Държавен вестник, брой 17 от 23.II

Чл. 13. (1) За притежаване на 5 и повече на сто от акциите на застрахователно дружество и/или застрахователен холдинг е необходимо писмено разрешение, издадено от агенцията.

(2) Акционер, който иска да му бъде издадено разрешение по ал. 1, подава заявление в агенцията.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:

1. данни за съответния акционер (име, ЕГН, местожителство и адрес - за физическите лица; фирма, правно-организационна форма, седалище, фирмено дело, адрес на управление, БУЛСТАТ и данъчен номер за регастрация - за юридическите лица);

2. декларация по чл. 9, ал. 4 от закона по образец, утвърден със заповед на директора на агенцията;

3. декларация по чл. 9, ал. 5 от закона;

4. удостоверение от данъчната служба по местоживеене - за местно физическо лице, и по месторегистрация - за юридическо лице, за установените и изплатените данъчни задължения;

5. декларация за имотното състояние по установения за съдилищата и нотариалните служби образец;

6. декларация, че вноските за придобиване на акциите не са направени със заемни средства;

7. декларация за свързани лица по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на закона.

Чл. 14. (1) За извършване на застрахователна дейност на територията на Република България е необходимо писмено разрешение, издадено от Националния съвет по застраховане по предложение на агенцията.

(2) Разрешението по ал. 1 дава право за извършване само на изброените в него видове застраховки.

(3) Разрешението по ал. 1 позволява сключването и изпълнението на застрахователни договори в страната, освен ако Националният съвет по застраховане разреши извършването им чрез клон и в чужбина.

Чл. 15. (1) Разрешение за извършване на застрахователна дейност от акционерно дружество и от клон на чуждестранен застраховател може да бъде поискано за:

1. един, повече от един или за всички видове застраховки по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от закона със или без застраховка "Злополука";

2. един, повече от един или за всички видове застраховки по раздел II от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от закона; когато разрешението покрива едновременно няколко вида застраховки по раздел II от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от закона, то се нарича:

а) по т. 1 и 2 - "застраховане срещу заболяване и злополука";

б) по т. 1, 3, 7 и 10 - "автомобилно застраховане";

в) по т. 1, 4, 6, 7 и 12 - "морско и транспортно застраховане";

г) по т. 1, 5, 7 и 11 - "авиационно застраховане";

д) по т. 8 и 9 - "застраховане на имущество";

е) по т. 10, 11, 12 и 13 - "застраховане на гражданска отговорност";

ж) по т. 14 и 15 - "застраховане на кредити и гаранции";

з) по всички видове - "общо застраховане";

3. презастраховане по един или повече видове застраховки от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от закона;

4. застраховки по т. 1 и презастраховане по тези застраховки;

5. застраховки по т. 2 и презастраховане по тези застраховки.

(2) Разрешението за извършване на застрахователна дейност от взаимозастрахователна кооперация може да бъде поискано само за един, за повече от един или за всички видове застраховки по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от закона със или без застраховка "Злополука".

Чл. 16. (1) Акционерно дружество, което иска да му бъде издадено разрешение за застраховател, подава чрез агенцията до Националния съвет по застраховане писмено заявление, в което посочва:

1. фирмата, седалището и адреса за кореспонденция;

2. предмета на дейност и видовете застраховки.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. списък на акционерите, съдържащ данни за тях (име, ЕГН, местожителство и адрес - за физическите лица; фирма, правно-организационна форма, седалище, фирмено дело, адрес на управление и БУЛСТАТ - за юридическите лица) и за размера на участието им в капитала на дружеството;

2. разрешенията по чл. 9, ал. 3 от закона;

3. декларациите от акционерите относно обстоятелствата по чл. 9, ал. 5, чл. 26, т. 9 и чл. 30, т. 3 от закона;

4. удостоверение за установените и платените данъчни задължения за последните 3 години от акционерите, записали над 1 на сто от капитала;

5. документи, удостоверяващи изпълнението на изискванията на чл. 10 от закона за членовете на управителните и контролните органи и за актюера:

а) свидетелство за съдимост;

б) нотариално заверено копие от дипломата за завършено висше икономическо или юридическо образование, а за актюера - и/или висше образование по математика или по информатика и други документи, които удостоверяват професионалната квалификация и опит в застраховането;

в) декларациите по чл. 10, ал. 1, т. 5, 6, 7 и 9 и ал. 3 от закона, а за председател на управителен съвет, на съвет на директорите, за изпълнителен директор и за актюер - и по чл. 10, ал. 1, т. 8 от закона;

