ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 218 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ОТ 2 МАРТ 1951 Г. ЗА ПРЕУСТРОЙСТВО НА БАНКОВАТА СИСТЕМА
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 218 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ОТ 2 МАРТ 1951 Г. ЗА ПРЕУСТРОЙСТВО НА БАНКОВАТА СИСТЕМА
Обн. ДВ. бр.20 от 9 Март 1951г., отм. ДВ. бр.83 от 8 Октомври 1991г.
Отменено с § 1, т. 2 от заключителните разпоредби на Постановление № 192 на Министерския съвет от 1 октомври 1991 г. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г. - ДВ, бр. 83 от 8 октомври 1991 г.
С цел за използуване банковата система като лост за социалистическото преустройство на страната; за укрепване стопанската самоиздръжка на предприятията с въвеждане действителен контрол чрез лева; за подпомагане увеличаването на натрупванията в обществения сектор и за разширяване спестовността на трудещите се необходимо е:
а) да се подобри работата на Българска народна банка и се преустрои банковата система за краткосрочно кредитиране;
б) да се разшири влогонабирателната мрежа и се подобри работата по обслужване на вложителите, като се преустрои влогонабирателното дело;
в) да се създаде пълно единство в банковата система, да се отмени досегашният ред за кредитиране предприятията в областта на промишлеността, търговията, селското стопанство, транспорта и други и се установят нови форми и начини за краткосрочното кредитиране.
Да се обърне особено внимание за кредитирането на кооперациите и особено на ТКЗС, като чрез кредита се способствува за увеличаване на производството и подобряване качеството на същото;
г) да се въведе в индивидуалното кредитиране производственият принцип. Особено внимание да се отдаде при кредитирането за отглеждане на технически култури;
д) да се одобри нова тарифа за лихвения процент, чрез която да се облекчат кооперациите и другите предприятия чрез намаляване на лихвения процент.
Във връзка с това Министерският съвет на Народна република България и Централният комитет на Българската комунистическа партия постановяват:
А. Относно преустройството на банковата система
Чл. 1. Българска народна банка се преустроява в единна държавна банка за краткосрочно кредитиране на народното стопанство
Българска народна банка:
а) е единствен емисионен център и център за регулиране на паричното обращение;
б) организира и провежда разчетите между предприятията, организациите и учрежденията;
в) кредитира краткосрочно предприятията, кооперациите и организациите за стопанската им дейност;
г) осъществява контрол чрез лева за изпълнение на производствено-финансовите и търговско-финансовите планове на предприятията и плановете за натрупванията;
д) мобилизира всички свободни парични средства на учрежденията, организациите и предприятията от всички отрасли на народното стопанство;
е) съдействува за укрепване на стопанската самоиздръжка като основен метод за социалистическото управление на предприятията;
ж) провежда касовото изпълнение на републиканския бюджет и бюджетите на народните съвети;
з) има монополно право за извършване разчетите с другите държави.
Чл. 2. Българска народна банка е строго централизиран банков институт, ръководен от Централно управление, възглавявано от председател, подпомогнат от заместник-председатели.
За провеждане на дейността си Българска народна банка има клонове в цялата страна.
Клоновете на същата са пряко подчинени на Централното управление. Те получават и изпълняват само нарежданията на Централното управление.
Чл. 3. Популярните банки в страната се превръщат от датата на настоящото постановление в клонове на Българска народна банка.
Задължава се Българска народна банка да закрие банковите представителства при всестранните кооперации в тримесечен срок от датата на постановлението.
Българска народна банка да ревизира в едногодишен срок делата на закритите банкови представителства.
Чл. 5. С оглед нормалното провеждане дейността на Българска народна банка, задължава се председателят на Централното управление на същата в тримесечен срок от датата на постановлението да представи предложение на Министерския съвет за мрежата на банковите клонове.
Чл. 6. Задължават се министърът на финансите и председателят на Централното управление на Българска народна банка в едномесечен срок от датата на настоящото постановление да внесат в Министерския съвет проект за устав на банката.
Чл. 7. Активите на популярните банки преминават по право върху Българска народна банка.
Чл. 8. Българска народна банка поема всички влогове, намиращи се в популярните банки, независимо от състоянието на активите и пасивите на съответната популярна банка.
Чл. 9. Българска народна банка поема и другите задължения на популярните банки, но само в размер на реалния актив за всяка банка поотделно, останал след поемането на влоговете.
Чл. 10. Дяловият капитал на членовете на популярните банки се изплаща след установяване реалността на активите и пасивите, в размер не по-голям от номиналната стойност на дяловете.
Дяловият капитал на членовете на популярните банки се отнася по влоговите им сметки. Тия влогове са под същия свободен режим, както и другите влогове.
Чл. 11. Служителите на популярните банки стават служители на Българска народна банка от датата на настоящото постановление.
Чл. 12. Задължава се Централното управление на Българска народна банка да обезпечи в периода на преустрояване на банковата система непрекъснато и нормално провеждане на работата в бившите популярни банки.
Чл. 13. Превръщането на популярните банки в клонове на Българска народна банка се извършва по реда на приложение I-во към настоящото постановление.
Б. Относно преустройството на влогонабирателното дело в страната
Чл. 14. За подобряване обслужването на спестителите и за даване възможност на трудещите се за по-сигурно запазване на свободните им парични средства и за извършване на парични разчети подобрява се организацията на спестовното дело в страната, като се учредява централен влогонабирателен институт под наименование Държавна спестовна каса на Народна република България с широка мрежа от каси в цялата страна.
Чл. 15. Държавната спестовна каса приема неограничено влогове, извършва операции по вътрешните държавни заеми, преводи на суми и други операции, които й бъдат възложени.
Чл. 16. Държавната спестовна каса е строго централизиран институт.
Чл. 17. Централното управление на Пощенска спестовна каса се обособява в централно управление на Държавна спестовна каса.
Службата по вътрешните държавни дългове при Министерството на финансите преминава към Държавна спестовна каса.
Чл. 18. Във всеки окръжен град се учредява окръжна спестовна каса, като клон на Държавна спестовна каса, която организира ръководи работата на спестовните каси в окръга.
Когато някоя окръжна спестовна каса организира при себе си оперативна каса за работа със спестителите, тая каса се обособява отделно от ръководните служби на окръжната спестовна каса и работи на отделен баланс, който се включва в общия баланс на окръжната спестовна каса.
В по-големите околийски центрове, с одобрение на министра на финансите, по план, одобрен от Правителството, се създават околийски спестовни каси.
В по-големите промишлени центрове може да се създадат спестовни каси с ранг на околийски спестовни каси.
Чл. 19. Службите на Пощенска спестовна каса при т.п. станции остават да съществуват, като работят от името и за сметка на Държавна спестовна каса на комисионни начала.
Задължава се министърът на пощите, телеграфите и телефоните да осигури в пощенските спестовни каси при станциите провеждане на работата така, както е извършвана досега, и да вземе съответни мерки за подобряването й.
Чл. 20. Държавната спестовна каса може да открива агенции в отделни населени места, предприятия и учреждения, където има условия за съществуването на такива. Агенциите нямат самостоятелно счетоводство.
Чл. 21. Държавата гарантира напълно влоговите и ценностите вложени в Държавна спестовна каса.
Чл. 22. Задължава се министърът на финансите в едномесечен срок от датата на настоящото постановление да внесе в Министерския съвет проект за устав, с който да се уредят задачите, организационното устройство, управлението и операциите на Държавна спестовна каса.
Чл. 23. Задължават се Българска народна банка, пощенските спестовни каси и Държавна спестовна каса да осъществят непрекъснатост в работата и операциите по влоговете през време на преустрояване на влогонабирателното дело така, че спестителите да не почуствуват никакви затруднения и неудобства.
Чл. 24.При учредяването на Държавната спестовна каса се спазват разпорежданията на приложение I-во към настоящото постановление.
Чл. 25. С цел да се осигури нормална работа на кредитните институти и Държавната спестовна каса, забранява се на народните съвети и на ръководителите на обществено политическите и масовите организации да използуват за нуждите на същите сградите и другите им имущества.
Там, където тия институти не разполагат със сгради, да им се обезпечат подходящи такива.
В. Относно кредитиране на предприятията
Чл. 26. Отменяват се досегашните начини и ред за кредитиране на държавните и кооперативните предприятия.
