Държавен вестник, брой 42 от 23.V

Правителството на Република България и правителството на Република Беларус, наричани "договарящи страни", в желанието си да съдействат за развитие на икономическите и търговските връзки и за облекчаване превозите на пътници и товари между двете държави, както и транзит през техните територии, се договориха за следното:

Член 1

Договарящите страни си предоставят право за извършване от техните превозвачи на международни превози на пътници и товари с автомобилен транспорт между двете държави и транзит през техните територии при спазване на условията на тази спогодба.

Определения

Член 2

1. "Пътническо транспортно средство" означава всяко автомобилно транспортно средство с механично задвижване, което е конструирано и приспособено за превоз на пътници, има повече от девет места, включително мястото на шофьора.

2. "Товарно транспортно средство" означава механично транспортно средство, регистирано на територията на една от договарящите страни, или комбинация от транспортни средства, от които влекачът е регистиран на територията на една от договарящите страни.

3. "Превозвач" означава физическо или юридическо лице, регистрирано на територията на една от договарящите страни, което има право да извършва пътнически или товарни автомобилни превози със свое или с наето транспортно средство в съответствие със законодателството, действащо в неговата страна.

4. "Разрешение" означава документ, даващ право за използване на транспортното средство за международни автомобилни превози на пътници и товари по територията на една от договарящите страни.

Член 3

1. Използваните в тази спогодба определения имат следното значение:

а) "Редовни автобусни превози" са превози, изпълнявани по автобусни линии в съответствие с предварително съгласувани между компетентните органи на договарящите страни маршрути, разписания и тарифи;

б) "Совалкови превози" са превози на групи пътници през определено време от територията на едната договаряща страна до местоназначението на територията на другата договаряща страна за временно пребиваване. Връщането на тези пътници се извършва с автобус на същия превозвач към страната на първоначалното отпътуване. За целта първият рейс в обратно направление и последният рейс в основното направление се изпълняват без пътници;

в) "Туристически или случайни превози" са такива превози, през време на които една и съща група пътници се превозва с едно и също пътническо транспортно средство, като отправният и крайният пункт се намират в държавата, където то е регистрирано. По време на пътуването по целия маршрут не се качват и не слизат пътници. Такива превози се наричат още превози при "затворени врати".

2. Превозите, определени в т. 1 на този член, могат да се извършват между договарящите страни или транзит през техните територии.

3. Пътническите транспортни средства на едната договаряща страна не могат да извършват превоз на пътници между два пункта, намиращи се на територията на другата договаряща страна.

Член 4

1. Редовните автобусни превози между договарящите страни и транзит през техните територии, както и совалковите превози, се извършват с разрешение.

2. Компетентните органи на договарящите страни издават разрешение за тази част от маршрута, която е на тяхна територия. Процедурата по издаването на разрешенията и свързаните с това конкретни въпроси се съгласуват между компетентните органи на договарящите страни на основата на взаимност в рамките на Смесената комисия, посочена в чл. 17.

3. Всяка договаряща страна издава разрешения за редовни или совалкови превози въз основа на искане от компетентните органи на другата страна.

4. Разрешението се издава в писмена форма. В него се определят маршрутът на движение, срокът на действие и други ограничения, ако има такива.

5. Разрешението трябва да се намира в пътническото транспортно средство, което извършва превоза, за представяне по искане на контролните органи.

Член 5

1. Не се изисква предварително съгласуване за туристически и случайни превози както между двете държави, така и транзит през техните територии.

2. При осъществяването на превозите, посочени в т. 1 на този член, в пътническото транспортно средство трябва да има поименен списък на пътниците.

Член 6

1. За всички превози на товари с транспортни средства, включително и превозите за собствена сметка, между договарящите страни, транзит през територията им, както до/от трети страни, с изключение на посочените в чл. 7, се искат разрешения.

2. Броят и видът на разрешенията се определят ежегодно от Смесената комисия.

3. Компетентните власти на двете страни ще си разменят ежегодно съгласувания брой разрешения.

Член 7

1. Не се изискват разрешения за превози на:

а) товари с автомобили, в т. ч. с ремарке, с товароносимост до 3,5 т или общо тегло бруто до 6 т;

б) домашни вещи при преселване;

в) животни, технически средства, спортни принадлежности и оборудване, предназначени за спортни прояви;

г) декорации, театрални реквизити и музикални инструменти, предназначени за представления;

д) предмети, предназначени за панаири и изложби;

е) предмети и оборудване, предназначени за радио- и телевизионни записи и снимки за професионални филми;

ж) повредени транспортни средства, включително замяната на повреденото транспортно средство, при наличие на документи за това;

з) тленни останки;

и) закупени транспортни средства при първото им празно придвижване;

к) поща;

л) медикаменти, медицинско оборудване и други видове товари за оказване на екстрена помощ при стихийни бедствия.

