Държавен вестник, брой 54 от 15.VI

2. Националният счетоводен стандарт 3 - Отчитане на провизиите за трудносъбираеми и несъбираеми вземания от продажби, се изменя така:

"НСС 3 - ОТЧИТАНЕ НА ПРОВИЗИИТЕ, РАЗХОДИТЕ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ И ПРИХОДИТЕ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ

Националният счетоводен стандарт 3 регламентира признаването, отчитането и оповестяването на провизиите, разходите за бъдещи периоди и приходите за бъдещи периоди във всички предприятия, с изключение на тези, за които има специални разпоредби в други нормативни актове.

Този стандарт не се отнася за провизиране на потенциалните задължения на предприятието, които произтичат от обичайната му търговска дейност; за задълженията във връзка с преотстъпени данъци и за просрочените вземания от записани дялови вноски.

1. Определения:

1.1. Провизии - начислени разходи за просрочени вземания или за потенциални задължения.

1.2. Просрочени вземания - вземания на предприятието, отразени като приход при възникването им, с изтекъл срок на погасяване от длъжниците над 90 календарни дни.

При договорено с клиентите отложено погасяване на вземанията те се считат за просрочени от датата, на която е договорено да се погасят.

Когато с клиентите е договорено погасяването на вземанията да се извършва на части, за всяка отделна част от вземанията се определя дали е изтекъл срокът на погасяването й и дали следва да се начисли провизия. За всяка част от вземането се начислява провизия в зависимост от изтичането на срока за погасяването й.

В размера на вземанията се включват и такива, които произтичат от задължителните съгласно нормативни актове косвени данъци - данък върху добавената стойност, акцизи и други.

1.3. Трудносъбираеми вземания - просрочени вземания с изтекъл срок на погасяване до 180 календарни дни.

1.4. Несъбираеми вземания - просрочени вземания с изтекъл срок на погасяване над 180 календарни дни.

1.5. Безнадеждни вземания - вземания, които отговарят поне на едно от следните условия:

а) длъжникът е обявен в несъстоятелност или е в ликвидация и вземането е класирано по начин, който не гарантира получаването му;

б) изпълнителното производство срещу длъжника е прекратено по установения ред, без вземането на предприятието да е било удовлетворено.

1.6. Потенциални задължения - нормативни, съдебни или конструктивни задължения на предприятието, които ще се погасяват в следващ отчетен период.

1.7. Нормативни потенциални задължения - потенциални задължения, които произтичат от действащото законодателство, като задълженията на предприятията във връзка с опазването и възстановяването на околната среда и други.

1.8. Съдебни потенциални задължения - потенциални задължения, които произтичат от съдебен или арбитражен спор, чието окончателно решаване предстои, но възможността предприятието да го загуби е много вероятна.

1.9. Конструктивни потенциални задължения - потенциални задължения, произтичащи от действия на предприятието, чрез които то е показало на други страни (персонал, контрагенти, общество и т.н.), че ще поеме определени задължения, които има намерение да изпълни, или които не може да не изпълни, без да претърпи по-големи загуби от самите задължения. Такива могат да бъдат сключването на обременяващи договори, т.е. поемането на разходи, превишаващи икономическите изгоди, очаквани в резултат на изпълнението на договора. Подобни договори могат да са сключени с държавни, общински или обществени органи и организации, в резултат на които ще се облагодетелства пряко (напр.: за построяването на път до портала на предприятието) или косвено (напр.: за поддръжката или покупката на автобуси за градския или извънградския транспорт) и самото предприятие.

1.10. Разходи за бъдещи периоди - разходи на предприятието, извършени през отчетния период, които са свързани с получаването на приходи или изгоди през следващи отчетни периоди.

1.11. Приходи за бъдещи периоди - приходи на предприятието, получени през отчетния период, които са свързани с извършването на разходи през следващи отчетни периоди. Не са приходи за бъдещи периоди получените суми или техните еквиваленти срещу бъдещи доставки на стоки и услуги.

2. Провизиите за вземания се определят в следните размери:

а) за трудносъбираеми вземания - 20 на сто от сумата на вземанията;

б) за несъбираеми вземания - 50 на сто от сумата на вземанията;

в) за безнадеждни вземания - 100 на сто от сумата на вземанията.

3. Провизиите се отчитат като:

а) други финансови разходи - за вземания с финансов характер;

б) други извънредни разходи - ако приходите, свързани с началните вземания, са отчетени като други извънредни приходи;

в) други разходи - за всички останали вземания и задължения.

4. При трансформиране на провизирано вземане от една провизируема група в друга разликата в размера на провизиите се начислява.

4.1. Размерът на провизиите за валутните вземания и задължения се коригира в края на годината във връзка с преоценката им.

5. При погасяване (пълно или частично) на провизирани през предходни години вземания начислените в предходни години провизии се отчитат като други извънредни приходи за съответната част от погасените вземания.

6. При погасяване (пълно или частично) на провизирани през отчетната година вземания начислените през отчетната година провизии се сторнират за съответната част от погасените вземания.

7. Предприятието отписва съответната част от провизираните си вземания за сметка на начислените за тях провизии при:

а) отказ (неплащане) на длъжника поради изтекъл давностен срок - по ред, предвиден в нормативни актове;

б) нормативно предвидени случаи - по установения от тях ред;

в) наличието на основания, доказващи нереалността на вземанията;

г) доброволен отказ от вземания от страна на предприятието - дарения.

8. В счетоводния баланс провизиите се посочват:

а) за вземанията - като коректив на съответните вземания;

б) за потенциалните задължения - като други задължения.

9. Предприятията организират аналитично отчитане на провизиите по групи в зависимост от размерите на провизиите и по вземания.

10. Провизиите за потенциалните задължения (независимо от вида им) се признават в размер на предполагаемото задължение и се отчитат като текущи други разходи, когато може да бъде направена надеждна текуща оценка на размера на разходите, необходими за покриване на задълженията към датата на баланса, като се вземат предвид:

а) рисковете, несигурността и предполагаемите алтернативни резултати;

б) действащите пазарни цени и възможните промени в техните стойности;

в) възможни бъдещи законодателни или технологични промени.

За признаването и отчитането на провизии за нормативни и конструктивни потенциални задължения е необходимо наличие на подробен план към датата на баланса, одобрен от собствениците на предприятието, който да съдържа разходите по отделни пера и стойностната им оценка.

11. В края на всеки следващ отчетен период размерът на потенциалните задължения се преразглежда и при необходимост се актуализира чрез доначисляване на провизии или чрез намаляване на вече отчетените провизии.

12. Провизии за покриване на загуби от бъдещи сделки и дейности не следва да се начисляват и да се признават.

13. Разходите за бъдещи периоди се признават за текущи:

а) през периода на отчитане на приходите, за които са извършени, или

б) през периода съгласно погасителен план (когато не е възможно да се измери и отчете по периоди притокът на икономическите изгоди).

14. Не се отчитат като разходи за бъдещи периоди разходите в резултат на извънредни събития или дейности.

15. Приходите за бъдещи периоди се признават за текущи:

а) през периода на отчитане на разходите, за които са получени, или

б) през периода съгласно погасителен план (когато не е възможно да се определят по периоди разходите срещу тези приходи).

16. Не се отчитат като приходи за бъдещи периоди приходите в резултат на извънредни събития или дейности.

17. В приложението към счетоводния отчет се оповестява информация за:

а) начислените като разход и отразените като приход през текущия отчетен период провизии за:

- трудносъбираеми вземания;

- несъбираеми вземания;

- безнадеждни вземания;

б) провизиите на отписаните през текущия отчетен период вземания по видове основания за отписването им;

в) начислените като разход през текущия отчетен период провизии по видове основания за:

- нормативни потенциални задължения;

- съдебни потенциални задължения;

- конструктивни потенциални задължения;

г) ефекта от преразглеждане на потенциалните задължения от предходни отчетни периоди - по видове основания и по потенциални задължения;

д) разходите за бъдещи периоди - по основания за отсрочването им;

е) приходите за бъдещи периоди - по основания за отсрочването им."

3. Националният счетоводен стандарт 5 - Отчитане на дълготрайните нематериални активи, се изменя така:

"НСС 5 - ОТЧИТАНЕ НА НЕМАТЕРИАЛНИТЕ АКТИВИ

Националният счетоводен стандарт 5 регламентира отчитането на нематериалните активи.

Обхват.

Този стандарт се отнася за всички нематериални активи, с изключение на:

- закупените и държаните в предприятието с цел продажба;

- възникващите в резултат на банкова дейност - от финансови инструменти и техни производни;

- възникващите в резултат на застрахователна дейност - от застрахователни полици;

- възникващите в резултат на тясно специализирани дейности, които изискват различен от посочения в този стандарт подход;

- регламентираните в друг стандарт, които отговарят на определението за нематериални активи.

1. Определения:

1.1. Нематериални активи - установими нефинансови активи, придобити и притежавани от предприятието, които:

а) нямат натурално-веществена форма;

б) са със съществено значение при употребата им;

в) от които се очаква икономическа изгода.

