Държавен вестник, брой 3 от 9.I

На основание чл. 7, ал. 3 от Закона за далекосъобщенията

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

РЕШИ:

Приема актуализирана Секторна политика в далекосъобщенията на Република България съгласно приложението.

2. Цел, задачи и очаквани резултати от секторната политика

Стратегическата цел на секторната политика в далекосъобщенията се състои в осигуряване на възможности за достъп на населението и бизнеса до широк спектър от съвременни, качествени и ефективни далекосъобщителни услуги, предоставяни на разумни цени в условията на лоялна конкуренция, при спазване на принципите на равнопоставеност и прозрачност, като се отчитат и изискванията за присъединяване на Република България към Европейския съюз и НАТО.

Тази цел е осъществима чрез:

- изграждане на регулаторна рамка, хармонизирана с европейското законодателство;

- обединяване на усилията на всички участници в далекосъобщителния пазар - държавните органи, оператори, потребители и производители.

Основни задачи

- продължаване на процеса на изграждане на нормативна база, съответстваща на новите условия и хармонизирана с тази на Европейския съюз;

- формиране и усъвършенстване на политиката за разпределение и управление на ограничените ресурси (радиочестотен спектър и номерационен план), следвайки европейските и международните изисквания;

- либерализация на далекосъобщителния пазар и предоставяне на качествени и съвременни далекосъобщителни услуги при спазване на принципите на равнопоставеност, прозрачност и лоялна конкуренция;

- осигуряване на всеобщо предлаганата услуга;

- защита на интересите на потребителите

на далекосъобщителни услуги;

- развитие на човешките ресурси;

- разширяване на научно-приложното обслужване;

- усъвършенстване на инвестиционната и ценовата политика.

Очаквани резултати

- хармонизиране на нормативната база в далекосъобщителния сектор с тази на Европейския съюз с оглед на бъдещата интеграция в него;

- развитие и укрепване на регулаторните механизми;

- развитие и укрепване на институциите в сектора с цел минимализиране конфликтите на интереси;

- развитие, модернизация и обновяване на съществуващата далекосъобщителна инфраструктура, повишаване на качеството на далекосъобщителните услуги;

- навлизане на чужди инвестиции;

- въвеждане на нови съвременни далекосъобщителни услуги;

- осигуряване на необходимата инфраструктура за осъществяване на далекосъобщенията при извънредни обстоятелства - крупни аварии, стихийни бедствия, катастрофи и др.;

- развитие на далекосъобщителните и информационните системи и по трасетата на общоевропейските транспортни коридори на територията на Република България;

- преминаване към разходно ориентирани цени за далекосъобщителните услуги, предоставяни от оператори с господстващо положение на пазара, и недопускане на нелоялна конкуренция;

- обогатяване на пазара с разнообразни и качествени далекосъобщителни услуги, прогресивно намаляване на цените на услугите в условията на пълна либерализация и свободни и коректни конкурентни взаимоотношения;

- пълна либерализация на пазара след 31 декември 2002 г. (когато изтича срокът на изключителните права на "Българска телекомуникационна компания" ("БТК") - ЕАД);

- създаване на условия за по-нататъшно приобщаване на Република България към Европа.

При осъществяването на секторната политика в далекосъобщенията се прилагат принципите на консултативност и прозрачност между държавните органи, неправителствените организации, далекосъобщителните оператори, потребителите на далекосъобщителни услуги и производителите.

3. Изграждане на нормативната база, съответстваща на новите условия

В областта на далекосъобщенията в Република България вече e създадена необходимата основна политическа, правна и институционална рамка в съответствие с достиженията на европейското право.

Извършването на далекосъобщителни дейности в Република България се подчинява на общото законодателство, а в специализираната си част се урежда от Закона за далекосъобщенията и нормативните актове, издадени въз основа на него.

3.1. Закон за далекосъобщенията

Законът за далекосъобщенията (ЗД) е в сила от 15 август 1998 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1999 г. и бр. 10 от 2000 г.) и е най-важната стъпка в привеждането на българската нормативна база в областта на далекосъобщенията в съответствие с изискванията на Европейския съюз.

Основната цел на ЗД е създаването на необходимата правна и регулаторна рамка за развитие на далекосъобщенията и задоволяване потребностите на обществото от далекосъобщителни услуги. С този закон се осигуряват условия за:

- създаване на свободен пазар и лоялна конкуренция;

- равнопоставеност на операторите;

- предоставяне на всеобщо предлаганата услуга на територията на цялата страна на достъпни цени;

- защита на интересите на националната сигурност.

Съгласно ЗД далекосъобщителните дейности и услуги са либерализирани, с изключение на предоставянето на обикновената телефонна услуга (селищна, междуселищна, международна и транзитна) между крайни точки на фиксираната телефонна мрежа и предоставянето на линии под наем. Върху тези дейности е установен държавен монопол до 31.XII. 2002 г. Предвиденият срок е защитен и приет в Световната търговска организация и утвърден от Народното събрание със Закона за ратифициране на Четвъртия протокол към Общото споразумение по търговия и услуги (ДВ, бр. 117 от 1997 г.).

Основна постановка в ЗД е разделянето на функциите на държавно управление (в лицето на Министерството на транспорта и съобщенията) от тези на регулиране на далекосъобщителния пазар (в лицето на Държавната комисия по далекосъобщения) и ясно дефиниране на правата и отговорностите на институциите, ангажирани с формиране на политиката и осъществяване на регулирането в далекосъобщенията. Създаде се и Съвет по националния радиочестотен спектър за упражняване на суверенните права на държавата върху радиочестотния спектър в съответствие с изискванията на Конституцията на Република България, като ясно са определени правомощията и задълженията му. Законът за далекосъобщения бе изменен през 2000 г., за да бъде приведен в съответствие с общите законодателни промени, уреждащи извършването на институционалните реформи в страната.

През изминалите две години от влизането в сила на Закона за далекосъобщенията бе натрупан значителен опит при прилагането му, който заедно с необходимостта от по-нататъшна хармонизация с европейското законодателство (приложение № 2) наложи разработката на нови и актуализацията на някои от съществуващите разпоредби, на основание на което бе изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, одобрен с Решение № 742 на Министерския съвет от 2000 г. и внесен за разглеждане от Народното събрание. Проектът предвижда промени в действащите разпоредби, касаещи електромагнитната съвместимост, крайните далекосъобщителни устройства, функциите на ДКД и др.

Основни области, които засягат промените, са:

• Всеобщо предлагана услуга

Разширява се и се прецизира обхватът на всеобщо предлаганата услуга, като се включват важни от гледна точка на обществения интерес услуги за осъществяване на безплатни за населението спешни повиквания (Спешна медицинска помощ, Пожарна и аварийна безопасност, Полиция), справочни услуги за телефонните номера на абонатите, достъп до гласовата услуга чрез телефонните апарати за обществено ползване, както и специализирани услуги, позволяващи достъп на инвалиди до услугите, посочени като всеобщо предлагана услуга. В съответствие с изискванията на европейските норми се предвижда с наредба, издадена от министъра на финансите и министъра на транспорта и съобщенията, да бъдат определени критериите, на които трябва да отговарят операторите, задължени да предоставят всеобщо предлаганата услуга, както и механизмът за компенсирането им, когато разходите по предоставянето й надхвърлят приходите. Тъй като вероятно с отпадането на монополните права на БТК в началото на 2003 г. на далекосъобщителния пазар в Република България няма да има далекосъобщителен оператор, който да е готов да я предоставя и при икономически неизгодни условия, БТК по силата на ЗД се задължава да я предоставя до началото на 2005 г. С това се гарантират правата на потребителите и осъществяването на плавен преход към разпределяне на задълженията по предоставянето й между конкурентите на пазара.

• Режими на лицензиране

Определени са ясни и прозрачни критерии относно режимите, при които се извършват далекосъобщителните дейности. Съгласно тези критерии индивидуални лицензии се издават при използване на индивидуално предоставен ограничен ресурс, при изграждане на обществени далекосъобщителни мрежи, при изграждане на технологични мрежи и при предоставяне на гласови услуги, което съответства на тенденцията за постепенно премахване на регулаторните бариери и преминаване към облекчени лицензионни режими за преобладаващата част от далекосъобщителните дейности.

• Осигуряване на достъп и взаимно свързване

Със законодателното уреждане на статута на технологичните мрежи и правата на операторите на такива мрежи да изграждат инфраструктура и да свързват мрежите си с тази на БТК се запълва една празнота и се прави стъпка към подготовката за поява на конкурентни оператори след пълната либерализация. Освен това промените дават възможност на регулаторния орган да решава проблеми, свързани с осигуряване на достъпа до мрежи и услуги и взаимното свързване на мрежи. Това гарантира бързо и адекватно реагиране на динамиката в развитието на далекосъобщителния пазар, като се отчитат интересите на страните.

• Регулиране на начина на разпределение на лицензионните такси и таксите за използване на радиочестотен спектър

Промяната в разпределението на приходите от таксите се налага от необходимостта да се пренасочат финансови средства за провеждане на дейности с цел финансиране развитието на далекосъобщителния пазар, както и финансиране на проекти, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната. Създават се условия държавните органи да получат финансова осигуреност за провеждане на държавната политика на регулиране и управление в областта на далекосъобщенията.

3.2. Подзаконови нормативни и административни актове

Разработените въз основа на ЗД подзаконови нормативни актове осигуряват прилагането му и в необходимата дълбочина уреждат специфични въпроси в областта на далекосъобщенията.

Основните подзаконови и административни актове, действащи към настоящия момент, могат да се разпределят условно в няколко основни групи:

• Лицензиране

Със заповед на председателя на КПД от 1998 г. са определени далекосъобщителните дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, на общо лицензиране и на свободен режим. В духа на хармонизация с европейското законодателство през 1999 г. е направено изменение на Списъка на далекосъобщителните дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, на общо лицензиране и на свободен режим (Заповед № РД-09-220 от 15.XI.1999 г.), като предоставянето на достъп до Интернет премина от общо лицензиране на свободен режим. Издадени са наредби, регламентиращи реда и условията за издаването на индивидуални лицензии за изграждане, поддържане и използване на: кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми и други услуги, на обособени мобилни радиотелефонни мрежи (РМR), на мрежи от фиксирани радиорелейни линии, на обособени VSAT мрежи с управляваща станция на територията на Република България, за инсталиране и експлоатация на система от телефонни апарати за обществено ползване, както и общи лицензии за: спътникови терминали за репортажни цели; репортажни радиорелейни линии; корабни и самолетни радиостанции; мрежи и крайни устройства, използващи ISM честотни обхвати; радиолюбителска дейност; късовълнови радиостанции в гражданския обхват 27 МHz; телефонни апарати за обществено ползване и мобилни спътникови терминали.

• Ограничени ресурси - радиочестотен спектър и номерационен план

Министерският съвет (МС) излезе с решения, съответно едно през 1999 г. и три през 2000 г. (последното от 13.XI.2000 г.), с които се утвърждават актуализациите на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, както и за съвместно ползване между тях. Утвърдени бяха със Заповед № РД-08-288 от 28.IV.2000 г. и обнародвани в ДВ, бр. 37 от 2000 г. от министъра на транспорта и съобщенията и Принципи на Националния номерационен план, според които той се разработва и управлява от Държавната комисия по далекосъобщения.

• Оценяване на съответствието

Приета е Наредба за оценяване на съответствието на радиосъоръжения и крайни устройства за далекосъобщения и свързването им към обществени далекосъобщителни мрежи (в сила от 4.II.2000 г.). Наредбата транспонира в значителна степен Директива 98/13/ЕС.

• Цени и такси

С Постановление № 241 на Министерския съвет от 1998 г. е приета Методика за регулиране на цените на обикновената телефонна услуга, предоставяна чрез фиксираната телефонна мрежа на "БТК" - ЕАД, и за предоставяне на линии под наем при публично известни условия, а с Постановление № 31 на Министерския съвет от 19.II.1999 г. е одобрена Тарифа за таксите, които се събират от Държавната комисия по далекосъобщения по Закона за държавните такси.

