Държавен вестник, брой 101 от 12.XII

Чл. 1. (1) Надзорът и охраната в местата за лишаване от свобода се осъществяват от надзорно-охранителен състав.

(2) Надзорно-охранителният състав се състои от главни надзиратели, командири на отделения и надзиратели.

Чл. 2. Надзорно-охранителният състав има следните основни задачи:

1. да носи постовата служба в местата за лишаване от свобода и да конвоира затворниците в случаите, предвидени в този правилник;

2. да предотвратява, пресича и ликвидира опитите на лишените от свобода за извършване на нарушения и престъпления;

3. да обезпечава сигурността при провеждането на режимната, трудовата, възпитателната и други дейности.

Чл. 3. За успешното изпълнение на задачите от надзорно-охранителния състав се изисква:

1. строго спазване на законите на Република България;

2. познаване на нормативните актове във връзка с изпълнение на наказанието лишаване от свобода;

3. познаване на оперативната обстановка и умения за правилни действия при изпълнение на поставените задачи;

4. висока взискателност и системен контрол при носене на службата;

5. своевременно реагиране на сигналите за престъпления и нарушения;

6. безпрекословно изпълнение на заповедите и разпорежданията на началниците.

Чл. 4. Основна сила на постовата и конвойната служба в местата за лишаване от свобода е надзорно-охранителният състав. При необходимост по нареждане на началника на затвора или поправителния дом за помощна сила могат да се използват и другите служители.

Чл. 5. В усложнена обстановка по нареждане на главния директор на главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода" (ГД "ГУМЛС") могат да се прехвърлят сили и средства от едно поделение в друго. Те се поставят в оперативно подчинение на началника на съответния затвор или поправителен дом.

Чл. 6. (1) Надзорно-охранителният състав извършва конвоиране на лишени от свобода само до трудово-поправителните общежития, работните обекти и здравните заведения по нареждане на началника на затвора или поправителния дом.

(2) Забранява се конвоирането с превозни средства от обществения транспорт и конвоирането пеша в населени места.

Чл. 7. (1) Контролно-пропускателните пунктове (КПП) са предназначени за пропускане и проверка на хора и транспортни средства.

(2) В местата за лишаване от свобода се допускат:

1. министърът на правосъдието и неговите заместници;

2. прокурорите и съдиите;

3. всички служители от ГД "ГУМЛС" и членовете на научно-методическия съвет по затворно дело;

4. всички лица с постоянни, временни или еднократни пропуски за определения затвор, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие;

5. длъжностните лица, които провеждат разследването, и вещите лица по делото - в рамките на работното време, след представяне на служебна бележка, издадена от съответния следствен началник или прокурора, упражняващ ръководство и надзор върху досъдебното производство;

6. лицата, извън посочените, командировани от Министерството на правосъдието, ГД "ГУМЛС" и поделенията му, след представяне на заповед за командировка;

7. защитниците и поверениците - само в работно време;

8. представителите на обществени организации и трудови колективи по чл. 99 от Закона за изпълнение на наказанията - само в работно време и след представяне на бележка от съответната организация или колектив;

9. други лица, посочени в нормативните актове.

(3) Лицата по т. 1-6 вкл. на ал. 2 след удостоверяване на служебното им положение се допускат в местата за лишаване от свобода, без да се взема разрешение от съответния началник.

(4) Началникът може да разреши влизането в затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие и на други лица.

(5) На лицата по ал. 2, т. 6-9 и по ал. 4 при влизането в затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие след представяне на лична карта постовият на КПП издава пропуск по утвърден образец (приложение № 1).

(6) Представители на средствата за масово осведомяване се допускат с писмено разрешение на главния директор на ГД "ГУМЛС".

Чл. 8. (1) При пропускането през КПП на лице с еднократен пропуск или с билет за свиждане (приложение № 2) личната карта се оставя при постовия. При излизане пропускът (билетът) се взема, а личната карта се връща.

(2) Еднократните пропуски (билети) в края на дежурството се предават от главния надзирател в архива. Срокът за съхранението им е три години.

Чл. 9. Лицата, дошли на свиждане, се пропускат през КПП придружавани от надзирател.

Чл. 10. Пропускането през КПП на лишени от свобода се извършва само с писмено разпореждане на началника.

Чл. 11. (1) Главният директор на ГД "ГУМЛС" и началникът на направление "Режимна и надзорно-охранителна дейност в местата за лишаване от свобода" отговарят за организацията на работа на надзорно-охранителния състав в местата за лишаване от свобода и за строгото спазване на законността.

(2) Те са длъжни:

1. да полагат постоянни грижи за усъвършенстване организацията на постовата служба и професионалната подготовка на надзорно-охранителния състав;

2. да осъществяват контрол върху организацията на работа на надзорно-охранителния състав, използването на предоставената техника и да вземат мерки за отстраняването на констатираните слабости;

3. да отделят постоянно внимание за битовото обезпечаване, материално-техническото осигуряване с вещево доволство, въоръжение, снаряжение, специални и технически средства;

4. да правят оценка на резултатите от работата на надзорно-охранителния състав.

Чл. 12. Началникът на сектор "Надзор и охрана в местата за лишаване от свобода" е длъжен:

1. да осъществява общото ръководство и контролира професионалната подготовка на надзорно-охранителния състав;

2. да осъществява методическото ръководство и контрола върху работата по носенето на службата и на установената униформа от надзорно-охранителния състав;

3. да анализира резултатите от работата на надзорно-охранителния състав, да разработва и провежда мероприятия за подобряването й;

4. да упражнява контрол върху условията за охрана в жилищните и производствените помещения и на външните работни обекти;

5. да предприема мерки за поддържане и усъвършенстване на сигнално-охранителната техника и съобщителните средства, за опазването и правилното съхраняване на оръжието, боеприпасите и снаряжението.

Чл. 13. (1) Началникът на затвора или поправителния дом, заместник-началникът по режима и охраната и началникът на трудово-поправителното общежитие отговарят за работата на надзорно-охранителния състав в съответното поделение.

