Държавен вестник, брой 94 от 2.XI

Отчетът се внася в Народното събрание в изпълнение на чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата и чл. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Сметната палата. Той обхваща основните насоки и резултати от дейността на Сметната палата през 1998 г. по отделните й направления.

I. Контролна дейност на Сметната палата

1. Извършени проверки от Сметната палата

Сметната палата организира контролната си дейност през 1998 г. съгласно правомощията й, определени с чл. 91, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2 от Закона за Сметната палата (ЗСП). Тя се осъществи на основата на приет от Сметната палата годишен план в съответствие с изискванията на чл. 22, ал. 1 ЗСП.

В изпълнение на плана за контролната дейност през 1998 г. на отделенията и областните поделения на Сметната палата бяха възложени със заповеди 377 проверки. До 31.III.1999 г. с решения на палатата са приети 455 акта за констатации за приключени проверки, от които 207 акта са за проверки, започнали в края на 1997 г. или обжалвани по предвидената в закона процедура.

През отчетния период Сметната палата за пръв път извърши проверка на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1997 г. Проверени бяха законосъобразността и достоверността на отчетените приходи и разходи по съставните бюджети на държавния бюджет и целевото разходване на бюджетните средства в съответствие с тяхното предназначение, определено със Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. За резултатите от проверката е изготвен доклад, който ще бъде внесен в Народното събрание при приемането на отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1997 г., съгласно изискванията на чл. 41, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ) и чл. 30 ЗСП.

През отчетната 1998 г. контролните органи на Сметната палата извършиха 36 проверки на бюджетите, извънбюджетните сметки и фондове и управлението на предоставеното имущество на висши държавни органи, министерства, ведомства и висши училища, чиито ръководители са първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. Осъществени бяха и 120 проверки на бюджетните и извънбюджетните сметки и управлението на имуществото на бюджетни организации, ръководителите на които са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.

Областните поделения на Сметната палата провериха бюджетите, извънбюджетните сметки и фондове и управлението на предоставеното имущество на 101 общини, 11 района към Столичната община и две областни администрации.

В системата на съдебната власт се извършиха 30 проверки на бюджетите, извънбюджетните сметки и фондове и управлението на имуществото на съдилища, прокуратури, следствени служби и места за лишаване от свобода.

Осъществи се също така проверка на изпълнението на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г. и финансов контрол върху дейността на Националния осигурителен институт и неговите териториални поделения.

През отчетния период бе извършена проверка на бюджетните разходи на Българската народна банка (БНБ) за 1997 г. Резултатите от проверката са отразени в доклад на Сметната палата, който бе представен в Народното събрание при приемането на отчета на БНБ за 1997 г.

Осъществи се контрол и анализ на: обслужването на вътрешния държавен дълг и законосъобразността на операциите за финансиране на бюджетния дефицит; измененото взаимоотношение между БНБ и Министерството на финансите (МФ) във връзка с въвеждането на валутен борд и законосъобразността на операциите по изпълнение на Договора между БНБ и МФ за реструктуриране на дълга от 30.VI.1997 г.; законосъобразността на формиране на годишното превишение на приходите над разходите на БНБ в условията на въвеждане на международните счетоводни стандарти, изпълнението на дължимата вноска на БНБ към държавния бюджет за 1997 г. и споразумението между МФ и БНБ от 29.IV.1998 г. Резултатите са отразени в обобщен доклад на Сметната палата, който е внесен в Народното събрание.

На базата на създадения в Сметната палата регистър на споразуменията с външни кредитори, гарантирани от държавата с решения на Народното събрание, се извърши текущ контрол по тяхното управление и обслужване. Определянето на обектите за конкретните проверки и изготвянето на кредитни досиета е следствие от извършения анализ на данните от регистъра.

Контролните органи на Сметната палата провериха 42 приватизационни сделки на държавни предприятия, осъществени от Агенцията за приватизация и отделни министерства и ведомства. Проверките обхванаха постъпленията от приватизацията и тяхното разпределение по фондовете, определени с чл. 6, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП).

