Държавен вестник, брой 101 от 12.XII

Чл. 1. Този правилник урежда организацията на охраната, правата и задълженията на надзорно-охранителния състав в следствените арести.

Чл. 2. (1) Общото ръководство и контрол на охраната се осъществява от направление "Охрана и контрол на следствените арести" към Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода" (ГД "ГУМЛС").

(2) Оперативното и методическото ръководство на следствените арести се осъществява съгласно териториалното разпределение от сектор "Охрана и контрол-Север", сектор "Охрана и контрол-Юг", сектор "Охрана и контрол-София, София-област" и сектор "Надзор и охрана" при направление "Охрана и контрол на следствените арести" към ГД "ГУМЛС".

(3) Прякото и непосредствено ръководство и контрол на следствените арести по региони се осъществяват от областни звена "Следствени арести" съобразно административно-териториалното разпределение на областите в Република България.

Чл. 3. Надзорно-охранителният състав се състои от командири на екипи и надзиратели.

Чл. 4. Надзорно-охранителният състав:

1. осъществява постовата служба в следствените арести;

2. конвоира задържаните лица в случаите, предвидени в този правилник;

3. предотвратява и пресича опитите на задържаните за извършване на нарушения и престъпления;

4. осигурява реда и дисциплината в следствените арести;

5. осигурява защитата, безопасността и сигурността на служителите от следствените арести, водещите разследването, задържаните лица и имуществото.

Чл. 5. Надзорно-охранителният състав е длъжен:

1. строго да спазва законите на Република България;

2. да познава нормативните актове относно охраната на задържаните лица, преминаването на службата, дисциплинарната отговорност, повишаване на служебната подготовка и професионална квалификация и други, свързани с дейността на следствените арести;

3. да познава оперативната обстановка и да има умения за правилни действия при изпълнение на поставените задачи;

4. да проявява висока взискателност при носене на службата;

5. своевременно да реагира на сигналите за престъпления и нарушения;

6. да изпълнява заповедите и разпорежданията на началниците.

Чл. 6. В усложнена обстановка по нареждане на главния директор на ГД "ГУМЛС" могат да се прехвърлят сили и средства от едно областно звено в друго. Те се поставят в оперативно подчинение на ръководителя на съответното областно звено.

Чл. 7. (1) Надзорно-охранителният състав извършва конвоиране на задържани лица само до здравни заведения в населеното място.

(2) Забранява се конвоирането с превозни средства от обществения транспорт и конвоирането пеша в населените места.

Чл. 8. (1) В следствените арести се допускат:

1. министърът на правосъдието и неговите заместници;

2. главният директор на ГД "ГУМЛС" и неговият заместник;

3. началникът на направление "Охрана и контрол на следствените арести";

4. служителите от секторите към направление "Охрана и контрол на следствените арести";

5. ръководителят на областното звено;

6. служителите от съответния следствен арест;

7. прокурорите, които упражняват специализиран надзор за законност в съответните следствени арести;

8. длъжностните лица, които провеждат разследването;

9. защитниците и вещите лица по делото;

10. прокурорите, наблюдаващи следствените дела и дознания;

11. други лица, определени с нормативен акт.

(2) Лицата по т. 1 до 10 на ал. 1 след удостоверяване на служебното си положение се допускат в следствените арести без разрешение от съответния началник.

(3) Лицата по т. 11 на ал. 1 се допускат в следствения арест след представяне на документ за самоличност и писмено разрешение и се съпровождат от надзирател.

Чл. 9. Пропускането през контролно-пропускателния пункт на задържани в следствен арест при отмяна на мярката за неотклонение задържане под стража се извършва само с писмено разпореждане на командира на екип.

Чл. 10. При влизане в следствен арест оръжието и мобилните телефони се оставят при дежурния по арест.

Чл. 11. Главният директор на ГД "ГУМЛС" и началникът на направление "Охрана и контрол на следствените арести" осъществяват общото и непосредственото ръководство и контрол на надзорно-охранителната дейност в следствените арести, като:

1. отговарят за спазването на законността в следствените арести;

2. организират, ръководят и отговарят за дейността по битовото обезпечаване, материално-техническото осигуряване с вещево доволствие, въоръжение, снаряжение, специални и технически средства;

3. правят оценка на резултатите от дейността на надзорно-охранителния състав;

4.отговарят за кадровия подбор на служители в следствените арести;

5. координират дейността на областните звена "Следствени арести" с други държавни органи.

