Държавен вестник, брой 38 от 12.IV

Правителството на Република България и Кабинетът на министрите на Украйна, наричани по-нататък "договарящи страни",

като потвърждават стремежа си да развиват морското търговско корабоплаване между страните на основата на равноправието и взаимната изгода,

в желанието си да съдействат за укрепването на сътрудничеството в областта на морското търговско корабоплаване на основата на принципа за свободата на търговското корабоплаване,

се съгласиха за следното:

Член 1

В тази спогодба:

1. Терминът "кораб на договарящата страна" означава всеки кораб, регистриран в съответствие със законодателството на тази договаряща страна и плаващ под нейния флаг. Този термин не включва военните и другите кораби, експлоатирани с нетърговски цели, а също хидрографските, научноизследователските и риболовните кораби.

2. Терминът "член на етипажа" означава капитана или всяко друго лице, което по време на рейса действително е заето на борда на кораба със задължения, свързани с експлоатацията на кораба или с обслужването, и което е включено в екипажния списък.

3. Компетентни морски органи са:

от българска страна - Министерството на транспорта на Република България;

от украинска страна - Министерството на транспорта на Украйна.

Член 2

Тази спогодба се прилага на територията на Република България и на територията на Украйна.

В тази спогодба терминът "територия" означава територията на Република България или Украйна, включително териториалните води, намиращи се под суверенитета на договарящата страна, а също континенталния шелф, изключителната икономическа зона, по отношение на която всяка договаряща страна прилага суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право.

Член 3

Сътрудничеството между Република България и Украйна в областта на морското търговско корабоплаване се основава на принципите на равноправието, зачитането на националния суверенитет, взаимната изгода и взаимните интереси.

Договарящите страни всячески съдействат за реализирането на принципа на свободата на търговското корабоплаване и се въздържат от действия, които биха могли да бъдат в ущърб на нормалното развитие на международното корабоплаване.

Член 4

Договарящите страни съдействат за установяването на контакти между техните предприятия, организации и служби, отговорни за дейността на морския транспорт.

Член 5

1. Договарящите страни се съгласиха:

а) да подпомагат участието на кораби на договарящите страни в морските превози между пристанищата на техните страни;

б) да си сътрудничат при отстраняването на препятствия, които биха могли да затруднят развитието на превозите между пристанищата на техните страни;

в) да не пречат на корабите на едната договаряща страна да извършват превози по море между пристанищата на другата договаряща страна и пристанищата на трети страни.

2. Разпоредбите на т. 1 на този член не засягат правото на корабите на трети страни да участват в превозите по море между пристанищата на договарящите страни.

Член 6

1. Всяка от договарящите страни предоставя на корабите на другата договаряща страна, участващи в международните морски превози, режим на най-облагодетелствана нация по отношение на свободния достъп до пристанищата, предоставянето на кейови места и на товарно-разтоварно оборудване, слизането и качването на пътници, събирането на пристанищни такси и използването на услуги, свързани с морското търговско корабоплаване.

2. Разпоредбите на т. 1 на този член:

а) не важат за пристанищата, закрити за чуждестранни кораби;

б) не се прилагат по отношение на дейност, която всяка от договарящите страни резервира за своите предприятия и организации, като каботаж, спасителни операции и влачене;

в) не се отнасят до изключенията от правилата за задължителен пилотаж;

г) не засягат прилагането на правила, отнасящи се до влизането, престоя и излизането на чужденци.

Член 7

Договарящите страни в рамките на тяхното национално законодателство и пристанищни правила вземат всички необходими мерки за облекчаване и ускоряване на морските превози, за предотвратяване на необоснованото задържане на кораби и за възможното ускоряване и опростяване на уреждането на митническите и всички други формалности в пристанищата.

Член 8

1. Документите, удостоверяващи националността на корабите, мерителните свидетелства и другите корабни документи, издадени или признати от едната договаряща страна, се признават и от другата договаряща страна.

2. Корабите на едната договаряща страна, снабдени със законно издадени мерителни свидетелства, се освобождават от ново измерване в пристанищата на другата договаряща страна. Тези свидетелства се приемат за база при изчисляването на пристанищните такси.

Член 9

Всяка от договарящите страни признава удостоверенията за самоличност на моряците, издадени от компетентните органи на другата договаряща страна.

Такива удостоверения за самоличност са:

за Република България - моряшки паспорт,

за Украйна - удостоверение за самоличност на моряка.

Член 10

На лицата, притежаващи споменатите в чл. 9 на тази спогодба удостоверения за самоличност като членове на екипаж на кораб на договарящата страна, издала удостоверението, се разрешава по време на престоя на кораба в пристанището на другата договаряща страна да слизат на брега и да пребивават в пристанищния град без виза в съответствие със законодателството на тази страна, при условие че капитанът на кораба е предал на местните компетентни органи списък на членовете на екипажа.

При слизането на брега и завръщането им на борда на кораба тези лица трябва да преминават през установения контрол.

Член 11

1. Лицата, притежаващи споменатите в чл. 9 на тази спогодба моряшки паспорти, издадени от едната договаряща страна, могат да влизат на територията на другата договаряща страна или да преминават през нейната територия, независимо с какво транспортно средство, с цел да се завърнат на своя кораб, в своята страна или с друга цел, приемлива за компетентните органи на другата договаряща страна, като спазват законите и правилата на тази договаряща страна.