Разработените до момента подзаконови нормативни актове уреждат някои от най-важните въпроси на регулирането на далекосъобщителния пазар. Трябва да се отбележи и необходимостта от ускоряване на темповете на създаване на другите подзаконови и нормативни актове, регулиращи процесите на либерализация.

Необходимо е в краткосрочен план (до края на 2001 г.) да бъдат разработени и приети съответно:

- наредба за конкретните далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, регистриране по обща лицензия и свободен режим;

- наредби за процедурните правила и техническите параметри на различните видове радиослужби;

- наредби: за оценяване на съответствието на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства, въвеждаща Директива 99/5/ЕС; за електромагнитна съвместимост, въвеждаща Директива 89/336/ЕЕС; за радиосъоръжения с малък обсег на действие;

- общи лицензии за: VSAT мрежи и станции, широколентови системи за пренос на данни WBDTS;

- правила и процедури по разпределение, първично предоставяне, резервиране на номерационен капацитет от Националния номерационен план.

В началото на 2001 г. се предвижда да бъде извършена поредната актуализация на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, както и за съвместно ползване между тях в обхвата до 10 GHz.

В средносрочен план (до края на 2003 г.) трябва да бъдат разработени съответните подзаконови актове, формиращи регулаторните рамки за взаимното свързване, предоставянето на линии под наем, всеобщо предлаганата услуга и механизмите за нейното финансиране.

През 2002 г. ще бъде направен подробен преглед на законодателната рамка, като се предвижда Законът за далекосъобщенията да бъде изменен във връзка с пълната либерализация в сектора след 31.XII.2002 г.

4. Разпределение и управление на ограничените ресурси

4.1. Управление на радиочестотния спектър

В своята политика по отношение на управлението на радиочестотния спектър отговорните институции се ръководят преди всичко от неговото икономическо и политическо значение. По-важните елементи на това управление са:

- стратегическо планиране и разпределение на радиочестотния спектър;

- хармонизация на разпределението на радиочестотния спектър.

Стратегическото планиране и разпределението на радиочестотния спектър за използването му за граждански нужди и за нуждите на отбраната и сигурността и хармонизацията му са в прерогативите на Съвета по националния радиочестотен спектър. Предоставянето за ползване на радиочестотен спектър за граждански нужди между отделните потребители за експлоатация на радиосъоръжения и/или предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез тях се извършва от Държавната комисия по далекосъобщения, а радиосъоръженията се пускат на пазара след оценяване на тяхното съответствие.

Съгласно чл. 11 и 12 от ЗД към Министерския съвет беше създаден с Постановление № 262 от 1998 г. Съвет по националния радиочестотен спектър (СНРЧС) като орган за осъществяване на суверенните права на държавата върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България по силата на международни споразумения. По силата на своите правомощия СНРЧС разработва и предлага на Министерския съвет периодично за утвърждаване актуализиран Национален план за разпределение на радиочестотния спектър.

Първият вариант на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и сигурността, както и за съвместно ползване между тях в честотния обхват от 9 kHz до 275 GHz беше подготвен и публикуван през март 1999 г.

Във връзка с непрекъснатото развитие на използването на радиочестотния спектър, въвеждането на нови системи и технологии в областта на далекосъобщенията и хармонизирането му с Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) СНРЧС актуализира Националния план за разпределение на радиочестотния спектър в частта му от 10 до 105 GHz в съответствие с разпределението на СЕРТ, а за обхвата от 105 до 400 GHz в съответствие с това на ITU и частично от 9 kHz до 10 GHz по предложение на заинтересуваните ведомства. Бяха освободени допълнителни честотни ленти в обхвата 900 MHz и 1800 MHz за GSM оператори и бяха разпределени честоти за нуждите на различните радиосистеми - ТЕТRA, DECT, Iridium, Globalstar. Направен е план-график за поетапно освобождаване на честотни ленти, който предвижда пълно освобождаване на честотните ленти за GSM мрежи в обхвата 900 MHz (2 x 25 MHz) до 2004 г. и 2 x 75 MHz в обхвата 1800 MHz до края на 2003 г. В резултат от хармонизацията на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър постепенно отпада нуждата от включване на името на Република България в бележки под черта към чл. S5 на Радиорегламента на ITU, което е показател, че разпределението на радиочестотите според Националния план за радиочестотния спектър се доближава до това на СЕРТ и Радиорегламента.

До края на първото тримесечие на 2001 г. се предвижда Националният план за разпределение на радиочестотния спектър да бъде хармонизиран в частта му от 9 kHz до 400 GHz с приетото в СЕРТ разпределение и съобразен с Радиорегламента на ITU, решенията, резолюциите и препоръките на Световната конференция по радиосъобщения WRC-2000. Хармонизирането на радиочестотния спектър ще се извърши след съгласуване със заинтересуваните ведомства.

Основните промени в Радиорегламента, а оттук и в Националния план, ще произтичат от глобалната нужда от радиочестотен спектър за мобилните широколентови мрежи от трето поколение (UMTS). Едно от решенията на Световната радиоконференция WRC-2000 беше да се идентифицира допълнителен честотен спектър от 160 MHz към основните честотни ленти от 230 MHz, идентифицирани още през 1992 г.

При хармонизирането на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър и прилагането на решенията на WRC-2000 СНРЧС предлага методи и принципи за компенсиране на Министерството на отбраната за освобождаването на честотните ленти от военни за граждански нужди.

4.2. Номерационен план

Наблюдаващото се изключително бързо развитие на далекосъобщителните мрежи и услуги през последните години и перспективите за разширяване на далекосъобщителния пазар поставят на преден план въпросите, свързани с номерирането, именуването и адресирането.

От съществено значение за либерализацията на пазара и за създаването на ефективна конкурентна среда е разработването, разпределението и управлението на Национален номерационен план, осигуряващ равнопоставен достъп до номерационните ресурси на всички участници на пазара. Този план трябва да е максимално хармонизиран с международните норми и стандарти. Отчитайки тази необходимост, през 2000 г. бяха утвърдени основните принципи, на базата на които предстои в краткосрочен план да бъде разработен от ДКД нов актуализиран номерационен план на страната, като се предвижда:

- да започне работа по оптимизиране на съществуващия и разработване на нов номерационен план, хармонизиран с европейските и международните изисквания;

- да се определят основните правила и процедури за разпределение, предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номерационен капацитет от Националния номерационен план.

В процеса на разработката трябва да се спазват европейските и международните стандарти, договорености и препоръки, като се вземе под внимание степента на развитие на обществената далекосъобщителна мрежа у нас. На базата на подробно проучване трябва да се отчете до каква степен промените в плана ще се отразят върху всички участници на пазара в технически, икономически и социален аспект.

Имайки предвид значението на Националния номерационен план за процеса на либерализация на пазара и отчитайки настоящата ситуация у нас в дългосрочен план, е необходимо да започне подготовката за:

- създаване на необходимите предпоставки за въвеждане на услугата "избор на междуселищен оператор";

- осигуряване на преносимост на номера;

- навлизане на общоевропейски услуги на базата на международен код "388", предвиден за Европейското телефонно номерационно пространство (ETNS);

- осигуряване на възможност за буквено-цифрено тонално избиране чрез възприемане на общоевропейския стандарт за бутонни крайни устройства.

Следвайки Решение 91/396/ЕЕС на Съвета на ЕК от 29.VII.1991 г., в Република България номер "112" е резервиран за услуга "спешни повиквания". Практиката на европейските страни и натрупаният опит у нас показват, че въвеждането на единен европейски номер "112" е мащабна и сложна задача. Нейната реализация зависи от доброто взаимодействие и координация на пряко ангажираните в тази дейност институции и организации, от ясно и точно разпределените функции и отговорности по управление и експлоатация на системата, което трябва да бъде решено на политическо и държавно ниво, и от широката популяризация сред населението.

Определянето на структурата и предоставянето за ползване на идентификационни кодове на мрежите за данни (DNIC (Data Network Indentification Code.)) се осъществява на международно ниво от ITU-T (за първите три цифри от него) и на национално ниво от националния регулаторен орган (за останалите цифри) на базата на препоръка Х.121. С цел защита на интересите на страната, свързани с тези въпроси, представители на България ще се включат по-активно в работата на работните групи към ITU-T.

В последните години се наблюдава все по-широко използване на широколентови системи за комутация, което поставя на преден план въпроса, свързан с адресирането. В момента адресирането на тези системи се основава на стандарти, определени от ISO, което на национално ниво трябва да се осъществява от националния стандартизационен орган. Съществуващите в момента различни адресни схеми пораждат известни затруднения. По тази причина в краткосрочен и средносрочен план Европейското бюро за далекосъобщения (ETO) предвижда съвместяването на различните адресни схеми. Това ще наложи в мрежите да се въведат възможности за конвертиране на адресите с цел осигуряване на взаимодействие между различните схеми.

Очакваното развитие на именуването е различно от това, което се предвижда по отношение на адресирането. ЕТО счита, че съществуващите в момента различни схеми за именуване ще се обединят в една или две общи такива схеми. Различните характеристики на имената за Интернет водят до трудности, които трябва да бъдат преодолени, за да се съвместят съществуващите форми на именуване. Въпросът за създаването на организация за управление на системата за именуване и адресация в Интернет е посочен в Съобщение (88) на EК от 27.VII.1998 г. Правителството на САЩ е поело инициативата да прехвърли отговорността по управлението на тази система към частния сектор и по-специално към новосъздадената Корпорация за предоставяне за ползване на имена и номера в Интернет (ICANN). ЕК счита, че налагането в момента на каквито и да са регулаторни мерки в ЕС в тази област ще бъде неуместно или може би преждевременно. Въпреки това ЕК смята, че разпределението на управлението на номерирането, именуването и адресирането на глобално и национално ниво трябва да се държи под контрол в контекста на спазване правилата на конкуренцията.

Вземайки под внимание сложната ситуация, съществуваща в момента по отношение на организацията и управлението на адресите и имената, ще продължат да се следят световните тенденции за решаване на тези въпроси с цел намиране на най-добрите решения и прилагането им у нас.

5. Либерализация на далекосъобщителния пазар

Процесът на либерализация на далекосъобщителния пазар започна у нас през 1992 г. С приемането на ЗД през 1998 г. се поставя началото на изграждането на цялостна и последователна регулаторна рамка, регламентираща условията и изискванията за стимулиране на този процес (приложение № 1). Данните за периода 1998-2000 г. показват постигнатото съществено развитие на либерализацията в контекста на мерките, залегнали в Секторната политика (1998 г.).

5.1. Анализ на далекосъобщителния пазар

Българският далекосъобщителен пазар се намира в непрекъснато динамично развитие - разширяване и насищане на пазарните сегменти, засилване на конкуренцията, развитие на мрежите и услугите, което е в пълно съответствие с определящите световни тенденции на поетапна либерализация и адаптиране към истински конкурентни условия.

В настоящия момент основни участници на пазара на гласовата телефонна услуга са "Българската телекомуникационна компания" - ЕАД, и двата оператора, предоставящи мобилни услуги - "Мобилтел" - АД, и "Мобиком" - ООД.

Върху предоставянето на обикновената телефонна услуга по фиксираната мрежа е установен държавен монопол до 31.XII.2002 г. (Закон за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 от 2000 г.), § 10 от преходните и заключителните разпоредби.) Изпълнението на тази дейност е предоставено на "БТК" - ЕАД. Показателите за плътност за обикновената телефонна услуга са: телефонната плътност по домашни телефонни постове (на 100 домакинства) е 87 %, телефонната плътност по главни телефонни постове (на 100 жители) е 34,32 %. На телефонната услуга се падат повече от 70 % от приходите на БТК - ЕАД.

В изпълнение на стратегическата цел на секторната политика в далекосъобщенията и в съответствие със собствената си корпоративна политика "БТК" - ЕАД, изгражда основната цифрова далекосъобщителна инфраструктура, която ще осигури възможности за по-нататъшно задоволяване на потребностите от предоставяне на съвременни качествени услуги.

Мобилните телефонни услуги се предлагат от два оператора - "Мобилтел" - АД, и "Мобиком" - ООД. Конкурентното взаимодействие придобива известна специфика поради факта, че операторите използват различен стандарт - аналогов и цифров. Пазарните дялове на операторите (по брой абонати) към 30.XI.2000 г. са 73 % на "Мобилтел" - АД, и 27 % на "Мобиком" - ООД.

