застраховките, възнаграждението и застрахователните полици и за размера на платежите, които се полагат като компенсация във връзка с нещастен случай. Също така уведомяват дали е назначен управител на наследството, както и за датата на започване на производството по реализацията на наследството или за стадия, в който то вече се намира.

4. Консулското длъжностно лице има право, без да е необходимо да бъде упълномощено, да представлява непосредствено или чрез представител пред съдилищата и другите компетентни органи на приемащата държава гражданина на изпращащата държава, който има наследствени права или претендира за наследството, открито в приемащата държава, ако той отсъства или няма свой представител в приемащата държава. Това представителство продължава дотогава, докато представляваното лице назначи свой пълномощник или само поеме защитата на своите права и интереси.

5. Консулското длъжностно лице има право:

а) да изисква приемащата държава да предприеме всички необходими мерки за запазване на наследството, в това число и определяне на управител на наследството, или лично да извърши действия по запазването и управлението на наследството, както и за предотвратяване на неговото разпиляване или за нанасяне на някоя друга вреда;

б) да бъде продадено имущество, влизащо в състава на наследството, както и да бъде уведомено за датата, определена за продажбата.

6. След приключване на производството по реализацията на наследството компетентните органи на приемащата държава уведомяват по възможност в най-кратък срок за това консулското длъжностно лице и след изплащане на дълговете, данъците и таксите в срок до 3 месеца му предават наследственото имущество или части от него, полагащо се на лицата, които консулското длъжностно лице представлява.

7. Консулското длъжностно лице има право да получи с цел да предаде на лицето, притежаващо това право, части от наследственото имущество, полагащи се на граждани на изпращащата държава, които не живеят постоянно в приемащата държава, както и да получи сумите, които следва да се изплатят на правоимащите като обезщетения, пенсии, възнаграждения и платежи по застрахователни полици.

8. Препращането на имуществото и паричните суми в изпращащата държава съгласно разпоредбите на т. 6 и 7 на този член може да бъде извършено изключително при спазване на законите и правилниците на приемащата държава.

9. В случай, че гражданин на изпращащата държава, който не живее постоянно в приемащата държава, почине по време на престоя си в тази държава, личното имущество, което е носил със себе си, паричните суми и документите следва да бъдат запазени от компетентните органи на приемащата държава и предадени без специално производство на консулското длъжностно лице.

Консулското длъжностно лице изплаща дълговете, които починалото лице е направило по време на престоя си в приемащата държава, до размера на стойността на полученото имущество. По отношение на това имущество намира приложение разпоредбата на т. 8 на този член.

Член 21

1. Консулското длъжностно лице има право в рамките на своя консулски окръг да се среща и да влиза във връзка с всеки гражданин на изпращащата държава, да го съветва и да му оказва необходимото съдействие, включително и вземането на мерки за оказване на правна помощ.

Приемащата държава не ограничава връзките на гражданите на изпращащата държава с консулството и техния достъп до него.

2. Консулското длъжностно лице може да се обърне за съдействие към компетентните органи на приемащата държава при издирването на безследно изчезнали граждани на изпращащата държава.

Член 22

1. Компетентните органи на приемащата държава незабавно уведомяват съответното консулско длъжностно лице на изпращащата държава за арестуването, задържането или за друго ограничаване на свободата на гражданин на изпращащата държава.

2. Всяко съобщение, адресирано до консулството от гражданин на изпращащата държава, който е арестуван или задържан под каквато и да е друга форма, се предава незабавно от органите на приемащата държава на това консулство.

3. Компетентните органи на приемащата държава незабавно от момента на арестуването или задържането осигуряват правото на консулското длъжностно лице да посети или да се свърже с гражданин на изпращащата държава, който е арестуван или задържан под каквато и да е друга форма или изтърпява наказание лишаване от свобода в затвор, да разговаря с него, да му предаде или да получи от него кореспонденция или пратка или да му осигури юридическо представителство.

4. Консулските длъжностни лица се въздържат от предприемането на каквито и да са действия от името на арестуван или задържан под каквато и да е друга форма гражданин на изпращащата държава, ако този гражданин в присъствието на консулското длъжностно лице възрази против тези действия.