2. Превозите, посочени в букви от "в" до "е" включително, се освобождават от разрешения само ако предметите или животните се внасят временно.

Член 8

1. Компетентните органи на договарящите страни издават разрешения за пътнически и товарни превози в съответствие с тази спогодба само на превозвачи, които, съгласно националното им законодателство, имат право да извършват международни превози.

2. Разрешенията и другите посочени в тази спогодба документи трябва да се намират в транспортните средства и да бъдат представяни на митничарите, граничарите, полицията и други компетентни органи при поискване.

Член 9

1. Превозвачите, регистрирани на територията на една от договарящите страни, заплащат пътни такси и данъци при извършване на международни превози на територията на другата договаряща страна в съответствие с нейното законодателство.

2. Освобождават се от заплащане на пътни такси и данъци транспортните средства на договарящите страни, извършващи двустранни превози.

Член 10

При извършване на превози договарящите страни взаимно освобождават от митнически такси, мита и данъци внасяните на територията на другата договаряща страна:

а) горивото, намиращо се в резервоарите, предвидени от завода производител за всеки модел транспортно средство;

б) маслата в количества, необходими за използване по време на превоз;

в) резервни части и инструменти, предназначени за ремонт на транспортното средство, претърпяло авария на територията на другата договаряща страна.

Неизползваните резервни части подлежат на обратно връщане, а заменените резервни части трябва да бъдат изнесени от държавата или унищожени под митнически контрол.

Член 11

1. По отношение на теглото и габаритите на транспортните средства всяка от договарящите страни се задължава да не прилага спрямо транспортните средства на другата договаряща страна ограничаващи условия, различни от тези, които се прилагат към транспортните средства, регистрирани на нейната територия.

2. За превозите на товари, извършвани с транспортни средства, размерите или масата на които превишават размерите или масата, допустими на територията на другата договаряща страна, а също за превоз на опасни товари, се изисква специално разрешение съгласно вътрешното законодателство на договарящите страни и международните конвенции.

Член 12

Превозите, извършвани с товарни транспортни средства на една от договарящите страни между два пункта, разположени на територията на другата договаряща страна, се извършват само със специално разрешение, издадено от компетентните органи на договарящата страна, на територията на която се извършват тези превози.

Член 13

Всяка договаряща страна признава националните регистрационни документи на транспортните средства и свидетелствата на водачите, издадени от съответните компетентни органи на другата договаряща страна.

Член 14

1. Водачите на транспортните средства на всяка от договарящите страни, които извършват превози на територията на другата договаряща страна или преминават транзит през нейната територия, са длъжни да спазват всички закони и правилници на тази държава.

2. За всички произшествия, случили се по време на пътуването, водачът на транспотното средство е длъжен своевременно да уведомява съответните компетентни органи на държавата, на територията на която се е случило произшествието, а също така и компетентните органи на своята държава.

Член 15

Въпросите, неуредени от разпоредбите на тази спогодба, ще се решават съгласно вътрешното законодателство на всяка от договарящите страни и от международните съглашения, на които те са членки.

Член 16

Превозвачите на една от договарящите страни могат да учредяват представителства на територията на другата договаряща страна с цел да облекчат извършването на превозите.

Член 17

1. Компетентните органи на договарящите страни създават Смесена комисия с цел да се осигури:

а) разрешаване на всички спорни въпроси, свързани с прилагането и тълкуването на спогодбата;

б) обсъждане реализирането на спогодбата и внасяне на предложения за нейното привеждане в съответствие с развитието на международните автомобилни превози между двете държави.

2. Смесената комисия се свиква най-малко един път в годината или по молба на една от договарящите страни поредно на територията на всяка от тях.

Член 18

Компетентни органи според тази спогодба са:

- за Република България - Министерството на транспорта;

- за Република Беларус - Министерството на транспорта и комуникациите.

Член 19

Тази спогодба се сключва за срок 1 година. Нейното действие автоматично се продължава за следващата година, ако някоя от договарящите страни не уведоми писмено другата три месеца преди изтичане на съответния срок на действие за своето намерение да денонсира спогодбата.