Пазарът на мобилните телефонни услуги търпи бързо развитие. На основата на относителната финансова и икономическа стабилност пазарът на тези услуги се е увеличил повече от два пъти за последните две години, като тенденцията на нарастване се запазва. Понастоящем потребителите на мобилни телефонни услуги у нас са концентрирани главно в София и в големите градове. Забелязва се промяна в стратегията на мобилните оператори, като все повече тяхното внимание се концентрира върху потребителите от по-малките градове и върху нарастване разнообразието на предлаганите услуги.

Услуги за персонално повикване (пейджинг). Услугата дава възможност за поддържане на еднопосочна мобилна връзка на ниска цена. По тази причина към услугата се ориентират потребителите, за които цената е определяща.

Водещ оператор с пазарен дял (по брой абонати) - 83 %, е Мобипейдж на компанията "Мобиком" - ООД, който е с национално покритие (над 60 града в страната), добре развита дистрибуторска мрежа и директни продажби, най-широк обхват на предлаганите услуги. На останалите пейджинг оператори се падат 17 % от пазара. Линк пейдж е другият оператор с национално покритие, който заема 14 % от пазара.

Върху предоставянето на линии под наем е установен държавен монопол до 31.XII.2002 г. Изпълнението на тази дейност е предоставено на "БТК" - ЕАД. Когато "БТК" - ЕАД, не е в състояние да предостави под наем линии в искания срок, операторите могат да изграждат собствени линии на базата на издадени лицензии. По такъв начин монополът не се явява бариера за развитието на пазара. В момента 95 % от общия брой линии под наем са аналогови. В структурата на приходите най-голям дял имат междуселищните линии.

Услуги по пренос на данни. Обществените мрежи за предаване на данни и предоставянето на услуги чрез тях са едни от първите либерализирани мрежи и услуги. До момента са издадени 3 лицензии за изграждане, поддържане и използване на мрежи за предаване на данни на следните далекосъобщителни оператори: "БТК" - ЕАД, "Глобал Уан Комюникейшънс енд информейшън сървисис" - ООД, и "Банксервиз" - АД. Политиката в областта на либерализацията на тази част от пазара не предвижда ограничения по отношение на броя на операторите.

Услуги, предоставяни чрез системи от телефонни апарати за обществено ползване. Услугите, предоставяни чрез телефонните апарати за обществено ползване, се осъществяват от "РТК" - ООД, "Булфон" - АД, и "БТК" - ЕАД. Обществените телефони на "РТК" - ООД и "Булфон" - АД, работят с фонокарти, а тези на "БТК" - ЕАД - с жетони. Всички фонокартни апарати имат устройство за контрол на звука и функции, улесняващи използването им от инвалиди. Пазарният дял на услугите, предоставяни чрез телефонни апарати за обществено ползване, е разпределен: 43 % за "БТК" - ЕАД, 30 % за "Булфон" - АД, и 27 % за "РТК" - ООД.

Дейността на ефирното радио- и телевизионно разпръскване е либерализирана през 1992 г., когато започнаха излъчване първите частни радиостанции. В момента в страната функционират две национални мрежи, разпространяващи програмите "Хоризонт" и "Христо Ботев" на Българското национално радио, и над 100 радиостанции с местно покритие. Програма "Хоризонт" покрива над 82 % от населението. Някои от радиостанциите с местно покритие разпространяват програмата си едновременно в повече от един град.

През 2000 г. се проведоха конкурси за радиостанции с местно покритие за 8 основни населени места в страната. През същата година беше обявен и първият конкурс за частно национално радио, който ще приключи с издаване на лиценз на спечелилия до края на годината.

От ефирните телевизии с национално покритие са: "Канал 1" на Българската национална телевизия (БНТ) и "Би Ти Ви" на "Болкан нюз корпорейшън" - АД. От останалите ефирни телевизии със значителен пазарен дял са "Нова телевизия" и "Седем дни", които покриват София.

Беше обявен конкурс за трета национална ефирна телевизия, който се очаква да приключи до края на 2000 г.

Изграждането на кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми и други услуги започна в началото на 90-те години и много бързо кабелните телевизии придобиха огромна популярност. В момента значителна част от кабелните телевизии излъчват собствена програма, включваща информационно-публицистични предавания. Разширена бе гамата на предлаганите услуги чрез кабелната мрежа: радиопрограми, Интернет, охрана и др. С цел гарантиране на лоялна конкуренция на този пазар и стимулиране развитието на кабелните далекосъобщителни мрежи за радио- и телевизионни програми като бъдеща инфраструктурна база за конкурентни местни телефонни мрежи на "БТК" - ЕАД, временно до края на 2002 г. не се разрешава да изгражда, поддържа и използва такъв тип мрежи.

През последните години се наблюдава бързо нарастване на интереса към потреблението на услугите, предоставяни чрез Интернет. Осигуряването на достъп до Интернет услугите у нас се осъществява от около 200 Интернет доставчици. Наблюдават се тенденции на сливането и окрупняването им. Почти 3/4 от пазарния дял на Интернет услугите се разпределя между пет основни доставчици.

5.2. По-нататъшна либерализация на пазара

Осъществяването на успешна по-нататъшна либерализация у нас е свързано с подготовката и готовността за либерализация на монополните услуги и разработване на регулаторната политика по отношение на:

- режимите за осъществяване на далекосъобщителни дейности;

- взаимното свързване на мрежите;

- всеобщо предлаганата услуга;

- разпределението на ограничените ресурси;

- осигуряване на отвореност на мрежите;

- хармонизация на стандартите;

- ребалансиране на тарифите;

- защита на интересите на потребителите.

При подготовката на подзаконовите нормативни актове ще се търси възможно най-голяма хармонизация с постановките, заложени в Директивите и другите документи от достиженията на правото на ЕС. Една година преди въвеждане на пълната либерализация ще бъде направен преглед на регулаторната рамка и ще започне подготовката за публикуване на основните документи, с което ще се създаде определена сигурност по отношение на последователността и предвидимостта в развитието на националното законодателство, както и яснота по правата и задълженията на участниците на пазара в условията на напълно либерализирана далекосъобщителна среда.

Ходът на либерализацията у нас в средносрочен план (до 2002 г.) ще се определя и от развиващия се глобален процес на конвергенция на далекосъобщителни, медийни и информационни технологии в контекста на Зелената книга за конвергенция на секторите за далекосъобщения, медии и информационни технологии, издадена от ЕК (COM(97) 623, Green Paper on the Convergence of the Telecommunications, Media and Information Technology Sectors, and the Implications for Regulation.). По традиция услуги, като гласова телефонна услуга, радио- и телевизионно разпръскване и компютърни услуги в реално време, се предоставят по различни мрежи, ползват се различни крайни потребителски устройства и се регулират от различни закони, от отделни регулаторни институции, обикновено на национално ниво. Размиването на границите и взаимното преплитане на различните видове услуги и независимостта на предоставянето им от преносната среда ще изисква изграждане на съответно необходимите нормативни актове, гарантиращи адекватно регулиране на пазара.

5.3. Регулиране на далекосъобщителния пазар

Регулирането администрира нормативно установените правила в далекосъобщенията, като създава документи, съдържащи механизми и процедури за прилагане на приетите нормативни актове. Чрез регулирането се уреждат взаимоотношенията между участниците на пазара, като:

- държавата в лицето на определен орган на изпълнителната власт в областта на далекосъобщенията;

- националните регулаторни органи;

- далекосъобщителните оператори на мрежи и услуги;

- потребителите на далекосъобщителни услуги;

- производителите на далекосъобщително оборудване;

- доставчиците на далекосъобщително оборудване.

Цялостната регулаторна рамка следва да е стабилна, ясна, обективна и публично известна, да създава подходяща среда за лоялна конкуренция, да бъде съобразена с особеностите на развитието на далекосъобщителния сектор и да бъде в съответствие с препоръките и изискванията в директивите и другите основни документи на ЕС, като се осигури:

- прозрачност на процесите на вземане и осъществяване на регулаторните решения;

- обективно и равнопоставено третиране на субектите на регулиране;

- отговорност в действията на регулаторния орган с осигурена възможност за обжалване на решенията;

- консултативност, при която трети страни, заинтересувани от регулаторните решения, да имат възможност да ги коментират;

- бързо вземане на решения и премахване на бюрократичните бариери за излизане на далекосъобщителния пазар.

- минимализъм, т.е. свеждане на регулаторните изисквания до минимално необходимото, но достатъчно ниво на администриране;

Главен механизъм на регулирането е въвеждането на ясни правила за правата и задълженията на участниците на пазара и превантивният и постоянен контрол върху спазването им. Правилата, в зависимост от обхвата им на действие, са регламентирани в ЗД, подзаконовите нормативни актове или в индивидуалните административни актове, като лицензии, разрешителни и др. По този начин се следи достъпът до пазара и се осъществява ефективен контрол. Установено е, че конкуренцията се развива най-добре при разрешителни (лицензионни) режими, които не налагат прекалено бреме за операторите, независимо дали става дума за изисквания или за процедури.

Когато регулирането на пазара е прозрачно и ефективно, следващо принципите на последователност и детерминираност, тогава то влияе благоприятно върху доброто функциониране на динамичен конкурентен пазар. Когато регулирането е противоречиво, излишно затормозява с регулаторни и административни процедури или закъснява след събитията, то може да стане и бариера за развитието на пазара.

Общата регулаторна рамка у нас за издаване на разрешения (лицензии) за далекосъобщителни дейности засега следва регулаторната рамка, очертана от ЕС в Директива 97/13/ЕС, и ще бъде приведена в съответствие с предложението за нова Директива на ЕС (Proposal for a Directive of the European Parliament and the Council on the authorisation of electronic networks and services, 12 July 2000, Brussels, COM (2000) 386.) за издаване на разрешения (лицензии) за далекосъобщителни дейности, чрез която ЕС продължава да следва посоката на по-нататъшното облекчаване на режима за издаване на разрешения, без да се намаляват ефикасността на контрола и наблюдението на пазара.

Основните принципи на лицензионната политика у нас са:

- забрана за ограничаване броя на участниците на пазара, освен в случаите на използване на ограничен ресурс;

- даване приоритет на режима за издаване на разрешения чрез обща лицензия спрямо режима чрез индивидуална лицензия;

- дефиниране на хармонизирани принципи, процедури и документи, свързани с лицензирането, включително установяване на процедура "one-stop-shopping". ("One-stop-shopping" ("пазаруване от едно място") - процедура, даваща възможност за получаване на индивидуална лицензия или за регистрация по обща лицензия, ако това е необходимо, на база на нотификация до един или повече национални регулаторни органи, по координирана процедура от едно единствено място (Директива 97/13/ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от 10 април 1997 г., чл. 2, т. 1 (с).)

У нас съгласно ЗД е издадена заповед на председателя на КПД, с която се определят видовете далекосъобщителни дейности и начинът на тяхното лицензиране - индивидуална, обща лицензия или на свободен режим. Определени са 23 вида далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, 11 дейности на обща лицензия и 4 вида на свободен режим. Очевиден е превесът на индивидуалните лицензии, което има своето логично обяснение. Необходимостта от индивидуално лицензиране се налага от все още неразвития пазар, включително съществуващите изкривявания, ранния стадий на саморегулирането и ненапълно действащите механизми на конкуренцията.

В условията на наличие на монополен и либерализиран далекосъобщителен пазар важен момент е регулирането на оператора с монополно положение. Проблемът, който трябва да се реши, от една страна, е да не се позволи злоупотреба с монополното положение и права, а от друга страна, да не се ограничава инициативността на този оператор. Практиката на европейските страни показва, че и след пълната либерализация за определено време основна роля на пазара играят операторите с господстващо (бивше монополно) положение. За да се развива пазарът в посока към конкуренция, европейският подход предполага чрез регулирането да се поставят определени задължения на оператора с монополно положение, свързани със задължението за предоставяне на всеобщо предлагана услуга, за предоставяне на линии под наем, за отвореност на мрежите и взаимното им свързване, в рамките на издадените им лицензии. Тези изисквания на Европейския съюз ще бъдат подходящо отразени при актуализация на Секторната политика, законодателството, регламентиращо сектора, и подзаконовите нормативни актове в контекста на пълната либерализация.

