Държавен вестник, брой 43 от 4.V

Преамбюл

ПРЕАМБЮЛ

Страните-членки на Съвета на Европа, подписали този протокол към Европейската социална харта, открита за подписване в Торино на 18 октомври 1961 г. (назовавана по-нататък "хартата");

решени да предприемат нови мерки за подобряване на ефикасното упражняване на социалните права, гарантирани от хартата;

считайки, че тази цел би могла да бъде постигната по-конкретно чрез установяването на процедура за колективни искове, която би укрепила участието на работодателите и работниците, и неправителствените организации,

се споразумяха за следното:

Чл. 1. Договарящите страни по този протокол признават правото на следните организации да предявяват искове във връзка с незадоволително прилагане на хартата:

a) международни организации на работодатели и работници, упоменати в чл. 27, ал. 2 от хартата;

b) други международни неправителствени организации, които имат консултативен статус към Съвета на Европа и са вписани в списък на Правителствения комитет с такава цел;

c) представителни национални организации на работодатели и на работници в юрисдикцията на договарящите страни, срещу които те внасят иск.

Чл. 2. (1) Всяка договаряща страна може, като изрази своето съгласие да се обвърже с този протокол, в съответствие с постановките на чл. 13, или като към даден момент по-късно декларира, че признава правото на всяка друга представителна, национална, неправителствена организация в нейната юрисдикция, която има конкретна компетентност по въпросите, третирани от хартата, да внася искове срещу нея.

(2) Такива декларации могат да бъдат направени за определен срок.

(3) Декларациите се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа, който предава копия на договарящите страни и ги публикува.

Чл. 3. Международни и национални неправителствени организации, упоменати съответно в чл. 1, буква "b" и чл. 2, могат да внасят искове съгласно процедурата, предписана от горепосочените положения, единствено по такива въпроси, по отношение на които те са признати като притежаващи конкретна компетентност.

Чл. 4. Искът трябва да бъде внесен писмено, да се основава на постановка от хартата, приета от съответната договаряща страна, и да показва в какво отношение последната не е осигурила задоволително прилагане на тази постановка.

Чл. 5. Всеки иск трябва да бъде адресиран до генералния секретар, който потвърждава получаването му, уведомява съответната договаряща страна и го предоставя незабавно на Комитета на независимите експерти.

Чл. 6. Комитетът на независимите експерти може да изиска от съответната договаряща страна и организацията, внесла иска, да представят писмена информация и становища относно допустимостта на иска в такъв срок от време, какъвто предпише.

Чл. 7. (1) Ако реши, че една жалба е допустима, Комитетът на независимите експерти уведомява договарящите страни по хартата чрез генералния секретар. Той изисква от съответната договаряща страна и организацията, внесла иска, да представят в такъв срок, какъвто предпише, всички съответни писмени обяснения или информация и коментарите, които искат да направят другите договарящи страни по този протокол в същия срок.

(2) Ако искът е внесен от национална организация на работодатели или професионален съюз или друга национална или международна неправителствена организация, Комитетът на независимите експерти уведомява и международната организация на работодатели или професионални съюзи, посочени в ал. 2 на чл. 27 от хартата, чрез генералния секретар и ги поканва да представят становища в срок, какъвто предпише.

(3) На основата на обясненията, информацията или становищата, представени съгласно предходните ал. 1 и 2, въпросната договаряща страна и организацията, внесла иска, могат да представят допълнителна писмена информация или съображения в срок, който бъде предписан от Комитета на независимите експерти.

(4) В хода на проучване на иска Комитетът на независимите експерти може да организира слушане с представители на страните.

Чл. 8. (1) Комитетът на независимите експерти изготвя доклад, в който описва предприетите от своя страна стъпки, за да провери иска, и излага своите заключения дали въпросната договаряща страна е осигурила задоволителното приложение на постановката от хартата, посочена в иска.

(2) Докладът се изпраща на Комитета на министрите. Също така се предоставя на организацията - вносителка на иска, и на договарящите страни по хартата, които не са свободни да го публикуват.

Същият се предоставя на Парламентарната асамблея и се публикува по същото време, както и резолюцията по чл. 9 или не по-късно от четири месеца след като бъде предаден на Комитета на министрите.

Чл. 9. (1) На базата на доклада на Комитета на независимите експерти Комитетът на министрите приема резолюция с мнозинство от гласуващите. В случай че Комитетът на независимите експерти намери, че хартата не е била прилагана по задоволителен начин, Комитетът на министрите приема с мнозинство от 2/3 от гласуващите препоръка към въпросната договаряща страна. В двата случая правото на глас се ограничава до договарящите страни по хартата.

(2) По искане на въпросната договаряща страна Комитетът на министрите може да реши, когато докладът на Комитета на независимите експерти поражда нови въпроси, с мнозинство от 2/3 от договарящите страни по хартата, да консултира Правителствения комитет.

Чл. 10. Въпросната договаряща страна предоставя информация за мерките, които е предприела в изпълнение на препоръката на Комитета на министрите в следващия доклад, който представя пред генералния секретар съгласно чл. 21 от хартата.

Чл. 11. Членове 1-10 от този протокол се прилагат също по отношение на членовете от част II от първия допълнителен протокол към хартата по отношение на държавите, които са страни по настоящия протокол, до обхвата, до който тези членове са приети.

Чл. 12. Държавите-страни по този протокол, считат, че встъпителният параграф на приложението към хартата относно част III е, както следва:

"Разбира се, че хартата съдържа правни задължения от международен характер, прилагането на които се предоставя само на надзора, предвиден в част IV от същата и в постановките по този протокол."

Чл. 13. (1) Този протокол е открит за подписване от страните-членки на Съвета на Европа, присъединили се към хартата, които могат да изразят своето съгласие да бъдат обвързани чрез:

a) подписване без поставяне на условие, като ратификация, приемане или одобряване или

b) подписване, при условие на последваща ратификация, приемане или одобряване, последвано от ратификация, приемане или одобряване.

(2) Страна-членка на Съвета на Европа, би могла да не изрази своето съгласие да се обвърже с този протокол, без предварително или същевременно да е ратифицирала хартата.

(3) Актовете за ратификация, приемане или одобряване се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.

Чл. 14. (1) Този протокол влиза в сила в първия ден от месеца, следващ изтичането на период от един месец след датата, на която 5 страни-членки на Съвета на Европа, са изразили своето съгласие да бъдат обвързани от протокола в съответствие с постановките на чл. 13.

(2) По отношение на всяка страна членка, която по-късно изрази своето съгласие да бъде обвързана от нея, протоколът влиза в сила в първия ден от месеца след изтичането на период от един месец след датата на депозирането на акта за ратификация, приемане или одобряване.

Чл. 15. (1) Всяка страна може по всяко време да денонсира този протокол чрез уведомление, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа.

(2) Такова денонсиране е в сила от първия ден на месеца след изтичане на период от 12 месеца от датата на получаване на такова уведомление от генералния секретар.

Чл. 16. Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява страните-членки на Съвета на Европа, за:

а) всяко подписване;

b) депозирането на всеки акт за ратификация, приемане или одобряване;

c) датата на влизане в сила на този протокол в съответствие с чл. 14;

d) всеки друг акт, уведомление или декларация, отнасящи се до този протокол.

В потвърждение на настоящото, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.

Изготвен в Страсбург на 9 ноември 1995 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа предава заверени копия на всяка страна-членка на Съвета на Европа.