Държавен вестник, брой 92 от 10.XI

Преамбюл

Преамбюл

Вземайки под внимание, че Република България (наричана "България") е страна по споразумението между България и Международната агенция по атомна енергия (наричана "агенция") за прилагане на гаранциите Споразумение между Народна република България и Международната агенция по атомна енергия за прилагане на гаранциите във връзка с Договора за неразпространение на ядреното оръжие (наричано "споразумение по гаранциите"), влязло в сила на 29 февруари 1972 г.;

отчитайки желанието на международната общественост за по-нататъшно укрепване на режима за ядреното неразпространение чрез подобряване на ефективността и ефикасността на системата по гаранциите на агенцията;

напомняйки, че при прилагане на гаранциите агенцията трябва да отчете необходимостта от: избягване затрудняването на икономическото и технологическото развитие на България или международното сътрудничество в областта на ядрената дейност за мирни цели; спазване нормите по здравеопазване, безопасност, физическа защита и други мерки за сигурност, които са в сила, и правата на отделните личности; и вземане на всички предпазни мерки за защита на търговските, технологичните и индустриалните тайни, а също така и на друга поверителна информация, която й става известна;

като се има предвид, че честотата на провеждане и интензивността на дейностите, описани в този протокол, трябва да бъдат поддържани на минимално ниво, съответстващо на целите за подобряване на ефективността и ефикасността на гаранциите на агенцията;

с настоящото България и агенцията се споразумяха за следното:

Връзка между този протокол и споразумението по гаранциите

Член 1

Клаузите на споразумението по гаранциите трябва да се прилагат към този протокол в степен, съответстваща и съвместима с клаузите на този протокол. В случай на противоречие между клаузите на споразумението по гаранциите и тези на протокола ще се прилагат клаузите на този протокол.

Предоставяне на информация

Член 2

а. България трябва да предостави на агенцията декларация, съдържаща:

(i) Общо описание и информация, определяща разположението на научноизследователски и опитно-конструкторски дейности, свързани с ядрения горивен цикъл, но без ядрен материал, които се провеждат където и да е, а също се финансират, получават конкретно разрешение или се контролират, както и извършват от името на България.

(ii) Информация, определена от агенцията, въз основа на очаквано подобряване на ефективността или ефикасността и съгласувана с България за експлоатационни дейности, имащи отношение по гаранциите в съоръжения и местоположения извън съоръженията, където обикновено се използва ядрен материал.

(iii) Общо описание на всяка сграда на всяка площадка, включително нейното използване, и ако това не е ясно от описанието, нейното съдържание. Описанието трябва да включва и карта на тази площадка.

(iv) Описание на мащабите на дейностите за всяко местоположение, имащи отношение към дейностите, определени в приложение I от този протокол.

(v) Информация, описваща разположението, експлоатационното състояние и очакваната годишна производителност на урановите мини и обогатителните фабрики, заводите за производство на ториев концентрат и текущата годишна производителност на такива мини и обогатителни фабрики за България като цяло. България трябва да предостави по искане на агенцията данни за текущата годишна производителност на всяка отделна мина или обогатителна фабрика. Предоставянето на тази информация не изисква подробна отчетност на ядрения материал.

(vi) Информация по отношение на изходния материал, който не е достигнал състава и чистотата, които да го правят годен за производство на ядрено гориво или за обогатяването му по изотопи, както следва:

(а) Количествата, химическия състав, използването или предполагаемото използване на такъв материал за ядрени или неядрени цели за всяко местоположение в България, в които този материал съществува в количества, превишаващи десет тона уран и/или двадесет тона торий, а за други местоположения с количества повече от един тон - сумарно за България като цяло, ако това общо количество превишава десет тона уран или двадесет тона торий. Предоставянето на тази информация не изисква подробна отчетност на ядрения материал.

(б) Количествата, химическия състав и местоназначението на всеки износ от България на такъв материал за конкретни неядрени цели в количества, превишаващи:

(1) десет тона уран или осъществен износ на уран от България за една и съща страна, всеки от тях по-малък от десет тона, но превишаващ общо десет тона за годината;

(2) двадесет тона торий или осъществен износ на торий от България за една и съща страна, всеки от тях по-малък от двадесет тона, но превишаващ общо двадесет тона за годината.

(в) Количествата, химическия състав, текущото местоположение и използването или предполагаемото използване на всеки внос в България на такъв материал за конкретни неядрени цели в количества, превишаващи:

(1) десет тона уран или осъществен внос на уран в България, всеки от тях по-малък от десет тона, но превишаващ общо десет тона за годината;

(2) двадесет тона торий или осъществен внос на торий в България, всеки от тях по-малък от двадесет тона, но превишаващ общо двадесет тона за годината;

като при това се разбира, че няма изискване да се представи информация за такъв материал, предназначен за неядрено използване, след като той е в своята неядрена форма за крайна употреба.

(vii) (а)Информация относно количествата, употребата и местоположението на ядрен материал, изключен от гаранциите съгласно чл. 36 от споразумението по гаранциите.

(б) Информация относно количествата (която би могла да бъде под формата на оценки) и употребата им във всяко местоположение на ядрен материал, изключен от гаранциите съгласно чл. 35, буква "б" на споразумението по гаранциите, но все още ненамиращ се в неядрена форма за крайна употреба в количества, превишаващи тези, определени в чл. 36 на споразумението по гаранциите. Предоставянето на тази информация не изисква подробна отчетност на ядрения материал.

(viii) Информация относно разположението или по-нататъшното преработване на средноактивни или високоактивни отпадъци, съдържащи плутоний, високообогатен уран или уран-233, за които гаранциите са били прекратени в съответствие с чл. 11 на споразумението по гаранциите. За целите на този член "по-нататъшно преработване" не включва препакетирането на отпадъците или по-нататъшното им обработване, невключващо отделянето на елементи за съхранение или погребване.

(ix) Следната информация по отношение на специфицираното оборудване и неядрени материали, описани в приложение II:

(а) За всеки износ от България на такова оборудване и материал: идентификацията, количеството, мястото, в което се предвижда използването в получаващата държава, и датата или в съответни случаи очакваната дата на износа.

(б) При специално поискване от агенцията потвърждение от България като внасяща държава на информацията, предадена на агенцията, в съответствие с параграф (а) по-горе.

(x) Общи планове за последващ десетгодишен период, свързан с развитието на ядрения горивен цикъл (включително планирани научноизследователски и опитно-конструкторски дейности, свързани с ядрения горивен цикъл), когато са утвърдени от съответните компетентни органи в България.

б. България трябва да предприеме всички разумни усилия, за да предостави на агенцията следната информация:

(i) Общо описание и информация, определяща разположението на научноизследователски и опитно-конструкторски дейности, свързани с ядрения горивен цикъл, но без ядрен материал, които конкретно са свързани с обогатяване, преработване на ядрено гориво или преработване на средноактивни или високоактивни отпадъци, съдържащи плутоний, високообогатен уран или уран-233, провеждани където и да е в България, но които не се финансират, не са получили конкретно разрешение или не се контролират или провеждат от името на България. Според този параграф "преработване" на средноактивни или високоактивни отпадъци не включва препакетиране на отпадъците или тяхното обработване, но без отделянето на елементи за съхранение или погребване.

(ii) Общо описание на дейностите и сведения за физическото лице или юридическото лице, извършващи такива дейности на местоположения, определени от агенцията извън площадката, които агенцията смята, че биха могли да бъдат функционално свързани с дейности на тази площадка. Предоставянето на такава информация е предмет на конкретно искане от страна на агенцията. Тя трябва да бъде предоставена за консултация с агенцията и своевременно.

в. При поискване от агенцията България трябва да предостави разширена информация или разяснения на всяка информация, предоставена по този член в степен, съответстваща на целите на гаранциите.

Член 3

а. България трябва да предостави на агенцията информацията съгласно чл. 2.а.(i), (iii), (iv), (v), (vi)(a), (vii) и (х) и чл. 2.б.(i) не по-късно от 180 дни след влизането в сила на този протокол.

б. България трябва да предоставя на агенцията до 15 май всяка година актуализираната информация, упомената в параграф а. по-горе, за периода, обхващащ предишната календарна година. Ако няма промени в предишната изпратена информация, България ще уведоми за това.

в. България трябва да предоставя на агенцията до 15 май всяка година информацията съгласно чл. 2.а.(vi)(б) и (в) за периода, обхващащ предишната календарна година.

г. България трябва да предоставя на агенцията за всяко тримесечие информацията, определена в чл. 2.а.(ix)(а). Тази информация ще бъде предоставяна не по-късно от шестдесет дни след края на всяко тримесечие.

д. България трябва да предоставя на агенцията информацията, определена в чл. 2.а.(viii), 180 дни преди извършването на по-нататъшната преработка и до 15 май всяка година информация за промени в местоположението за периода на предишната календарна година.

е. България и агенцията трябва да се договорят за времето и честотата на предоставяне на информацията, определена в чл. 2.а.(ii).

ж. България трябва да предостави на агенцията информацията по чл. 2.а.(ix)(б) не по-късно от шестдесет дни след поискването й от агенцията.

Допълнителен достъп

Член 4

Следващото трябва да се прилага във връзка с осъществяването на допълнителния достъп съгласно чл. 5 на този протокол.

а. Агенцията няма да търси механистична или систематична проверка на информацията, упомената в чл. 2; обаче агенцията трябва да има достъп до:

(i) Всяко местоположение, упоменато в чл. 5.а.(i) или (ii), на избирателна основа, за да се убеди в липсата на недеклариран ядрен материал и дейности.

(ii) Всяко местоположение, упоменато в чл. 5.б. или в., с цел да разреши въпрос, отнасящ се до коректността и пълнотата на информацията, предоставена съгласно чл. 2, или за отстраняване на противоречия, отнасящи се до тази информация.

(iii) Всяко местоположение, упоменато в чл. 5.а.(iii), в степен, необходима на агенцията, за да потвърди за целите на гаранциите декларацията на България за статута на изведено от експлоатация съоръжение или местоположение извън съоръженията, където е бил използван постоянно ядрен материал.

(б) (i) Освен както е указано в параграф (ii) по-долу, агенцията трябва да изпрати на България уведомяване за достъп най-малко 24 часа предварително.

(ii) За достъпа до което и да е място на площадката, който се иска във връзка с посещенията за проверка на информация по конструкцията или с инспекции за специални цели, или с рутинни инспекции на тази площадка, срокът за предварителното уведомяване трябва да бъде, ако агенцията направи искане за това, минимум два часа, но при изключителни обстоятелства може да бъде по-малък от два часа.

в. Предварителното уведомяване трябва да бъде писмено и в него конкретно трябва да бъдат посочени причините за достъп и дейностите, които ще се извършват по време на такъв достъп.

г. В случай на въпрос или несъответствие агенцията трябва да предостави на България възможност да даде разяснение и да помогне за решаване на въпроса или отстраняване на това несъответствие. Такава възможност трябва да бъде предоставена преди изпращане на искане за достъп, освен ако агенцията не счете, че забавянето на достъпа би навредило на целта, за която е искан достъп. Във всеки случай агенцията няма да прави никакви заключения по отношение на въпроса или несъответствието, докато на България не бъде предоставена такава възможност.

д. Освен ако с България не е договорено друго, достъпът ще се осъществява само през време на редовните работни часове.

е. България трябва да има правото да придружава инспекторите на агенцията по време на техните проверки чрез представители на България, при условие че това не забавя инспекторите при изпълнение на техните функции или не ги възпрепятства по друг начин. Допълнителен достъп

Член 5

България трябва да предоставя достъп на агенцията до:

(а) (i) Всяко място на площадката.

(ii) Всяко местоположение, определено от България, съгласно чл. 2.а.(v)-(viii).

(iii) Всяко изведено от експлоатация съоръжение или изведено от експлоатация местоположение извън съоръженията, където е бил използван постоянно ядрен материал.

б. Всяко местоположение, определено от България съгласно чл. 2.а.(ix)(б) или чл. 2.б., различно от тези, упоменати в параграф а.(i) по-горе, при условие, че ако България няма възможност да предостави такъв достъп, България трябва да положи всички разумни усилия, за да удовлетвори изискванията на агенцията без забавяне по друг начин.

в. Всяко местоположение, определено от агенцията, различно от местоположенията, упоменати в параграфи а. и б. по-горе, за вземане на проби от околната среда в конкретно местоположение при условие, че ако България няма възможност да предостави този достъп, България трябва да положи всички разумни усилия, за да удовлетвори изискванията на агенцията без забавяне в прилежащи местоположения или по друг начин.