Чл. 27. Българска народна банка отпуска краткосрочни заеми със срок не по-дълъг от една година в рамките на кредитния й план, утвърден от Правителството. В същия трябва да се съдържа и кредитен резерв, който е на разположение на Централното управление на Българска народна банка.
Чл. 28. Забранява се на предприятията да се кредитират по между си парично и стоково. Единствено право за кредитиране имат само банките.
Чл. 29. Предприятията могат да ползуват краткосрочни заеми само от една банка и от един банков клон, при който се водят разчетните или текущите им сметки.
Чл. 30. Заемите, отпускани от Българска народна банка, са:
а) целеви - заемите се отпускат за строго определени цели, посочени в плана на кредитираното предприятие.
Заемите, отпускани за една цел, не могат да се използуват за друга цел;
б) възвръщаеми - заемите трябва да се възвръщат точно в сроковете, поети от длъжника;
в) срочни - заемите се отпускат за строго определени срокове, съобразно продължителността на кредитираната дейност;
г) лихвени - заемите се олихвяват по тарифата на банката;
д) обезпечени - заемите трябва да се обезпечават със стоково-материални ценности.
В бъдеще банката не може да отпуска необезпечени кредити.
Отпускането на кредити без обезпечение да се смята за антидържавно действие.
За сезонни разходи в селското стопанство и в другите отрасли заемите могат да бъдат обезпечени по изключение със стоково-материалните ценности, които ще бъдат произведени в резултат на кредитираната дейност.
Наличните стоково-материални ценности в предприятието трябва да покриват както отпуснатите от банката заеми, така и собствените оборотни средства на предприятието.
Чл. 31. Българска народна банка отпуска заемите в съответствие с фактическото изпълнение на одобрените производствено-финансови или търговско-финансови планове на предприятието.
Чл. 32. Българска народна банка отпуска следните основни видове заеми:
а) за сезонни запаси;
б) за допълване нормативите на оборотните средства над дяловото участие на предприятието, определено от Правителството;
в) срещу документи за стоки на път.
Освен посочените заеми, Българска народна банка отпуска заеми и за сезонни разходи, за основен ремонт, за изкупуване на селско-стопански произведения и суровини, за откриване на акредитиви, за покупка н лимитирани чекови книжки, за откриване и допълване особени сметки и за временни нужди.
Чл. 33. За да бъдат кредитирани, предприятията трябва да отговарят на следните условия:
а) да са отделна юридическа личност или клон на такава и да са регистрирани по съответния ред;
б) да разполагат със собствени оборотни средства в размерите, определени по плана;
в) да имат самостоятелно счетоводство и баланс;
г) да имат редовна отчетност;
д) да посрещат редовно задълженията си към банката;
е) да развиват рентабилна дейност, а когато работят при запланувана загуба, същата да се покрива редовно и изцяло, без да се ангажират банкови средства;
ж) да имат одобрени производствено-финансови или търговско-финансови планове;
з) заемите да са запанувани в кредитния план на банката;
и) да имат редовно сключени договори, съгласно наредбата за договорите по изпълнение доставки, извършване на работа и услуги;
ж) за кооперациите - да имат решения на общото събрание за искане на заема.
При спазване на горните условия, ТКЗС се кредитират само тогава, когато не могат да покрият напълно нуждите си със собствени средства.
Чл. 34. Издължаването на отпуснатите от Българска народна банка заеми се извършва на определените срокове или предсрочно. При настъпване на погасителните срокове, ако предприятията и земеделските стопанства не са издължили заемите си, Българска народна банка извършва издължаването служебно, чрез задължаване на разчетените или текущите им сметки по реда на чл. 36 от наредбата за плащанията.
Чл. 35. Отсрочването на заемите може да се извършва само по решение на Министерския съвет.
Г. Контрол и санкции, упражнявани от Българска народна банка
Чл. 36. Българска народна банка организира и провежда постоянен контрол чрез лева върху дейността на предприятията относно:
а) изпълнение на производствено-финансовите и търговско-финансовите планове;
б) правилно, целево и икономично използуване на собствените и заемните оборотни средства;
в) пълно обезпечаване на банковите заеми със стоково-материални ценности;
г) спазване условията на кредитирането и на договорната, платежната и касовата дисциплини;
д) мобилизиране вътрешните ресурси на предприятията и увеличаване обращаемостта на оборотните им средства.
Чл. 37. Българска народна банка провежда контрол върху дейността на предприятията по представени от тях книжа в банката и чрез проверка на място в предприятията.
Чл. 38. Проверките в банката се извършват въз основа на книжата, представени от предприятието, както следва:
а) отчетните сведения за изпълнението на производствено-финансовите и търговско-финансовите планове;
б) периодичните сведения, установени от банката за наличното обезпечение и за регулиране на специалните заемни сметки;
в) тримесечните и годишните отчети на инвентаризационните актове.
Чл. 39. Контролът в предприятията се извършва:
а) по оперативно-техническата, първичната, счетоводната и статистическата отчетности;
б) чрез материални проверки на стоково-материалните ценности.
При извършване на материалните проверки, ако това е необходимо, банката използува специалисти.
Чл. 40. За резултатите от проверките в предприятията инспекторите по кредита съставят актове, които се подписват от съставителя на акта и от директорите и счетоводителите на предприятията.
Когато банковите контролни органи констатират нарушение на настоящото постановление, те съставят на виновните длъжностни лица актове, на които се дава ход, съгласно устава на Българска народна банка.
При извършване на престъпления, съставените актове се изпращат на прокурора за възбуждане на углавно преследване.
Чл. 41. Българска народна банка прилага санкции при кредитирането на предприятията в следните случаи:
а) когато предприятията не представят в определените срокове баланси, сведения и други книжа във връзка с кредитиранията. В тия случаи банката уведомява висшестоящата организация и ако в десетдневен срок от уведомлението не бъдат представени исканите сведения, спира кредитирането. Същото се възстановява след представяне на исканите сведения;
б) при представяне на неверни сведения, с цел да се получи по-голям банков кредит, банката спира кредитирането и съставя акт, който изпраща на прокурора за подвеждане под углавна отговорност на виновните длъжностни лица;
в) когато предприятието нарушава систематически правилата на дяловото участие на собствените оборотни средства при заплащане на доставките, банката има право да поставя под режим на ежедневно регулиране специалната заемна сметка на предприятията за срок не по-дълъг от един месец;
г) когато при кредитирането за допълване нормативите на оборотните средства представителите на предприятията не се явят в банката в определения ден за оформяване заемите и регулиране на специалната заемна сметка, банката спира кредитирането;
д) когато предприятието допуска просрочие на заемите си, банката спира кредитирането до изплащане просрочените задължения.
Българска народна банка събира вземанията си по просрочените заеми чрез прехвърляне на суми от разчетната или текущата сметка при спазване чл. 36 от наредбата за плащанията.
За събиране вземанията си Българска народна банка може да пристъпи и към продажба на заложените стоково-материални ценности, които обезпечават просрочения заем. Продажбата на залога се извършва само с разрешение на председателя на Централното управление на Българска народна банка.
е) Българска народна банка намалява размера на отпуснатите заеми съответно на стойността на застояли, мъчно пласируеми, произведени извън плана, дефектни, демодирани и недоброкачествени стоково-материални ценности. След реализацията на горните стоки банката възстановява кредите на предприятието;
ж) когато при проверка от банката се установи, че предприятията държат по-големи запаси от стоково-материални ценности от установените по плана, Българска народна банка намалява със съответната част кредитите;
з) когато при проверка от банката се констатира, че задължението на предприятието е по-голямо от стоково-материалното обезпечение, необезпеченият дълг се издължава незабавно от разчетната или текуща сметка на предприятието;
и) при констатирано лошо стопанисване на стоково-материалните ценности банката уведомява висшестоящата организация;
к) при приключване тримесечието с извънпланова загуба банката предупреждава предприятието, че ще прекрати кредитирането му ако не преустанови да работи със загуба.
Ако висшестоящата организация на предприятието представи на банката одобрен от нея план за отстраняване причините за загубите и за възстановяване отклонените в загуби средства, кредитирането може да продължи през течение на тримесечието. В случая заемите не могат да се използуват за покриване на загубите. След изтичане на тримесечния срок, ако предприятието продължи да работи със загуба, банката преустановява кредитирането до възстановяване на загубите от собствени средства;
л) когато предприятието използува заемите за други цели, а не за определените при отпускането им, банката намалява заемите в размер на допуснатите отклонения.