(2) Те са длъжни:

1. да организират и ръководят дейността на надзорно-охранителния състав;

2. ежедневно да вземат решения за организацията на постовата и конвойната служба;

3. да следят за строгото спазване на законността в работата на надзорно-охранителния състав;

4. да организират и лично да провеждат занятия по професионалната подготовка на надзорно-охранителния състав;

5. да осигуряват охраняваните обекти с надзорно-охранителна техника и да осъществяват контрол за правилното й поддържане и използване;

6. да изучават оперативната обстановка и с оглед на това да поставят конкретни задачи;

7. да следят за правилното използване на надзорно-охранителния състав и да не допускат отклоняване на сили и средства за несвойствени задачи;

8. да контролират качеството на подготовката и провеждането на инструктажите, лично да инструктират нарядите и да проверяват носенето на постовата и конвойната служба;

9. да контролират гледането, обучението и използването на служебните кучета;

10. да анализират ефективността на постовата и конвойната служба и вземат мерки за нейното усъвършенстване, както и да следят за редовното отчитане резултатите от работата на надзорно-охранителния състав;

11. да осигуряват взаимодействие с териториалните поделения на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната по въпросите на охраната.

Чл. 14. Инспекторите по надзор и охрана са длъжни:

1. да организират пряко постовата и конвойната служба в местата за лишаване от свобода;

2. да познават оперативната обстановка, особеностите на местността, жилищните, сервизните и производствените помещения, които могат да бъдат използвани за извършване на нарушения, на бягство или други престъпления;

3. да обобщават резултатите от работата на надзорно-охранителния състав, да анализират данните за оперативната обстановка и нейните изменения и да предлагат на началника на затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие съответните мероприятия;

4. да осигуряват своевременното получаване, правилното използване и съхраняване на въоръжението, снаряжението, помощните и технически средства, лично да проверяват и контролират състоянието им;

5. да организират инструктажа на застъпващите в наряд и лично да го провеждат;

6. да организират и провеждат занятия по професионалната подготовка на надзорно-охранителния състав;

7. да извършват разстановка на силите и средствата за надзор и охрана в съответствие с решението на началника на поделението;

8. да обобщават и разпространяват положителния опит сред охранителния състав;

9. да осигуряват правилното гледане, обучаване и използване на служебните кучета.

Чл. 15. (1) Инспекторите по охраната провеждат първоначалното запознаване с работата в продължение на най-малко пет дни с новоназначените надзиратели.

(2) Забранява се назначаването за самостоятелно носене на постовата и конвойната служба на надзиратели, които не са получили първоначална подготовка.

Чл. 16. (1) Постовата служба се носи от наряд, назначен от началника на затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие.

(2) Нарядът се състои от дежурен главен надзирател, дежурен командир на отделение и надзиратели.

(3) В трудово-поправителните общежития от открит, полуоткрит и преходен тип старши на наряда е командир на отделение. По отношение на наряда командирът на отделение упражнява правомощията на дежурен главен надзирател.

Чл. 17. (1) Възможностите на затвора, поправителния дом и трудово-поправителните общежития за използване на надзорно-охранителния състав за постова служба се определят от щатната численост и коефициента за личен състав.

(2) Коефициентът за едносменен пост, който се поддържа 8 часа в денонощието, е 1,76 единици.

(3) Когато постът се поддържа от жени (надзирателки), коефициентът е 1,96 единици.

Чл. 18. (1) При 24-часов график на дежурство 20 часа са постова служба.

(2) Продължителността на носене на службата от една смяна не може да превишава 12 часа.

(3) Свободните от наряд надзиратели съставят резерв за действие при усложнена обстановка. Те имат право да почиват, без да се събличат, и са длъжни да се намират постоянно в района на поделението.

Чл. 19. (1) Средната денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорно-охранителния състав за месеца не може да превишава установената продължителност на работния ден.

(2) Непрекъснатото носене на службата за една смяна може да бъде 6, 8 или 12 часа.

(3) Когато службата се носи без прекъсване, на постовия се осигурява половин час за хранене.

(4) Дежурният главен надзирател носи службата 24 часа. След дежурството му се осигурява непрекъсната почивка от 72 часа.

Чл. 20. (1) Служителите от надзорно-охранителния състав не получават компенсация за нощен труд.

(2) При особени случаи удължаването на работното време не се компенсира с почивка.

Чл. 21. (1) Във всеки затвор, поправителен дом и трудово-поправително общежитие в началото на годината се съставя списък на постовете, съобразен с особеностите на оперативната обстановка.

(2) Списъкът на постовете се утвърждава от началника на затвора или поправителния дом.

(3) Когато възникнат значителни изменения в оперативната обстановка, се изготвя нов списък на постовете.

Чл. 22. Въз основа на списъка на постовете, броя на надзорно-охранителния състав и възможностите на поделението се съставя месечен наряд, утвърден от началника, с който се определя времето на носене на службата от всеки надзирател (приложение № 3).

Чл. 23. Началникът на затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие в зависимост от оперативната обстановка и месечния наряд ежедневно взема решение по организирането на постовата и конвойната служба. Въз основа на решението му се съставя ежедневна ведомост (приложение № 4).

Чл. 24. Във всеки затвор, поправителен дом или трудово-поправително общежитие се изготвят инструкции за особеностите на постовете и произтичащите от тях задължения. В инструкциите се определят:

1. местонахождението на поста, границите и пунктовете за носене на службата и местата за смяна на постовете;

2. особеностите на постовете и на какво конкретно да се обръща внимание при изпълнение на службата;

3. редът на обхождане територията на поста и най-характерните технически начини за носене на службата;

4. редът на осъществяване на връзка и взаимодействие с дежурния главен надзирател, командира на отделението, съседните постове и др.

Чл. 25. Служителите от надзорно-охранителния състав в наряд се назначават според физическото им състояние, възраст, опит и служебна подготовка с оглед най-пълно съответствие с особеностите на поста и осигуряване успешно изпълнение на задачите.

Чл. 26. Маршрутите за конвоиране на лишени от свобода, начинът на конвоирането и броят на конвойните се определят от началника на затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие в зависимост от разстоянието, наличието на транспортни средства, броя на конвоираните, обществената им опасност, особености на маршрута и др.

Чл. 27. Лишените от свобода се предават и приемат за конвоиране в присъствието на дежурния главен надзирател по списък, утвърден от началника, срещу подпис на конвойните.

Чл. 28. (1) При конвоиране пеша лишените от свобода се построяват в колона от 2 до 4 души.

