Държавен вестник, брой 61 от 25.VII

Отправните точки за оценка на намалената работоспособност в проценти не изчерпват всички възможни страдания и техните комбинации. Те имат указателен характер и по тях следва да работят органите на експертизата на работоспособността. Ръководейки се от тях и правейки сравнение със сродни страдания и състояния, те ще могат правилно да определят във всеки отделен случай степента на намалената или загубената работоспособност и няма да допуснат голямо различие в оценката при приблизително еднакви увреждания.

При ползването на отправните точки следва да се има предвид следното:

I. Водещо при определяне степента на намалената работоспособност е експертната оценка на функционалния дефицит, обусловен от заболяването. Посочените проценти са ориентировъчни и не се налага спазването им с математическа точност.

II. Констатираното заболяване, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка от приложение № 1 към чл. 93, ал. 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността. Когато няма визирана отправна точка, намереното здравно състояние се отнася към най-близката по съдържание точка, като в решението се вписва "във връзка с точка......" и се прави подробна обосновка.

III. Когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в приложение № 1 към чл. 93, ал. 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната опорна точка и към него се прибавят останалите, изчислени последователно и пропорционално спрямо процента на остатъчната работоспособност.

Приема се, че напълно запазената работоспособност е 100 %.

Пример: лицето страда от:

а) недоминантна моноплегия - 30 % намалена работоспособност по приложение № 1 към чл. 93, ал. 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността;

б) нарушаване на тазовите резервоари - 40 % намалена работоспособност по приложение № 1 към чл. 93, ал. 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността;

в) тежко чуване - 15 % намалена работоспособност по приложение № 1 към чл. 93, ал. 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността.

Общият процент на инвалидността се изчислява по следния начин:

1. За основа се взема процентът, определен за нарушаването на тазовите резервоари (40 %), тъй като е най-висок.

2. Остатъчната работоспособност след елиминиране на нарушението на тазовите резервоари е равна на 100 % - 40 % = 60 %.

3. Процентът на намалената работоспособност по повод недоминантната моноплегия е равен на 60 % (остатъчната работоспособност), умножена по 30 % (процентът, посочен в приложение № 1 за недоминантната моноплегия), което прави 18 %.

Остатъчната работоспособност след елиминиране и на втората увреда е равна на 60 % - 18 % = 42 %.

4. Процентът на намалената работоспособност по повод тежко чуване е равен на 42 % (остатъчната работоспособност след елиминиране на първите две увреждания), умножена по 15 % (процентът, посочен в приложение № 1 за тежко чуване), което прави 6,3 %.

Общият процент на инвалидността, обусловен от трите увреждания, е равен на 40 % + 18 % + 6,3 % = 64,3 %.

IV. При единични и множествени увреждания на чифтни органи, когато в приложение № 1 към чл. 93, ал. 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността не е предвидена съответна комбинация, крайният процент на намалената работоспособност се изчислява по принципа на пропорционалността, посочен в предходната точка, за всеки орган поотделно, след което се изчислява и крайният процент.

Пример: Лицето страда от:

а) псевдоартроза на лявата предмишница 30 % по приложение № 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността;

б) ограничена подвижност на лявата китка тежка степен 20 % по приложение № 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността;

в) халтавост на дясната лакетна става 50 % по приложение № 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността;

г) загуба на палеца на дясната ръка 25 % по приложение № 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността.

Общият процент на намалената работоспособност в този случай се изчислява по следния ред:

1. За лява ръка

След елиминиране на по-високия процент на работоспособността (30 % за псевдоартрозата) остатъчната работоспособност остава 70 % (100 - 30 = 70 %).

Процентът на намалената работоспособност по повод на второто увреждане (ограничената подвижност на лявата китка) е равен на 70 % x 20 % = 14 %.

Общо за лявата ръка процентът на намалената работоспособност е равен на 30 % + 14 % = 44 %.

2. За дясна ръка

След елиминиране на по-високия процент на намалената работоспособност (50 % за халтавост на лакетната става) остатъчната работоспособност остава 50 %.

Процентът на намалената работоспособност по повод второто увреждане (загуба на палеца на дясната ръка) е равен на 50 % x 25 % = 12,5 %.

Общо за дясната ръка процентът на намалената работоспособност е равен на 50 % + 12,5 % = 62,5 %.

Определянето на крайния процент на намалената работоспособност в тези случаи може да стане по два начина:

1. Чрез прилагане на посочения пропорционален метод; в посочения пример крайният процент е равен на: 62,5 % + (100 % - 62,5 %) x 44 % = 62,5 % + 16,5 % = 79 %.

2. Към процента на намалената работоспособност на по-тежко увредения орган се прибавя една трета от определения процент на намалената работоспособност за по-леко увредения орган. В посочения пример крайният процент е равен на 62,5 % + (44 % : 3) = 62,5 % + 14,7 % = 77,2 %.

V. За облекчаване на изчисленията при намиране на общия процент на намалената работоспособност и множествени увреждания първият процент (множимото) се приема условно за цяло число, а полученото произведение - за процент.

VI. Крайният процент на намалената работоспособност не може да бъде по-висок от 100. Когато при множествени увреждания едно или две от тях обуславят 100 % намалена работоспособност, останалите се отразяват в експертното решение, но не се вземат предвид при изчисляване на крайния процент.

VII. Увреждания, които не са посочени като отправни точки и не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземат предвид при определяне на процента на намалената работоспособност.