1.2. Дълготрайни нематериални активи-нематериални активи, от които очакваната икономическа изгода се черпи през повече от един отчетен период.

1.3. Краткотрайни нематериални активи -нематериални активи, от които очакваната икономическа изгода се черпи еднократно или в рамките на един отчетен период.

1.4. Установимост - възможност за определяне на връзката между конкретен ресурс и черпенето на икономическа изгода от него. Очакваната икономическа изгода може да произтича от комбинираното действие на група активи, при което изгодите не могат да се разграничат по конкретни активи. В този случай е необходимо нематериалният актив да се определи (идентифицира) въз основа на:

а) притежаваните от предприятието законни права върху нематериалния актив отделно от другите активи;

б) възможността нематериалният актив да се изведе от предприятието отделно от другите активи.

1.5. Притежание - правото на предприятието да получава очакваните икономически изгоди от нематериалния актив, което произтича от:

а) законни права върху нематериалния актив;

б) възможността на предприятието да ограничи достъпа на други до икономическите изгоди от нематериалния актив.

1.6. Законни права върху нематериален актив - придобити от предприятието съгласно действащото законодателство в страната права върху интелектуални продукти, върху вещни и други права.

1.7. Икономическа изгода - изразява се в постигане (пряко или косвено) в хода на употребата на актива на:

а) увеличение на приходите;

б) намаление на разходите.

1.8. Изследователска дейност - оригинално и планирано изследване, предприето с цел придобиване на нови научни или технически знания.

1.9. Развойна дейност - разработване на програми и методики, създаване на образци и на други подобни за практическо прилагане на придобити (създадени от предприятието или закупени отвън) идеи, знания и т.н.

1.10. Действащ пазар - пазар, в който преобладават следните условия:

а) търгуваните активи на пазара са хомогенни;

б) по всяко време могат да се намерят купувачи и продавачи;

в) цените са достъпни за по-широк кръг потребители.

2. Краткотрайните нематериални активи са текущи разходи, които не се разсрочват. Те могат да бъдат разходи за:

а) поддържане на патенти, фирмени и търговски марки, лицензии и разрешителни със срок до един отчетен период;

б) въвеждане на активи в експлоатация (начални разходи);

в) повторно започване на преустановена дейност;

г) обучение;

д) реклама и/или промоция;

е) реорганизация;

ж) преместване на предприятие или на част от него;

з) преустановяване (пълно или частично) на дейност;

и) лицензии и разрешителни със срок до един отчетен период;

к) вносно/износни квоти.

3. Отчитане - един актив се признава и се отчита като дълготраен нематериален актив, когато:

а) отговаря на определението за нематериален актив;

б) при придобиването му може надеждно да се оцени;

в) очакваната икономическа изгода е доказана със:

- наличие или план за набавяне на достатъчно ресурси, позволяващи на предприятието да получи очакваните икономически изгоди;

- възможност ефективно да изпълнява функционалната си роля в съответствие с намерението на предприятието относно употребата му;

- ясно дефинирана и конкретизирана техническа осъществимост;

г) е със стойност при придобиването му не по-малка от 150 000 лв.

4. При първоначалното оценяване на дълготраен нематериален актив се включват всички разходи по придобиването му.

4.1. Когато придобиването е свързано с разсрочено плащане, първоначалната оценка на дълготрайните нематериални активи не се коригира с разликата между доставната цена и сумата на всички плащания.

4.2. При придобиване чрез замяна или частична замяна с други активи придобитите дълготрайни нематериални активи се оценяват по по-ниската от справедливата или балансовата стойност на заменените активи.

4.3. Получените безвъзмездно дълготрайни нематериални активи като част от бизнескомбинация или като непарична вноска от съдружници (акционери) се оценяват по справедливата им стойност.

5. Дълготрайните нематериални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен нематериален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив.

6. Разходите, направени за възстановяване или за поддържане на първоначалното състояние на дълготрайния нематериален актив, се отчитат като текущи разходи.

7. Разходите, които могат надеждно да бъдат измерени и съотнесени към дълготраен нематериален актив, се отразяват като увеличение на отчетната му стойност или като отделен дълготраен нематериален актив, когато водят до увеличаване на очакваните икономически изгоди спрямо първоначално предвидените такива. Такива са разходите, които водят до:

а) удължаване на полезния срок на годност на актива;

б) увеличаване на производителността;

в) подобряване на качеството на продуктите и/или услугите;

г) разширяване на възможностите за нови продукти и/или услуги;

д) съкращаване на производствените разходи;

е) промяна във функционалното предназначение на актива.

8. Разходите за изследователска и развойна

дейност включват:

а) разходите, които са пряко свързани с тези дейности;

б) разходите, които могат да бъдат обосновано разпределени за тези дейности.

9. Разходите за изследователска дейност се признават като текущи разходи за периода, през който са направени, и се включват в разходите за дейността на предприятието.

10. Разходите за развойна дейност, когато тя не е приключила в края на отчетния период, се отчитат като незавършено производство.

10.1. Разходите за развойна дейност, която отговаря на изискванията по т. 3, се отчитат като дълготраен нематериален актив.

10.2. Разходите за развойна дейност, която не отговаря на изискванията по т. 3, се отчитат като текущи разходи за периода.

10.3. Разходи за развойна дейност, които вече са отчетени като текущи разходи, не се признават впоследствие като разходи за придобиване на дълготраен нематериален актив.

10.4. Признатите като дълготрайни нематериални активи разходи за развойна дейност не трябва да превишават очакваните икономически изгоди от употребата на дълготрайните нематериални активи. Ако има превишение, то се отчита като текущ разход в момента на признаване на дълготрайните нематериални активи.

11. В края на всеки отчетен период се извършва:

а) оценка на очакваната икономическа изгода от всеки дълготраен нематериален актив и:

- при наличие на причини или доказателства тази изгода да не бъде реализирана в следващи отчетни периоди, дълготрайният нематериален актив следва да бъде отписан или намален с очакваната нереализируема част; неамортизираната част на отписания актив, както и частта, съответстваща на намалението, се отчита като извънреден разход;

- ако вече не е спазен някой от посочените в този стандарт критерий за отчитане на дълготраен нематериален актив, активът се отписва, като неамортизираната му част се отразява като извънреден разход;

б) преоценка на дълготрайните нематериални активи, когато е налице съществено различие между балансовата и справедливата им

стойност, но при условие, че последната може да бъде надеждно измерена, което изисква наличие на сделка или действащ пазар.

Група (клас) дълготрайни нематериални активи, които имат сходно естество и сходна експлоатация, се преоценяват едновременно при наличие на предпоставки за това дори само за един от тях;

в) преоценен дълготраен нематериален актив, за който вече не съществува действащ пазар, запазва стойността си от последната преоценка, ако не подлежи на оценка по буква "а";

г) при преоценка отчетната стойност на дълготрайния нематериален актив се коригира с разликата между старата и новата балансова стойност;

д) положителната разлика при преоценка между новата и старата балансова (преносна) стойност се посочва като преоценъчен резерв и/или като приход до размера на предходни намаления от преоценки, които са били признати за разход и се отнасят за същия актив;

е) отрицателната разлика при преоценка между новата и старата балансова (преносна) стойност се посочва като намаление на преоценъчния резерв и/или като разход за разликата, превишаваща натрупания от предходни години преоценъчен резерв за същия актив;

ж) при отписване на преоценен дълготраен нематериален актив преоценъчният му резерв, ако има такъв, се отчита като текущ приход.

12. Разликата между балансовата (преносната) стойност и оценката по Търговския закон на внесени като апортна вноска дълготрайни нематериални активи се разсрочва до пет години като финансови приходи или разходи.

13. Амортизациите на дълготрайните нематериални активи се отчитат по реда, предвиден за дълготрайните материални активи в НСС 4 - Отчитане на дълготрайните материални активи.

14. В приложението към годишния счетоводен отчет се оповестява информация за:

а) дълготрайните нематериални активи:

- отчетна стойност, начислена амортизация и балансова (преносна) стойност след преоценяването им, ако има такова;

- стойността на закупените през текущия отчетен период;

- размера на разходите за поддръжка;

- размера на разходите, отразени в увеличение на отчетната стойност или формирали отделни дълготрайни нематериални активи;

- стойността на отписаните или намалените по реда на т. 11, буква "а";

- размера на преоценъчния резерв, приходите или разходите от преоценки, извършени през текущия отчетен период;

б) изследователската дейност - обща сума на разходите за текущия отчетен период;

в) развойната дейност:

- обща сума на разходите за текущия отче-тен период и с натрупване;

- стойността на дълготрайните нематериални активи, придобити от развойната дейност през текущия отчетен период;

- счетоводната политика за признаване на разходите от развойна дейност като дълготрайни нематериални активи."