(2) При движение на групата конвойните се подреждат по следния начин:

1. при конвой от един човек конвойният се движи 2-3 м отзад и на 1-2 м отляво и отдясно на групата в зависимост от особеностите на маршрута;

2. при конвой от двама души конвойните се движат на разстояние 2-3 м отзад и 1-2 м отляво и отдясно на групата;

3. при конвой от трима души старшият на конвоя и един от конвойните се движат по посочените в т. 2 начини, а другият - отляво и отдясно на колоната, по преценка на старшия на конвоя;

4. при конвой от четирима или повече души старшият на конвоя се движи там, където му е удобно да наблюдава по-добре лишените от свобода, а останалите - в зависимост от обстановката;

5. водачът на служебно куче се движи след групата.

Чл. 29. (1) При конвоиране с моторни превозни средства максималният брой на лишените от свобода се определя в зависимост от полезния товар.

(2) При превозване със специални коли лишените от свобода се настаняват в тях под ръководството на старшия на конвоя. Надзирателите се настаняват в отделението за конвоя и непрекъснато наблюдават лишените от свобода.

(3) При конвоиране с лека кола конвойният се настанява до лишения от свобода, а старшият на конвоя (ако има такъв) - до шофьора. В тези случаи не се разрешава конвоирането на повече от един затворник.

(4) Конвоирането с автобус се разрешава, когато същият се използва само за превоз на лишени от свобода. Конвоят се настанява до входа и предните места на автобуса с лице към лишените от свобода.

(5) Лишените от свобода се настаняват в моторно превозно средство под ръководството на старшия на конвоя при изключен двигател, като водачът се намира в кабината.

Чл. 30. Назначените в наряд дежурен главен надзирател, командир на отделение и надзиратели се явяват в затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие най-малко 15 минути преди определеното за инструктажа време.

Чл. 31. (1) Застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и да имат спретнат външен вид.

(2) Те са длъжни да носят със себе си:

1. служебна и лична карта;

2. оръжие, комплект боеприпаси, средства за отбрана и принуда съгласно разпорежданията на началника;

3. свирка;

4. бележник и молив.

Чл. 32. (1) Командирът на отделение проверява по ежедневната ведомост надзирателите и им раздава необходимите за носене на службата вещи, строява наряда по ред на номерата на постовете, проверява външния вид на надзирателите и се осведомява за здравето им и в състояние ли са да носят службата.

(2) Надзирателите, които по различни причини (болест, умора, употреба на алкохол и др.) не са в състояние да носят службата, се отстраняват от наряд. За отстраняването от наряд или за неявяването на някои надзиратели дежурният главен надзирател докладва на началника.

Чл. 33. (1) Инструктажът на наряда се извършва от началника на затвора или поправителния дом, заместника по режима и охраната и инспектора по охраната по утвърден график.

(2) Началникът на затвора или поправителния дом, заместникът по режима и охраната или началникът на трудово-поправителното общежитие най-малко два пъти в месеца лично извършват инструктаж на наряда.

Чл. 34. За среща на инструктиращия дежурният главен надзирател командва: "Наряд, равнис! Мирно! Равнение по средата (наляво, надясно)", след което козирува, приближава със строева крачка към него и рапортува. Например: "Господин майор, нарядът в състав от 10 души е построен за инструктаж. Дежурен главен надзирател старши лейтенант Иванов". След рапорта, без да сваля ръка, дежурният прави с левия (с десния) крак крачка встрани, пропуска инструктиращия напред и тръгва след него. Инструктиращият дава команда "Свободно!".

Чл. 35. Инструктиращият е длъжен:

1. да се убеди в готовността на наряда за носене на службата и да отстрани констатираните нередности;

2. да провери знаят ли постовите своите права и задължения, правилата за използване на оръжието и на специалните средства за поддържане реда и кои са опасните за бягство затворници;

3. да обяви резултатите от носенето на службата през изтеклото денонощие, като разгледа допуснатите грешки и посочи за пример образцови действия на постовите; при необходимост да разясни най-характерните тактически начини за носене на службата (извършване на наблюдение, предотвратяване и пресичане на нарушения на вътрешния ред и др.);

4. да изясни оперативната обстановка, като постави конкретни задачи на всеки постови и определи реда за тяхното изпълнение;

5. да обърне внимание на наряда за бдително носене на службата, спазване на законността и за внимателно отношение към затворниците и гражданите;

6. да разясни реда за поддържане на връзка и взаимодействие със съседните постове и главния надзирател.

Чл. 36. (1) При необходимост някои постови се инструктират отделно.

(2) Надзирателите, които служат на отдалечени обекти, се инструктират най-малко два пъти в месеца по утвърден от началника ред.

Чл. 37. (1) След инструктажа по команда на дежурния главен надзирател се пълни оръжието (ако има такова) и се изпраща нарядът по постовете.

(2) Пълненето се извършва на определено място, без да се зарежда.

Чл. 38. (1) В определеното за смяна време новият дежурен главен надзирател приема дежурството. При приемането той проверява наличността на документацията и се запознава с оперативната обстановка. Приемането и сдаването се отбелязват в специална книга.

(2) След приемането и сдаването двамата дежурни се явяват при началника на рапорт. Например: "Господин началник, старши лейтенант Стоянов, дежурството по затвор сдадох". "Господин началник, капитан Иванов, дежурството по затвор приех". Новият дежурен докладва за всички нередности открити при приемането, които не са отстранени, а старият дава писмена докладна записка как е протекло дежурството.

(3) При смяната присъства и инспекторът по охраната.

Чл. 39. (1) Постовите се сменяват на местата, посочени в инструкцията за особеностите на поста.

(2) Застъпващият постови се представя на сменяващия се. Например: "Господин сержант, главен сержант Петров се явява на пост № 2 за смяна".

(3) Сменяващият се постови запознава застъпващия със станалите произшествия и получени разпореждания по време на носене на службата, след което съвместно обхождат и проверяват територията на поста. Особено внимание се обръща на изправността на надзорно-охранителната техника, на прозорците, вратите, осветлението, бравите, катинарите, реда и хигиената и други. Постовите, на които непосредствено са поверени затворници, ги проверяват по брой, а където е възможно - и поименно. Резултатите от проверката се отбелязват в постовата книга (приложение № 5). За констатираните нередности се докладва на дежурния.

(4) За сдаване и приемане на поста постовите си разменят рапорти. Например: "Сержант Иванов, пост № 2 сдадох", "Главен сержант Петров, пост № 2 приех".