Член 6

При приложението на чл. 5 агенцията може да провежда следните дейности:

а. За достъп в съответствие с чл. 5.а.(i) или (iii): визуално наблюдение; вземане на проби от околната среда; използване на прибори за откриване и измерване на радиация; поставяне на пломби и други идентифициращи или показващи намеса устройства, определени в Допълнителните спогодби; и прилагането на други целеви мерки, техническата приложимост на които е била потвърдена и използването на които е било съгласувано от съвета на управляващите (по-нататък "съвета") и след консултации между агенцията и България.

б. За достъп в съответствие с чл. 5.а.(ii): визуално наблюдение; преброяване на единиците ядрен материал; неразрушаващи измервания и вземане на проби; използване на прибори за откриване и измерване на радиация; проверка на записи, отнасящи се до отчетната документация на количествата, произхода и разположението на материала; вземане на проби от околната среда; и прилагането на други целеви мерки, техническата приложимост на които е била потвърдена и използването на които е било съгласувано от съвета и след консултации между агенцията и България.

в. За достъп в съответствие с чл. 5.б.: визуално наблюдение; вземане на проби от околната среда; използване на прибори за откриване и измерване на радиация; проверка на записи, отнасящи се до отчетната документация за производство и превозване, свързани с гаранциите; и прилагането на други целеви мерки, техническата приложимост на които е била потвърдена и използването на които е било съгласувано от съвета и след консултации между агенцията и България.

г. За достъп в съответствие с чл. 5.в.: вземане на проби от околната среда и в случай, че резултатите не решават въпроса или несъответствието, в местоположение, определено от агенцията, съгласно чл. 5.в., използване в това местоположение на визуално наблюдение, прибори за откриване и измерване на радиация и както е съгласувано между България и агенцията, на други обективни мерки.

Член 7

а. При искане от България агенцията и България трябва да се споразумеят за регулиран достъп в рамките на този протокол, за да се предотврати разгласяване на информация, чувствителна от гледна точка на ядреното разпространение, изпълнение изискванията по безопасност или физическа защита или за да защити информация, чувствителна от гледна точка на собственост или търговски интерес. Такива спогодби няма да попречат на агенцията да провежда дейности, необходими за осигуряване на убедителна гаранция за отсъствието на недеклариран ядрен материал, и дейности на въпросното местоположение, включително решаването на всеки въпрос, отнасящ се за правилността и пълнотата на информацията, упомената в чл. 2, или отстраняване на несъответствия, свързани с тази информация.

б. България може при предоставянето на информацията, упомената в чл. 2, да информира агенцията за местата на площадката или местоположението, за които може да бъде приложен регулиран достъп.

в. До влизането в сила на които и да са необходими Допълнителни спогодби, България може да прилага регулиран достъп съгласно разпоредбите на параграф а. по-горе.

Член 8

Нищо в този протокол не трябва да попречи на България да предостави на агенцията достъп до местоположения в допълнение към тези, упоменати в чл. 5 и чл. 9, или да поиска от агенцията да проведе верификационни дейности в конкретно местоположение. Агенцията незабавно трябва да предприеме всички разумни усилия за извършване на дейностите в съответствие с такова искане.

Член 9

България трябва да предостави на агенцията достъп до местоположения, определени от агенцията, за вземане на проби от околната среда в обширна територия при условие, че ако България няма възможност да предостави този достъп, България трябва да положи всички разумни усилия, за да удовлетвори изискванията на агенцията в други местоположения. Агенцията не трябва да търси такъв достъп, докато прилагането на вземане на проби от околната среда в обширна територия и процедурните уредби за това не бъдат одобрени от съвета след консултации между агенцията и България.

Член 10

Агенцията трябва да информира България за:

а. Дейностите, провеждани в рамките на този протокол, включително такива по всякакви въпроси или несъответствия, върху които агенцията е привлякла вниманието на България не по-късно от шестдесет дни, след като тези дейности са били проведени от агенцията.

б. Резултатите от дейностите относно всякакви въпроси или несъответствия, върху които агенцията е привлякла вниманието на България, колкото може по-бързо, но във всеки случай не по-късно от тридесет дни след констатирането на тези резултати от агенцията.

в. Заключенията, които тя е направила в резултат на дейностите по този протокол. Заключенията трябва да бъдат предоставяни ежегодно.

Назначаване на инспектори от агенцията

Член 11

(а) (i) Генералният директор трябва да уведоми България за одобряването от съвета на който и да е служител на агенцията като инспектор по гаранциите. Ако България не уведоми генералния директор за отхвърляне на такъв служител като инспектор за България не по-късно от три месеца след получаване на уведомяването за одобряване от съвета, инспекторът, за който е уведомена България, ще се счита за назначен за България.

(ii) Генералният директор, действащ в отговор на искане от България или по своя собствена инициатива, трябва да уведоми незабавно България за отменяне на назначението на който и да е служител като инспектор за България.

б. Уведомяването, упоменато в параграф а., трябва да се смята за получено от България след седем дни от датата на изпращането на това уведомяване с препоръчано писмо от агенцията на България.

Визи

Член 12

България не по-късно от един месец след получаването на писмено искане трябва да предостави на определения инспектор, посочен в искането, подходящи многократни входно-изходни и/или транзитни визи, където са необходими, за да се предостави възможност на инспектора да влиза и пребивава на територията на България с цел осъществяването на неговите/нейните функции. Всички необходими визи трябва да бъдат валидни най-малко една година и трябва да бъдат подновявани, както се изисква, за да обхванат периода на назначението на инспектора за България.

Допълнителни уредби

Член 13

а. Когато България или агенцията заявят, че е необходимо да документират в допълнителни уредби как трябва да се прилагат мерките, заложени в този протокол, България и агенцията трябва да се споразумеят за такива допълнителни уредби не по-късно от деветдесет дни от влизането в сила на този протокол или когато заявяването на необходимостта от такива допълнителни уредби е направено след влизането в сила на този протокол не по-късно от деветдесет дни от датата на такова заявяване.

б. До влизането в сила на всякакви необходими допълнителни уредби агенцията трябва да има право да прилага мерките, залегнали в този протокол.

Системи за комуникация

Член 14

а. България трябва да позволи и защити свободното свързване на агенцията за официални цели между инспекторите на агенцията в България и главното управление на агенцията и/или регионалните офиси, включително автономно или неавтономно предаване на информация, генерирана от устройствата на агенцията за съхраняване и/или за наблюдение или измерване. Агенцията след консултации с България трябва да има право да използва международно установени системи за директни връзки, включително спътникови системи и други видове телекомуникационни свръзки, които не се използват в България.

По искане на България или на агенцията подробностите по прилагането на този параграф по отношение на автономното или неавтономното предаване на информация, генерирана от устройствата на агенцията за съхраняване и/или за наблюдение или измерване, трябва да бъдат определени в допълнителните уредби.

б. Свръзките и предаването на информация, както се разпорежда в параграф а. по-горе, по подходящ начин трябва да отчитат необходимостта за защита на информация, чувствителна от гледна точка на собственост или търговски интерес, или проектна информация, която България счита като особено чувствителна.

Защита на поверителната информация

Член 15

а. Агенцията трябва да поддържа строг режим за осигуряване на ефективна защита срещу разкриването на търговски, технологични и индустриални тайни и друга поверителна информация, станала й известна, включително такава информация, станала известна на агенцията при прилагането на този протокол.

б. Режимът, упоменат в параграф а. по-горе, трябва да включва, между другото, разпоредби, отнасящи се до:

(i) общи принципи и свързани с тях мерки за работа с поверителна информация;

(ii) условия за назначаване на персонала по отношение защитата на поверителна информация;

(iii) процедури в случаи на нарушаване или съмнения за нарушаване на поверителността.

в. Режимът, упоменат в параграф а. по-горе, трябва да бъде утвърждаван и периодично преразглеждан от съвета.

Приложения

Член 16

а. Приложенията към този протокол са неразделна част от него. С изключение на целите за внасяне на промени в приложенията, терминът "протокол", както се употребява в този документ, означава протокол и приложения, взети заедно.

б. Списъкът на дейностите, определени в приложение I, и списъкът на оборудване и материали, определени в приложение II, могат да бъдат променяни от съвета по препоръка на създадена от съвета отворена група от експерти. Всяко такова допълнение трябва да влезе в сила четири месеца след приемането му от съвета.

Влизане в сила

Член 17

Този протокол влиза в сила в деня, в който агенцията получи от България писмено уведомяване, че са изпълнени законодателните и/или конституционни изисквания на България за влизане в сила или когато бъде подписан от официално упълномощени представители на България и агенцията.

България може по всяко време до влизането в сила на този протокол да заяви, че ще прилага временно този протокол.

Генералният директор своевременно трябва да информира всички държави-членки на агенцията, за всяка декларация за временното прилагане на този протокол или за влизането му в сила.

Дефиниции

Член 18

За целите на този протокол:

а. "Научноизследователски и опитно-конструкторски дейности, свързани с ядрения горивен цикъл" означава такива дейности, които конкретно се отнасят към който и да е аспект от разработването на който и да е процес или система от следващите:

• конверсия на ядрен материал;

• обогатяване на ядрен материал;

• производство на ядрено гориво;

• реактори;

• критични сборки;

• преработка на ядрено гориво;

• преработка (без препакетиране или обработка, без разделяне на елементите за съхраняване или погребване) на средно- или високоактивни отпадъци, съдържащи плутоний, високообогатен уран или уран-233, но не включва дейности, отнасящи се към теоретични и фундаментални научни изследвания или към научноизследователски и опитно-конструкторски дейности по промишлено приложение на радиоизотопи, медицинско, хидроложко и селскостопанско приложение, изучаване въздействията върху здравето и околната среда и усъвършенстване на техническото обслужване.

б. "Площадка" означава тази територия, границите на която са определени от България в съответната проектна информация за съоръжение, включително спряно от експлоатация съоръжение, а също и съответната информация за местоположения извън съоръженията, където обикновено се използва ядрен материал, включително спрени от експлоатация местоположения извън съоръженията, където обикновено е бил използван ядрен материал (това се свежда до местоположения с горещи камери или са били извършвани дейности, отнасящи се до конверсия, обогатяване, производство или преработване на гориво). "Площадка" включва също всички инсталации, разположени заедно със съоръжението, или местоположение за предоставяне или използване на основни услуги, включително: горещи камери за преработка на облъчени материали, несъдържащи ядрен материал; инсталации за обработка, съхраняване и погребване на отпадъци; и сгради, свързани с информацията, определена от България според разпоредбите на чл. 2.а.(iv) по-горе.

в. "Изведено от експлоатация съоръжение или изведено от експлоатация местоположение извън съоръженията" означава инсталация или местоположение, на което оставащите конструкции и оборудване, важни за неговото използване, са демонтирани или направени негодни за експлоатация, така че то не се използва за съхранение и не може да се използва в бъдеще за манипулиране, преработване или използване на ядрен материал.

г. "Спряно от експлоатация съоръжение или спряно от експлоатация местоположение извън съоръженията" означава инсталация или местоположение, експлоатацията на което е била прекратена и от което е бил отстранен ядреният материал, но което не е било изведено от експлоатация.

д. "Високообогатен уран" означава уран, съдържащ 20 % или повече от изотопа уран-235.

е. "Вземане на проби от околната среда в конкретно местоположение" означава вземане на проби от околната среда (например въздух, вода, растителност, почва, петна) в определено от агенцията местоположение и в непосредствена близост до него с цел да се подпомогне агенцията в правенето на изводи за отсъствие на недеклариран ядрен материал или ядрени дейности в конкретното местоположение.

ж. "Вземане на проби от околната среда в обширна територия" означава вземане на проби от околната среда (например въздух, вода, растителност, почва, петна) в няколко определени от агенцията местоположения с цел да се подпомогне агенцията в правенето на изводи за отсъствие на недеклариран ядрен материал или ядрени дейности в обширна територия.

з. "Ядрен материал" означава който и да е източник или специален делящ се материал, както е дефинирано в чл. ХХ на устава. Терминът "изходен материал" не трябва да се тълкува за прилагане към руда или рудни остатъци. Което и да е определение, дадено от съвета в съответствие с разпоредбите на чл. ХХ на устава на агенцията, след влизане в сила на този протокол, което разширява списъка на материалите, считани за изходен материал или специален делящ се материал, трябва да действа в съответствие с разпоредбите на този протокол само след като бъде прието от България.

