Държавен вестник, брой 87 от 21.X

Прекратено действие с член 49 от Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа - ДВ, бр. 87 от 21 октомври 2014 г., в сила от 07.10.2011 г.

Правителствата, подписващи спогодбата, наричани по-нататък "страните",

желаейки да разширят и доразвият своето сътрудничество в рамките на Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа;

вземайки предвид важността на търговските връзки между страните и търговските връзки на страните с други държави и желаещи да допринесат за хармоничното развитие на тези връзки;

отчитайки своя взаимен интерес за борба с трансграничната престъпност и за развиване на по-тясно сътрудничество в правоприлагането в региона;

убедени, че престъпността, извършвана през границите на страните, е сериозна заплаха за суверенитета и законната търговия и може да бъде ефективно ограничена посредством сътрудничество между правоприлагащите органи;

вярвайки, че за да се постигне тази цел, трябва да съществува стремеж за развиване на най-всеобхватно сътрудничество между правоприлагащите органи;

вземайки предвид факта, че трансграничната престъпност нарушава икономическите, фискалните и търговските интереси на съответните държави;

отчитайки съществуващите споразумения, договорености или договори за взаимопомощ и други международни споразумения в областта на правоприлагащата дейност, приети от страните;

се съгласиха за следното:

Дефиниции

Член 1

За целите на тази спогодба:

а) терминът "трансгранични правоприлагащи и митнически органи" означава национални компетентни органи, определени от страните; това определяне ще бъде потвърдено пред Секретариата на ИСЮЕ и може да бъде променено с официално уведомяване на секретариата;

б) терминът "трансгранична престъпност" се отнася до всички нарушения или опити за нарушения на националните закони, целящи организирането, насочването, подпомагането или улесняването на международните престъпни действия;

в) терминът "митнически закони" означава законите и разпоредбите, прилагани от митническите администрации по отношение на вноса, износа, транзита или движението на стоки, доколкото те се отнасят до митата, таксите или други данъци или до забрани, ограничения и други подобни мерки за контрол по отношение на движението на контролирани артикули през националните граници;

г) терминът "информация" означава данни във всяка форма, документи, архиви, отчети или заверените им копия;

д) терминът "лице" означава всяко физическо или юридическо лице;

е) терминът "данни с личен характер" означава цялата информация, отнасяща се до идентифицирано или идентифицируемо физическо лице;

ж) терминът "собственост" означава активи от всякакъв вид и правни документи или инструменти, доказващи собственост или интерес по отношение на такива активи;

з) терминът "временни мерки" означава:

1. временна забрана на преобразуването, разпореждането със собственост, нейното движение или прехвърляне; или

2. временно придобиване на попечителство или контрол върху собствеността на базата на решение, издадено от съд или компетентен орган, или други средства;

и) терминът "отнемане" означава лишаване от собственост чрез решение на съд или друг компетентен орган и включва конфискация, когато е приложима;

й) терминът "молещ орган" означава орган, описан в чл. 1, буква "а", който моли за помощ в съответствие с чл. 8, ал. 1;

к) терминът "замолен орган" означава орган, описан в чл. 1, буква "а", от който е поискана помощ в съответствие с чл. 8, ал. 1.

Обхват на спогодбата

Член 2

1. В съответствие с тази спогодба страните чрез своите определени органи се подпомагат в предотвратяването, разкриването, разследването, съдебното преследване и ограничаването на трансграничната престъпност.

2. Тази спогодба не следва да се тълкува като възпрепятстваща или засягаща прилагането на Договора за Европейския съюз, Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. и Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 19 юни 1990 г., международни споразумения, споразумения за взаимна помощ и други международни споразумения в областта на правоохранителната дейност, които вече са приети от страните; или всякакви други форми на правна помощ, спогодби, договореност или договор, понастоящем действащи между която и да е от страните по тази спогодба, или такива, които впоследствие могат да бъдат сключени от тях.

3. Всяка страна изпълнява исканията за помощ, отправени в изпълнение на тази спогодба, в съответствие с нейното национално законодателство.

