МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БРОЯ НА МАНДАТИТЕ В ИЗБИРАТЕЛНИТЕ РАЙОНИ И НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ГЛАСУВАНЕТО
МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БРОЯ НА МАНДАТИТЕ В ИЗБИРАТЕЛНИТЕ РАЙОНИ И НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ГЛАСУВАНЕТО
Обн. ДВ. бр.40 от 20 Април 2001г.
Изтекъл срок на действие.
Част първа.
МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БРОЯ НА МАНДАТИТЕ В ИЗБИРАТЕЛНИТЕ РАЙОНИ
Чл. 1. За определяне на броя на мандатите в избирателните райони пропорционално на броя на населението при единна норма на представителство за цялата страна се използва методът на най-големия остатък.
Чл. 2. Единната норма на представителство е частното от делението на броя на населението на Република България с броя на мандатите в Народното събрание.
Чл. 3. За всеки район броят на населението му се дели на единната норма на представителство. Полученото число в общия случай е дробно и се нарича общ дробен мандат, например 7,31. Общият дробен мандат е сума от цяла част (в случая 7) и остатък (в случая 0,31).
Чл. 4. Първоначално всеки район получава толкова мандати, колкото е цялата част на общия му дробен мандат. Остават неразпределени мандати, чийто брой е равен на сумата от всички остатъци.
Чл. 5. Неразпределените мандати се разпределят, както следва: първи получава един мандат районът с най-голям остатък, после един мандат получава районът с втория по големина остатък и т.н. до изчерпване на неразпределените първоначално мандати.
Чл. 6. Когато два или повече района с еднакви остатъци трябва да получат мандат, получава го районът с най-малка цяла част на общия дробен мандат. Когато два или повече района с еднакви общи дробни мандати трябва да получат мандат, се тегли жребий.
Пример 1. Разпределят се 23 мандата в 5 района Р1, Р2, Р3, Р4 и Р5 с население, показано във втория ред на табл. 1.
| Таблица 1 |
| 1 | Район | Р1 | Р2 | Р3 | Р4 | Р5 | Всичко |
| 2 | Население | 18000 | 36500 | 46400 | 56000 | 73100 | 230000 |
| 3 | Общ дробен мандат | 1.8 | 3.65 | 4.64 | 5.60 | 7.31 | 23 |
| 4 | Остатък | 0.8 | 0.65 | 0.64 | 0.60 | 0.31 | 3 |
| 5 | Цяла част | 1 | 3 | 4 | 5 | 7 | 20 |
| 6 | Допълнителен мандат | 1 | 1 | 1 | 0 | 0 | 3 |
| 7 | Всичко мандати | 2 | 4 | 5 | 5 | 7 | 23 |
Общите дробни мандати са дадени в третия ред, а в четвъртия са показани остатъците, наредени в намаляваща редица. На първия етап на процедурата районите получават мандати според цялата част на общия си дробен мандат, показана на петия ред в табл. 1. Остават нераздадени 3 мандата, което е сумата от остатъците в четвъртия ред. Те се дават последователно по един на районите Р1, Р2 и Р3 с остатъци 0.8, 0.65 и 0.64 съответно. Окончателният брой мандати е показан в ред 7 на табл. 1.
Пример 2. Разпределят се 23 мандата в 5 района Р1, Р2, Р3, Р4 и Р5 с население, показано във втория ред на табл. 2.
| Таблица 2 |
| 1 | Район | Р1 | Р2 | Р3 | Р4 | Р5 | Всичко |
| 2 | Население | 18000 | 36500 | 46200 | 56200 | 73100 | 230000 |
| 3 | Общ дробен мандат | 1.8 | 3.65 | 4.62 | 5.62 | 7.31 | 23 |
| 4 | Остатък | 0.8 | 0.65 | 0.62 | 0.62 | 0.31 | 3 |
| 5 | Цяла част | 1 | 3 | 4 | 5 | 7 | 20 |
| 6 | Допълнителен мандат | 1 | 1 | 1 | 0 | 0 | 3 |
| 7 | Всичко мандати | 2 | 4 | 5 | 5 | 7 | 23 |
На първия етап районите получават мандати според цялата част на общия си дробен мандат съгласно ред 5 на табл. 2. Остават нераздадени 3 мандата. По един мандат се дава на районите Р1 и Р2 с остатъци 0.8 и 0.65 съответно. Районите Р3 и Р4 имат еднакви остатъци 0.62, но последният мандат се дава на Р3, защото има по-малка цяла част (4) на общия си дробен мандат от цялата част (5) на общия дробен мандат на Р4. Окончателният брой мандати е показан в ред 7 на табл. 2.