Чл. 12. Началниците на сектори "Охрана и контрол" осъществяват методическо ръководство и контрол по носене на службата в следствените арести, като:

1. осъществяват ръководство и контролират професионалната подготовка на надзорно-охранителния състав;

2. анализират резултатите от работата на надзорно-охранителния състав, разработват и провеждат мероприятия за подобряването й;

3. изучават личните качества на подчинените си и при необходимост правят предложения за кадрови промени;

4. предприемат мерки за поддържане и усъвършенстване на сигнално-охранителната техника и съобщителните средства;

5. осъществяват контрол по съхранението, носенето и използването на оръжието, боеприпасите и помощните средства.

Чл. 13. Ръководителите на областни звена "Следствени арести" ръководят работата на надзорно-охранителния състав пряко и непосредствено, като:

1. организират и контролират дейността на надзорно-охранителния състав за точното спазване на установения вътрешен ред и опазването на служебната и следствената тайна;

2. осигуряват охраната, изолацията, сигурността, продоволственото, битовото и медицинското обслужване на задържаните лица в следствените арести към съответното областно звено и други места;

3. следят за строгото спазване на законността в работата на следствените арести;

4. следят за правилното използване на надзорно-охранителния състав и не допускат отклоняване на сили и средства за несвойствени задачи;

5. анализират ефективността на постовата и конвойната служба и вземат мерки за нейното усъвършенстване, като веднъж на 6 месеца отчитат пред направление "Охрана и контрол на следствените арести" резултатите от работата на надзорно-охранителния състав;

6. осигуряват взаимодействие с териториалните поделения на МВР и други ведомства;

7. проучват и предлагат кандидати за служители в следствените арести;

8. контролират и проверяват ежемесечно наличието и съхранението на оръжието и боеприпасите;

9. контролират правилното поддържане и използване на сигнално-охранителната техника;

10. организират първоначалната подготовка на новоназначените служители;

11. изпълняват разпореждания, свързани с отбранително-мобилизационната готовност.

Чл. 14. Командирите на екипи в следствените арести, като преки началници на надзорно-охранителния състав:

1. организират постовата и конвойната служба в следствения арест;

2. приемат и освобождават задържаните лица в следствения арест;

3. подпомагат ръководителя на областното звено в осигуряване на законността, охраната, изолацията, сигурността, продоволственото, битовото и медицинското обслужване на задържаните лица в следствения арест;

4. съхраняват парите, ценностите, документите и други вещи на задържаните лица;

5. водят правилно и в пълен обем арестантските дела и документацията в следствения арест;

6. организират инструктажа на застъпващите в наряд и лично го провеждат;

7. осигуряват своевременното получаване, правилното използване и съхраняване на въоръжението, снаряжението, помощните и технически средства, лично проверяват и контролират състоянието им;

8. провеждат занятия за запознаване с работата най-малко 10 дни с новоназначените служители;

9. приемат хранителни пратки и дрехи на задържаните лица срещу разписка;

10. организират провеждане на свиждането на задържаните лица и срещите със защитниците.

Чл. 15. (1) След преминаване на първоначалната подготовка новоназначените служители полагат теоретико-практически изпит.

(2) Забранява се назначаването в наряд за самостоятелно носене на постовата и конвойната служба на надзиратели, които не са положили изпита.

Чл. 16. (1) Постовата служба се носи от наряд по график, утвърден от ръководителя на областното звено.

(2) Нарядът се състои от командир на екип, дежурен по арест и надзиратели.

(3) Нарядът застъпва с нарядна ведомост за времето на носене на службата, която се води от дежурния по арест и се утвърждава от командира на екип след освобождаване на наряда.

Чл. 17. (1) Възможностите на следствения арест за използване на надзорно-охранителния състав за постова служба се определят от щатната численост и коефициента за личен състав.

(2) Коефициентът за едносменен пост е 1,76 единици.

(3) Когато постът се поддържа от жени (надзирателки), коефициентът е 1,96 единици.

Чл. 18. (1) Службата на надзорно-охранителния състав се организира на 24 часа или на 8 часа.

(2) След дежурство от 24 часа на наряда се осигурява почивка от 72 часа.

Чл. 19. Средната денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорно-охранителния състав за месеца не може да превишава установената продължителност на работния ден.

Чл. 20. (1) Във всеки следствен арест се съставя списък на постовете, съобразен с особеностите на оперативната обстановка.

(2) Списъкът на постовете се утвърждава от началника на направление "Охрана и контрол на следствените арести".

Чл. 21. (1) Допълнителни постове се разкриват в болнични заведения, при следствен експеримент и други случаи от ръководителя на областното звено "Следствени арести".

(2) Разкриването на допълнителен пост се отразява в нарядната ведомост.

Чл. 22. (1) Въз основа на списъка на постовете и броя на надзорно-охранителния състав се съставя месечен график на наряда, който се утвърждава от ръководителя на областното звено.

(2) Дейността на длъжностните лица от наряда по време се отразява в нарядната ведомост от дежурния по арест.