г) нотариално заверен образец от подписа на лицата, представляващи дружеството, и документ, удостоверяващ постоянното им местожителство в страната;

6. документи, удостоверяващи изпълнението на изискванията на чл. 10, ал. 2 от закона за управителите на клонове на застрахователя;

7. прогноза за дейността за първите 3 години и методиката за нея, която съдържа минимум:

а) очакван приход от премии по видове застраховки;

б) очаквани плащания във връзка с риска, а по застраховки "Живот" - очаквани плащания за събития и откупи;

в) очаквани разходи за извършване на застрахователните операции;

г) предвиждани организационни разходи за дейността;

д) очакван размер на средствата по специалните фондове и резерви;

8. програма за първите 3 години с план за инвестиране на резервите и на собствените свободни средства;

9. общите условия по видове застраховки, които определят ясно и недвусмислено:

а) покритите рискове и изключенията от покритие;

б) условията за плащане на премиите от страна на застрахования и последиците от неплащане или от неточно плащане;

в) задълженията на застрахователя, срока за плащане и начина за определяне размера на плащанията;

г) обстоятелствата, свързани с промени в застрахователното правоотношение (унищожаване, откупуване, промяна, замяна на застраховката и др.);

д) условията и размера на предварителните плащания или заеми срещу застрахователни полици "Живот" и откупуването им;

е) условията и размера на участието на застрахованите в положителния резултат от развитието на риска по видове застраховки, ако такова се предвижда;

10. тарифите (премийните таблици) по видове застраховки с посочване на елементите на брутната премия; при застраховка "Живот" се представят и методът за изчисляване на премиите с посочване на таблиците за смъртност, използваната статистика и прилаганата техническа лихва;

11. удостоверение от търговска банка, удостоверяващо изпълнението на изискванията на чл. 8, ал. 4 от закона;

12. съдебно удостоверение от окръжния съд за приетата оценка на непаричните вноски и решение на общото събрание на дружеството;

13. квитанция за платена такса.

(3) Към заявлението по ал. 1 за юридическото лице, което е избрано за член на управителен или контролен орган на застрахователно дружество, се прилагат следните документи:

1. удостоверение за актуално състояние на вписването в търговския регистър;

2. препис от акта на компетентния орган за определяне на упълномощения представител на юридическото лице за изпълнение на задълженията му в управителния или контролния орган на застрахователното дружество, който съдържа трите имена на представителя;

3. документите по ал. 2, т. 6 - за упълномощения представител.

Чл. 17. (1) Взаимозастрахователна кооперация, която иска да й бъде издадено разрешение за застраховател, подава чрез агенцията до Националния съвет по застраховане заявление, което съдържа:

1. наименованието, седалището и адреса за кореспонденция на заявителя;

2. видовете застраховки, които кооперацията иска да извършва.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. нотариално заверени преписи от решението на учредителното събрание и от устава на кооперацията, приет на учредителното събрание, съобразени с изискванията на чл. 14 от закона;

2. декларации от член-кооператорите относно обстоятелствата по чл. 12, ал. 3 от закона;

3. документи, удостоверяващи изискванията на чл. 13 от закона за председателя на кооперацията, председателя на контролния съвет, изпълнителния директор и за актюера:

а) автобиография;

б) свидетелство за съдимост;

в) нотариално заверено копие от дипломата за висше образование (за актюера - висше образование по математика или информатика), както и други документи, удостоверяващи тяхната професионална квалификация и опит в застраховането;

г) декларации по чл. 13, ал. 1, т. 5-8 от закона;

д) нотариално заверен образец от подписите на лицата, представляващи кооперацията, и документ, удостоверяващ постоянното им местожителство в страната;

4. документи, удостоверяващи изпълнението на изискванията на чл. 13, ал. 2 и 5 от закона за управителите на клонове;

5. планът за работа на кооперацията за първата година, който съдържа минимум:

а) очаквани приходи от премии по видове застраховки;

б) очаквани плащания за събития и откупи;

в) очаквани разноски за извършване на застрахователните операции;

г) предвиждани организационни разходи;

д) план за презастраховане, ако такова се предвижда;

е) инвестиционна политика;

ж) общи условия по видове застраховки;

з) таблици (тарифи) по видове застраховки, формули за изчисляване на премиите, таблици за смъртност, използвана статистика и прилагана техническа лихва;

6. удостоверение от търговска банка за изпълнение на изискването на чл. 12, ал. 3 във връзка с чл. 14, ал. 3 от закона;

7. квитанция за платена такса.