2. Компетентните органи на едната договаряща страна разрешават пребиваването в болница на своя територия на член от екипажа на кораб на другата договаряща страна за времето, необходимо за лечение.

Всяка от договарящите страни оказва необходимата медицинска помощ на членовете на екипажа на корабите на другата договаряща страна в съответствие с вътрешното си законодателство.

Член 12

Разпоредбите на чл. 9 и 10 се прилагат за всяко лице, което не е гражданин на нито една от договарящите страни, но има удостоверение за самоличност, съответстващо на разпоредбите на Конвенцията за облекчаване на морското корабоплаване от 1965 г. и Приложението към нея или на Конвенция № 108 на Международната организация на труда за националните удостоверения за самоличност на моряците. Такова удостоверение за самоличност трябва да бъде издадено от държава, която е участничка в съответната конвенция, и да гарантира на притежателя му връщане в страната, издала удостоверението.

Член 13

1. При спазване на чл. 9 - 11 от тази спогодба на територията на договарящите страни запазват силата си правилата относно влизането, пребиваването и напускането на чужденци.

2. Всяка от договарящите страни си запазва правото да отказва влизане и пребиваване на своята територия на лица, считани от нея за нежелани.

Член 14

1. Ако кораб на едната от договарящите страни претърпи корабокрушение, заседне, бъде изхвърлен на брега или претърпи друга авария край бреговете на другата договаряща страна, компетентните органи на тази страна ще окажат на пътниците, екипажа, а също на кораба и неговия товар такава помощ и съдействие, каквато и на кораб под свой собствен флаг.

2. Кораб на едната договаряща страна, който е претърпял авария, неговият товар, запаси, а също друго имущество не се облагат с мито, освен ако те не са предназначени за потребление и използване на територията на другата договаряща страна.

3. Разпоредбите на т. 2 от този член не отменят прилагането на законите и правилата, действащи на териториите на договарящите страни относно временното складиране на товари.

Член 15

Договарящите страни дават разрешение за учредяване на техните територии на представителства на корабоплавателни предприятия и организации на другата договаряща страна. Дейността на тези представителства се подчинява на законите на страната, на чиято територия са учредени.

Член 16

1. Всяка от договарящите страни предоставя на корабоплавателните предприятия и организации на другата договаряща страна правото да използва за плащания доходите и другите постъпления, получени на територията на първата договаряща страна от морски превози.

Всяка от договарящите страни предоставя на корабоплавателните предприятия и организации на другата договаряща страна правото да превежда тези доходи и други постъпления след извършване на споменатите плащания на територията на другата договаряща страна в съответствие с действащото национално законодателство.

2. Всички плащания, произтичащи от дейност, извършвана в съответствие с тази спогодба, се осъществяват в свободно конвертируема валута, взаимно приемлива за заинтересуваните организации на договарящите страни.

Член 17

1. Компетентните органи на едната договаряща страна не разглеждат гражданските спорове между корабособственика, капитана и другите членове на екипажа, възникнали във връзка с трудовите правоотношения и работата на борда на кораба, плаващ под флага на другата договаряща страна.

2. Компетентните органи на едната договаряща страна не осъществяват наказателна юрисдикция по отношение на престъпление, извършено на борда на кораб на другата договаряща страна, с изключение на случаите:

а) ако престъплението води до нарушаване на спокойствието и реда в териториалните й води;

б) ако последиците от престъплението се разпространяват върху територията на държавата, където се намира корабът;

в) за пресичане на незаконната търговия с наркотични, психотропни и радиоактивни вещества;

г) когато е налице съгласието на компетентно дипломатическо или консулско длъжностно лице на държавата, под чийто флаг плава корабът;

д) ако престъплението е против мира и човечеството.

3. Разпоредбите на т. 2 на този член не засягат правото на контрол и разследване на произшествията, което властите на всяка от договарящите страни имат в съответствие със своето законодателство.

Член 18

Представители на компетентните морски органи на договарящите страни при необходимост се срещат поредно в Република България и в Украйна за провеждане на консултации по въпроси, свързани с изпълнението на тази спогодба, и по други въпроси на корабоплаването, представляващи взаимен интерес.

Член 19

Всеки спор, отнасящ се до тълкуването или прилагането на тази спогодба, се разрешава по пътя на преките преговори между компетентните органи на договарящите страни. Ако споменатите органи не постигнат съгласие, спорът се решава по дипломатически канали.

Член 20

От датата на влизането в сила на тази спогодба по отношение на Република България и Украйна прекратява своето действие Спогодбата за сътрудничество в морското търговско корабоплаване между страните - членки на СИВ, подписана в Будапеща на 3 декември 1971 г.

Член 21

Тази спогодба се сключва за неограничен срок и влиза в сила на 30-ия ден след датата на размяна на писмените уведомления за това, че всички процедури, необходими за влизането й в сила в съответствие с вътрешното законодателство на договарящите страни, са изпълнени.

Тази спогодба остава в сила дотогава, докато едната от договарящите страни не я денонсира, като не по-късно от 6 месеца преди това предупреди другата договаряща страна.

Съставена в Киев на 30 октомври 1997 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, украински и руски език, като и трите текста имат еднаква юридическа сила. В случай че възникнат разногласия в тълкуването на текста на тази спогодба, за основа се приема текстът на руски език.