Държавен вестник, брой 10 от 31.I

Чл. 3. (1) Основното предназначение на горските разсадници е да произвеждат доброкачествени фиданки за залесяване в горския фонд, на земеделски земи и на терени за горска биологична рекултивация.

(2) В горските разсадници могат да се създават маточници, семепроизводствени градини, сортови и клонови колекции и дендрариуми.

(3) При необходимост в горските разсадници се осъществява и производство на декоративни и овощни фиданки, семена, резници, калеми и клонки за украса.

Чл. 4. (1) Производството на фиданки за залесяване се осъществява в постоянни и временни горски разсадници.

(2) Временните горски разсадници се създават по изискванията за постоянните или под склопа на насажденията.

Чл. 5. (1) При създаване на постоянен горски разсадник се спазват следните изисквания:

1. природните условия в разсадника да съответстват на екологичните изисквания на произвежданите видове;

2. теренът да е равен или полегат с наклон до 5 градуса;

3. да бъде централно разположен в района за залесяване, да има удобна връзка с пътната мрежа, условия за водоснабдяване и електроснабдяване и правилна форма;

4. почвата да бъде дълбока минимум 60 см, богата, с глинесто-песъчлив или песъчливо-глинест механичен състав;

5. почвената киселинност да бъде в границите на pH 5,0-7,0.

(2) Не се допуска създаване на разсадник:

1. на места с ранни есенни и късни пролетни студове и слани и изложени на силни ветрове;

2. на малки площи (до 10 дка), изложени на големи снегонавявания и бавно топене на снега;

3. на почви, които са обезструктурени, мочурливи, солени и заразени с болести, насекоми и други вредители;

4. на заливаеми земи;

5. в близост до трепетликови насаждения или групи от трепетликови дървета (200-400 м);

6. до източници на промишлени отровни емисии (от 5 до 10 км според посоката на преобладаващите ветрове).

(3) Големината на разсадника се определя съобразно максималните производствени разчети, като се предвижда възможност за разширяване на производствената част до 20 %.

(4) Допуска се производство на фиданки от високопланински екотипове в среднопланински разсадник при надморска височина близка до 1500 м.

Чл. 6. (1) При създаване на временен разсадник под склопа на насаждение се спазват следните изисквания:

1. създават се в насаждения с качествена селекционна структура (след извеждане на селекционни сечи), със склопеност до 0,3 и със странична осветеност;

2. насажденията да бъдат в средния планински пояс с наклон до 5 градуса;

3. почвите да са с лек до среден механичен състав;

4. да са защитени от паша на дивеч и домашни животни.

(2) Не се допуска създаване на временни разсадници на:

1. места с мразовинни дупки и изложени на студени ветрове;

2. почви с тежък механичен състав.

Чл. 7. (1) Местата за създаване на постоянни и временни разсадници се определят от комисия, назначена със заповед на началника на регионалното управление на горите (РУГ). В комисията се включват представители на РУГ, държавното лесничейство (ДЛ), Горска семеконтролна станция (ГСС), лесозащитна станция (ЛЗС) и представител на районната служба за растителна защита, карантина и агрохимия (РСРЗКА).

(2) Комисията по ал. 1 изготвя протокол и в 7-дневен срок го представя за утвърждаване.

(3) Началникът на НУГ или упълномощено от него лице утвърждава протокола на комисията по ал. 2 и издава заповед за създаване на горски разсадник.

(4) При необходимост се извършва прекатегоризация на земята по реда на чл. 5 от Правилника за прилагане на Закона за горите (ДВ, бр. 41 от 1998 г.).

Чл. 8. Закриването на постоянни и временни горски разсадници се извършва от началника на НУГ или упълномощено от него лице при спазване на следната процедура:

1. директорът на ДЛ изготвя мотивирано предложение до началника на съответното регионално управление на горите;

2. за разглеждане на предложението по т. 1 началникът на РУГ назначава комисия, включваща представителите по чл. 7, ал. 1; комисията изготвя доклад със становище по предложението по т. 1;

3. началникът на РУГ одобрява доклада на комисията по т. 2 и го представя на началника на НУГ ведно с проект на заповед за закриване на горския разсадник или мотивиран отказ.

Чл. 9. (1) Пространственото разположение на производствените отдели и спомагателни площи в разсадника се извършва чрез изготвяне на план в мащаб от 1:500 до 1:1000.

(2) Производствените отдели се обозначават с поредни номера, а подотделите - с буква след номера на отдела.

Чл. 10. (1) Държавните горски разсадници в едномесечен срок се регистрират в РСРЗКА.

(2) Във всеки горски разсадник задължително се води "Книга за горския разсадник" (приложение № 1).

Чл. 11. (1) Производството в горските разсадници се планира от ДЛ в зависимост от:

1. собствените нужди;

2. нуждите на други потребители;

3. сключените договори за продажба;

4. поддържането на резерв за непредвидени нужди и загуби.

(2) Планирането се извършва чрез изготвяне на:

1. перспективен план - за период от 2 до 4 години според възрастта на фиданките, предвидени за производство;

2. годишен план.

(3) За покриване на естествения отпад и други загуби плановете по ал. 2 се завишават с 10 %.

