ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 135 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 11 ЮЛИ 1991 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОСНОВНИТЕ ФУНКЦИИ, ЗАДАЧИ И СТРУКТУРАТА НА НАЦИОНАЛНАТА КОМИСИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 135 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 11 ЮЛИ 1991 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОСНОВНИТЕ ФУНКЦИИ, ЗАДАЧИ И СТРУКТУРАТА НА НАЦИОНАЛНАТА КОМИСИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО
Обн. ДВ. бр.59 от 23 Юли 1991г., отм. ДВ. бр.114 от 30 Декември 1999г.
Отменено с § 2, т. 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 243 на Министерския съвет от 27 декември 1999 г. за създаване на Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата към министъра на транспорта и съобщенията - ДВ, бр. 114 от 30 декември 1999 г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Чл. 1. (1) Определя основните функции и задачи на Националната комисия по безопасността на движението съгласно приложение № 1.
(2) Председателят на Националната комисия по безопасността на движението до 31 юли 1991 г. да внесе в Министерския съвет проект на правилник за дейността на комисията.
Чл. 2. Определя структурата и състава на Националната комисия по безопасността на движението съгласно приложение № 2.
Чл. 3. (1) Намалява от 1 август 1991 г. щатната численост на Министерството на вътрешните работи с 27 бройки на бившата Централна комисия по безопасността на движението.
(2) Министерството на вътрешните работи да прехвърли на Националната комисия по безопасността на движението ползваните досега от Централната комисия по безопасността на движението материално-технически и финансови средства.
Чл. 4. Националната комисия по безопасността на движението е на бюджетна издръжка.
Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1
Основни функции и задачи на Националната комисия по безопасността на движението
Чл. 1. Националната комисия по безопасността на движението е специализиран помощен орган на Министерския съвет за формиране на държавната политика по отношение на безопасността в пътното движение и за съгласуване в национален мащаб на дейностите по ограничаване на пътнотранспортните произшествия и последиците от тях.
Чл. 2. Националната комисия по безопасността на движението:
1. осигурява правителството с необходимата информация за състоянието по безопасността в пътното движение;
2. разработва предложения до правителството за провеждане на конкретни мероприятия, имащи за цел да подобрят състоянието на безопасността в пътното движение;
3. координира дейността на отделните ведомства и народните съвети при работата им по програми или отделни задачи, имащи отношение към безопасността в пътното движение;
4. осъществява методическо ръководство на местните комисии по безопасността на движението;
5. координира пропагандната дейност за популяризиране на проблемите на безопасността в пътното движение сред населението;
6. координира и участва в разработването на проекти на закони и подзаконови нормативни актове, имащи отношение към безопасността на движението;
7. прави предложения за реципирането на международните актове в националното законодателство;
Приложение № 2 към чл. 2
Структура и състав на Националната комисия по безопасността на движението
Чл. 1. Националната комисия по безопасността на движението има следната структура:
1. председател;
2. секретар;
3. членове;
4. секретариат.
Чл. 2. Членове на Националната комисия по безопасността на движението са:
1. представители (зам.-министри или началници на управления) на министерствата на: транспорта; вътрешните работи; финансите; науката и висшето образование; народната просвета; здравеопазването; отбраната; индустрията, търговията и услугите; строителството, архитектурата и благоустройството;
2. представители на Комитета по стандартизация, сертификация и метрология; Главното управление на пътищата и отдел "Териториално управление и обществен ред" на Министерския съвет.
Чл. 3. (1) Секретариатът на Националната комисия по безопасността на движението се състои от 12 служители, в това число секретар, 7 експерти и 4 технически сътрудници.
(2) Секретарят, експертите и техническите сътрудници в секретариата са щатни служители на комисията.
(3) Председателят на Националната комисия по безопасността на движението при необходимост може да привлича нещатни сътрудници за разработване на конкретни проблеми.