(5) Когато смяната не се яви в определеното време, постовият уведомява дежурния главен надзирател и продължава службата си.

(6) Сменилият се постови е длъжен да доложи на дежурния:

1. за състоянието, в което е сдаден постът;

2. какви произшествия и нарушения са станали по време на службата му;

3. какви съмнителни прояви и действия на лишените от свобода е забелязал;

4. какви проверки на поста са извършени, направени ли са забележки и какви задачи са поставени от проверяващите.

(7) За станалите произшествия и нарушения постовият дава писмена докладна записка до началника.

(8) Надзирателите, които служат на отдалечени обекти, докладват на дежурния главен надзирател по телефона или по друго средство за свръзка.

Чл. 40. (1) Постовият е неприкосновено лице. Той е подчинен само на дежурния главен надзирател или командира на отделение.

(2) През време на носене на службата на постовия не се налагат дисциплинарни наказания.

Чл. 41. (1) Контролът по организацията и носенето на постовата и конвойната служба има за цел да осигури спазване на законността и поддържане на висока активност в работата на надзорно-охранителния състав.

(2) Основно средство за контрол върху работата на надзорно-охранителния състав са системните проверки.

Чл. 42. Проверките по организацията и носенето на постовата и конвойната служба обхващат:

1. разположението на постовете и използването на надзорно-охранителния състав, техническите и други средства в съответствие с оперативната обстановка;

2. качеството на подготовката на наряда и на провежданите инструктажи;

3. носенето на службата от постовите и конвойните и тяхната активност при изпълнение на служебните задължения;

4. спазването на законността от надзорно-охранителния състав;

5. воденето и оформянето на служебните документи.

Чл. 43. Проверки извършват:

1. министърът на правосъдието и заместник-министърът, отговарящ за местата за лишаване от свобода;

2. главният директор на ГД "ГУМЛС", началникът на направление "РНОД МЛС", началникът на сектор "НОМЛС" и офицерите от същия сектор;

3. началникът на затвора или поправителния дом и заместник-началникът по режима и охраната - най-малко един път в месеца;

4. началникът на трудово-поправителното общежитие - най-малко два пъти в месеца;

5. инспекторите по охраната - най-малко два пъти в седмицата.

Чл. 44. Постовата и конвойната служба могат да проверяват и лица, писмено упълномощени от ръководството на Министерството на правосъдието или от главния директор на ГД "ГУМЛС".

Чл. 45. (1) При приближаване на проверяващия постовият подхожда към него и се представя. Например: "Господин майор, постови на пост № 2, главен сержант Иванов".

(2) По искане на проверяващия постовият докладва за обстановката на поста и отговаря на зададените въпроси.

(3) Конвойните не отдават чест и не рапортуват.

Чл. 46. Забранява се при проверката да се правят опити за вземане на оръжието, да се инсценират правонарушения или да се използват други начини, които могат да доведат до нещастни случаи.

Чл. 47. (1) При откриване на недостатъци в организацията и носенето на постовата и конвойната служба проверяващият взема мерки за тяхното отстраняване, а ако няма право на това - уведомява началника.

(2) За грубо нарушение на изискванията на този правилник постовият може да бъде снет от пост само от лицата, посочени в чл. 40, ал. 1.

Чл. 48. Резултатите от проверката по организацията и носенето на постовата и конвойната служба се отбелязват от проверяващия в специална книга (приложение № 6).

Чл. 49. Всеки служител, който констатира недостатъци и нарушения при носенето на постовата и конвойната служба, е длъжен да докладва на началника, ако сам няма право да ги отстрани.

Чл. 50. Оценката на работата на надзорно-охранителния състав се прави на служебни съвещания:

1. от началника на затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие - най-малко един път в полугодието;

2. от инспекторите по охраната - най-малко един път в тримесечието;

3. в трудово-поправителните общежития, където няма инспектори, оценката се прави от началника най-малко един път на тримесечието.

Чл. 51. При оценка на работата на надзорно-охранителния състав се взема предвид:

1. състоянието на вътрешния ред, охраната и надзора на територията на затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие и на територията на отделните постове, като се отчита в каква степен това е зависело от организацията и носенето на постовата и конвойната служба;

2. предотвратените и пресечените престъпления и нарушения - бягства, хазартни игри, кражби, покупко-продажби и др.;

3. личното участие и активността на надзорно-охранителния състав в разкриването на престъпления и нарушения;

4. спазването на законността, дисциплината и вежливото отношение към служителите, лишените от свобода и техните близки;

5. умението на постовите и конвойните бързо да се ориентират и правилно да действат при усложнена обстановка;

6. качеството при изпълнение на особените задължения;

7. познаването на нормативните актове, отнасящи се до работата на надзорно-охранителния състав;

8. състоянието на сигнално-охранителната техника и съобщителните средства и правилното им използване;

9. външният вид и спазването правилата за носене на униформата;

10. взаимодействието между постовете.

Чл. 52. Резултатите от работата на наряда за всяко денонощие се обобщават от дежурните главни надзиратели след сдаване на дежурството.

Чл. 53. В края на всяка година в ГД "ГУМЛС" се изпраща анализ за състоянието на надзорно-охранителната дейност в затвора или поправителния дом, с набелязани мерки за подобряването й.

Чл. 54. Дежурният главен надзирател отговаря за своевременната подготовка и смяна на наряда и непосредствено ръководи службата му. Той е длъжен:

1. да знае разположението на постовете, уязвимите места, задълженията на постовите и плана за охрана и отбрана;

2. да познава добре всички нормативни актове във връзка с изпълнението на наказанието лишаване от свобода и за носене на службата от наряда и да изисква строгото им спазване;

3. да знае разпределението на времето на лишените от свобода и да следи за точното му спазване;

4. да взема съответните мерки спрямо лишените от свобода, които буйстват, тероризират останалите или оказват физическа съпротива срещу длъжностните лица;

5. да настанява в наказателна килия наказаните затворници и своевременно да ги освобождава, като прави необходимите вписвания в съответната книга (приложение № 7);

6. да приема в затвора или поправителния дом само лица, осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда, за която има разпореждане на прокурора за привеждането й в изпълнение, и обвиняеми и подсъдими, на които по съответен ред е определена мярка за неотклонение задържане под стража; новопостъпилите лишени от свобода се приемат най-късно до започване на вечерната проверка;

7. да взема мерки за подлагане на новопостъпилите на необходимата санитарна обработка;

8. да знае телефонните номера на най-близките поделения на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, противопожарната охрана, бърза медицинска помощ и на началника и неговите заместници;

9. да контролира правилното приемане и пазене на оръжието на служителите, които влизат в затвора, и записването му в съответната книга (приложение № 8);

10. да води книга за движението на лишените от свобода (приложение № 9);

11. да обобщава сведенията за вечерна проверка на лишените от свобода (приложение № 10) и за изведените на работа лишени от свобода (приложение № 11) и да ги докладва на началника;

12. да освобождава лишените от свобода след представяне на необходимите документи;

13. да следи спазването на санитарните и хигиенните правила;

14. при пристигане на началника да го посреща и да му рапортува.