Чл. 12. (1) Държавното лесничейство определя нуждите от фиданки въз основа на предвижданията в устройствените проекти, планове и програми и утвърдените годишни разчети за залесяване.

(2) Държавното лесничейство изготвя годишен план за производство на фиданки в горските разсадници (приложение № 2).

(3) Районното управление на горите утвърждава плана по ал. 2 и може да възлага на ДЛ производство на допълнителни количества фиданки.

(4) Националното управление на горите ежегодно до 20 август утвърждава обобщените годишни планове по РУГ и може да възлага производство на допълнителни количества фиданки.

Чл. 13. (1) За запазване и повишаване на почвеното плодородие в горските разсадници се извършва основна и допълнителна обработка на почвата.

(2) Основната обработка на почвата се осъществява чрез извършване на:

1. оран - провежда се през есента, като на всеки четири години е с обръщане на орния пласт (през останалите години е без обръщане на пласта) на дълбочина:

а) за семенни отдели - 35-50 см;

б) за вкоренилища, маточници, школи и декоративни отдели - 50 см;

в) за структурни почви - 50-60 см;

2. фрезуване - прилага се след оран при дълбочина 5-30 см.

(3) Допълнителна обработка на почвата се осъществява чрез извършване на:

1. брануване - извършва се веднъж или неколкократно рано през пролетта след изпръхване на почвата;

2. култивиране - извършва се през пролетта и неколкократно през вегетационния период след есенна оран на дълбочина 6-12 cм;

3. подравняване - извършва се за удобство и правилно извършване на посева, саденето и другите производствени дейности и за ограничаване на ерозията;

4. валиране - извършва се за леко повърхност - но уплътняване, стабилизиране профила на лехите и осигуряване капилярен приток на влага.

Чл. 14. (1) За запазване на почвеното плодородие и предотвратяване разпространението на болести и вредители част от производствената площ се поддържа във вид на угари.

(2) Площта на угарите се определя в зависимост от плана за производство и наличните площи при спазване на следните норми:

1. за семенища и вкоренилища с едногодишен цикъл на производство - до 100 % от заетата с тях площ през годината;

2. за семенища и вкоренилища с двегодишен цикъл на производство - до 50 % от заетата с тях площ през годината;

3. за семенища и вкоренилища с тригодишен цикъл на производство - до 30 % от заетата с тях площ през годината;

4. за школи - до 100 % от площта, предвидена за освобождаване от тях през годината.

(3) Общата площ на угарите в горския разсадник е сбор от определените площи по ал. 2.

(4) Според почвено-климатичните и производствените условия се поддържат:

1. черна угар;

2. ранна угар;

3. сидерална угар;

4. угар, заета със селскостопански култури.

Чл. 15. За възстановяване на плодородието, структурата на почвата и като превантивна мярка срещу болести и вредители се прилагат сеитбообръщенията.

Чл. 16. (1) Торенето се прилага с цел поддържане и повишаване плодородието и подобряване на структурата на почвите и субстратите.

(2) За торене се използват органични, минерални, бактериални торове и микоризата.

(3) В производствените площи на постоянните горски разсадници задължително се внасят органични торове - оборски тор, торф, компост, торфо-компост, зелено торене или растителна пепел.

Чл. 17. (1) Оборският тор се използва като силно разложен (прегорял), а внасяне на полупрегорял оборски тор се допуска върху угарни площи една година преди използването им.

(2) На почви с по-тежък механичен състав оборският тор се внася при есенната дълбока оран, а на по-леки - и през пролетта.

(3) Оборският тор се внася при норма 4-6 т/дкa, според необходимостта през 3-6 години.

Чл. 18. Компостът се внася при норма 3-4 т/дкa, веднъж на 3-4 години, през есента по време на основната оран или през пролетта при преораването.

Чл. 19. Зеленото торене (сидерация) се извършва в разсадници с бедни на хумус почви (под 4 %) и с влошена почвена структура.

Чл. 20. (1) Торенето с растителна пепел се извършва на уплътнени и кисели почви.

(2) Растителните материали се изгарят извън производствените площи, а пепелта се внася през есента върху угарните площи или през втората половина на лятото при средна норма 2-3 дм3/м2 или 0,5 кг/м2.

Чл. 21. Минерални торове се прилагат, както следва:

1. амониева селитра (NH4NO3) - предпосевно и за подхранване;

2. карбамид [CO(NH2)2] - за основно и предпосевно торене;

3. амониев сулфат [(NH4)2SO4] - внася се за основно торене заедно с оборски тор или за подхранване при неутрални и алкални почви;

4. натриева селитра (NaNO3) - за подхранване при кисели почви;

5. калциева селитра [Ca(NO3)2] - предпосевно и за подхранване при бедни на калций и азот кисели почви;

6. обикновен суперфосфат [Ca(H2PO4)2.H2O.2CaSO4)] - внася се поетапно - 2/3 при есенната дълбока оран и 1/3 при предпосевното торене и подхранването;

7. двоен суперфосфат [Ca(H2PO4)2.H2O.H3PO4] - внася се както обикновения суперфосфат;

8. калиев сулфат (K2SO4) и калиев хлорид (KCl) - внасят се през есента като основно торене, както и за подхранване през втората половина на лятото.