5. Приемащата държава информира граждани на изпращащата държава, които са арестувани или задържани под каквато и да е друга форма или спрямо тях ще се води съдебно или друго производство, за разпоредбите на този член, което се отбелязва в материалите на наказателното дело.

6 Правата, предвидени в този член, се осъществяват в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава при условие, че тези закони и правилници съдействат за пълното постигане на целите, за които са предназначени тези права.

7. Компетентните органи на приемащата държава незабавно съобщават на съответното консулство за произшествие, задържане на превозни средства и злополуки на или с участието на граждани на изпращащата държава.

Член 23

1. Консулското длъжностно лице има право да съдейства и оказва всякаква помощ на кораб на изпращащата държава, намиращ се в пристанище или на котвена стоянка в приемащата държава, в териториалните или вътрешните води на приемащата държава.

2. Консулското длъжностно лице има право да се среща или да се свързва с капитана и членовете на екипажа на самия кораб или в което и да е друго място в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава.

Член 24

1. Консулското длъжностно лице има право, доколкото това не противоречи на законите и правилниците на приемащата държава:

а) без да нарушава компетенциите на органите на приемащата държава, да разследва всякакви произшествия, станали по време на пътуването на кораба на изпращащата държава, да разпита капитана и всеки член на екипажа на кораба на изпращащата държава, да проверява корабните документи, да получава информация за плаването на кораба и мястото, което е крайната цел на кораба, и да съдейства за влизането, излизането и престоя на кораба в пристанището;

б) без да нарушава правата на компетентните органи на приемащата държава, да разрешава всякакви спорове между капитана и членовете на екипажа, включително и спорове относно работната заплата и трудовите договори, доколкото това се предвижда от законодателството на изпращащата държава;

в) да извършва всички формалности, свързани с наемането или уволнението на капитана или членовете на екипажа;

г) да взема мерки за лекуването в болница и за репатрирането на капитана или на членове на екипажа;

д) да получава, съставя, заверява или продължава срока на декларации или други документи, предвидени от законодателството на изпращащата държава, по отношение на кораба на изпращащата държава;

е) да взема всички мерки за прилагането на законите и правилниците на изпращащата държава по отношение на търговското корабоплаване.

2. Консулското длъжностно лице има право в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава да придружава капитана или който и да е член на екипажа на кораба или компетентните органи на приемащата държава, за да им окаже необходимата помощ и съдействие.

Член 25

1. В случай че съдилищата или други компетентни органи на приемащата държава имат намерение да предприемат принудителни действия или да започнат официално разследване на борда на кораба на изпращащата държава, компетентните органи на приемащата държава съобщават за това на съответното консулско длъжностно лице. Това съобщение се прави преди началото на такива действия, за да може консулското длъжностно лице или негов представител да присъства при извършването им. Ако консулското длъжностно лице или неговият представител не е присъствал, то по молба на един от тях компетентните органи на приемащата държава му предоставят пълна информация за случая в писмена форма.

2. Разпоредбата на т. 1 на този член се прилага и в случай, че капитанът или членовете на екипажа на кораба трябва да се разпитват на брега от компетентните органи в местонахождението на пристанището по въпроси, свързани с кораба.

3. С изключение на случаите, когато това се осъществява по молба или разрешение на консулското длъжностно лице или на капитана на кораба на изпращащата държава, съдебните или други компетентни органи на приемащата държава не могат да се намесват на борда на кораба на изпращащата държава във вътрешните правила на кораба, свързани с взаимоотношенията между членовете на екипажа, трудовите отношения, дисциплината на борда на кораба и други правила от вътрешен характер, при условие че не се нарушават законите и правилниците, свързани с осигуряване на спокойствието и безопасността на приемащата държава.

4. Разпоредбите на този член не се прилагат обаче към обичайните мерки, свързани с митническия преглед, имиграционния, паспортния и санитарния контрол, или към други мерки, предприети от компетентните органи на приемащата държава по молба или със съгласието на капитана на кораба. Този член не засяга правата и задълженията на договарящите държави, произтичащи от многостранните договори, действащи между тях.