Тази спогодба подлежи на утвърждаване от правителствата на двете държави и влиза в сила 30 дни след получаване на втората нота, с която договарящите страни взаимно се уведомяват за нейното утвърждаване.

Договарящите страни се съгласиха да прилагат временно тази спогодба от момента на нейното подписване.

Изготвена в София на 19 октомври 1993 г. в два екземпляра, всеки на български, белоруски и руски език, като текстовете имат еднаква сила. В случай на разногласие в тълкуването на тази спогодба се дава предпочитание на текста на руски език.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ

за прилагане на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за международни автомобилни превози

Този протокол е неразделна част от Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Беларус за международни автомобилни превози, подписана на 19 октомври 1993 г. в София.

1. В изпълнение на чл. 2, т. 4 от тази спогодба се определят следните категории разрешения за извършване превози на пътници и товари:

а) двустранни - между пункта, разположен на територията на едната договаряща страна, и пункта, разположен на територията на другата договаряща страна;

б) транзитни - транзит през територията на една от договарящите страни;

в) за/от трети държави - между пункт, разположен на територията на едната договаряща страна, и пункт, разположен на територията на трета държава, и обратно.

Компетентните органи на договарящите страни до месец ноември определят необходимия брой разрешения за следващата година, като взаимно си ги разменят до 15 декември.

2. В изпълнение на чл. 4, т. 3 от тази спогодба се определя следният ред за издаване на разрешения, а също за тяхното използване за откриване на редовни автобусни превози на пътници между договарящите страни и транзит през техните територии:

2.1. Заявка с молба за издаване на разрешение за посочените превози на пътници превозвачът представя пред компетентния орган на страната, в която е регистрирано транспортното средство.

В заявката се посочват:

а) пълното наименование на превозвача и неговият адрес;

б) схемата на маршрута с посочване на пунктовете за качване и слизането на пътници;

в) график за движение, в който се посочва:

- времето на тръгване от началния пункт, преминаването през граничните преходи и времето на пристигане в крайния пункт;

- период за движение през годината;

- честота на движение по дни от седмицата;

г) съгласувана тарифа;

д) марка и модел на транспортното средство;

е) срок на валидност на маршрута.

2.2. Компетентният орган, получил заявката в съответствие с т. 2.1 за откриване на редовни автобусни превози (по форма съгласувана на заседание на Смесената комисия), я изпраща на компетентния орган на другата договаряща страна, който разглежда заявката и в срок от 30 дни дава отговор-разрешение чрез компетентния орган на другата договаряща страна или отказва да удовлетвори заявката.

2.3. При съгласуване на транзитни превози заедно с посочените документи в т. 2.1 и 2.2 компетентният орган е длъжен да приложи копие от полученото разрешение за превоз от третата страна.

3. В изпълнение на чл. 6, т. 3 от тази спогодба договарящите страни уточниха, че разрешенията са валидни за календарната година, посочена в разрешението. Изключения се допускат по решение на Смесената комисия.

В разрешението, което се издава на превозвача, се вписва неговото име и то не се преотстъпва на друго лице.

4. За получаване на специално разрешение, предвидено в чл. 11, т. 2 от тази спогодба, превозвачът е длъжен да подаде заявка пред компетентния орган, която трябва да включва:

а) наименование на превозвача и неговия адрес;

б) марка и тип на транспортното средство, както и регистрационния му номер;

в) броя на осите и разстоянието между тях;

г) габаритите и собственото тегло на транспортното средство;

д) товароносимостта на транспортното средство;

е) вида на товара, неговите габарити и тегло;

ж) при необходимост схема на транспортното средство с товара;

з) натоварването на всяка ос;

и) максимално допустимата скорост на транспортното средство в км/час;

к) мястото на натоварване и разтоварване (точните адреси);

л) предполагаемите гранични преходи и маршрута на превоза.

Заявката за издаване на специалното разрешение се представя в писмен вид в 3 екземпляра най-късно 20 дни до началото на превоза. Компетентните органи на договарящите страни са длъжни да отговорят на молбата за издаване на специално разрешение не по-късно от 10 дни от деня на получаването й.

5. Компетентните органи на договарящите страни се задължават взаимно да се уведомяват за действащи в техните държави правилници и инструкции в областта на автомобилните превози и за измененията им от момента на тяхното въвеждане.

Изготвен в София на 19 октомври 1993 г. в два екземпляра, всеки на български, белоруски и руски език, като текстовете имат еднаква сила. В случай на разногласие в тълкуването на Изпълнителния протокол се дава предпочитание на текста на руски език.