Чл. 55. (1) Командирът на отделение е непосредствен началник на надзирателите на отделението.

(2) Той е длъжен:

1. да обучава и възпитава надзирателите от отделението в дух на висока отговорност за изпълнение на служебния дълг, строго спазване на законността и дисциплината;

2. да познава оперативната обстановка в поделението;

3. да подготвя надзирателите за носене на службата и да изисква от тях добре да знаят служебните си задължения;

4. да изготвя ежедневната ведомост на наряда;

5. да контролира провеждането на всички мероприятия с лишените от свобода;

6. да води картоните на лишените от свобода за свиждане и колети, ако няма назначено за целта друго длъжностно лице, и да осигурява организираното провеждане на свижданията, своевременното и щателно преглеждане и предаване на получените колети;

7. да проверява най-малко веднъж в денонощието носенето на службата от постовите, на място да отстранява недостатъците и да извършва подмяна на сменените за храна и почивка;

8. да следи строго за явяването на надзирателите на работа в определеното време и да изисква от тях да спазват правилата за носене на униформеното облекло, да имат спретнат външен вид и строеви навици;

9. лично да присъства при извеждането на затворниците на работа и при прибирането им.

Чл. 56. (1) Дежурният главен надзирател и командирът на отделение могат да почиват до 4 часа през нощта, без да се събличат, в различно време един от друг.

(2) През времето, когато дежурният главен надзирател почива, го замества командирът на отделението.

Чл. 57. Надзирателите, независимо от поста на който носят службата, са длъжни:

1. да познават и спазват нормативните актове във връзка с изпълнението на наказанието лишаване от свобода;

2. да знаят оперативната обстановка в района на поста и настъпилите изменения;

3. да осигуряват строго спазване на вътрешния ред и разпределението на времето на лишените от свобода;

4. да познават сигнално-охранителната, свързочната и друга техника и да могат да боравят с нея;

5. да знаят телефонните номера на затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие;

6. непрекъснато да наблюдават движението и поведението на лишените от свобода;

7. при опасни или съмнителни действия на лишените от свобода или на други лица да вземат незабавно необходимите мерки и да докладват на дежурния главен надзирател;

8. да вземат мерки за предотвратяване на бягства, кражби, хазартни игри, покупко-продажби, побоища, хулиганства, употреба на спиртни напитки, пушене на забранени места и други престъпления и нарушения от лишените от свобода;

9. да не допускат лишените от свобода да се движат в района на поста без съответно разрешение или без да се съпровождат от длъжностно лице;

10. да се грижат за опазване на държавната собственост;

11. да не позволяват внасянето и държането на забранени предмети и вещи;

12. да извършват обиски на лишените от свобода и претърсване на жилищните, работните, сервизните и други помещения;

13. да се грижат за поддържане на хигиената и вътрешния ред в района на поста;

14. да докладват писмено за извършените нарушение и престъпления и да правят предложения за поощряване на лишените от свобода.

Чл. 58. Постовият надзирател за осигуряване на вътрешния ред е длъжен:

1. да знае всеки момент броя на охраняваните от него лишени от свобода и местонахождението им и да ги проверява периодически;

2. да отключва и заключва лично всички врати и решетки, съгласно изискванията на режима на лишените от свобода;

3. да настанява новопостъпилите лишени от свобода съгласно нареждането на ръководството;

4. да води отчетност за движението на лишените от свобода в района на поста;

5. да изготвя ежедневно сведение за изведените и останалите в помещенията лишени от свобода;

6. да записва в специална книга (приложение № 12) лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ;

7. да извършва вътрешно конвоиране на лишените от свобода при отвеждането и връщането им от храна, лавка, лекар, социални мероприятия и др., когато за целта няма определено специално лице;

8. да обхожда постоянно района на поста, като проверява състоянието на вратите, ключалките, решетките, сигнално-охранителните съоръжения и поведението на лишените от свобода;

9. да не отключва и влиза без присъствието на дежурния главен надзирател след вечерната проверка в спалните помещения;

10. да не допуска лишени от свобода да влизат в чужди спални помещения и отделения, както и да драскат по стените и предметите, да разместват вещи в коридорите и да поставят каквито и да е белези, които биха могли да послужат за сигнали и установяване на непозволени връзки;

11. да извършва поименно вечерна проверка на лишените от свобода и да докладва за резултатите на дежурния главен надзирател;

12. да присъства при храненето на лишените от свобода и да следи за правилното разпределение на храната и за реда в столовата;

13. да провежда престоя на открито и свижданията на лишените от свобода, когато за целта няма определени специални постови;

14. да изисква от лишените от свобода да спазват правилата за личната и обществената хигиена и да бъдат в спретнат външен вид;

15. да не допускат контакти на лишените от свобода, подлежащи на задължителна изолация, с останалите;

16. да запалват и изгасват осветлението в района на поста в определеното време и да следят за неговата изправност.

Чл. 59. (1) Постовият надзирател в зоната с повишена сигурност (района, в който има наказателни килии, изолационни килии по чл. 85 от Закона за изпълнение на наказанията и чл. 56а от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията) е длъжен:

1. да приема в наказателните килии само лишени от свобода, за които има писмена заповед от началника, а в изолационните - писмена заповед от гл. директор на ГД "ГУМЛС" или началника на затвора;

2. да извършва предварително щателна проверка на килиите и обиск на лишените от свобода, като изземва всички вещи и предмети, държането на които е забранено;

3. да не допуска доближаване на лишени от свобода до килиите;

4. да извършва периодически наблюдения на лишените от свобода с оглед предотвратяване на самоубийства, самонаранявания и др.;

5. да извежда по килии лишените от свобода сутрин, на обяд и вечер на тоалет;

6. да се грижи за поддържане на реда в килиите;

7. да поддържа осветлението в килиите през цялата нощ;

8. да се грижи за редовното доставяне на храната на изолираните и да контролира правилното й разпределение.