и. "Съоръжение" означава:

(i) реактор, критична сборка, завод за конверсия, завод за производство, завод за преработка, завод за разделяне на изотопи или отделно хранилище; или

(ii) всяко местоположение, където обикновено се използва ядрен материал в количества, превишаващи един ефективен килограм.

к. "Местоположения извън съоръженията" означава всяка инсталация или всяко местоположение, което не е съоръжение, където обикновено се използва ядрен материал в количества, равни на един ефективен килограм или по-малки.

Подписан във Виена на 24 септември 1998 г. в два екземпляра на руски език.

Пояснителна бележка

Този елемент включва в допълнение към частта, поглъщаща неутрони, нейните опорни и окачващи конструкции, ако се доставят отделно.

1.5. Реакторни тръби

Тръби, които са специално конструирани или изготвени за разполагане в тях на горивни елементи и първичния топлоносител в реактора, както е дефинирано в т. 1.1. по-горе, при работно налягане, превишаващо 5,1 МРа (740 psi).

1.6. Циркониеви тръби

Метален цирконий и сплави във формата на тръби или тръбни снопове и в количества, превишаващи 500 kg във всеки период от 12 месеца, които са специално конструирани или изготвени за използване в реактор, както е дефинирано в т. 1.1. по-горе, и в които съотношението на масата на хафния към циркония е по-малка от 1:500.

1.7. Помпи на първичния топлоносител

Помпи, специално конструирани или подготвени за осъществяване на циркулация на първичния топлоносител за ядрени реактори, както са дефинирани в т. 1.1. по-горе.

Пояснителна бележка

Специално конструираните или подготвените помпи могат да включват сложни уплътнени или многостъпално уплътнени системи за предотвратяване на протечки на първичния топлоносител, херметични помпи и инерционни помпи. Тази дефиниция обхваща помпи със сертификат, съответстващ на NC-1 или еквивалентни стандарти.

2. Неядрени материали за реактори

2.1. Деутерий и тежка вода

Деутерий, тежка вода (окис на деутерия) и което и да е друго съединение на деутерий, в което отношението на броя на атомите на деутерия към броя на атомите на водорода превишава 1:5000 за използване в ядрен реактор, както е дефинирано в т. 1.1. по-горе, в количества, превишаващи 200 kg деутериеви атоми за която и да е страна получател в продължение на който и да е 12-месечен период.

2.2. Ядрено чист графит

Графит с чистота, по-висока от 5 милионни части борен еквивалент, и с плътност, по-голяма от 1,50 g/cm3, за използване в ядрен реактор, както е дефинирано в т. 1.1. по-горе, в количества, превишаващи 3 x 104 kg (30 t) за която и да е страна получател в продължение на който и да е 12-месечен период.

Бележка

За целта на докладването правителството ще определи дали износът на графит с определените по-горе технически характеристики е за реакторна употреба.

3. Заводи за преработка на облъчени горивни елементи и оборудване, специално конструирано или подготвено за целта

Уводна бележка

При преработката на облъчено ядрено гориво плутоният и уранът се отделят от високоактивните продукти на делене и другите трансуранови елементи. За такова разделяне могат да се използват различни технологични процеси. Обаче след време процесът "Пурекс" стана най-общоизползваният и приет процес. Процесът "Пурекс" включва разтварянето на облъчено ядрено гориво в азотна киселина с последващо отделяне на урана, плутония и продуктите на делене чрез екстракция с помощта на разтворител - смес от трибутилфосфат в органичен разредител.

Съоръженията за осъществяване на процеса "Пурекс" са аналогични и включват: нарязване на облъчените горивни елементи, разтваряне на горивото, екстракция с разтворител и съхранение на технологичната течност. Може да има също оборудване на термична денитрация на урановия нитрат, конверсия на плутониевия нитрат в окис или метал и преработка на течните отпадъци, съдържащи продукти на делене до получаване на форма, годна за продължително съхраняване или погребване. Обаче конкретните типове и конфигурация на оборудването, изпълняващо тези функции, могат да се различават в различните съоръжения за процеса "Пурекс" по няколко причини, включително по типа и количеството облъчено ядрено гориво, подлежащо на преработка, и предполагаемия процес на утаяване на възстановените материали и по философията за безопасност и поддръжка, залегнали в проекта на съоръжението.

Терминът "завод за преработка на облъчени горивни елементи" включва оборудването и компонентите, които обикновено се намират в пряк контакт и непосредствено управляват облъченото гориво и технологичните потоци на основен ядрен материал и продукти на делене.

Тези процеси, включително цялостните системи за конверсия на плутония и производството на метален плутоний, могат да бъдат идентифицирани по мерките, предприети за избягване на критичност (например чрез геометрия), радиационно облъчване (например чрез защита) и опасността от токсичност (например чрез локализиране).

Оборудване, което попада по смисъл във фразата "и оборудване, специално конструирано или подготвено" за преработка на облъчени горивни елементи.

3.1. Машини за рязане на облъчени горивни елементи

Уводна бележка

Такова оборудване се използва за нарушаване обвивката на горивото, за да подложи облъчения ядрен материал на разтваряне. Най-общоприето се използват специално конструирани ножици за рязане на метал, въпреки че може да се използва и по-съвършено оборудване, например лазери.

Дистанционноуправляемо оборудване, специално конструирано или подготвено за използване в завод за преработка, както е определен по-горе, за рязане, сечене или нарязване на облъчено ядрено гориво във вид на касети, снопове или елементи.

3.2. Съдове за разтваряне

Уводна бележка

Съдовете за разтваряне обикновено приемат нарязаното отработило гориво. В тези безопасни от гледна точка на критичност съдове облъченият ядрен материал се разтваря в азотна киселина и остатъците от обвивките се отстраняват от технологичния поток.

Безопасни от гледна точка на критичност резервоари (например с малък диаметър, пръстеновидни или правоъгълни резервоари), специално конструирани или подготвени за използване в завода за преработка, както е определен по-горе, предназначени за разтваряне на облъчено ядрено гориво и могат да издържат горещата, корозионно агресивна течност на разтворителя, и могат да се зареждат дистанционно и да се обслужват технически.

3.3. Екстрактори на разтворител и оборудване за екстракция на разтворител

Уводна бележка

В екстракторите на разтворител постъпва както разтвор на облъчено гориво от съдовете за разтваряне, така и органичният разтвор, който разделя урана, плутония и продуктите на делене. Оборудването за екстракция на разтворителя обикновено се конструира така, че да задоволява строгите експлоатационни изисквания, такива като продължителен срок на служба без техническо обслужване или лесна заменяемост, простота в експлоатацията и управлението и гъвкавост при изменението на параметрите на процеса.

Специално конструирани или подготвени екстрактори на разтворител, такива като запълнени или пулсационни колони, смесително-утаечни апарати или центрофужни контактни апарати за използване в завод за преработка на облъчено гориво. Екстракторите на разтворител трябва да бъдат устойчиви на корозионното въздействие на азотната киселина. Екстракторите на разтворител обикновено се произвеждат в съответствие с изключително високи изисквания ( включително използване на специални методи за заваряване и проверка и технологии за контрол и осигуряване на качеството) от нисковъглеродни неръждаеми стомани, титан, цирконий или други висококачествени материали.

3.4. Химически съдове за съхраняване или отлежаване

Уводна бележка

На етапа на екстракцията на разтворител се образуват три основни технологични потока течност. Съдовете за съхраняване или отлежаване се използват при по-нататъшната преработка на трите потока, както следва:

(a) Чистият разтвор на уранов нитрат е концентриран чрез изпаряване и се насочва за денитрационен процес, при който се превръща в уранов окис. Този окис повторно се използва в ядрения горивен цикъл.

(б) Разтворът на високоактивни продукти на делене обикновено се концентрира чрез изпаряване и отлежава във вид на течен концентрат. Този концентрат може впоследствие да бъде изпарен или преобразуван във форма, годна за съхранение или погребване.

(в) Чистият разтвор на плутониев нитрат се концентрира и отлежава до подаването му на по-нататъшните етапи на технологичния процес. В частност съдовете за съхраняване или отлежаване на разтворите на плутония се конструират така, че да се избегнат свързаните с критичността проблеми, възникващи в резултат на изменение на концентрацията и формата на този поток.

Специално конструирани или подготвени съдове за съхраняване или отлежаване за използване в заводи за преработка на облъчено гориво. Съдовете за съхраняване или отлежаване трябва да бъдат устойчиви към корозионното въздействие на азотната киселина. Съдовете за съхраняване или отлежаване обикновено се произвеждат от нисковъглеродни неръждаеми стомани, титан или цирконий или други висококачествени материали. Съдовете за съхраняване или отлежаване могат да бъдат конструирани така, че тяхната експлоатация и техническо обслужване да се осъществяват дистанционно, и могат да имат следните характеристики за контрол на ядрена критичност:

(1) борен еквивалент на стените или вътрешните конструкции, равен най-малко на 2 %; или

(2) максимален диаметър на цилиндричните съдове - 175 mm (7 in); или

(3) максимална ширина на правоъгълен или пръстеновиден съд - 75 mm (3 in).

3.5. Система за преобразуване на плутониев нитрат в окис

Уводна бележка

В повечето от съоръженията за преработка този краен процес включва преобразуването на разтвора на плутониев нитрат в плутониев двуокис.

В основните операции на този процес влизат:

Съхранение и корекция на изходния технологичен материал, утаяване и разделяне на твърдата и течната фаза, калциниране, манипулации с продукта, вентилация, управление на отпадъците и управление на процеса.

Цялостни системи, специално проектирани или подготвени за преобразуване на плутониев нитрат в плутониев окис, в частност приспособени така, че да се избегнат критичност и радиационни ефекти и да се сведат до минимум опасностите, свързани с токсичността.

3.6. Система за преобразуване на плутониев окис в метал

Уводна бележка

Този процес, който може да бъде свързан със съоръжението за преработка, включва флуорирането на плутониевия двуокис, обикновено със силно корозионноактивен водороден флуорид, с цел получаване на плутониев флуорид, който впоследствие се възстановява с помощта на метален калций с висока чистота до получаването на метален плутоний и калциев флуорид във вид на шлака. В основните операции на този процес влизат: флуориране (например с използване на оборудване, съдържащо благородни метали или облицовано с тях), възстановяване на метала (например с използване на керамични тигли), възстановяване на шлаката, манипулиране с продукта, вентилация, управление на отпадъците и управление на процеса.

Цялостни системи, специално проектирани или подготвени за производство на метален плутоний, в частност приспособени така, че да се избегнат критичност и радиационни ефекти и да се сведат до минимум опасностите, свързани с токсичността.

4. Заводи за производство на горивни елементи

Терминът "заводи за производство на горивни елементи" обхваща оборудването:

(a) което обикновено се намира в пряк контакт и непосредствено управлява или преработва производствения поток на ядрения материал; или

(б) което затваря херметично ядрения материал вътре в обвивката.

5. Заводи за разделяне на изотопите на урана и оборудване, различно от аналитични прибори, специално проектирано или подготвено за целта

Единиците оборудване, за които се счита, че попадат по смисъл в термина "оборудване, различно от аналитични прибори, специално проектирано или подготвено" за разделяне на изотопите на урана, включва:

5.1. Газови центрофуги и възли и компоненти, специално конструирани или подготвени за използване в газови центрофуги

Уводна бележка

Газовата центрофуга обикновено се състои от тънкостенен цилиндър(и) с диаметър от 75 mm (3 in) до 400 mm (16 in) с вертикална централна ос, който се намира във вакуум и се върти с висока периферна скорост от порядъка на 300 m/s или по-голяма. За достигане на голяма скорост конструкционните материали на въртящите се компоненти трябва да имат високо отношение на якост към плътност и роторният възел, следователно и неговите отделни компоненти, трябва да се изготвят с много малки допуски, за да се сведе до минимум разбалансирането. За разлика от други центрофуги газовата центрофуга за обогатяване на уран има в роторната си камера въртяща се преградка(и) във формата на диск и неподвижна тръбна система за захранване и екстракция на газообразен UF6, състояща се най-малко от три отделни канала, два от които са съединени с лопатки, които са в посока от оста на ротора към периферната част на роторната камера. Също така под вакуум се намират и редица важни невъртящи се елементи, които, въпреки че са специално конструирани, не са сложни за производство, нито се произвеждат от уникални материали. Центрофужното съоръжение обаче изисква голям брой такива компоненти, така че това количество може да служи за важен индикатор на крайната употреба.