Член 26

1. Ако корабът на изпращащата държава претърпи корабокрушение, заседне на плитчина, бъде изхвърлен на брега или претърпи някое друго бедствие в териториалните или вътрешните води на приемащата държава или ако някои предмет, който е част от товара на претърпелия бедствие кораб на трета държава, който е собственост на гражданин на изпращащата държава, е намерен на брега или близо до брега на приемащата държава или е доставен в пристанището на тази държава, компетентните органи на приемащата държава по най-бърз начин уведомяват за това консулското длъжностно лице. Те също така съобщават на консулското длъжностно лице за мерките, които вече са предприети за спасяването на хората, кораба, товара и друго имущество от борда на кораба, както и предметите, принадлежащи на кораба или съставляващи част от неговото имущество, което се е отделило от кораба.

2. Консулското длъжностно лице може да окаже всякаква помощ на кораба, неговите пътници и членове на екипажа. За тази цел то може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата държава.

Консулското длъжностно лице може да взема мерките, посочени в т. 1 на този член, а също така и мерки за ремонт на кораба или да се обърне към компетентните органи с молба да започнат или продължат да вземат такива мерки.

3. Ако корабът на изпращащата държава, който е претърпял корабокрушение, или друг предмет, който принадлежи към кораба, са намерени на брега или близо до брега на приемащата държава, или са доставени в пристанището на тази държава и нито капитанът, нито собственикът, нито неговият агент или съответните застрахователи не са в състояние да вземат мерки за запазването или разпореждането с такъв кораб или предмет, консулското длъжностно лице се счита за упълномощено да взема такива мерки, каквито собственикът би могъл да предприеме в такъв случай.

4. Ако който и да било предмет, представляващ част от товара на претърпелия бедствие кораб на трета държава, е собственост на гражданин или на юридическо лице на изпращащата държава и е намерен на брега или близо до брега на приемащата държава или е доставен в пристанището на тази държава и нито капитанът, нито собственикът на предмета, нито агентът му , или съответните застрахователи не са в състояние да вземат мерки за запазването или разпореждането с този предмет, консулското длъжностно лице се счита за упълномощено от името на собственика да предприеме такива мерки, каквито собственикът би могъл да предприеме в такъв случай.

Член 27

Членове 23, 24, 25 и 26 на тази конвенция се прилагат съответно и към въздухоплавателните средства.

Член 28

1. В случай на скъсване на консулските отношения между двете държави:

а) приемащата държава е длъжна, даже в случай на въоръжен конфликт, да уважава и охранява консулските помещения, а така също и имуществото на консулството и консулския архив;

б) изпращащата държава може да повери охраната на консулските помещения, а така също и имуществото, което се намира в тях, и консулския архив на трета държава, приемлива за приемащата държава;

в) изпращащата държава може да повери защитата на своите интереси и интересите на своите граждани на трета държава, приемлива за приемащата държава.

2. В случай на временно или окончателно закриване на консулството се прилагат разпоредбите на буква "а" на т. 1 на този член. Освен това:

а) когато изпращащата държава няма в приемащата държава дипломатическо представителство, но има на територията на тази държава друго консулство, на него може да бъде поверена охраната на помещенията на закритото консулство заедно с намиращото се в него имущество и консулски архив и със съгласието на приемащата държава, изпълнението на консулските функции в неговия консулски окръг;

б) в случай че изпращащата държава няма в приемащата държава нито дипломатическо представителство, нито друго консулство, се прилагат разпоредбите на букви "б" и "в" на т. 1 на този член.

Член 29

Приемащата държава трябва да улесни изпращащата държава:

1. да придобие правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, необходим за помещения на консулството, съответно да прехвърли тези вещни права, или да окаже помощ на изпращащата държава да получи такива помещения по друг начин;

2. да строи или приспособява сгради за целите, посочени в т. 1 на този член, като спазва съответните строителни и регулационни изисквания, предвидени в законодателството на приемащата държава, включително и за конкретния район;

3. приемащата държава, когато това е необходимо, трябва да окаже помощ на консулството за получаване на подходящи жилища за неговите членове, ако те не са граждани на приемащата държава или не живеят постоянно в нея.

Член 30

1. Изпращащата държава има право да използва своето национално знаме и държавен герб в приемащата държава в съответствие с разпоредбите на този член.