Чл. 23. Ръководителят на областното звено в зависимост от оперативната обстановка и месечния график ежедневно взима решение по организирането на постовата и конвойната служба.

Чл. 24. Във всеки следствен арест се изготвят инструкции за особеностите на постовете и произтичащите от тях задължения. В инструкциите се определя:

1. местонахождението на поста, границите и пунктовете за носене на службата и местата за смяна на постовия;

2. особеностите на поста и на какво конкретно да се обръща внимание при изпълнение на службата;

3. редът на обхождане територията на поста и на характерните технически начини за носене на службата;

4. редът за осъществяване на връзка и взаимодействие с дежурния по арест, съседни постове, дежурния от териториалното поделение на МВР;

5. формата на постовия и с какво снаряжение носи службата;

6. други особени дейности на постовия.

Чл. 25. Служителите от надзорно-охранителния състав в наряд се назначават според физическото им състояние, възраст, опит и служебна подготовка с оглед най-пълно съответствие с особеностите на поста и осигуряване усилено изпълнение на задачите.

Чл. 26. Маршрутите за конвоиране на задържани лица се определят от ръководителя на областното звено в зависимост от разстоянието, броя на конвоираните, обществената им опасност, особеностите на маршрута и др.

Чл. 27. Задържаните лица се предават и приемат за конвоиране в присъствието на дежурния по арест срещу подпис на конвойните.

Чл. 28. (1) При конвоиране със специални коли задържаните лица се настаняват в тях под ръководството на старшия на конвоя. Надзирателите се настаняват в отделението за конвоя и непрекъснато наблюдават задържаните лица.

(2) При конвоиране с лека кола конвойният се настанява до задържаното лице, а старшият на конвоя - до шофьора. В този случай не се разрешава конвоирането на повече от един задържан.

Чл. 29. Конвоирането на задържано лице за разпит се извършва задължително от двама надзиратели, като единият се движи на един метър пред задържания, а другият - на един метър след задържания.

Чл. 30. При конвоиране на задържани лица задължително се поставят белезници, като ръцете им са зад гърба.

Чл. 31. Назначените в наряд се явяват в следствения арест най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време.

Чл. 32. (1) Застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и да имат добър външен вид.

(2) Те са длъжни да носят със себе си:

1. служебна и лична карта;

2. бележник и молив;

3. зачисленото служебно оръжие и боеприпаси.

Чл. 33. (1) Командирът на екип проверява по нарядната ведомост наличността на надзирателите и им раздава необходимите за носене на службата вещи, строява наряда по ред на номерата на постовете и смените, проверява външния вид на надзирателите и се осведомява за здравето им и в състояние ли са да носят службата.

(2) Надзирателите, които по различни причини (болест, умора, употреба на алкохол и др.) не са в състояние да носят службата, се отстраняват от наряд. За отстраняването от наряд или за неявяването на някои надзиратели командирът на екип докладва на началника си.

Чл. 34. (1) Инструктажът на наряда се извършва от командира на екип.

(2) Ръководителят на областното звено "Следствени арести" най-малко два пъти в месеца лично извършва инструктаж на наряда.

Чл. 35. Инструктиращият е длъжен:

1. да се убеди в готовността на наряда за носене на службата и да отстрани констатираните нередности;

2. да провери знаят ли надзирателите своите права и задължения, правилата за използване на оръжието и на специалните средства за поддържане на реда и кои са опасните за бягство задържани лица;

3. да обяви резултатите от носенето на службата през изтеклото денонощие, като разгледа допуснатите грешки и посочи за пример образцови действия на постовите; при необходимост да разясни най-характерните тактически начини за носене на службата (извършване на наблюдение, предотвратяване и пресичане на нарушения на вътрешния ред и др.);

4. да изясни оперативната обстановка, като постави конкретни задачи на всяко длъжностно лице от наряда и определи реда за тяхното изпълнение;

5. да обърне внимание на наряда за бдително носене на службата, спазване на законността и внимателно отношение към задържаните и гражданите;

6. да разясни реда за поддържане на връзка и взаимодействия с дежурния по арест, дежурния по районно полицейско управление и съседни постове.

Чл. 36. При необходимост някои длъжностни лица от наряда се инструктират отделно.

Чл. 37. (1) В определеното за смяна време новият дежурен приема дежурството. При приемането той проверява наличността на документацията и задържаните лица и се запознава с оперативната обстановка. Приемането и сдаването се отбелязват в книга за приемане и сдаване на дежурството.

(2) След приемането и сдаването двамата дежурни докладват на началник-смяната и за всички нередности, открити при приемането, които не са отстранени.

Чл. 38. (1) Постовите се сменяват на местата, посочени в инструкцията за особеностите на поста.