Осъществиха се проверки на постъпленията и разходването на средствата по три фонда с национално значение - фонд "Тютюн", Национален компенсационен жилищен фонд и фонд "Рехабилитация и социална интеграция". Проверено бе усвояването на средствата по Програма "Социален диалог", Програма В 7-5000 на Европейския съюз за спешна социална помощ (втори и трети транш), както и изпълнението на подпроекти на заема за техническа помощ (TAL) от Световната банка.

През отчетния период се осъществиха 52 проверки за спазването на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки (ЗВДОбП) по силата на чл. 61 от същия закон и във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗСП. Част от тях бяха извършени заедно с проверките на съответните бюджети или бюджетни сметки. За установените нарушения на ЗВДОбП с решения на Сметната палата до министъра на финансите са изпратени доклади за предприемане на действия съгласно закона.

При установени данни за вреди или за престъпления при изпълнението на бюджетите, извънбюджетните сметки и фондове и управлението на имуществото, с решения на Сметната палата актовете за констатации са изпращани на органите на държавния финансов контрол или на прокуратурата за търсене на имуществена или наказателна отговорност съгласно чл. 31 ЗСП.

През 1998 г. за пръв път се осъществиха заверки на годишните счетоводни отчети на бюджетните предприятия, в изпълнение на изискванията на чл. 52, ал. 2 от Закона за счетоводството и чл. 29 ЗСП.

Отделенията и областните поделения на Сметната палата извършиха заверки на отчетите за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове и на годишните счетоводни отчети за 1997 г. на 381 бюджетни предприятия, чиито ръководители са първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, както и на периодичните (тримесечните) им отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове за 1998 г. Резултатите от заверките на годишните отчети са обобщени в доклади, приети от Сметната палата и изпратени до Народното събрание и министъра на финансите.

През отчетната 1998 г. продължи практиката на съвместни тематични проверки от отделенията и областните поделения на Сметната палата, както и извършването на комплексни проверки на бюджетни системи. Увеличиха се текущите проверки с цел засилване на превантивността на контролната дейност на Сметната палата.

Усъвършенства се методологията за извършване на проверките, която се доближи до стандартите за външен одит, прилагани в европейските страни. Контролната дейност се насочи към анализ на управлението на бюджетните системи и оценка на риска при разходването на бюджетните средства. По този начин контролът на Сметната палата става част от управлението на бюджетните ресурси на държавата.

Сметната палата даваше гласност на резултатите от своите проверки в съответствие с разпоредбите на ЗСП и правилника за неговото прилагане. Това засилва доверието към държавните органи в страната.

2. Основни слабости и нарушения, констатирани при проверките

При проверката на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1997 г. се установи, че при отчитането на разходите по републиканския бюджет е допуснато разместване, сливане или изключване на суми по параграфи на Единната бюджетна класификация за 1997 г. Отчетените разходи по бюджета на съдебната власт са над утвърдения със закона размер, без да са изпълнени приходите от дейността на органите на съдебната власт. Висшият съдебен съвет към момента на проверката не е възстановил в републиканския бюджет разликата между предоставената субсидия и постъпилите собствени приходи до края на бюджетната година (31.ХII.1997 г.).

Проверките на бюджетите на висши държавни органи, министерства, ведомства и висши училища установиха: планиране на занижени собствени приходи, което се отразява върху размера на субсидията от републиканския бюджет; невключване на преходни остатъци по бюджетите за 1997 г., които са използвани за увеличаване на бюджетни кредити през 1998 г., без да е спазен установеният за това ред; незаконосъобразно изплащане на задължения за предходни години от бюджета за текущата година; превишаване на разходите по отделни параграфи без разрешение на министъра на финансите; извършване на промени по бюджетните параграфи след изтичане на бюджетната година, с което са узаконявани преразходи на средства; неутвърждаване от първостепенни разпоредители с бюджетни кредити на бюджетни сметки на второстепенни разпоредители; невнасяне в републиканския бюджет на дължими суми от такси, лихви и други задължения.