Когато предприятието отклонява оборотни средства в дебиторска задлъжнялост, банката намалява заемите в размер на отклонените суми.
Когато кредитираното предприятие отклонява собствени или заемни оборотни средства в инвестиции, банката спира кредитирането до възстановяване на отклонените средства;
м) когато авансов заем за изкупуване на селско-стопански произведения и суровини не се използува за целта, за която е бил отпуснат, банката изисква незабавно възстановяване на цялата сума по отпуснатия авансов заем и съставя акт на виновните лица за привличането им под углавна отговорност. Кредитирането в случая не се спира;
н) когато се налага спиране на кредитирането, Българска народна банка предупреждава предприятията и висшестоящите организации, като им определя срокове за отстраняване на допуснатите нередовности;
о) спиране на кредитирането при всички случаи се извършва с разрешение от председателя на Централното управление на Българска народна банка, който предварително уведомява съответния министър или председателите на ЦКС и Общия съюз на ТПЗК, че кредитирането ще бъде спряно, ако в десетдневен срок предприятието не отстрани допуснатите нередовности.
Чл. 42. Забранява се на Българска народна банка да отпуска заеми за непоискани стоки или за стоки, за които няма сключени договори между предприятията, ако такива се изискват по наредбата за договорите по изпълнение доставки, извършване на работа и услуги.
Чл. 43. Задължава се Управлението за държавно снабдяване и държавен резерв да изкупува и да изплаща в срок от петнадесет дни определените за държавен резерв стоки.
Чл. 44. Когато предприятията, които се кредитират със заеми за допълване норматива на оборотните средства, преизпълняват производствено-финансовите или търговско-финансовите си планове, банката ги кредитира без да изисква дялово участие със собствени оборотни средства за частта на свръхизпълнението. Тази привилегия се дава при условие, че предприятието няма да образува свръхпланови запаси от стоково-материални ценности.
Чл. 45. Когато заемите се изплащат предсрочно, банката може да намалява лихвения процент съгласно тарифата.
Чл. 46. Всички книжа във връзка с искането, оформяването и ползуването на заемите от държавни, обществени, кооперативни предприятия и организации, включително залоговите задължителни и срочните задължителни, се освобождават от гербов налог.
Чл. 47. Българска народна банка обявява списък на предприятията, които систематически просрочват платежните искания и правят неоснователен отказ от акцепт. Към тия предприятия се прилагат следните санкции:
а) акредитивна форма на плащания и
б) режим на отговорно пазене на стоките.
Д. Относно индивидуалното кредитиране
Чл. 48. Досегашният начин и ред за индивидуално кредитиране се отменя.
Чл. 49. Индивидуалните заеми се отпускат за точно определени цели, със строго установени срокове за връщане на средствата и срещу материално обезпечение.
Чл. 50. Кредитните институти отпускат следните видове индивидуални заеми:
а) за постройка на жилища, лична собственост на трудещите се;
б) за покупка на продуктивен и работен добитък и
в) за авансиране на земеделските стопани чрез търговските изкупвателни и промишлените преработвателни предприятия, на които е възложено изкупуването на селско-стопански произведения и суровини. На тия предприятия Българска народна банка отпуска специални заеми за авансиране.
Селско-стопанските произведения, които ще бъдат авансирани, се определят от Министерския съвет по предложение на съответния министър.
Чл. 51. Предимство да получават индивидуални заеми имат ударници, рационализатори, членове на трудово-кооперативни земеделски стопанства и земеделски стопани които са се проявили при изпълнение на сеитбата и на държавните доставки.
Чл. 52. Лишават се от право да ползуват индивидуални заеми лицата, които отклоняват получените средства за други цели, не ги възвръщат на определените срокове или дават неверни сведения във връзка със сключването на заемите.
Чл. 53. Лихвата на индивидуалните заеми се определя от тарифата.
Чл. 54. С цел да бъдат задоволени временните нужди на работниците и служителите от кредит, задължава се Общият работнически професионален съюз да организира в тримесечен срок от датата на настоящото постановление взаимноспомагателни каси за всички предприятия, учреждения и организации, щом като работниците и служителите желаят това.
Чл. 55. Българска инвестиционна банка, освен по реда на жилищната спестовност, отпуска в рамките на лимита по кредитния план индивидуални заеми по настоящото постановление за постройка на жилища - лична собственост на трудещите се.
Чл. 56. Индивидуални заеми за постройка на жилища се отпускат чрез съответните предприятия на работниците и служителите при промишлените, транспортните, селско-стопанските и другите държавни предприятия и организации.
Чл. 57. Българска инвестиционна банка отпуска индивидуални заеми за покупка на добитък на членовете на трудово-кооперативните земеделски стопанства за подворните им стопанства, съгласно чл. 9 от примерния устав; на работниците и служителите в предприятията и учрежденията, намиращи се в селски местности, и на еднолични земеделски стопани.
Чл. 58. Заемите за покупка на добитък се отпускат срещу представяне на документи за правособственост на добитък.
Ако средствата от получения заем стопанинът отклони за други цели, заемът става изискуем веднага и започва да се олихвява в двоен размер.
Чл. 59. На търговските изкупвателни и промишлените преработвателни предприятия, на които е възложено изкупуването на селско-стопански произведения, Българска народна банка отпуска специални заеми за авансиране на трудово-кооперативните земеделски стопанства в размер до 30% от стойността на договореното производство, а на едноличните земеделски стопани - в размер до 20%. Авансите се дават на части, след сключването на договорите между изкупвателните организации и производителите, съобразно производствения процес и развитието на договорните земеделски култури. При получаване на заем за авансиране търговските изкупвателни и промишлените преработвателни предприятия представят, по установен от банката образец, справка относно сключените с производителите договори.
Чл. 60. Задължават се търговските изкупвателни и промишлените преработвателни предприятия да удържат раздадените аванси при изплащането на изкупените селско-стопански произведения.
Чл. 61. Търговските изкупвателни и промишлените преработвателни предприятия раздават авансите под контрола на Българска народна банка.
Чл. 62. Задължава се Българска народна банка да отсрочи задълженията на земеделските стопани, станали членове на трудово-кооперативните земеделски стопанства. Срокът за изплащане на тези задължения се определя по план, изготвен от Българска народна банка. Тоя срок не може да бъде по-дълъг от пет години. Първата вноска за погасяване заемите по погасителния план се прави след прибиране на реколтата през 1951 г.
Чл. 63. Задължава се Българска народна банка да освободи от залог внесения от членовете на ТКЗС добитък и инвентар в стопанството.
Чл. 64. Задължават се трудово-кооперативните земеделски стопанства да поръчителствуват за задълженията на своите членове към Българска народна банка, когато банката е освободила залозите по тях съгласно предходната точка.
Чл. 65. В случаите, когато заемите не се изплащат в определените от плана срокове, банката пристъпва към събиране на просрочените вноски по реда на изпълнителното производство.
Чл. 66. За изплащане на дълга към банката на напуснали или изключени членове на ТКЗС стопанствата се задължават да удържат и внасят в банката сумите от инвентарните и надинвентарни вноски на тия членове, ако изплащането става в пари.
Чл. 67. Задължава се Министерството на финансите от 1 юли 1951 година да предвиди в бюджета на държавата необходимите суми за даване на заеми и други помощи на новобрачните двойки, до която дата тия заеми да се раздават по досегашния ред.
Чл. 68. Министърът на финансите съвместно с министра на народното здраве да представят в едномесечен срок предложение в Министерския съвет за начина и реда за даване помощи на многодетните семейства и за уреждане на образуваните досега в Българска народна банка задължения по заемите за новобрачни двойки.
Чл. 69. Задължава се Българска народна банка да постави в ликвидация всички отпуснати по досегашния ред индивидуални заеми и да предприеме действия за тяхното събиране.
Чл. 70. Индивидуалното кредитиране се извършва по реда и условията, указани в приложение III-то към настоящото постановление.
Е. Относно тарифата за лихвения процент
Чл. 71. Одобрява се тарифата за лихвите, правата и таксите, които Българска народна банка, Българска инвестиционна банка и Държавна спестовна каса събират и плащат за операциите си съгласно приложение IV-то към настоящото постановление.