Чл. 22. (1) Микроторовете се използват за повишаване кълняемостта на семената, усилване на растежа, намаляване на отпада от гъбни заболявания и повишаване устойчивостта на фиданките.

(2) Микроторовете се прилагат във вид на слабо концентрирани разтвори от солите на съответните микроелементи за предпосевна обработка на семената, кореново и извънкореново подхранване, накисване на кореновите системи на фиданките.

Чл. 23. (1) За намаляване на киселинността в повърхностните почвени хоризонти (до 15 cм) се прилага варуване.

(2) Внасянето на CaCO3 се извършва във вид на прах след предварително разрохване на почвата, с равномерно поръсване, размесване и заравняване при есенното разораване.

(3) Нормата на варуване се определя по рН в KCl.

Чл. 24. (1) За усилване на биохимичните процеси и фиксацията на атмосферен азот се прилагат нитрагин, азотобактерин, фосфоробактерин, препарат АМБ и други бактериални торове.

(2) Бактериалните торове се внасят чрез накисване на семената в бактериалните препарати или обработка на кореновите системи на фиданките с бактериална емулсия.

Чл. 25. (1) За по-добро разклонение на корените и за да се осигури допълнително хранене на фиданките се използва микоризата.

(2) Внасяне на микоризна почва, взета под насаждения от съответния вид, се изисква предимно при производство на фиданки от бял бор, смърч, лиственици, ели, дъбове и бук.

Чл. 26. Основното торене се извършва върху угарна или свободна от фиданки площ при следните изисквания:

1. еднократно през една или повече години, като площта предварително се разделя на клетки, торовете се разхвърлят по цялата площ и се заорават при есенната дълбока оран на 20-25 cм;

2. използват се органични торове, съчетани с минерални, фосфорни, калиеви и отчасти амониеви торове;

3. минералните торове се заорават в същия ден.

Чл. 27. Предпосевното (предпосадъчното) или припосевното торене се извършва при следните изисквания:

1. преди посева или едновременно с него, като допълнение на основното торене, с азотни, фосфорни и калиеви минерални торове, оборски и други органични торове;

2. торовете се заравят на дълбочина 10-15 cм с предпосевната подготовка на почвата, 1-2 седмици преди посева.

Чл. 28. (1) Подхранването се извършва неколкократно по време на вегетацията с лесно разтворими и бързодействащи торове по следните начини:

1. като самостоятелно торене, в допълнение на основното торене или като торене за засилване растежа на фиданките;

2. сухо - поръсване на минералния тор в междуредията и последващо поливане, или извънкореново (листно подхранване) във вид на слабо концентрирани водни разтвори.

(2) Извънкореновото подхранване се извършва в края на деня в безоблачно време с леко навлажняване на листата с разтвора, без да се допуска стичане на течността.

Чл. 29. (1) Оптималните норми на торене се установяват диференцирано в зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи, потребността на съответния вид от хранителни вещества, от климатичните условия и др.

(2) Когато не е установена запасеността на почвата с хранителни вещества, се прилагат следните указания и общи торови норми за основно торене:

1. оборски тор - 2-3 т/дкa на черноземни почви и 3-4 т/дкa за другите почвени типове;

2. азот - 3-4 кг/дкa (10-12 кг амониева селитра или 15-20 кг амониев сулфат);

3. фосфор - 6-10 кг/дкa P2O5 (30-50 кг/дкa суперфосфат);

4. калий - 3-4 кг/дкa K2O (6-10 кг/дкa калиев сулфат или калиев хлорид);

5. при производство на иглолистни фиданки количеството на азота се увеличва с 30-50 %, а на фосфора се намалява с 30-40 %;

6. при производство на бялборови фиданки върху нископлодородни кафяви горски почви да се използват следните средни торови норми: азот - 4 кг/дкa; фосфор - 12 кг/дкa; калий - 0,7 кг/дкa;

7. за школите при основно торене се прилагат следните общи торови норми: оборски тор - 4-6 т/дкa; азот - 3 кг/дкa; фосфор - 5-7 кг/дкa; калий - 7-10 кг/дкa;

8. птичият тор се внася предсеитбено при норма 200-400 кг/дкa;

9. суперфосфатът се внася в широколистни семенища при норма 12-15 кг/дкa, а в иглолистни - 8-10 кг/дкa и се прибавя 4-5 кг/дкa пепел.

(3) Количествените отношения между основните хранителни елементи (азот, фосфор, калий) трябва да се привеждат с торенето към следните оптимални стойности:

1. за едногодишни фиданки - 1 : 3,6 : 0,24;

2. за двегодишни фиданки - 1 : 2,7 : 0,2;

3. за тригодишни фиданки - 1 : 2,8 : 0,04.

Чл. 30. (1) За поддържане на влажностните условия на почвата, пълноценно усвояване на торовете и регулиране на температурния режим в оранжерии се прилага поливане.

(2) Сроковете и нормите за поливане се определят от биологичните особености на видовете, фазата на развитие на растенията, водно-физичните свойства на почвата и метеорологичните условия.