Във връзка с поканата за присъединяване на Република България към ЕС в средносрочен план и в съответствие с постановките и препоръките на новия проект на директивата за разрешителните режими на електронните мрежи и услуги, която ще измени Директива 97/13/ЕС, се възприема подходът към прогресивно облекчаване на разрешителните режими с цел навлизане на нови участници на пазара.

5.4. Отвореност на мрежите

Изграждането на конкурентен общоевропейски далекосъобщителен пазар е немислимо без въвеждане на общи хармонизирани принципи и условия за осигуряване на открит и ефективен достъп до далекосъобщителните мрежи.

Осигуряването на отворени мрежи (ONP) има за цел да гарантира предоставянето на свободен достъп до обществено достъпни далекосъобщителни мрежи и услуги в съответствие с хармонизирани условия по отношение на:

- технически интерфейси, включително дефиниране и използване на крайни точки на мрежата, когато това се налага;

- условия за ползване;

- тарифни принципи;

- достъп до честоти и номера/адреси/имена, когато това се налага.

Още през 1990 г. чрез Директива 90/387/ЕС ЕС въведе изискването всички стандарти за хармонизирани технически интерфейси и/или характеристики на услуги, подходящи за осигуряването на отворени мрежи (ONP), да се публикуват. Периодично се актуализира списъкът със стандарти, като вече е налице и 6-ото му издание (1998 г.). Изискванията на ЕС ще бъдат въведени у нас чрез предвидените за издаване подзаконови нормативни актове за отвореност на мрежите.

В областта на отвореността на далекосъобщителните мрежи и тяхното взаимно свързване ще се следват принципите и постановките, залегнали в съответните директиви на ЕС, действащи в момента, както и в проектите на новите, които предстои да се приемат.

Взаимното свързване може да се разглежда като един от ключовите фактори за осигуряване на отвореност на мрежите и развитие на конкурентен пазар. То дава възможност за равнопоставеност между различните участници на пазара, което е в интерес както на новопоявилите се, така и на потребителите. Рамката за взаимно свързване се характеризира със:

- прилагане на принципите за отвореност на мрежите - прозрачност, обективност, недискриминация, пропорционалност;

- даване приоритет на търговските споразумения между страните, взаимно свързващи мрежите си, в рамките на правила, установени от националния регулаторен орган;

- ясни отговорности на националния регулаторен орган в съответствие с принципите за субсидиарност (Субсидиарност (subsidiarity) - общ принцип на правото на ЕС, чиято цел е решенията в Съюза да се вземат възможно най-близо до неговите граждани. "Основи на правото на ЕС", Ж. Попова, изд. "Отворено общество", 1997 г., стр. 37, Правна дефиниция на понятието и коментар - пак там.) и ефективен механизъм за разрешаване на спорове.

Трябва да се създават условия за баланс между правата и задълженията на участниците в съответствие с техните позиции на пазара. На операторите с господстващо положение на пазара могат да се налагат определени задължения, така че да се гарантира равнопоставеност при преговори за взаимно свързване с много по-малки нови участници на пазара. Такива задължения могат да са например изискване за публикуване на информация за самите споразумения за взаимно свързване, вкл. ценова листа за взаимно свързване и примерна оферта.

Постановките на Директивата за взаимно свързване са до голяма степен отразени в Закона за далекосъобщения. Засега условията по взаимното свързване на мрежата на БТК като обществен оператор с господстващо положение на пазара са отразени в издадената й лицензия при спазване в голяма степен на постановките на Директива 97/33/ЕС. В краткосрочен план ще бъде решен проблемът с разработване и приемане на съответен подзаконов нормативен акт.

По отношение на взаимното свързване на далекосъобщителните мрежи в кратко- и средносрочен план секторната политика ще цели създаването на регулаторна рамка, която да гарантира взаимното свързване на мрежите и взаимодействието между услугите, като се отчита и гарантирането на всеобщо предлаганата услуга в либерализирана среда.

Секторната политика в областта на линиите под наем изисква да бъдат осигурени условия за предоставяне на открит и ефективен достъп до тях, като далекосъобщителните оператори с господстващо положение трябва да осигуряват определен минимален набор от аналогови и цифрови наети линии с хармонизирани технически интерфейси.

До 31.XII.2002 г. само "БТК" - ЕАД, може да предоставя линиите под наем. Прегледът на постановките на европейското законодателство и хармонизирането на нормативната уредба у нас, свързана с "линии под наем", налага издаването в краткосрочен план на подзаконов нормативен акт, чрез който да се гарантира повишаването на ефективността при предоставяне и ползване на услугата чрез въвеждане на адекватни мерки в изпълнение на Директива 97/51/ЕС и на две от препоръките на Директива 92/44, а именно:

- по-голяма прозрачност и яснота по условията за предоставяне на услугата;

- следене на статистиката от резултатите по предоставянето на услугата, като чрез обратна връзка се получи по-точна оценка за това, дали услугата "линии под наем" е бариера или стимул на пазара.

Във връзка с либерализацията на услугата след 31.XII.2002 г. ще бъде извършена хармонизация на правните постановки в ЗД и подзаконовите нормативни актове с директиви 92/44/ и 97/51/ и други документи на ЕС и Препоръка на комисията C (1999)3863 относно ценообразуването на услугата, така че новата рамка адекватно да отразява както либерализацията, така и наличието на оператор(и) с господстващо положение на този пазар.

Изключително право да предоставя локален достъп до фиксираната далекосъобщителна мрежа до края на 31.XII.2002 г. има "БТК" - ЕАД. В подготовката за пълна либерализация на пазара един от съществените и нелеки въпроси, които ще трябва да се решат в правно-регулаторен план, е този за осигуряване на условия за конкуренция в локалния достъп, в т.ч. и въпросът за достъп до абонатния шлейф. За целта ще трябва да се приложат преди края на 2002 г. постановките на Директивата за локалния достъп, която все още се разработва. (Proposal for a Directive of the European Parliament and the Counsel on the access to, and interconnection of electronics communications and networks and associated services, Com(2000) 392 final.) Интересен момент в проекта на директива е дефинирано понятието "достъп", покриващо всички форми на достъп до обществените налични мрежи и услуги, докато понятието "взаимно свързване" се отнася до физическото и логическото свързване на мрежите. Правилата за достъп и взаимно свързване осигуряват взаимодействие (interoperability) на услугите, което е особено важно за създаването на конкуренция. В много случаи за новите участници на пазара е икономически неизгодно да дублират една развита кабелна мрежа или мрежата на една телефонна компания, за да получат достъп до домашни абонати или потребители, например малки и средни предприятия. От друга страна, е възможно мрежовият оператор, който е собственик и контролира инфраструктурата в зоната на абонатите, да откаже както избор на абонатите по отношение на доставчик на услугата, така и достъп на доставчиците на услуги до абонатите. За доставчиците на достъп с господстващо пазарно положение новата регулаторна рамка ще налага специфично задължение да се преговаря за достъпа и ще съдържа ясни правила за правото на отказ.

Открива се за регулаторно решение един нов въпрос, отнасящ се до "развързан достъп до абонатния шлейф". ("Развързан достъп до абонатния шлейф" (Unbundling of the local loop) - технически и регулаторни мерки, чрез които се осъществява достъп на новите участници на пазара в условията на пълна либерализация до абонатния шлейф, принадлежащ на основния оператор със значително пазарно присъствие ("Draft Regulation of the Europian Parliament and the Council on unbundled local loop" 27.10.2000 г.).) Подходите по този въпрос в ЕС са много и различни, като все още няма ясна регулаторна рамка въпреки изтеклите две години от момента на пълна либерализация. У нас този въпрос предстои да се проучи, като се следва развитието в ЕС и на базата на наблюденията се направи оценка с цел прилагането на най-добрия опит.

5.5. Стандартизация и оценяване на съответствието

Либерализацията на условията за предлагане на услуги в далекосъобщенията, както и другите фактори и явления, които предизвикват промени в традиционния далекосъобщителен сектор: глобализацията на далекосъобщенията, миграцията към IР, непрекъснатата тенденция към конвергенция на технологиите и непрекъснатият стремеж към все по-голяма мобилност на далекосъобщенията, водят до все по-голяма роля на стандартизацията като техническа нормативна основа при регулирането и предоставянето на услуги в условията на конкурентна среда. Основен елемент в този процес е разработването и възприемането на стандарти за услуги, крайни устройства и възможности за достъп към далекосъобщителни платформи (високо ниво на достъп) като база за успешни търговски преговори между предоставящите и потребителите на достъп и услуги.

Нараства необходимостта от осигуряване на широк достъп на потребителите на услуги до максимално възможен брой стандарти с цел информираност за техническите изисквания (съществени и други) към характеристиките и качеството на предлаганите продукти/услуги.

В областта на стандартизацията и оценяването на съответствието в момента у нас действат Закон за националната стандартизация и Закон за техническите изисквания към продуктите. Принципите, залегнали в тях, въвеждат процедурите на новия и глобалния подход на Европейския съюз, възприети от 1985 г. насам. В подготвената промяна в Закона за далекосъобщенията са отразени всички действащи законови изисквания и в голяма степен изискванията на европейските директиви.

Съгласно Закона за националната стандартизация всички международни стандарти (на ISO, IEC, препоръки на ITU) се въвеждат като български чрез превод. По същия начин трябва да се въвеждат и хармонизираните с директивите на ЕС стандарти (на CEN, CENELEC и ETSI), отнасящи се до законово регулираната сфера.

В тази група са всички стандарти, свързани с прилагането на наредби и/или други нормативни технически разпоредби.

Европейските стандарти в областта на законово нерегулираната сфера (напр. при въвеждането на нова технология за далекосъобщения, за която няма още законова регламентация) могат да се въвеждат като български и без превод, чрез потвърждаване за прилагане като български (само чрез добавяне на заглавна страница). Позоваването на тези стандарти или на части от тях е доброволно. В случай на позоваване в нормативни актове обаче изискването за въвеждане чрез превод на български език остава задължително.

С въвеждането като български и използването на европейските стандарти от сериите БДС ЕN ISO 9000 и БДС ЕN 45 000 се очаква системите за сертифициране у нас да се уеднаквят с европейските. Това в бъдеще би представлявало предпоставка за сключване на договори с ЕС за взаимно признаване на резултатите от оценяването на съответствието на устройства и услуги в областта на далекосъобщенията с изискванията, залегнали в хармонизирани стандарти.

На основание на Закона за техническите изисквания към продуктите в процес на разработване е Наредба за оценяване на съответствието на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства, въвеждаща Директива 1999/5/ЕС и решение 2000/299/ЕС и заменяща Наредба № 5 от 24.I.2000 г. на председателя на КПД. Разработен е и проект на наредба за оценяване на съответствието с изискванията за електромагнитна съвместимост, въвеждаща Директива 89/336/ЕЕС.

До края на 2001 г. следва да бъдат въведени като български стандартите, хармонизирани с Директива 99/5/ЕЕС, имащи отношение към радиосъоръженията и крайните далекосъобщителни устройства и изискванията за електрическа безопасност и електромагнитна съвместимост, свързани с тях. Едновременно следва да се въведат и всички стандарти за система PAL, както и тези, които имат отношение към въвеждането в Република България на цифрова телевизия и цифрово радиоразпръскване. По подобен начин през този период следва да се въведат като български и европейските стандарти, които имат отношение и към другите далекосъобщителни дейности, регламентирани със Закона за далекосъобщенията и подзаконовите нормативни актове, издадени за неговото прилагане. Въвеждането на тези стандарти трябва да стане преди влизането в сила на съответните подзаконови нормативни актове.

С отпадането на монопола на БТК към 31.XII.2002 г. и възможността за поява на други оператори, имащи отношение към гласовата телефония, следва да се въведат с приоритет европейските стандарти, хармонизирани с директивите за предоставяне на отворени мрежи и имащи отношение към изискванията за аналогови и цифрови наети линии (директива 92/44/ЕЕС), обществени телефонни мрежи (директива 98/10/ЕЕС), услугите за данни с пакетна комутация (препоръка 92/382/ЕЕС), ISDN (препоръка 92/383/ЕЕС), взаимно свързване на мрежи (директива 97/33/ЕЕС).