Чл. 18. (1) Чуждестранен застраховател, който иска да извършва застраховане чрез клон на територията на Република България, подава чрез агенцията до Националния съвет по застраховане заявление, което съдържа:

1. наименованието, седалището и адреса на управление на чуждестранния застраховател съгласно чуждестранната му регистрация, както и адреса за кореспонденция;

2. наименованието, седалището и адреса на управление на клона, както и адреса за кореспонденция;

3. дейността и видовете застраховки, които ще извършва.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. акт за регистрация на чуждестранния застраховател съгласно закона на страната, където е седалището му;

2. списък на акционерите, съдържащ данни за тях по чл. 13, ал. 3, т. 2;

3. документ от органа за надзор в страната по седалището на застрахователя, удостоверяващ правото му да извършва застраховане, и видовете застраховки;

4. удостоверение от органа за надзор в страната по седалището на застрахователя, удостоверяващ обстоятелството, че български застраховател има право да извършва застрахователна дейност в тази страна;

5. документи, установяващи спазването на изискванията на чл. 10, ал. 2, изречение второ от закона и декларации по чл.10, ал.1, т. 4, 5, 6, 7 и 9 от закона за управителя на клона;

6. счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите за последните 3 години;

7. планове и прогнози по чл. 26, т. 3, 4 и 5 от закона за дейността на клона;

8. общите условия, по които ще работи клонът, и тарифите по тях;

9. удостоверение от търговска банка за внасяне на средствата по чл. 8, ал. 2 от закона;

10. квитанция за платена такса.

(3) Когато документите по ал. 2 са издадени на чужд език, те следва да бъдат придружени от легализиран превод на български език.

Чл. 19. (1) За извършване допълнително на дейност презастраховане на територията на Република България е необходимо писмено разрешение, издадено от Националния съвет по застраховане по предложение на агенцията.

(2) Допълнителното разрешение позволява сключването и изпълнението и на презастрахователни договори в страната, освен ако Националният съвет по застраховане разреши извършването им чрез клон и в чужбина.

Чл. 20. (1) Застраховател, получил разрешение за застраховане, подава чрез агенцията до Националния съвет по застраховане писмено заявление за извършване допълнително на дейност презастраховане, в което посочва:

1. фирмата, седалището и адреса за кореспонденция на заявителя;

2. предмета на дейност.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. нотариално заверено копие от протокола на общото събрание на акционерите с взети решения за:

а) допълване предмета на дейност;

б) увеличаване на капитала до размерите по чл. 8, ал. 2, т. 3 от закона;

в) начина на увеличаване на капитала в съответствие с чл. 8, ал. 3 и 4 от закона;

2. актуализиран устав;

3. справка за промените в акционерното участие;

4. писмено доказателство за изцяло внесено увеличение на капитала до размера, определен в чл. 8, ал. 2, т. 3 от закона към момента на подаване на заявлението за извършване на презастрахователна дейност, по начина и реда, определени в чл. 8, ал. 3 и 4 от закона;

5. декларации от акционерите, участващи в увеличението на капитала по:

а) член 9, ал. 3 от закона;

б) член 9, ал. 5 от закона;

в) член 30, т. 3 от закона;

6. декларации от акционерите, участващи в увеличението на капитала и записали 1 и повече на сто от капитала, че нямат просрочени задължения към държавата и общините;

7. удостоверения за установените и платените данъчни задължения за последните 3 години от акционерите, участващи в увеличението на капитала и притежаващи 1 и повече на сто от капитала;

8. отчет за приходите и разходите, баланс, отчет за собствения капитал и застрахователните резерви, отчет за паричния поток (по формите, утвърдени с НСС-14), справка за границата на платежоспособност и размера на собствените средства на застрахователя, изготвени към датата на подаване на заявлението;

9. прогноза за дейността през първите 3 години по активно презастраховане, която съдържа очаквани приходи от премии, очаквани плащания по щети, предвиждани разноски за извършването на дейността, очакван размер на средствата по специалните фондове и резерви, по видове и подвидове застраховки;

10. актюерска записка за заделените застрахователни резерви и разчет за границата на платежоспособност и за размера на собствените средства за първите 3 години;

11. програма за инвестиране на собствените средства и застрахователните резерви за първите 3 години;

12. описание на възможностите за включване на поетия бизнес в съществуващите презастрахователни договори на дружеството;

13. квитанция за платена такса.