(3) Поливането се извършва в края на деня, рано сутрин или в облачно време.

(4) Поливките се прекратяват към средата на август.

Чл. 31. (1) За семенно производство в горските разсадници се използват семена, окачествени в ГСС и придружени с валидни документи за произход и качество съгласно Инструкцията за горска селекция и семепроизводство.

(2) Във временните разсадници под склопа на семепроизводствените насаждения се използва естественият налет и/или посев на семена от същия вид и произход.

Чл. 32. (1) С цел увеличаване процента и дружността на поникването, по-добър растеж и устойчивост на пониците и фиданките се извършва предпосевната подготовка на семената.

(2) Съобразно характера и степента на семенния покой и срока на посев се прилагат следните методи за предпосевна подготовка:

1. семената с принудителен покой се подготвят чрез накисване във вода, рътене, снегуване, ледуване или обработване в хладилник;

2. семената с физичен покой (твърдите семена) се подготвят чрез хидро-термична обработка, механична или химична скарификация;

3. химичният покой се преодолява чрез накисване и промиване на семената и отстраняване на тъканите, съдържащи инхибитори;

4. морфологичният покой на семената се преодолява чрез топъл период на стратифициране;

5. физиологичният покой на семената се преодолява чрез есенен посев, студена стратификация или посев на семената във физиологична зрелост;

6. когато физиологичният покой на семената е комбиниран с морфологичен или механичен, семената се подготвят чрез топло-студена стратификация.

(3) Допускат се ускорена стратификация и други обработки на семената.

(4) Прилагат се обеззаразяване с фунгициди и обработка на семената с инсектициди и репеленти.

Чл. 33. (1) В зависимост от възприетия начин на производство в посевния отдел се оформят лехи или квартали по следните изисквания:

1. по възможност лехите и лентите се залагат в направление изток-запад;

2. в низинни разсадници и при леки почви се подготвят равни лехи и квартали, а в планински разсадници и при тежки почви-високи;

3. пътеките между кварталите, лентите и лехите се оформят с ширина 45-70 cм според теглителните средства;

4. през есента обработката се извършва най-късно 20 дни преди посева, а за пролетен посев почвата се подготвя веднага след изпръхването й;

5. обработките включват разрохкване на дълбочина 10-15 cм, изравняване и валиране на площта.

(2) При необходимост почвата се обеззаразява съгласно Инструкцията за защита на горите от вредители, болести и други повреди (ДВ, бр. 36 от 2000 г.) и по указания от ЛЗС.

Чл. 34. Във временните разсадници под склопа на семепроизводствените насаждения през лятото се извършва двукратно предсеитбена цялостна обработка на почвата между стъблата, а в по-изредените части може да се оформят лехи.

Чл. 35. (1) Посевите в кварталите се извършват в редове или ленти при схеми, съобразени с биологията на вида, целта на производството и механизацията.

(2) При редов посев междуредията са широки 30-50 cм, при лентов посев разстоянията между лентите са 50-70 cм, а междуредията са от 10 до 50 cм.

Чл. 36. (1) Посевите в лехи се извършват в бразди или свободно по цялата повърхност.

(2) Браздовият посев се извършва в тесни или широки надлъжни бразди (по изключение-напречни) с разстояния между тях от 10 до 30 cм.

(3) Свободният посев се допуска за видове с леки и дребни семена (бреза, елши и др.) и в оранжерии.

Чл. 37. (1) Гъстотата на посева се подбира диференцирано според вида, качествата на семената, почвените и климатичните условия, технологията и целта на производството.

(2) Оптималните гъстоти за по-важните видове са посочени в приложение № 3.

(3) Гъстотата на посева се определя според посевните качества на семената и производствените условия по изчислителните методи, посочени в приложение № 4.

(4) При ръчен посев се прилагат подбрани по обем съдове (мерки), отговарящи на тегловните норми в г/м или г/м2, а за едроплодните видове се използват бройните норми.

Чл. 38. (1) Дълбочината на посев по приложение № 3 се оптимизира, като допълнително се съобразяват с почвено-климатичните условия, срокът на посев, прилагането на мулчиране, размерите на семената.

(2) Дълбочината на посев се постига чрез регулиращия механизъм на сеялните машини и подбиране на подходящи браздооткриващи валяци. При нужда браздите се вдълбочават с ръчни инструменти.

(3) Засетите семена се покриват с подходящ материал (рохкава почва, пясък, торф, компост, смес пясък - торф или друг материал, а дребните само се мулчират), който трябва да улеснява поникването и да намалява опасностите за пониците.

Чл. 39. (1) Сроковете за посев се съобразяват с биологията на вида, физиологичното състояние на семената и природните условия в района.

(2) През пролетта се засяват семената на иглолистните видове с изключение на тези по ал. 7, елшите, стратифицираните семена и др.

(3) В началото на пролетния сезон се извършват посевите:

1. в преходно средиземноморските и низинните разсадници;

2. на видове, чиито поници не страдат от късни пролетни мразове.

