Държавен вестник, брой 26 от 21.III

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

П О С Т А Н О В И:

Чл. 1. (1) При освобождаване на следователите и помощник-следователите по чл. 66, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи или на основанията по чл. 131, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 7 и 8 от Закона за съдебната власт се изплаща еднократно парично обезщетение съобразно прослуженото време на тези длъжности или като офицери и сержанти от Министерството на вътрешните работи, както следва:

от 3 до 5 години - 1 месечна заплата;

над 5 до 10 години - 2 месечни заплати;

над 10 до 15 години - 4 месечни заплати;

над 15 до 20 години - 8 месечни заплати;

над 20 години - 12 месечни заплати.

(2) За прослужено време по ал. 1 на следователите се признава и трудовият стаж, придобит на длъжностите, посочени в чл. 127, ал. 5 от Закона за съдебната власт, като 5 години се зачитат за 3 години или в същото съотношение.

(3) За прослужено време по ал. 1 се зачита и трудовият стаж, придобит на други длъжности, включително и времето на редовната военна служба след превръщането му, като 5 години се зачитат за 3 години или в същото съотношение, при условие че лицето има най-малко 10 прослужени години в Националната следствена служба или като офицер или сержант в Министерството на вътрешните работи.

(4) Месечната заплата по ал. 1 се определя от последната месечна основна заплата за длъжност, за звание и паричната добавка за прослужени години.

(5) Когато е получено обезщетение по ал. 1 и впоследствие отново е придобито право на обезщетение, се изплаща разликата в броя на месечните заплати.

Чл. 2. Средствата за обезщетенията по чл. 1 на следователите и помощник-следователите се осигуряват от бюджета на Националната следствена служба и се изплащат въз основа на заповед на директора.