Държавен вестник, брой 68 от 3.VIII

Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда и провела своята 87-а сесия на 1 юни 1999 г.,

считайки като основен приоритет за национални и международни действия нуждата от приемане на нови инструменти за забрана и премахване на най-тежките форми на детски труд, включително международно сътрудничество и помощ, в допълнение на Конвенцията и Препоръката относно минималната възраст за приемане на работа от 1973 г., които остават основни инструменти в областта на детския труд,

считайки, че ефективното премахване на най-тежките форми на детски труд изисква незабавни и всестранни действия , вземайки под внимание значимостта на безплатното основно образование и необходимостта да се отстранят децата от всички тези видове труд и обезпечаване на тяхната рехабилитация и социална интеграция, отчитайки нуждите на техните семейства,

напомняйки за резолюцията относно премахването на детския труд, приета на Международната конференция на труда на нейната 83-та сесия през 1996 г.,

признавайки, че детският труд до голяма степен е вследствие на бедност и че дълготрайното решение е в постоянния икономически растеж, водещ към социален прогрес и в частност смекчаване на бедността и всеобщо образование,

напомняйки за Конвенцията за правата на детето, приета от Генерална асамблея на Организацията на обединените нации на 20 ноември 1989 г.,

напомняйки за Декларацията на Международната организация на труда за основните принципи и права при работа и нейните последващи дейности, приета от Международната конференция на труда на нейната 86-а сесия през 1998 г.,

напомняйки, че някои от най-тежките форми на детски труд са обхванати от други международни инструменти, в частност Конвенцията за принудителния труд от 1939 г. и Допълнителната конвенция на Организацията на обединените нации за премахване на робството, търговията с роби и институциите и практиките, подобни на робството от 1956 г.,

след като реши да приеме различни предложения във връзка с детския труд, което е точка четвърта от програмата на сесията,

след като реши, че тези предложения трябва да бъдат оформени като международна конвенция,

прие на седемнадесетия ден от месец юни на 1999 г. следната конвенция, която може да бъде наричана "Конвенция относно най-тежките форми на детския труд, 1999 г."

Член 1

Всяка държава член, която ратифицира тази конвенция, трябва по спешност да предприеме незабавни и ефективни мерки за осигуряване забраната и ликвидирането на най-тежките форми на детския труд.

Член 2

За целите на тази конвенция терминът "дете" ще се прилага за всички лица под 18-годишна възраст.

Член 3

За целите на тази конвенция изразът "най-тежките форми на детския труд" обхваща:

(а) всички форми на робство или практики, подобни на робство, такива като търговия и трафик на деца, крепостничество заради дългове и крепостничество изобщо, както и насилствен или принудителен труд, включително насилствено или принудително набиране на деца за използването им във военни конфликти;

(b) използването, доставянето или предлагането на деца за проституция, за производство на порнография или порнографски изяви;

(c) използването, доставянето или предлагането на деца за незаконни дейности, в частност за производство и трафик на наркотици, определени в съответните международни

договори;

(d) работа, която по своето естество или при обстоятелствата, при които се упражнява, е възможно да увреди здравето, безопасността и морала на децата.

Член 4

1. Видовете работа, посочени в чл. 3, буква "d", трябва бъдат определени от национални закони или постановления или от компетентната власт след консултация със заинтересуваните организации на работодателите и на работниците и служителите, вземайки предвид съответните международни стандарти, в частност § 3 и 4 от Препоръката относно най-тежките форми на детския труд от 1999 г.

2. Компетентната власт след консултация със заинтересуваните организации на работодателите и на работниците и служителите трябва да откриe къде се упражнява така определеният вид работа.

3. Списъкът на определените видове работа съгласно § 1 на този член трябва да бъде периодично преглеждан и при необходимост ревизиран в консултация със заинтересуваните организации на работодателите и на работниците и служителите.

Член 5

Всяка държава член след консултация с организациите на работодателите и на работниците и служителите трябва да изгражда или определя съответни механизми за наблюдаване прилагането на разпоредбите, осигуряващи ефекта на тази конвенция.