Пример 3. Разпределят се 23 мандата в 5 района Р1, Р2, Р3, Р4 и Р5 с население, показано във втория ред на табл. 3.
| Таблица 3 |
| 1 | Район | Р1 | Р2 | Р3 | Р4 | Р5 | Всичко |
| 2 | Население | 18000 | 36300 | 46300 | 46300 | 83100 | 230000 |
| 3 | Общ дробен мандат | 1.8 | 3.63 | 4.63 | 4.63 | 8.31 | 23 |
| 4 | Остатък | 0.8 | 0.63 | 0.63 | 0.63 | 0.31 | 3 |
| 5 | Цяла част | 1 | 3 | 4 | 4 | 8 | 20 |
| 6 | Допълнителен мандат | 1 | 1 | ? | ? | 0 | 3 |
| 7 | Всичко мандати | 2 | 4 | 4 + ? | 4 + ? | 8 | 23 |
На първия етап районите получават мандати според цялата част на общия си дробен мандат съгласно ред 5 на табл. 3. Остават нераздадени 3 мандата. Един мандат се дава на район Р1 с остатък 0.8. Районите Р2, Р3 и Р4 имат еднакви остатъци 0.63, но един мандат се дава на Р2, защото има най-малка цяла част (3) на общия си дробен мандат в сравнение с целите части (4) на общите дробни мандати на Р3 и Р4. За последния мандат се тегли жребий между Р3 и Р4, което е отбелязано с ? в последния ред на табл. 3.
Част втора.
МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ГЛАСУВАНЕТО НА ИЗБОРИТЕ ЗА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 7. (1) Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят мандатите за народни представители.
(2) Мандатите за независимите кандидати за народни представители се разпределят съобразно избирателните квоти в съответните райони, а мандатите за листите на партиите и коалициите се разпределят по пропорционалния принцип по метода на Д'Ондт.
Чл. 8. Окончателното разпределение на мандатите за народни представители се извършва от Централната избирателна комисия.
Глава втора.
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА МАНДАТИТЕ ЗА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СЪОБРАЗНО ПОЛУЧЕНИТЕ ГЛАСОВЕ ЗА НЕЗАВИСИМИТЕ КАНДИДАТИ И ЛИСТИТЕ НА ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ
Раздел I.
Изчислителна процедура в районните избирателни комисии
Чл. 9. За всяка листа (на партия, коалиция или независим кандидат) се пресмята сумата от подадените за нея гласове във всички секции от съответния район.
Чл. 10. (1) Районната избирателна квота се получава, като общата сума на гласовете, подадени за всички коалиции, партии и независими кандидати в района, се раздели на броя на мандатите, които са предварително определени за този район от Централната избирателна комисия.
(2) Ако полученото частно не е цяло число, то се закръглява към най-близкото по-голямо цяло число.
Чл. 11. Независим кандидат се счита за избран в района, ако броят на подадените за него гласове е равен или по-голям от районната избирателна квота.
Раздел II.
Изчислителна процедура в Централната избирателна комисия
Чл. 12. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на всички мандати за страната с изключение на тези за независимите кандидати, определени вече в районните избирателни комисии.
Чл. 13. Централната избирателна комисия определя броя на незаетите мандати за страната, оставащи след приспадане от общия брой мандати за страната (240) на всички мандати на избраните независими кандидати по райони.
Чл. 14. (1) Право на участие в разпределението на незаетите мандати имат партиите и коалициите, получили най-малко 4 на сто от всички гласове в страната, включително гласовете, подадени за независими кандидати за народни представители.
(2) Ако 4 на сто от всички действителни гласове е дробно число, то се закръглява към най-близкото по-голямо цяло число.
Чл. 15. (1) Незаетите мандати от чл. 13 се разпределят между партиите и коалициите от чл. 14, ал. 1 според получените от тях гласове в национален мащаб по метода на Д'Ондт (приложение № 1).
(2) Гласовете, подадени за независими кандидати, както и за коалиции и партии, получили по-малко от 4 на сто от общия брой действителни гласове, не участват в разпределението на незаетите мандати.
Чл. 16. (1) Получените от всяка партия или коалиция мандати в национален мащаб (съгласно чл. 15, ал. 1) се разпределят по избирателни райони, като се прилага методът на Д'Ондт (приложение № 1) към гласовете на партията или коалицията в районите.