При проверките на бюджетите на общините бе констатирано: липса на съгласуваност и недобро взаимодействие между общинските и данъчните администрации при планирането и събирането на приходите по бюджетите; извършване на незаконосъобразни и нецелесъобразни разходи поради неправилни управленски решения; предоставяне на безлихвени заеми на общински фирми без разрешение на общинските съвети, част от които не са възстановени в края на годината; извършване на бюджетни разходи за структури извън общината; неспазване на определените със закона приоритети за медикаменти, социални обезщетения, помощи и храна; извършване на разходи в края на годината без да са осигурени средства за това, с което са утежнени бюджетите през следващата година.

При извършените проверки в системата на съдебната власт и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се установи: незаконосъобразно извършване от Висшия съдебен съвет на промени по бюджетните сметки на органите на съдебната власт след приключване на бюджетната година, в резултат на което не се отчитат преразходи по сметките; незаконосъобразно използване на бюджетни средства за покриване на извънбюджетни разходи; неправилно определяне и несвоевременно внасяне на дължимите отчисления от събраните държавни такси по фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради"; липса на необходимата отчетност в съдилищата и следствието за погасените по давност парични гаранции по наказателни дела, които следва да бъдат внасяни в приход на съответните фондове; извършване на разходи за придобиване на дълготрайни материални активи от фонд "Затворно дело" без да са включени в поименните списъци, одобрени от министъра на финансите.

Проверките на извънбюджетните сметки и фондове на бюджетните организации констатираха: разкриване на извънбюджетни сметки без нормативно основание; неутвърждаване на извънбюджетни сметки от министъра на финансите или от общинските съвети; несвоевременно закриване на извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание и превеждане на средствата от тях по съответните бюджети; смесване на извънбюджетни с бюджетни средства и финансиране на извънбюджетни разходи със средства от бюджета; занижен контрол при разходването и отчитането на предоставени средства по международни програми и споразумения и липсата на счетоводно отчитане при тяхното управление.

Проверките по управлението на имуществото на бюджетните организации констатираха: незаконосъобразно отдаване под наем на публична държавна и общинска собственост; неспазване на сроковете за актуване и обявяване на списъците на имотите - публична собственост; липса на актове за собственост на сградния фонд в редица бюджетни организации; неефективно управление и използване на недвижими имоти на Република България в чужбина и извършване на нецелесъобразни разходи за тяхното стопанисване; преотдаване на трети лица за стопански цели на общински имоти, предоставени за безвъзмездно ползване; незаконосъобразно внасяне по извънбюджетни сметки на приходи от продажба на общинско имущество вместо по бюджетите на общините; отдаване на имущество под наем без провеждане на търгове и по наемни цени, които не са съобразени с пазарните условия; несвоевременно актуализиране на наемните цени.

При проверката на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" и осъществения финансов контрол върху дейността на Националния осигурителен институт и териториалните му поделения се установи: неефективна координация и взаимодействие между органите на Националния осигурителен институт и данъчната администрация при събирането на приходите по присъдени суми по актове за начет; неритмично формиране на предвидения резерв по бюджета на фонда, което затруднява плащанията на Националния осигурителен институт, особено в началото на годината; извършване на неефективни разходи за лечебно хранене и рехабилитация, които не съдействат за намаляване на временната и трайната нетрудоспособност; занижен контрол при отпускането на средства от Националния осигурителен институт въз основа на документи, издадени от органи извън неговата система.

Проверките на приватизационните сделки установиха: невнасяне в срок на парични постъпления от приватизацията по извънбюджетната сметка на Министерството на финансите, с което е забавено разпределянето на средствата по фондовете, определени с чл. 6, ал. 1 ЗППДОбП; занижен текущ контрол от страна на органите по чл. 3, ал. 1 ЗППДОбП върху размера и срочността на постъпленията от приватизацията и на плащанията на отделните вноски от покупната цена при разсрочено плащане; липсата на следприватизационен контрол за поетите от купувачите договорни задължения и за изплащането на задължения към бюджета и социалното осигуряване; несвоевременно начисляване и търсене по съответния ред на дължимите неустойки за неизпълнение на поетите приватизационни условия.