(4) В края на пролетния сезон се засяват семената на видове:

1. чиито поници страдат от късни пролетни слани (бяла акация, гледичия, японска софора, айлант и др.);

2. които узряват в края на пролетта и бързо губят кълняемост (брястове, сребрист явор и др.).

(5) През лятото може да се извърши посев при видове, чиито семена узряват през този сезон - бреза, черница, жълта акация и др.

(6) В края на лятото и началото на есента се извършват посевите на семената, събрани във физиологична зрелост, при липи, ясени, обикновен габър, полски клен, чашкодрени и др.

(7) През есента преди настъпване на постоянните студове се извършва посевът на семената на елите, веймутовия бор, бялата мура, блатния кипарис, дъбовете, орехите, обикновения кестен, бука, бадема, ясените, яворите (без сребристия), липите, вишната, черешата, платаните, брекинята, скорушата, киселицата, копривките, леските, птичето грозде, смрадликата, шипката, люляка и др.

Чл. 40. Посевът на семената се извършва механизирано, а за труднотечащите семена - ръчно.

Чл. 41. Посевите се обозначават с указателна табела, поставена в началото на лехата или квартала, с латинските и българските имена на вида, номера на партидата, количеството в м (или м2 при свободен посев) и дата на посева.

Чл. 42. За осигуряване на по-добри условия за развитие на посевите, пониците и фиданките, както и за предпазване от абиотични и биотични повреди в посевния отдел се полагат следните грижи: валиране, мулчиране, поливане, снегозадържане, разрохкване, засенчване, варосване, прореждане, плевене, подхранване и подрязване.

Чл. 43. Валиране след посева се извършва на структурни и хумусни почви (с изключение на тежки почви).

Чл. 44. (1) Мулчирането се прилага с няколко цели:

1. при есенен посев - за предпазване на семената от измръзване;

2. при пролетен посев - за създаване на по-добри условия за поникване на семената;

3. при летен посев - за предпазване на посевите от просъхване;

4. срещу слана, студ, мразоизтегляне, заплевяване и формиране на почвена кора.

(2) Мулчирането се извършва чрез покриване на посевите с подходящ материал - слама, вършина, дървесни стърготини, торф, мъх, сламени рогозки, дъски, мулчхартия, непрозрачно полиетиленово платно и други, без да се внасят плевелни семена и болести.

(3) Задължително се мулчират посевите от бяла бреза, елши, черници, платани и летните посеви на семена във физиологична зрелост.

Чл. 45. (1) Поливането се извършва за осигуряване на подходяща влажност за поникване и развитие на посевите, пониците и фиданките.

(2) Посевите се поливат при спазване на следните изисквания:

1. извършва се предимно в низинните разсадници, а в планинските - при много суха пролет;

2. задължително е при летните посеви на бялата бреза, брястовете и други, които се поливат умерено и често, в началото по 1-2 пъти на ден;

3. извършва се ежедневно до поникването при повърхностно засяване и засушливи условия, като се навлажнява повърхностният 10-сантиметров почвен слой;

4. извършва се преди посева на стратифицирани и рътени посевни материали, при суха почва, с цел овлажняване на дълбочина 25-30 cм;

5. при пролетен посев поливките се извършват по необходимост, като овлажняването трябва да достига дълбочина 10 cм.

(3) Пониците и семенищните фиданки се поливат с цел овлажняване на коренообитаемия почвен слой при следните условия и изисквания:

1. задължително за райони със сух климат, особено при почва с лек механичен състав;

2. поливките се намаляват или преустановяват при опасност от фузариоза;

3. извършва се рано сутрин или в края на деня;

4. прекратява се най-късно в средата на август.

Чл. 46. (1) Снегозадържането се извършва в умереноконтиненталните разсадници в малоснежни и сухи райони за набавяне на почвена влага и предпазване на посевите и фиданките от измръзване.

(2) Снегозадържането се осъществява като цяло за разсадника с ветрозащитни пояси и локално чрез шахматно разполагане на дървени щитове или други средства.

Чл. 47. (1) Разрохкването на посевите за разкъсване на почвената кора се прилага на тежки почви и на немулчирани семенища, особено през пролетта за есенните посеви.

(2) Разрохква се на дълбочина по-малка от тази на засяването или само в междуредията.

Чл. 48. (1) Плевенето и разрохкването се прилагат съчетано за подобряване на почвените условия и борба с плевелите.

(2) Разрохкването и плевенето се извършват по необходимост, като се повтарят средно 5-8 пъти през първата и 2-4 пъти през втората и следващите години.

(3) Разрохкването може да се прилага и отделно от плевенето, както и при хербицидна борба с плевелите.

(4) Пътеките между лехите и кварталите се поддържат чисти от плевели чрез отесване с мотика или химична борба.

(5) Химичната борба с плевелите се води по указания от ЛЗС.

Чл. 49. (1) Засенчването на пониците и фиданките се прилага за защита от пряко слънчево греене и за предпазване от прегаряне в кореновата шийка.

(2) Засенчването се извършва чрез покриване на посевите с дървени решетки, балурови рулетки, мрежи или друг тип сенници.