(3) Агенцията се произнася по заявлението в двумесечен срок от подаването на необходимите документи с мотивирано предложение до Националния съвет по застраховане.

Чл. 21. Лице, което иска да извършва дейност като застрахователен брокер, подава в агенцията заявление при условията и по реда на Наредбата за застрахователния брокер и застрахователния агент, приета с Постановление № 230 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 111 от 1999 г.).

Чл. 22. (1) Застраховател или клон на чуждестранен застраховател, който иска да извършва нов вид застраховка, за която няма разрешение, подава заявление до агенцията, към което прилага документите по чл. 16, ал. 2, т. 1, 8, 9, 10 и 11, а застраховател-взаимозастрахователна кооперация - документите по чл. 17, ал. 2, т. 1 и 5.

(2) Агенцията разглежда искането за допълнително разрешение и в двумесечен срок от подаването му издава допълнителното разрешение.

Чл. 23. (1) Застраховател или клон на чуждестранен застраховател, който иска да извършва нов подвид застраховка, подава заявление до агенцията, към което прилага документите по чл. 16, ал. 2, т. 8, 9, 10 и 11, а застраховател-взаимозастрахователна кооперация - документите по чл. 17, ал. 2, т. 1 и 5.

(2) Агенцията разглежда искането за допълнително разрешение и се произнася с решение в двумесечен срок от подаването му.

Чл. 24. (1) За инвестирането на собствени средства на застрахователя в дялове и акции на друго търговско дружество, когато тези инвестиции надвишават 10 на сто от размера на собствените му средства, се изисква разрешение от агенцията.

(2) За издаване на разрешение по ал. 1 се подава писмено заявление в агенцията.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилага декларация по образец, утвърден със заповед на директора на агенцията.

Чл. 25. (1) За създаването на застрахователни резерви по чл. 51, ал. 3, т. 6 от закона застрахователят представя в агенцията писмено мотивирано заявление.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. общите и специалните условия по застраховката;

2. застрахователно-технически план;

3. избраният актюерски метод за изчисляване на резерва;

4. обосновка и източници на средства за заделяне на резерва.

(3) Агенцията се произнася по искането с решение в едномесечен срок от постъпването му.

Чл. 26. (1) При прехвърляне на застрахователен портфейл между застрахователи по всички или по отделен вид застраховки прехвърлящият и поемащият застраховател депозират в агенцията писмено искане за разрешение, съдържащо договорените условия за прехвърляне по видове застраховки, прогнозата за размера на собствените средства и границата на платежоспособност на поемащия застраховател след прехвърлянето, актюерска оценка на портфейла, предвижданите организационни разходи за прехвърлящия и поемащия застраховател и очакваните плащания за събития и откупи.

(2) Към искането се прилагат:

1. баланс на прехвърлящия застраховател за текущия период;

2. квитанция за платена такса;

3. други документи, поискани от дирекцията.

(3) В срок до 1 месец от изтичането на срока по чл. 58, ал. 2 от закона прехвърлящият и поемащият застраховател представят в дирекцията доказателства за уведомяване на застрахованите и сведения за промени в застрахователния портфейл.

(4) Редът по ал. 1-3 се прилага и при сливане, разделяне и отделяне на застраховател.

Чл. 27. (1) За преобразуване чрез вливане на един застраховател в друг е необходимо разрешение от агенцията.

(2) Заявлението за издаване на разрешение по ал. 1 се подава от приемащия и вливащия се застраховател до агенцията чрез дирекция "Застрахователен надзор" и съдържа:

1. наименованието (фирмата), седалището и адреса за кореспонденция на преобразуващите се застрахователи;

2. предмета на искането с посочване на причините за преобразуването чрез вливане.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат следните документи за преобразуващите се застрахователи:

1. устави и удостоверения за актуална съдебна регистрация към датата на подаване на заявлението;

2. решенията на компетентните органи на застрахователите за вливане;

3. анализ и прогноза за границата на платежоспособност на застрахователите относно спазването на съотношението по чл. 59 от Закона за застраховането;

4. годишни счетоводни отчети за последните 3 финансови години, предхождащи годината на преобразуването, заедно с докладите на управителните органи и на дипломираните експерт-счетоводители;

5. провизорни баланси и отчети за приходите и разходите на застрахователите за текущата финансова година към момента на подаване на заявлението;

6. разрешение от Комисията за защита на конкуренцията;

7. писмена информация от застрахователите за застрахователните договори със срок на действие до изтичането на 6-месечния срок по чл. 263, ал. 1 от Търговския закон;

8. списъци на акционерите на застрахователните дружества, притежаващи над 1 на сто от капитала;

9. удостоверения за установените и платените данъчни задължения за последните 3 години за акционерите по т. 8;

10. техническите корекции по предлаганите общи условия и тарифи;

11. писмена информация за предвижданите организационни разходи по преобразуването;

12. квитанция за платена такса.

