Държавен вестник, брой 41 от 19.V

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 145 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г., в сила до 1 юли 2000 г.) Работниците и служителите, освободени на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда след 1 януари 2000 г. от търговските дружества и предприятия по списъка съгласно приложението, които са с преобладаващо държавно и/или общинско участие, могат да получат еднократно парично обезщетение в размер 1000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 145 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г., в сила от 1 април 2000 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 145 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 1999 г., в сила от 1.07.1999 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г., в сила от 1 април 2000 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1999 г., в сила от 1.07.1999 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г., в сила от 1 април 2000 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1998 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 145 от 1998 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 65 от 1999 г., в сила от 1.07.1999 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г., в сила от 1 април 2000 г.) Право на еднократното парично обезщетение по ал. 1 имат само работниците и служителите, които са били непрекъснато в трудови правоотношения с търговското дружество или предприятие не по-малко от 18 месеца преди освобождаването им и ако не получават или не са придобили право на лична пенсия за изслужено време и старост.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г., в сила от 1 април 2000 г.) Средствата за еднократните парични обезщетения по чл. 1 се осигуряват от централния бюджет.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г., в сила от 1 април 2000 г.)

Чл. 3. (1) Паричното обезщетение по чл. 1 се изплаща от бюрата по труда на Националната служба по заетостта по адресната регистрация на лицата.

(2) Бюрата по Труда изплащат паричното обезщетение след подаване на молба от лицата, в която те заявяват, че желаят да получат еднократното парично обезщетение вместо парично обезщетение и помощи за безработица по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (ДВ, бр. 120 от 1997 г.), към която се прилагат заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и оформена от работодателя трудова книжка. В молбата се посочва и сметката на лицето в търговска банка или в Държавната спестовна каса, на която да бъде проведено паричното обезщетение.

(3) Молбата по ал. 2 се подава едновременно с регистрирането на лицето в бюрото по труда, но не по-късно от 3 месеца от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

(4) В 14-дневен срок от датата на подаване на молбата бюрата по труда превеждат сумата по посочената от лицето сметка.

Чл. 4. (1) Лицата по чл. 1, които не желаят да получат еднократното парично обезщетение по постановлението, получават парично обезщетение и помощи за безработица при условията и по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.

(2) Лицата, получили еднократно обезщетение по постановлението, могат да ползват права за обезщетяване по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта при условията на чл. 67 от същия закон, ако са били осигурявани или са подлежали на осигуряване за безработица в продължение на нови 9 месеца през 15 календарни месеца след получаването на еднократното обезщетение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1998 г.) Лицата, ползвали права на обезщетяване по реда на Постановление № 131 на Министерския съвет от 1996 г. за еднократни допълнителни обезщетения, свързани със структурната реформа (обн., ДВ, бр. 53 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 71, 84, 88 и 93 от 1996 г.; отм., бр. 32 от 1997 г.), или по реда на чл. 1а от Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила (обн., ДВ, бр. 96 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1990 г., бр. 23, 49 и 91 от 1991 г., бр. 35, 43, 59 и 90 от 1992 г., бр. 26, 68 и 69 от 1993 г.; попр., бр. 73 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 63 и 96 от 1994 г., бр. 45 и 51 от 1996 г. и бр. 22, 32, 70, 94 и 110 от 1997 г.; отм., бр. 81 от 1998 г.), нямат право на обезщетение по реда на това постановление.

Чл. 5. (1) Получените суми за обезщетения по постановлението се възстановяват на Националната служба по заетостта, когато в 9-месечен срок след прекратяване на трудовите им правоотношения лицата са постъпили отново на работа при работодателя, който ги е освободил.

(2) В случаите по ал. 1 сумата се възстановява от работодателя, приел на работа лицето, получило обезщетението.

Чл. 6. (Нов - ДВ, бр. 145 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 1999 г., в сила от 1.07.1999 г.)

(1) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г., в сила от 1 април 2000 г.).

(2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2002 г.) Лицата, които желаят да получат допълнителното обезщетение по ал. 1, подават молба в срок 3 месеца от датата на прекратяване на трудовото правоотношение и декларират, че ще се осигуряват за всички осигурителни случаи сами или от работодател най-малко 12 месеца в рамките на 24-месечен период от датата на решението на бюрото по труда за отпускане на допълнителното обезщетение. По искане на лицата, които са декларирали, че ще се осигуряват сами, 24-месечният период може да се удължи еднократно с решение на началника на бюрото по труда, но с не повече от 6 месеца, при условие че се представят писмени доказателства за наличието на икономически, технологични или други обективни причини, които възпрепятстват изпълнението на задължението в определения срок.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2002 г.) Лицата, неизпълнили условието за осигуряване по ал. 2, възстановяват на фонд "Безработица" полученото допълнително обезщетение в едномесечен Срок след изтичането на периода по ал. 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2002 г.) Лицата, които след получаване на допълнителното обезщетение са осигурявани за по-малко от 12 месеца, възстановяват пропорционална част от полученото допълнително обезщетение, съответстваща на срока на неизпълнението.

(5) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2002 г.) Полученото допълнително обезщетение не се възстановява, когато задължението за осигуряване не е изпълнено поради смърт, тежко заболяване или други причини от подобен характер.