(2) Ако има несъответствие между предварително определените мандати за районите и получените такива в резултат на разпределението по райони по ал. 1 за коалиции, партии и независими кандидати, то се извършва преразпределение съгласно приложение № 2. В преразпределението участват само коалициите и партиите по чл. 8, ал. 1, регистрирали листи в съответните райони.
Заключителни разпоредби
Параграф единствен. Тази методика е съобразена с Методиката за изчисляване на резултатите от гласуването по пропорционалната избирателна система (ДВ, бр. 46 от 1990 г.), Инструкцията за изчисляване на резултатите от изборите за народни представители и общински съветници (ДВ, бр. 82 от 1991 г.), Инструкцията за изчисляване на резултатите от изборите за народни представители (ДВ, бр. 30 от 1997 г.) и се издава на основание чл. 23, ал. 1, т. 9 от Закона за избиране на народни представители.
Приложение № 1 към чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1
Метод на Д'Ондт
Целта на метода е разпределяне на определен брой мандати между партии или коалиции пропорционално на получените от тях гласове.
Същият метод се прилага при разпределяне на мандатите на отделните партии или коалиции по избирателни райони.
Всички частни се сравняват като рационални числа. Действието на метода е илюстрирано с пример в края на приложение № 2.
1. За всяка партия или коалиция частните на получените гласове с делител целите числа 1, 2, 3,... се подреждат в таблица с редове по делители и със стълбове по партии и коалиции (вж. примера, табл. 1 и 2). Деленията в табл. 2 се извършват дотогава, докато се получат достатъчен брой частни така, че да се покрие броят на определените мандати, но за всеки стълб - не повече от броя на кандидатите в съответната листа.
2. Мандатите се разпределят между партиите и коалициите строго по реда на намаляване на частните в таблицата до изчерпване на определения брой мандати: първият мандат се присъжда на тази партия или коалиция, която има най-голямо частно, вторият мандат - на партията или коалицията, която има второ по големина частно, и т.н. (Виж табл. 2 от примера. Числата в скобите в тази таблица показват местата на съответните частни при подреждането им по големина до изчерпване броя на мандатите.)
3. Ако при процедурата по т. 2 се достигне до няколко равни частни, мандатът се присъжда на тази партия или коалиция, чието частно е на най-горен ред (вж. в табл. 2 от примера частните с номера 9 и 10).
4. Ако при процедурата, описана в т. 1-3, няколко партии или коалиции имат равен брой гласове и не могат да получат равен брой мандати, то присъждането на оставащите мандати се извършва между тях по жребий, теглен в Централната избирателна комисия.
Приложение № 2 към чл. 16, ал. 2
Преразпределение на мандатите
1. След изпълнението на чл. 16, ал. 1 от методиката е възможно сумата от мандатите на отделните коалиции, партии или независими кандидати в даден район да е различна от предварително определения от Централната избирателна комисия брой мандати за района. За отстраняване на различията се прилага методика, в която се използват понятията: частно на последен разпределен мандат x/y и частно на първия неразпределен мандат x/(y+1), където x е броят на действителните гласове за една коалиция или партия в район; y - броят на мандатите, получени от съответната коалиция или партия в същия район.
2. От разглежданите коалиции или партии се намира коалицията или партията с най-голямо частно на първия неразпределен мандат във всички райони, където броят на разпределените вече мандати е по-малък от определения. Районът, в който това частно се намира, се посочва.
3. Ако при процедурата по т. 2 няколко коалиции или партии са с равни частни, избира се тази коалиция или партия, която е получила най-много гласове в цялата страна; ако такива коалиции или партии са няколко, една от тях се избира чрез жребий, теглен в Централната избирателна комисия.
4. Ако при процедурата по т. 2 и 3 се достигне до няколко района, в които коалицията или партията има равни такива частни, избира се районът, в който тя е получила най-много гласове; ако такива райони са няколко, един от тях се избира чрез жребий, теглен от Централната избирателна комисия.
5. За коалицията или партията, намерена по т. 2-4, се посочва районът, където броят на разпределените вече мандати е по-голям от предварително определения от Централната избирателна комисия и в който тя има най-малко частно на последния разпределен мандат. От този район се прехвърля един мандат на същата коалиция или партия в района, посочен в т. 2-4.
6. Ако за коалицията или партията по т. 5 се получи едно и също най-малко частно на последния разпределен мандат в няколко района, се избира районът, в който тя е получила най-много гласове; ако такива райони са няколко, един от тях се избира чрез жребий, теглен от Централната избирателна комисия.