(2) Сменяващият се постови запознава застъпващия със станалите произшествия и получени разпореждания по време на носене на службата, след което съвместно обхождат и проверяват територията на поста. Особено внимание се обръща на изправността на сигнално-охранителната техника, прозорците, вратите, решетките, осветлението, бравите, катинарите, хигиената и др.

(3) Задържаните лица се проверяват от приемащия постови под брой, а където е възможно и поименно.

(4) Сдаването и приемането на поста се отбелязват в постова книга с писмен рапорт.

(5) Когато смяната не се яви в определеното време, постовият уведомява дежурния по арест и продължава службата си.

(6) Сменилият се постови е длъжен да доложи на дежурния по арест за:

1. състоянието, в което е сдаден постът;

2. какви съмнителни прояви и действия на задържаните лица е забелязал;

3. какви проверки на поста са извършени, направени ли са забележки и какви задачи са поставени от проверяващите.

(7) За станали произшествия и нарушения постовият дава писмена докладна записка до прекия си началник.

(8) Надзирателите, които носят службата като постови на допълнителен пост на отдалечен обект, докладват за смяната по телефона или по друго средство за свръзка.

Чл. 39. (1) Постовият е неприкосновено лице. Той е подчинен само на дежурния по арест.

(2) През време на носене на службата на постовия не се налагат дисциплинарни наказания.

Чл. 40. (1) Контролът по организацията и носенето на постовата и конвойната служба

има за цел да осигури спазването на законността и постигането на висока ефективност в работата на надзорно-охранителния състав.

(2) Основно средство за контрол върху работата на надзорно-охранителния състав са системните проверки.

Чл. 41. Проверките по организацията и носенето на постовата и конвойната служба обхващат:

1. разположението на постовете и използването на надзорно-охранителния състав, техническите и други средства в съответствие с оперативната обстановка;

2. качеството на подготовката на наряда и на провежданите инструктажи;

3. носенето на службата от постовите и конвойните и тяхната активност при изпълнение на служебните задължения;

4. спазването на законността от надзорно-охранителния състав;

5. воденето и оформянето на служебните документи.

Чл. 42. Проверките извършват:

1. министърът на правосъдието и заместник-министърът, отговарящ за главна дирекция "ГУМЛС";

2. главният директор на главна дирекция "ГУМЛС", неговият заместник и началникът на направление "Охрана и контрол на следствените арести";

3. служителите в секторите към направление "Охрана и контрол на следствените арести";

4. ръководителите на областните звена "Следствени арести" за съответното звено най-малко два пъти в месеца;

5. командирите на екипи за съответния следствен арест най-малко два пъти в седмицата.

Чл. 43. Постовата и конвойната служба могат да проверяват и лица писмено упълномощени от министъра на правосъдието или от главния директор на ГД "ГУМЛС" в присъствието на служител от направление "Охрана и контрол на следствените арести".

Чл. 44. (1) По искане на проверяващия постовият докладва за обстановката на поста и отговаря на зададените въпроси.

(2) Конвойните и постовите не отдават чест и не рапортуват.

Чл. 45. Забранява се при проверката да се правят опити за вземане на оръжието, да се инсценират правонарушения или да се използват други начини, които могат да доведат до нещастни случаи.

Чл. 46. (1) При откриване на недостатъци в организацията и носенето на постовата и конвойната служба проверяващият взима мерки за тяхното отстраняване, а ако няма право на това - уведомява началника.

(2) За грубо нарушение на изискванията на този правилник или при внезапно заболяване постовият може да бъде снет от пост само от дежурния по арест.

Чл. 47. Резултатите от проверката по организацията и носенето на постовата и конвойната служба се отбелязват от проверяващия в книга за проверки.

Чл. 48. Всеки служител, който констатира недостатъци и нарушения при носенето на постовата и конвойната служба, е длъжен да докладва на началника, ако сам няма право да ги отстрани.

Чл. 49. Оценката на работата на надзорно-охранителния състав се прави на служебни съвещания от:

1. началниците на сектори - най-малко един път в полугодието;

2. ръководителите на областни звена - най-малко един път в тримесечието.

Чл. 50. При оценка на работата на надзорно-охранителния състав се взема предвид:

1. състоянието на вътрешния ред - охраната и надзорът на следствения арест и на територията на отделните постове, като се отчита в каква степен това е зависело от организацията и носенето на постовата и конвойната служба;

2. предотвратените и пресечените престъпления и нарушения - бягства, хазартни игри, кражби, покупко-продажби и др.;

3. личното участие и активността на надзорно-охранителния състав в разкриването на престъпления и нарушения;

4. спазването на законността, дисциплината и вежливото отношение към служителите, задържаните лица и техните близки;

5. умението на постовите и конвойните бързо да се ориентират и правилно да действат при усложнена обстановка;

6. качеството при изпълнение на особените задължения;

7. познаването на нормативните актове, отнасящи се за работата на надзорно-охранителния състав;

8. състоянието на сигнално-охранителната техника и съобщителните средства и правилното им използване;

9. външният вид и спазване правилата за носене на униформата;

10. взаимодействието между постовете.