2. Националното знаме на изпращащата държава може да бъде окачено и държавният й герб поставен на консулските помещения и на превозните средства на шефа на консулството, когато те се използват за служебни цели.

3. При упражняване на правото, предвидено от този член, се имат предвид законите, правилниците и обичаите на приемащата държава.

Член 31

1. Консулските помещения са неприкосновени. Органите на приемащата държава не могат да влизат в консулските помещения без съгласието на шефа на консулството или на шефа на дипломатическото представителство на изпращащата държава или на лице, определено от един от тях.

2. При спазване на т. 1 на този член приемащата държава има специалното задължение да взема всички необходими мерки, за да попречи на насилственото влизане в консулските помещения или да им бъдат нанасяни щети и да предотврати каквото и да е нарушение на спокойствието на консулството или накърняване на неговия престиж.

3. Консулските помещения не могат да се използват за цели, несъвместими с консулските функции.

Член 32

Консулските помещения, тяхната мебелировка и всяко друго имущество на консулството, както и неговите моторни превозни средства не могат да бъдат обект на каквато и да е форма на реквизиция за целите на националната отбрана, за обществено ползване или за други цели.

Член 33

1. Консулските помещения и жилищата на членовете на консулството, чийто собственик или наемател е изпращащата държава или всяко лице, действащо от нейно име, се освобождават от всякакви държавни и местни данъци и такси, с изключение на тези, събирани като възнаграждение за оказани конкретни услуги.

2. Освобождаването от данъци и такси, предвидено в т. 1 на този член, не се отнася за тези данъци и такси, с които съгласно законодателството на приемащата държава се облага лицето, сключило договор с изпращащата държава, или с лице, действащо от нейно име.

3. Разпоредбите на т. 1 и 2 на този член се прилагат и за моторните превозни средства, които са собственост на изпращащата държава и са предназначени за целите на консулството.

Член 34

Консулският архив е неприкосновен по всяко време, независимо от мястото, където се намира.

Член 35

1. Приемащата държава разрешава и закриля свободата на съобщенията на консулството за всякакви официални цели. При влизане във връзка с правителството, с дипломатическите представителства и други консулства на изпращащата държава, където и да се намират те, консулството може да ползва всички подходящи средства за съобщения, включително дипломатически и консулски куриери, дипломатическа и консулска поща и кодирани или шифровани съобщения. Но консулството може да инсталира и да ползва радиопредавател само със съгласието на приемащата държава.

2. Официалната кореспонденция на консулството е неприкосновена. Изразът "официална кореспонденция" означава цялата кореспонденция, която се отнася до консулството и неговите функции.

3. Консулската поща не подлежи нито на отваряне, нито на задържане. Обаче, ако компетентните органи на приемащата държава имат сериозни основания да предполагат, че пощата съдържа нещо друго освен кореспонденцията, документите или предметите, посочени в т. 4 на този член, те могат да поискат пощата да бъде отворена в тяхно присъствие от упълномощен представител на изпращащата държава. Ако органите на изпращащата държава откажат да изпълнят това искане, пощата се връща в мястото на изпращането.

4. Всички пакети, съставляващи консулска поща, трябва да имат видими външни знаци, посочващи техния характер, и могат да съдържат само официална кореспонденция и документи или предмети, предназначени изключително за официално ползване.

5. Консулският куриер трябва да бъде снабден с официален документ, в който се посочват неговият статут и броят на пакетите, съдържащи консулската поща. Консулският куриер, с изключение на случаите, когато е взето съгласието на приемащата държава, не може да бъде нито гражданин на приемащата държава, нито, ако той е гражданин на изпращащата държава, да бъде лице с постоянно местожителство в приемащата държава. При изпълнение на своите функции консулският куриер се намира под закрилата на приемащата държава и се ползва от лична неприкосновеност и не може да бъде арестуван или задържан.

6. Консулската поща може да бъде поверена на капитана на кораб или на командира на въздухоплавателно средство на изпращащата държава, което трябва да пристигне в разрешен входен пункт. Този капитан или командир е длъжен да носи официален документ, посочващ броя на пакетите, съставляващи консулската поща, но той не се смята за консулски куриер. Член на консулството може да получи консулската поща непосредствено и безпрепятствено от капитана на кораба или командира на въздухоплавателното средство и да предаде такава поща по същия начин съгласно разпоредбите на приемащата държава.