4. В НСС 8 - Представяне на печалбите и загубите от дейността на предприятието, грешките, допуснати при съставянето на счетоводния отчет, и промените в счетоводната политика, т. 1.3 и 6 се отменят.

5. Националният счетоводен стандарт 9 - Отчитане на разходите за изследователска и развойна дейност, се отменя.

6. Националният счетоводен стандарт 22 - Отчитане на бизнескомбинации, се изменя така:

"НСС 22 - ОТЧИТАНЕ НА БИЗНЕСКОМБИНАЦИИ

Националният счетоводен стандарт 22 регламентира счетоводното отчитане на бизнескомбинациите относно придобиването на едно предприятие от друго и обединяване на участия.

Счетоводното отчитане на придобиването включва отчитането на разходите по придобиването, разпределението им по разграничимите активи и пасиви на предприятието, обекта на придобиването и отразяването на произтичащата от него положителна или отрицателна търговска репутация.

1. Определения:

1.1. Бизнескомбинация е обединяване на отделни предприятия в една стопанска единица в резултат на обединяването на едно предприятие с друго или придобиването на контрол от едно предприятие върху нетните активи и дейности на друго предприятие.

1.2. Придобиване е бизнескомбинация, при която едно от предприятията (придобиващото) придобива контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие (придобиваното) в замяна на прехвърляне на активи, поемане на пасиви или емитиране на акции.

1.3. Обединяване на участия е бизнескомбинация, при която акционерите на комбиниращите се предприятия обединяват контрола си върху целостта или практическата цялост на своите нетни активи и дейности, за да постигнат постоянно взаимно споделяне на рисковете и ползите, свързани с комбинираното предприятие, така че никоя от страните да не може да се идентифицира като придобиваща.

1.4. Отрицателна репутация е превишението на дела на придобиващия в справедливата стойност на придобитите разграничими активи и пасиви над разходите по придобиването.

1.5. Дата на придобиване е датата, на която контролът върху нетните активи и дейности на придобиваното предприятие в действителност се прехвърля на придобиващото предприятие.

1.6. Парични активи са паричните средства по смисъла на НСС 7 - Отчитане на паричните потоци.

Придобиване

2. Счетоводно отчитане на придобиването.

2.1. Бизнескомбинация, която представлява придобиване, се записва в счетоводните отчети на придобиващото предприятие, като се прилага счетоводният метод на покупко-продажбата.

2.2. От датата на придобиването придобиващото предприятие започва да:

а) отчита в своя баланс разграничимите активи и пасиви на придобитото предприятие и положителната или отрицателната репутация, възникнала при придобиването, и

б) включва в своя отчет приходите и разходите от дейността на придобитото предприятие.

3. Стойност на придобиването.

3.1. Стойността на придобиването се определя на базата на свързаните с него разходи.

3.2. Разходите за придобиването се определят на базата на заплатената парична сума или на паричните еквиваленти или справедливата стойност на заменените активи към датата на размяната, предоставени от придобиващото предприятие в замяна на контрола върху нетните активи на придобиваното предприятие, плюс всички други разходи, които могат пряко да се свържат с придобиването.

3.3. Когато придобиването е свързано с повече от една разменна операция, стойността на придобиването е общата стойност на отделните операции.

3.4. Когато сделката по придобиването се извършва поетапно, счетоводното отчитане започва от датата на придобиването. Стойността на придобиването се определя от неговата справедлива стойност, определена към датата на всяка разменна операция.

3.5. Когато уреждането на цената по покупката става с отложено плащане, разходите по придобиването и справедливата стойност на активите и пасивите се определят на базата на сегашната стойност на обезщетението и вероятните лихви и отбиви, които биха възникнали до окончателното уреждане на разплащането, а не по номиналната стойност на задължението.

3.6. При определяне на стойността на придобиването борсово продаваемите ценни книжа, емитирани от придобиващото предприятие, се изчисляват по тяхната справедлива стойност, която е борсовата им цена към датата на разменната операция, при условие че няма необичайни движения на цените или стесненост на пазара, които да превръщат борсовата цена в ненадежден показател. Когато борсовата цена на една конкретна дата не е надежден показател, следва да се вземат предвид измененията на цените в течение на разумно дълъг период преди и след обявяването на условията на придобиването.

Когато пазарът е ненадежден или липсва котировка, справедливата стойност на емитираните от придобиващото предприятие ценни книжа се определя ориентировъчно по пропорционалния им дял в справедливата стойност на придобиващото предприятие или по пропорционалния им дял в справедливата стойност на придобиваното предприятие, като за база се взема по-ясно определимата от двете. Обезщетението, което се заплаща в брой на акционерите на придобиваното предприятие като алтернатива на ценните книжа, също може да служи като показател за общата справедлива стойност, която се заплаща. При определянето на справедливата стойност на емитираните ценни книжа могат да се използват независими оценки.

3.7. Преки разходи, свързани с придобиването, са разходите по регистрацията и емитирането на ценните книжа като акции и други книжа за собственост върху дяловия капитал, както и хонорари, изплатени на счетоводители, юристи, оценители и други консултанти за осъществяване на придобиването.

3.8. Разходи, които не могат да се припишат пряко към разходите по придобиването, се отчитат като текущ разход за периода на възникването им и не се включват в разходите по придобиването.

4. Определяне на разграничимите активи и пасиви.

4.1. Придобити разграничими активи и пасиви са само активите и пасивите, които съществуват към датата на придобиването. Те трябва да се признаят като такива, ако:

а) съществува вероятност от тях да възникне бъдеща икономическа изгода, и

б) съществува надежден метод за определяне на тяхната справедлива стойност.

4.2. В разграничимите активи и пасиви могат да се отчетат и такива, които преди това не са били отразявани в счетоводния отчет на придобитото предприятие.

4.3. Частта от стойността на закупени активи и пасиви, които не отговарят на посоченото условие, се отчита за сметка на репутацията.

4.4. Към датата на придобиване придобиващото предприятие не може да включва пасиви, с изключение на случаите, породени от негови намерения или действия, както и очаквани бъдещи загуби или други разходи, произтичащи от придобиването.

4.5. Придобиващото предприятие отчита към датата на придобиването провизии, които не са отчетени като такива в придобиваното предприятие, когато:

а) има приет план, предвиждащ прекратяване или свиване на дейности на придобиваното предприятие, който включва:

- изплащане на компенсации на работниците на придобиваното предприятие поради тяхното освобождаване;

- затваряне на цехове от придобиваното предприятие;

- спиране на производствени линии от придобиваното предприятие;

- прекратяване на сключени от придобиваното предприятие договори, което предварително е оповестено от придобиващия;

б) е оповестило своя план и не по-късно от три месеца от датата на придобиването или от датата на приемането на годишния счетоводен отчет (което събитие настъпи първо) изготви подробен план, който определя:

- прекратените дейности или част от дейности;

- засегнатите производствени единици;

- местоработата, длъжностите и приблизителния брой на работниците и служителите, които ще бъдат компенсирани поради тяхното освобождаване;

- разходите, които ще се извършат във връзка с осъществяването на плана, и

- сроковете за провеждане на плана.

5. Разпределение на стойността на придобиването.

5.1. Разграничимите активи и пасиви се оценяват по справедлива стойност към датата на придобиване. Всяка положителна или отрицателна репутация подлежи на отчитане съгласно изискванията на този стандарт.

5.2. Нетните разграничими активи, върху които придобиващото предприятие е получило контрол, се представят по справедлива стойност без оглед на това, дали придобиващият е придобил целия капитал, или част от капитала на другото предприятие или е придобил директно активите.

6. Когато придобиването се постига посредством последователни покупки, при които активите и пасивите се вписват по справедлива стойност в моментите на последователните покупки, всяко следващо преизчисление на справедливите стойности на разграничимите активи и пасиви се отчита като преоценка по реда на Закона за счетоводството.

Когато преди да бъде третирана като придобиване дадена сделка е отчетена по реда за отчитане на инвестициите, определянето на справедливите стойности на придобитите разграничими активи и пасиви и отчитането на положителната или отрицателната търговска репутация се извършват по съответните пера от датата, на която е отчетена инвестицията.

7. Определяне на справедливите стойности на придобитите активи и пасиви.

В зависимост от вида на придобитите разграничими активи и пасиви при определяне на справедливите им стойности се прилагат следните изисквания:

а) борсово продаваеми ценни книжа - по борсовата им цена в момента;

б) неборсови ценни книжа - по ориентировъчна стойност, като се вземат предвид такива показатели, като съотношение цена-доход на една акция, доходност от дивиденти и очакван ръст на доходността на съпоставими ценни книжа на предприятия със сходни характеристики;

в) вземания - по сегашната им стойност, която следва да се събере, определена при текущите лихвени проценти, минус провизиите за несъбираемост и разходите по събирането на вземанията, ако последните са неизбежни.