5.1.1. Въртящи се компоненти

(a) Цялостни роторни възли.

Тънкостенни цилиндри или редица съединени помежду си тънкостенни цилиндри, произведени от един или повече от материалите с високо отношение на якост към плътност, описани в пояснителната бележка към този раздел. Когато са съединени, цилиндрите са свързани помежду си с помощта на гъвкави силфони или пръстени, описани в т. 5.1.1.(в) по-долу. Роторът има вътрешна(и) преградка(и) и крайни капаци, описани в т. 5.1.1.(г) и (д) по-долу, когато е в завършен вид. Обаче завършеният възел може да бъде доставен само частично сглобен.

(б) Роторни тръби.

Специално конструирани или подготвени тънкостенни цилиндри с дебелина от 12 mm (0,5 in) или по малка, с диаметър от 75 mm (3 in) до 400 mm (16 in), произведени от един или повече от материалите с високо отношение на якост към плътност, описани в пояснителната бележка към този раздел.

(в) Пръстени или силфони.

Компоненти, специално конструирани или подготвени за създаване на местна опора за роторната тръба или за съединяване на редица роторни тръби. Силфоните представляват къси цилиндри с дебелина на стената 3 mm (0,12 in) или по-малка, с диаметър от 75 mm (3 in) до 400 mm (16 in), гофрирани, произведени от един от материалите с високо отношение на якост към плътност, описани в пояснителната бележка към този раздел.

(г) Преградки.

Компоненти с формата на диск, с диаметър от 75 mm (3 in) до 400 mm (16 in), специално конструирани или подготвени за разполагане в роторната тръба на центрофугата с цел изолиране на изпускателната камера от главната разделителна камера и в някои случаи за подобряване на циркулацията на газообразния UF6 в главната разделителна камера на роторната тръба и произведени от един от материалите с високо отношение на якост към плътност, описани в пояснителната бележка към този раздел.

(д) Горни/долни капаци.

Компоненти с формата на диск, с диаметър от 75 mm (3 in) до 400 mm (16 in), специално конструирани или подготвени така, че точно да съответстват на краищата на роторната тръба, и така, че да задържат UF6 в роторната тръба, в някои случаи да поддържат, задържат или съдържат като неразделна част елемент от горния лагер (горния капак) или да носи въртящите се елементи на двигателя и долния лагер (долния капак) и произведени от един от материалите с високо отношение на якост към плътност, описани в пояснителната бележка към този раздел.

Пояснителна бележка

За въртящи се компоненти на центрофугата се използват следните материали:

мартенситно стареещи стомани с гранична якост на опън 2,05 x 109 N/m2 (300 000 psi) или по-голяма;

алуминиеви сплави с гранична якост на опън 0,46 x 109 N/m2 (67 000 psi) или по-голяма;

нишковидни материали, годни за използване в съставни структури, и с модул 12,3 x 106 m или по-голям, и специфична гранична якост на опън 0,3 x 106 m или по-голяма ("специфичен модул"-това е модул на Юнг в N/m2, разделен на специфичното тегло в N/m3; "специфична гранична якост на опън" е гранична якост на опън в N/m2, разделен на специфичното тегло в N/m3).

5.1.2. Статични компоненти

(a) Лагери с магнитно окачване.

Специално конструирани или подготвени лагерни възли, състоящи се от пръстеновиден магнит, окачен в корпус, съдържащ демпферираща среда. Корпусът се изготвя от устойчив към UF6 материал (вж. пояснителната бележка към т. 5.2.). Магнитът се съединява с полюсния накрайник или втория магнит, монтиран на горния капак, описан в т. 5.1.1.(д). Магнитът може да има формата на пръстен с отношение на външния към вътрешния диаметър, по-малко или равно на 1,6:1. Магнитът може да има форма, осигуряваща начална проницаемост 0,15 Н/m (120 000 единици по системата CGS) или по-голяма, или остатъчна намагнитеност 98,5 % или по-голяма, или индуциране на поле с напрегнатост, по-голяма от 80 kJ/m3 (10 x 107 Гаус-Оерщед). В допълнение към обикновените свойства на материала необходимо предварително условие е ограничаването с много малки допуски (по-малки от 0,1 mm или 0,004 in) на отклонението на магнитните оси от геометричните оси или специално изискване за хомогенност на материала на магнита.

(б) Лагери/демпфери.

Специално конструирани или подготвени лагери, съдържащи възел ос/уплътнителна чаша, монтиран върху демпфер. Оста обикновено е вал от закалена стомана с полусфера в единия край с приспособление за прикрепване към долния капак, описан в т.5.1.1.(д), на другия. Валът обаче може да има присъединен хидродинамичен лагер. Чашата има форма на таблетка с полусферична вдлъбнатина от едната страна. Тези компоненти често се доставят отделно от демпфера.

(в) Молекулярни (вакуумни) помпи.

Специално конструирани или подготвени цилиндри със струговани или изтеглени спирални улеи и с вътрешно пробити отвори. Типовите им размери са, както следва: вътрешен диаметър от 75 mm (3 in) до 400 mm (16 in), дебелина на стената 10 mm (0,4 in) или по-голяма, с дължина, равна или по-голяма от диаметъра. Улеите обикновено имат правоъгълно напречно сечение и дълбочина 2 mm (0,08 in) или по-голяма.

(г) Статори на електромоторите.

Специално конструирани или подготвени статори с пръстеновидна форма за високоскоростни хистерезисни (или реактивни) синхронни електродвигатели за многофазен променлив ток за работа във вакуум в диапазон на честотите 600-2000 Нz и в диапазон на мощностите 50-1000 VА. Статорите представляват многофазни намотки върху многослойна желязна сърцевина с ниски загуби, състояща се от тънки пластинки, обикновено с дебелина 2,0 mm (0,08 in) или по-малка.

(д) Корпуси/приемници на центрофуга.

Компоненти, специално конструирани или подготвени да съдържат тръбен роторен възел на газова центрофуга. Корпусът е съставен от корав цилиндър с дебелина на стената до 30 mm (1,2 in) с точно машинно обработени краища за разполагане на лагерите и с един или повече фланци за монтаж. Обработените краища са взаимно паралелни и перпендикулярни на надлъжната ос на цилиндъра в рамките на 0,05 градуса или по-малко. Корпусът може да бъде с хексагонална клетъчна конструкция, за да вмести няколко роторни тръби. Корпусите се изработват от материали, корозионноустойчиви на UF6 или се защитават с такива.

(е) Лопатки.

Специално конструирани или подготвени тръби с вътрешен диаметър до 12 mm (0,5 in) за екстракцията на газообразен UF6 от вътрешното пространство на роторната тръба на принципа на тръбата на Пито (т.е. с отвора към периферния газов поток вътре в роторната тръба, например чрез огъване на края на радиално разположена тръба) и с възможност да бъдат присъединени към централната система за екстракция на газа. Тръбите се изработват от материали, корозионноустойчиви на UF6 или се защитават с такива.

5.2. Специално конструирани или подготвени спомагателни системи, оборудване и компоненти за използване в заводи за газоцентрофужно обогатяване

Уводна бележка

Спомагателните системи, оборудване и компоненти на завода за газоцентрофужно обогатяване са системи в завода, необходими за подаване на UF6 към центрофугите, за връзка между отделните центрофуги с цел образуване на каскади (или стъпала), за достигане на прогресивно увеличаващо се обогатяване и извличане на "продукт" и "остатъци" на UF6 от центрофугите, заедно с оборудването, необходимо за задвижване на центрофугите или за управление на завода.

Обикновено UF6 се изпарява от твърдите вещества с използване на нагряване в автоклави и се разпределя в газообразна форма към центрофугите чрез система от колекторни тръбопроводи на каскадата. "Продуктът" и "остатъците" на UF6, постъпващи от центрофугите във вид на газообразни потоци, също преминават през системата от колекторни тръбопроводи на каскадата към студените уловители (работещи при температура около 203 К (-70 градуса С), където се кондензират и се поместват в съответни контейнери за транспортиране или съхранение. Тъй като обогатителният завод се състои от много хиляди центрофуги, събрани в каскади, създават се многокилометрови колекторни тръбопроводи на каскадите с хиляди заваръчни шевове със значително повтаряне на взаимното им разположение. Оборудването, компонентите и системите от тръбопроводи се изготвят в съответствие с много високи стандарти за вакуум и чистота.

5.2.1. Системи за подаване/системи за извеждане на "продукта" и "остатъците"

Специално проектирани или подготвени технологични системи, включително:

захранващи автоклави (или станции), използвани за подаване на UF6 към каскадите от центрофугите при налягане до 100 kРа (15 psi) и с дебит 1 kg/h или повече;

десублиматори (или студени уловители), използвани за извеждане на UF6 от каскадите при налягане до 3 kРа (0,5 psi). Десублиматорите могат да се охлаждат до 203 К (-70 градуса С) и да се нагряват до 343 К (70 градуса С);

станции "продукт" и "остатъци", използвани за улавяне на UF6 в контейнери.

Този завод, оборудването и тръбопроводите изцяло се изработват от материали, корозионноустойчиви на UF6, или се покриват с такива (вж. пояснителната бележка към този раздел) и се изготвят в съответствие с много високи стандарти за вакуум и чистота.

5.2.2 Системи на машинните колекторни тръбопроводи

Специално проектирани или подготвени системи от тръбопроводи и колектори за удържане на UF6 в центрофужните каскади. Тази система от тръбопроводи обикновено представлява система с "троен" колектор и всяка центрофуга е съединена с всеки от колекторите. По този начин има значително повтаряне на нейната форма. Тя изцяло се изработва от материали, корозионноустойчиви на UF6, или се покриват с такива (вж. пояснителната бележка към този раздел) и се изготвят в съответствие с много високи стандарти за вакуум и чистота.

5.2.3. Мас-спектрометри/йонни източници за UF6

Специално проектирани или подготвени магнитни или квадруполни мас-спектрометри, способни да извършват непосредствено вземане на проби на подаваната маса, "продукта" или "остатъците" от газовите потоци UF6 и имащи всички изброени по-долу характеристики:

1. разделителна способност по атомна маса повече от 320 единици;

2. йонни източници, изготвени или покрити с нихром или монел, или никелирани;

3. йонизационни източници за бомбардиране с електрони;

4. колекторна система, подходяща за изотопен анализ.

5.2.4. Честотни преобразуватели

Честотни преобразуватели (известни също като конвертори или инвертори) са специално проектирани или подготвени за захранване на статорите на електромоторите, както са дефинирани в т. 5.1.2.(г), или части, компоненти и подвъзли на такива честотни преобразуватели, притежаващи всички изброени по-долу характеристики:

1. многофазен изход от 600 до 2000 Нz;

2. висока стабилност (със стабилизация на честотата, по-добра от 0,1 %);

3. ниски хармонични изкривявания (по-малки от 2 %); и

4. КПД, по-голям от 80 %.

Пояснителна бележка

Изброеното по-горе оборудване или влиза в пряк контакт с технологичния газ UF6, или непосредствено управлява центрофугите и преминаването на газа от една центрофуга към друга и от една каскада към друга. Материали, корозионноустойчиви на UF6, включват неръждаема стомана, алуминий, алуминиеви сплави, никел или сплави, съдържащи никел 60 % или повече.

5.3. Специално конструирани или подготвени възли и компоненти за използване при газодифузионно обогатяване

Уводна бележка

При газодифузионния метод за разделяне изотопите на урана основният технологичен възел е специална порьозна газодифузионна бариера, топлообменник за охлаждане на газа (който се нагрява в процеса на компресиране), отсичащи клапани и регулиращи клапани и тръбопроводи. Доколкото в газодифузионната технология се използва уранов хексафлуорид (UF6), всички повърхности на оборудването, тръбопроводите и измервателните прибори (които встъпват в контакт с газа) трябва да бъдат направени от материали, които запазват стабилността си в контакт с UF6. Газодифузионното съоръжение изисква редицa такива възли, така че тяхното количество може да бъде важен показател за крайната употреба.

5.3.1. Газодифузионни бариери

(a) Специално конструирани или подготвени тънки порьозни филтри с размер на порите 100-1000 А (Ангстрьома), с дебелина 5 mm (0,2 in) или по-малка, а за тръбните форми - диаметър 25 mm (1 in) или по-малък, изготвени от метални, полимерни или керамични материали, корозионноустойчиви на UF6, и

(б) Специално подготвени съединения или прахове за производство на такива филтри. Тези съединения и прахове включват: никел или сплави, съдържащи никел 60 % или повече, алуминиев окис или устойчиви на UF6 напълно флуорирани въглеводородни полимери с чистота 99,9 % или по-висока, с размери на частиците, по-малки от 10 микрона, и висока еднородност на частиците по едрина, които са специално подготвени за производство на газодифузионни бариери.