(4) Агенцията разглежда заявлението за вливане и се произнася с решение в двумесечен срок от подаването му.

(5) Ако представените документи са непълни или не отговарят на изискванията на закона или на ал. 2 и 3 или е нужна допълнителна информация, се прилага редът по чл. 29.

Чл. 28. (1) Застрахователите, които искат разрешение за преобразуване, подават в агенцията писмено заявление, което съдържа:

1. наименованието, седалището и адреса за кореспонденция на заявителите;

2. мотиви за искането.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. решение, взето от компетентния орган на застрахователите;

2. предлагани условия за извършване на преобразуването;

3. баланс и приложения, придружени с доклад на управителните органи и на избраните експерт-счетоводители с анализ и прогноза на границата на платежоспособност;

4. технически корекции по предлаганите общи условия и тарифи;

5. други документи, поискани от дирекцията.

(3) Агенцията се произнася по искането в двумесечен срок от постъпването му.

Чл. 29. (1) Ако представените документи за издаване на разрешения по този раздел са непълни или не отговарят на изискванията на закона и на свързаните с него подзаконови нормативни актове или е нужна допълнителна информация, в срок до един месец след получаването на документите агенцията изпраща съобщение на заявителя за констатираните непълноти и несъответствия или за исканата допълнителна информация и документи.

(2) Лицата отстраняват посочените в съобщението непълноти и несъответствия или представят исканата допълнителна информация и документи в срок до един месец от датата на получаване на съобщението.

(3) Ако в срока по ал. 2 посочените в съобщението нередовности не бъдат отстранени или поисканата допълнителна информация не бъде представена, заявлението заедно с приложените в него документи се връща на заявителя.

(4) За дата на подаване на заявлението се счита датата на подаването му в деловодството на агенцията или в случаите по ал. 1 - датата на приемането на документите по ал. 2.

Чл. 30. (1) При установяване на нарушение на чл. 48, ал. 1 от закона застрахователят по нареждане на агенцията e длъжен да представи в агенцията финансов план за оздравяване.

(2) Планът по ал. 1 съдържа разчети за краткосрочно набиране на собствени средства за възстановяване на нарушеното съотношение по чл. 48, ал. 1 от закона. Дирекция "Застрахователен надзор" може да дава задължителни указания при съставянето на финансовия план относно:

1. преструктуриране на активите;

2. намаляване на разходите за дейността;

3. увеличаване размера на застрахователните премии по отделни видове застраховки;

4. забрана за даване на заем или откупи по застраховки "Живот";

5. отменяне на предоставени отстъпки и други облекчения за застраховани лица;

6. намаляване на инвестициите в друго предприятие, неподлежащо на застрахователен надзор, ако размерът им застрашава финансовата стабилност на застрахователя;

7. забрана за разпределение на печалбата между акционерите, съответно между член-кооператорите;

8. срок за преустановяване сключването на нови договори по видове застраховки за определен период или срок за удължаване на вече сключени застрахователни договори;

9. предложение за прехвърляне на застрахователен портфейл.

(3) Агенцията одобрява представения финансов план за оздравяване, като дава задължителни указания по спазването на неговите параметри.

Чл. 31. (1) При установяване на нарушение на чл. 48, ал. 2 от закона застрахователят e длъжен да представи в агенцията краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства.

(2) Планът по ал. 1 съдържа разчети за краткосрочно набиране на собствени средства за възстановяване на нарушеното съотношение по чл. 48, ал. 2 от закона. Дирекция "Застрахователен надзор" може да дава задължителни указания при съставянето на финансовия план относно:

1. срока за набиране на собствени средства;

2. промени в инвестиционната политика на застрахователя;

3. ограничаване на свободното разполагане с активите;

4. забрана за свободно разполагане със собствени средства;

5. увеличаване на капитала;

6. други мерки за защита на застрахованите лица и на бенефициентите.

(3) Агенцията одобрява представения краткосрочен план за набиране на собствени средства, като дава задължителни указания по спазването на неговите параметри.