(2) Отключването, влизането и извеждането от килиите се допуска само в присъствието на най-малко още един служител.

Чл. 60. Постовият надзирател, който провежда свижданията, е длъжен:

1. да не допуска свижданията да се провеждат на други места извън специално определените за целта;

2. да следи за строгото спазване продължителността на свижданията;

3. да не позволява между лишените от свобода и посетителите да се предават и приемат каквито и да е предмети;

4. да не позволява физически контакт между лишените от свобода и посетителите, освен с малолетните им низходящи;

5. да не позволява разговори на лишените от свобода с други посетители, освен с тези, които са допуснати на свиждане с него;

6. да отстранява от свижданията лица, които са в явно нетрезво състояние, държат се неприлично или нарушават определения ред;

7. да прекратява свижданията във всички случаи, когато не се спазва редът за провеждането им, и да уведомява за това дежурния главен надзирател.

Чл. 61. Когато свиждането е в трудово-поправителното общежитие от открит, полуоткрит или преходен тип, се провежда от постови надзирател, той упражнява контрол по спазването на специфичните правила, установени с Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията, като може да приложи и т. 6 и 7 на чл. 60.

Чл. 62. Постовият надзирател, който провежда престоя на открито, е длъжен:

1. да осигурява строг ред и дисциплина при извеждането и прибирането на лишените от свобода и при провеждането на престоя;

2. да следи за точното спазване на определеното за престоя място и време;

3. да не позволява на лишените от свобода да се отклоняват от определения за престоя район;

4. да не допуска предаването на предмети между лишените от свобода и отделянето им на малки групи;

5. да взема мерки за прибирането в помещенията на затворници, които нарушават реда за престоя, а при масови нарушения и лоши атмосферни условия - да го прекратява, като уведомява за това дежурния главен надзирател;

6. след прибирането на лишените от свобода да провери дали няма оставени предмети, бележки или други, които биха могли да послужат за установяване на непозволени връзки, извършване на бягства и други нарушения.

Чл. 63. (1) Постовият надзирател, осигуряващ надзор върху лишените от свобода по време на работа, е длъжен:

1. да приема по списък поверените му лишени от свобода, да ги отвежда под строй на работните места и да ги връща по точно определен маршрут;

2. да познава територията на работния обект и нейните особености;

3. да проверява периодично броя на лишените от свобода и да следи да не напускат работните си места;

4. да не позволява изработването на предмети и инструменти извън определените;

5. да не позволява на външни лица да разговарят с лишените от свобода, да им предават предмети и вещи и да установяват контакт с тях;

6. да контролира отчетността и съхранението на режещите инструменти;

7. да не позволява изпращането на лишени от свобода на места, които не може да наблюдава;

8. да контролира спазването на трудовата дисциплина и уплътняването на работното време;

9. да съдейства за срочното и качественото изпълнение на производствените задачи.

(2) Надзирателите, които охраняват лишените от свобода на външни работни обекти, са длъжни да обозначават територията на поста, вкл. и на отходните места, местата за почивка и храна, със знаменца, табели или по друг начин.

Чл. 64. Постовият надзирател на КПП е длъжен:

1. да държи вратата постоянно заключена;

2. да не допуска излизането на лишените от свобода без разрешение на началника;

3. да не позволява влизането на лица, освен посочените в чл. 7, и то само като се увери в тяхната самоличност;

4. да не допуска лишените от свобода близо до вратата;

5. да не позволява пред вратата да се събират повече от трима души;

6. да изисква от лицата, които носят оръжие, да го предават;

7. да проверява сам или с помощта на други всички внасяни предмети и продукти и да не приема за съхраняване каквито и да е неща;

8. да обискира всички влизащи и излизащи лишени от свобода и да иззема от тях вещите и сумите, които нямат право да притежават, като за иззетите вещи и суми съставя протокол;

9. да извършва проверка на багажа, а по нареждане на началника - и личен обиск на работниците и служителите от други ведомства, работещи на територията на затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие;

10. да води книга за всички влезли и излезли лишени от свобода (приложение № 13); когато се извеждат или влизат групи затворници, в книгата се отбелязва само техният брой;

11. да проверява всички влизащи и излизащи превозни средства, с оглед предотвратяването на бягства и внасянето на непозволени предмети, кореспонденция, хранителни продукти, спиртни напитки, и да ги записва в специална книга (приложение № 14);

12. да издава пропуски на лицата, посочени в чл. 10, ал. 4, при влизане в затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие и да изисква връщането им при излизане;

13. да сверява отбелязани от длъжностното лице в пропуска час на излизане с часа на явяване на КПП.

Чл. 65. Постовият надзирател, осъществяващ външната охрана, е длъжен:

1. да предотвратява опитите за бягство и за извършване на други престъпления и при необходимост в допустимите от закона случаи да употребява оръжие;

2. да не допуска лишени от свобода и други лица да се доближават до района на поста на разстояние, по-близко от определеното;

3. да разговаря с лишени от свобода и външни лица, освен във връзка с изпълнение на служебните си задължения;

4. при подозрителен шум в килиите и помещенията (триене, пилене, удари и др.) да съобщи на дежурния главен надзирател;

5. да наблюдава стражевите кучета в района на поста;

6. постоянно и внимателно да оглежда подстъпите към поста, сградите и контролно-следовата полоса и да следи за изправността на средствата за сигнализация;

7. при изпълнение на службата да е въоръжен с дълго оръжие.

Чл. 66. Надзирателят, който конвоира лишените от свобода, е длъжен:

1. да приеме по списък конвоираните лишени от свобода;

2. да знае точно маршрута на конвоирането и особеностите му;

3. преди настаняването на лишените от свобода да им направи щателен обиск и да претърси превозното средство;

4. да предприема всички разрешени мерки за предотвратяване на бягства, нападения и други престъпления и нарушения, като при нужда действа в съответствие с конкретната обстановка;

5. да не позволява на лишените от свобода да установяват каквито и да е контакти с външни лица и да нарушават установения ред;

6. да поставя белезници на конвоираните, когато оказват съпротива, правят опити за бягства, нападение и самонараняване;

7. да не допуска конвоираните да разговарят на висок глас, пеят, свирят и др.;

8. да бъде въоръжен и снабден със средства за отбрана и принуда, съобразно разпореждането на началника.