Член 6

1. Като приоритет всяка държава член трябва да разработи и внедри програми за действие за приоритетно ликвидиране на най-тежките форми на детския труд.

2. Тези програми за действие трябва да бъдат разработени и изградени в консултация със съответните правителствени институции и с организациите на работодателите и на работниците и служителите, вземайки предвид вижданията и на други заинтересувани групи.

Член 7

1. Всяка държава член трябва да вземе всички необходими мерки, за да осигури ефективно внедряване и спазване на разпоредбите на тази конвенция, включително и прилагане на наказателни санкции или където е необходимо - други санкции.

2. Всяка държава член, вземайки предвид значителната роля на образованието за ликвидиране на детския труд, трябва да вземе ефективни и срочни мерки за:

(а) предотвратяване ангажирането на деца в най-тежките форми на детския труд;

(b) предвиждане на необходимата и подходяща пряка помощ за отстраняване на децата от най-тежките форми на детския труд и осигуряване на тяхната рехабилитация и социална интеграция;

(c) осигуряване на безплатно основно образование и когато е възможно и подходящо професионално обучение за всички деца, отстранени от най-тежките форми на детския труд;

(d) установяване на децата, изложени на специален риск, и осъществяване на директен контакт с тях; и

(е) вземане под внимание на особеното положение на момичетата.

3. Всяка държава член трябва да определи компетентната власт, отговорна за ефективното привеждане в изпълнение на разпоредбите на тази конвенция.

Член 8

Държавите членки трябва да предприемат подходящи мерки за взаимопомощ относно ефективното привеждане в изпълнение на разпоредбите на тази конвенция чрез подобряване на международното сътрудничество и/или съдействие, включително подкрепа за социално и икономическо развитие, програми за изкореняване на бедността и всеобщо образование.

Член 9

Официалните ратификации на тази конвенция трябва да бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация.

Член 10

1. Тази конвенция обвързва единствено държавите - членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са регистрирани от генералния директор на Международното бюро на труда.

2. Тя ще влезе в сила 12 месеца, след като ратификациите на две държави членки бъдат регистрирани от генералния директор.

3. Впоследствие тази конвенция ще влезе в сила за всяка държава член 12 месеца след датата, на която нейната ратификация е била регистрирана.

Член 11

1. Държава член, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на десет години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му.

2. Всяка държава член, ратифицирала тази конвенция и която в срок от една година след изтичането на периода от десет години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена в този член, ще бъде обвързана за нов период от десет години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки период от десет години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 12

1. Генералният директор на Международното бюро на труда трябва да уведомява всички държави - членки на Международната организация на труда, за всички регистрирани ратификации и актове за денонсиране, които са му съобщени от държавите - членки на организацията.

2. Като уведомява държавите - членки на организацията, за регистрирането на втората ратификация, която му е съобщена, генералният директор трябва да насочи вниманието им върху датата, на която тази конвенция трябва да влезе в сила.

Член 13

Генералният директор на Международното бюро на труда трябва да представи на генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране в съответствие с чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации и актове за денонсиране, които той е регистрирал в съответствие с предходните членове.

Член 14

Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда трябва да представя на Генералната конференция доклад за прилагането на тази конвенция и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 15

1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата ревизираща конвенция не предвижда друго:

(а) ратификацията на новата ревизираща конвенция от една държава член ще доведе по право, независимо от чл. 11, до денонсиране на тази конвенция при условие и когато новата ревизираща я конвенция влезе в сила;

(b) от датата на влизане в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите - членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане във всички случаи в сила по своята форма и съдържание за всички държави членки, които са я ратифицирали, но които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 16

Английският и френският текст на тази конвенция имат еднаква сила.

Това е автентичният текст на Конвенцията, приета единодушно от Генералната конференция на Международната организация на труда по време на нейната 87-а редовна сесия, състояла се в Женева и завършила на 17 юни 1999 г.

В уверение на горното поставихме своите подписи на осемнадесетия ден на месец юни на 1999 г.