5.3.2. Дифузорни камери

Специално конструирани или подготвени херметични цилиндрични съдове с диаметър, по-голям от 300 mm (12 in), и дължина, по-голяма от 900 mm (35 in), или правоъгълни съдове със сравними размери, имащи една пропускаща навътре и две изпускащи навън тръби, диаметърът на всяка от които е по-голям от 50 mm (2 in) за поместване в тях на газодифузионни бариери, изработени от материали, корозионноустойчиви на UF6, или покрити с такива и конструирани за монтиране в хоризонтално или вертикално положение.

5.3.3. Компресори и високонапорни вентилатори

Специално конструирани или подготвени аксиални, центробежни или бутални компресори или високонапорни вентилатори с дебит на всмукване на UF6 1 m3/min или по-голям и с налягане на напорната страна до няколко стотици kРа (100 psi), конструирани за дълговременна експлоатация в среда на UF6 с електродвигател със съответна мощност или без него, а също така отделни възли от такива компресори и вентилатори. Тези компресори и вентилатори имат отношение в налягането от 2:1 до 6:1 и са изработени от материали, корозионноустойчиви на UF6, или покрити с такива.

5.3.4. Уплътнения на въртящи се валове

Специално конструирани или подготвени вакуумни уплътнения, монтирани на страната на подаването и на страната на изхода за уплътняване на вала, съединяващ ротора на компресора или вентилатора със задвижващия двигател, за да се осигури надеждна херметизация, предотвратяваща засмукването на въздух във вътрешната камера на компресора или вентилатора, която е запълнена с UF6. Такива уплътнения обикновено се конструират за скорост на засмукване на буферния газ, по-малка от 1000 сm3/min (60 in3/min).

5.3.5. Топлообменници за охлаждане на UF6

Специално конструирани или подготвени топлообменници, изработени от материали, корозионноустойчиви на UF6, или покрити с такива (с изключение на неръждаема стомана) или с мед, или с което и да е съчетание на тези метали и предназначени за скорост на изменение на налягането от протечки, по-малка от 10 Ра (0,0015 psi) на час при разлика на налягането 100 kРа (15 psi).

5.4. Специално конструирани или подготвени спомагателни системи, оборудване и компоненти за използване при газодифузионно обогатяване

Уводна бележка

Спомагателните системи, оборудване и компоненти на заводите за газодифузионно обогатяване са системи в завода, необходими за подаване на UF6 към газодифузионния възел, за връзка между отделните възли с цел образуване на каскади (или стъпала), за достигане на прогресивно увеличаващо се обогатяване и извличане на "продукт" и "остатъците" на UF6 от дифузионните каскади. Предвид високоинерционните свойства на дифузионните каскади всяко прекъсване на тяхната работа, особено спирането им, води до сериозни последствия.

Следователно в газодифузионния завод важно значение имат строгото и постоянно поддържане на вакуума във всички технологични системи, автоматичната защита от аварии и точното автоматично регулиране на газовия поток. Всичко това води до необходимост от оборудване на завода с голямо количество специални измервателни, регулиращи и управляващи системи.

Обикновено UF6 се изпарява от цилиндрите, поместени в автоклавите, и се разпределя в газообразна форма към входните точки чрез системата от колекторни тръбопроводи на каскадата. "Продуктът" и "остатъците" на UF6, постъпващи от изходните точки във вид на газообразни потоци, също преминават през системата от колекторни тръбопроводи на каскадата или към студените уловители, или към компресорните станции, където газообразният UF6 се втечнява преди по-нататъшното му прехвърляне в подходящи контейнери за транспортиране или съхранение. Тъй като заводът за газодифузионно обогатяване се състои от голямо количество газодифузионни възли, събрани в каскади, създават се многокилометрови колекторни тръбопроводи на каскадите с хиляди заваръчни шевове със значително повтаряне на взаимното им разположение. Оборудването, компонентите и системите от тръбопроводи се изготвят в съответствие с много високи стандарти за вакуум и чистота.

5.4.1. Системи за подаване/системи за извеждане на "продукта" и "остатъците"

Специално проектирани или подготвени технологични системи, способни да работят при налягане 300 kРа (45 psi) или по-малко, включително:

захранващи автоклави (или системи), използвани за подаване на UF6 в газодифузионните каскади;

десублиматори (или студени уловители), използвани за извеждане на UF6 от газодифузионните каскади;

станции за втечняване, където UF6 в газообразна форма от каскадата се компресира и се охлажда до течно състояние;

станции "продукт" и "остатъци", използвани за прехвърляне на UF6 в контейнери.

5.4.2. Системи от колекторни тръбопроводи

Специално проектирани или подготвени системи от тръбопроводи и колектори за удържане на UF6 в газодифузионните каскади. Тази система от тръбопроводи обикновено представлява система с "двоен" колектор и всяка клетка е съединена с всеки от колекторите.

5.4.3. Вакуумни системи

(a) Специално проектирани или подготвени големи вакуумни системи, вакуумни колектори и вакуумни помпи с дебит на всмукване 5 m3/min (175 ft3/min) или по-голям.

(б) Вакуумни помпи, специално конструирани за работа в среди, съдържащи UF6, изработени или покрити с алуминий, никел или сплави, съдържащи повече от 60% никел. Тези помпи могат да бъдат ротационни или бутални, могат да имат преместващи се или флуоровъглеродни уплътнения и могат да имат специални работни течности.

5.4.4. Специални отсичащи и регулиращи клапани

Специално конструирани или подготвени ръчни или автоматични отсичащи или регулиращи силфонни клапани, изработени от материали, корозионноустойчиви на UF6, с диаметър от 40 до 1500 mm (1,5 до 59 in) за инсталиране в основни и спомагателни системи на заводи за газодифузионно обогатяване.

5.4.5. Мас-спектрометри/йонни източници за UF6

Специално проектирани или подготвени магнитни или квадруполни мас-спектрометри, способни да извършват непосредствено вземане на проби на подаваната маса, "продукта" или "остатъците" от газовите потоци UF6 и имащи всички изброени по-долу характеристики:

1. разделителна способност по атомна маса повече от 320 единици;

2. йонни източници, изготвени или покрити с нихром или монел, или никелирани;

3. йонизационни източници за бомбардиране с електрони;

4. колекторна система, подходяща за изотопен анализ.

Пояснителна бележка

Изброеното по-горе оборудване или влиза в пряк контакт с технологичния газ UF6, или непосредствено управлява потока в каскадата. Всички повърхности, влизащи в контакт с технологичния газ, са изработени напълно или са покрити с материали, корозионноустойчиви на UF6. За целите на разделите, отнасящи се до газодифузионното оборудване, материалите, корозионноустойчиви на UF6, включват неръждаема стомана, алуминий, алуминиеви сплави, алуминиев окис, никел или сплави, съдържащи никел 60 % или повече и устойчиви на UF6 напълно флуорирани водородовъглеродни полимери.

5.5. Специално конструирани или подготвени системи, оборудване и компоненти за използване в аеродинамичните заводи за обогатяване

Уводна бележка

В процесите на аеродинамично обогатяване сместа от газообразен UF6 и лек газ (водород или хелий) се компресира и след това преминава през разделящи елементи, където се извършва изотопно разделяне чрез генериране на големи центробежни сили върху стена с криволинейна геометрия. Успешно са разработени два процеса от този тип: процесът на разделителните дюзи и процесът на вихровите тръби. За двата процеса основните компоненти на стъпалото на разделяне включват цилиндрични съдове, съдържащи специалните разделящи елементи (дюзи или вихрови тръби), газови компресори и топлобменници за отвеждане на топлината от компресирането. Аеродинамичният завод изисква редица такива стъпала, така че тяхното количество може да бъде важен показател за крайната употреба. Тъй като аеродинамичните процеси използват UF6, всички повърхности на оборудването, тръбопроводите и приборите (които влизат в контакт с газа) трябва да бъдат изработени от материали, които остават стабилни в контакт с UF6.

Пояснителна бележка

Изброеното по-горе оборудване в този раздел или влиза в пряк контакт с технологичния газ UF6, или непосредствено управлява потока в каскадата. Всички повърхности, влизащи в контакт с технологичния газ, са изработени напълно или са защитени с материали, корозионноустойчиви на UF6. За целите на раздела, отнасящ се до оборудване за аеродинамично обогатяване, материалите, корозионноустойчиви на UF6, включват мед, неръждаема стомана, алуминий, алуминиеви сплави, никел или сплави, съдържащи никел 60 % или повече и устойчиви на UF6 напълно флуорирани водородовъглеродни полимери.

5.5.1. Разделителни дюзи

Специално конструирани или подготвени разделителни дюзи или възли от тях за целта. Разделителните дюзи съдържат огънат канал с форма на процеп с радиус на огъване, по-малък от 1 mm (обикновено 0,1 до 0,05 mm), устойчив на корозия от UF6, и имащ остроъгълен ръб вътре в дюзата, който разделя газа, течащ през дюзата, на две фракции.

5.5.2. Вихрови тръби

Специално конструирани или подготвени вихрови тръби или възли от тях за целта. Вихровите тръби са цилиндрични или заострени, изработени от или защитени с материали, устойчиви на корозия от UF6, с диаметрър между 0,5 cm и 4 cm с отношение на дължината към диаметъра 20:1 или по-малко, и с един или повече тангенциални входа. Тръбите могат да бъдат с дюзови надставки на единия или на двата края.

Пояснителна бележка

Технологичният газ влиза тангенциално в единия край или през завихрящи лопатки, или през многобройни тангенциални точки, разположени по периферията на тръбата.

5.5.3. Компресори и високонапорни вентилатори

Специално конструирани или подготвени аксиални, центробежни или бутални компресори или високонапорни вентилатори, изработени от или защитени с материали, корозионноустойчиви на UF6, и с дебит на всмукване на UF6 2 m3/min или по-голям, на сместа UF6/носещ газ (водород или хелий).

Пояснителна бележка

Тези компресори и вентилатори обикновено имат отношение в налягането от 1,2:1 до 6:1.

5.5.4. Уплътнения на въртящи се валове

Специално конструирани или подготвени уплътнения на въртящи се валове, монтирани на страната на подаването и на страната на изхода, за уплътняване на вала, съединяващ ротора на компресора или вентилатора със задвижващия двигател, за да се осигури надеждна херметизация, предотвратяваща изтичането на технологичния газ или засмукване на въздух или уплътняващ газ във вътрешната камера на компресора или вентилатора, която е запълнена със смес UF6/носещ газ.

5.5.5. Топлообменници за охлаждане на газ

Специално конструирани или подготвени топлообменници, изработени от материали, корозионноустойчиви на UF6, или покрити с такива.

5.5.6. Камери за разделителни елементи

Специално конструирани или подготвени камери за разделителни елементи, изработени от или защитени с материали, корозионноустойчиви на UF6, за разполагане в тях на вихрови тръби или разделителни дюзи.

Пояснителна бележка

Тези камери могат да бъдат цилиндрични съдове с диаметър, по-голям от 300 mm (12 in), и дължина, по-голяма от 900 mm (35 in), или правоъгълни съдове със сравними размери и могат да бъдат конструирани за монтиране в хоризонтално или вертикално положение.

5.5.7. Системи за подаване/системи за извеждане на "продукта" и "остатъците"

Специално проектирани или подготвени технологични системи или оборудване за обогатителни заводи, изработени от или защитени с материали, корозионноустойчиви на UF6, включително:

(a) захранващи автоклави, пещи или системи, използвани за подаване на UF6 в процеса на обогатяване;

(б) десублиматори (или студени уловители), използвани за извеждане на UF6 от процеса на обогатяване за последващо прехвърляне с нагряване;

(в) станции за втвърдяване или втечняване, където UF6 в газообразна форма се извежда от процеса на обогатяване чрез компресиране и се превръща в течно или твърдо състояние;

(г) станции "продукт" и "остатъци", използвани за прехвърляне на UF6 в контейнери.

5.5.8. Системи от колекторни тръбопроводи

Специално проектирани или подготвени системи от колекторни тръбопроводи, изработени от или защитени с материали, корозионноустойчиви на UF6, за удържане на UF6 в аеродинамичните каскади. Тази система от тръбопроводи обикновено представлява система с "двоен" колектор и всяко стъпало или група стъпала са съединени с всеки от колекторите.