3. Препоръки за отстраняване на констатираните слабости и нарушения при проверките

За резултатите от проверките са изготвени доклади, които са изпратени до министъра на финансите и съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, в изпълнение на изискванията на чл. 27, ал. 1 ЗСП. В докладите са направени конкретни препоръки за отстраняване на констатираните слабости и нарушения при проверките, както и за промени в нормативната уредба на проверените бюджетни организации.

По-важните препоръки са следните:

- да се утвърди Единна бюджетна класификация с трайно действие и се регламентира съответствието между нейните параграфи и показателите, по които се приема и отчита държавният бюджет;

- първостепенните разпоредители с бюджетни кредити да преразгледат и оптимизират структурите си в рамките на извършващата се административна реформа в страната, с цел преструктуриране на бюджетните разходи;

- да се актуализират правилниците за устройството и дейността на бюджетните организации, като се отразят настъпилите промени в техните функции и задачи и се разработят функционални характеристики за структурните им звена;

- да се закрият извънбюджетните сметки с отпаднало нормативно основание и се преустанови практиката на финансиране на извънбюджетни разходи с бюджетни средства;

- ръководителите на бюджетните организации да предприемат действия за актуване на имотите - публична държавна и общинска собственост, както и за своевременното актуализиране и постъпване на наемите по съответните бюджети;

- да се разработи наредба за условията и реда за разпореждане с движими вещи, отнети в полза на държавата от органите на данъчната администрация;

- да се ускори приемането на нова наредба за служебните командировки и специализации в чужбина;

- да се актуализира нормативната база, регламентираща взаимното осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации (ТПК) и организацията на бюджета на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК;

- органите по чл. 3, ал. 1 ЗППДОбП да ускорят създаването на звена за следприватизационен контрол и разработването на вътрешни правила за осъществяването му;

- ръководството на БНБ да подобри управлението на бюджетните разходи и да създаде необходимите условия за контрол на договорните отношения на банката за постигане на максимално изгодни цени при покупки и външни услуги;

- да се активизира дейността на службата за вътрешен контрол на БНБ и да се разработят вътрешни правила за провеждане на търгове в банката;

- да се формира субект на управлението на вътрешния дълг на правителството; създаването на такъв субект ще направи възможно преодоляването на сега съществуващата счетоводна информационна недостатъчност и юридически цялостна оторизация във връзка с отговорностите по управлението на дълга, осъществяването на координация между Министерството на финансите и БНБ на макроравнище и разработването на единна средносрочна и дългосрочна стратегия за управление на дълга на Република България в съответствие с фискалната и бюджетната политика, както и с цялостната икономическа стратегия на държавата.

Повечето първостепенни разпоредители с бюджетни кредити са уведомили Сметната палата за изпълнението на нейните препоръки в рамките на определения с чл. 27, ал. 2 ЗСП едномесечен срок. Това е показателно за дисциплиниращата роля на контролната дейност на Сметната палата за управлението на ресурсите и имуществото на бюджетните организации.

4. Основни изводи от контролната дейност на Сметната палата

Резултатите от контролната дейност на Сметната палата през 1998 г. дават основание да се направят следните основни изводи:

Първо. Налице е подобряване на бюджетната дисциплина в сравнение с предходните години. Констатира се намаляване на броя на нарушенията в бюджетната сфера и особено на нарушенията поради умисъл и злоупотреби. Това се дължи както на постигнатата финансова стабилизация и строга фискална политика, така и на засилената и по-ефективна дейност на контролните органи, включително и на Сметната палата.

Второ. Счетоводната отчетност в бюджетната сфера продължава да е на незадоволително равнище. Все още не са разработени специфични счетоводни стандарти за тази сфера, което създава трудности при отчитането на операциите и изготвянето на годишните счетоводни отчети.