В дългосрочен план следва последователно да се въведат всички стандарти на ETSI и препоръки на ITU, имащи отношение към новите далекосъобщителни технологии и услуги.

5.6. Перспективи за развитие на мрежите, ползващи честотен ресурс

Наземни мобилни мрежи

В световен мащаб мобилните съобщения продължават да бъдат един от най-динамично развиващите се сектори на далекосъобщенията. Тази динамика е в по-малка степен изразена в условията на българския далекосъобщителен пазар.

Освен за действащата в момента в Република България цифрова клетъчна GSM мрежа в радиочестотния обхват 900 MHz е осигурен честотен ресурс (2 x 4.6 MHz) за изграждане на втора GSM мрежа, за която е обявен публичен търг с тайно наддаване. Изготвен е план-график за осигуряване на честотен ресурс до 2004 г. за нуждите на цифровите клетъчни мобилни мрежи. Той предвижда пълно освобождаване на честотните ленти (2 x 25 MHz) в радиочестотния обхват 900 MHz и частично освобождаване на честотни ленти (2 x 75 MHz) в радиочестотния обхват 1800 MHz. Това ще осигури възможности за лицензиране на повече оператори, като предоставяният им честотен ресурс включва честотни ленти и от двата обхвата.

Развитието на аналоговата клетъчна мобилна мрежа (NMT-450i) ще се изразява само в известно разширение на честотните ленти в обхвата 450 MHz. Възможната по принцип цифровизация е малко вероятна, като се имат предвид световните тенденции на развитие на цифровите технологии.

Телефонната система за връзка с въздушни обекти (TFTS) не търпи развитие, въпреки че честотните ленти и канали за ползване на територията на Република България са определени. Спадът в нейната популярност и в европейски мащаб се дължи на късите въздушни разстояния в Европа и по-бързото развитие на спътниковите системи за подобни цели, които освен това имат покритие и върху океаните.

До момента у нас няма явна потребност от въвеждане на пътнотранспортните телематични системи (TRTS), но ще продължава да се следи развитието им в Европа.

Освободени са честотни ленти за европейския стандарт за подвижна радиомрежа за професионални цели TETRA (2 x 3 MHz). От двата варианта на системата - TETRA Еmergency и TETRA Civil, по-голям интерес се очаква към втория, който е за регионални приложения, докато първият може да се сблъска с пречки за въвеждането си, свързани с високата цена и затрудненията при координиране на нуждите на националната полиция, пожарната, бърза помощ и др. при развитието на национална мрежа.

В сравнение с 1998 г. броят на операторите на мрежи за персонално повикване по стандарта POCSAG остава непроменен. Това подсказва, че нуждите от тази услуга намаляват. Имайки предвид, че мрежите за персонално повикване се изместват от навлизането на услугата SMS в клетъчните GSM мрежи, може да се очаква, че и в Република България те няма да получат развитие, а още по-малко системата ERMES, като за нея все още не е осигурен честотен ресурс за пускането й в действие. Използването на стандарта RDS за изграждане на мрежи за персонално повикване няма да търпи развитие.

След провеждането на изследвания за съвместимост, изпълнение на пилотни проекти и освобождаване на честотния обхват 1880-1900 MHz са създадени условия за навлизане на цифровите безшнурови радиотелефонни системи (DECT) в Република България. Използването им и за телефонизиране на слабо населени райони във варианта за безжичен абонатен достъп (WLL) ще се разширява, като до 31.XII. 2002 г. ще се извършва само от "БТК" - ЕАД, в съответствие с изключителните й права. След това се очаква това да е един от основните подходи за либерализация на локалния достъп.

Универсалните мобилни телекомуникационни системи (UMTS) в европейски мащаб са в напреднал стадий на развитие и внедряване. В много европейски държави се проведоха търгове (по-рядко конкурси) за лицензиране на оператори на мобилни услуги от трето поколение (3G). В България още не са освободени основните честотни ленти (общо 230 MHz) за UMTS, за да се мисли за освобождаването на лентите за разширение (още 160 MHz). Очевидно е, че се очертава изоставане, което трябва да бъде преодоляно до 2006 г., като се направи график на поетапното освобождаване на честотни ленти за UMTS с няколко години напред. Като първа цел ще се търсят честотни блокове с минимум 2 x 10 MHz в честотни ленти 1920-1980 MHz и 2110-2170 MHz. Ще продължи изучаването на чуждия опит и в средносрочен план ще се разработи регулаторната рамка и стандартизационната база.

При прехода на мобилните системи от второ към трето поколение трябва да се има предвид, че съществуващите цифрови мобилни оператори могат да се доближат до комерсиалното стартиране на 3G, като "стъпят" върху междинни технологични платформи, които, образно казано, предлагат услуги от поколение 2.5G. Към тази междинна група от технологии спадат (във възходящ ред според възможните скорости на предаване на данните): високоскоростно предаване на данни с комутация на веригите (HSCSD), обща радиосистема с пакетна комутация (GPRS) и усъвършенствана GSM среда за данни (EDGE).

За 2.5G технологиите може да се обобщи, че те, посредством хардуерни или софтуерни модификации в съществуващите GSM мрежи на цени, доста по-ниски от тези, необходими за купуване на 3G UMTS лицензия, предлагат скорости за предаване на данните, съизмерими с тези на технологиите от трето поколение.

Би следвало да се очаква, че с разширяването на честотните ресурси на мобилните оператори съгласно план-графика за освобождаване на честотните ленти за GSM до 2004 г. те ще бъдат в състояние да предложат 2.5G услугите на българския далекосъобщителен пазар.

Спътникови мрежи

В момента единствената развита глобална мобилна спътникова мрежа, предлагаща услуги за обмен на глас, данни и факс, е INMARSAT. Надежди се възлагаха на спътниковата мрежа Iridium, но тя не получи развитие. В момента в начален стадий на пазарно развитие се намира спътниковата мрежа Globalstar. След провеждането на изпитвания за съвместимост с военните радиоелектронни системи бяха разпределени честотни ленти за спътниковите мрежи Globalstar и Iridium. След краха на Iridium трябва по-критично да се гледа на новите глобални мобилни спътникови мрежи.

В последните години бяха представени множество нови негеостационарни спътникови мрежи, които предстои да бъдат реализирани след 2000 г. и които ще използват негеостационарни спътници на ниска земна орбита (LEO), средновисока (MEO) и висока елиптична орбита (HEO). По предварителни планове през периода 2001-2006 г. ще бъдат пуснати в експлоатация следните мрежи: SKYBRIDGE - през 2001 г., TELEDESIC - през 2002 г. Съдейки по досегашното развитие на негеостационарните спътникови мрежи, може да се очаква, че тези срокове няма да бъдат спазени, но в краткосрочен план ще се търси възможност за осигуряване на честотен ресурс за ползването им у нас.

За международните спътникови организации INTELSAT, EUTELSAT, INMARSAT и ИНТЕРСПУТНИК е характерен процес на преструктуриране с цел преобразуване в търговски компании. Република България в краткосрочен план ще изгради позицията си по отношение на тези промени.

След разработването на подзаконовата нормативната база в Република България беше либерализирано изграждането и използването на земни спътникови станции, включително VSAT мрежи.

Мрежи за радио- и телевизионно разпръскване

Действащите в момента радиоразпръсквателни мрежи за дълги, средни и къси вълни се използват за излъчване на програмите на Българското национално радио (БНР). Тяхното използване ще продължи до окончателното амортизиране на съоръженията в тези мрежи и до постепенната им замяна с принципно нови методи за разпространение на програми. В последно време в световен мащаб се възражда интересът към радиоразпръскването в обхвата на средните и късите вълни на по-висше технологично ниво. През 1998 г. беше основан консорциум Digital Radio Mondial (DRM), който разработва технологии и стандарти за цифрово предаване в обхвата до 30 MHz. Има разработки на цифрово звуково разпръскване и в областта на средните вълни. В краткосрочен план ще се преценят изгодите от присъединяването на Република България към DRM и ще се следи отблизо развитието на цифровите технологии за радиоразпръскване на средни и къси вълни.

В изпълнение на решението на ITU за преустановяване на двулентовите излъчвания на къси вълни след 2015 г. трябва да започне съответна подготовка в края на този период.

Пазарът за радиоразпръскване на дълги и средни вълни е либерализиран и единственото ограничение е евентуалният недостиг на честотен ресурс.

Отчитайки многобройните предимства на наземното цифрово звуково радиоразпръскване (T-DAB), през 1995 г. бе изготвен Европейският честотен план. Той предвижда T-DAB да бъде въведен в лентите 174.0-230.0 MHz и 1452-1492 MHz. До 2005 г. предстои разработване на план за предоставяне за ползване на честотите. Цифровото радиоразпръскване е изцяло либерализирано, като предпоставките за неговото развитие ще се обуславят от интереса на потребителите и операторите. Възможни са ограничения, произтичащи от евентуален недостиг на честотен ресурс.

Спътниковата радиоразпръсквателна служба в повечето европейски страни е на вторична основа (Вторична основа - станциите от службите на вторична основа не трябва да създават вредни смущения и да имат претенции за защита от станциите на службите на първична основа.) до 2007 г. съгласно Радиорегламента на ITU. С развитието на тази технология ще се пристъпва постепенно към освобождаване на необходимия честотен ресурс за нея и у нас.

В Република България предстои преминаването на Българската национална телевизия от система за цветност SECAM към PAL. Има готов модел и етапи за експериментално цифрово телевизионно разпръскване в София. Предвижда се въвеждане на стандарт MPEG-2. Предстои развитие на цифровизацията на преносната мрежа на основния оператор и в краткосрочен план ще бъде разработена стратегия за прехода от аналогови радио и телевизия към цифрови радио и телевизия.

На Световната радиоконференция WRC-2000 бяха приети резултатите от препланиране на системите за спътниково телевизионно радиоразпръскване за Район 1 (Европа и Африка) и Район 3 (Азия). В краткосрочен план ще се разработи стратегия за развитие на спътниковите съобщения и ефективното използване на 10-те цифрови спътникови канала, разпределени за Република България на орбитална позиция 1,2 градуса западно на геостационарната орбита за съвместно ползване с Кипър, Гърция и Ватикана.

MVDS (Multipoint Video Distribution System) е вид клетъчноорганизирана многоканална система за пренос и разпределение на телевизионни сигнали. Честотната лента, която се използва за тази система (40.5-42.5 GHz), е определена с решение на Европейския радиокомитет (ERC/DEC/96/(05). В Националния план за разпределение на радиочестотния спектър тази лента е освободена за MVDS. Европейският комитет по радиосъобщения ревизира решението си от 1996 г., като радиочестотният обхват се разшири до 43.5 GHz за ползване от MVDS с цел използването на тази технология да прерасне в предоставянето на мултимедийни безжични услуги. Ще се създадат условия в краткосрочен план за лицензиране на MVDS оператори в Република България поради големите предимства, които тази система предлага в районите, където е съсредоточена голяма част от населението.

За различните разновидности на радиомрежите за предаване на данни (WBDTS, RLAN, HIPERLAN) е осигурен честотен ресурс, което създава предпоставки за благоприятното им развитие.

6. Осигуряване на всеобщо предлаганата услуга

Една от основните задачи при преход към пълна либерализация на далекосъобщителния пазар е осигуряването на всеобщо предлаганата услуга. Съгласно директивите на ЕС и Секторната политика (1998 г.) под понятието "всеобщо предлагана услуга" се разбира минимален, предварително определен пакет от далекосъобщителни услуги с дефинирано качество, които са достъпни за всички потребители, независимо от тяхното географско разположение, и които според икономическите условия в страната се предоставят на достъпна цена. Тази дефиниция е много обща и променлива във времето, като определянето на конкретното съдържание, вложено в нея, зависи от икономическите условия, техническите възможности и политическата воля на съответната държава. От друга страна, точното дефиниране на всеобщо предлаганата услуга е от съществено значение както за потребителите, така и за регулаторните органи, които трябва да създадат подходящи условия за нейното предоставяне.

