Държавен вестник, брой 17 от 23.II

Правителството на Република България и правителството на Република Хърватия (наричани по-нататък "договарящи страни"),

в стремежа си да развиват приятелските отношения между своите две страни и

в желанието си да засилят деловото сътрудничество и по-специално в областта на морското дело на основата на принципите на равнопоставеността, взаимната изгода и свободата на предоставяне на транспортни услуги,

в стремежа си също да подпомогнат развитието на морската индустрия в своите две страни

се договориха, както следва:

Член 1

За целите на тази спогодба:

1. Терминът "кораб" означава всеки търговски кораб, регистриран на територията на една от договарящите страни и плаващ под националното й знаме, и всеки кораб, опериран/управляван от корабоплавателна компания, която е регистрирана и извършва дейност в съответствие със законодателството на тази страна, или всеки кораб, нает под чартър от физическо или юридическо лице на всяка от договарящите страни, независимо от знамето, под което плава този кораб.

Този термин не включва военните, риболовните и други кораби, които не са предназначени за превоз на пътници и/или стоки.

2. Терминът "компетентни органи" означава:

за Република България - Министерството на транспорта и съобщенията;

за Република Хърватия - Министерството на морските дела, транспорта и съобщенията.

3. Терминът "член на екипажа" означава лице, което е включено в екипажния списък на кораба, притежава документи за самоличност и което по време на рейса изпълнява задължения на борда на кораба, свързани с навигацията и/или поддръжката и/или с обслужването на кораба.

4. Терминът "пътник" означава всяко лице, чието име е включено в списъка на пътниците, което не е капитан или член на екипажа.

5. Терминът "превозвач или наемател" означава корабоплавателна компания или корабособственик със седалище или адрес на управление на територията на една от договарящите страни.

6. Терминът "пристанища" означава местата за товарене/качване и/или разтоварване/слизане на стоки и/или пътници, както и кейовите места, официално определени за кораби, които се намират на територията на всяка от договарящите страни.

Член 2

Сътрудничеството между Република България и Република Хърватия в областта на морското търговско корабоплаване се основава на принципите на равноправието, зачитането на националния суверенитет, взаимната изгода и общия интерес.

Договарящите страни си сътрудничат при осъществяването на принципа на свободата на морския транспорт и се въздържат от предприемането на мерки, които биха могли да възпрепятстват международното корабоплаване.

Член 3

Договарящите се страни си съдействат за установяването на контакти между техните предприятия, организации и служби, които осъществяват дейност в областта на морския транпорт.

Член 4

Договарящите страни, доколкото е възможно и в рамките на националното си законодателство, предприемат всички необходими мерки за улесняване на морските превози между двете страни, за ускоряване и опростяване на уреждането на граничните, митническите, санитарните и всички други формалности в пристанищата по отношение на корабите на другата договаряща страна с цел свеждане до минимум престоя на такива кораби в пристанищата.

Член 5

Документите, които удостоверяват националността на корабите, тонажните сертификати и другите корабни документи, издадени от едната договаряща страна или от нейно име, се признават от другата договаряща страна.

Всички пристанищни такси и данъци се плащат при представяне на посочените документи.

Член 6

Договарящите страни, доколкото е възможно, взаимно си предоставят техническо сътрудничество по отношение развитието на търговския флот и подготовката на морски лица.

С цел поддържане на осъвременено ниво на професионалната подготовка на офицерските кадри и на членовете на екипажите договарящите страни подпомагат, улесняват и насърчават сътрудничеството между съответните учебни заведения, институции и морски организации на двете страни.

Член 7

Корабите на договарящите страни имат правото да плават между пристанищата на двете страни и да предоставят превозни услуги за пътници и/или стоки между двете страни или между една от тях и трета страна в съответствие със законодателството на всяка договаряща страна.

С тази спогодба договарящите страни се споразумяват да:

1. насърчават участието на свои кораби в морския превоз между пристанищата на двете държави;

2. положат съвместни усилия за премахване на всякакви пречки, които могат да възпрепятстват развитието на морската търговия между пристанищата на двете държави;

3. насърчават участието на свои кораби в морския превоз между пристанищата на другата договаряща страна и трети страни в интерес и на двете договарящи страни;

4. си сътрудничат по отношение наемането на персонал, подобряването на условията на работа, както и благосъстоянието на моряците, наети на кораби на всяка от договарящите страни.