Трето. Не е добро равнището на вътрешния финансов контрол в бюджетните предприятия. Много от тях нямат изградени структури за вътрешноведомствен контрол, а там, където има такива структури, тяхната дейност не е достатъчно ефективна.

Четвърто. Намаляват нарушенията при възлагане на държавни и общински поръчки. Придоби се опит в организирането на поръчки от съответните възложители, което ще се отрази благоприятно при прилагането на новия Закон за обществените поръчки.

Пето. Продължава да се забавя приемането на Правилника за прилагане на Закона за устройството на държавния бюджет и Наредбата за касовото изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините и извънбюджетните сметки и фондове. Това затруднява управлението и контрола на бюджетния процес.

II. Взаимоотношения на Сметната палата с Народното събрание и другите държавни органи

През 1998 г. Сметната палата продължи да развива отношенията си с Народното събрание и неговите постоянни комисии. Стремежът й бе по-активно да участва в работата на комисиите, като им предоставя експертни становища по законопроекти и тематично обобщена информация от проверките.

Сметната палата изготви и представи в Народното събрание становища по законопроектите за държавния бюджет и бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. Внесени са доклади по отчета за бюджетните разходи на БНБ за 1997 г. и по обслужването на вътрешния държавен дълг на Република България и взаимоотношенията на БНБ с държавния бюджет през 1997 г.

В Народното събрание и неговите комисии са внесени 14 тематични доклада. В тях са обобщени резултатите от извършени проверки на отделни бюджетни системи и са направени препоръки за отстраняване на констатираните слабости и нарушения при проверките, с цел подпомагане на законодателната и изпълнителната власт при вземане на управленски решения за подобряване изпълнението на бюджетите в съответните системи. Отделни доклади и актове за констатации са предоставени с решения на Сметната палата на Президента на Република България, на министър-председателя, на министри и областни управители.

Сметната палата участва със свои представители в работата на постоянните комисии към Народното събрание при обсъждането на законопроекти, свързани с държавния бюджет, бюджетите на общините, счетоводната отчетност, реформата в бюджетната сфера и други.

През годината Сметната палата подпомагаше министерства, ведомства и други държавни органи при подготвянето на нормативни актове. Тя изрази становища по законопроекта за обществените поръчки, по промените в Закона за счетоводството и данъчните закони, както и по проекти на правилници за прилагане на закони, наредби и други. Голяма част от предложенията са взети предвид от институциите при подготвянето на окончателните варианти на нормативните актове.

Продължи практиката на съгласуване със Сметната палата на подзаконови актове по изпълнението и отчитането на държавния бюджет и бюджетите на общините, разработвани от Министерството на финансите. Подобри се взаимодействието с министерството при разработването на програмни продукти за счетоводното отчитане в бюджетните предприятия и въвеждането на новата трезорна система.

Сметната палата осъществи срещи с ръководството на Агенцията за приватизация и с представители на органите по чл. 3, ал. 1 ЗППДОбП, на които се анализираха резултатите от извършените проверки на приватизационни сделки и се очертаха насоките за взаимодействие при осъществяване на следприватизационния контрол. Нейни представители участваха в обсъждането на проблемите по предотвратяване на престъпленията в процеса на приватизацията и в проекта за подпомагане на правителството при приватизацията на държавни предприятия.

Представители на Сметната палата бяха включени в работни групи с други държавни органи и международни институции по въвеждането на трезорната система и усъвършенстването на управлението на бюджетните ресурси, по подготовката за присъединяване на страната към Споразумението със Световната търговска организация по държавните поръчки, за борбата с корупцията и изпирането на пари.

През годината се разшириха взаимоотношенията на Сметната палата с неправителствени организации и структури, като Националното сдружение на общините, Фондацията за реформа в местното самоуправление, инициативата "Коалиция 2000" и др.