(3) Задължително се засенчват фиданките на видове с дребни и нежни поници (брези, елши, ели, лиственици, черници и др.), както и на някои сенкоиздържливи видове (обикновен смърч, ели, дугласка, бук, липи и др.).

(4) Засенчването се прекратява постепенно при укрепването на пониците, а окончателното му премахване се извършва не по-късно от август.

Чл. 50. (1) Варосването на семенищата се извършва за намаляване на температурата на почвата и фиданките и предпазване от слънчево прегаряне.

(2) Варосването се извършва в сухи дни в края на деня (след 18 часа) с 2-3 последователни напръсквания.

Чл. 51. (1) Прореждането на гъстите семенища се извършва за осигуряване на оптимален растежен простор и равномерно разполагане на пониците и фиданките.

(2) Прореждане се извършва, ако гъстотата на пониците или фиданките надвишава с повече от 20 % максималния брой в 1 м, посочен за вида в приложение № 5.

(3) Необходимостта от прореждане се установява с контролни изброявания и при инвентаризациите.

(4) След прореждането се оставят до 20 % повече от посочения в приложение № 5 максимален брой фиданки в 1 м бразда.

Чл. 52. (1) Подхранването се прилага, ако не е извършено основно торене или ако фиданките не се развиват добре поради недостатъчно хранене.

(2) Развитието на фиданките се следи постоянно за прояви на характерните симптоми за недостиг на хранителни вещества, макро- и микроелементи.

Чл. 53. (1) Подрязването на корените на растящите фиданки се извършва с цел формиране на кореновата система.

(2) Подрязването на корените може да бъде хоризонтално (на централния) и вертикално (на страничните) подрязване на корените за едроразмерни фиданки и на видове, които образуват дълбок централен корен.

Чл. 54. (1) При изготвяне на производствените разчети и за определяне необходимостта от прореждане се използват производствените норми за 1- и 2-годишните семенищни фиданки, посочени в приложение № 5.

(2) Посевът се извършва така, че да се осигури с 20 % по-голям брой на растенията на 1 м бразда, от посочените в приложение № 5.

(3) Не се допуска отпад по-голям от 20 %.

Чл. 55. (1) Вегетативното размножаване се използва в горските разсадници с главна цел сортово производство на фиданки.

(2) Според биологичните особености на вида се използва един от следните методи за вегетативно размножаване:

1. автовегетативно - чрез резници, отводки, коренови издънки, делене на храстови туфи и др.;

2. хетеровегетативно - чрез присаждане.

(3) За производство на фиданки по вегетативен път в разсадника може да се устроят и стопанисват вкоренилища, хладни и отопляеми парници, отдел за присаждане, маточници.

Чл. 56. (1) Репродуктивните материали за вегетативно производство на фиданки за залесяване в горския фонд трябва да произхождат от маточници, които са регистрирани в Националния регистър на горската семепроизводствена база. Използване на други източници се допуска след съгласуване с ГСС.

(2) Маточниците се създават и стопанисват съгласно Инструкцията за горска селекция и семепроизводство.

Чл. 57. (1) При вегетативното размножаване се използват части от вегетативен орган, от които се създават нови растения.

(2) Размножаването може да се извърши чрез стъблени резници (зимни или летни), коренови резници или по метода "ин витро".

Чл. 58. (1) Вкореняването на резници се извършва във вегетативния отдел, устроен с вкоренилища, хладни или отопляеми парници и др.

(2) Подготовката на вкоренилището включва почистване и изравняване на площта, есенно наторяване и дълбока оран, пролетно подравняване и повърхностна обработка на почвата.

(3) Схемите за засаждане на резниците са с междуредия 1,5-1,8 м съобразно с техниката и гъстота в реда 15-50 cм (според биологията на вида, формата, сорта или клона и целта на производството).

Чл. 59. (1) Вкореняването на зрели стъблени резници се използва при видове със способност да залагат коренови зачатъци - тополи (без трепетлика и бяла топола), върби, платани, спиреи, хибискус, тамарикс, форзиция, нокът, филаделфус и др.

(2) Добивът на резници се извършва през периода на есенно-зимния покой, сортират се и се връзват на снопчета по 20-50 броя, на които се поставя етикет с името на вида, сорта и произхода.

(3) Снопчетата с резници се съхраняват на хладно във влажен пясък, в хладилни помещения в полиетиленови торби, като се предпазват от просушаване и патогени.

(4) Засаждат се здрави резници, прясно отрязани или извадени от хранилището непосредствено преди засаждането, като се предпазват от просушаване.

Чл. 60. (1) Вкореняването на зелени стъблени резници се прилага за трудновкореняващи се чрез зрели и коренови резници видове (бяла топола, трепетлика, брястове, бяла акация и форми на други видове).

(2) Резниците се добиват при спазване на следните изисквания:

1. използват се леторасли от млади растения (1-, 10-годишни) и по изключение от по-възрастни донори;

2. добиват се от средата на май до началото на август, според вида и степента на вдървеняване;

3. нарязват се непосредствено преди засаждането, като от добива на летораслите до засаждането на резниците не трябва да се допуска просушаването им.