Не се изисква дисконтиране на краткосрочни вземания, когато разликата между номиналната сума на дадено вземане и дисконтовия размер не е от съществено значение;

г) продукция и стоки - по продажни цени минус сумата от разходите за продажби и заложената печалба в разумен размер за дейността по продажбите на придобиващото предприятие, основаваща се на печалбата от сходна продукция и стоки;

д) незавършено производство - по продажни цени на готовата продукция минус сумата от разходите за довършване, разходите за реализация и заложената печалба в разумен размер за дейността по завършването и по продажбата, основаваща се на печалбата от сходна готова продукция;

е) материали - по справедливата (продажната) им стойност;

ж) земи и сгради - по тяхната пазарна стойност;

з) машини, съоръжения, оборудване - по пазарна стойност, определена чрез оценка, а когато липсва достоверна информация за пазарната им стойност поради специализирания характер на машините, съоръженията и оборудването - по (преносната) балансовата им стойност в придобиваното предприятие;

и) нематериални активи - по справедлива стойност в съответствие с изискванията на НСС 5 - Отчитане на нематериалните активи;

ако справедливата стойност на нематериален дълготраен актив не може да бъде установена според пазара, както се изисква в НСС 5 - Отчитане на нематериалните активи, признатата стойност към датата на придобиването следва да бъде ограничена до сума, която не би създала или увеличила отрицателната репутация, произтичаща от придобиването;

к) данъчни активи и пасиви - по сумата, определена, след като се отчетат всички данъчни последствия от сделката по придобиването по отношение на преотстъпени данъци, данъчни облекчения, данъчни временни разлики и пр.;

л) задължения по дългосрочен дълг, полици и други пасиви - по текущата стойност на платимите суми за погасяването на пасива, определени съгласно съответните действащи лихви.

Не се изисква дисконтиране на краткосрочни задължения, когато разликата между номиналната сума на задължението и дисконтирания й размер не е от съществено значение;

м) отменени договорни и други определяеми задължения на придобиваното предприятие - по текущи стойности на сумите, необходими за погасяване на задълженията, определени с отчитане на текущите лихвени проценти;

н) провизиите - по реда на НСС 3 - Отчитане на провизиите, разходите за бъдещи периоди и приходите за бъдещи периоди.

8. Счетоводно отчитане на положителна репутация, възникваща при придобиването.

8.1. Положителната търговска репутация се вписва в баланса като дълготраен актив.

8.2. Положителната търговска репутация се амортизира текущо по време на полезния й срок на годност, но не повече от двадесет години от датата на вписването й. Прилага се линеен метод на амортизация, освен ако има категорични доказателства, че друг метод е по-подходящ.

8.3. При определяне на полезния срок на годност на положителната репутация се имат предвид:

а) същността и вероятният срок, за който ще се осъществява придобитата дейност;

б) стабилността и вероятният живот на предприятието, към което се отнася положителната репутация;

в) публичната информация относно характеристиките на положителната репутация в подобни дейности и нейната продължителност;

г) влиянието на моралното остаряване на изделията, на промените в търсенето и на другите икономически фактори върху придобитата дейност;

д) вероятният оставащ трудов стаж на ръководни лица и група служители в придобитата дейност и дали тя може да се управлява ефективно от друг мениджърски екип;

е) нивото на разходите за поддържане или за финансиране, необходими за постигане на очакваните изгоди от придобитата дейност, и способността и намерението на придобиващото предприятие да постигне това ниво;

ж) очакваните действия на конкуренцията;

з) срокът на контрол върху придобитата дейност, както и нормативни изисквания или договорни условия, влияещи на полезния й срок.

8.4. Когато към датата на съставяне на годишния счетоводен отчет бъдещата икономическа изгода от положителната търговска репутация е изчерпана, сумата на репутацията се отписва и неамортизираната част се отнася като извънреден разход.

9. Счетоводно отчитане на отрицателната репутация, възникваща при придобиването.

9.1. Размерът на отрицателната репутация, който се определя от придобиващия като очаквани загуби и разходи, които не представляват разграничими пасиви към датата на придобиването, се отразява като друг приход в отчета за приходите и разходите, когато се проявят очакваните загуби и разходи. Ако тези разграничими бъдещи загуби и разходи не бъдат признати, за периода, в който се очакват, отрицателната репутация се отразява като приход, както следва:

а) сумата на отрицателната репутация, която не надхвърля справедливите стойности на разграничимите непарични активи, се отразява системно като приход за периода на осреднения полезен срок на годност на разграничимите при-добити активи, подлежащи на амортизиране;

б) сумата на отрицателната репутация, надхвърляща справедливите стойности на разграничимите непарични активи, се отразява като приход веднага.

9.2. Размерът на отрицателната репутация, който не се определя от придобиващия като очаквани бъдещи загуби и разходи, се отразява като приход, когато се придобиват бъдещите икономически изгоди от разграничимите амортизируеми активи. Ако активите са парични, приходът се признава към датата на придобиването.

10. Когато договорът за придобиване предвижда коригиране на покупната цена в зависимост от едно или повече бъдещи събития, размерът на корекцията се включва в стойността на придобиването към датата на придобиването, ако корекцията е вероятна и нейният размер може да се определи по надежден начин. В случай че бъдещите събития не настъпят или сумата се нуждае от преразглеждане, разходите по придобиването се коригират за сметка на репутацията (положителна или отрицателна).

11. Разходите по придобиването следва да се коригират, когато дадено събитие, засягащо размера на покупната цена, бъде преодоляно след датата на придобиването, така че плащането на сумата е вероятно и може да се направи надеждна прогноза относно нейния размер.

12. Разграничимите активи и пасиви, които са придобити, но не отговарят на критериите за разделно вписване в счетоводните отчети при първоначалното осчетоводяване на придобиването, се вписват по-късно, когато отговарят на тези критерии. Отчетните стойности на придобитите разграничими активи и пасиви се коригират, когато впоследствие след придобиването се появят допълнителни доказателства, подпомагащи ориентировъчното определяне на сумите, на които са оценени тези активи и пасиви при първоначалното осчетоводяване на придобиването.

Размерът на сумата, осчетоводена като положителна или отрицателна репутация, трябва също да се коригира, при условие че:

а) корекцията не увеличава преносната стойност на положителната репутация над нейната остатъчна стойност;

б) корекцията се извършва през първия годишен отчетен период от придобиването.

В останалите случаи корекциите в стойностите на разграничимите активи и пасиви се отчитат като други приходи или други разходи.

13. Когато са били признати провизии за прекратяване или намаляване на дейността на придобитото предприятие, тези провизии - могат да бъдат сторнирани, в случай че:

а) притокът на икономическа изгода не е вероятен, или

б) детайлизираният план не се прилага по предвидения начин или в рамките на предвидения график.

Сторнирането се отразява като корекция на положителната или отрицателна репутация.

Обединяване на участия

14. Счетоводно отразяване на обединяването на участия.

14.1. Обединяването на участия се отчита, като се прилага методът на сливане на дяловете.

14.2. При прилагане на метода на сливане на дялове позициите в счетоводните отчети на обединяващите се предприятия за периода, през който възниква комбинацията, както и за всички отразени сравнителни периоди трябва да бъдат включени в счетоводните отчети на обединените предприятия така, както ако са били обединени в началото на периода, предхождащ периода на сливането.

14.3. Всяка разлика между сумата, вписана като емитираща дялов капитал, плюс допълнителното възмездно обезщетение, ако има такова, под формата на пари или други активи, и сумата, вписана за придобития дялов капитал, трябва да се коригира спрямо капитала.

14.4. При обединяването на участия не настъпва придобиване, но е налице взаимно споделяне на рисковете и на изгодите, които са съществували преди стопанската комбинация. При метода на сливането на дяловете обединените предприятия изготвят счетоводните си отчети така, сякаш отделните стопански единици продължават да действат както преди, макар и вече като съвместна собственост и под съвместно управление. Затова при обединяването на отделните счетоводни отчети се нанасят само минимални промени.

14.5. Обединяването на участия води до една единствена обединена стопанска единица, която възприема унифицирана счетоводна политика. Обединената единица отразява счетоводно активите, пасивите и капитала на обединените предприятия по съществуващите отчетни преносни стойности, коригирани само в резултат на прилагането на счетоводната политика на обединяващите се предприятия, и като прилага тази политика спрямо всички отразявани периоди. Не се отчита нова репутация. Операциите между обединяващите се предприятия, без оглед на това, дали са настъпили преди или след обединяването на участията, се елиминират при изготвянето на счетоводния отчет на обединената стопанска единица.

14.6. Разходите, възникнали във връзка с обединяването на участия, трябва да се признават като разходи за периода, през който са възникнали.

14.7. При обединяването на участия се съставят:

а) счетоводни отчети на прекратените предприятия към датата на обединяването;

б) баланс и отчет за приходите и разходите на обединеното предприятие към датата на обединяването, който включва обединена информация както за предходния период, така и от началото на отчетния период до датата на обединяването;

в) акт за приемане и предаване на счетоводните отчети към датата на стопанската комбинация;

г) акт за приемане и предаване на всички носители на счетоводна информация за изпълнение на чл. 45 от Закона за счетоводството.