Като се отчетат всички фактори, които оказват влияние при предоставянето на всеобщо предлаганата услуга, на първо място възниква въпросът за определяне на обхвата на всеобщо предлаганата услуга у нас. Друг основен момент в процеса на осигуряване на всеобщо предлаганата услуга е определянето на методология за изчисляване на нетните разходи и възможните механизми за компенсиране на загубите на операторите, имащи задължения по предоставянето й. Наред с това не трябва да се забравя, че цената на услугата трябва да е достъпна за всеки потребител. Поради това от съществено значение е наличието на методика за определяне цените на всеобщо предлаганата услуга. Друг важен момент в тази сложна система от елементи е свързан с определянето на показатели за качество на всеобщо предлаганата услуга, както и достъпа на потребителите до информация, свързана с нейното предоставяне.

В приетия през 1998 г. ЗД като всеобщо предлагана услуга e определена обикновената телефонна услуга, предоставяна чрез фиксираната телефонна мрежа. Лицензиите на далекосъобщителните оператори, имащи задължения по предоставяне на всеобщо предлаганата услуга, съдържат условията, при които се предоставя услугата, случаите, при които операторът може да откаже да я предоставя, както и сроковете и етапите на развитие на обществената далекосъобщителна мрежа с оглед осигуряване на всеобщо предлаганата услуга, а цените се определят съгласно изискванията на ЗД.

Практиката показа, че съществуващите постановки в ЗД не са достатъчни за оформяне на цялостната концепция по отношение на всеобщо предлаганата услуга. Отчитайки специфичните условия, съществуващи в страната, се налага да бъдат направени съответните промени в съществуващата законова рамка и да се разработят нови подзаконови нормативни актове, ясно регламентиращи въпросите, свързани с осигуряването на всеобщо предлаганата услуга.

Първа основна стъпка в тази насока е реалното определяне на обхвата на всеобщо предлаганата услуга. Анализирайки ситуацията в момента, като всеобщо предлагана услуга може да бъде определен следният пакет от услуги:

- гласова телефонна услуга за всяко домакинство;

- достъп до гласова телефонна услуга чрез телефонни апарати за обществено ползване;

- справочни услуги за телефонните номера на абонатите;

- услуги за осъществяване на спешни повиквания;

- специализирани услуги за инвалиди.

Осигуряването на гласовата телефонна услуга за всяко домакинство е напълно реален критерий за задоволяване нуждите на потребителите на този етап. Както показва и опитът в страните-членки на ЕС, процентът на задоволяване на потребителите по този показател е много по-близък до разбирането за предоставяне на всеобщо предлаганата услуга.

Макар че достъпът до гласовата телефонна услуга чрез система от телефонни апарати за обществено ползване е либерализирана услуга, включването й в обхвата на всеобщо предлаганата услуга е от изключително социално значение с оглед на осигуряване на населението в такива райони, където предоставянето й не би представлявало пазарен интерес.

От съществено значение е осигуряването на безплатен достъп за населението до услугите за спешни повиквания. Следвайки Решение 91/396/ЕЕС, у нас започна подготовката по въвеждането на единния европейски номер "112". Използването на един общ номер за всякакъв вид спешни случаи ще осигури лесен и бърз достъп на гражданите до всички служби за оказване на спешна помощ.

Много важен въпрос, който в краткосрочен план трябва да бъде решен, е осигуряването на достъпа до телефонната услуга на инвалиди и хора със специфични нужди. Освен специалните ценови пакети за тези категории потребители трябва да бъдат осигурени и съответните технически средства, улесняващи достъпа на инвалиди до този вид услуги.

Установяването на критерии и принципи за преразглеждане и разширяване обхвата на услугата както от гледна точка на технологичното и пазарното развитие, така и на възможността за нейното финансиране, е от съществено значение. В зависимост от всички тези фактори е възможно в обхвата на всеобщо предлаганата услуга да бъдат включени:

- достъп до Интернет за училища, университети и обществени библиотеки;

- осигуряване на развързан достъп до абонатния шлейф и др.

Определянето на подходящи финансови механизми за компенсиране на нетните разходи на операторите, имащи задължения по предоставяне на всеобщо предлаганата услуга, е ключов момент при прехода към пълна либерализация на пазара. Съществуват различни варианти за финансиране:

- такси, събирани от другите оператори;

- специално създадени фондове за всеобщо предлаганата услуга;

- схеми от вида "плащай или участвай" ("Рay or play".) и др.

Задължение да предоставя всеобщо предлагана услуга по принцип има всеки оператор на обществена фиксирана телефонна мрежа, който има господстващо положение на даден пазар, определено съгласно вътрешното законодателство. От друга страна, всеки оператор, който желае и е в състояние да предоставя услугата, може да бъде натоварен с това задължение. Условията, на които трябва да отговарят тези оператори, както и конкретните им задължения, свързани с предоставянето на всеобщо предлаганата услуга, трябва да са ясно регламентирани. Същевременно ще се търсят подходящи механизми за насърчаване осигуряването на услугата за потребители и райони, които са икономически нерентабилни, например:

- по-изолирани места, обикновено отдалечени селски, планински или гранични райони;

- потребители с ниски доходи.

За осигуряване на технически достъп до телефонната мрежа и за преодоляване на съществуващия дисбаланс в плътността на мрежата в градските и селските райони се предвижда:

- реализиране на проекти на алтернативни модели за телефонизация на слабо населени и отдалечени райони, базиращи се на нови технологии;

- изграждане на мрежа от телецентрове, обхващаща територията на страната.

С пускането в действие на първия телецентър в гр. Септември през 1999 г. и създаването на Българската асоциация на телецентровете беше поставено началото на идеята за осигуряване на достъпа на населението от слабо населените райони до голям брой информационни и далекосъобщителни услуги. Включването на частната инициатива и ролята на неправителствените организации в това начинание трябва да бъдат високо оценени. От съществено значение е институциите и обществеността да осъзнаят ролята на телецентровете и социалните им функции както в задоволяване на нуждите на населението от далекосъобщителни услуги, така и в подпомагане на дейностите, свързани с образованието, здравеопазването и социалната политика.

Отчитайки всички тези факти и реалното състояние на далекосъобщителния пазар в момента у нас по отношение на осигуряване на всеобщо предлаганата услуга, следва да бъдат предприети следните мерки:

- разработване на подзаконови нормативни актове, регламентиращи предоставянето на всеобщо предлаганата услуга, които да отразят максимално възможно постановките на ЕС;

- определяне на нетните разходи на "БТК" - ЕАД, при предоставянето на всеобщо предлаганата услуга в съответствие с принципите, залегнали в документите по този проблем на ЕС;

- разработване на концепция и започване на подготовка за въвеждане на схеми за компенсиране на разходите при предоставяне на всеобщо предлаганата услуга в условията на конкурентен пазар (след 31.XII.2002 г.);

- разработване на политика по отношение на осигуряването на всеобщо предлаганата услуга на инвалиди и социално слаби групи потребители.

Осигуряването на всеобщо предлаганата услуга, както и разширяването на обхвата й ще доведат до задоволяване на все по-голямото нарастване на потребителските нужди от съвременни и качествени услуги, което е един от елементите на защита на интересите на потребителите.

7. Защита на интересите на потребителите

Въпросът за защита на интересите на потребителите се отнася за всички сектори на икономиката, като у нас той е обхванат от общата рамка на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия. Когато интересите на потребителите не се обхващат от това хоризонтално ниво, се налага разработване на секторна политика по въпроса, както е в случая за далекосъобщителния сектор. Основните елементи, касаещи тази защита, са разгледани по-долу.

7.1. Защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот

Въвеждането на нови технологии в обществените далекосъобщителни мрежи поражда специфични изисквания относно защитата на личните данни на потребителя и поверителността на предаваната информация. Развитието на информационното общество се характеризира с въвеждането на нови услуги, като електронна търговия, финансови трансфери, електронен нотариат и др. Успешното трансгранично развитие на тези услуги отчасти зависи и от увереността на потребителите, че поверителността им е гарантирана.

Икономическата и социалната интеграция, породена от изграждането и функционирането на единния европейски пазар, има за цел да осигури свободен обмен на стоки, услуги и лични данни в рамките на ЕС. В такъв случай разликите в степените на защита в различните страни относно обработването на лични данни може да попречи на техния обмен, което би нарушило конкурентността и би възпрепятствало икономическото развитие. Тази разлика е вследствие съществуването на голямо разнообразие от национални закони, регулаторни и административни мерки. Поради тази причина е от съществено значение да се хармонизират законите за защита на личните данни, за да се осигури регулиране на трансграничните потоци от лични данни по подходящ начин, като се зачитат особеностите на националните пазари.

Съгласно плановете за присъединяване към ЕС, отразени в Националната програма за приемане достиженията на правото на ЕС, беше разработен и одобрен от Министерския съвет проект на Закон за защита на личните данни, който очертава общата рамка, предложена в Директива 95/46/ЕС. Отчитайки спецификата на някои сектори, като например далекосъобщителния, този законопроект предвижда възможността за създаване на специални закони. Според сега действащия ЗД единствено в индивидуалните лицензии могат да бъдат заложени изисквания за гарантиране тайната на съобщенията. Но с оглед на бързо развиващия се процес на либерализация е важно да се оформи една цялостна правна и регулаторна рамка, която да е валидна за всички настоящи и бъдещи участници на пазара, независимо от вида на техните лицензии. Тази рамка трябва да бъде съобразена с възприетите в ЕС условия (Директива 97/66/ЕС) за събирането, обработването и използването на личните данни от оператори, предоставящи далекосъобщителни услуги по търговски начин, и да обхваща следните елементи:

- принципи за целесъобразност на събираната информация - ограничаващи събирането, обработването и използването на личните данни до степента на необходимост и уместност;

- осигуряване - задължение за предприемане на съответни технически мерки за осигуряване на защитеност на мрежите и услугите от страна на доставчиците на далекосъобщителни услуги и информиране на потребителите при наличието на риск за сигурността;

- поверителност - гарантиране на конфиденциалността на съобщенията и забрана за подслушване или други форми на надзор от трети страни;

- трафични данни и данни от таксуване - ограничаване на обхвата на обработката и времето за съхраняване на трафични данни и данни от таксуване, забрана за използване на трафичните данни за други цели освен за таксуване и даване право на избор на абонатите да получават обобщени или детайлизирани сметки;

- идентификацията на линията на викащия или на свързания - даване право на потребителя за представяне или ограничаване на идентификацията на линията на викащия или на свързания, като за това не му се налага заплащане на допълнителна цена; но и достъп до блокирана такава информация при непредвидени обстоятелства и за проследяване на злоумишлени повиквания;

- предаване на информация за местонахождението на мобилните абонати - гарантиране на правото на мобилните абонати, че данните за местонахождението им ще се обработват само при тяхно съгласие, като с прости средства те трябва да могат да отказват обработването на такива данни за дадена връзка или предаване на съобщение;

- автоматично пренасочване на повиквания - даване на права и средства на абонатите да отказват и съответно да връщат пренасочени към тяхната линия повиквания;

- обществено достъпни печатни или електронни телефонни указатели - даване на право на потребителите да не се включват в обществено достъпни печатни или електронни телефонни указатели или да бъде пропусната част от техния адрес, като за това не им се налага да заплащат допълнителна цена;

- нежелани съобщения - даване на право на потребителите да отказват непоискани съобщения за директни маркетингови цели.

Изброените права и ограничения не трябва да влизат в противоречие с изискванията за националната сигурност и да препятстват законните мерки за борба с престъпността.

7.2. Единен европейски номер за спешни повиквания "112"

Безспорни са предимствата на единния европейски номер за спешни повиквания в условията на обединена Европа. Замяната на множеството номера за различните спешни служби с единен номер е голямо улеснение за гражданите както в национален, така и в европейски мащаб. В рамките на отделните страни тази нужда все още не е достатъчно добре осъзната поради навика на гражданите да боравят с добре известните им телефонни номера на отделните служби за спешна помощ. Поради този факт е предвиден преходен период, в който да действат паралелно съществуващите у нас номера за спешни повиквания и номер "112", като впоследствие първите ще отпаднат изцяло.