(3) За добиване на зелени резници от видове, които дават коренови издънки (бяла топола, трепетлика, брястове, бяла акация, дива череша и др.), е препоръчителен т. нар. "метод на Янсон".

(4) Засаждането на резниците се извършва на дълбочина 1-3 cм при схеми от 5 x 5 cм до 10 x 10 cм.

(5) Долните краища на резниците могат да се дезинфекцират, а при трудновкореними видове резниците се обработват с ризогенни стимулатори.

(6) Зелените резници се вкореняват в отопляеми или хладни парници при следните оптимални условия:

1. температура на въздуха 18-30 градуса С и на субстрата - 22-30 градуса С;

2. относителна влажност на въздуха 80-100 %;

3. влажност на субстрата 60-70 % от пълната влагоемност - поддържани чрез мъглуване;

4. разсеяна, а не пряка светлина.

(7) Грижите включват поддържане на условията по ал. 6 чрез проветряване, засенчване и охлаждане и постепенно закаляване в края на парниковото отглеждане.

(8) Вкоренените резници се презасаждат през есента или пролетта на открито.

Чл. 61. Стъблените резници от иглолистни видове могат да се добиват през вегетационния период и по време на покоя, но се вкореняват по изискванията за зелените резници, като се държи сметка за следните особености:

1. добиват се от едногодишни клонки от първи и втори ред, предимно "на пета" от по-стара дървесина;

2. при видове с плагиотропизъм се използват само връхните части на клонките;

3. иглолистата в основата на резниците се отстраняват на 2-3 cм дължина;

4. ако фиданките се доотглеждат на място засаждането е при гъстота 200-250 броя на 1 м2, а ако ще се пикират - по 400-500 броя на 1 м2.

Чл. 62. За по-голямо и бързо вкореняване на стъблените резници се прилагат ризогенни стимулатори.

Чл. 63. (1) Вкореняването на коренови резници се прилага за видове, които образуват коренови издънки и се вкореняват трудно със стъблени резници (брястове, трепетлика, бяла топола, бяла акация, пауловния, японска софора, дива череша, копривки, албиция, конски кестен, миризлива върба, айлант, ликвидамбър, гледичия, каталпа, маклура, глог, аралия, брадавчест чашкодрян, малина и др.).

(2) Кореновите резници се добиват от 1-, 2-годишни фиданки или от млади странични корени на майчини растения и са с дебелина от 5 до 15 мм и дължина 3-10 см.

(3) Резниците се добиват през периода на зимния покой или през пролетта. До засаждането могат да се съхраняват във влажен пясък или хладни помещения в полиетиленови торби.

(4) Резниците се засаждат в незамръзнала почва, на открито или в хладни парници.

Чл. 64. (1) Размножаването чрез коренови издънки се прилага при лески, дрян, бяла топола, трепетлика, бяла акация, вишна, махалебка, люляк, спиреи, малини и др.

(2) За подсилено получаване на коренови издънки се извършва нараняване на корените на майчините растения при обработката на почвата около тях.

(3) Кореновите издънки се отделят заедно с част от кореновата система на майчиното растение, надземната част се изрязва на пънче и се пикират за доотглеждане.

Чл. 65. (1) Размножаването чрез отводки се прилага при липи, дива череша, черници, елши, лески, люляк, форзиция, рози, жасмин, актинидия, птиче грозде, френско грозде, дюля и др.

(2) Майчините растения в специализирания маточник се засаждат в шахматни схеми с разстояния между индивидите от 1,5 до 2,5 м.

(3) В началото на пролетта на втората година майчините растения се подрязват на пънче.

(4) След 1-2 години летораслите от издънките се вкореняват чрез обикновено, змиевидно, китайско, вертикално или хоризонтално повеждане.

Чл. 66. (1) Размножаването чрез разделяне на храсти се прилага при видове, които дават много леторасли от спящи и придатъчни пъпки (спиреи, кисел трън, жасмин, френско грозде и др.).

(2) Храстите се разкопават и разделят на части през есента или рано през пролетта.

Чл. 67. (1) Вегетативното производство чрез метода "ин витро" се прилага за получаване за кратко време на голям брой наследствено еднородни копия, чисти от болести.

(2) От технологичния цикъл на културите "ин витро" в горски разсадник се провежда последният етап - закаляване и доотглеждане на получените копия.

Чл. 68. (1) Облагородени фиданки се произвеждат чрез присаждане на калеми (присадници) от подбрани ценни форми и сортове върху семенищни подложки, отгледани в школите на разсадника.

(2) Присадниците се добиват от маточници или отбрани индивиди.

Чл. 69. (1) Присаждането се извършва по два основни начина:

1. на пъпка (окулиране) в две форми - на будна и спяща пъпка;

2. на калем (копулация) - "сърцевина върху камбий", "камбий върху камбий", "проста копулация", "езичеста копулация", "в разцеп" ("на кози крак"), "в страничен разрез под кора", "в торбичка" и др.

(2) Присаждането на пъпка се извършва в Т-образен разцеп (при семкови, костилкови и други видове), "на прозорче" (при орехи, обикновен кестен и други видове) или друг метод.

(3) На спяща пъпка се присаждат повечето декоративни форми при широколистните видове и горскоплодните.