5.5.9. Вакуумни системи и помпи

(a) Специално проектирани или подготвени вакуумни системи с дебит на всмукване 5 m3/min (175 ft3/min) или по-голям, съдържащи големи вакуумни системи, вакуумни колектори и вакуумни помпи и проектирани за работа в среди, съдържащи UF6.

(б) Вакуумни помпи, специално конструирани или подготвени за работа в среди, съдържащи UF6, и изработени от или защитени с материали, корозионноустойчиви на UF6. Тези помпи могат да имат флуоровъглеродни уплътнения и специални работни течности.

5.5.10. Специални отсичащи и регулиращи клапани

Специално конструирани или подготвени ръчни или автоматични отсичащи или регулиращи силфонни клапани, изработени от или защитени с корозионноустойчиви на UF6 материали, с диаметър от 40 до 1500 mm за инсталиране в основни и спомагателни системи на заводи за аеродинамично обогатяване.

5.5.11. Мас-спектрометри/йонни източници за UF6

Специално проектирани или подготвени магнитни или квадруполни мас-спектрометри, способни да извършват непосредствено вземане на проби на подаваната маса, "продукта" или "остатъците" от газовите потоци UF6, и имащи всички изброени по-долу характеристики:

1. разделителна способност по атомна маса повече от 320 единици;

2. йонни източници, изготвени или покрити с нихром или монел, или никелирани;

3. йонизационни източници за бомбардиране с електрони;

4. колекторна система, подходяща за изотопен анализ.

5.5.12. Системи за разделяне на UF6/носещ газ

Специално проектирани или подготвени системи за разделяне на UF6 от носещия газ (водород или хелий).

Пояснителна бележка

Тези системи са проектирани за намаляване съдържанието на UF6 в носещия газ до 1 ppm или по-малко и може да обхваща оборудване като:

(a) криогенни топлобменници и криосепаратори, създаващи температури -120 градуса С или по-ниски; или

(б) криогенни хладилни възли, създаващи температури -120 градуса С или по-ниски; или

(в) възли от разделителни дюзи или вихрови тръби за разделяне на UF6 от носещия газ; или

(г) студени уловители на UF6 , създаващи температури -120 градуса С или по-ниски.

5.6. Специално конструирани или подготвени системи, оборудване и компоненти за използване в заводи за обогатяване на принципа на химически или йонен обмен

Уводна бележка

Малката разлика в масата между изотопите на урана предизвиква малки промени в равновесието на химическите реакции, което може да бъде използвано като основа за разделяне на изотопите. Успешно са разработени два процеса: течно - течен химически обмен и твърдо - течен йонен обмен.

В процеса на течностно-течностния химически обмен несмесващите се заедно течни фази (водна и органична) контактуват противотоково, което води до каскаден ефект от хиляди разделителни стъпала. Водната фаза съдържа уранов хлорид в разтвор на хлороводородна киселина; органичната фаза съдържа екстракт на уранов хлорид в органичен разтворител. Контактните апарати, използвани в разделителната каскада, могат да бъдат течностно-течностни обменни колони (като например пулсационни колони със сита) или течни центробежни контактни апарати.

На двата края на сепарационната каскада се изисква химическа конверсия (окисляване и възстановяване), за да се осигури съответствие на изискванията за обръщане на потока на всеки край. Главното проектно съображение е да се избегне замърсяването на технологичните потоци с определени метални йони. Поради това се използват пластмасови, покрити с пластмаса (включително с използване на флуоровъглеродни полимери), и/или емайлирани колони и тръбопроводи. В процеса на твърдо-течния йонен обмен обогатяването се извършва посредством адсорбция/десорбция на урана върху специална, много бързодействаща йонообменна смола или адсорбент. Разтворът на урана в хлороводородна киселина и другите химически реагенти преминават през цилиндрични колони за обогатяване, съдържащи запълнени с адсорбент съдове, за осъществяване на непрекъснат процес, системата за обръщане на потока трябва да върне урана от адсорбента в течния поток, така че да могат да се извлекат "продукта" и "остатъците". Това се изпълнява с използване на подходящи възстановяващи, окисляващи химически реагенти, които се регенерират напълно в отделни външни кръгове и които могат да бъдат частично регенерирани вътре в самите колони за изотопно разделяне. Наличието на горещи концентрирани разтвори на хлороводородна киселина в процеса изисква оборудването да бъде изработено или защитено със специални корозионноустойчиви материали.

5.6.1. Течностно-течностни обменни колони (химически обмен)

Противотоковите течностно-течностни обменни колони имат механично енергозахранване (например пулсационни колони със сита, колони с възвратно-постъпателно движещи се пластини и колони с вътрешни турбосмесители), специално конструирани или подготвени за обогатяване на уран с използване на химически обменен процес. За корозионна устойчивост на концентрирани разтвори на хлороводородна киселина тези колони и техните вътрешни устройства се изработват или защитават с подходящи пластмасови материали (такива като флуоровъглеродни полимери) или емайл. По проект времето за осъществяване на съответното стъпало от процеса в колоните е кратко (30 секунди или по-малко).

5.6.2. Течностно-течностни центробежни контактни апарати (химически обмен)

Течностно-течностните центробежни контактни апарати са специално конструирани или подготвени за обогатяване на уран с използване на химически обменен процес. Такива контактни апарати използват въртеливо движение за постигане на размесване на органичния и воден потоци, с последващо прилагане на центробежна сила за разделяне на фазите. За корозионна устойчивост на концентрирани разтвори на хлороводородна киселина контактните апарати се изработват или покриват с подходящи пластмасови материали (такива като флуоровъглеродни полимери) или емайлират. По проект времето за осъществяване на процеса в центробежните контактни апарати е кратко (30 секунди или по-малко).

5.6.3. Системи и оборудване за възстановяване на уран (химически обмен)

(а) Специално конструирани или подготвени електрохимични възстановителни клетки за редуциране на урана от едновалентно състояние до друго състояние, за обогатяване на уран с използване на химически обменен процес. Материалите на клетката, влизащи в контакт с технологичните разтвори, трябва да са корозионноустойчиви на концентрирани разтвори на хлороводородна киселина.

Пояснителна бележка

Катодната част на клетката трябва да бъде конструирана така, че да не допуска повторното окисляване на урана до състояние на по-висока валентност. За задържане на урана в катодната част на клетката тя може да има непроницаема диафрагмена мембрана, конструирана от специален катийоннообменен материал. Катодът е изработен от подходящ твърд проводник, например графит.

(б) Специално проектирани или подготвени системи на изхода на продукта от каскадата за извличане на U4+ от органичния поток, регулиращи концентрацията на киселината и подаващи технологична среда към електрохимичните възстановителни клетки.

Пояснителна бележка

Тези системи съдържат оборудване за екстракция от разтворителя за извличане на U4+ от органичния поток във воден разтвор, изпарително и/или друго оборудване за регулиране и управляване рН на разтвора, и помпи или други прехвърлящи устройства за подаване към електрохимичните възстановителни клетки. Главното проектно съображение е да се избегне замърсяването на водния поток с определени метални йони. Следователно онези части на системата, които са в контакт с технологичния поток, са съставени от оборудване, изработено или защитено с подходящи материали (такива като емайл, флуоровъглеродни полимери, полифенилов сулфат, полиестерен сулфон и графит, импрегниран с йонообменна смола).

5.6.4. Системи за подготовка на технологично захранване (химически обмен)

Специално проектирани или подготвени системи за производство на разтвори на уранов хлорид с висока чистота, за технологично захранване на заводи за разделяне на уранови изотопи, с използване на химически обменен процес.

Пояснителна бележка

Тези системи съдържат оборудване за разтваряне, екстракция на разтворителя и/или йонообменно оборудване за очистване и електролитни клетки за възстановяване на U6+или U4+до U3+. Тези системи произвеждат разтвори на уранов хлорид, имащи само няколко части на милион метални примеси, такива като хром, желязо, ванадий, молибден и други двувалентни или по-високо валентни катийони. Конструкционните материали на частите на системата, преработваща U3+с висока чистота, включват емайл, флуоровъглеродни полимери, полифенилов сулфат или полиестерен сулфон в пластмасова матрица и графит, импрегниран с йонообменна смола.

5.6.5. Системи за окисляване на уран (химически обмен)

Специално проектирани или подготвени системи за окисляване на U3+до U4+за връщане в каскадата за разделяне на уранови изотопи при обогатяване с използване на химически обменен процес.

Пояснителна бележка

Тези системи могат да съдържат оборудване, като например:

(a) оборудване за осъществяване на контакт на хлор и кислород с водния поток от оборудването за разделяне на изотопи и екстракция на получаващия се U4+в разслоения органичен поток, подаван обратно от изхода на продукта от каскадата;

(б) оборудване за разделяне на водата от хлороводородната киселина така, че водата и концентрираната хлороводородна киселина могат да бъдат повторно въведени в процеса на подходящи места.

5.6.6. Бързодействащи йонообменни смоли/адсорбенти (йонен обмен)

Бързодействащи йонообменни смоли или адсорбенти, специално създадени или подготвени за обогатяване на уран, с използване на йонообменен процес, включващ порьозни йонообменни смоли с макромрежеста структура и/или тънкослойни структури, в които групите, участващи активно в химическия обмен, са ограничени до покритието върху повърхността на неактивната порьозна носеща структура и други съставни структури в каквато и да е подходяща форма, включително частици или нишки. Тези йонообменни смоли/адсорбенти имат диаметри 0,2 mm или по-малки и трябва да са химически устойчиви на концентрирани разтвори на хлороводородна киселина, както и достатъчно физически издръжливи така, че да не се разрушават в обменните колони. Смолите/адсорбентите са специално създадени за достигане на много бърза обменна кинетика на урановите изотопи (период на полуобмяна, по-малък от 10 секунди) и са способни да работят в температурен диапазон от 100 градуса С до 200 градуса С.

5.6.7. Йонообменни колони (йонен обмен)

Цилиндрични колони с диаметър, по-голям от 1000 mm, за поместване и поддържане на запълнените с йонообменна смола/адсорбент съдове, специално конструирани или подготвени за обогатяване на уран с използване на процес на йонен обмен. Тези колони са изработени или защитени с материали (такива като титан или флуоровъглеродни пластмаси), корозионноустойчиви на концентрирани разтвори на хлороводородна киселина, и са способни да работят в температурен диапазон от 100 градуса С до 200 градуса С и налягане над 0,7 МРа (102 psia).

5.6.8. Обръщащи йонообменни системи (йонен обмен)

(a) Специално проектирани или подготвени химически или електрохимически възстановителни системи за регенериране на химически възстановяващия реагент(и), прилагани в каскади за обогатяване на уран, с използване на йонообменен процес.

(б) Специално проектирани или подготвени химически или електрохимически окислителни системи за регенериране на химически окисляващия реагент(и), прилагани в каскади за обогатяване на уран, с използване на йонообменен процес.

Пояснителна бележка

Йонообменният процес на обогатяване може да използва например тривалентен титан (Тi3+) като възстановяващ катийон, в който случай редукционната система ще регенерира Тi3+ чрез възстановяване на Тi4+.

Процесът може да използва например тривалентно желязо (Fe3+) като окисляващ катийон, в който случай окислителната система ще регенерира Fe3+ чрез окисляване на Fe2+.

5.7. Специално конструирани или подготвени системи, оборудване и компоненти за използване в заводи за обогатяване на лазерен принцип

Уводна бележка

Съвременните системи за процеси на обогатяване с използване на лазери се делят на две категории: тези, в които среда на процеса е пара от атомите на уран, и тези, в които среда на процеса е пара на ураново съединение. Общата номенклатура на такива процеси обхваща: първата категория-лазерно разделяне на изотопи от атомна пара (AVLIS или SILVA); втората категория - молекулно лазерно разделяне на изотопи (MLIS или MOLIS) и химическа реакция, посредством изотопноселективна лазерна активация (CRISLA). Системите, оборудването и компонентите за заводи за обогатяване на лазерен принцип обхващат: (а) устройства за подаване на парата на металния уран (за избирателна фотойонизация) или устройства за подаване на парата на ураново съединение (за фотодисоциация или химическа активация); (б) устройства за събиране на обогатения и обеднен метален уран като "продукт" и "остатъци" в първата категория и устройства за събиране на дисоциираните или реагиралите съединения, като "продукт" и незасегнатия материал като "остатъци" във втората категория; (в) лазерни технологични системи за избирателно възбуждане на образци от уран-235; (г) оборудване за подготовка на технологичната среда и конверсия на продукта. Комплексността на спектроскопията на урановите атоми и съединения може да изисква внедряването на която и да е от големия брой налични лазерни технологии.