Въвеждането на номер за спешни повиквания "112" у нас поражда множество проблеми, свързани най-вече с технологичните възможности на мрежата, както и със спецификата на структурата на националните служби за спешни повиквания. Разработва се концепция за национална система за обслужване на спешните повиквания чрез "112", която предвижда осъществяването на междуведомствена координация при нейната реализация. Един от най-важните и трудни за решаване проблеми е този с осигуряване на необходимата инфраструктура - цифровизацията на далекосъобщителните мрежи, която да гарантира възможността за незабавна идентификация на линията на викащия. При наличието на такава идентификация, дори и ако по желание на потребителя тя е била блокирана, операторът може да предостави информация на съответните служби за местонахождението му в случай на разпадане на връзката или невъзможност на абоната да даде нужната информация. Тъй като въпросът за определяне на местоположението на мобилните абонати е деликатен, трябва да се осигури подходяща защита на личните данни и да се гарантира правото на поверителност в съответствие с установените правила на ЕС.

7.3. Обработване на жалби и уреждане на спорове

У нас съществува нормативна база, третираща тези въпроси, както и специален Закон за предложенията, сигналите, жалбите и молбите, съгласно който споровете се уреждат от съда. В Закона за защита на потребителите и правилата за търговия е предвидена възможност за разрешаване на спорове и от помирителна комисия. В далекосъобщителния сектор използването на регулаторния орган също е един възможен начин за директна или индиректна намеса в споровете между потребителя и оператора, без да се изключва възможността и за отнасяне на спора към съда при непостигане на съгласие.

В ЕС в момента се обсъжда нова директива, чрез която ще се предложат много по-опростени и не скъпо струващи процедури за решаване на тези въпроси, които могат да действат паралелно с националната съдебна система. Предстои да бъде решено дали уреждането на споровете ще бъде специфично за различните сектори и например ще се извършва от регулаторния орган или общо чрез пълномощник. (Оmbudsman-пълномощник ("Оксфордски енциклопедичен речник по право", издателство CIELA, 1997).)

За потребителите е важно да бъдат информирани относно процедурите за уреждане на спорове, поради което е необходимо:

- да се използват колкото се може повече публични средства за оповестяване на всички възможни начини за отправяне на възражения;

- насърчаване на регулаторните органи (и други държавни и потребителски асоциации, ако са сформирани такива) да бъдат по-активни в популяризирането на тези начини;

- обсъждане и информиране за проблемите, които съществуват на европейско ниво, относно защитата на потребителите.

7.4. Прозрачност на цените на далекосъобщителните услуги

Според новите изисквания на ЕС трябва да се осигури прозрачност на тарифите и право на избор на потребителите да получават детайлизирани или обобщени сметки. Липсата на опит на потребителите да боравят с детайлизирани сметки поражда известни трудности, затова те трябва да бъдат максимално опростени и ясни за потребителите, да съдържат колкото се може по-малко служебна информация и специфични термини.

С либерализацията на пазара телефонните тарифи вече не се определят от един оператор, цените на различните типове повиквания не се разбират от набрания номер и тарифните промени са чести. При мобилните услуги има разлика дори в тарифите на един и същ оператор в зависимост от вида на договора, който е сключен с потребителя.

Спорен въпрос в ЕК в момента е дали е подходящо да се изисква предоставяне на тарифна информация за осъществено повикване като мрежова услуга, особено където тези възможности са стандартизирани (например при GSM мрежите). У нас този въпрос също не е решен и засега се третира като въпрос на фирмена политика и мрежови възможности на съответния оператор.

7.5. Качество на обслужването

Въпросът за качеството на обслужване е сложен и многообразен, но тук е разгледан единствено от гледна точка на защитата на интересите на потребителите, като са обхванати три основни проблема - за информацията, задълженията и възраженията. Разглеждайки тези проблеми от гледна точка на потребителите, операторите и регулаторите, се очертават следните взаимовръзки:

• пазарна взаимовръзка между оператори и потребители

Дава се приоритет на пазарноориентираните механизми за постигане на добро качество на обслужване, като за целта е необходима по-добра информираност на потребителите и по-ясни ангажименти от страна на операторите, както и осигуряване на бързи и опростени схеми за компенсации при неспазване на договореното качество. За операторите на фиксирани мрежи със значително пазарно присъствие и/или задължения за предоставяне на всеобщо предлаганата услуга се изисква и непрекъснато актуализиране на информацията относно изпълнението на техните задължения, публикуването на тези отчетни данни, както и поставянето на цели за бъдещи реализации, при неизпълнението на които операторите могат да бъдат санкционирани.

• потребителска взаимовръзка между потребители и регулаторни органи

Това е едно по-високо ниво за отправяне на възражения и разрешаване на спорове, когато не може да се постигне съгласие между оператора и потребителя. И в този случай доброто сътрудничество трябва да се гради на принципите на максимална прозрачност и опростеност на процедурите.

• регулаторна взаимовръзка между регулаторни органи и оператори

При пазарноориентираната политика се поощрява саморегулирането на операторите с максимална въздържаност от страна на регулатора. Затова тази взаимовръзка трябва да се разглежда като помощен вариант, към който не трябва да се прибягва често, но в случай на проблем се предприемат бързо необходимите мерки. За тази цел регулаторният орган трябва да има достъп до нужната информация, да следи за спазването на законовите и лицензионните условия и да реагира своевременно.

Основен механизъм за защита на интересите на потребителите на далекосъобщителни услуги е съществуващото в Закона за далекосъобщенията задължение на обществените далекосъобщителни оператори да разработват и публикуват Общи условия за взаимоотношения с потребителите.

8. Осигуряване на далекосъобщенията за нуждите на националната сигурност, отбраната на страната и при извънредни обстоятелства

Далекосъобщенията обслужват редица жизнено важни проблеми на обществото, в т.ч. изпълняват и някои функции по осигуряване на националната сигурност, отбраната на страната и при извънредни обстоятелства.

Състоянието и развитието на далекосъобщителните мрежи трябва да отговаря на изискванията за устойчиво функциониране във военно време и в мирно време за преодоляване на последици от кризи, като се създават условия и възможности за взаимно свързване на обособените мрежи на централната и териториалната администрация с обществените далекосъобщителни мрежи в страната, като при извършване на разширение, модернизация или промени в тези мрежи се отчитат изискванията на националната сигурност и отбраната.

Изискванията и ограниченията относно задълженията на далекосъобщителните оператори във военно време и в условия на кризи са формулирани в Закона за далекосъобщенията и в издадените лицензии на далекосъобщителните оператори. Предвижда се в краткосрочен план да се приеме акт на Министерския съвет, в който ще бъдат формулирани основните изисквания и ограничения за далекосъобщителните оператори по отношение на националната сигурност и отбраната на страната.

Предоставянето на далекосъобщителни услуги в мирно време на държавните органи и институции, осигуряващи националната сигурност и отбраната, се извършва чрез договори със съответните далекосъобщителни оператори и в съответствие с акта на Министерския съвет за изискванията, свързани със сигурността и отбраната на страната. Министърът на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи регламентира въпросите по планирането и организирането на осигуряване на далекосъобщения в условия на кризи.

Планирането и организацията за използване на далекосъобщителната инфраструктура при "военно положение" и "положение на война" се осъществява съвместно от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, както и с централни и териториални органи на изпълнителната власт.

9. Управление на държавната собственост и приватизация на "БТК" - ЕАД

На министъра на транспорта и съобщенията е предоставено правото да стопанисва и управлява публична и частна държавна собственост, както и да упражнява правата на едноличния собственик на капитал в едноличните търговски дружества, свързани със сектора.

Резултат от изпълнението на стратегическата цел за отделяне на държавата от управлението на търговските дружества е протичащият интензивен процес на раздържавяване и приватизация в далекосъобщителния сектор.

Този процес е обвързан и с провеждането на постоянен следприватизационен контрол по отношение на инвеститорите, касаещ поетите от тях задължения в приватизационните договори.

Приватизация на "БТК" - ЕАД

След либерализацията на западноевропейския пазар на 1.I.1998 г. се забелязва трайна тенденция на непрекъснати затруднения за традиционните европейски далекосъобщителни оператори, които се изразяват в загуба на традиционни клиенти, намаляване на печалбите и пазарната им капитализация. Процесът на приватизация на тези оператори протича по един и същ начин, състоящ се в предлагане на акции на борсата, като държавата, запазвайки за себе си малък дял, контролира защитата на определени държавни интереси. Зависещи във все по-голяма степен от широкия брой акционери, изискващи по-бързо излизане от кризата, корпоративните ръководства на големите оператори се стараят да инвестират в бързо развиващи се области, като мобилни услуги, Интернет, електронни медии, като по този начин те постепенно престават да бъдат очакваните от страните от Средна и Източна Европа "стратегически инвеститори".

Процедурата за приватизация на "Българска телекомуникационна компания" - ЕАД - София, беше открита с Решение № 322 от 14.VI.1996 г., допълнено с Решение № 532 от 26.V.1997 г. на Агенцията за приватизация. Откриването е одобрено с решения на Министерския съвет. Обявен беше и метод за продажба - преговори с потенциални купувачи на пакет от 51 % от капитала на дружеството - Решение № 654-П от 7.VIII.1998 г., изменено с Решение № 744-П от 3.XI.1998 г., Решение № 849-П от 15.I.1999 г., Решение № 910-П от 26.II.1999 г. и Решение № 936-П от 17.III.1999 г.

С Решение № 654-П от 7.VIII.1998 г. се обявиха и условията за участие в преговорите. До тях можеха да бъдат допуснати лица, преминали фазата на предварителния подбор, отговарящи на изискванията, валидни за съответната финансова година.

Международният търг привлече интереса на седем международни участници, като впоследствие започнаха преговори с единствения участник, подал оферта - консорциум между гръцката компания ОТЕ и холандската компания KPN. През юли 2000 г. преговорите бяха прекратени поради наличието на непреодолими различия в позициите по основни въпроси.

На настоящия етап е в процес на разработка стратегията за приватизация на "БТК" - ЕАД, съответстваща на новата обстановка в далекосъобщенията в международен и вътрешен план. Основен принцип в тази нова стратегия е по-голямата гъвкавост по отношение на рамките на приватизационната сделка при запазване на националните интереси, като се търси стратегически партньор (стратегически инвеститор) от класически тип. Това не ограничава възможността да се търсят възможности за маркетинг сред по-широк кръг "нови оператори", действащи в сфери, като Интернет, мобилни услуги, електронни медии, инфраструктури и обществени услуги, които обаче трябва да имат опит в опериране на фиксирани мрежи с цялата специфика на изграждането на инфраструктура и предоставянето на услуги на населението като цяло.

Избраният досега подход за продажба на 51 % от акциите на БТК има някои предимства, като ясен знак за необратимост и готовност на държавата да се откаже от стопанските си функции в тази сфера, но в същото време генерира определена степен на недоверие у купувача, че държавата няма да има функциите на партньор в бъдещото развитие на БТК. Продажбата на един по-малък пакет от акции в съчетание с изискване за подготовка на компанията за листване на реномирана борса (IPO) би имала следните предимства:

- създаване на икономически условия за партньорство между купувача и правителството след приватизацията на основата на взаимни интереси;

- постигане на недискутируема цена на по-голяма част от БТК чрез продажба на борсата;

- постигане на публична структура на собствеността на БТК, аналогична на тази на западноевропейските телекоми.

Необходимо е да се предвиди възможност за реинвестиране от държавата на част от получената за БТК сума, което би увеличило стойността на компанията. Това е от особено значение при очакване да се продаде значителна част от акциите на БТК на борсата.

10. Развитие на човешките ресурси

Човешките ресурси са основен фактор за постигане на целите на секторната политика в далекосъобщенията.