Чл. 67. (1) На постовите надзиратели се забранява:

1. да спят, да се хранят, да четат, да употребяват алкохол, да отклоняват вниманието си по въпроси, несвързани със службата, и да понижават бдителността си по какъвто и да е начин;

2. да напускат поста и да се отклоняват от него без разрешение на началника или дежурния главен надзирател;

3. да предават или предоставят на когото и да е оръжието, снаряжението и ключовете от охраняваните обекти;

4. да приемат, съхраняват и предават каквито и да е вещи на лишените от свобода, на служителите и на други лица.

(2) При внезапно заболяване на постовите надзирателите уведомяват дежурния главен надзирател и постъпват съгласно дадените указания.

Чл. 68. При особени случаи в местата за лишаване от свобода (бягство, бунт, нападение, земетресение, пожар, наводнение и други подобни) се мобилизират всички сили и средства на поделението, които действат съгласно утвърдените от началника на затвора или поправителния дом планове, в тясно взаимодействие с териториалните поделения на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 69. При бягство дежурният главен надзирател:

1. обявява бойна тревога;

2. докладва за наличния състав на началника на затвора или поправителния дом;

3. уведомява дежурния офицер от териториалното поделение на Министерството на вътрешните работи и му съобщава данните за избягалите;

4. усилва постовете;

5. организира първоначалното преследване на избягалите и непосредствено ръководи действията на наличните сили до пристигането на началника;

6. изготвя и изпраща телеграма в ГД "ГУМЛС" и регионалната дирекция на вътрешните работи по местоживеене с цел обявяване за общонационално издирване.

Чл. 70. (1) За издирване и залавяне на избягали затворници се организират групи за преследване и претърсване на територията на затвора и околността по горещи следи.

(2) Издирване, преследване и залавяне на избягали затворници се извършва от специализираните звена на МВР. При необходимост в състава им се включват служители от местата за лишаване от свобода, предварително подготвени за тази дейност.

Чл. 71. (1) Началникът на затвора или поправителния дом уведомява незабавно главния директор на ГД "ГУМЛС" за бягството и за взетите мерки.

(2) В седемдневен срок той изпраща в главната дирекция подробна справка относно лишените от свобода, които са избягали, начина на бягство, обстоятелствата, при които е извършено, кои длъжностни лица са виновни и какви мерки са предприети.

Чл. 72. (1) При бунт, нападение, неподчинение и други безредици постовият надзирател незабавно уведомява дежурния главен надзирател и при възможност предприема мерки за тяхното ограничаване и ликвидиране.

(2) Дежурният главен надзирател:

1. обявява бойна тревога;

2. съобщава на началника;

3. усилва постовете и им дава конкретни указания за действия;

4. разпорежда се да заключат всички килии и отделения;

5. организира и ръководи действията по ограничаването и ликвидирането на бунта до пристигането на началника.

(3) Групите, които участват в ликвидирането на бунта, нападението, неподчинението и други безредици, не могат да бъдат по-малко от 4 души. По преценка на началника те могат да носят оръжие.

(4) При необходимост началникът, а в негово отсъствие - дежурният главен надзирател, иска съдействие от териториалните поделения на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 73. (1) При бедствени случаи, като пожар, наводнение, земетресение и други подобни, се провеждат специални мероприятия, насочени към ограничаване на вредните последици, оказване помощ на пострадалите, за предотвратяване извършването на бягства и други престъпления.

(2) При пожар постовият незабавно уведомява дежурния главен надзирател и при възможност взема мерки за ограничаването или ликвидирането на пожара.

(3) Дежурният главен надзирател е длъжен:

1. да съобщи незабавно на противопожарната охрана;

2. да уведоми началника;

3. да вдигне служителите в бойна тревога;

4. до идването на противопожарната охрана да организира гасенето на пожара и спасяването на застрашените лишени от свобода и имуществото;

5. да организира охраната на преместените лишени от свобода и да засили охраната на останалите;

6. при наличието на пострадали да организира оказването на бърза медицинска помощ;

7. да не допуска в района на пожара лишени от свобода, които не участват в гасенето му.

(4) В случай на наводнение, земетресение или други бедствия незабавно се вземат мерки за предотвратяване на вредните последици. Когато се налага, затворниците се преместват на безопасно място при засилена охрана или се евакуират в други поделения. За евакуирането се взема решение от главния директор на ГД "ГУМЛС".

(5) При бедствени случаи се уведомява териториалното поделение на Министерството на вътрешните работи и ГД "ГУМЛС".

Чл. 74. (1) За предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода се извършват обиски на затворниците и претърсвания на жилищните, производствените и сервизните помещения.

(2) Обиските и претърсванията се извършват от надзорно-охранителния състав, а при необходимост се привличат и други служители.

Чл. 75. Обиски на лишени от свобода се извършват задължително:

1. при постъпването и освобождаването им от затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие;

2. във всички случаи на влизане или излизане от корпуса на затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие;

3. при изолиране в наказателна или единична килия.

Чл. 76. Претърсването на жилищни, производствени, сервизни и други помещения се извършва задължително най-малко един път месечно по утвърден от началника план. В плана се отразява: кои помещения ще се претърсват, разпределение на силите и средствата, начин на претърсване и кой ще ръководи претърсването.

Чл. 77. По заповед на началника или по усмотрение на други длъжностни лица се извършват и допълнителни обиски и претърсвания.

Чл. 78. (1) Намерените при извършване на обиск и претърсване пари и вещи, чието държане е забранено, се изземват. За изземването се съставя протокол (приложение № 15) в четири екземпляра от лицата, които са извършили обиска или претърсването. Единият от екземплярите се предава на лишения от свобода, вторият се прилага към иззетите пари и вещи, третият - към досието, а оригиналът остава към кочана.

(2) Иззетите пари и вещи по ал. 1 се предават на началника, който постъпва съгласно чл. 87а от Закона за изпълнение на наказанията.

Чл. 79. (1) При изпълнение на служебните си задължения служителите от надзорно-охранителния състав могат да употребяват физическа сила, помощни средства и оръжие.