4. За да се повиши ефективността от предотвратяването, разкриването, разследването и съдебното преследване на трансгранични престъпления, и като активни членове на Интерпол по полицейските въпроси, на Световната митническа организация по митнически въпроси, страните, участващи в ИСЮЕ, си обменят и събират информация относно престъпна дейност в сътрудничество с правоохранителните им органи и генералния секретар на Интерпол и Световната митническа организация.

Форми на специфичната помощ

Член 3

1. При поискване или по собствена инициатива всяка страна предоставя помощ на друга страна под формата на информация, отнасяща се до трансграничната престъпност.

2. При поискване всяка страна предоставя помощ под формата на информация, необходима за осигуряване прилагането на националните закони и разпоредби и точното изчисляване на митата и другите данъци от страните.

3. При поискване или по собствена инициатива всяка страна може да предостави помощ под формата на информация, включваща, но не ограничена до информация, за:

а) методи и техники за обработка на пътници и товари;

б) успешно прилагане на правоприлагаща помощ и техники;

в) правоприлагащи действия, които биха били полезни;

г) нови методи, използвани в извършването на нарушения.

4. Страните си сътрудничат при:

а) създаването на условия за ефективно сътрудничество;

б) установяването и поддържането на канали за връзка с цел улесняването на надеждна и бърза обмяна на информация;

в) както е необходимо, като си оказват взаимно всякакъв друг вид техническа помощ посредством обмяна на професионални, научни и технически знания;

г) взимането под внимание и тестването на ново оборудване или процедури, и

д) всякакви други общоадминистративни въпроси, които понякога могат да изискват техните съвместни действия;

е) прилагането на методиката на контролираните доставки в съответствие с действащото законодателство на въпросните страни.

5. При поискване страните се информират взаимно дали стоките, изнесени от територията на една страна, са били законно внесени на територията на другата страна. Ако е поискано, информацията включва митническия режим, използван при митническото оформяне на стоките.

6. При поискване замолената страна осигурява в рамките на своите възможности и налични ресурси и в изпълнение на националното си законодателство информация, отнасяща се до:

а) лица, известни на молещия орган като извършители на трансгранично престъпление или заподозрени в извършването на такова, и по-специално на тези, които влизат или напускат нейната територия;

б) стоки, транспортирани или складирани, идентифицирани от молещия орган като предизвикващи подозрения за незаконен трафик към нейната територия; и

в) транспортни средства, за които се предполага, че са използвани за нарушения, извършени на територията на молещата страна.

7. При поискване или по своя собствена инициатива страните си предоставят една на друга информация относно действия, които могат да доведат до трансгранични престъпления. При случаи, които биха могли да доведат до значителни вреди за икономиката, общественото здраве, обществената сигурност или подобен жизнено важен интерес на друга страна, всяка страна винаги когато е възможно, предоставя такава информация, без да бъде изрично замолена за това.

8. Като се съобразяват с националното си право, страните си предоставят помощ посредством използването на временни мерки и в производства, касаещи имущество и доходи и/или средства за извършването на трансгранични престъпления, в съответствие с тези временни мерки.

9. Страните могат, като се подчиняват на националното право:

а) да разполагат със собственост, доходите и предметите и средствата на престъпление, отнети в резултат на помощта, предоставена по тази спогодба при контрола на собствеността, доходите и средствата на престъпление;

б) да прехвърлят отнета собственост, доходите или предмети и средства на престъпление или постъпленията от тяхната продажба на другата страна при такива условия, каквито са договорени.

Поверителност на информацията и защита на данните с личен характер

Член 4

1. На информация, получена по тази спогодба, се придава същата степен на поверителност от молещия орган, каквато се придава на подобна информация под негово разпореждане.

2. Като не се нарушават клаузите на Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, подписана на 28 януари 1981 г., данните с личен характер, получени по силата на тази спогодба, получават защита, най-малкото еквивалентна на тази, която се прилага от предоставящата страна.