III. Евроинтеграция и международна дейност на Сметната палата

Международната дейност на Сметната палата през 1998 г. бе насочена приоритетно към развиване и задълбочаване на взаимоотношенията с Европейската сметна палата и структурите на Европейския съюз за изпълнение на поетите ангажименти в Националната стратегия за подготовка на Република България за членство в Европейския съюз и Националната програма за приемане на достиженията на правото на Европейската общност (NPAA) в частта за финансовия контрол.

Сметната палата разработи с помощта на експерти от СИГМА Стратегически план за развитието си до 2002 г., чието изпълнение започна в началото на 1999 г. Планът предвижда хармонизиране на методологията на одита със стандартите за одитиране на Международната организация на върховните контролни институции (ИНТОСАЙ) и указанията за тяхното прилагане в европейските страни, както и усвояване на одитните практики на Европейската сметна палата и на сметните палати на страните-членки на Европейския съюз. В плана е отделено значително място на повишаването на квалификацията и на управленските и административните способности на персонала на Сметната палата.

Председателят на Сметната палата взе участие в срещата на ръководителите на Върховните контролни институции на страните от Централна и Източна Европа и Европейската сметна палата във Варшава, на която бе приета стратегия за институционална подготовка във връзка с присъединяването към Европейския съюз.

Сметната палата участва със свой представител в работната група на Върховните контролни институции на страните от Централна и Източна Европа и Европейската сметна палата за подготовка на критериите за външен одит в условията на интеграцията в Европейския съюз.

Представители на Сметната палата взеха участие в: Третия конгрес на Европейската асоциация на регионалните сметни палати в Страсбург; международна конференция по предотвратяване на финансови злоупотреби в Лондон; аналитичния преглед на законодателството в областта на бюджета и финансовия контрол в София и Брюксел; семинари по хармонизирането на стандартите за одит и планирането на одита в гр. Веленце, Унгария; по проблемите на контрола на обществените поръчки и целевите фондове във Варшава; по правни въпроси на интеграцията в Страсбург.

По покана на министъра на финансите на провинция Мекленбург-Форпомерн (Германия) бе посетена провинцията за проучване на опита й по въвеждането на трезорната система.

През годината се установиха контакти със сметните палати на Гърция и Украйна.

Продължава да не е уредено членството на Сметната палата в ИНТОСАЙ и в европейската й структура - ЕВРОСАЙ. Сега България се представлява в двете международни организации от Главно управление "Държавен финансов контрол", което е орган на изпълнителната власт. Това изолира Сметната палата от дейността на международната общност на върховните контролни институции и процесите на интеграцията във външния одит.

Въпросът за представителството на Сметната палата в ИНТОСАЙ и ЕВРОСАЙ следва да се реши от правителството в съответствие с поетите ангажименти в Националната стратегия за подготовка на Република България за членство в Европейския съюз, за да се даде ход на процедурата по приемането на Сметната палата за член на двете международни организации. Това е поставено като задача и в Стратегическия план за развитието на Сметната палата до 2002 г.

IV. Организационна дейност и ресурсно осигуряване на Сметната палата

1. Организационна дейност

През 1998 г. продължи практиката основните въпроси от дейността на Сметната палата да се обсъждат и приемат на нейни заседания.

Проведени са 47 редовни и извънредни заседания. На тях са приети: Стратегическия план за развитието на Сметната палата до 2002 г.; годишния план за контролната дейност; актове за констатации за извършени проверки от отделенията и областните поделения; становища по законопроектите за държавния бюджет на Република България и бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г.; доклади по отчетите за изпълнението на държавния бюджет и бюджетните разходи на БНБ за 1997 г.; доклади за резултатите от извършени проверки в отделни бюджетни системи, по обслужването на вътрешния държавен дълг и взаимоотношенията на БНБ с държавния бюджет през 1997 г.; отчета за изпълнението на бюджета на палатата за 1997 г. и бюджета й за 1999 г.; становища по законопроекти и други нормативни актове, свързани с държавния бюджет и бюджетите на общините.