Член 36

1. Консулското длъжностно лице и членовете на неговото семейство се ползват с лична неприкосновеност. Те не могат да бъдат арестувани, нито задържани или подлагани на каквото и да е ограничаване на личната им свобода.

2. Приемащата държава е длъжна да се отнася към консулските длъжностни лица с дължимото уважение и да предприема всички необходими мерки за предотвратяване на каквито и да са посегателства на тяхната лична свобода и достойнство.

Член 37

1. Консулското длъжностно лице и членовете на неговото семейство се ползват с имунитет от наказателна, гражданска и административна юрисдикция на приемащата държава.

2. Консулският служител и членът на обслужващия персонал се ползват с имунитет от наказателната, гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава само по отношение на действия, извършени от тях в рамките на служебните им задължения.

3. Разпоредбите на т. 1 и 2 на този член не се прилагат по отношение на граждански иск:

а) произтичащ от договор, сключен от член на консулството, по който той не е поел изрично или подразбиращо се задължение като представител на изпращащата държава;

б) по иск от трето лице за вреда, причинена в приемащата държава от каквото и да е превозно средство.

Член 38

1. Изпращащата държава може да се откаже по отношение на член на консулството от привилегиите и имунитетите, предвидени в чл. 36, 37 и 39 на тази конвенция.

2. С изключение на случая, предвиден в т. 3 на този член, отказът винаги трябва да бъде изричен и за него изпращащата държава съобщава на приемащата държава само в писмена форма.

3. Завеждането на дело от член на консулството, когато той би могъл да се възползва от имунитет от юрисдикция съгласно чл. 37 на тази конвенция, го лишава от правото да се позовава на такъв имунитет по отношение на който и да е насрещен иск, непосредствено свързан с основния иск.

4. Отказът от имунитет от юрисдикция по гражданско или административно дело не означава отказ от имунитет по отношение на изпълнението на съдебно решение, за което се изисква отделен отказ.

Член 39

1. Член на консулството може да бъде призован като свидетел по съдебни или административни дела. Ако консулско длъжностно лице откаже да даде свидетелски показания, спрямо него не може да бъде приложена никаква принудителна мярка или друга санкция.

2. Консулски служител и член на обслужващия персонал не могат да откажат да дават показания, с изключение на случаите, посочени в т. 4 на този член.

3. Органът, изискващ показания от член на консулството, не трябва да възпрепятства това лице при изпълнение на неговата служебна дейност. Той може да вземе неговите показания в консулството, в жилището на това лице или да го приеме в писмен вид.

4. Член на консулството не е длъжен да дава показания по въпроси, свързани с изпълнение на неговите служебни функции, или да представя отнасящите се към тези функции документи от официалната кореспонденция и от консулския архив.

Член 40

Член на консулството и членовете на неговото семейство се освобождават в приемащата държава от всякакви лични повинности и от всякакви обществени задължения, независимо от техния характер, а също така и военни задължения, като реквизиция, контрибуция и настаняване на военни в жилището им.

Член 41

Член на консулството и членовете на неговото семейство се освобождават от всякакви задължения, предвидени в законодателството на приемащата държава относно регистрирането, разрешение за престой и други изисквания, които се предявяват към чужденци.

Член 42

1. Членовете на консулството и членовете на неговото семейство, когато това се отнася до изпълнението на работата за изпращащата държава, се освобождава от всякакви задължения, свързани с получаването на разрешение за работа, установени от законодателството на приемащата държава при приемане на работа на чужденци.

2. Членовете на частния персонал, които се намират изключително на служба при консулските длъжностни лица и консулските служители, се освобождават от задълженията по т. 1 на този член.

Член 43

1. С изключение на случаите, предвидени в т. 3 на този член, разпоредбите на общественото осигуряване, действащи в приемащата държава, не се прилагат за членовете на консулството и за членовете на техните семейства, когато това се отнася до работата, извършвана от тях за изпращащата държава.