3. Получената по тази спогодба информация се използва само за целите на тази спогодба. Когато молещият орган иска разрешение за използването на такава информация за други цели, включително нейното предоставяне на друга държава, той трябва да получи предварително писменото съгласие на замоления орган, който предоставя информацията. Такова използване ще бъде обект на условията, поставени от последния.

4. Освен в случаите, когато замолената страна предложи друго, ал. 3 не ще възпрепятства използването на информация в наказателно или административно производство, които впоследствие се образуват срещу извършването на едно трансгранично престъпление. Страните могат в техните архиви от доказателства, доклади и свидетелски показания, и в производствата и обвиненията пред съда, да използват като доказателство получената информация и документите, съгласувани в изпълнение на разпоредбите на тази спогодба. Компетентният орган, предоставил информацията, ще бъде уведомен преди подобно използване.

Отговорност и правна защита за неправилна или без разрешение обработка на данните

Член 5

1. Всяка страна носи отговорност в съответствие с националното си право за всяка щета, причинена на лице в резултат на правни или фактически грешки в данните, предадени в ИСЮЕ центъра.

2. Само страната, в която е станало събитието, което е довело до настъпилата щета, може да бъде обект на търсене на обезщетение по съдебен ред от претърпялата щетите, като тя подава иск до съдилищата, имащи юрисдикция, съгласно националното право на съответната страна-членка на ИСЮЕ.

3. Една страна не може да има претенции към ощетена страна за това, че друга страна е предала неточни данни, за да избегне гражданската си отговорност съгласно националното си законодателство. Ако тези правни или фактически грешки са станали в резултат на погрешно предадени данни или поради несъобразяване със задълженията, предвидени в тази спогодба, от една или повече страни или в резултат на данни, предадени без разрешение, или неправилно предадени данни, другата въпросна страна е задължена при поискване да възстанови сумите, платени като обезщетение, освен ако данните са били използвани от страната, на територията на която са били причинени щетите в нарушение на тази спогодба.

Дела и документи

Член 6

1. При поискване замоленият орган предоставя надлежно заверени за достоверност копия от дела, документи и други материали, отнасящи се до трансгранични престъпления.

2. В случай, че молещият орган не изисква специално оригинали или копия, замоленият орган може да предаде компютърна информация под всякаква форма. Същевременно замоленият орган предоставя цялата съответна информация за тълкуване или използване на компютърната информация.

3. Ако замоленият орган е съгласен, служители, определени от молещия орган, могат да проверяват в службите на замоления орган информацията, отнасяща се до дадено трансгранично престъпление, и да правят копия или извадки от нея.

Свидетели и експерти

Член 7

1. Служител на даден замолен орган може да бъде упълномощен да се яви, в рамките на предоставените му пълномощия, като експерт или свидетел по административни или съдебни производства в молещата страна по отношение на въпроси по тази спогодба и да предоставя оттам дела, документи или други материали или техни копия. В искането за всяко явяване точно се указват по какъв въпрос, на какво основание и по силата на коя длъжност или квалификация на служителя той ще се яви като свидетел или експерт.

2. Молещата страна е задължена да вземе всички необходими мерки за защита на личната сигурност на служителите по време на техния престой на територията на нейната държава според ал. 1 на този член. Транспортните и дневните разходи на тези служители се поемат от молещата страна.

Предавания на искания

Член 8

1. Исканията в изпълнение на тази спогодба се отправят в писмена форма, директно от определените органи на английски език или на друг език, приемлив за замолените органи. Приложена към тях се изпраща информацията, считана за полезна при изпълнението на исканията. При спешни случаи могат да се отправят и приемат устни искания, но те се потвърждават в писмен вид в срок от 48 часа. Всяка страна определя единствен национален представител за първоначален контакт, който да изпраща и получава искания и да разпространява подробности по контактите чрез Секретариата на ИСЮЕ центъра.