Оповестяване

15. За всички бизнескомбинации в счетоводните отчети за периода, през който се е осъществила комбинацията, задължително се оповестяват:

а) наименованието и описанието на обединяващите се предприятия;

б) счетоводният метод, с който е отчетена комбинацията;

в) датата на влизане в сила на комбинацията от счетоводна гледна точка, и

г) всички дейности, придобити в резултат на бизнескомбинацията, от които предприятието е решило да се освободи.

16. При бизнескомбинация, която представлява придобиване, в счетоводните отчети за периода, през който се е осъществило, се оповестяват още и:

а) процентът на придобитите акции с право на глас;

б) стойността на придобиването и цената, която е заплатена или ще бъде платена при настъпване на бъдещи събития.

17. За положителната репутация в счетоводните отчети се включва информация за:

а) приетия срок за амортизация;

б) обосновката за възприетия период, когато приетият срок на амортизация на положителната репутация надхвърля 20 години;

в) използвания метод и причината за възприемането на различен от линейния метод, когато положителната репутация не се амортизира по него.

18. За отрицателната репутация в счетоводните отчети се включва информация за:

а) сумата и срока на очакваните бъдещи загуби и разходи, заради които е отчетена отрицателната репутация;

б) периода, през който отрицателната репутация ще се отчита като приход;

в) сумата на прихода, отразен в отчета за приходите и разходите;

г) преносната стойност на отрицателната репутация в началото и в края на отчетния период.

19. В счетоводните отчети се включва информация за вероятните активи и пасиви за прекратените дейности от придобиващия и начислените провизии за тях.

20. Когато настъпят последващи корекции на справедливите стойности на разграничимите активи и пасиви, свързани с изпълнението на условията по договора, корекциите се оповестяват и обясняват в счетоводните отчети за съответния период.

21. При бизнескомбинация, представляваща обединяване на участия, се оповестяват още:

а) описанието и броят на емитираните акции заедно с процента от акциите с право на глас на всяко от предприятията, които са били разменени за осъществяване на обединяването на участията;

б) размерът на активите и пасивите, внесени от всяко предприятие;

в) приходите от продажби, други приходи от дейността, извънредните приходи и чистата печалба или загуба за всяко от предприятията преди датата на комбинацията, които са включени в чистата печалба или загуба, посочена в счетоводните отчети на обединеното предприятие.

22. При бизнескомбинации, осъществени след датата на съставянето на годишния счетоводен отчет, информацията за този факт трябва да се оповести.

23. Когато придобиването е резултат от приватизационна сделка, се оповестява и друга съществена информация от приватизационния договор."

7. Националният счетоводен стандарт 23 - Счетоводно отчитане при несъстоятелност и ликвидация, се изменя така:

"НСС 23 - СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ ПРИ ЛИКВИДАЦИЯ И НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Националният счетоводен стандарт 23 съдържа правила за текущо счетоводно отчитане и за съставяне и представяне на счетоводни отчети от предприятия в производство по ликвидация или по несъстоятелност.

Счетоводно отчитане при ликвидация

1. Към датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация се извършва счетоводно приключване по реда, предвиден в счетоводното законодателство за годишно счетоводно приключване, с изключение на оценките по чл. 22, 25 и 33 от Закона за счетоводството.

Изготвят се счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал за периода от 1 януари до датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация. За същия период предприятието определя и данъчните си задължения.

2. Трансформиране на "счетоводния баланс" в "начален баланс при ликвидация".

2.1. Извършва се инвентаризация на активите и пасивите, които се оценяват от оценители по справедливи цени.

В допълнителните резерви се отразяват разликите между балансовите оценки на активите и пасивите и справедливите им цени.

2.2. Разчетите в чуждестранна валута се трансформират в левове по централния курс на Българската народна банка към датата на съдебното решение за обявяване на предприятието в ликвидация.

2.3. Активите и пасивите, които при ликвидацията на предприятието не могат да се реализират, се изписват за сметка на ликвидационния капитал. Например:

а) разходите за учредяване и за разширяване;

б) търговските репутации;

в) разчетите по данъчните временни разлики;

г) изкупените собствени акции и облигации;

д) разходите и приходите за бъдещи периоди;

е) финансовите разходи и финансовите приходи за бъдещи периоди;

ж) финансиранията;

з) други.

2.4. Образува се ликвидационен капитал от трансформирането на сметките за отчитане на капитала, резервите, финансовите резултати и невнесения капитал.

2.5. Изготвя се счетоводен баланс съгласно приложение № 1 с надпис "Начален баланс при ликвидация", в който баланс не се попълва колоната "предходна година".

2.6. На заглавната страница на всички елементи на периодичните счетоводни отчети към наименованието на предприятието се добавя "в ликвидация".

3. В процеса на ликвидация не се начисляват амортизации, провизии, лихви и не се извършват преоценки.

4. Когато в процеса на ликвидация се извършва стопанска дейност, за нея се извършва отделно счетоводно отчитане съгласно счетоводното законодателство.

4.1. Стопанската дейност на предприятие в производство по ликвидация може да е свързана със:

а) производствената дейност на предприятието във връзка с приключването на клиентски поръчки, поети преди обявяването му в ликвидация;

б) производствената дейност на предприятието във връзка с приключването на договорни взаимоотношения, поети преди обявяването му в ликвидация;

в) производствената дейност на предприятието по приключване на незавършеното производство към датата на обявяването му в ликвидация;

г) отдаването на активи под наем в процеса на ликвидация, и т.н.

4.2. За резултатите от стопанската дейност предприятието в ликвидация е данъчно задължено.

4.3. финансовият резултат след начисляване на данъците за стопанската дейност се приключва в резултата от ликвидацията на предприятието.

5. Към 31 декември всяка година, ако производството по ликвидация не е приключило, се изготвя годишен счетоводен отчет, който включва:

а) счетоводен баланс съгласно приложение № 1;

б) отчет за приходите и разходите съгласно приложение № 2;

в) отчет за паричния поток съгласно приложение № 3;

г) приложения.

5.1. формата, съдържанието и указанията по изготвяне на счетоводния отчет на банките в ликвидация се определя от управителя на Българската народна банка.

5.2. Данните за предходната година се попълват само ако през този период предприятието е било в производство по ликвидация. В началото на всяка година резултатът от ликвидацията от предходния период се приключва в ликвидационния капитал.

5.3. В приложението към годишния счетоводен отчет се оповестяват и кредиторите, които са получили своите вземания през годината, и тези, които не са получили вземанията си към 31 декември, с размерите на дължимите суми.

5.4. Годишният счетоводен отчет и ликвидационният баланс на акционерните дружества подлежи на заверка от дипломиран експерт-счетоводител или от специализирано одиторско предприятие.

6. Съставя се приключителен ликвидационен баланс след удовлетворяване на кредиторите.

Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се посочва в приключителния ликвидационен баланс. Прилагат се документите, с които се доказва, че е извършено разпределение между съдружниците, съответно между акционерите.

7. Когато при съставянето на приключителния ликвидационен баланс активите не са били достатъчни, за да се постигне удовлетворяване на кредиторите, разликата се посочва в баланса като задължение и като загуба.

8. При заличаване на предприятието в производство по ликвидация от търговския регистър в съда ликвидаторите предават в държавния архив счетоводните документи, които подлежат на съхранение по реда на чл. 45 от Закона за счетоводството.

Счетоводно отчитане при постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност

9. Когато молбата за откриване на производството по несъстоятелност се подава от собственика (длъжника), той:

а) извършва инвентаризация на активите и пасивите;

б) изготвя опис, в който активите и пасивите се посочват по справедливата им стойност. Описът се представя в съда.

Оценката на активите и пасивите по справедливата им стойност не се осчетоводява.

10. Когато производството по несъстоятелност е открито по молба на кредитор, при встъпване в длъжност синдикът извършва инвентаризация на активите и пасивите на предприятието.

11. След датата, на която започва производството по несъстоятелност, на заглавната страница на всички елементи на периодичните счетоводни отчети към името на фирмата на предприятието се добавя "в производство по несъстоятелност".

12. Счетоводството в предприятие в производство по несъстоятелност се осъществява като при действащо предприятие.

Счетоводно отчитане при постановяване на решение за обявяване в несъстоятелност

13. Към и след датата, на която предприятието е обявено в несъстоятелност, се прилагат разпоредбите на т. 1 - 8, като думите "ликвидация и ликвидатори" се заменят с "несъстоятелност и синдици"."

8. В НСС 25 - Отчитане на инвестициите, се създава т. 4.6:

"4.6. Справедливата цена на дългосрочни инвестиции в държавни ценни книжа, облигации по ЗУНК и Брейди-облигации се определя:

а) на държавните ценни книжа (ДЦК) - на базата на цена "купува", която се котира постоянно за ДЦК, или на базата на средната цена на сключените с тях сделки на пазара на ДЦК за най-близкия ден от края на отчетния период, в който те са търгувани;

б) на облигациите по ЗУНК - на базата на средната цена на регистрираните сделки за последния работен ден на отчетния период;

в) на Брейди-облигациите - на базата на цена "купува" на междубанковия пазар.