2. Освобождаването, предвидено в т. 1 на този член, се отнася също така и за членовете на частния персонал, които се намират изключително на служба при членовете на консулството при условие, че:

а) те не са граждани на приемащата държава или не живеят постоянно в нея;

б) по отношение на тях се прилагат разпоредбите на общественото осигуряване, действащи в изпращащата или в трета държава.

3. Членовете на консулството, наемащи лица, за които не се прилага освобождаването, предвидено в т. 2 на този член, са длъжни да изпълняват всички задължения, които разпоредбите за обществено осигуряване, действащи в приемащата държава, налагат на работодателя.

4. Освобождаването, предвидено в т. 1 и 2 на този член, не изключва доброволното участие в системата за обществено осигуряване при условия, че такова участие се разрешава от законодателството на приемащата държава.

Член 44

1. Член на консулството и членовете на неговото семейство се освобождават от всякакви държавни и местни данъци и такси, с изключение на:

а) косвените данъци, които обикновено са включени в цената на стоките и услугите;

б) данъци и такси върху частни недвижими имоти, намиращи се на територията на приемащата държава, с изключенията, предвидени в разпоредбите на чл. 33 на тази конвенция;

в) данъци върху наследство или такси за прехвърляне на правото на собственост върху имоти, които се събират в приемащата държава, с изключенията, предвидени в разпоредбите на чл. 46, буква "б" на тази конвенция;

г) данъци и такси върху частните доходи, включително лихва от капитал, източникът на който се намира в приемащата държава, и данъци върху прихода от капиталовложения в търговски или финансови предприятия, разположени в приемащата държава;

д) такси за регистриране, съдебни такси, ипотечни такси и марки, с изключенията, предвидени в чл. 33 на тази конвенция;

е) данъци и такси, събирани за конкретен вид услуги.

2. Член на консулството, който приема на работа лица, чиято заплата не се освобождава от данък върху дохода в приемащата държава, трябва да изпълнява задълженията, установени от законодателството на тази държава за работодателите по отношение на събирането на данък върху дохода.

Член 45

1. Приемащата държава в съответствие със своето законодателство разрешава да се внасят и освобождават от всякакви митнически сборове, такси и други облагания, с изключение на разноските за натоварване, превоз, склад и други подобни услуги:

а) предметите, предназначени за официално ползване от консулството;

б) предметите, включително превозните средства, предназначени за лично ползване от член на консулството или от членовете на неговото семейство, живеещи заедно с него, включително и предметите, необходими за обзавеждането им. Количеството на потребителните стоки не трябва да превишава количеството, необходимо за непосредствена употреба от съответните лица.

2. Личният багаж на консулското длъжностно лице и на членовете на неговото семейство се освобождава от митнически преглед. Той може да бъде подложен на митнически преглед само ако има сериозни основания да се предполага, че съдържа предмети, различни от посочените в буква "б" на т. 1 на този член, или предмети, чийто внос и износ е забранен от законодателството на приемащата държава, включително и от неговите карантинни закони и правила. Такъв преглед се извършва в присъствието на съответното консулско длъжностно лице или на член на неговото семейство.

Член 46

В случай на смърт на член на консулството или на член на неговото семейство, който живее заедно с него, приемащата държава:

а) разрешава да се изнесе движимото имущество, останало от починалото лице, с изключение на имуществото, придобито в приемащата държава, чийто износ е обект на забрана към момента на неговата смърт;

б) не събира никакви държавни или местни данъци и такси върху наследството или за прехвърляне правото на собственост върху движимо имущество, което се намира в приемащата държава единствено по повод пребиваването в нея на починалото лице като член на консулството или член на семейството на член на консулството.

Член 47

Приемащата държава осигурява свобода на движение и пътувания на нейна територия на всички членове на консулството и на членовете на техните семейства, с изключение на районите, влизането в които е забранено или ограничено от съображения за национална сигурност.

Член 48

1. Щатните консулски длъжностни лица не трябва да се занимават в приемащата държава с професионална или търговска дейност с цел получаване на частни доходи.

2. Привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция, не се предоставят на:

а) консулски служители или членове на обслужващия персонал, които в приемащата държава се занимават с частна дейност с цел получаване на доходи;

б) членове на семействата на лицата, които са посочени в буква "а" на този член, или на членовете от частния им персонал;

в) членове на семействата на членовете на консулството, които сами се занимават в приемащата държава с частна дейност с цел получаване на доходи.