Чл. 51. Резултатите от работата на наряда за всяко денонощие се обобщават от командира на екип след сдаване на дежурството.

Чл. 52. В края на всяка година в ГД "ГУМЛС" се изпраща анализ за състоянието на надзорно-охранителната дейност в областните звена "Следствени арести" с набелязани мерки за подобряването й.

Чл. 53. Длъжностните лица, които непосредствено осъществяват охраната в арестните помещения са командирите на екипи и надзирателите.

Чл. 54. Служителите от охраната носят службата в арестните помещения без оръжие.

Чл. 55. (1) Арестните помещения се държат постоянно заключени.

(2) Ключовете на арестните помещения се съхраняват при дежурния по арест.

(3) Арестните помещения за задържани лица се отключват и заключват само от дежурния по арест.

Чл. 56. Командирът на екип по време на дежурството има следните задължения:

1. участва непосредствено и организира, контролира и отговаря за охраната, изолацията, продоволствието, битовото и медицинското обслужване на задържаните лица в арестните помещения;

2. подпомага инспектора по охраната, като непосредствено организира и контролира дейността на надзирателите за точното спазване на установения вътрешен ред и опазването на служебната и следствената тайна;

3. приема и освобождава от ареста лица съобразно нормативните изисквания; при отмяна на мярката за неотклонение от задържане под стража проверява не следва ли задържаното лице да остане в ареста на друго основание;

4. след разпореждане на водещия разследването организира и се разпорежда за извеждането на задържаното лице за разпит;

5. отговаря за съхранението на ключовете от килиите;

6. носи материална отговорност за имуществото в ареста, съхранението на иззетите вещи и ценности, приемането на пари и дрехи на задържаните лица;

7. извършва обиск на всяко прието в ареста лице в присъствието на две поемни лица и съставя протокол за личен обиск (обиск на жени се извършва от служителка в съответното областно звено);

8. води и съхранява арестната документация съобразно нормативните изисквания и разпорежданията на неговите началници;

9. за всяко прието в ареста лице образува арестантско дело, в което води и съхранява следните документи: постановление за задържането, протокол за личен обиск, резултат от медицински преглед на лицето, разписки за получени и предадени пари и вещи, разписка - сметка разход, разписки за извеждане на разпит; арестантските дела се съхраняват 2 години;

10. съхранява в заключена каса или помещение вещите,ценностите и документите на задържаните лица;

11. организира и отговаря за своевременното извършване на първичния и последващи медицински прегледи на задържаните лица и за изолацията им по медицински причини; информира инспектора по охраната за разкриване на пост в болнично заведение;

12. изготвя заявки и организира навременното получаване и раздаване храната на задържаните лица;

13. води на отчет дрехите и бельото на задържаните лица и организира своевременното им изпиране, поддържане и подмяна;

14. закупува допълнително храна и цигари на задържаните лица с техни средства и отразява разходите в протоколи "Сметка-разход";

15. утвърждава нарядната ведомост;

16. следи за състоянието на килиите, вратите, решетките, ключалките и сигнализацията и отразява всичко в дневник;

17. извършва инструктаж на дежурните смени преди застъпване на дежурство;

18. при констатирани нарушения и нередности незабавно докладва на своите началници и предприема мерки за своевременното им отстраняване;

19. спазва най-строго изискванията на нормативните актове и ръководните документи относно охраната, изолацията на задържаните лица, служебната дисциплина, изискванията за опазване на служебната и следствената тайна и правилата за противопожарна безопасност;

20. при непредвидени и извънредни обстоятелства, затрудняващи неговата дейност, действа съобразно изискванията на утвърдените за такива случаи планове;

21. своевременно информира непосредствените си началници за роднински или други връзки между него или надзирателите от охраната и задържани в ареста лица;

22. работи по допълнителни задачи, свързани с неговата дейност.

Чл. 57. (1) Надзирателят е длъжен да:

1. участва в охраната, изолацията, продоволственото, битовото и медицинското обслужване на задържаните лица в арестните помещения;

2. спазва най-строго служебната дисциплина, установения вътрешен ред, изискванията за опазване на служебната и следствената тайна, правилата за противопожарна безопасност;

3. подпомага командира на екипа при личния обиск на задържаните лица;

4. докладва на прекия си началник за всички забелязани нередности;

5. действа при непредвидени и извънредни обстоятелства, затрудняващи дейността му, съобразно изискванията на утвърдените за такива случаи планове;

6. информира своевременно непосредствените си началници за роднинска или друга връзка между него и задържани в ареста лица;

7. работи по допълнителни задачи, свързани с неговата дейност.