Ж. Мероприятия
Чл. 72. Задължава се Българска народна банка:
а) да издаде инструкции по отрасли за краткосрочното кредитиране в срок два месеца от издаване на настоящото постановление;
б) да проведе в месечен срок от датата на постановлението курсове по приложение на настоящото постановление за преквалифициране на ръководния банков кадър.
Чл. 73. Задължава се Българска народна банка в срок от три месеца от издаването на настоящото постановление да проведе курсове в седалищата на банковите клонове за ръководителите, счетоводителите и плановиците на предприятията, ТКЗС и други стопански организации във връзка с прилагане на постановлението.
Чл. 74. Задължават се Комитетът за наука, изкуство и култура и Министерството на народната просвета да въведат в учебните програми на учебната 1951/1952 година на стопанските факултети и търговско-стопанските гимназии материята относно новите начини на кредитиране.
Чл. 75. Задължават се Комитетът за наука, изкуство и култура и Министерството на народната просвета да проведат в края на учебната 1951/1952 година курсове за разясняване пред студентите от последните семестри на стопанските факултети и учениците от последните класове на търговско-стопанските гимназии материята по новите начини на кредитиране.
Чл. 76. Задължава се Министерството на финансите да внесе изменения във финансовите планове на държавните предприятия във връзка с настоящото постановление.
Чл. 77. Задължават се министърът на вътрешната търговия и председателят на ЦКС, в съгласие с Българска народна банка, да групират стоките и определят сроковете за тяхната обращаемост (диференцирани срокове). До 1 септември 1951 година същите да внесат в Министерския съвет предложение за одобрение на диференцираните срокове.
Чл. 78. Задължават се търговските централи и обединенията да извършват периодическа проверка на наличните застояли стоки и материали в предприятията, а Министерството на вътрешната търговия и ЦКС да вземат своевременно мерки за разместване на застоялите стоки в други райони, където биха могли да бъдат пласирани. Това се отнася само за ония стоки, пласментът и разместването на които се определя от Министерството на търговията и ЦКС.
Чл. 79. Задължават се министърът на финансите и председателят на Централното управление на Българска народна банка да представят до 25 април 1951 година предложение на Министерския съвет за снабдяването на предприятията със собствени оборотни средства.
Чл. 80. Възлага се на министра на финансите и на министра на земеделието, в едномесечен срок от датата на настоящото постановление, да изготвят и представят за одобрение от Министерския съвет предложение за оздравяване на държавните земеделски стопанства.
Чл. 81. Задължава се председателят на Централното управление на Българска народна банка в съгласие с ЦКС да изготви в тримесечен срок и да представи за одобрение на Министерския съвет погасителен план за изплащане досегашните заеми на кооперациите, които нямат стоково-материално обезпечение.
Чл. 82. Задължава се Българска народна банка да проведе решенията на настоящото постановление в следните срокове:
а) до 1 юли 1951 година в банковите клонове, намиращи се в седалището на окръжните центрове;
б) до 1 август 1951 година в още 40 банкови клонове и
в) до 1 октомври 1951 година в останалите банкови клонове.
Чл. 83. Задължават се Министерството на финасите и Държавната щатна комисия да изработят и представят в месечен срок от деня на постановлението щат за служителите в банковата система и Държавната спестовна каса.
Чл. 84. Задължава се председателят на Българска народна банка да внесе в Министерския съвет в едномесечен срок предложение за условията и реда, при които ще се кредитират вносно-износните централи.
Приложенията I-во до IV-то включително представляват неразделна част от настоящото постановление.
Министерският съвет на Народна република България и Централният комитет на Българската комунистическа партия обръщат внимание на народните съвети и на всички партийни и други обществени организации за важното място, което заема Българска народна банка като държавна банка на Народната република България, като орган на общодържавното счетоводство и единствена банка за краткосрочно кредитиране на народното стопанство, като мощно и сигурно средство за укрепване на лева, засилване плановата и финансова дисциплина на предприятията, внедряване принципа на стопанската самоиздръжка. Българска народна банка е мощен лост за построяването на социализма.
С оглед на това Министерският съвет на Народната република България и Централният комитет на Българската комунистическа партия възлагат на народните съвети, на партийните и други обществени организации да дават пълно съдействие за правилното и успешно провеждане работата на банката.
Приложение I
А. Относно преустройството на банковата система
1. Реалността на активите и пасивите на популярните банки се установява от комисия в състав: двама представители на Българска народна банка и досегашния председател на управителния съвет на популярната банка или член на същия, посочен от управителния съвет на популярната банка, в седемдневен срок от датата на настоящото постановление.
Комисията действува по инструкция, изработена от Българска народна банка, одобрена от министра на финансите.
Комисията приключва работата си в срок до осемнадесет месеца.
Решенията на комисията подлежат на одобрение от Централното управление на Българска народна банка.
2. Дяловият капитал на членовете на популярните банки, които имат задължения към банката, се прихваща срещу задълженията им. Ако дяловият капитал на членовете на популярните банки, които имат задължения към банката, е в непарична форма, същият се задържа за обезпечаване изплащането на тези задължения.
Б. Относно преустройството на влогонабирателното дело в страната
3. Българска народна банка предава на Държавна спестовна каса, за нуждите на спестовните каси, сградите, в които сега са се помещавали популярните банки в Айтос, Асеновград, Берковица Ботевград, Брацигово, Бургас, Видин, Враца, Габрово, Гоце Делчев, Гложене, Благоевград, Горна Оряховица, Драганово, Елхово, Етрополе, гара Земен, Калтинец, Казанлък, Копривщица, Карлово, Карнобат, Кърджали, Кюстендил, Лясковец, Лом, Марица, Нова Загора, Нови пазар, Оряхово, Павликени, Пазарджик, Панагюрище, Пещера, Плевен, Пловдив, Провадия, Първомай, Разград, Разлог, Русе, Ракитово, Самоков, Сестримо, Сандански, Созопол, Стаханова, Свиленград, Свищов, Силистра, Стара Загора, Тополовград, Троян, Толбухин, Трявна, Търговище, Търново, Харманли, Хасково, Устово, Хисаря, Шипка, Червен бряг, Чирпан, Коларовград, Ябланица, Якоруда, и сградите на Софийска популярна банка, Чиновническа и занаятчийска популярна банка, Собственишка кооперативна банка "Сердика", Лозенска популярна банка и Красноселска популярна банка.
4. Българска народна банка предава на Държавна спестовна каса, за нуждите на спестовните каси, сградите, в които досега са се помещавали клоновете на Българска народна банка в градовете: Ловеч, Михайловград, Димитрово, Попово, Севлиево, Сталин, Сливен, Ямбол (една от сградите), както и сградите, в които досега се е помещавал клонът на Българска народна банка в София, ул. "Молотов" N 6.
Българска народна банка ще освободи помещенията, в които досега са се помещавали нейните клонове 5 и 7 в София, където да бъдат настанени спестовни каси.
5. Когато Българска народна банка предаде на Държавна спестовна каса, по силата на настоящото постановление, сгради, които досега са били собственост на Българска народна банка или на популярните банки, предаването се извършва срещу заплащане на сградите по тяхната балансова стойност.
Когато някои от сградите, в които са се помещавали популярни банки, не са били собственост на същите, Държавна спестовна каса приема тези сгради при условията, при които ги е държала популярната банка, като встъпва в договорните й права. В този случай Държавна спестовна каса има право да иска разваляне на договорите в едномесечен срок от датата на предаването им от Българска народна банка.
6. В сградите, които се предават на Държавна спестовна каса, да се отдели достатъчно място за настаняване клоновете и представителствата на Българска инвестиционна банка.
7. Българска народна банка да обезпечи окръжните и околийските спестовни каси с необходимия брой служители, но не и в по-голямо число от това, което е имало в популярните банки.
8. Извършваната влогонабирателна дейност от всестранните кооперации, като представители на Българска народна банка, след закриване на банковите представителства се запазва и се извършва на комисионни начала от името и за сметка на Държавна спестовна каса.
Държавна спестовна каса определя при кои всестранни кооперации ще се запази влогонабирателната дейност.
9. Българска народна банка прехвърля постепенно през 1951 година на Държавна спестовна каса всички влогове до 50.000 лева, а влоговете над 50.000 лева се прехвърлят само по желание на спестителите.
Приложение II.
ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ И КООПЕРАТИВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
1. Предвидените в постановлението краткосрочни заеми за предприятията и организациите за стопанската им дейност се отпускат и ползуват, както следва:
I. Заеми за сезонни запаси
2. Българска народна банка отпуска заеми на предприятията за сезонни запаси, ако образуването на такива е предвидено в производствено-финансовите или търговско-финансовите им планове. Заемите за сезонни запаси се отпускат само след като определените запаси в кръга на норматива са попълнени.
3. Заемите за сезонни запаси се отпускат след предварително проверяване от страна на банката наличността на стоково-материалните ценности. Проверката се извършва въз основа на представено сведение или след проверка в самото предприятие.
Заеми за сезонни запаси се отпускат само когато в плановете за движението на кредитираните стоково-материални ценности е предвидено увеличение на остатъците и в действителност е реализирано такова увеличение.
4. Заемите за сезонни запаси се отпускат в размер до фактическата себестойност на стоково-материалните ценности или до плановата им себестойност, ако фактическата е по-голяма от плановата.
5. Сроковете за погашенията на отпуснатите заеми се определят в съответствие с плановото намаление на стоково-материалните ценности или по фактическото им намаление, ако то е по-голямо от плановото.
6. Заемите за сезонни запаси при отделните отрасли се отпускат, както следва:
а) при промишлеността заемите се отпускат за сезонни запаси от основни, спомагателни, горивни, смазочни и други материали, за незавършено производство и за готова продукция, за амбалаж и амбалажни материали;
б) при търговията заемите се отпускат за сезонни запаси от стоки, материали, амбалажи и амбалажни материали;
в) при селското стопанство заемите се отпускат за млекопреработване, за сезонно угояване на свине, едър и дребен добитък и птици, за сезонно млекуване на добитък, за сезонно натрупване на готова продукция по план и за фураж.
При горското стопанство заемите се отпускат за образуване на сезонни запаси от дървен материал, дърва за огрев, дървени въглища, на временните, междинните и търговските складове, за спомагателни материали, за фураж и гориво;
г) при транспорта заемите се отпускат за образуване на сезонни запаси от горивни и смазочни материали, фураж и ремонтни материали и запасни части, извън тези за текущия ремонт.
II. Заеми за кредитиране нормативите на оборотните средства
7. За провеждане контрол върху стопанско-финансовата дейност на предприятията, които нямат сезонен характер, Българска народна банка отпуска заеми за допълване нормативите на оборотните им средства в рамките на определеното от Министерския съвет дялово участие на банката в тия средства.
8. Българска народна банка отпуска заеми за допълване нормативите на оборотните средства на онези предприятия, които разполагат в размер на дяловото им участие със собствени оборотни средства в налични стоково-материални ценности и в стоки на път.
9. При промишлеността Българска народна банка кредитира по оборота само основните, спомагателните, горивните, смазочните и други материали, влизащи в състава на нормативите за производствени запаси, незавършено производство и готова продукция.
Когато собствените оборотни средства нарастват през тримесечието от печалбата или други вътрешни ресурси, банката изнася въпроса пред Министерския съвет за съответно намаляване на заемите.
10. Предприятията, които нямат утвърдени нормативи по оборотни средства, не могат да ползуват заеми за допълване нормативите на оборотните средства.
11. Заемите за допълване нормативите на оборотните средства се отпускат за изплащане пълната стойност на доставените от предприятието стоково-материални ценности и се водят по специална заемна сметка. Приходът от продажбата на кредитираните стоково-материални ценности се отнася задължително по същата специална заемна сметка за погасяване на отпуснатите заеми.
Установяването на дяловото участие със собствени оборотни средства, с които разполага кредитираното предприятие, се извършва при регулиране на специалната заемна сметка в периодични срокове, определени от Българска народна банка. Оформяването на заемите се извършва след установяването размера на собствените средства.
12. Не подлежат на кредитиране за допълване нормативите на оборотните средства малоценните и малотрайните предмети, работното облекло, материалите и продуктите за работническия стол.
В областта на търговията не подлежат на кредитиране за допълване нормативите също така и стоките, продажбата на които се извършва същия ден, както и стоките, които предприятията на едро разпределят по партиди за изпращане от производителите направо на купувачите.
13. Срокът за погасяване на заемите за допълване нормативите на оборотните средства се определя съобразно плановата обращаемост на кредитираните стоково-материални ценности. В случай че плановата обращаемост е по-малка от фактическата, сроковете се определят според фактическата обращаемост.
В областта на търговията срокът за погасяване на заемите за допълване нормативите на оборотните средства се определя съобразно диференцираните срокове за обращението на стоките, разделени на групи за градска търговия, за селската търговия на дребно и за селската търговия на едро.
До установяване на диференцирани срокове за отделните групи стоки срокът за погасяване на заемите за допълване нормативите на оборотните средства се определя съобразно средния срок на плановата обращаемост на стоките
14. При кредитиране на всестранните кооперации дяловото участие със собствени средства се изисква при всяко изплащане на доставките.
Когато кооперациите, РКС и ЦКС нямат достатъчно собствени оборотни средства за покриване определеното им дялово участие при заплащане на остатъците от стоки, суровини и готова продукция, Българска народна банка отпуска специални заеми за допълване на дяловото им участие. Сроковете за изплащане на тези заеми се определят най-много до три години. Издължаването на тези заеми се извършва от печалбите, набрания дялов капитал и чрез мобилизиране вътрешните ресурси на кооперациите в размери, определяни ежегодно от Българска народна банка в съгласие с ЦКС.
III. Заеми срещу документи за стоки на път
15. Българска народна банка отпуска заеми срещу документи за стоки на път срещу представени за инкасо и приети от банката платежни искания по наредбата за плащанията.
16. Размерът на заемите се определя по фактическата стойност, като от сумата на приетите за обезпечение платежни искания се спаднат неподлежащите на кредитиране надбавки: печалбата на предприятието, вноските за държавния бюджет, вноските за висшестоящата организация и други надбавки.
17. Срокът на заемите срещу документи за стоки на път не може да бъде по-дълъг от 15 дни - при платежни искания за междуградски плащания и 6 дни - при платежни искания за местни плащания.
Когато при междуградските платежни искания банката до изтичане срока от 15 дни не бъде уведомена (от банката на платеца) дали платежното искане е акцептирано и дали по сметката на платеца има авоар, срокът на заема се продължава до получаване на това уведомление.
IV. Заеми за сезонни разходи
18. Българска народна банка отпуска заеми в рамките на кредитния план за извършване на сезонни производствени разходи, за които не се определят средства в нормативите за оборотни средства.
19. Размерите на заемите за сезонни разходи се определят съобразно сумите, утвърдени в производствено-финансовите или търговско-финансовите планове на предприятията или по фактическите стойности на разходите, ако те са по-малки от предвидените в плановете.
20. Сроковете за погасяване на заемите за сезонни разходи се определят от Централното управление на Българска народна банка и не могат да бъдат по-големи от девет месеца. Тия срокове се определят в зависимост от плановите срокове за продаването на готовата продукция или за преоформяването им в сезонни запаси.
21. Заемите за сезонни разходи се отпускат при отделните отрасли, както следва:
а) при промишлеността заемите се отпускат на сезонно работещите предприятия за заплащане на сезонно нает труд, текущ ремонт и за други разноски, свързани със сезонния характер на производството;
б) при търговията заемите се отпускат за заплащане на сезонно наетия труд, за наеми на допълнително наети помещения във връзка със сезонния характер на търговията за съхраняване на стоките и други сезонни разходи от подобно естество;
в) при селското стопанство заемите се отпускат, както следва:
На ТКЗС заеми за сезонни разходи се отпускат за доставка на торове, химикали и препарати, горивни и смазочни материали, семена и фураж, за покупка на материали и дребен инвентар за обзавеждане на странични предприятия и работилници.
Заеми за доставка на семена и фураж се отпускат само при условие, че семенният и фуражният фондове на стопанствата по независещи от стопанството причини са недостатъчни да задоволят нуждите.
Размерът на заемите за сезонни разходи се определя, като се вземе предвид стойността на продукцията, която ще се получи, предназначена за продажба по цените на държавните доставки.
На ДЗС и на стопанствата при народните съвети заеми за сезонни разходи се отпускат за пролетна оран и сеитба, за валиране и грапене, за посипване с торове, за плевене, жътва, вършитба и други разходи по прибиране на реколтата, запаси от фураж, медикаменти и други разходи по отглеждане на животните и извършване на общопроизводствени разходи.