(2) В тези случаи те са длъжни по възможност да пазят живота и здравето на лицата, срещу които са предприети мерките, и да не причиняват имуществени вреди.

(3) За осигуряване на лична безопасност служителите от надзорно-охранителния състав могат да използват шлемове, щитове, бронирани жилетки и други средства за индивидуална защита, които са на въоръжение в МВР.

Чл. 80. Офицерите и сержантите от надзорно-охранителния състав могат да употребяват физическа сила в следните случаи:

1. при явно неподчинение или отказ да се изпълни законно разпореждане или забрана;

2. при физическа съпротива, нападение или посегателство върху техния живот или живота на други лица;

3. за предотвратяване на бягство при задържане или конвоиране на лишени от свобода, ако окажат съпротива или не се подчиняват;

4. при оказване съдействие на други служители, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си.

Чл. 81. Употребата на помощни средства се допуска, ако резултатът не може да бъде постигнат с използването на физическа сила, както и в следните случаи:

1. за отбиване нападения върху служители, лишени от свобода и граждани;

2. за освобождаване на заложници;

3. за освобождаване на завзети сгради и помещения, съоръжения и транспортни средства;

4. за пресичане на групово нападение и барикадиране или за прекратяване на буйство;

5. при конвоиране или задържане на лишени от свобода;

6. при тежко психическо разстройство на лишения от свобода, когато има опасност да посегне върху живота си или живота и здравето на друго лице.

Чл. 82. (1) Усмирителни пояси се използват само когато резултат не може да бъде постигнат с поставянето на белезници.

(2) Завързването на провинилите се и отвързването им се извършва под непосредственото ръководство на дежурния главен надзирател.

(3) Завързаният с усмирителен пояс трябва да бъде под постоянно наблюдение. Той се освобождава веднага след отпадане на необходимостта от използването му. Във всички случаи усмирителният пояс не може да се ползва повече от 2 часа без прекъсване.

Чл. 83. (1) Освен в случаите по чл. 81, белезници могат да се поставят:

1. при конвоиране на осъдените на доживотен затвор и на опасни за бягство или нападение;

2. при прояви, уличаващи затворника в подготовка за самоубийство, нападение или бягство;

3. за обуздаване на непокорни и афектирани лишени от свобода, които рушат държавното или личното имущество.

(2) Белезниците се поставят, като се застави лишеният от свобода да извие ръцете си назад, без да се притягат.

Чл. 84. (1) Гумени палки се използват в случаите по чл. 81 като крайно средство след предупреждение само ако резултатът не може да бъде постигнат с физическа сила по чл. 80.

(2) Нанасянето на удари с гумена палка по главата и лицето не се разрешава, освен при оказване на въоръжена съпротива и неизбежна отбрана.

Чл. 85. При бунт, масово неподчинение, нападение или барикадиране на лишени от свобода могат да се използват безопасни за здравето химически вещества, разрешени от министъра на здравеопазването и въведени на въоръжение в МВР.

Чл. 86. (1) Употребата на физическа сила и помощни средства се прекратява щом се постигне целта на предприетата мярка.

(2) По отношение на лишени от свобода бременни жени, лица в напреднала възраст или с видими физически недостатъци употребата на физическа сила и помощни средства се допуска само в случаите на внезапно нападение, задържане, освобождаване на заложници и завзети територии, групови неподчинения, когато са изчерпани всички други средства.

Чл. 87. (1) Служителите от надзорно-охранителния състав използват оръжие съгласно чл. 80, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи като крайна мярка в следните случаи:

1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;

2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;

3. при неизбежна отбрана;

4. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер;

5. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер.

(2) По отношение на лишени от свобода непълнолетни или бременни жени оръжие може да се употреби само в случаите на неизбежна отбрана.

(3) Служителите от надзорно-охранителния състав при използване на оръжие са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

Чл. 88. (1) Помощни средства и оръжие се използват след изрично предупреждение.

(2) На ранените и пострадалите лица след употреба на оръжие се оказва медицинска помощ.

(3) В случай на смърт служителят осигурява охрана на трупа и местопроизшествието до идването на прокурор или следовател.

(4) За незаконна употреба на оръжието служителите носят наказателна и дисциплинарна отговорност.

Чл. 89. (1) Помощните средства и оръжието се употребяват след нареждане на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, а при внезапно възникнали основания по предходните разпоредби - по решение на служителя.

(2) След всяка употреба на физическа сила, помощни средства или оръжие, служителите от надзорно-охранителния състав изготвят докладна записка по случая.

Чл. 90. Служителите от надзорно-охранителния състав са длъжни със своята външност, поведение и взаимоотношения да внушават респект и уважение у лишените от свобода и да им служат за пример.

Чл. 91. Към лишените от свобода не могат да се прилагат мерки, които имат за цел причиняване на физически страдания или унижаване на човешкото им достойнство.

Чл. 92. Отношенията на служителите от надзорно-охранителния състав с лишените от свобода трябва да бъдат строги, но справедливи и само в кръга на служебните им задължения.

Чл. 93. Служителите от надзорно-охранителния състав се обръщат към лишените от свобода на "Вие" и име и са длъжни да изискват от тях да се обръщат към всички служители с "господин", като прибавят длъжността, званието или фамилното име.

Чл. 94. На служителите от надзорно-охранителния състав се забранява:

1. да използват труда и услугите на лишените от свобода за лични нужди;

2. да се включват като съавтори с лишените от свобода в рационализации и изобретения и други без разрешение на началника на затвора или поправителния дом;

3. да сключват с лишените от свобода и близките им каквито и да е сделки и да приемат от тях подаръци;

4. да уведомяват лишените от свобода за личния живот на служителите, обсъжданите въпроси на служебни съвещания, за работата и слабостите в затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие;

5. да съхраняват ценности на лишените от свобода;

6. да посредничат за създаване на неправомерни връзки между лишените от свобода, между тях и други граждани, както и да им вършат други услуги;

7. да посочат или влияят на лишените от свобода за избиране на защитник;

8. да използват вещи на лишените от свобода;

9. да посещават семействата на лишените от свобода без разрешение на началника;

10. да се хранят с лишените от свобода и посетителите им;

11. да се държат грубо с лишените от свобода и близките им, както и да установяват фамилиарни и приятелски отношения с тях.

12. да използват познанства и връзки на затворниците и техните близки за решаване на лични въпроси.