Чл. 58. (1) Съставът на наряда се състои от: дежурен по арест, постови и разводачи съобразно утвърдения график.

(2) Дежурният по арест има следните задължения:

1. при застъпване на дежурство приема задържаните лица по списък, проверява колко са извън ареста и по какви причини, има ли болни, обхожда със сдаващия всички килии, запознава се със състоянието на арестните помещения и докладва писмено на командира на екип;

2. периодично проверява маршрута, по който задържаните се извеждат на разпит, и своевременно отстранява предметите, които могат да бъда използвани за нападение, бягство и самоубийство;

3. раздава храната на задържаните лица, като спазва режима за хранене;

4. следи за хигиената и спазването на вътрешния ред в арестните помещения;

5. следи за точното изпълнение на служебните задължения на постовите и разводачите и при допуснати нарушения взема мерки за тяхното отстраняване;

6. при подаване на сигнал от постовия се явява незабавно и му оказва необходимата помощ;

7. раздава предписаните лекарства на болните задържани лица и следи да ги приемат в негово присъствие;

8. непосредствено организира и контролира дейността на разводачите и постовите и замества командира на екип в негово отсъствие;

9. води точно и правилно нарядната ведомост, като стриктно отразява всички настъпили промени;

10. приема, регистрира и изпраща по предназначение всички молби от задържани лица.

(3) Постовият има следните задължения:

1. приема поста, проверява броя и наличността на задържаните лица,колко са извън ареста и има ли болни;

2. следи за поведението на задържаните лица в килиите;

3. при нарушаване на реда от страна на задържаните лица, при опит за самоубийство или друго произшествие незабавно съобщава на дежурния по арест и взема мерки за преодоляване на последиците му;

4. предава задържаното лице на разводача срещу оформена записка за разпит;

5. докладва на дежурния по арест за молбите на задържаните лица;

6. следи за състоянието на килиите, вратите, решетките, ключалките и сигнализацията и при констатирани нередности незабавно информира непосредствения си началник;

7. не напуска поста без разрешение и докато не бъде сменен.

(4) Разводачът има следните задължения:

1. конвоира задържаните лица за разпит, тоалет, медицински преглед, разходка, срещи и свиждане;

2. помага на дежурния по арест при получаване и раздаване храната на задържаните лица;

3. при необходимост след разпореждане на дежурния по арест замества постовия;

4. подпомага дежурния по арест при личния обиск на новозадържаните лица.

Чл. 59. На постовия се забранява:

1. да спи, да се храни, да чете, да употребява алкохол, да отклонява вниманието си по въпроси, несвързани със службата, и да понижава бдителността си по какъвто и да е начин;

2. да напуска поста и да се отклонява от него без разрешението на дежурния по арест;

3. да влиза в контакт със задържаните лица, както да приема, съхранява, предава вещи и кореспонденция от и за тях.

Чл. 60. При особени случаи в следствените арести на ГД "ГУМЛС" (бягство, бунт, нападение, земетресение, пожар, наводнение и други подобни) се мобилизират всички сили и средства на охранително-надзорния състав от съответния следствен арест, които действат съгласно утвърдените от началник-сектор планове в тясно взаимодействие с териториалните поделения на МВР.

Чл. 61. При бягство на задържано лице от следствения арест дежурният по арест:

1. обявява бойна тревога;

2. уведомява дежурния офицер от териториалното поделение на МВР и му съобщава установъчните данни на избягалите;

3. усилва постовете;

4. организира първоначалното преследване на избягалите задържани лица;

5. докладва на ръководителя на областното звено за създадената обстановка и непосредствено ръководи действията на наличните сили до пристигането му;

6. изготвя и изпраща телеграма в ГД "ГУМЛС" и регионалната дирекция на вътрешните работи по местоживеене с цел обявяване за общонационално издирване.

Чл. 62. (1) При бунт, нападение, неподчинение и други безредици постовият надзирател незабавно уведомява дежурния по арест.

(2) Дежурният по арест:

1. обявява бойна тревога;

2. усилва постовете и им дава конкретни указания за действия;

3. съобщава на командира на екип;

4. организира и ръководи действията по ограничаването и ликвидирането на бунта, нападението, неподчинението или други безредици до пристигане на командира на екип.

(3) При необходимост дежурният по арест иска съдействие от териториалните поделения на МВР.

Чл. 63. (1) При бедствени случаи, като пожар, наводнение, земетресение и други подобни се провеждат специални мероприятия, насочени към ограничаване на вредните последици, оказване помощ на пострадалите, за предотвратяване извършването на бягства и други престъпления.