Пояснителна бележка

Голям брой от устройствата, изброени в този раздел, влизат в пряк контакт с пара или течност на метален уран, или с технологичен газ, съдържащ UF6 или смес на UF6 и други газове. Всички повърхности, влизащи в контакт с уран или UF6, са изцяло изработени или защитени с корозионноустойчиви материали. За целите на раздела, отнасящи се към устройствата за обогатяване на лазерен принцип, материалите, устойчиви на корозия от пара или течност на метален уран или уранови сплави, включват графит с итриево покритие или тантал; и материалите, устойчиви на корозия от UF6, обхващат мед, неръждаема стомана, алуминий, алуминиеви сплави, никел или сплави, съдържащи никел 60 % или повече и устойчиви на UF6 напълно флуорирани водородовъглеродни полимери.

5.7.1. Системи за изпаряване на уран (AVLIS)

Специално проектирани или подготвени системи за изпаряване на уран, съдържащи високомощни електроннолъчеви ивични или сканиращи пушки, с предавана плътност на мощността върху мишената, по-голяма от 2,5 kW/cm.

5.7.2. Системи за удържане на течен метален уран (AVLIS)

Специално проектирани или подготвени системи за удържане на течен метал за разтопени уран или уранови сплави, съдържащи тигли и охлаждащо тиглите оборудване.

Пояснителна бележка

Тиглите и другите части на тази система, влизащи в контакт с разтопени уран или уранови сплави, са изработени или защитени от материали с подходяща корозионна и термична устойчивост. Подходящите материали включват тантал, графит с итриево покритие, графит, покрит с окиси или смеси на други редкоземни елементи.

5.7.3. Възли за събиране на "продукта" и "остатъците" на метален уран (AVLIS)

Специално конструирани или подготвени възли за събиране на "продукта" и "остатъците" на метален уран в течно или твърдо състояние.

Пояснителна бележка

Компонентите за тези възли са изработени или защитени с материали, устойчиви на топлина и корозия от пара или течност на метален уран (такива като графит с итриево покритие или тантал), и могат да включват тръби, арматура, фитинги, "улеи", линии за технологична среда, топлообменници и колекторни пластини за магнитните, електростатичните или другите методи за разделяне.

5.7.4. Камери за разделителни модули (AVLIS)

Специално конструирани или подготвени цилиндрични или правоъгълни съдове за поместване в тях на източника на пара на метален уран, електроннолъчевата пушка и възлите за събиране на "продукта" и "остатъците".

Пояснителна бележка

Тези камери имат множество входове за захранване с електричество и вода, люкове за лазерните лъчи, връзки за вакуумните помпи и за прибори за диагностициране и мониторинг. Те имат устройства за отваряне и затваряне, позволяващи подмяна на вътрешните компоненти.

5.7.5. Ултразвукови разширителни дюзи (МLIS)

Специално конструирани или подготвени ултразвукови разширителни дюзи за охлаждане на смеси от UF6 и носещ газ, до 150 К или по-малко и които са корозионноустойчиви на UF6.

5.7.6. Възли за събиране на продукта уранов пентафлуорид (МLIS)

Специално конструирани или подготвени възли за събиране на твърдия продукт уранов пентафлуорид (UF5), съставени от филтър, колекторни възли - ударен или циклонен тип, или тяхната комбинация и които са корозионноустойчиви на среда от UF5/UF6.

5.7.7. Компресори за UF6/носещ газ (МLIS)

Специално конструирани или подготвени компресори за смеси на UF6/носещ газ, предназначени за продължителна работа в среда на UF6. Компонентите на тези компресори, влизащи в контакт с технологичния газ, са изработени или защитени с материали, устойчиви на корозия от UF6.

5.7.8. Уплътнения на въртящи се валове (МLIS)

Специално конструирани или подготвени уплътнения на въртящи се валове, монтирани на страната на подаването и на страната на изхода, за уплътняване на вала, съединяващ ротора на компресора със задвижващия двигател, за да се осигури надеждна херметизация, предотвратяваща изтичането на технологичния газ, или засмукване на въздух или уплътняващ газ във вътрешната камера на компресора, която е запълнена със смес UF6/носещ газ.

5.7.9. Флуориращи системи (МLIS)

Специално проектирани или подготвени системи за флуориране на UF5 (твърдо вещество) за превръщането му в UF6 (газ).

Пояснителна бележка

Тези системи са проектирани за флуориране на събрания прах UF5 за превръщането му в UF6 с цел последващото му събиране в контейнери за продукта или за прехвърлянето му като технологична среда към МLIS - устройствата за допълнително обогатяване. В един от подходите реакцията на флуориране може да бъде осъществена в системата за разделяне на изотопи за непосредствено реагиране и възстановяване извън възлите за събиране на "продукта". При другия подход прахът UF6 може да бъде отведен/прехвърлен от възлите за събиране на "продукта" в подходящ съд за осъществяване на реакцията (например реактор с кипящ слой, шнеков реактор или пламъчна кула) за флуориране. И при двата подхода се използва оборудване за съхраняване и прехвърляне на флуора (или другите подходящи флуориращи реагенти) и за събиране и прехвърляне на UF6.

5.7.10. Мас-спектрометри/йонни източници за UF6 (МLIS)

Специално проектирани или подготвени магнитни или квадруполни мас-спектрометри, способни да извършват непосредствено вземане на проби на подаваната маса, "продукта" или "остатъците" от газовите потоци UF6 и имащи всички изброени по-долу характеристики:

1. разделителна способност по атомна маса повече от 320 единици;

2. йонни източници, изготвени или покрити с нихром или монел, или никелирани;

3. йонизационни източници за бомбардиране с електрони;

4. колекторна система, подходяща за изотопен анализ.

5.7.11. Системи за подаване/системи за извеждане на "продукта" и "остатъците" (МLIS)

Специално проектирани или подготвени технологични системи или оборудване за обогатителни заводи, изработени от или защитени с материали, корозионноустойчиви на UF6, включително:

(a) захранващи автоклави, пещи или системи, използвани за подаване на UF6 в процеса на обогатяване;

(б) десублиматори (или студени уловители), използвани за извеждане на UF6 от процеса на обогатяване за последващо прехвърляне с нагряване;

(в) станции за втвърдяване или втечняване, където UF6 в газообразна форма се извежда от процеса на обогатяване чрез компресиране и се превръща в течно или твърдо състояние;

(г) станции "продукт" и "остатъци", използвани за прехвърляне на UF6 в контейнери.

5.7.12. Системи за разделяне на UF6/носещ газ (МLIS)

Специално проектирани или подготвени системи за разделяне на UF6 от носещия газ. Носещият газ може да бъде азот, аргон или друг газ.

Пояснителна бележка

Тези системи могат да обхващат оборудване като:

(a) криогенни топлобменници или криосепаратори, създаващи температури -120 градуса С или по-ниски; или

(б) криогенни хладилни възли, създаващи температури -120 градуса С или по-ниски; или

(в) студени уловители на UF6, създаващи температури -120 градуса С или по-ниски.

5.7.13. Лазерни системи (AVLIS, МLIS и CRISLA)

Лазери или лазерни системи, специално проектирани или подготвени за разделяне на изотопи на уран.

Пояснителна бележка

Лазерната система за процеса AVLIS обикновено е съставена от два лазера: лазерна медна пара и оцветяващ лазер. Лазерната система за процеса МLIS обикновено е съставена от лазер на CO2 или ексимерен и многоходова оптическа клетка с въртящи се огледала от двата края. Лазерните системи за двата процеса изискват стабилизатор на честотния спектър за продължителна експлоатация.

5.8. Специално конструирани или подготвени системи, оборудване и компоненти за използване в заводи за обогатяване на принципа на плазменото разделяне

Уводна бележка

При процеса на плазмено разделяне плазмата от уранови йони преминава през електрическо поле, настроено на резонансната честота на йона U-235 така, че те поглъщат енергия с предимство и увеличават диаметрите на своите свределообразни орбити. Йоните, движещи се по увеличен диаметър, се улавят за производство на продукт, обогатен с U-235. Плазмата, получена от йонизираната уранова пара, се задържа във вакуумна камера с високонапрегнато магнитно поле, създадено от свръхпроводящ магнит. Основните технологически системи на процеса включват система за генериране на уранова плазма, разделителен модул със свръхпроводящ магнит и системи за отвеждане на метал за събиране на "продукта" и "остатъците".

5.8.1. Микровълнови източници на енергия и антени

Специално проектирани и подготвени микровълнови източници на енергия и антени за генериране или ускоряване на йони и със следните характеристики: честота, по-голяма от 30 GHz, и средна мощност за генериране на йони, по-голяма от 50 kW.

5.8.2. Намотки за възбуждане на йони

Специално конструирани и подготвени радиочестотни намотки за възбуждане на йони, за честоти, по-големи от 100 kHz, и способни да издържат средна мощност, по-голяма от 40 kW.

5.8.3. Системи за генериране на уранова плазма

Специално конструирани и подготвени системи за генериране на уранова плазма, които могат да съдържат високомощни електроннолъчеви ивични или сканиращи пушки, с предавана плътност на мощността върху мишената, по-голяма от 2,5 kW/cm.

5.8.4. Системи за удържане на течен метален уран

Специално проектирани или подготвени системи за удържане на течен метал за разтопени уран или уранови сплави, съдържащи тигли и охлаждащо тиглите оборудване.

Пояснителна бележка

Тиглите и другите части на тази система, влизащи в контакт с разтопени уран или уранови сплави, са изработени или защитени от материали с подходяща корозионна и термична устойчивост. Подходящите материали включват тантал, графит с итриево покритие, графит, покрит с окиси или смеси на други редкоземни елементи.

5.8.5. Възли за събиране на "продукта" и "остатъците" на метален уран

Специално конструирани или подготвени възли за събиране на "продукта" и "остатъците" на метален уран в твърдо състояние. Тези възли за събиране са изработени или защитени с материали, устойчиви на топлина и корозия от пара на метален уран, такива като графит с итриево покритие или тантал.

5.8.6. Камери за разделителни модули

Цилиндрични съдове, специално конструирани или подготвени за използване в заводи за обогатяване на принципа на плазменото разделяне за разполагане в тях на източника на уранова плазма, радиочестотната задвижваща намотка и възлите за събиране на "продукта" и "остатъците".

Пояснителна бележка

Тези камери имат множество входове за електрическо захранване, връзки за дифузионните помпи и за прибори за диагностициране и мониторинг. Те имат устройства за отваряне и затваряне, позволяващи подмяна на вътрешните компоненти, и са конструирани от подходящ немагнитен материал, такъв като неръждаема стомана.

5.9. Специално конструирани или подготвени системи, оборудване и компоненти за използване в електромагнитни заводи за обогатяване

Уводна бележка

При електромагнитния процес йоните на металния уран, генерирани посредством йонизация на технологичния материал във вид на сол (обикновено UCl4), се ускоряват и преминават през магнитно поле, което въздейства по начин, причиняващ движение на различните изотопи по различни траектории. Основните компоненти на електромагнитния изотопен сепаратор включват: магнитно поле за йоннолъчево разпределяне/разделяне на изотопите, йонен източник с неговата ускорителна система и система за събиране на разделените йони. Допълнителните системи за процеса включват енергозахранването на магнитната система, система за високоволтно енергозахранване на йонния източник, вакуумна система, разширени системи за химическо третиране за възстановяване на продукта и чистене/рециклиране на компонентите.

5.9.1. Електромагнитни изотопни сепаратори

Електромагнитни изотопни сепаратори, специално конструирани или подготвени за разделяне на уранови изотопи, и оборудване и компоненти за целта, включително:

(a) Йонни източници. Специално конструирани или подготвени единични или комплекс от уранови йонни източници, съставени от източник на пара, йонизатор, снопов ускорител, конструирани от подходящи материали, такива като графит, неръждаема стомана или мед и способни да осигурят сумарен ток на йонния сноп 50 mA или по-голям.

(б) Йонни колектори. Колекторни пластини, съставени от два или повече процепа и джоба, специално конструирани или подготвени за събиране на йонни снопове от обогатен и обеднен уран, и конструирани от подходящи материали, такива като графит или неръждаема стомана.