Член 8

Всяка договаряща страна предоставя на корабите на другата договаряща страна, използвани за извършване на международен морски превоз, същия режим както на собствените си кораби по отношение на:

1. свободния достъп до пристанища, отворени за международни превози;

2. предоставянето на кейови места, товарно-разтоварна техника;

3. качването и слизането на пътници;

4. начисляването на пристанищни такси и използването на услуги, свързани с морския транспорт.

Не се разрешава на корабите на никоя от договарящите страни да извършват услуги в пристанищата, като пилотаж, влачене, пускане отново на вода, спасителни операции и осигуряване на помощ в териториалното море и вътрешните водни пътища на другата договаряща страна. Правото да извършват тези дейности изцяло се запазва за корабите, плаващи под националното знаме на съответната договаряща страна.

Член 9

Тази спогодба не се прилага за превоз на пътници и/или стоки между пристанищата на една и съща договаряща страна (каботаж).

Плаването на кораби на която и да е договаряща страна между пристанища на другата договаряща страна с цел разтоварване/слизане на стоки/пътници, натоварени/качени от трета страна и обратно, не се счита за каботаж.

Член 10

Всяка договаряща страна признава документите за самоличност на членовете на екипажа, издадени от другата договаряща страна.

Такива удостоверения за самоличност са:

за Република България - моряшки паспорт (Seamen's passport);

за Република Хърватия - моряшка книжка (Seamen's Book).

Член 11

На членовете на екипажа на всяка договаряща страна, които притежават документи за самоличност съгласно чл. 10 от тази спогодба, се разрешава:

1. да слизат на брега без виза по време на престоя на кораба в пристанище на другата договаряща страна при условие, че капитанът на кораба представи на местните компетентни органи списък на членовете на екипажа, съгласно законодателството на тази договаряща страна;

2. да влизат като пътници, независимо от вида на използваното превозно средство, на територията на другата договаряща страна, да я преминат транзитно с цел да се качат, прехвърлят на друг кораб, да се завърнат в собствената си държава или да предприемат пътуване по каквато и да е друга причина, одобрена от другата договаряща страна;

3. в случай на болест или злополука да пребивават на територията на другата договаряща страна за времето, необходимо за възстановяване, в съответствие със законодателството на съответната договаряща страна.

Лицата, които притежават документи за самоличност съгласно чл. 10 от тази спогодба и които са включени в екипажния списък на кораба, могат да влизат на територията на другата договаряща страна или да пътуват през нея в случай на произшествие на море или друго бедствие, за да се качат на кораби с цел репатриране или с друга цел, която е приемлива за властите на тази договаряща страна, в съответствие със законодателството й.

Ако законодателството на упоменатата страна предвижда визов режим, в такива случаи властите на тази договаряща страна издават виза във възможно най-кратък срок.

Член 12

Всяка от договарящите страни прилага своето национално законодателство относно режима на влизане и напускане на чужденци на нейната територия.

Всяка от договарящите страни си запазва правото да отказва влизане и пребиваване на своята територия на лица, считани за нежелани.

Член 13

Корабите и членовете на екипажите на всяка договаряща страна съблюдават правилата и разпоредбите по отношение на безопасността на корабоплаването, законите и реда на преминаване през граница, митническия и валутния режим, санитарния, ветеринарния и фитосанитарния контрол на другата договаряща страна по време на престоя им в териториалното море или във вътрешните водни пътища на последната.

Компетентните органи на всяка договаряща страна не разглеждат гражданските спорове между корабособственика, капитана и другите членове на екипажа, възникнали във връзка с трудовите правоотношения и работата на борда на кораб, плаващ под знамето на другата договаряща страна.

Договарящите страни не се намесват във въпроси, свързани с експлоатацията на кораба, т.е. във връзка с отношенията между членовете на екипажа, проблеми, свързани с работата и дисциплината, както и по отношение на въпросите, свързани с вътрешните правила на кораба, с изключение на следните случаи:

- по молба на капитана на кораба или с одобрението на дипломатически представители на другата договаряща страна;

- ако някакъв инцидент на борда на кораба или последствията от него водят до нарушаване на законите, реда и обществената сигурност в пристанището;

- ако замесеното лице в такъв инцидент не е член на екипажа на кораба.