(2) При пожар постовият надзирател незабавно уведомява дежурния по арест и по възможност взема мерки за ограничаването и ликвидирането му.

(3) Дежурният по арест е длъжен:

1. да вдигне служителите в бойна тревога;

2. да съобщи незабавно на службата за противопожарна и аварийна безопасност;

3. да уведоми командира на екип;

4. до идването на противопожарна охрана да организира гасеното на пожара и спасяването на застрашените задържани лица от следствения арест и имуществото;

5. да организира охраната на преместените задържани лица и засили охраната на останалите;

6. при наличието на пострадали да организира оказването на бърза медицинска помощ;

7. да не допуска в района на пожара външни лица, които не участват в гасенето му.

(4) В случай на наводнение, земетресение или други бедствия се вземат незабавно мерки за предотвратяване на вредните последици. Когато се налага, задържаните лица се преместват на безопасно място при засилена охрана или се евакуират в други поделения. За евакуирането се взема решение от главния директор на ГД "ГУМЛС".

(5) При бедствени случаи се уведомява териториалното поделение на МВР и ГД "ГУМЛС".

Чл. 64. (1) За предотвратяване на престъпления и нарушения в следствените арести се извършват обиск на задържаните под стража и претърсване на килиите.

(2) Обискът и претърсванията се извършват от надзорно-охранителния състав, а при необходимост се привличат и други служители.

Чл. 65. Обиск на задържани под стража се извършва задължително:

1. при постъпването и освобождаването им от следствения арест;

2. във всички случаи на влизане и излизане от следствения арест.

Чл. 66. Претърсването на килиите и другите помещения в следствените арести се извършва задължително най-малко един път седмично по утвърден от командира на екип план. В плана се отразява: кои помещения ще се оглеждат, разпределение на силите и средствата и кой ще ръководи огледа.

Чл. 67. По разпореждане на дежурния по арест се извършват и допълнителни обиски и претърсвания.

Чл. 68. (1) Намерените при извършване на обиск и оглед пари и вещи, чието държане е забранено, се изземват. За изземването се съставя протокол в четири екземпляра от лицата, които са извършили обиска или огледа. Единият от екземплярите се предава на задържаното под стража лице, вторият се прилага към иззетите пари и вещи, третият - към арестантското дело, а оригиналът остава към кочана.

(2) Иззетите пари и вещи по ал. 1 се предават на командира на екип, който ги съхранява и предава на задържаното под стража лице след освобождаването или преместването му.

Чл. 69. (1) При изпълнение на служебните си задължения служителите от надзорно-охранителния състав могат да употребяват физическа сила, помощни средства и оръжие.

(2) В тези случаи те са длъжни по възможност да пазят живота и здравето на лицата, срещу които са предприели мерките, и да не причиняват имуществени вреди.

(3) За осигуряване на лична безопасност, служителите от надзорно-охранителния състав могат да използват шлемове, щитове, бронирани жилетки и други средства за индивидуална защита, които са на въоръжение в МВР.

Чл. 70. Офицерите и сержантите от надзорно-охранителния състав могат да употребят физическа сила в следните случаи:

1. при явно неподчинение или отказ да се изпълни законно разпореждане или забрана;

2. при физическа съпротива, нападение или посегателство върху техния или на други лица живот или здраве;

3. за предотвратяване на бягство, при задържане или конвоиране на задържани под стража лица, ако окажат съпротива или не се подчиняват;

4. при оказване съдействие на други служители, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си.

Чл. 71. Употребата на помощни средства се допуска, ако резултатът не може да бъде постигнат с използването на физическа сила, както и в следните случаи:

1. за отбиване нападения срещу служители, задържани под стража лица и граждани;

2. за освобождаване на заложници;

3. за освобождаване на завзети сгради и помещения, съоръжения и транспортни средства;

4. за пресичане на групово нападение и барикадиране или за предотвратяване на буйство;

5. при конвоиране или задържане;

6. при тежко психическо разстройство на задържани под стража лица, когато има опасност да посегнат върху живота си или живота и здравето на други лица.

Чл. 72. (1) Освен в случаите по чл. 71 белезници могат да се поставят:

1. при конвоиране на осъдени на доживотен затвор и на опасни за бягство или нападение;

2. при прояви, уличаващи задържаното под стража лице в подготовка за самоубийство, нападение или бягство;

3. при буйство на задържани под стража лица, които рушат държавно или лично имущество.

(2) Белезниците се поставят, като се застави задържаното под стража лице да извие ръцете си отзад, без да се притягат.

Чл. 73. (1) Гумени палки се използват в случаите по чл. 71, като крайно средство след предупреждение само ако резултатът не може да се постигне чрез физическа сила по чл. 70.