2. Исканията включват:

а) наименованието на определените органи и служителите им, отправящи искането;

б) естеството на въпроса или производството, включително съответните закони, правила и други законови разпоредби;

в) кратко изложение на фактите и съответните трансгранични престъпления;

г) естеството на търсената помощ;

д) основанието на искането и целта, за която информацията ще бъде използвана;

е) ако са известни, имената и адресите на лицата, свързани със случая, изписани съобразно техните международни документи за самоличност.

Изпълнение на искания

Член 9

1. Замоленият орган предприема всички разумни мерки за изпълнение на дадено искане и полага усилия да осигури всяка мярка, необходима за целта.

2. Ако замоленият орган не може да изпълни искането, той предприема стъпки да осигури неговото изпълнение съгласно националното си право и както би го направил от свое име, като уведомява за това молещия орган.

3. Замоленият орган провежда или ако е възможно, съгласно националното право разрешава на молещия орган да извърши такива проверки, уточнения, фактологични разследвания или други следствени действия, включително и разпит на експерти, свидетели и лица, заподозрени, че са извършили трансгранично престъпление, каквито са необходими за изпълнение на искането.

4. С цел осигуряване на условия за съвместни действия и при поискване молещият орган ще бъде уведомен предварително за времето и мястото на всяко действие, което ще бъде предприето в изпълнение на даденото искане.

5. При поискване замоленият орган оторизира, ако това е възможно в съответствие с неговото национално право, до най-голямата възможна степен служители на молещия орган да присъстват на територията на замоления орган, за да подпомагат изпълнението на искането.

6. Замоленият орган се съобразява с искане за спазване на определена процедура дотолкова, доколкото тази процедура не се забранява от националното право на замолената страна.

Освобождаване

Член 10

1. Когато замоленият орган реши, че оказването на помощ би накърнило суверенитета, сигурността, държавната политика или друг съществен национален интерес или би било несъвместимо с националното му право и разпоредби, той може да откаже или да се въздържи от помощ или може да окаже такава при условие, че се удовлетворяват известни условия или изисквания.

2. Ако молещият орган не би могъл да изпълни подобно искане, когато му бъде отправено от замоления орган, той трябва да обърне внимание на този факт в своето искане. Изпълнението на такова искане е в изключителната компетентност на замоления орган.

3. Замоленият орган може да отложи помощта на основание, че тя би представлявала намеса в провеждащо се разследване, съдебно преследване или производство. В такъв случай замоленият орган провежда консултации с молещия орган, за да реши дали помощта може да се окаже при такива срокове и условия, каквито замоленият орган би поставил.

4. В случай, че дадено искане за помощ не може да бъде удовлетворено, молещият орган се уведомява незабавно и му се предоставя писмено становище относно причините за отлагане или отказване на искането. Обстоятелствата, които биха били от значение за по-нататъшното развитие на случая, също се предоставят на молещия орган.

Разходи

Член 11

1. При нормални обстоятелства страните се отказват от всички искове за възстановяване на разходите, направени по време на изпълнението на тази спогодба, с изключение на разходите за свидетели, такси за експерти и разходите за преводачи, които не са държавни служители.

2. Ако за изпълнение по искането са необходими или ще се изискват разходи от значително и необикновено естество, органът се консултира, за да реши сроковете и условията, в рамките на които ще се изпълни искането, както и начина за поемане на разходите.

Изпълнение на спогодбата

Член 12

1. С тази спогодба се създава Съвместен комитет за сътрудничество в Букурещ, състоящ се от представители на определените органи на страните, като всяка страна има по един глас в комитета. Представител на Интерпол и на Световната митническа организация служат като постоянни съветници при Съвместния комитет за сътрудничество. Съвместният комитет за сътрудничество ще се среща поне веднъж годишно на място и дата с утвърден по взаимно съгласие дневен ред.

2. Съвместният комитет за сътрудничество ще:

а) осигурява правилното функциониране на тази спогодба;

б) разглежда всички възникващи от нейното прилагане въпроси;

в) взема необходимите мерки за сътрудничество в съответствие с целите на тази спогодба;

г) обменя мнения по всички въпроси от взаимен интерес по отношение на сътрудничеството, включително бъдещите мерки и ресурсите за тях;

д) препоръчва решения с цел постигането на своите цели.