Член 14

Всяка договаряща страна предприема всички необходими мерки за гарантиране на сигурността на корабите, членовете на екипажа, товара, както и на други лица и имущество, намиращи се на борда на кораба на другата договаряща страна по време на пребиваването на кораба в териториалното море или във вътрешните водни пътища на първата.

Тези мерки трябва да са насочени към предпазване на кораба(ите) от отвличане или други незаконни действия, които могат да застрашат сигурността на кораба, членовете на неговия екипаж, товара му, както и на други лица и имущество, които се намират на борда на кораба.

Ако някоя от договарящите страни получи информация, свързана с опити за незаконни действия в териториалното й море или във вътрешните й водни пътища срещу кораб на другата договаряща страна, първата договаряща страна предприема необходимите незабавни мерки с цел предотвратяване на тези незаконни действия и гарантиране сигурността на кораба, членовете на неговия екипаж, товара му, както и на други лица и имущество, намиращи се на борда на кораба.

Ако възникнат незаконни действия в териториалното море или във вътрешните водни пътища на една от договарящите страни, същата предприема необходимите незабавни мерки в съотвествие с нейното законодателство за прекратяване на тези действия.

Договарящите страни текущо и своевременно уведомяват дипломатическия представител на другата договаряща страна за такива действия.

Член 15

Ако кораб на едната от договарящите страни претърпи произшествие на море или друго бедствие в териториалното море или вътрешните водни пътища на другата договаряща страна, последната предоставя същия режим, помощ и спасителни средства на кораба, пътниците, екипажа и товара, каквито тя предоставя в подобна ситуация на кораб, плаващ под нейното знаме.

Ако товарът и друго имущество, изхвърлени или извадени от кораб, претърпял произшествие на море, трябва да бъде временно складиран на територията на другата договаряща страна, последната предприема всички необходими мерки за предоставяне на необходимите услуги в съответствие с националното й законодателство и разпоредби. Спасеният товар и имущество не се облагат с мита и данъци, с изключение на случаите, когато са предназначени за използване и потребление на територията на другата договаряща страна.

Ако кораб на едната договаряща страна се окаже в ситуация, подобна на посочената в ал.1 на този член, в териториалното море или вътрешните водни пътища на другата договаряща страна, властите на последната незабавно уведомяват най-близкото дипломатическо представителство на другата договаряща страна.

Член 16

Всяка от договарящите страни предоставя на корабоплавателните предприятия и организации на другата договаряща страна правото да използва за плащания доходите и другите постъпления, получени на територията на първата договаряща страна от морски превози.

Всяка от договарящите страни предоставя на корабоплавателните предприятия и организации на другата договаряща страна правото да превежда тези доходи и други постъпления след извършване на посочените плащания на територията на другата договаряща страна в съответствие с действащото национално законодателство на страната, от чиято територия се превеждат доходите.

Всички плащания, които произтичат от дейност, извършвана в съответствие с тази спогодба, се осъществяват в свободно конвертируема валута, взаимно приемлива за заинтересуваните организации на договарящите страни.

Член 17

Корабоплавателните компании и превозвачите, регистрирани на територията на всяка от договарящите страни, имат право да учредят постоянни търговски представителства и да определят представител на територията на другата договаряща страна в съответствие с правилата и разпоредбите на последната.

Член 18

Представители на компетентните правителствени органи в областта на морското търговско корабоплаване на договарящите страни при необходимост се срещат за провеждане на консултации във връзка с прилагането на тази спогодба, както и по други въпроси на търговското корабоплаване, които са от взаимен интерес.

Член 19

Всеки спор, който се отнася до тълкуването или прилагането на тази спогодба, се разрешава чрез преки преговори между компетентните органи на договарящите страни.

Ако споменатите органи не постигнат съгласие, спорът се решава по дипломатически път.

Член 20

Тази спогодба влиза в сила тридесет дни след датата на получаване на последната от дипломатическите ноти, с които договарящите страни се уведомяват взаимно, че са изпълнени изискванията на националните законадателства за влизане в сила на спогодбата.

Тази спогодба се сключва за неопределен срок.

Всяка от договарящите страни може да денонсира тази спогодба по всяко време, като уведоми за това в писмена форма по дипломатически път.

Денонсирането влиза в сила 6 месеца след датата, на която е получено уведомлението.

Съставена в София на 2 октомври 2000 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, хърватски и английски език, като трите текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването на текста на тази спогодба за меродавен се приема текстът на английски език.