7. Ако коалицията или партията по т. 5 няма получени мандати в районите, чиято сума от мандатите е по-голяма от определената, тази коалиция или партия се изключва от по-нататъшно преразпределение.
8. Ако във всички райони сумата на мандатите на партиите се е изравнила с определения от Централната избирателна комисия брой, преразпределението на мандатите приключва. В противен случай отново се преминава към т. 2-4.
Забележка. В т. 8 може да се получи, че в районите с брой разпределени мандати, по-малък от предварително определения от Централната избирателна комисия, са изключени всички коалиции и партии по т. 7. Тогава се прилага същият метод, като се прехвърлят мандати и на партии, неполучили гласове в разглежданите райони.
Пример за прилагане на метода на Д'Ондт
В следните таблици числово е илюстриран пример за разпределянето на 24 мандата между пет партии (коалиции) - А, Б, В, Г и Д, като страната е разпределена на 6 многомандатни района - Р1, Р2, Р3, Р4, Р5 и Р6. Броят на мандатите, които подлежат на разпределение в районите, и броят на действителните гласове, които са дадени по райони, по партии и за страната, е, както следва:
| Таблица 1 |
| Райони | Общо за |
| Партии | Р1 | Р2 | Р3 | Р4 | Р5 | Р6 | страната |
| А | 540000 | 460000 | 320000 | 270000 | 160000 | 150000 | 1900000 |
| Б | 310000 | 270000 | 340000 | 250000 | 170000 | 160000 | 1500000 |
| В | 250000 | 200000 | 260000 | 240000 | 220000 | 130000 | 1300000 |
| Г | 310000 | 220000 | 100000 | 80000 | 50000 | 40000 | 800000 |
| Д | 90000 | 50000 | 80000 | 60000 | 100000 | 120000 | 500000 |
| Общо за района | 1500000 | 1200000 | 1100000 | 900000 | 700000 | 600000 | 6000000 |
| Мандати за района | 6 | 5 | 4 | 4 | 3 | 2 | 24 |
В примера е прието условието, че всяка партия във всеки район има листа от поне четирима кандидати.
Първото прилагане на метода на Д'Ондт за разпределение на мандатите в национален мащаб (съгласно чл. 15) дава следните резултати:
| Таблица 2 |
| Партии |
| Делител | А | Б | В | Г | Д |
| 2 | 950000.0 | (4) | 750000.0 | (6) | 650000.0 | (7) | 400000.0 | (13) | 250000.0 | (22) |
| 3 | 633333.3 | (8) | 500000.0 | (10) | 433333.3 | (12) | 266666.7 | (20) | 166666.7 | |
| 4 | 475000.0 | (11) | 375000.0 | (15) | 325000.0 | (16) | 200000.0 | 125000.0 | ||
| 5 | 380000.0 | (14) | 300000.0 | (18) | 260000.0 | (21) | 160000.0 | 100000.0 | ||
| 6 | 316666.7 | (17) | 250000.0 | (23) | 216666.7 | 133333.3 | 83333.3 | |||
| 7 | 271428.6 | (19) | 214285.7 | 185714.3 | 114285.7 | 71428.6 | ||||
| 8 | 237500.0 | (24) | 187500.0 | 162500.0 | 100000.0 | 62500.0 | ||||
| 9 | 211111.1 | 166666.7 | 144444.4 | 88888.9 | 55555.6 |
Забележка. Частните от табл. 2 са рационални числа, а в таблицата за илюстрация са записани като реални числа с един знак след десетичната точка.
Първият мандат (1) се присъжда на партия А според най-голямото частно, в случая 1 900 000, намиращо се в колонката на партия А. Вторият мандат (2) се присъжда на партия Б според второто по големина частно, в случая 1 500 000. Присъждането продължава до разпределението и на последния 24-и мандат. Всяка от партиите в този пример получава по-малко мандати от броя на кандидатите в листата й.
Ако при делението се получат равни частни в различните колонки, мандатът се присъжда на тази партия, чието частно е в по-горен ред на таблицата. В случая това е показано чрез частните 500 000 и мандатите (9) и (10).