3. Съвместният комитет за сътрудничество, който е най-висшият орган на ИСЮЕ центъра, ще приеме своя процедурен правилник с консенсус.

4. Съвместният комитет за сътрудничество се консултира с други съответни международни организации, като Икономическата комисия за Европа към Обединените нации (ИКЕОН), Службата за контрол на наркотиците и предотвратяването на престъпленията към Организацията на обединените нации (СКНППОН), Световната митническа организация (СМО), Интерпол и Европол, по ефективното функциониране на спогодбата и по ИСЮЕ центъра.

Регионален център за борба с трансграничната престъпност на Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (ИСЮЕ център)

Член 13

1. ИСЮЕ центърът ще се открие в Букурещ, Румъния.

2. ИСЮЕ центърът ще функционира в съответствие с Хартата за организация и функциониране на ИСЮЕ центъра за борба с трансграничната престъпност, която ще се приеме от страните във възможно най-скоро време и ще се приложи в Анекс като неразделна част от тази спогодба.

3. Дейността на ИСЮЕ центъра ще се координира от Съвместния комитет за сътрудничество.

Прилагане

Член 14

Тази спогодба се прилага на държавната територия на всяка страна.

Уреждане на спорове

Член 15

В случай на спор между две или повече страни или между договаряща страна и ИСЮЕ центъра относно тълкуването и прилагането на тази спогодба засегнатите страни се консултират и ако е необходимо, отнасят спора до Съвместния комитет за сътрудничество за разглеждане и съответни действия.

Влизане в сила и прекратяване на действието

Член 16

1. Тази спогодба влиза в сила на първия ден от месеца, следващ датата, на която три страни уведомяват по дипломатически път депозитаря за приключването на техните национални процедури, необходими за влизането в сила на спогодбата.

2. За всяка страна-участничка в ИСЮЕ, която желае да се присъедини към тази спогодба след влизането й в сила, спогодбата ще влезе в сила на първия ден от месеца след датата, на която съответната страна официално уведоми депозитаря за изпълнение на процедурата на ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

3. За всяка друга страна, която не участва в ИСЮЕ, решението за присъединяване към тази спогодба след влизането й в сила може да бъде взето единствено с консенсус от страните-участнички в ИСЮЕ. За такива страни тази спогодба ще влезе в сила на първия ден от месеца след датата, на която съответната страна официално уведоми депозитаря за изпълнение на процедурата за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

4. Правителството на Румъния изпълнява ролята на депозитар на тази спогодба. Депозитарят информира страните за уведомленията по ал. 1 и 2, както и за датата на влизане в сила на спогодбата.

5. Всяка от страните може да се оттегли от тази спогодба по всяко време чрез официално уведомяване на депозитаря, който изпраща заверено копие на всяка страна. Оттеглянето влиза в сила три месеца след датата на официалното уведомяване. Независимо от това текущите процедури в момента на оттеглянето се довършват в съответствие с разпоредбите на тази спогодба.

Изменения и допълнения

Член 17

1. Всяка страна може да предлага изменения и допълнения към тази спогодба. Всяко предложено изменение или допълнение се изпраща на депозитаря, който уведомява страните за него.

2. Страните уведомяват депозитаря колкото е възможно по-скоро дали приемат предложените допълнения или изменения към тази спогодба.

3. Измененията и допълненията, приети съгласно ал. 2 с консенсус влизат в сила съгласно чл. 16.

4. Ако депозитарят бъде уведомен за възражения срещу препоръчано изменение или допълнение, се счита, че това изменение или допълнение не е било прието и няма действие.

Оригиналът на тази спогодба в единствен екземпляр на английски език се депозира при правителството на Румъния като депозитар, което изпраща заверено копие на всяка страна.

В уверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени от съответните си правителства, подписаха настоящата спогодба.

Съставена в Букурещ, Румъния на 26 май 1999 г.