Държавен вестник, брой 21 от 7.III

С цел да се осъществи развитието и сътрудничеството в областта на ветеринарната медицина и по-специално профилактичната дейност и контрола на заразните болести и на тяхното разпространение, правителствата на Република България и на Република Словения (наричани договарящи страни), се споразумяха за следното:

Член 1

За предотвратяване на разпространението на заразни болести и за контролиране на търговията с хранителни продукти от животински произход на териториите на България и Словения договарящите страни си сътрудничат в наблюдението на износа, вноса и транзита на животни, хранителни продукти и материали от животински произход.

Член 2

Компетентните ветеринарни власти на договарящите страни подготвят необходимите споразумения по условията за износ, внос и транзит на животни, хранителни продукти и материали от животински произход.

Член 3

1. Висшите ветеринарни власти на договарящите страни се споразумяват за следното:

- да предоставят реципрочна и незабавна информация за всяко и всякакво огнище на болести, включени в Списък А на Кодекса на Международното бюро по епизоотиите и на болести, възникнали на територията на договарящата страна за първи път или отново след няколко години отсъствие;

- информацията за огнища на посочените болести трябва да съдържа данни за видовете и броя на заразените животни, географското разположение на огнището, използваните методи за диагностика и предприетите мерки за ликвидиране на огнището; в случаи на шап освен тази информация трябва да се съобщава и типът на изолирания вирус;

- в случаи на открити огнища на заразна болест договарящите страни периодично се информират взаимно за разпространението на болестта и мерките за окончателното є ликвидиране или овладяване;

- по молба на една от договарящите страни те се информират взаимно за болестите по Списък Б от Кодекса на Международното бюро по епизоотиите.

2. В случай че някоя от болестите, споменати в чл. 3, § 1, се появи на територията на една от договарящите страни, двете договарящи страни си оказват взаимна помощ при диагностиката на заболяването и при поискване осигуряват съдействие при изолиране на причинителя за него.

3. Компетентните ветеринарни власти на договарящите страни системно разменят месечни данни за заразните заболявания, настъпили на територията на двете страни.

4. Компетентните ветеринарни власти осигуряват реципрочна информация за условията за внос на животни, хранителни продукти, материали от животински произход и отпадъци от животински произход, включително и при евентуални промени и допълнения. Ветеринарните сертификати се издават на езиците на договарящите страни и на английски език.

Член 4

Компетентните ветеринарни власти на договарящите страни осигуряват реципрочна информация за новите постижения и за използването на ветеринарните знания в областта на ветеринарната медицина с цел да се предотвратят и контролират заразните, паразитните и другите болести по животните.

Член 5

Договарящите страни си сътрудничат в изследователската дейност в областта на ветеринарната медицина чрез обмен на знания и опит на средно и висше ниво на образование чрез:

- обмен на експерти и научни дейци;

- сътрудничество между ветеринарните научни институти и диагностични лаборатории;

- обмен на публикации и списания в областта на ветеринарната медицина;

- реципрочна информация за срещи на експерти и обмен на документи от ветеринарното законодателство.

Член 6

Ветеринарните власти на всяка от договарящите страни наблюдават изпълнението на разпоредбите на това споразумение.

Член 7

Обменът на данни, специализирани списания и ветеринарни публикации е безплатен.

Член 8

При необходимост представителите на ветеринарните власти на двете договарящи страни се срещат пряко и обменят необходимата информация. При решаване на сложни проблеми на експертно ниво те могат да организират индивидуални срещи и консултации. Спорните въпроси относно изпълнението на това споразумение се решават чрез разговори между компетентните ветеринарни власти, които могат да предприемат специални мерки.

Член 9

Зоосанитарната конвенция между правителството на Република България и Изпълнителния съвет на Асамблеята на Социалистическа федеративна република Югославия, подписана в Скопие на 21 март 1986 г., се анулира и се смята за невалидна във взаимните отношения между Република България и Република Словения от датата на влизане в сила на това споразумение.

Член 10

Това споразумение е предмет на одобрение в съответствие с националното законодателство на договарящите страни и влиза в сила на 30-ия ден след датата на размяна на дипломатически ноти за неговото одобрение.

Това споразумение е валидно за срок 5 години и автоматично се продължава за следващ период от 5 години, освен ако една от договарящите страни в рамките на 6 месеца преди датата на изтичане на срока на действие на споразумението не уведоми писмено другата договаряща страна за намерението си да преустанови споразумението.

Изготвено в София на 30 юни 1998 г. в два оригинални екземпляра на български, словенски и английски език, като всичките текстове са еднакво автентични. В случай на спор меродавен е английският текст.