На ДГС заеми за сезонни разходи се отпускат за предварителна подготовка на дърводобива, за заплащане на труда по сезонната работа, за сечта и извозването, за направа на временни пътища, които ще служат само за експлоатация на отделни горски участъци, за ремонт на пътища и за временни сгради с трайност до една година.
По отпускането на заемите частта, предназначена за изплащане на труда, се отнася (бронира) в специална разчетна сметка, от която се изплащат работническите заплати;
г) при транспорта заемите се отпускат за заплащане на труда за разходите по текущия ремонт и за сезонни разходи в спомагателните стопанства.
V. Заеми за основен ремонт
22. Българска народна банка отпуска заеми за разходи по основен ремонт само в случаите, когато предприятията извършват ремонта, преди да са набрали напълно необходимите суми от амортизационните отчисления.
23. Заемите за основен ремонт се отпускат до размер на сумите на амортизационните отчисления за основен ремонт, които ще се наберат до края на текущата година.
Тези заеми не могат да надвишават сумата на запланувания годишен основен ремонт.
24. Заемите за случаен основен ремонт се отпускат при същите условия, без да се иска заплануването им в рамките на общи лимит, предвиден в кредитния план на банката, но след представяне на констативен протокол за нуждите от него.
25. Погашението на заемите трябва да се извърши до края на годината, през която са отпуснати.
VI. Заеми за изкупуване на селско-стопански произведения и суровини
26. Българска народна банка отпуска специални заеми на търговско-изкупвателни и промишлени преработвателни предприятия за изкупуване на селско-стопански произведения и суровини.
Тези заеми се отпускат без оглед на просрочената задлъжнялост на предприятията по другите им заеми.
27. Размерът на заемите за изкупуване на селско-стопански произведения и суровини се определя въз основа на тримесечните и месечните планове за изкупуването или въз основа на специални разпореждания на Министерския съвет.
Когато търговските изкупвателни и промишлените преработвателни предприятия могат да изкупят повече селско-стопански произведения и суровини от предвидените в плана, банката отпуска допълнителни заеми за тази цел без оглед на определения лимит. Клоновете на банката определят в случая допълнителен лимит само с разрешение на Централното управление на банката.
28. Българска народна банка отпуска на търговските изкупвателни и промишлените преработвателни предприятия аванси по заемите за изкупуване на селско-стопански произведения и суровини.
Размерът на авансите по заемите за изкупуване се определя въз основа на тримесечните планове за изкупуване на селско-стопански произведения и суровини и определените срокове за отчитане на отделните изкупвателни пунктове и подотчетни лица, които срокове не могат да бъдат по-големи от седем дни.
29. Предприятията, на които е отпуснат аванс по заеми за изкупуване, представят на банката при всяко теглене на суми, с изключени на първото, описи на изплащателните бележки с обозначение на номерата, датите, общото количество и стойността на изкупените произведения и суровини.
Заедно с описите на изплащателните бележки предприятията представят сведения за изкупените селско-стопански произведения и суровини, с подробно обозначение на отделните видове произведения, мястото на съхраняването им и залоговите им цени. Срещу представените описи и сведения банката изплаща на изкупвателните предприятия напълно стойността на закупените от тях селско-стопански произведения и суровини.
Заемите за изкупуване и аванси по тях се отпускат по специална заемна сметка, която се регулира всеки седем дни. При това регулиране за установената задлъжнялост се взема срочно задължително със срок следващата дата на регулиране специалната заемна сметка.
30. След завършване на кампанията по изкупуването отпуснатите заеми за изкупуване на селско-стопански произведения и суровини по специалната заемна сметка се преоформявят в заеми за сезонни запаси по обикновена заемна сметка.
Размерът на тези заеми се определя от стойността на селско-стопански произведения, които остават в търговските изкупвателни и промишлените преработвателни предприятия като сезонен запас.
31. Когато търговските изкупвателни и промишлените преработвателни предприятия си служат с подотчетни лица, те могат да отпуснат на същите аванси за изкупуване в размер до седемдневната нужда от месечния план за изкупуването.
При регулиране на специалната заемна сметка предприятията са длъжни да представят на банката сведение на кои подотчетни лица са дадени аванси и в какъв размер, какво количество и за каква сума селско-стопански произведения и суровини са изкупени и дали подотчетните лица отчитат редовно получените аванси.
Размерът на авансите, отпускани на подотчетните лица, се определя ежемесечно от банката в съгласие с търговските изкупвателни и промишлените преработвателни предприятия, в зависимост от промените в плана за изкупуване и определените срокове за отчитането.
Търговските изкупвателни и промишлените преработвателни предприятия са длъжни да изплатят пълната стойност на предадените им селско-стопански произведения и суровини на подотчетните лица и нямат право да прихващат дадения от по-рано аванс. Авансът се урежда с последното предаване на селско-стопанските произведения и суровини от подотчетните лица на изкупвателната организация, но не по-късно от десет дни след свършване на изкупуването.
Забранява се на кооперативните и други организации, които служат като подотчетни лица, да употребяват свои оборотни средства за изкупуване. За тая своя дейност те могат да употребяват само авансите, дадени им от изкупвателната организация.
32. Българска народна банка дава пълно съдействие на търговските изкупвателни и промишлените преработвателни предприятия и открива в по-големите изплащателни пунктове специални каси за изплащане на селско-стопански произведения и суровини.
33. Преди отпускането на заемите за изкупуване Българска народна банка е длъжна да провери състоянието на складовете, в които ще се съхраняват закупените селско-стопански произведения и суровини, а впоследствие периодично да проверява състоянието на същите и начина на опазването им.
34. Българска народна банка отпуска на търговските изкупвателни и промишлените преработвателни предприятия заеми за авансиране производителите на интензивни култури в кръга на сключените договори за тяхното производство и изкупуване.
35. Българска народна банка отпуска заеми за авансиране на производителите, след като извърши предварителна проверка на представените й списъци на производителите, които ще бъдат авансирани, и на сключените договори за тая цел между изкупвателните предприятия и производителите.
36. Българска народна банка отпуска заемите в размер на авансите които търговските изкупвателни и промишлените преработвателни предприятия са договорили да дават на производителите. Размерите на тези аванси се определят съгласно настоящото приложение.
37. Сроковете за погасяване на заемите, отпуснати на търговските изкупвателни и промишлените преработвателни предприятия, се определят съобразно установения от Министерския съвет план за изкупуване на авансираните селско-стопански произведения и суровини.
Тези заеми се обезпечават с договорените и авансираните селско-стопански произведения и суровини.
VII. Заеми за откриване на акредитиви
38. Българска народна банка отпуска заеми за откриване на акредитиви, когато плащанията на предприятията трябва да бъдат извършени по акредитивна форма съгласно наредбата за плащанията. Такива заеми се отпускат на предприятията, които са редовни в кредитно отношение.
Наличността на свободните суми по разчетната или текуща сметка на предприятието не може да служи като основание за отказване отпущането на заеми за откриване на акредитиви.
39. Размерът на заема се определя от покупната стойност на стоково-материалните ценности, съгласно плана на предприятието и сключените договори.
40. Заемите за акредитиви се отпускат със срок десет дни, към който се прибавят и дните на пощенския пробег. Този срок може да бъде продължен още няколко пъти по десет дни, но не повече от срока на акредитива.
VIII. Заеми за покупка на лимитирани чекови книжки
41. Българска народна банка отпуска заеми за купуване на лимитирани чекови книжки на предприятията, които имат постоянни плащания за навла и други разноски във връзка с транспорта.
42. В размер на сумата по заемите на предприятията се издават лимитирани чекови книжки, съгласно издадената за целта специална наредба.
43. Заемите се отпускат в размер на средната петдневна нужда на предприятията, определена въз основа на представени в банката сведения за платените през предходния месец навла и други разноски във връзка с транспорта.
44. Заемите се отпускат със срок на предявление. Погасяването им се извършва три пъти месечно, съобразно фактическото използуване на лимитираните чекови книжки.
45. Заеми за покупка на лимитирани чекови книжки се отпускат и при наличие на просрочена задлъжнялост по други банкови заеми.