В момента на оценката следва да е налице достатъчна сигурност за възможността те да бъдат продадени по тези цени.

Справедливата цена на Брейди- и на ЗУНК-облигациите може да се определи и въз основа на информация за цените на вторичния пазар."

9. В НСС 30 - Представяне на счетоводните отчети на банките, т. 20, 21 и 22 се изменят така:

"20. Управителят на Българската народна банка утвърждава формата и съдържанието на счетоводния баланс и на отчета за приходите и разходите, които банките съставят, представят и публикуват.

21. Банките изготвят отчет за паричния поток, който се утвърждава от управителя на Българската народна банка.

22. Банките изготвят отчет за собствения капитал, който се утвърждава от управителя на Българската народна банка."

10. Създава се НСС 31 - Представяне на счетоводните отчети на юридическите лица с нестопанска цел:

"НСС 31 - ПРЕДСТАВЯНЕ НА СЧЕТОВОДНИТЕ ОТЧЕТИ НА ЮРМДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ

Националният счетоводен стандарт 31 регламентира изискванията за съставяне и представяне на счетоводните отчети на юридическите лица с нестопанска цел.

За отчитане на сделки и операции, които не са уредени в този стандарт, се прилагат правилата на другите национални счетоводни стандарти.

1. Юридическите лица с нестопанска цел са юридически лица, създадени по реда на отделни нормативни актове, чрез които се регламентира тяхната дейност. Те могат да бъдат: сдружения, фондации, политически партии, читалища, съюзи и други.

2. Юридическите лица с нестопанска цел съставят индивидуален сметкоплан съгласно изискванията на Закона за счетоводството, Националния сметкоплан, Националните счетоводни стандарти и този стандарт.

В индивидуалния сметкоплан се предвиждат сметки за отделяне на нестопанската от стопанската дейност, както и отделни сметки за отчитане на специфичните приходи и разходи, свързани с нестопанската дейност.

Счетоводен баланс

3. Счетоводният баланс на юридическите лица с нестопанска цел се съставя в двустранна форма съгласно приложение № 1.

В статия "Други резерви" от пасива на баланса се записва сумата на резултата от нестопанска дейност, отразена в раздел V на Отчета за приходите и разходите.

Отчет за приходите и разходите

4. Юридическите лица с нестопанска цел съставят отчет за приходите и разходите в двустранна или едностранна форма - съгласно приложения № 2 и 3.

4.1. Разходите за дейността в Отчета за приходите и разходите се отчитат като:

а) разходи за регламентирана дейност, и

б) административни разходи.

4.2. При извършване на стопанска дейност от юридическите лица с нестопанска цел в Отчета за приходите и разходите на отделен ред се отразява печалбата или загубата от тази дейност.

Отчет за паричния поток

5. Отчетът за паричния поток се съставя съгласно приложение № 4 и изискванията на НСС 7 - Отчитане на паричните потоци.

Отчет за собствения капитал

6. Отчетът за собствения капитал се съставя съгласно приложение № 5.

Приложения

7. Юридическите лица с нестопанска цел изготвят приложения към годишния счетоводен отчет в съответствие с НСС 1 - Представяне на счетоводните отчети.

8. Когато юридическите лица с нестопанска цел осъществяват и стопанска дейност, те:

а) организират отделно счетоводно отчитане за тази дейност;

б) съставят отчет за приходите и разходите за стопанската си дейност в двустранна или едностранна форма съгласно приложение № 2 към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството и приложение № 2 към НСС 1 - Представяне на счетоводните отчети."

1. Определения.

1.1. Междинен счетоводен отчет е счетоводният отчет за период, по-кратък от една календарна година (1 януари - 31 декември). За междинни не се считат отчетите на новосъздадени-те и прекратили дейността си предприятия.

1.2. Отчетен период на междинен счетоводен отчет е определеният от съответния държавен орган период (месец, тримесечие, шестмесечие, деветмесечие и др.), за който се съставя междинен счетоводен отчет.

2. Съдържание на междинния счетоводен отчет.

2.1. формата и съдържанието на междинния счетоводен отчет се определят с НСС 1 - Представяне на счетоводни отчети. Този отчет може да бъде пълен или съкратен.

2.2. Пълният междинен счетоводен отчет съдържа най-малко:

а) счетоводен баланс с представяне на активите, пасивите и собствения капитал към 31 декември на предходната година и към датата, към която е съставен междинният счетоводен отчет;

б) отчет за приходите и разходите с представяне на информация за приходите, разходите и финансовия резултат от началото на предходната година до датата на предходната година, към която е съставен междинният счетоводен отчет, и от началото на текущата година до датата на текущата година, към която е съставен междинният счетоводен отчет;

в) отчет за паричния поток с представяне на паричните потоци от началото на предходната година до датата на предходната година, към която е съставен междинният счетоводен отчет, и от началото на текущата година до датата на текущата година, към която е съставен междинният счетоводен отчет;

г) отчет за собствения капитал с представяне на информация за измененията на отделните елементи на собствения капитал от началото на текущата година до датата на текущата година, към която е съставен междинният счетоводен отчет;

д) приложения с пояснителни бележки за:

- счетоводната политика - когато през периода, за който се съставя междинен счетоводен отчет, са настъпили значителни изменения в нея;

- сезонния характер на дейността на предприятието (когато има дейност със сезонен характер) и влиянието му върху ритмичността на извършването на разходи и на получаването на приходи;

- необичайни за предприятието (по размер и по характер) активи, пасиви, собствен капитал, приходи, разходи и парични потоци през периода след края на предходната година;

- промени в задбалансовите активи и пасиви след последния годишен счетоводен отчет;

- промени в приблизителни оценки на отчетени суми в предходната година или в предходния междинен счетоводен отчет (ако тези промени имат съществено отражение върху информацията, представена в междинния счетоводен отчет);

- издаването, погасяването и обратното изкупуване на дялови и дългови инструменти през периода, за който е съставен междинният счетоводен отчет;

- начислени (изплатени) дивиденти през периода на междинния счетоводен отчет - общо и на една акция (дял) диференцирано за обикновени и други акции;

- промени, настъпили през периода на междинния счетоводен отчет в състава на предприятието - в това число осъществени бизнескомбинации (придобиване или продажба на дъщерно предприятие, обединяване на участия) и отражението на тези промени върху финансовото състояние на предприятието.

Необичайните и извънредните операции, промените в счетоводната политика и корекциите в приблизителните оценки, както и основните грешки се поясняват в приложенията към междинните счетоводни отчети по правилата на НСС 8 - Представяне на печалбите и загубите от дейността на предприятието, грешките, допуснати при съставянето на счетоводния отчет, и промени в счетоводната политика.

3. В съкратения междинен счетоводен отчет се включват всички раздели и групи, които са били записани със съответни суми в последния годишен счетоводен отчет. Допълнителна информация в съкратени междинни счетоводни отчети се представя, когато евентуални пропуски може да направят междинните счетоводни отчети подвеждащи.

4. Когато предприятието е задължено да представя консолидиран годишен счетоводен отчет по реда на чл. 42, ал. 3 от Закона за счетоводството и на НСС 27 - Консолидирани счетоводни отчети, то следва да изготвя и консолидирани междинни счетоводни отчети.

5. Счетоводна политика.

5.1. Предприятията изготвят междинни счетоводни отчети, като прилагат същата счетоводна политика, която са приложили при съставяне на годишните счетоводни отчети.

5.2. Когато през периода, за който е съставен междинен счетоводен отчет, са допуснати отклонения от някои принципи на възприетата счетоводна политика или са направени промени в нея (на основание на т. 32 и 34 от НСС 1), това обстоятелство се оповестява в приложенията.

5.3. При признаване, класифициране и оценяване на отделни елементи на междинните счетоводни отчети (активи, пасиви, собствен капитал, приходи, разходи) се спазва изискването за същественост на счетоводната информация. Информацията е съществена, ако нейното неоповестяване или неправилно представяне може да повлияе върху икономическите решения на потребителите, взети на основата на счетоводните отчети.

Съществеността трябва да се оценява от гледна точка на отчетния период за междинния отчет, а не от гледна точка на предвижданията или на очакваното състояние в края на годината.

Възможно е нивото на същественост да е по-ниско, отколкото за годишните счетоводни отчети, ако не се допуска подвеждаща информация.

5.4. Когато при съставянето на междинните счетоводни отчети е следвана същата политика, както при изготвянето на годишните счетоводни отчети, това обстоятелство не се оповестява.

6. Признаване на активи и пасиви, приходи и разходи.

6.1. При съставяне на междинните счетоводни отчети се прилагат същите критерии за признаване и представяне на активи, пасиви, приходи и разходи, както при съставянето на годишните счетоводни отчети.