Чл. 70. (1) Подложките се произвеждат при спазване на следните изисквания:

1. използват се здрави и добре развити семенищни фиданки, с добре разклонена коренова система;

2. почвено-климатичните условия трябва да са подходящи за вида, формата или сорта;

3. подложката трябва да бъде от същия ботанически вид или от друг, като се отчита степента на съвместимост с присадника.

(2) Подложките се пикират в едно- или двуредова схема и гъстота, съобразени с биологията на вида и механизацията (междуредия 0,7-1 м, разстояние между двата реда около 50 см и между фиданките в редовете - 30-50 cм).

(3) При пролетно засаждане кореновата шийка се поставя на нивото на почвата, а при есенно - на 1-2 cм по-ниско.

(4) Стъблата в основата на подложките се почистват от странични клонки на височина 12-15 cм и се загърлят до същото равнище.

(5) Начините на садене и необходимите отгледни грижи се прилагат съгласно разпоредбите на глава шеста.

Чл. 71. (1) За пролетно присаждане клонките за калеми се нарязват зимно време и се пазят от просушаване на хладно във влажна среда.

(2)Калемите и пъпките във вид на щитче се изрязват непосредствено преди присаждането.

(3) Пролетното присаждане на открито се извършва през април-май при започване на активното сокодвижение в подложката (фазата на началния растеж).

Чл. 72. Лятното присаждане на спяща пъпка се извършва при спазване на следните изисквания:

1. клонките за калеми се нарязват от средата на август до началото на септември;

2. три-четири дни преди присаждането се извършва поливане на подложките за усилване на сокодвижението;

3. стъблата се освобождават до кореновата шийка от почвата за загърляне и се почистват с влажна кърпа;

4. непосредствено преди присаждането от маточника се нарязват по сортове зрели едногодишни леторасли, с дебелина над 4-4,5 мм;

5. листата от нарязаните леторасли веднага се отстраняват, но се запазват част от дръжките им;

6. за окулиране се вземат само развити вегетативни пъпки от средната част на клонките;

7. присажда се в по-хладните утринни и вечерни часове на деня, като се допуска клонките да бъдат добити през предходната вечер или сутрин, но се съхраняват на хладно и влажно място;

8. в горещи слънчеви дни мястото на присаждане се засенчва;

9. след 10-25 дни се проверява успехът на присаждането;

10. при проверката превръзките се разхлабват, а при неуспех присаждането се повтаря от противоположната страна на стъблото;

11. в края на есента около мястото на присаждане се насипва пясък за дренаж и присадените фиданки се загърлят на височина 5-6 cм над мястото на присаждане.

Чл. 73. Грижите за присадените фиданки са следните:

1. рано през пролетта леторасълът на подложката се изрязва с остър нож под наклон 45 градуса на височина 15-20 cм или 1-2 мм над мястото на присаждане;

2. в началото на вегетацията загърлената почва се отстранява, превръзката се сваля и се премахват пъпките по подложката; пъпките се отстранява и по време на вегетацията (3-4 пъти), в набъбнало състояние на пъпките;

3. след израстване на леторасъла от присадената пъпка до 8-10 cм той се привързва в основата към оставения 15-20 cм "шип" от прерязания връх на подложката или към отделно поставено колче;

4. при височина на леторасъла 15-20 cм се прави второ привързване;

5. оставеният "шип" от подложката се отстранява през юли до началото на август, след здравото срастване на присадника и вдървеняване в долната му част;

6. през втората година се правят резитби за оформяне на короните на фиданките.

Чл. 74. (1) Вегетативните фиданки от зрели стъблени и коренови резници се отглеждат във вегетативния отдел (вкоренилището).

(2) Грижите за фиданките се изразяват в поливане, отстраняване на излишните леторасли, плевене, разрохкване, подхранване, кастрене, мерки срещу болести, вредители и абиотични повреди.

(3) Поливането се извършва веднага след засаждането, както и по необходимост по време на прорастване на летораслите.

(4) След достигане на водещите леторасли до височина 10-15 cм за бързорастящите или 4-5 cм за по-бавнорастящи видове се оставя само най-добрият от тях, а излишните се премахват с остър режещ инструмент.

(5) Страничните леторасли се отстраняват чрез филизене.

(6) При плевене, разрохкване и подхранване се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел IV.

(7) За засаждане се използват едногодишни, по-рядко двегодишни или фиданки с корен, една година по-възрастен от стъблото.

Чл. 75. (1) Вегетативните фиданки от зелени резници, вкл. от иглолистни видове, се доотглеждат на мястото на вкореняване или на открито - в школи или в контейнери.

(2) Гъстотата на пикиране и размерите на контейнерите са в съответствие с биологията на вида, размерите на вкоренените растения и целта на производството.

(3) При определяне начина на пикиране и грижите за фиданките се прилагат съответните разпоредби на глава шеста.

(4) За засаждане се използват дву- и едногодишни фиданки.

Чл. 76. Вегетативните фиданки за декоративни цели се доотглеждат в школи.

Чл. 77. Вегетативните фиданки от горскоплодни видове се отглеждат в горскоплодния отдел.