IХ. Заеми за откриване и допълване на особени сметки
46. Българска народна банка отпуска заеми за откриване на особени сметки на купувачите на стоково-материални ценности, когато такива сметки могат да бъдат открити съгласно наредбата за плащанията.
Банката отпуска заеми за откриване и допълване на особени сметки само на редовни в кредитно отношение предприятия.
47. Размерът на заемите се определя съобразно стойността на уговорената покупка на стоково-материалните ценности.
48. Сроковете на заемите за откриване и допълване на особени сметки се определят за петнадесет дни, допълнени с дните на пощенския пробег. Този срок може да бъде продължен най-много с още тридесет дни.
Х. Заеми за временни нужди
49. Българска народна банка отпуска на предприятията заеми за временни нужди при настъпването на краткотрайни или непредвидени в плановете им нужди.
50. Заеми за временни нужди срещу свръхпланови остатъци от основни, спомагателни, горивни, смазочни и други материали се отпускат, ако тези остатъци са образувани вследствие:
а) неравномерно получаване на суровини, гориво и други материали по независещи от предприятието причини;
б) непредвидено в плана закупуване на суровини, гориво и други материали, необходими за разширяване на производството или за повишаване качеството на продукцията;
в) изменение на производствената програма на висшестоящата организация, което предизвиква нужда от нови средства през планирания период.
51. Заеми за временни нужди се отпускат и срещу свръхпланови остатъци от готова продукция и стоки в следните случаи:
а) при неизпълнение на плана на готовата продукция;
б) при неравномерно доставяне на стоки по независещи от предприятието причини;
в) при предсрочно изпълнение на поръчката за изработване на даден вид стока и при невъзможност същата да се изпрати преди уговорените срокове;
г) при прекратяване изпращането на стоки на нередовните платци;
д) при кратковременно забавяне изпращането на готовата продукция поради транспортни и други независещи от предприятието причини.
52. Не се отпускат заеми срещу свръхплановото натрупване на недоброкачествена или некомплектувана готова продукция, а също и за продукция, за продажбата на която няма сключени договори или дадени нареждания. Също така не се кредитира и готова продукция, която не отговаря на установените стандарти, технически условия, ако такива са установени, и утвърдени образци дори и при количествено преизпълнение на плана.
53. Размерът на заемите за временни нужди се определя от стойността на свръхплановите остатъци от суровини, незавършено производство, готова продукция и други, образуващи се по причините , посочени в предходните точки.
54. Заемите за временни нужди се отпускат за следните срокове:
а) при кредитиране срещу свръхпланови остатъци от основни, спомагателни, горивни, смазочни и други материали - за срок от 45 дни;
б) при кредитиране срещу свръхпланови остатъци от готова продукция и стоки - със срок до 30 дни.
55. Когато заемите за временни нужди не могат да бъдат изплатени в определените срокове по независещи от предприятието причини, Българска народна банка може да продължи тези срокове. Продължението се дава до 15 дни, ако се касае за кредитиране срещу свръхпланови остатъци от основни, спомагателни,горивни, смазочни и други материали и до 30 дни - ако се касае за кредитиране срещу свръхпланови остатъци от готова продукция и стоки.
Приложение III
ЗА ИНДИВИДУАЛНО КРЕДИТИРАНЕ
Индивидуални заеми за постройка на жилища
1. Предприятието, на което са определени суми за раздаване по пътя на индивидуалното кредитиране за жилищно строителство, изготвя списък на работниците и служителите, на които се дава право да получават тези заеми.
Списъкът се изготвя от ръководството на предприятието в съгласие с профкомитета, при спазване на т. 3 от настоящото приложение. Сумата на отделните заеми не може да надхвърля общата запланувана сума на предприятието по кредитния план.
2. Работниците и служителите, на които се отпускат заеми за жилища, могат да построят същите върху собствено място или върху място, принадлежащо на предприятието, дадено им за тази цел. Тези заеми не могат да се използуват за покупка на места.
Срокът за използуване на мястото, когато принадлежи на предприятието, е до съществуване на постройката.
Когато мястото на постройката принадлежи на предприятието, условията при които може да стане неговото ползуване, се определят с договор, сключен между предприятието и работниците и служителите.
3. Индивидуални заеми за постройка на жилища се отпускат, съобразно нуждите на заемателя и семейството му, в размер до 250000 лева.
Размерът на заемите, отпускани на работниците и инженерно-техническия кадър в минните предприятия, може да бъде до 350000 лева.
Заемите се отпускат със срок от 10 до 15 години.
4. Работниците и служителите, получили индивидуални заеми, са длъжни да вложат в постройката собствени средства в пари, материали и труд в размер най-малко 30% от общата стойност на жилището.
5. Индивидуалните заеми за постройка на жилища се отпускат на работниците и служителите срещу договор по образец, определен от банката.
6. Заемателите представят в банката документите за собственост или за използуване на мястото, върху което ще се извърши строежът, и всички други необходими книжа, които банката би поискала във връзка със строежа.
7. За подготвяне терена на строежа и за купуване на строителни материали банката отпуска първоначално аванс в размер на 10% до 25% от сумата на кредита. Отпускането на средствата за строежа се извършва на части, съобразно фактическото му изпълнение, по установения ред от Българска инвестиционна банка.
Авансът от 10% - 25% трябва да се покрие до окончателното завършване на строежа.
8. В случай че заемателят употреби получените средство не по предназначението им, банката има право да изисква незабавно връщане на целия заем заедно със следуемата се лихва.
9. Срокът за извършване на строежа се определя в договора, сключен между банката и заемателя, и не може да бъде по-дълъг от една година. Продължаването на срока може да стане при основателни причини, само със съгласието на банката
10. В течение на 30 дни след срока, определен за извършване на строежа, заемателят е длъжен да представи в банката окончателна сметка на завършената сграда.
11. Изплащането на заема за постройка на жилища става с равни месечни вноски, които предприятията удържат от заемателите и внасят в банката. Първата вноска се извършва 3 месеца след изтичане на определения срок за завършване на строежа.
12. До пълното изплащане на заема заемателя няма право да продава или прехвърля по друг начин собствеността на построеното жилище без разрешение на банката и предприятието.
За обезпечаване вземането на Българска инвестиционна банка се учредява договорна ипотека върху мястото и постройката, а ако мястото е на предприятието - върху правото на застрояването и постройката.
13. Когато трудовите отношения между заемателя и предприятието се прекратят поради уволнение по собствено желание, нарушение на трудовата дисциплина или поради извършване на углавно престъпление, заемателят запазва правото на собственост върху жилището само при условие, че собствените му вноски, включително погашенията по заема, надминават 50% от стойността на строежа. Остатъка от задължението заемателят е длъжен да изплати на банката в срок от 6 месеца.
При неплащане на задължението в този срок или когато направените вноски са по-малко от 50%, предприятието става собственик на жилището. В такъв случай предприятието изплаща заема на банката и връща на заемателя без лихви вноските, направени от него в срок от една година.
Ако след прекратяване на трудовия договор по изложените причини, оставането на заемателя и семейството му в района на предприятието би застрашило интересите на същото, предприятието може да предяви искане да му бъде предадена собствеността на жилището, като поеме изплащането на заема към банката и плати на заемателя без лихви направените вноски.
В случаите, когато заемателя загуби собствеността на жилището по една от посочените причини, той е длъжен да опразни веднага жилището.
14. Когато трудовите отношения между заемателя и предприятието се прекратят по други причини, като преместване на друга работа, повикване във войската, инвалидност и пр., заемателят запазва правото на собственост върху жилището и изплаща задължението към банката в определените по договора срокове.
15. Когато заемателят не живее в жилището и същото се намира в района на предприятието, отдаването му под наем става със съгласието на предприятието.
В случай че задължението на заемателя към банката не е още изплатено, наемът на жилището се внася в банката за погасяване на дълга.
16. Заемателят е длъжен да застрахова жилището построено със средства на отпуснатия му заем.
В случай на унищожаване на жилището от пожар, застрахователното обезщетение се получава от банката.
Ако заемателят пожелае да възстанови жилището си, може да използува обезщетението за тази цел само със съгласието на банката и предприятието и под контрола на банката по реда установен с настоящото постановление.
17. За правилното и целесъобразно използуване индивидуалните заеми за постройка на жилища Българска инвестиционна банка упражнява контрол по установените от същата правила.