Чл. 32. Застрахователят представя в агенцията годишния си счетоводен отчет, приложенията към него и справки по образец, утвърден от директора на агенцията, в срок до 4 месеца след изтичането на отчетната година, както и периодични справки по образец, утвърден от директора на агенцията.

Чл. 33. (1) Агенцията упражнява текущ надзор върху застрахователите и застрахователните брокери чрез събиране и анализиране на информация за дейността им и извършване на планови и извънпланови проверки на място от служители на дирекция "Застрахователен надзор", определени със заповед на директора на агенцията.

(2) Плановите проверки на застрахователи се извършват най-малко веднъж на 3 години по утвърден от директора на агенцията план и обхващат цялостната дейност на застрахователите от датата на регистрацията им или от датата на последната приключила планова проверка. При извършване на планови проверки се осъществява контрол върху:

1. достоверната представа и надеждността от прилагането на принципите на счетоводството, съставянето, поддържането и съхраняването на счетоводните регистри и застрахователните досиета (файлове);

2. формата на организация и управление на застрахователя, устройствените актове, вътрешните правилници и наредбите, изготвени и прилагани относно:

а) спазването на одобрените общи условия и тарифи;

б) съответствието на сключените договори по видове и подвидове застраховки с полученото разрешение за извършване на застрахователна дейност;

в) начина на издаването, движението и отчитането на застрахователните полици;

г) правилата за събиране на премии от застрахователните агенти;

д) изпълнението на сключени договори със застрахователни брокери;

е) правилата за уреждане на искове и щети;

ж) методите за образуване, отчитане и инвестиране на застрахователно-техническите резерви;

з) приетата и оповестена инвестиционна политика;

3. управлението на финансовите ресурси;

4. финансовите планове и прогнози;

5. балансовата форма на активите и пасивите, техническата сметка, техническия и финансовия резултат и доходността;

6. обема и структурата на застрахователно-техническите резерви;

7. размера и структурата на собствените средства и съответствието им с размера на изчислената граница на платежоспособност и минималния гаранционен капитал;

8. сигурността, доходността и ликвидността на инвестициите на застрахователно-техническите резерви и на собствения капитал;

9. границата на платежоспособност и методите за нейното изчисляване;

10. договорите, сключени с акционери, член-кооператори и членове на управителните и надзорните съвети;

11. презастрахователните договори и покрития и съответствието им с одобрените презастрахователни програми;

12. сигурността на презастраховането и неговото влияние върху платежоспособността и ликвидността на застрахователя;

13. други задачи, включени в заповедта за проверка.

(3) Извънплановите проверки на застрахователи и застрахователни брокери могат да бъдат извънредни и тематични:

1. извънредните проверки се извършват по постъпили писмени сигнали и жалби, като се изясняват обстоятелствата, изложени в тях; анонимни сигнали и жалби не могат да бъдат повод за проверка;

2. тематичните проверки се извършват по определени видове дейности - обект на контрол.

Чл. 34. При извършването на тематичните проверки се осъществява контрол за законосъобразност върху част от дейността на застрахователите в обхвата по чл. 33, ал. 2.

Чл. 35. (1) За приключване на проверката се съставят:

1. доклад за проверката, който се изготвя от ръководителя на проверката до директора на агенцията чрез директора на дирекция "Застрахователен надзор" и се подписва от проверяващите лица; към него се прилагат индивидуалните писмени доклади на проверяващите лица;

2. акт за констатации или констативна записка.

(2) Когато при проверката не са констатирани нарушения, тя приключва с констативна записка, която се съставя в писмена форма и съдържа:

1. наименованието на органа, който я издава;

2. номер и дата на заповедта (заповедите) за проверка;

3. трите имена на участващите в проверката и длъжността им;

4. вида на проверката и периода, който тя покрива;

5. данни за проверяваното лице;

6. дата на започване и приключване на проверката, като се отбелязват прекъсвания, ако има такива;

7. място (места) на извършване на проверката;

8. направените констатации;

9. дата и място на съставянето й.

(3) Констативната записка по ал. 1 се изготвя в 2 екземпляра, единият от които заедно с докладите от проверката се класира към досието на застрахователя или застрахователния брокер, а другият се предоставя на проверяваното лице.