6.2. Разходите, които не могат да се признаят за актив в края на отчетния период, не се признават за актив и в междинния счетоводен отчет. Когато един разход, извършен през периода, за който е съставен междинен счетоводен отчет, не отговаря на определението за актив, той не се разсрочва само на основание на очакването, че в края на годината ще отговаря на това определение, или пък на основание на очакването за изравняване (компенсация) на разходи и приходи.

6.3. Правилата за признаване на разходите са валидни и за приходите. По принцип, за да се признаят определени сделки като генериращи приходи или разходи, те трябва да генерират приливи или отливи на икономически изгоди, които вече са се състояли.

6.4. Един пасив не може да се признае и да се отрази в междинния счетоводен отчет само поради очакването, че той може да възникне до края на годината. За пасив се признава и се отразява в междинния счетоводен отчет само съществуващо към датата на съставянето му задължение.

7. Отразяване на разходите за данъци.

В междинните счетоводни отчети като разходи за корпоративни данъци се представят начислените авансови вноски за такива данъци. Разходите за данъци се определят съгласно НСС 12 - Отчитане на данъци от печалбата.

8. Отразяване на корекции в приблизителните оценки.

8.1. В междинните счетоводни отчети може да се използват повече приблизителни оценки, отколкото в годишните счетоводни отчети. Ако при изготвяне на периодични счетоводни отчети за втори или за следващи отчетни периоди се налагат корекции в приблизителни оценки, използвани през предходен отчетен период, корекциите се извършват чрез натрупване (прибавяне) или чрез сконтиране (изваждане) от първоначално дадената оценка.

8.2. Сумите, отчетени в междинните счетоводни отчети през първия период (месец, тримесечие, шестмесечие), не се коригират със задна дата. Значимите корекции само се оповестяват.

8.3. Оценките, предвидени в чл. 22, 25 и 33 на Закона за счетоводството, не се правят при съставяне на междинни счетоводни отчети.

9. Отразяване на приходи и разходи, извършвани сезонно.

9.1. Сезонно извършваните разходи и сезонно получаваните приходи не се отразяват разсрочено, а за периода на възникването им - когато е получена икономическата изгода или е претърпяно намаление на икономическата изгода, като се спазва принципът на текущото начисляване. Не се допуска предварително отчитане на ненаправени разходи, които поради сезонност ще бъдат направени през следващи периоди, както и не се допуска разсрочване на получени приходи поради тяхната сезонност.

9.2. Правилата по т. 9.1 се отнасят и за отразяване на големи по обем планирани разходи за периодично поддържане или ремонт в периоди, през които такива разходи не са направени. Те не се отразяват в междинните счетоводни отчети само на основание на планирането им, освен ако е на лице събитие, което е принудило предприятието да поеме законово или договорно задължение. Само намерението на предприятието да поеме в бъдеще голям разход не е достатъчно за неговото отразяване в междинния счетоводен отчет.

10. Признаване на резерви за разходи. В междинните счетоводни отчети могат да се отразят разходи и резерви за бъдещи задължения, когато предприятието няма реалистична алтернатива, освен да изпълни дадено задължение, като извърши прехвърляне на икономически изгоди. В бъдещите междинни счетоводни отчети това задължение може да се уточни и коригира, ако приблизителната оценка на задължението реално се промени.

11. Признаване на премии в междинните счетоводни отчети.

11.1. Дължими премии се признават за разход и за задължение в междинните счетоводни отчети само когато са законово или договорно задължение и няма реална алтернатива, освен да се извърши плащането.

11.2. По реда на т. 11.1 се признават задължения за непредвидими лизингови плащания, когато условието е надвишаване на определено ниво на продажбите. Ако това ниво се очаква да бъде достигнато и надминато през периода на междинния счетоводен отчет, то следва да се отрази като разход и задължение за непредвидими лизингови плащания, тъй като предприятието няма реалистична алтернатива, освен да извърши плащането по лизинга.

12. Други оповестявания в приложенията.

12.1. Когато изискванията на този стандарт са спазени при съставяне на междинния счетоводен отчет, този факт не се оповестява. Оповестяването е задължително, ако не са спазени някои изисквания на стандарта.

12.2. При предприятия със сезонна дейност се представя информация за една година - от 1 датата, към която се съставя междинният счетоводен отчет, до съответната дата на предходната година. И за сравнение - от съответната дата на предходната година до съответната дата една година преди предходната.

12.3. Сделките между свързани лица се оповестяват в междинните счетоводни отчети по правилата на НСС 24 - Оповестяване на свързаните лица и на сделките между тях.

НСС 35 - ПРЕУСТАНОВЯВАНИ ДЕЙНОСТИ

Националният счетоводен стандарт 35 регламентира представянето и оповестяването на информация за преустановявани дейности в годишните счетоводни отчети на предприятията.

Стандартът се прилага за всички преустановявани дейности във всички предприятия.

Преустановяваната дейност не се представя като извънредно събитие съгласно НСС 8 -Представяне на печалбите и загубите от дейността на предприятието, грешките, допуснати при съставянето на счетоводния отчет, и промените в счетоводната политика.

1. Определения.

1.1. Преустановявана дейност е обособена част на едно предприятие, имаща самостоятелно производствено или друго значение, с разграничими за целите на счетоводното отчитане активи, пасиви, печалба или загуба, от която предприятието се освобождава изцяло или на части съгласно определен план чрез продажба или чрез отказване.

Преструктуриране, сделка или събитие, което не отговаря на определението за преустановявана дейност, не се третира като такава съгласно стандарта.

1.2. Събитие на първоначално оповестяване на преустановяваната дейност е по-рано възникналото от следните събития:

а) предприятието е сключило споразумение за продажба на всички активи, принадлежащи към преустановяваната дейност, или

б) собственикът на предприятието е одобрил подробен официален план за преустановяването и го е оповестил.

2. При вземане на решение кога и как да се признаят и оценят промените в активите, пасивите, приходите и разходите, както и паричните потоци, отнасящи се до преустановяваната дейност, предприятията прилагат принципите и критериите, регламентирани със Закона за счетоводството и с Националните счетоводни стандарти.

3. След настъпването на събитие на първоначално оповестяване предприятията оповестяват в приложенията на годишния счетоводен отчет следната информация:

а) описание на естеството на преустановяваната дейност;

б) дата и описание на събитието на първоначалното оповестяване;

в) предполагаема дата или период, в който се очаква преустановяването да бъде завършено;

г) балансовата (преносната) стойност на активите и пасивите, принадлежащи към преустановяваната дейност;

д) сумите на приходите, разходите, счетоводната печалба или загуба от дейности през отчетния период, които се приписват на преустановяваната дейност, както и размера на съответния разход за данък върху печалбата;

е) сумите на нетните парични потоци, произтичащи от оперативните, инвестиционните и финансовите дейности на преустановяваната дейност през отчетния период.

4. При настъпването на събитието на първоначално оповестяване по време на изготвянето или след нормативно определения срок на съставяне на годишния счетоводен отчет, но преди одобряването от ръководството му, се спазват изискванията на НСС 10 - Отчитане на непредвидими събития и на събития, настъпили след датата, към която е съставен счетоводният отчет. Приложенията към годишния счетоводен отчет се допълват с информацията по т. 3.

5. Предприятията, сключили споразумение за продажба на активи или за уреждане на задължения, принадлежащи към преустановявана дейност, или когато чрез отказ се освобождават от такива активи или уреждат такива пасиви, при настъпване на тези събития оповестяват в годишния си счетоводен отчет следната допълнителна информация:

а) размера на печалбата или загубата, произтичаща от продажбата на активите или от уреждането на задълженията, приписвани на преустановяваната дейност; сумата на счетоводната печалба или загуба и размера на данъка върху печалбата;

б) нетната продажна цена на нетните активи, подлежащи на продажба съгласно сключено споразумение; очакваното разпределение във времето за получаване на паричните потоци от тези продажби и балансовата (преносната) стойност на нетните активи.

6. Сумата на счетоводната печалба или загуба, получена в резултат на освобождаването на активите или уреждането на пасивите, принадлежащи на преустановяваната дейност, се посочва в отчета за приходите и разходите през отчетния период.

7. В счетоводните отчети на предприятията за отчетни периоди, следващи периода на възникване на събитието на първоначално оповестяване, подлежат на оповестяване всякакви значими промени в сумата и в разпределението във времето на паричните потоци, отнасящи се до активите или пасивите за продажба или за уреждане, и събитията, породили тези промени.

8. Информацията за преустановяваните дейности на предприятията, регламентирана в т. 3, 5 и 7, се оповестява последователно в счетоводните отчети за периодите напред, включително и за периода, в който преустановяването е завършено, т. е. когато определеният от предприятието план е изпълнен или прекратен, независимо че плащанията може да не са извършени.

9. Предприятията оповестяват в годишните си счетоводни отчети събитието на прекратяване на един план, който преди това е отчетен като преустановявана дейност, както и ефекта от него.