Заеми за покупка на добитък
18. Искането за отпускане на заеми за покупка на добитък става чрез предприятието или народния съвет, който представя съответните искания пред Българска инвестиционна банка.
19. Трудовите кооперативни земеделски стопанства, предприятията и учрежденията правят определените удръжки за издължаване на заемите на техните членове, работници и служители и ги внасят в банката в установените погасителни срокове.
20. Заемите за покупка на добитък се отпускат в размер до 100000 лева и не повече от 70% от стойността на закупения добитък. Срокът за изплащане на заемите не може да бъде по-дълъг от 3 години.
21. Добитъкът, закупен със средствата на заема, се счита заложен в полза на банката.
22. Заемателят е длъжен да застрахова закупения със заема добитък в размер на стойността на добитъка.
При настъпване на застрахователното събитие обезщетението се заплаща направо на банката.
Приложение IV
ТАРИФА ЗА ЛИХВИТЕ, ПРАВАТА И ТАКСИТЕ, КОИТО БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА, БЪЛГАРСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И ДЪРЖАВНА СПЕСТОВНА КАСА ПРИЛАГАТ ПРИ ОПЕРАЦИИТЕ СИ
А. ЛИХВИ НА ПЛАСМЕНТИТЕ
I. Събирани от Българска народна банка
Чл. 1. Лихвените проценти за разните редовни кредити се определят, както следва:
а) по кредити на обществени и държавни предприятия, включително и тия на народните съвети, кооперациите и други:
1. В рамките на норматива (извън дяловото участие на банката) - 4%.
2. За дяловото участие на банката в норматива и кредитите извън нормативите - 2%.
б) по кредити на ТКЗС - 3.5%.
Чл. 2. Сконтовият процент на Българска народна банка се определя на 3%.
Чл. 3. На предприятия, земеделски стопанства, организации, които преизпълняват производствените и търговско-финансовите си планове по количество, качество и асортимент, укрепват финансовата си дисциплина и предсрочно погасяват задълженията си, Българска народна банка може да прави намаление в лихвения процент с максимум 1/2%.
II. Събирани от Българска инвестиционна банка
а) По краткосрочни кредити
Чл. 4. Лихвените проценти по краткосрочните кредити се определят, както следва:
1. По кредити на строителни, монтажни и други подобни организации - за оборотни средства - 4%.
2. По кредити на ТКЗС за оборотни средства по неделимия фонд - 2%.
б) По дългосрочния кредит за капиталовложения
Чл. 5. Лихвените проценти за разните редовни кредити за капиталовложения се определят, както следва:
1. По кредити за жилищно строителство по правителствени разпореждания - 2%.
2. По кредити на спестители и кооперации за жилищно строителство - 3%.
3. По всички видове кредити на ТКЗС - 3%.
4. По кредити на държавата - 3.25%.
5. По всички останали кредити за капиталовложения - 3.5%.
6. По всички кредити на частни лица - 4.5%.
Чл. 6. По всички операции за безвъзмездното финансиране банката събира комисионна - 3 на хиляда.
Чл. 7. Българска народна банка и Българска инвестиционна банка събират по просрочените кредити удвоения лихвен процент с максимум - 7%.
Б. ЛИХВИ НА ВЛОГОВЕ И КРЕДИТОРНИ СМЕТКИ
I. Плащани от Българска народна банка
Чл. 8. Лихвените проценти за разните влогове и кредиторни сметки се определят, както следва:
а) текущи кредиторни сметки на държавни, обществени фондове с културно-просветна или благотворителна цел, създавани със закон;
Текущи кредиторни сметки на политически, професионални и обществени организации, сдружения и комитети, на съпритежателски домове;
Разчетни и текущи сметки на предприятия - 1.5%;
б) предепозирани суми от Българска инвестиционна банка, без тези в чл. 9 от настоящата тарифа - 2%;
в) текущи сметки на ТКЗС - 3%;
г) краткосрочни влогове платими при поискване - 3.5%
д) срочни влогове за три години; срочни влогове за пет години с периодични вноски - 4%;
е) срочни влогове за пет години, срочни влогове за десет години с периодични вноски - 4.5%;
ж) с кореспондентите си в чужбина банката може да уговаря лихвени проценти по влоговете на началата на взаимността; уговореният обаче лихвен процент по сметки в лева не може да бъде по-голям от 1/2%.
Чл. 9. Не се плаща лихва: на излишъците на държавата, по текущи сметки на държавни учреждения и народни съвети; по особени сметки на предприятия; на сумите за покритие на акредитиви; на кредиторни сметки "местни лева" и кредиторни сметки в чужда валута; на амортизационни отчисления; на кредиторни сметки на Българска инвестиционна банка, образувани от постъпленията от бюджета на държавата; по всички временни вложения и кредиторни остатъци, нямащи характер на влогове.
II. Плащания от Българска инвестиционна банка
Чл. 10. Лихвените проценти на влоговете и кредиторните сметки се определят, както следва;
а) жилищни спестовни влогове - 1%;
б) вътрешни ресурси, фондове и други сметки с инвестиционно предназначение, фондове за кооперативен строеж на читалищни сгради, разчетни сметки - 1.5%;
в) детски жилищни спестовни влогове до края на годината, през която вложителят е навършил пълнолетие - 2%
г) вложените средства на Държавния институт за обществено осигуряване, Държавния застрахователен институт, презастрахователни дружества и застрахователни каси - 2%;
д) вноските за набиране погашения по анюитетите се олихвяват с процента, с който се олихвява анюитетният заем.
Чл. 11. Не се плаща лихва: на средствата за безвъзмездното финансиране; на амортизационните отчисления; сумите, служещи за покритие по издадените акредитиви; особените сметки; разчетните сметки на строителните, монтажните и други подобни организации, образувани от отпуснатите аванси от инвеститорите; разчетните сметки на инвеститорите, строящи по стопански начин.
В. ВАЛУТИРАНЕ
Чл. 12. За операциите между клоновете на Българска народна банка и Българска инвестиционна банка по кореспондентските им сметки се поставя еднакъв вальор, който се определя от банката, взела първа операция.
По всички останали сметки се поставя вальор - денят на операцията.
По сметки с централно месечно отчитане се дава вальор - 30-то число на отчетния месец. По тези сметки не се допуска теглене по места над разполагаемия остатък, освен по делегирани лимити.
Г. ДЪРЖАВНА СПЕСТОВНА КАСА
Чл. 13. Държавна спестовна каса плаща лихви по влоговете в размерите, плащани от Българска народна банка. Валутирането се извършва по реда, посочен в чл. 12 от настоящата тарифа.
Д. ПРЕХОДНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 14. По ликвидационните кредити, до тяхното ликвидиране, ще се пресмята лихва, както следва:
а) по индивидуални кредити - 5 1/2%;
б) по кредити, отпуснати на Българска инвестиционна банка - 2%;
в) по досегашните задължения на държавата - 3.25%;
г) по ликвидационни заеми на всички предприятия, включая кооперации и ТКЗС - 5%.
Чл. 15. Относно операциите по инкасо, преводи, кредитни писма, удостоверения за гаранции, депозити за пазене и гаранции, операции с ценни книжа, доколкото има такива, както и за всички други операции и справки важат разпорежданията на банковата тарифа, публикувана в "Държавен вестник", бр. 174 от 27 юли 1948 година.
Е. РАЗНИ
Чл. 16. По акредитивите, уреждащи плащанията по износа и вноса, както и с всички операции със странство Българска народна банка уговаря с кореспондентите условия на базата на взаимността. Уговорените права и такси, плюс реалните разноски на банката, остават в тежест на респективните предприятия.
Чл. 17. За непредвидени в тарифата услуги на клиенти, права и такси се вземат по споразумение. Освен това по всяка операция се вземат реалните разноски от клиента.
Чл. 18. За операции, извършвани изключително от Българска народна банка, Българска инвестиционна банка и Държавна спестовна каса на основание на специални закони важат тарифните такси и права, определени от съответните банки и Държавна спестовна каса за тези операции.
Чл. 19. Настоящата тарифа влиза в сила, както следва:
а) относно валутирането по разчетните сметки, заемните сметки и другите текущи сметки - от 1 май 1950 година;
б) относно валутирането по индивидуалните влогови сметки и относно лихвените проценти за разчетните сметки, заемните, текущите и влоговите сметки - от 1 януари 1951 година;
в) относно правата и таксите - от датата на публикуването.