(4) Когато проверката констатира извършени нарушения, тя приключва с акт за констатации, който се съставя в писмена форма и съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. номер и дата на акта за констатации;

3. номер и дата на заповедта (заповедите) за проверка;

4. трите имена и длъжността на участващите в проверката лица;

5. вида на проверката и периода, който тя покрива;

6. данни за проверяваното лице;

7. дата на започване и приключване на проверката, като се отбелязват прекъсвания, ако има такива;

8. място (места) на извършване на проверката;

9. трите имена и длъжността на лицата, от които са събрани сведения за целите на проверката;

10. констатираните нарушения и събраните доказателства за тях;

11. препоръки за отстраняване на констатираните нарушения;

12. опис на иззетите данни, справки и документи;

13. трите имена на съставителя и длъжността му;

14. дата и място на съставянето на акта.

(5) Актът за констатации по ал. 4 се изготвя в 2 екземпляра - един за агенцията и един за проверяваното лице, като събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра на агенцията.

(6) Актът за констатации се връчва на проверяваното лице или на надлежно упълномощен от него представител, който с подписа си и с печат удостоверява връчването. При отказ от страна на проверяваното лице да му бъде връчен актът за констатации той се връчва в присъствието на един свидетел, който с подписа си удостоверява връчването.

(7) В 3-дневен срок от връчването на акта за констатации проверяваното лице може да даде писмени обяснения по извършените констатации.

(8) Докладите от проверката и актът за констатации заедно с приложените към него доказателства и обяснения се оформят в самостоятелна преписка, която се приключва след изтичането на предписания срок или отстраняването на констатираните нарушения.

(9) Преписките се съхраняват в досиетата на застрахователите или застрахователните брокери.

Чл. 36. (1) За установените при проверката административни нарушения на разпоредби на нормативни актове, по които агенцията има правомощия за констатиране на нарушението и/или за налагане на санкция, ръководителят на проверката или друго определено със заповедта за проверка лице съставя акт за извършено нарушение.

(2) Когато при проверката се установи, че е извършено нарушение на нормативен акт, по който агенцията няма правомощия за констатиране на нарушение и/или за налагане на наказание, тя изпраща преписката на компетентния държавен орган, а при данни за извършено престъпление уведомява прокуратурата.

Чл. 37. Агенцията осъществява контрол върху застрахователните резерви относно законосъобразността при формирането и отчитането им, като при необходимост предписва на застрахователя увеличаването или намаляването им.

Чл. 38. (1) Агенцията осъществява контрол за спазване изискванията на чл. 52, 53 и 54 от закона относно инвестициите на застрахователя.

(2) Застраховател може да инвестира свободните си собствени средства в страната. Когато тези средства се инвестират в акции и дялове, надвишаващи 10 на сто от капитала на друго дружество, се изисква разрешение от агенцията.

(3) Застрахователят може да инвестира средства в чужбина с разрешение на министъра на финансите след вземане на писменото становище на агенцията.

(4) Когато инвестициите не са съобразени с изискванията на закона или не са достатъчно сигурни и ликвидни, агенцията може да даде задължителни предписания за инвестирането на свободните собствени средства, както и на средствата по фондовете и резервите.

Чл. 39. (1) Агенцията осъществява контрол за спазване границата на платежоспособност и за наличието на собствени средства, предназначени за поемане на рисковете от застрахователната дейност или за попълване на евентуален недостиг на застрахователно-техническите резерви.

(2) Агенцията следи формирането и размера на гаранционния капитал, границата на платежоспособност и методите за изчисляването й.

Чл. 40. (1) Агенцията следи законосъобразността на сключването и изпълнението на застрахователните договори.

(2) Агенцията може да задължи застраховател, предлагащ задължително застраховане, да сключи договор с лице, на което е отказал сключването.

(3) Всяко заинтересувано лице може да уведоми агенцията чрез дирекция "Застрахователен надзор" за нарушения при сключването и изпълнението на застрахователен договор.

Чл. 41. Държавният надзор върху хазарта се осъществява от Държавната комисия по хазарта към Министерския съвет и от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Чл. 42. Лицата, които искат да им бъде издадено разрешение за организиране и провеждане на хазартни игри и/или за производство, внос и разпространение на игрални съоръжения за хазартна дейност и за извършване на сервизна дейност, заплащат дължимите държавни такси и подават писмено искане по реда на Наредбата за съдържанието на писмените искания и приложенията към тях за издаване на разрешения по Закона за хазарта, приета с Постановление № 189 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 90 от 1999 г.).

Чл. 43. (1) Агенцията чрез Главна дирекция "Контрол върху хазарта" извършва необходимите проверки за спазване на изискванията за издаване на исканото разрешение.