10. Всяка преустановявана дейност се оповестява отделно в годишния счетоводен отчет на предприятията."

- с разликата между постъпленията от нестопанска дейност и от разходите, извършени през отчетния период, когато последните са по-малко от размера на текущите постъпления, срещу дебитиране на сметки от група 71 Приходи на юридически лица с нестопанска цел;

- с приходите от финансови операции, реализирани от юридическите лица с нестопанска цел, срещу дебитиране на сметки от група 72 финансови приходи;

- с отчетената печалба от стопанска дейност срещу дебитиране на сметка 123 Печалби и загуби от текущата година;

- при приключване срещу дебитиране на сметка 117 Допълнителни резерви."

3. Създава се група 19 Привлечени средства от участници в осигурителни, застрахователни и други фондове:

"Група 19 Привлечени средства от участници в осигурителни, застрахователни и други фондове

Чрез сметките от тази група се отчитат направените осигурителни вноски от осигурителите и от осигурените лица в пенсионноосигурителни дружества (фондове), в застрахователни дружества и в здравно-осигурителни дружества (фондове) както при задължително, така и при доброволно осигуряване. Тези сметки се използват и от други фондове и осигурителни организации за отчитане на получените средства, които се използват по конкретно целево предназначение.

В индивидуалния сметкоплан на осигурителните фондове и на дружествата към сметките с трицифрени номера се организира аналитично отчитане за отразяване на особеностите на формирането и на движението по индивидуалните сметки на осигурителите и на осигурените лица.

Сметките от тази група се дебитират за отразяване на изплатените суми за осигуровки (застраховки, пенсии, здравни и други осигуровки или обезщетения) на осигурените лица.

Сметките от тази група се кредитират при отразяване на получените суми от осигурителите и от осигурените лица съгласно изискванията на съответния нормативен акт или условията на сключените договори за осигуряване. Сметките могат да се кредитират и със заделените суми от финансовите приходи или от финансовите резултати.

Сметките от тази група могат да имат само кредитно салдо.

Сметка 191 Сметки на участници в пенсионното осигуряване

Чрез тази сметка се отчитат направените вноски от осигурителите и от осигурените лица за задължително или доброволно пенсионно осигуряване във фонд "Обществено осигуряване" или в дружества за доброволно пенсионно осигуряване.

Аналитичното отчитане по сметката се организира за всяко осигурено лице с информация за неговия индивидуален осигурителен номер и други данни, определени в нормативен акт.

Сметка 191 се дебитира с размера на изплатените суми от фонд "Обществено осигуряване" или от пенсионноосигурителното дружество/пенсионния фонд срещу кредитиране на сметки от група 50 Парични средства.

Сметка 191 се кредитира:

- с размера на получените вноски от осигурителите и от осигурените лица срещу дебитиране на сметки от група 50 Парични средства;

- с частта от капитализираните приходи от лихви, от дивиденти и от операции с дългосрочни и краткосрочни инвестиции срещу дебитиране на сметка 123 Печалби и загуби от текущата година.

Сметка 192 Сметки на участници в здравното осигуряване

Чрез тази сметка се отчитат направените парични вноски от осигурителите и от осигурените лица за здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) или в дружество за доброволно здравно осигуряване.

Аналитичното отчитане по сметката се организира за всяко осигурено лице с информация за уникалния му идентификационен номер, паспортните данни, основанието за осигуряването, заплатените вноски и други данни, определени в нормативен акт.

Сметка 192 се дебитира с размера на изплатените суми от касата или от здравноосигурителното дружество, свързани със здравното осигуряване, през отчетния период срещу кредитиране на сметки от група 50 Парични средства.

Сметка 192 се кредитира:

- с размера на получените вноски от осигурителите и от осигурените лица срещу дебитиране на сметки от група 50 Парични средства;

- с частта от капитализираните финансови приходи за осигурените лица срещу дебитиране на сметка 123 Печалби и загуби от текущата година.

Сметка 193 Сметки на участници в животозастраховането

Чрез тази сметка се отчитат направените вноски от застрахованите лица или от техните осигурители (работодатели) за доброволно или задължително животозастраховане в животозастрахователни дружества.

Аналитичното отчитане по сметката се организира за всяко застраховано лице с информация за неговия индивидуален застрахователен номер и други данни съгласно нормативните изисквания.

Сметка 193 се дебитира с размера на изплатените суми от застрахователното дружество срещу кредитиране на сметки от група 50 Парични средства.

Сметка 193 се кредитира:

- с размера на получените животозастрахователни премии от застрахованите лица срещу дебитиране на сметки от група 50 Парични средства;

- с частта от капитализираните приходи от лихви, от операции с дългосрочни и краткосрочни инвестиции и други срещу дебитиране на сметка 123 Печалби и загуби от текущата година.

Сметка 199 Сметки на участници в други осигурителни фондове

Чрез сметка 199 се отчитат направените вноски от осигурителите и от осигурените лица за други социални осигуровки във фондове или в други осигурителни организации, които имат целево или друго предназначение.

Аналитичното отчитане по сметката се организира за всяко физическо или юридическо лице, което по силата на договорни или уставни отношения участва във фондове или в други осигурителни организации.

Сметка 199 се дебитира с размера на изплатените суми за осигуровки и за други цели срещу кредитиране на сметки от група 50 Парични средства.

Сметка 199 се кредитира:

- с размера на получените вноски от осигурените и от други лица срещу дебитиране на сметки от група 50 Парични средства;

- с частта или с всички капитализирани приходи от лихви, от операции с дългосрочни и краткосрочни инвестиции и други срещу дебитиране на сметка 123 Печалби и загуби от текущата година."

4. Към група 61 Разходи за дейността се създава сметка 618 Разходи за ликвидация и несъстоятелност:

"Сметка 618 Разходи за ликвидация и несъстоятелност

Чрез сметка 618 се отчитат всички разходи на предприятията (без финансовите), обявени в ликвидация и в несъстоятелност.

Към сметка 618 може да се открият следните сметки:

6181 Разходи за ликвидация

6182 Разходи за несъстоятелност Сметка 618 се дебитира с разходите за ликвидация и за несъстоятелност срещу кредитиране на сметки от група 60 Разходи по икономически елементи.

Сметка 618 се кредитира при нейното приключване срещу дебитиране на сметка 124 Резултат при несъстоятелност и ликвидация."

5. Групи 65 Разходи на осигурителни организации и 75 Приходи на осигурителни организации се заличават.

6. Към група 70 Приходи от продажби се създава сметка 708 Приходи от ликвидация и несъстоятелност:

"Сметка 708 Приходи от ликвидация и несъстоятелност

Чрез сметка 708 се отчитат всички приходи от продажби на активи в предприятията (без финансовите), обявени в ликвидация и в несъстоятелност, както и формираният резултат от продажбите.

Към сметка 708 може да се открият следните сметки:

7081 Приходи от ликвидация

7082 Приходи от несъстоятелност Сметка 708 се дебитира:

-със стойността на продадените активи срещу кредитиране на сметки от групи 20 Дълготрайни материални активи и 21 Дълготрайни нематериални активи и сметки от раздел 3 Сметки за материални запаси;

- при приключване на сметката срещу кредитиране на сметка 124 Резултат при несъстоятелност и ликвидация.

Сметка 708 се кредитира:

- за отразяване на приходите от продажби на активи срещу дебитиране на сметки от групи 41 Клиенти и свързани с тях сметки и 50 Парични средства;

- при приключване на сметката срещу дебитиране на сметка 124 Резултат при несъстоятелност и ликвидация."

7. Създава се група 71 Приходи на юридически лица с нестопанска цел:

"Група 71 Приходи на юридически лица с нестопанска цел

В тази група са включени сметки; чрез които юридическите лица с нестопанска цел отчитат постъпленията на средства от дарения, от спонсорства, от помощи, от членски внос, от отчисления на събрани приходи и от други приходи, използвани за извършване на дейността (нестопанска) и постигане на целите, определени при създаването им.

Към група 71 се създават следните сметки:

711 Приходи от регламентирана дейност

712 Приходи от членски внос

713 Приходи от дарения

714 Приходи от субсидии

719 Други приходи.

Сметките от група 71 се дебитират:

- при отразяване на извършените разходи за нестопанска дейност срещу кредитиране на сметки от група 60 Разходи по икономически елементи;

- при приключване на сметката срещу кредитиране на сметка 125 Резултат от дейността на юридически лица с нестопанска цел.

Сметките от група 71 се кредитират:

- при отразяване на постъпили приходи от нестопанска дейност срещу дебитиране на сметки от група 50 Парични средства;

- при приключване на сметката срещу дебитиране на сметка 125 Резултат от дейността на юридически лица с нестопанска цел."

8. В характеристиката на сметка 212 Продукти от развойна дейност думите "НСС 9 - Отчитане на разходите за изследователска и развойна дейност" се заменят с "НСС 5 - Отчитане на нематериалните активи".