Крайният резултат от разпределението на 24-те мандата на национално ниво (за 5-те партии общо за 6-те района) е следният:
| Партии | А | Б | В | Г | Д | Общо |
| Мандати | 8 | 6 | 5 | 3 | 2 | 24 |
Следващата стъпка е разпределянето съгласно чл. 16, ал. 1 на така определените мандати по избирателни райони за всяка партия поотделно. Повторно се прилага методът на Д'Ондт за всяка партия, като в първия ред се подреждат гласовете, които тя е получила в избирателните райони. Партията А е спечелила в национален мащаб 8 мандата, а получените гласове за нея по райони са дадени в първия ред на таблицата (вж. забележката към табл. 2):
| Партия А |
| Райони |
| Делител | Р1 | Р2 | Р3 | Р4 | Р5 | Р6 |
| 1 | 540000.0 | (1) | 460000.0 | (2) | 320000.0 | (3) | 270000.0 | (4) | 160000.0 | (8) | 150000.0 | |
| 2 | 270000.0 | (5) | 230000.0 | (6) | 160000.0 | 135000.0 | 80000.0 | 75000.0 | ||||
| 3 | 180000.0 | (7) | 153333.3 | 106666.7 | 90000.0 | 53333.3 | 50000.0 | |||||
| 4 | 135000.0 | 115000.0 | 80000.0 | 67500.0 | 40000.0 | 37500.0 |
Тук се илюстрира правилото за по-горния ред при равни частни (вж. (4) и (5), също и частните 160 000 в районите Р3 и Р5). Партия А получава следните мандати по райони:
| Партия А |
| Райони | Р1 | Р2 | Р3 | Р4 | Р5 | Р6 | Общо |
| Мандати | 3 | 2 | 1 | 1 | 1 | 0 | 8 |
Прилагайки същия метод и за партиите Б, В, Г и Д, получаваме следното разпределение по партии и райони:
| Райони |
| Партии | Р1 | Р2 | Р3 | Р4 | Р5 | Р6 | Общо |
| А | 3 | 2 | 1 | 1 | 1 | 0 | 8 |
| Б | 1 | 1 | 2 | 1 | 1 | 0 | 6 |
| В | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 0 | 5 |
| Г | 2 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 3 |
| Д | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 1 | 2 |
| Брой мандати, разпределени по Д'Ондт | 7 | 5 | 4 | 3 | 4 | 1 | 24 |
| Брой мандати, предварително определени от ЦИК | 6 | 5 | 4 | 4 | 3 | 2 | 24 |
| Разлика | +1 | 0 | 0 | 1 | +1 | 1 |
Получават се два "излишни" мандата - по един в райони Р1 и Р5, както и два незаети мандата - по един в Р4 и Р6.
Получените мандати се преразпределят по ал. 2 на чл. 10. За целта се прилага алгоритъмът от приложение № 2. Образуват се частните на първите неразпределени мандати в районите с незаети мандати (в случая районите Р4 и Р6). Те са:
| Райони |
| Партии | Р4 | Р6 |
| А | 135000 | 150000 |
| Б | 125000 | 160000 |
| В | 120000 | 130000 |
| Г | 80000 | 40000 |
| Д | 60000 | 60000 |
Най-голямото частно се получава за партия Б в район Р6. Следвайки т. 5, 6 и 7, се разглеждат частните на последните разпределени мандати на партия Б в районите с "излишни" мандати (Р1 и Р5). Тези частни са съответно 310 000 и 170 000. Мандатите на партия Б се увеличават с един в район Р6 и се намаляват с един в район Р5. Новото разпределение е:
| Райони |
| Партии | Р1 | Р2 | Р3 | Р4 | Р5 | Р6 | Общо |
| А | 3 | 2 | 1 | 1 | 1 | 0 | 8 |
| Б | 1 | 1 | 2 | 1 | 0 | 1 | 6 |
| В | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 0 | 5 |
| Г | 2 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 3 |
| Д | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 1 | 2 |
| Брой мандати, разпределени по Д'Ондт | 7 | 5 | 4 | 3 | 3 | 2 | 24 |
| Брой мандати, предварително определени от ЦИК | 6 | 5 | 4 | 4 | 3 | 2 | 24 |
| Разлика | +1 | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 |
По същата процедура се прехвърля един мандат на партия А от район Р1 в Р4. Окончателното разпределение на мандати за отделните листи на партии е следното:
| Райони |
| Партии | Р1 | Р2 | Р3 | Р4 | Р5 | Р6 | Общо |
| А | 2 | 2 | 1 | 2 | 1 | 0 | 8 |
| Б | 1 | 1 | 2 | 1 | 0 | 1 | 6 |
| В | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 0 | 5 |
| Г | 2 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 3 |
| Д | 0 | 0 | 0 | 0 | 1 | 1 | 2 |
| Окончателно разпределение | 6 | 5 | 4 | 4 | 3 | 2 |
Окончателното разпределение по райони съвпада с предварителното разпределение на мандатите, дадено от Централната избирателна комисия.