На заседания са решавани също така въпроси за: организационната структура и щата на Сметната палата за 1998 г.; обучението на персонала, включително и за участие в международни образователни програми; евроинтеграцията и международната дейност; усъвършенстването на вътрешната нормативна база на контролната и административната дейност; социално-битовото осигуряване на персонала; възлагането на държавни поръчки за нуждите на Сметната палата и областните поделения и други.

2. Кадрово осигуряване и квалификация на персонала

През 1998 г. Сметната палата продължи да попълва своя състав на основата на конкурсната процедура по приетите от нея правила за набиране, подбор и назначаване на служители в палатата.

В края на отчетния период персоналът достигна 412 души, от които 308 души, или 75 на сто, са контролни органи. Административните служители в Сметната палата бяха 70 души, а в областните поделения - 34 души.

През годината се засили дейността по обучението и повишаване на квалификацията на служителите на Сметната палата. Проведоха се 12 семинара с участието на ръководството на Сметната палата и инспектори от отделенията и областните поделения. Те бяха насочени главно към въпросите на проверките и заверките на годишните счетоводни отчети на бюджетните предприятия, промените в Закона за счетоводството, подобряването на взаимодействието с органите на прокуратурата и усъвършенстването на контролната дейност на Сметната палата. Проведоха се и два семинара за разработването на Стратегическия план за развитието на Сметната палата с участието на експерти от СИГМА. В различни форми на обучение бяха включени и административните служители в Сметната палата и областните поделения.

3. Материална база и финансово осигуряване

Сметната палата все още не е осигурена с необходимия сграден фонд. Тя продължава да ползва част от сградата на ул. Екзарх Йосиф 37 съвместно с други недържавни структури. Това създава трудности по осигуряването на работни места, опазването на имуществото и документацията от проверките, спазването на необходимия пропускателен режим и изграждането на информационната система на Сметната палата като част от информационната система на държавната администрация на страната. Поддържането на сградата изисква редица ремонтни работи, разходите за които не могат да се поемат от останалите й ползватели.

С Решение № 710 от 28.ХII.1998 г. на Министерския съвет на Сметната палата се предостави безвъзмездно за управление един етаж от сградата на ул. Антим I № 17, за което все още не са издадени съответните документи. С това се забавят ремонтните работи и изграждането на учебния център и библиотеката, предвидени в Стратегическия план.

Съществуват също така и проблеми с неизяснена собственост на предоставените помещения на някои сектори на областните поделения. Част от тях ползват помещения в сгради на общински или областни администрации, което не съответства на независимия статут на контролните органи.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 1998 г. Народното събрание определи на Сметната палата субсидия от републиканския бюджет в размер 3 915 000 хил. лв. На основание чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет и във връзка с ПМС № 14 от 1998 г. за работната заплата в бюджетните организации и дейности през 1998 г. министърът на финансите увеличи субсидията с 217 362 хил. лв., като част от нея в размер 1 894 хил. лв. не бе преведена.

През м. декември 1998 г., на основание чл. 34, ал. 3 и чл. 35, ал. 2 ЗУДБ, министърът на финансите разреши ползването на преходния остатък по бюджета на Сметната палата за 1997 г. в размер 153 785 хил. лв., който не беше използван поради късното превеждане на средствата.

Разходвани са 4 117 128 хил. лв., или 96,1 на сто от всички приходи по бюджета на Сметната палата за 1998 г. (4 284 443 хил. лв.). Неусвоената субсидия от 13 340 хил. лв., приходите от лихви в размер 190 хил. лв. и остатъкът по бюджета за 1997 г. са възстановени в републиканския бюджет в края на годината.

Отчетът за касовото изпълнение на бюджета и годишният счетоводен отчет на Сметната палата за 1998 г. са заверени от отделение "Висши държавни органи и Министерство на външните работи" към палатата, при спазване на указанията и критериите за заверка на отчетите на другите бюджетни организации. Отчетите са представени в съответните срокове в Министерството на финансите и в Националния статистически институт.

Отчетът е приет на заседание на Сметната палата с протокол № 32 от 20.VII.1999 г.