(2) Нанасянето на удари с гумена палка по главата на лицето не се разрешава освен при оказване на въоръжена съпротива и неизбежна отбрана.

Чл. 74. При бунт, масово неподчинение, нападение или барикадиране на задържани под стража лица могат да се използват безопасни за здравето химически вещества, разрешени от министъра на здравеопазването и въведени на въоръжение в МВР.

Чл. 75. (1) Употребата на физическа сила и помощни средства се прекратява щом се постигне целта на предприетата мярка.

(2) По отношение на задържаните под стража бременни жени, непълнолетни, лица в напреднала възраст или с видими физически недостатъци употребата на физическа сила и помощни средства се допуска само в случаите на внезапно нападение, задържане, освобождаване на заложници и завзети територии, групови неподчинения, когато са изчерпани всички средства.

Чл. 76. (1) Служителите от надзорно-охранителния състав употребяват оръжие съгласно чл. 80 от Закона за МВР като крайна мярка в следните случаи:

1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;

2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;

3. при неизбежна отбрана;

4. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер;

5. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер.

(2) По отношение на задържани под стража непълнолетни или бременни жени оръжие може да се употреби само в случаите на неизбежна отбрана;

(3) При използване на оръжие са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

Чл. 77. (1) Помощни средства и оръжие се използват след изрично предупреждение.

(2) На ранените и пострадали лица след употреба на оръжие се оказва медицинска помощ.

(3) В случай на смърт служителят осигурява охрана на трупа и местопроизшествието до идването на прокурор или следовател.

(4) За незаконна употреба на оръжие служителите носят наказателна или дисциплинарна отговорност.

Чл. 78. (1) Помощните средства и оръжие се употребяват след нареждане на командира на екип на съответния следствен арест, а при внезапно възникнали основания по предходните разпоредби - по решение на надзирателя.

(2) След всяка употреба на физическа сила, помощни средства или оръжие служителите от надзорно-охранителния състав изготвят докладна записка по случая до прекия си началник.

Чл. 79. Служителите от надзорно-охранителния състав са длъжни със своята външност, поведение и взаимоотношения да внушават респект и уважение у задържаните под стража лица.

Чл. 80. Към задържаните под стража лица не могат да се прилагат мерки, които имат за цел причиняване на физически страдания или унижаване на човешкото им достойнство.

Чл. 81. Отношенията на служителите от надзорно-охранителния състав със задържаните под стража трябва да бъдат строги, но справедливи и само в кръга на служебните им задължения.

Чл. 82. На служителите от надзорно-охранителни състав се забранява:

1. да използват услугите на задържаните под стража лица за лични нужди;

2. да сключват със задържаните под стража лица и близките им каквито и да е сделки и да приемат от тях подаръци;

3. да уведомяват задържаните под стража лица за личния живот на служителите, обсъжданите въпроси на служебни съвещания, за работата и слабостите в арестите;

4. да съхраняват ценности на задържаните под стража лица;

5. да посредничат за създаване на неправомерни връзки между задържаните под стража лица, между тях и други граждани, както и да им вършат други услуги;

6. да посочат или влияят на задържаните под стража лица за избиране на защитник;

7. да използват вещи на задържаните под стража лица;

8. да посещават семействата на задържаните под стража лица;

9. да се хранят със задържаните под стража лица и посетителите им;

10. да се държат грубо със задържаните под стража лица и близките им, както и да установяват фамилиарни и приятелски отношения с тях.

Чл. 83. (1) В следствените арести се водят следните документи:

1. дневник за постъпилите и освободените - приложение № 1;

2. азбучник на задържани - приложение № 2;

3. регистър за проведените свиждания и получените хранителни и колетни пратки - приложение № 3;

4. дневник за иззетите, получените и разходваните суми от задържаните лица - приложение № 4;

5. дневник за извършените проверки на следствените арести - приложение № 5;

6. дневник за посещения на лица, имащи права на контакт със задържаните лица - приложение № 6;

7. дневник за извеждане на задържаните лица за процесуално-следствени действия извън следствения арест - приложение № 7;

8. дневник за извеждане на задържаните лица по дни и часове - приложение № 8;

9. нарядна ведомост за носене на службата от надзорно-охранителния състав - приложение № 9;

10. разписка за предаване и приемане на конвоирани лица - приложение № 10;

11. разписка за приети и предадени вещи на задържани лица - приложение № 11;

12. записка за разпит - приложение № 12;

13. протокол за обиск на лице - приложение № 13;

14. месечен график за дежурствата на надзорно-охранителния състав - приложение № 14.

(2) В следствените арести може да се води и друга допълнителна документация, улесняваща дейността на длъжностните лица.