(в) Вакуумни камери. Специално конструирани или подготвени вакуумни камери за уранови електромагнитни сепаратори, конструирани от подходящи немагнитни материали, такива като неръждаема стомана и предназначени за работа при налягане 0,1 Ра или по-ниско.

Пояснителна бележка

Камерите са специално конструирани за поместване в тях на йонни източници, колекторни пластини и обшивки с водно охлаждане и имат устройства за връзки за дифузионните помпи и устройства за отваряне и затваряне, позволяващи изваждане и подмяна на тези компоненти.

(г) Магнитни полюси. Специално конструирани или подготвени магнитни полюси с диаметър, по-голям от 2 m, използвани за поддържане на постоянно магнитно поле в електромагнитния изотопен сепаратор и за прехвърляне на магнитното поле между съседни сепаратори.

5.9.2. Високоволтно електрозахранване

Специално проектирано или подготвено високоволтно електрозахранване за йонни източници, имащо всички изброени характеристики: способност за непрекъсната експлоатация, напрежение на изхода 20 000 V или по-високо, ток на изхода 1 А или по-голям, и регулиране на напрежението по-точно от 0,01 % за период от време 8 часа.

5.9.3. Електрозахранване на магнита

Специално проектирано или подготвено високомощно, правотоково захранване на магнита, имащо всички изброени характеристики: способност за непрекъснато преобразуване на ток на изхода от 500 А или по-голям, при напрежение 100 V или по-голямо, и с регулиране на тока и напрежението по-точно от 0,01 % за 8 часа.

6. Заводи за производство на тежка вода, деутерий и съединения на деутерия и оборудване, специално конструирано или подготвено за целта

Уводна бележка

Тежка вода може да бъде произведена с помощта на различни процеси. Обаче два процеса се утвърдиха с право на съществуване - водо-сероводородният обменен процес (GS-процес) и амонячно-водородният обменен процес.

Процесът GS се основава на обмяната на водород и деутерий между водата и сероводорода в редици кули, които работят със студена горна секция и гореща долна секция. В кулите водата тече отгоре надолу, а газообразният сероводород циркулира от дъното към горната част. За подобряване на смесването между газа и водата се използват редица перфорирани тави. Деутерият мигрира във водата при ниски температури, а сероводородът - при високи температури. Газът или водата, обогатени с деутерий, се извеждат от кулите на първото стъпало в местата на присъединяване на горещите и студените секции и процесът се повтаря в последващите стъпала от кули. Продуктът от последното стъпало, вода, обогатена до 30 % с деутерий, се изпраща към дестилационата инсталация за производство на тежка вода реакторен клас, т.е. 99,75 % деутериев окис.

При амонячно-водородния обменен процес деутерият може да се извлече от синтезирания газ чрез течен амоняк в присъствие на катализатор. Синтезираният газ се подава в обменни кули и към амониев конвертор. В кулите газът се движи от дъното към горната част, а течният амоняк - от горната част към дъното. Деутерият се извлича от водорода в синтезирания газ и се концентрира в амоняка. Амонякът след това преминава в инсталация за амонячен крекинг, намираща се в долната част на кулата, а в същото време газът отива в амонячния конвертор в горната част. По-нататъшното обогатяване се осъществява в последователни стъпала и тежката вода реакторен клас се произвежда чрез крайна дестилация. Захранването със синтезиран газ може да се осигури от завод за амоняк, който от своя страна може да бъде построен съвместно със завода за производство на тежка вода на принципа на амонячно-водородния обменен процес. При амонячно-водородния обменен процес може да се използва също така и обикновена вода в качеството на захранващ източник на деутерий.

Много от основните елементи на оборудването на заводите за производство на тежка вода, прилагащи водо-сероводородния обменен процес (GS-процес) и амонячно-водородния обменен процес, са общоприети за няколко сегмента от химическата и нефтохимическата промишленост. Това в частност е така за малки заводи, прилагащи GS-процеса. Обаче много малко от основните елементи са серийно производство. Процесите GS и амонячно-водородният изискват манипулиране с големи количества горящи, корозионноактивни и токсични течности при повишено налягане. Съответно при установяване на стандартите за проектиране и експлоатация на заводи и оборудване, прилагащо тези процеси, се изисква повишено внимание към избора на материалите и техническите условия за осигуряване на продължителен срок на служба с високи показатели на безопасност и надеждност. Изборът на мащаб на производството е основно функция на икономическите условия и потребностите. По този начин повечето от основните елементи на оборудването би трябвало да се произвеждат в съответствие с изискванията на клиента.

Най-накрая трябва да се отбележи, че и при двата процеса - GS-процеса и амонячно-водородния обменен процес, елементите на оборудването, които поотделно не са специално конструирани или подготвени за производство на тежка вода, могат да бъдат обединени в системи, които са специално конструирани или подготвени за производство на тежка вода. Каталитичната производствена система, прилагана в амонячно-водородния обменен процес, и системите за дестилиране на водата, прилагани за крайно концентриране на тежката вода до такава реакторен клас във всеки един от процесите, са примери на такива системи.

Елементите на оборудването, които са специално конструирани или подготвени за производство на тежка вода, прилагащи или водо-сероводородния обменен процес или амонячно-водородния обменен процес, включват следното:

6.1. Водо-сероводородни обменни кули

Обменните кули се произвеждат от дребнозърнеста въглеродна стомана (такава като ASTM A516) с диаметри от 6 m (20 ft) до 9 m (30 ft), способни да работят при налягания, по-големи или равни на 2 МРа (300 psi) и с допуск за корозия 6 mm или по-голям, специално конструирани или подготвени за производство на тежка вода с прилагане на водо-сероводородния обменен процес.

6.2. Вентилатори и компресори

Едностъпални, нисконапорни (например 0,2 МРа или 30 psi) центробежни вентилатори или компресори за циркулация на газообразен сероводород (например газ, съдържащ повече от 70 % H2S), специално конструирани или подготвени за производство на тежка вода с прилагане на водо-сероводородния обменен процес. Тези вентилатори или компресори имат производителност, по-голяма или равна на 56 m3/sec (120 000 SCFM), при налягане на смукателната страна, по-голямо или равно на 1,8 МРа (260 psi), и имат уплътнения, конструирани за работа с влажен H2S.

6.3. Амонячно-водородни обменни кули

Амонячно-водородни обменни кули с височина, по-голяма или равна на 35 m (114,3 ft), с диаметри от 1,5 m (4,9 ft) до 2,5 m (8,2 ft), способни да работят при налягания, по-големи от 15 МРа (2225 psi), специално конструирани или подготвени за производство на тежка вода с прилагане на амонячно-водородния обменен процес. Тези кули имат също така най-малко един фланцов аксиален отвор със същия диаметър като цилиндричната част, през който могат да бъдат монтирани или демонтирани вътрешнокорпусните елементи на кулата.

6.4. Вътрешнокорпусни елементи на кулата и помпи на отделните стъпала

Вътрешнокорпусните елементи на кулата и помпи на отделните стъпала, специално конструирани или подготвени за кули за производство на тежка вода с прилагане на амонячно-водородния обменен процес. Вътрешнокорпусните елементи на кулата включват специално проектирани контактни апарати за всяко стъпало, които осъществяват непосредствен контакт газ/течност. Помпите на отделните стъпала включват специално конструирани потопяеми помпи за осъществяване на циркулация на течния амоняк вътре в контактното стъпало, намиращо се вътре в кулите на съответното стъпало.

6.5. Апарати за амонячен крекинг

Апарати за амонячен крекинг с работно налягане, по-голямо или равно на 3 МРа (450 psi), специално конструирани или подготвени за производство на тежка вода с прилагане на амонячно-водородния обменен процес.

6.6. Инфрачервени абсорбционни анализатори

Инфрачервени абсорбционни анализатори, способни да анализират непрекъснато отношението водород/деутерий, където относителните концентрации на деутерия са равни на 90 % или по-големи.

6.7. Каталитични "изгарящи" апарати

Каталитични "изгарящи" апарати за превръщане на обогатения газообразен деутерий в тежка вода, специално конструирани или подготвени за производство на тежка вода с прилагане на амонячно-водородния обменен процес.

7. Заводи за конверсия на уран и оборудване, специално конструирано или подготвено за целта

Уводна бележка

Заводите и системите за конверсия на уран могат да осъществяват едно или повече превръщания на една химическа форма на урана в друга, включително: конверсия на обогатена уранова руда в UO3, конверсия на UO3 в UO2, конверсия на уранови окиси в UF4 или UF6, конверсия на UF4 в UF6, конверсия на UF6 в UF4, конверсия на UF4 в метален уран и конверсия на уранови флуориди в UO2. Много от основните елементи на оборудването за заводите за конверсия на уран са общоприети за няколко сегмента от химическата промишленост. Например различните типове оборудване, прилагани в тези процеси, може да включва: пещи, ротационни пещи, реактори с кипящ слой, реактори - пламъчни кули, центрофуги за течности, дестилационни колони и течностно-течностни екстракционни колони. Обаче много малко от основните елементи са серийно производство; повечето би трябвало да се произвеждат в съответствие с изискванията и техническите условия на клиента. В някои случаи се изискват специални проектни и конструктивни съображения за корозионната агресивност на някои от химикалите, с които се манипулира (HF, F2, ClF3 и уранови флуориди). И накрая би трябвало да се отбележи, че при всички процеси на конверсия на урана елементите от оборудването, които отделно не се конструират или подготвят специално за конверсия на уран, могат да бъдат обединени в системи, които са специално проектирани или подготвени за употреба при конверсията на уран.

7.1. Специално проектирани или подготвени системи за конверсия на обогатена уранова руда в UO3

Пояснителна бележка

Конверсията на обогатена уранова руда в UO3 може да бъде осъществена чрез първоначално разтваряне на рудата в азотна киселина и екстракция на очистения уранил нитрат с използване на разтворител, такъв като трибутилфосфат. По-нататък уранил нитратът се конвертира в UO3 или чрез концентриране и денитриране или чрез неутрализиране с газообразен амоний за произвеждане на амониев диуранат с последващо филтриране, изсушаване и калциниране.

7.2. Специално проектирани или подготвени системи за конверсия на UO3 в UF6

Пояснителна бележка

Конверсията на UO3 в UF6 може да бъде осъществена директно чрез флуориране. Процесът изисква източник на газообразен флуор или хлорен трифлуорид.

7.3. Специално проектирани или подготвени системи за конверсия на UO3 в UО2

Пояснителна бележка

Конверсията на UO3 в UО2 може да бъде осъществена чрез редуциране на UO3 с крекиран газообразен амоний или водород.

7.4. Специално проектирани или подготвени системи за конверсия на UO2 в UF4

Пояснителна бележка

Конверсията на UO2 в UF4 може да бъде осъществена чрез реагиране на UO2 с газообразен флуороводород (HF) при 300-500 градуса С.

7.5. Специално проектирани или подготвени системи за конверсия на UF4 в UF6

Пояснителна бележка

Конверсията на UF4 в UF6 се осъществява чрез екзотермична реакция с флуор в реактор-кула. UF6 се кондензира от горещите изходящи газове чрез преминаването на изходящия поток през студен уловител, охладен до -10 градуса С. Процесът изисква източник на газообразен флуор.

7.6. Специално проектирани или подготвени системи за конверсия на UF4 в метален U

Пояснителна бележка

Конверсията на UF4 в метален U се осъществява чрез възстановяване с магнезий (големи партиди) или калций (малки партиди). Реакцията се осъществява при температури над точката на топене на урана (1130 градуса С).

7.7. Специално проектирани или подготвени системи за конверсия на UF6 в UO2

Пояснителна бележка

Конверсията на UF6 в UO2 може да се осъществи чрез един от трите процеса. При първия процес UF6 се възстановява и хидролизира до UО2 с използване на водород и пара. При втория процес UF6 се хидролизира чрез разтваряне във вода, добавя се амоний за утаяване на амониевия диуранат и диуранатът се възстановява до UО2 с водород при 820 градуса С. При третия процес газообразните UF6, CO2 и NH3 се смесват с вода, като се утаява амониев уранил карбонат. Амониевият уранил карбонат се смесва с пара и водород при 500-600 градуса С за получаване на UО2. Конверсията на UF6 в UO2 често се осъществява като първо стъпало на завода за производство на гориво.

7.8. Специално проектирани или подготвени системи за конверсия на UF6 в UF4

Пояснителна бележка

Конверсията на UF6 в UF4 се осъществява чрез възстановяване с водород.