Въвеждането на нови информационни и комуникационни технологии изисква добре подготвени и разностранни специалисти. За тази цел е необходимо да се поддържа тясно взаимодействие между участниците на далекосъобщителния пазар, от една страна, и учебните заведения, подготвящи специалисти в областта на далекосъобщенията, от друга. Работата трябва да продължи в посока към:

- актуализиране на учебните програми в съответствие с развитието на технологиите;

- увеличаване степента и качеството на придобиваните технически и маркетингови знания;

- подобряване на езиковата подготовка;

- подготовка по основи на мениджмънт и комуникации в корпоративна среда;

- повишаване качеството на получените познания за компютърните технологии и далекосъобщенията;

- разработване и предлагане на мултимедийните продукти за дистанционно обучение, като по този начин се стимулира самостоятелната подготовка.

За работещите в сектора изключително важно значение придобива необходимостта от:

- продължаващо обучение в сферата на далекосъобщенията;

- обучение на държавните служители от административните структури, изпълняващи функции при подпомагане осъществяването на политиката в далекосъобщенията, в Института за публична администрация и европейска интеграция, създаден по реда на чл. 35 от Закона за държавния служител;

- използване на квалификационни курсове, семинари, предлагани от ITU и други авторитетни международни и български организации.

Динамичното развитие на сектора оказва влияние и върху структурата на заетостта. Позитивна тенденция е навлизането на чужди инвестиции в сектора, които създават предпоставки за развиване на нови работни места. Това ще позволи пренасочването на работната сила, породено от преструктурирането на отрасъла, да се извърши максимално ефективно и социално оправдано.

Изключително внимание следва да се обърне на мотивирането на младите специалисти при включването им в работата на сектор далекосъобщения с оглед по-пълноценното им интегриране и реализация в сектора.

Също така трябва да се обърне внимание и на по-нататъшното съхраняване и развитие на музейното дело и историческото наследство на сектора.

11. Научно-приложно обслужване

Дейността по научно-приложното обслужване на далекосъобщителния сектор придобива все по-голямо значение, особено във връзка с извършваната реформа в отрасъла.

Научноизследователската и развойната дейност с приложен характер основно би следвало да се извършва от производителите на далекосъобщително оборудване, както и от операторите на далекосъобщителни мрежи и услуги, които са предимно частни, но държавата следва да създаде необходимите предпоставки за това.

Чрез създадената към министъра на транспорта и съобщенията Изпълнителна агенция "Национална съобщителна система" се финансират далекосъобщителни проекти и научни изследвания с национално значение при спазване на принципите на състезателност, прозрачност и равнопоставеност.

За засилване на връзката между икономиката и науката Министерството на транспорта и съобщенията изготвя ежегодни програми за изследователска и развойна дейност с приложен характер, които отразяват поставените цели пред националната икономика и целите на държавната политика в областта на далекосъобщенията. Разработването на конкретните теми и проблеми, залегнали в тези програми, се извършва от различни изпълнители при спазване на изискванията на Закона за обществените поръчки. Това са:

- институти като: Научноизследователския институт по съобщенията; Центъра за информационни технологии в съобщенията; Центъра за телематични услуги и др.;

- висшите учебни заведения;

- Българската академия на науките;

- смесени програмни колективи;

- търговски дружества, фондации и други, имащи отношение към конкретна тематика;

- чуждестранни търговски дружества, извършващи консултантска дейност.

В рамките на преструктурирането на сектора за потребностите на държавната политика и националната икономика е целесъобразно да се обсъди създаването на структура, която да извършва научно-приложно обслужване на далекосъобщителния сектор, да подпомага специализираната администрация на Министерството на транспорта и съобщенията при формулиране и разработване на специфичните проблеми на секторната политика, както и при изготвянето на програмите за изследователска и развойна дейност с приложен характер.

12. Инвестиционна политика

Увеличаващата се либерализация, конкуренцията и динамично развиващите се технологии на далекосъобщителния пазар изискват адекватна инвестиционна политика, водеща до реализация на стратегическата цел на далекосъобщителния сектор. Темпото и посоката на тази политика създават възможности и увереност в способността на обществените и обособените далекосъобщителни оператори да управляват технологии и да извършват промени.

Инвестиционната политика в далекосъобщенията е важна предпоставка за развитие на останалите сектори в националната икономика и се осъществява чрез:

- инициативата на далекосъобщителните оператори и производители на далекосъобщително оборудване;

- съдействие на държавата за осигуряване на чуждестранни инвестиции за сектора.

Държавата полага приоритетно усилия за създаване на условия за инвестиране в новите технологии и нови видове услуги, като в областта на правната и регулаторната рамка, отнасяща се до сектора, в краткосрочен план следва да се направи анализ на бариерите за инвестиране и да се подготви план за поетапното им премахване. Държавата ще продължи да инвестира както в развитието на основния далекосъобщителен оператор, като реинвестира част от своите дивиденти и евентуални приходи от продажбата на акции, така и в развитието на далекосъобщителните мрежи на държавното управление, отбраната и сигурността.

13. Ценова политика

Ценовата политика е съществен елемент на секторната политика в далекосъобщенията, особено когато пазарната конкуренция е ограничена. Ценовата политика се определя в зависимост от временните ограничения, свързани с установения държавен монопол по отношение на далекосъобщителни дейности, от една страна, и достигнатата степен на либерализация - от друга. В този смисъл целта на ценовата политика е:

Постепенно постигане на баланс между интересите на основните участници на развиващия се пазар - предлагащите услуги и техните потребители.

Реализацията на тази цел се осъществява чрез:

- регулиране цените на далекосъобщителните услуги с подходящ механизъм за контрол на равнището на цените. Този механизъм задължително се прилага при наличието на монополно или господстващо положение на пазара за дадена услуга с цел за защита на интересите на потребителите.

Ценовата политика се формира от следните основни принципи, съобразени с директивите на ЕС и с международната практика:

- равнопоставеност на потребителите за достъп и ползване на всеобщо предлаганата услуга;

- постигане на разходно ориентирани цени чрез постепенното им ребалансиране (вътрешно преразпределение на цените на услугите, съобразено с разходите за предоставянето им);

- ненамеса в пазарното поведение на операторите при спазване принципите на търсене и предлагане на далекосъобщителните услуги на либерализирания пазар;

- развитие на сектора чрез инвестиране в нови технологии и услуги.

14. Европейска и евроатлантическа интеграция и международно сътрудничество

14.1. Европейска и евроантлантическа интеграция

Присъединяването на страната към Европейския съюз (ЕС) е една от консенсусните цели на обществото. За максимално съдействие за постигането на тази цел чрез секторната политика се търси баланс между изискванията на ЕС към правната и регулаторната рамка в областта на далекосъобщенията, от една страна, и възможностите на администрацията и сектора за реализацията й, от друга страна, към дадения момент и в близкото бъдеще.

Постигането на този баланс в далекосъобщителния сектор се благоприятства от положителния резултат, до който водят подобен тип действия. При това тези стъпки ще доведат до качествени и количествени резултати, които имат и обществена подкрепа.

Премереният подход към съществени за сектора промени в регулаторната рамка, като пълната либерализация, изисквания за разходоориентираност на ценообразуването при оператори с господстващо положение на пазара и т.н., се основава на оценката на специфични към момента за страната условия:

- незадоволителното качество на основната инфраструктура, особено селищната мрежа, и съответното ниско качество на услугите, предоставяни от "БТК" - ЕАД;

- ниската степен на цифровизация на мрежата на "БТК" - ЕАД, следствие от ограничените възможности за инвестиции;

- все още силното изкривяване на цените на компонентите на масовата телефонна услуга и последствията от пълната либерализация при тези условия за цените на всеобщо предлаганата услуга за населението;

- ограничените бюджетни средства, необходими за подмяна и модернизация на държавните далекосъобщения, с цел освобождаване на честотен ресурс за граждански цели;

- възможностите на администрацията да усвоява, транспонира и прилага променящите се европейски правни и регулаторни норми;

- нивото на техническата съоръженост на администрацията за съвременно управление на радиочестотния спектър за граждански нужди.

На тази основа е разработена хармонизирана със секторната политика позиция на Република България в областта на далекосъобщенията, която е основа за провеждане в момента на преговори за присъединяване на страната към ЕС. За по-адекватно отразяване на динамиката в сектора и съвременно събиране на данни за сектора следва да се въведат методите на Евростатистиката.

В Редовния доклад на ЕК за напредъка по присъединяването - България 2000, публикуван на 8 ноември 2000 г., общото развитие на далекосъобщителния сектор се оценява положително, като се отбелязват резултатите по отношение на възприемането на правото на ЕС, осъществени чрез приетата в периода 1998-2000 г. законова рамка - Закон за далекосъобщенията и подзаконовите нормативни актове. В доклада се посочва, че е "необходимо постигане на значителен по-нататъшен напредък, преди да се приеме, че България изцяло е възприела достиженията на правото на ЕС в този сектор, като се идентифицират операторите със значително пазарно присъствие и към тях да се прилагат адекватни регулаторни мерки, и се създадат прозрачни ангажименти по предоставяне на "всеобщо предлаганата услуга"." Тези препоръки ще бъдат взети предвид при разработването на съответните политически постановки и регулаторни мерки в сектора.

След като е взела политическо решение за присъединяване към НАТО, Република България трябва да продължава да предприема мерки за усъвършенстване на съобщителната си инфраструктура, така че да се осигури оперативна съвместимост в областта на далекосъобщенията със страните-членки на НАТО.

14.2. Международно сътрудничество

В областта на далекосъобщенията Република България членува в ITU, в Европейската конференция за пощи и далекосъобщения (СЕРТ) и в Комитета за планиране на гражданските комуникации в НАТО (ССРС) във формат ПЗМ/ЕАСП (Партньорство за мир/Евроатлантически съвет за партньорство). Български организации членуват и в Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI). Членуването в тези организации и активното участие в работата им намира реализация в подготовката на страната за интегриране в евроатлантическите структури и равностойно участие в световния и в европейския пазар на далекосъобщителни услуги.

Представители на Република България участват в ръководните органи на ITU. Българските делегации в съвещанията на органите за стандартизация, развитие и радиосъобщения включват специалисти, които защитават националните интереси на страната при приемането на документи и норми на международно равнище.

Участието и дейността в работните органи на СЕРТ-ЕТО/ECTRA и ERO/ERC, позволява хармонизирането на националната политика и регулирането в областта на далекосъобщенията в съответствие с изискванията на Европейското законодателство.

Активното участие на страната в спътниковите организации EUTELSAT, INMARSAT, ИНТЕРСПУТНИК и INTELSAT разширява възможностите за предоставяне на спътникови връзки и хармонизиране на изискванията към тях и реализацията им у нас.

През периода до края на 2001 г. следва да се активизира участието на представители на Република България в изследователските групи на ITU, особено в тези, които са свързани с регулирането на тарифите и разплащанията между различните оператори, както и с разработването, разпределението и управлението на ограничени ресурси - честотни и номерационни. Едновременно с това с преструктурирането на СЕРТ и ITU, свързано с конвергенцията между технологиите за далекосъобщения, следва да се активизира допълнително и международното сътрудничество и обмяна на опит с европейските администрации в областта на политиката и регулирането на далекосъобщенията като предпоставка за по-нататъшно хармонизиране на националната политика с общоевропейската.

В средносрочен и в дългосрочен план следва да се активизира участието на представители на страната в различните форуми, свързани с проблемни въпроси и с развитието на нови технологии, за мобилни далекосъобщения-UMTS, 3G (трето поколение мобилни връзки), за цифрова телевизия и цифрово радио.

Въпросите на развитието на далекосъобщенията трябва да заемат важно място и в отношенията с балканските държави. В двустранните договорености трябва да залегнат постановки, рагламентиращи съгласуване, при необходимост, на документи, засягащи общите интереси, като:

- методики за измерване на трансгранични замърсявания;

- процедури за координиране параметрите на станции от радиоразпръсквателната, фиксираната, фиксираната спътникова и подвижна радиослужба;

- процедури за съгласуване на националнате честотни планове за ефективно използване на радиочестотния спектър от различните видове радиослужби.

Заб. 1. Даденият превод на наименованията на документите в таблицата не е официален, а има само информативен характер.

Заб. 2. Сроковете и мерките за въвеждане на директивите и другите документи на ЕС са подробно посочени в "Националната програма за приемане достиженията на правото на ЕС (актуализация 2000 г. ) (National Program for adoption of acquis).