(2) Ако представените документи са непълни или не отговарят на изискванията на закона и на свързаните с тях подзаконови нормативни актове или е нужна допълнителна информация, в срок до 2 месеца след получаване на искането агенцията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовността или за предоставяне на допълнителната информация.

(3) Заявителят отстранява непълнотите или несъответствията или представя необходимата допълнителна информация.

(4) Ако в срока по ал. 2 нередовностите не бъдат отстранени или поисканата допълнителна информация не бъде представена, искането се оставя без разглеждане, като заплатените такси от страна на заявителя не се връщат.

(5) В случаите по ал. 4 директорът на агенцията отказва писмено да внесе нередовното искане за разглеждане от Държавната комисия по хазарта.

Чл. 44. Проверките и проучванията по подадените искания трябва да приключат в срок от 3 до 6 месеца от получаване на писменото искане. По изключение и въз основа на мотивирано предложение Държавната комисия по хазарта може да продължи този срок до 12 месеца.

Чл. 45. В срока по чл. 44 директорът на агенцията внася за разглеждане от Държавната комисия по хазарта постъпилите искания с мотивирани предложения по тях.

Чл. 46. Агенцията подпомага дейността на Държавната комисия по хазарта, като упражнява контрол за законосъобразност върху дейността на организаторите на хазартни игри, производителите, разпространителите и вносителите на съоръжения за хазартни игри, както и на сервизните организации за поддръжка и ремонт на тези съоръжения.

Чл. 47. (1) На длъжностните лица от Главна дирекция "Контрол върху хазарта" към агенцията, на които са възложени контролни функции, се издава документ, с който се легитимират при извършване на проверки.

(2) Проверките за упражняване на контрола се извършват със заповед на директора на агенцията.

Чл. 48. Контролът по спазването на закона се осъществява от длъжностни лица от агенцията, които се подпомагат от органите на данъчната администрация и на Държавната агенция по стандартизация и метрология чрез дирекция "Национален център по метрология" и Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", на Министерството на вътрешните работи, на Агенция "Бюро за финансово разузнаване" и други държавни органи, определени със закон.

Чл. 49. (1) Лицата, осъществяващи дейност по закона, техните служители, както и другите длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на служителите на Главна дирекция "Контрол върху хазарта" при изпълнение на възложените им от закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, както и в предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) При отказване на достъп или при непредоставяне на информация агенцията чрез Главна дирекция "Контрол върху хазарта" има право на съдействие от органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите и на Държавната агенция по стандартизация и метрология, които са длъжни да им окажат исканото съдействие в рамките на своята компетентност, определена със закон.

(3) При извършване на проверки или проучване от агенцията чрез Главна дирекция "Контрол върху хазарта" длъжностните лица не могат да се позовават на служебна, производствена или търговска тайна, с изключение на защитената интелектуална собственост и професионалната тайна.

Чл. 50. Актовете за констатирани нарушения по закона се съставят от длъжностните лица на Главна дирекция "Контрол върху хазарта".

Чл. 51. (1) При констатиране на нарушения директорът на агенцията може да предложи на Държавната комисия по хазарта да отнеме временно или окончателно издаденото разрешение.

(2) Решенията за отнемане на разрешението се привеждат в изпълнение от органите на агенцията, като при осъществяване на правомощията си те могат да поискат съдействие от други компетентни държавни органи, които са длъжни да им окажат такова.

(3) При окончателно отнемане на разрешението за организиране на хазартна игра се извършва данъчна ревизия на организатора, както и проверка от агенцията.

(4) По искане на лицата, получили разрешение по закона, директорът на агенцията предлага на Държавната комисия по хазарта прекратяване на действието на разрешението преди изтичането на срока му.

Чл. 52. Всяко лице, което има правен интерес, може да поиска да му бъде издаден заверен препис от съответния акт на директора на агенцията, с който се създават права и задължения за лицето или се засягат негови права или законни интереси. Документът се издава в 3-дневен срок от постъпването на искането.

Чл. 53. Агенцията се отчита за дейността си пред Държавната комисия по хазарта.

Чл. 54. Агенцията издава месечен бюлетин, в който публикува:

1. издадените и отнетите разрешения по Закона за хазарта;

2. датите за заседание на Държавната комисия по хазарта;

3. решенията с мотивите за издаване или за отказ за издаване на разрешения;

4. съдебната практика по обжалвани решения;

5. друга информация, отнасяща се до хазартната дейност.

Чл. 55. Публикуваната в бюлетина информация има оповестително действие.