Член 49

Членовете на консулството, с изключение на консулските длъжностни лица, които са граждани на приемащата държава или живеят постоянно в тази държава, и членовете на техните семейства, а така също и членовете на частния им персонал се ползват от улесненията, привилегиите и имунитетите в такава степен, в каквато те са им предоставени от приемащата държава. Приемащата държава осъществява своята юрисдикция над тези лица по начин, който не създава ненужни затруднения при изпълнението на функциите на консулството.

Член 50

Всички лица, които ползват привилегии и имунитети по тази конвенция, са длъжни, без да се накърняват техните привилегии и имунитети, да уважават законите и правилниците на приемащата държава. Те също са длъжни да не се намесват във вътрешните работи на тази държава.

Член 51

Членовете на консулството трябва да спазват всички изисквания, предвидени от законите и правилниците на приемащата държава, по отношение на застраховките за гражданска отговорност при ползването на сухопътно превозно средство, кораб или въздухоплавателно средство.

Член 52

1. Всеки член на консулството се ползва от привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция, от момента на неговото влизане на територията на приемащата държава, пътувайки за да заеме своя пост, или ако той вече се намира на тази територия, от момента, когато той е пристъпил към изпълнение на своите служебни задължения.

2. Членовете на семейството на член на консулството, живеещи заедно с него, както и членовете на неговия частен персонал, които не са граждани на приемащата държава или граждани на изпращащата държава, постоянно живеещи на територията на приемащата държава, се ползват от привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция, от момента на предоставянето на члена на консулството на привилегиите и имунитетите в съответствие с т. 1 на този член, или от момента на влизането на територията на приемащата държава, или от момента, когато те са станали членове на неговото семейство или на неговия частен персонал, в зависимост от това, което е станало по-рано.

3. Когато функциите на член на консулството се прекратят, неговите привилегии и имунитети, а така също привилегиите и имунитетите на членовете на неговото семейство, живеещи заедно с него, или членовете на неговия частен персонал, се прекратяват обикновено в момента, когато даденото лице напуска приемащата държава или след изтичането на разумен срок, за да направи това, в зависимост, кой от тези моменти ще настъпи по-рано, но до този момент те продължават да съществуват, даже в случай на въоръжен конфликт. Що се отнася до лицата, посочени в т. 2 на този член, техните привилегии и имунитети се прекратяват, когато те престанат да бъдат членове на семейството на член на консулството или напуснат работата си при него, но с уговорката, че ако такива лица имат намерение да напуснат приемащата държава в течение на разумен срок, техните привилегии и имунитети се запазват до момента на тяхното заминаване.

4. По отношение обаче на действия, извършени от консулско длъжностно лице или от консулски служител при изпълнение на своите функции, съдебният имунитет продължава да съществува без ограничаване във време.

5. В случай на смърт на член на консулството членовете на неговото семейство, живеещи заедно с него, продължават да се ползват от предоставените им привилегии и имунитети до момента на напускането от тях на приемащата държава или до изтичане на разумен срок за напускане на приемащата държава в зависимост, кой от тези моменти ще настъпи по-рано.

Член 53

1. Тази конвенция подлежи на ратификация в съответствие с конституционните разпоредби на договарящите държави и влиза в сила на тридесетия ден след размяната на ратификационните документи.

2. Конвенцията се сключва за неопределен срок. Всяка договаряща държава може да денонсира тази конвенция, за което уведомява другата договаряща държава писмено и по дипломатически път. Конвенцията престава да действа след 6 месеца от деня на получаването на известието за нейното денонсиране.

3. От датата на влизане в сила на тази конвенция престава да действа в отношенията между Република България и Република Македония Консулската конвенция между Народна република България и Социалистическа федеративна република Югославия, подписана на 17 ноември 1987 г. в Белград.

Подписана в София на 22 февруари 1999 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на официалните езици на двете страни - български език съгласно Конституцията на Република България и македонски език съгласно Конституцията на Република Македония, като двата текста имат еднаква сила.